| Ред 3: | Ред 3: | ||
30.05.1943 година — Изгрева — София. | 30.05.1943 година — Изгрева — София. | ||
| − | Днес имах само един час репетиция, от 10 до 11 часа | + | Днес имах само един час репетиция, от 10 до 11 часа преди обяд. Помолих брат Христо да ме чака в една сладкарница близо до операта. След репетицията, като птичка хвръкнах навън, пo-скоро да отида при светлия Учител. На Изгрева пристигнахме на обяд. Дежурните сестри ме сложиха от дясно на Учителя, а брат Христо седна срещу него. От другата му страна мястото вече беше заето от един възрастен брат. Целунах ръката на Учителя и му казах: |
| − | — Учителю, | + | |
| − | края на месеца и да дойдем за „Битието". | + | — Учителю, Вие ни рекохте да си изберем един ден до края на месеца и да дойдем за „Битието". |
| − | — Хубаво, хубаво, днес времето е музикално! | + | |
| − | — Ние се хранехме в мълчание. Чуваше се лекият звън | + | — Хубаво, хубаво, днес времето е музикално! |
| − | от лъжиците и чиниите на сестрите и братята. Учителят казва: | + | |
| − | — Храненето е музика. | + | — Ние се хранехме в мълчание. Чуваше се лекият звън от лъжиците и чиниите на сестрите и братята. |
| − | И действително, уверих се че храненето е особена | + | |
| − | — Харесват ли ти песните? Хубаво ли ги пеят? | + | Учителят казва: |
| − | — Да, Учителю — отговорих му, — харесват ми | + | |
| − | + | — Храненето е музика. | |
| + | |||
| + | И действително, уверих се че храненето е особена музика. След обяда сестрите и братята се събраха около Учителя и запяха. Очите на всички бяха отправени към него. Учителят тихо ме попита: | ||
| + | |||
| + | — Харесват ли ти песните? Хубаво ли ги пеят? | ||
| + | |||
| + | — Да, Учителю — отговорих му, — харесват ми песните. Сестрите и братята ги пеят сърдечно и с любов. | ||
| + | |||
Лицето на Учителя сияеше. Покани ни в приемната стая. | Лицето на Учителя сияеше. Покани ни в приемната стая. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — Учителю — казах аз, — Миналата вечер пях по радиото. Програмата ми беше: Песни от моя професор по солфеж от Парижката Консерватория, Емил Депорт, песни от Габриел Форе и песни от Едуард Григ. Учителю, не съм срещнала до сега песен в която да се възпява Любовта на девицата към Бога. | |
| − | + | Композиторите и поетите много красиво възпяват любовта към някой юноша с красиви вежди и пламенен поглед, но никой не е възпял Любовта към Бога. | |
| − | И най-малките дефекти на гласа, силно личат по радиото. | + | |
| − | Учителят изсвири на цигулката си Петия Божествен ден | + | Аз тихичко изпях на френски език „Шансон д'амур" от Григ. Учителят настройвайки цигулката си, каза: |
| − | — „Новото Битие"— сътворението на света, | + | |
| − | за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. | + | — Не вески глас може да се предава добре по радиото. И най-малките дефекти на гласа, силно личат по радиото. |
| − | + | ||
| − | + | Учителят изсвири на цигулката си Петия Божествен ден на „Новото Битие". Той прекара лъка си по празните струни на цигулката и каза: | |
| + | |||
| + | — „Новото Битие" — сътворението на света, се отнася за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. Сътворението на света ще измени битието на отделния човек, на народите и на расите! | ||
| + | |||
Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше: | Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше: | ||
| − | „И рече Бог! Да се родят във водата риби и морски | + | |
| − | — Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж? | + | „И рече Бог! Да се родят във водата риби и морски чудовища. И птици да хвъркат над земята, по небесния простор, всеки според вида си. И стана така. И видя Бог, че всичко бе добро. И благослови ги Бог. И стана вечер, и стана утро, пети ден." Аз тихо пеех с неговата цигулка и сълзи течаха от очите ми. Брат Христо тихо пригласяше развълнуван. Учителят ме попита: |
| − | — Не, Учителю — отговорих аз. — Чувала съм от брат | + | |
| − | Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него. Аз | + | — Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж? |
| − | + | ||
| − | + | — Не, Учителю — отговорих аз. — Чувала съм от брат Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него. Аз лично не го познавам и никога не съм го виждала, даже и на снимки. | |
| + | |||
Учителят търсеше нещо по масата и го намери. Той ми поднесе една малка книжка на френски език и ме попита: | Учителят търсеше нещо по масата и го намери. Той ми поднесе една малка книжка на френски език и ме попита: | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — Ти нали четеш на френски език? | |
| − | + | ||
| − | + | — Да, Учителю — казах аз. | |
| + | |||
| + | — Ти прочети тази книжка, че да видим ще ти хареса ли написаното в нея. | ||
| + | |||
| + | — Добре, Учителю, ще прочета книжката. | ||
| + | |||
| + | Времето беше напреднало. Трябваше да се подготвям за утрешната репетиция в операта. Извадих от чантата си една моя снимка, която бях надписала за Учителя и му я подарих. Той стана прав и след като внимателно я разгледа, постави я на вратичката на отсрещния бюфет, като я закрепи между рамката и стъклото. | ||
| + | |||
| + | Тази снимка бях направила по искане на Художествената управа на операта, в четири различии пози за клишета върху програмите, афишите и вестниците. Секретаря на операта ми направи забележка, че не съм представила снимките си с деколтета, както на другите артисти, ами така с тази бяла якичка съм приличала на пенсионерка, не на артистка... | ||
| + | |||
[[Файл:Рисунка 49.png]] | [[Файл:Рисунка 49.png]] | ||
| − | Благодаря на светлите същества и на гениите на | + | |
| − | Преди да напуснем приемната, Учителят ме | + | Благодаря на светлите същества и на гениите на музиката, гдето ме срещнаха с великото творчество на Учителя, да слушаме и да пеем с брат Христо, когато цялото Небе пее през неговата цигулка и свещения му глас. |
| − | — Вие кога ще | + | |
| − | + | Преди да напуснем приемната, Учителят ме попита: | |
| − | — На 20 юли, | + | |
| − | + | — Вие кога ще запразните? | |
| − | — Когато | + | |
| − | ти си вземи в едно малко | + | — На 20 юли, Учителю! |
| − | + | ||
| − | за спане и ела тук! | + | — Когато запразните ти си вземи в едно малко куфарче най-необходимите неща за спане и ела тук! |
| − | Благодаря Ви, | + | |
| + | Благодаря Ви, Учителю! | ||
| + | |||
| + | * Михаил Иванов — ученик на Учителя, науснал България през 1937 г. Основател окултно общество във Франция, (бел. ред.) | ||
Версия от 14:09, 4 юни 2010
НОВОТО БИТИЕ - ПЕТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН
30.05.1943 година — Изгрева — София.
Днес имах само един час репетиция, от 10 до 11 часа преди обяд. Помолих брат Христо да ме чака в една сладкарница близо до операта. След репетицията, като птичка хвръкнах навън, пo-скоро да отида при светлия Учител. На Изгрева пристигнахме на обяд. Дежурните сестри ме сложиха от дясно на Учителя, а брат Христо седна срещу него. От другата му страна мястото вече беше заето от един възрастен брат. Целунах ръката на Учителя и му казах:
— Учителю, Вие ни рекохте да си изберем един ден до края на месеца и да дойдем за „Битието".
— Хубаво, хубаво, днес времето е музикално!
— Ние се хранехме в мълчание. Чуваше се лекият звън от лъжиците и чиниите на сестрите и братята.
Учителят казва:
— Храненето е музика.
И действително, уверих се че храненето е особена музика. След обяда сестрите и братята се събраха около Учителя и запяха. Очите на всички бяха отправени към него. Учителят тихо ме попита:
— Харесват ли ти песните? Хубаво ли ги пеят?
— Да, Учителю — отговорих му, — харесват ми песните. Сестрите и братята ги пеят сърдечно и с любов.
Лицето на Учителя сияеше. Покани ни в приемната стая.
— Учителю — казах аз, — Миналата вечер пях по радиото. Програмата ми беше: Песни от моя професор по солфеж от Парижката Консерватория, Емил Депорт, песни от Габриел Форе и песни от Едуард Григ. Учителю, не съм срещнала до сега песен в която да се възпява Любовта на девицата към Бога. Композиторите и поетите много красиво възпяват любовта към някой юноша с красиви вежди и пламенен поглед, но никой не е възпял Любовта към Бога.
Аз тихичко изпях на френски език „Шансон д'амур" от Григ. Учителят настройвайки цигулката си, каза:
— Не вески глас може да се предава добре по радиото. И най-малките дефекти на гласа, силно личат по радиото.
Учителят изсвири на цигулката си Петия Божествен ден на „Новото Битие". Той прекара лъка си по празните струни на цигулката и каза:
— „Новото Битие" — сътворението на света, се отнася за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. Сътворението на света ще измени битието на отделния човек, на народите и на расите!
Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше:
„И рече Бог! Да се родят във водата риби и морски чудовища. И птици да хвъркат над земята, по небесния простор, всеки според вида си. И стана така. И видя Бог, че всичко бе добро. И благослови ги Бог. И стана вечер, и стана утро, пети ден." Аз тихо пеех с неговата цигулка и сълзи течаха от очите ми. Брат Христо тихо пригласяше развълнуван. Учителят ме попита:
— Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж?
— Не, Учителю — отговорих аз. — Чувала съм от брат Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него. Аз лично не го познавам и никога не съм го виждала, даже и на снимки.
Учителят търсеше нещо по масата и го намери. Той ми поднесе една малка книжка на френски език и ме попита:
— Ти нали четеш на френски език?
— Да, Учителю — казах аз.
— Ти прочети тази книжка, че да видим ще ти хареса ли написаното в нея.
— Добре, Учителю, ще прочета книжката.
Времето беше напреднало. Трябваше да се подготвям за утрешната репетиция в операта. Извадих от чантата си една моя снимка, която бях надписала за Учителя и му я подарих. Той стана прав и след като внимателно я разгледа, постави я на вратичката на отсрещния бюфет, като я закрепи между рамката и стъклото.
Тази снимка бях направила по искане на Художествената управа на операта, в четири различии пози за клишета върху програмите, афишите и вестниците. Секретаря на операта ми направи забележка, че не съм представила снимките си с деколтета, както на другите артисти, ами така с тази бяла якичка съм приличала на пенсионерка, не на артистка...
Благодаря на светлите същества и на гениите на музиката, гдето ме срещнаха с великото творчество на Учителя, да слушаме и да пеем с брат Христо, когато цялото Небе пее през неговата цигулка и свещения му глас.
Преди да напуснем приемната, Учителят ме попита:
— Вие кога ще запразните?
— На 20 юли, Учителю!
— Когато запразните ти си вземи в едно малко куфарче най-необходимите неща за спане и ела тук!
Благодаря Ви, Учителю!
- Михаил Иванов — ученик на Учителя, науснал България през 1937 г. Основател окултно общество във Франция, (бел. ред.)