НОВОТО БИТИЕ - ПЕТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН
30.05.1943 година — Изгрева — София.
Днес имах само един час репетиция, от 10 до 11 часа пре-ди обяд. Помолих брат Христо да ме чака в една сладкарница близо до операта. След репетицията, като птичка хвръкнах на-вън, no-скоро да от'ида при светлия Учител. На Изгрева прис-тигнахме на обяд. Дежурните сестри ме сложиха от дясно на Учителя, а брат Христо седна срещу него. От другата му стра¬на мястото вече беше заето от един възрастен брат. Целунах ръ-ката на Учителя и му казах: — Учителю, Вне ни рекохте да си изберем един ден- до края на месеца и да дойдем за „Битието". — Хубаво, хубаво, днес времето е музикално! — Ние се хранехме в мълчание. Чуваше се лекият звън от лъжиците и чиниите на сестрите и братята. Учителят казва: — Храненето е музика. И действително, уверих се че храненето е особена музи¬ка. След обяда сестрите и братята се събраха около Учителя и запяха. Очите на всички бяха отправени към него. Учителят ти¬хо ме попита: — Харесват ли ти песните? Хубаво ли ги пеят? — Да, Учителю — отговорих му, — харесват ми песни¬ те. Сестрите и братята ги пеят сърдечно и с любов. Лицето на Учителя сияеше. Покани ни в приемната стая. — Учителю — казах аз, — Миналата вечер пях по ради- ото. Програмата ми беше: Песни от моя професор по солфеж от Парижката Консерватория, Емил Депорт, песни от Габриел Форе и песни от Едуард Григ. Учителю, не съм срещнала до се- га песен в която да се възпява Любовта на девицата към Бога. Композиторите и поетите много красиво възпяват любовта към някой юноша с красиви вежди и пламенен поглед, но никой не е възпял Любовта към Бога. Аз тихичко изпях на френски език „Шансон д'амур" от Григ. Учителят настройвайки цигулката си,*каза: — Не вески глас може да се предава добре по радиото.
128
И най-малките дефекти на гласа, силно личат по радиото. Учителят изсвири на цигулката си Петия Божествен ден на„Новото Битие" Той прекара лъка си по празните струни на цигулката и каза: — „Новото Битие"— сътворението на света, се отнася за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. Сътворе¬ нието на света ще измени битието на отделния човек, на наро¬ дите и на расите! Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше: „И рече Бог! Да се родят във водата риби и морски чудо¬вища. И птици да хвъркат над земята, по небесния простор, вес¬ки според вида си. И стана така. И видя Бог, че всичко бе добро. И благослови ги Бог. И стана вечер, и стана утро, пети ден." Аз тихо пеех с неговата цигулка и сълзи течаха от очите ми. Брат Христо тихо пригласяше развълнуван. Учителят ме попита: — Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж? — Не, Учителю — отговорих аз. — Чувала съм от брат Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него. Аз лич¬ но не го познавам и никога не съм го виждала, даже и на сним¬ ки. Учителят търсеше нещо по масата и го намери. Той ми поднесе една малка книжка на френски език и ме попита: — Ти нали четеш на френски език? — Да, Учителю — казах аз. — Ти прочети тази книжка, че да видим ще ти хареса ли написаното в нея. ; — Добре, Учителю, ще прочета книжката. Времето беше напреднало. Трябваше да се подготвям за утрешната репетиция в операта. Извадих от чантата си една моя снимка, която бях надписала за Учителя и му я подарих. Той стана прав и след като внимателно я разгледа, постави я на вра-тичката на отсрещния бюфет, като я закрепи между рамката и стъклото. Тази снимка бях направила по искане на Художествена-та управа на операта, в четири различии пози за клишета вър-ху програмите, афишите и вестниците. Секретаря^ на операта ми направи забележка, че не съм представила снимките си с де-колтета, както на другите артисти, ами така с тази бяла якичка съм приличала на пансионерка, не на артистка...
- Михаил Иванов — ученик на Учителя, науснал България през 1937 г. Основател окултно общество във Франция, (бел. ред.)
129
Благодаря на светлите същества и на гениите на музи-ката, гдето ме срещнаха с вели-кото творчество на Учителя, да слушаме и да пеем с брат Хрис-то, когато цялото Небе пее през неговата цигулка и свеще-ния му глас.
Преди да напуснем приемната, Учителят ме попи¬та:
— Вие кога ще запраз-
ните?
— На 20 юли, Учите¬
лю!
— Когато запразните
ти си вземи в едно малко ку-
фарче най-необходимите неща
за спане и ела тук!
Благодаря Ви, Учите¬лю!