от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Новото в живота== Често хората се запитват, защо оста-ряват, но не могат да си отговорят на.то...)
 
(Новото в живота)
Ред 1: Ред 1:
 
==Новото в живота==
 
==Новото в живота==
  
Често хората се запитват, защо оста-ряват, но не могат да си отговорят на.този въпрос. Какво ще правите, ако се съз' даде закон, според който, всеки преждевременно остаръл, да се накаже.
 
  
В едно предание се казва, че в древ-ността, когато бащата доживъвал до 120 години, синът го турял в кош и занасял в гората, там да умре. Един син изпъл-нил този обичай: турил баща си в кош н го занесъл в гората. С сина заедно тръгнало и малкото му момченце, да изпрати дъдо си. Като се връщали, детето запитало баща си: Татко, защо остави коша в гората?' Да се вернем назад да го вземем.–Защо ти трябва коша? – За да има с какво и аз един ден да те занеса в гората. Бащата се засрамил от думит на детето си, вернал се в гората и завел баща си обратно в дома си, дето спокойно умрЬл.
 
 
Няма по голямо благо за човека от това, да бъде млад и постоянно да се подмладява. Който говори за старост, той не разбира законит на живота. Някой е на
 
  
 
*) I. Послание на Йоана.
 
*) I. Послание на Йоана.
  
 
во
 
  
45 – 50 години и вече мисли, че е стар, че разбира нещата и може да съветва младиг, как да живеят. Ако е въпрос за старост, за мъдрост, идете при Господа. Той е най-мъдрият, и може да учи всички хора. Колко стар е 120 годишният човек? Една слънчева година е равна на 200 милиона земни години. Значи, да се обърне слънцето един път около своята ос, нежни му са 200 милиона земни години. Изчислете тогава, каква част от времето представят 120 човешки години по отношение на една слънчева година. Като знаете това, не говорете за старост. Щеславие е да мислиш, че си стар. Само боговет са стари. Като ви е пратил на земята, Бог имал пред вид да научите закона за подмладяването. Досега сте изучавали закона за остаряването; отсега нататък ще изучавате закона за подмладяването. Затова Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие".
 
  
Влизането в Царството Божие подразбира новите условия на живота. Ако не си здрав, ако нямаш свЬтли мисли, топли чувства и възвишени постъпки, не можеш да използуваш новите условия. Какъв сми-съл ще имат за тебе хубавата храна, чистия въздух, чистата вода и приятната свет-лина? Ядеш, но тежко ти става на стомаха и на главата. Дишаш чистия въздух, но дробовет ти са слаби, задушаваш се. Пиешъ
 
  
 
81
 
  
чиста пода, но стомахът ти не я понася. «Светлината влиза в очите ти, но бързо ги зитваряш, слаби са, не можеш да се пол-зуванг и от светлината. Викаш лекар да ти помогне. Туря те на легло, прави ти инжекции, но и тева не -помага. Казваш: На-казах се, остаръх вече, няма спасение. Вината не е само у вас. Много условия, външни и вътрешни, са причинили преждевременното остаряване. Погр^шката е в лековЪ-рието на човека. Той повервал, че друго същество, а не Бог, може да му донесе благото на живота. В всички вервал, на всички се надевал, но не и на Бога. Какво ще бъде «положението ви, ако ви съблЪкат гол и «амажат тълото ви с мед? Пчелите ще ай накацат и ще ви жилят безпощадно. Виновни ли са пчелите? Те кацат върху вас за меда, ни най-малко не мислят, че ви е неприятно кацането и жиленето им. Вината е.в онзи, който ви е съблекъл гол и оставил на пчелите да събират мед от вас. Вината е у вас, че сте по-вервали на този човек. Той ви казал, че ще станете щастливи, и вие сте повернали.
+
Често хората се запитват, защо остаряват, но не могат да си отговорят на този въпрос. Какво ще правите, ако се създаде закон, според който, всеки преждевременно остарял, да се накаже.
 +
 
 +
В едно предание се казва, че в древността, когато бащата доживявал до 120 години, синът го турял в кош и занасял в гората, там да умре. Един син изпълнил този обичай: турил баща си в кош и го занесъл в гората. Със сина заедно тръгнало и малкото му момченце, да изпрати дядо си. Като се връщали, детето запитало баща си: Татко, защо остави коша в гората? Да се върнем назад да го вземем. – Защо ти трябва коша? – За да има с какво и аз един ден да те занеса в гората. Бащата се засрамил от думите на детето си, върнал се в гората и завел баща си обратно в дома си, дето спокойно умрял.
 +
 
 +
Няма по голямо благо за човека от това, да бъде млад и постоянно да се подмладява. Който говори за старост, той не разбира законите на живота. Някой е на 45 – 50 години и вече мисли, че е стар, че разбира нещата и може да съветва младите, как да живеят. Ако е въпрос за старост, за мъдрост, идете при Господа. Той е най-мъдрият, и може да учи всички хора. Колко стар е 120 годишният човек? Една слънчева година е равна на 200 милиона земни години. Значи, да се обърне слънцето един път около своята ос, нужни му са 200 милиона земни години. Изчислете тогава, каква част от времето представят 120 човешки години по отношение на една слънчева година. Като знаете това, не говорете за старост. Щеславие е да мислиш, че си стар. Само боговете са стари. Като ви е пратил на земята, Бог имал пред вид да научите закона за подмладяването. Досега сте изучавали закона за остаряването; отсега нататък ще изучавате закона за подмладяването. Затова Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие".
 +
 
 +
Влизането в Царството Божие подразбира новите условия на живота. Ако не си здрав, ако нямаш светли мисли, топли чувства и възвишени постъпки, не можеш да използуваш новите условия. Какъв смисъл ще имат за тебе хубавата храна, чистия въздух, чистата вода и приятната светлина? Ядеш, но тежко ти става на стомаха и на главата. Дишаш чистия въздух, но дробовете ти са слаби, задушаваш се. Пиеш чиста пода, но стомахът ти не я понася. Светлината влиза в очите ти, но бързо ги затваряш, слаби са, не можеш да се ползуваш и от светлината. Викаш лекар да ти помогне. Туря те на легло, прави ти инжекции, но и това не помага. Казваш: Наказах се, остарях вече, няма спасение. Вината не е само у вас. Много условия, външни и вътрешни, са причинили преждевременното остаряване. Погрешката е в лековерието на човека. Той повярвал, че друго същество, а не Бог, може да му донесе благото на живота. Във всички вярвал, на всички се надявал, но не и на Бога. Какво ще бъде положението ви, ако ви съблекат гол и намажат тялото ви с мед? Пчелите ще ви накацат и ще ви жилят безпощадно. Виновни ли са пчелите? Те кацат върху вас за меда, ни най-малко не мислят, че ви е неприятно кацането и жиленето им. Вината е в онзи, който ви е съблякъл гол и оставил на пчелите да събират мед от вас. Вината е у вас, че сте повярвали на този човек. Той ви казал, че ще станете щастливи, и вие сте повярвали.
 +
 
 +
Един французин описва една от своите опитности в топлите страни. Като обикалял забележителните места на тропическите области, той получил слънчев удар и паднал на земята полумъртъв, но вътрешно запазил съзнанието си. В това време една кобра легнала върху него, като върху неодушевен предмет, и спокойно очаквала някаква жертва. Ужас го обхванал. Тон си помислил: Едно малко помръдване от моя страна, и аз съм в устата на кобрата. Не стига това, но той почувствувал, че небето се заоблачава, става тъмно, всеки момент ще завали. Какво да прави при това положение? Той лежал в долина, а дъждът носил големи порои, които могат да го залеят отгоре и удавят. Намирал се между две големи опасности: кобрата и страшния порой. Помолил се вътрешно, повдигнал съзнанието си към Бога. Какво усетил? Една лекота. Кобрата се мръднала, отдалечила се от него, и съзнанието му постепенно се възвърнало. Станал на крака и бавно поел пътя си. След десетина минути дъждът завалял. Пороят се спуснал към долината, но той бил вече вън от опасността. Никога в живота си той не е изпитвал такова напрежение и такъв ужас.
 +
 
 +
Не ходете без любовта на опасни места. Не правете големи усилия, за да не изразходвате излишна енергия. Едни хора остаряват от безразборно изразходване на жизнена енергия. Други пък остаряват от безработене. Едни много работят, други – малко; едни много ядат и преяждат, други малко ядат и повече гладуват. Това са крайности в живота, които са причина за преждевременното остаряване. Балансирайте крайностите, и вие ще се подмладите. Съберете на едно място онези, които не работят и които много работят. Съберете на едно място богатите и бедните, и те взаимно ще си помогнат. Богатият ще даде част от яденето си на бедния; бедният пък ще предаде част от работната си енергия на богатия и в края на краищата, двамата ще бъдат здрави и ще се подмладят.
 +
 
 +
Съвременните хора се нуждаят от естествени, разумни движения. Докато е малко, детето живее естествено, движенията му са свободни. Колкото повече расте, животът му се изопачава, става неестествен. – Защо? – Защото се намира под влиянието на много учители. Един го учи по един начин, друг – по друг начин. Един му казва: Това не прави. Друг казва: Това прави. Най-после човек дохожда до положение да не знае, какво да прави и какво да не прави. Седнеш, не знаеш, как да поставиш краката си. Туряш десния крак върху левия, левия върху десния, но пак не си доволен. Почешеш се отгоре на главата, почешеш се зад тила, но не си доволен и казваш, че животът ти дотегнал. Започваш да се молиш на Господа, но не знаеш, как да се молиш. Представи си, че слънцето е Бог. Как ще се молиш тогава? Ще излезеш вън, на открито, и ще започнеш да гледаш към него. Ако слънцето грее силно, ще затвориш очите си и тихо ще се помолиш. След това ще обърнеш гърба си към него да възприемеш лъчите му. Бог не иска да му се говори много. Ако си гладен, ще кажеш: Господи, гладен съм. Ако си беден, ще се помолиш да ти помогне. Някой се моли и разправя цялата си история, че баща му и майка му умрели. В същност, това не е истина. Нито баща му е умрял, нито майка му. Те са забегнали някъде, скрили се от сина си, който не работи и очаква всичко наготово. Бащата заминава за онзи свят, когато синът е ленив и не иска да работи. Като остане сам, синът се принуждава да работи, да изкарва прехраната си.
 +
 
 +
Едно се иска от човека: да дойде до положителното. В какво се заключава положителното? – В любовта. Няма по-велико нещо за човека от това, да люби и да обича. Всеки се стреми към това, но не знае, как да обича и да люби. Как ще обичаш едно цвете, една птица или едно животно? Като обичаш човека, целуваш го, милваш го, прегръщаш го. Как ще целунеш цветето? Как ще прегърнеш птицата? Ако целуваш и прегръщаш цветята, ще ги развалиш. Достатъчно е да благодариш за уханието на цветята. Тяхното ухание е целувка. Щом изпращат своите целувки, ти ще им благодариш. Ще кажете, че целувките и прегръдките са приети в сегашния порядък на нещата.
 +
 
 +
 
 +
 
 +
 
 +
 
  
Един французин описва една от своите опитности в топлите страни. Като обика-лял забележителните места на тропическите области, той получил слънчев удар и пад-нал на земята полумъртав, но вътрешно запа-зил съзнанието си. В това време една кобра жегнала върху него, като върху неодушевенъ
 
  
 
82
 
  
предмет, и спокойно очаквала нъкаква жертва. Ужас го обхванал. Тон си помислил: Едно малко помръдване от моя страна, и аз съм в устата на кобрата. Не стига това, но той по-чувствувал, че небето се заоблачава, става тъмно, всеки моментъ*ще завали. Какво да прави при това положение? Той лежал в долина, а дъждът носъл голями порои, които могат да го залеят отгоре и удавят. На-мирал се между две голями опасности: кобрата и страшния порой. Помолил се вътрешно, повдигнал съзнанието си към Бога. Какво усътил? Една лекота. Кобрата се мръднала, отдалечила се от него, и съзнанието му постепенно се възвернало. Станал на крака и бавно поел пътя си. След десетина минути дъждът завалЬл. Пороят се спуснал към долината, но той бил вече вън от опасността. Никога в живота си той не е изпитвал такова напрежение и такъв ужас, Не ходете без любовта на опасни мъ-ста. Не правете голями усилия, за да не изразходвате излишна енергия. Едни хора остаря-ват от безразборно изразходване на жизнена енергия. Други пък остаряват от безработене. Едни много работят, други – малко; едни много ядат и преяждат, други малко ядат и повече гладуват. Това са крайности в живота, които са. причина за преждевременното остаряване. Балансирайте крайностит, и вие ще се подмладите. Съберете на едно място онъзи, които не работятъ
 
  
 
83
 
  
и които много работят. Съберете на едно място богатит и беднит, и т взаимно ще си помогнат. Богатият ще даде част от яденето си на бедния; бедният пък ще предаде част от работната си енергия на богатия и, в края на краищата, двамата ще бж,-дат здрави и ще се подмладят.
 
  
Съвременните хора се нуждаят от естествени, разумни движения. Докато е малко, детето живъе естествено, движенията му са. свободни. Колкото повече расте, животът му се изопачава, става неестествен. – Защо? – Защото се намира под влиянието на много учители. Един го учи по един начин, друг – по друг начин. Един му казва: Това не прави. Друг казва: Това прави. Най-после човек дохожда до положение да не знае, какво да прави и какво да не прави. Седнеш, не знаеш, как да поставиш краката си. Туряш десния крак върху лъвия, лъ-вия върху дъсния, но пак не си доволен. По-чешеш се отгоре на главата, почешеш се зад тила, но не си доволен и казвеш, че животът ти дотегнал. Започваш да се мо-лиш на Господа, но не знаеш, как да се молиш. Представи си, че слънцето е Бог. Как ще се молиш тогава? Ще излъзеш вън, на открито, и ще започнеш да гледаш към него. Ако слънцето гръе силно, ще за-твориш очит си и тихо ще се помолиш. След това ще обърнеш гърба си към него да възприемеш лжлит му. Бог не иска да
 
  
 
84
 
  
му се говори много. Ако си гладен, ще ка-жеш: Господи, гладен съм. Ако си беден, ще се помолиш да ти помогне. Някой се моли и разправя цълата си история, че баща му и майка му умръли. В същност, това не е истина. Нито баща му е умръл, нито майка му. Т са забягнали нъкъде, скрили се от сина си, който не работи и очаква всичко наготово. Бащата заминава за онзи свят, когато синът е ленив и не иска да работи. Като остане сам, синът се принуждава да работи, да изкарва прехраната си.
 
  
Едно се иска от човека: да дойде до положителното. В какво се заключава поло> жителното? – В любовта. Няма по-велико нещо за човека от това, да люби и да обича. Всеки се стреми към това, но не знае, как да обича и да люби. Как ще обичаш едно цвъте, една птица или едно животно? Като обичаш човека, целуваш го, милваш го, пригръщаш го. Как ще цълунеш цвътето? Как ще пригърнеш птицата? Ако целуваш и пригръщаш цвътята, ще ги развалиш. Достатъчно е да благодариш за уханието на цвътята. Тяхното ухание е целувка. Щом из-пращат своит целувки, ти ще «м благодариш. Ще кажете, че целувкит и пригръд-кит са приети в сегашния порядък на нъщата.
 
  
Време е да напуснете стария порядък. Той е отживвл вече времето си. Той представя нещо архаично, каквото представятъ
 
  
 
85
 
  
днес допотопнит животни. Какъв смисъл има днес съществуването на мамонта? За да се изхрани, нежни са. му хиляди килограма храна. И доднес има остатъци от мамонтитв. Това са ненаситнит човешки желания. Някой има пълни хамбари с жито, но и т не му сти-гат, още повече иска. Както са изчезнали голямит, допотопни животни, така ще изчез-нат ненаситнит човешки желания. Някой иска да стане виден човек, светия, всички да му се кланят. Какво значи, да бъдеш светия? Аз уподобявам светията на златно перо, с което можеш да напишеш едно любовно писмо, което внася светлина в чо-въшкия ум и топлина в човешкото сърце. Любовта на светията минава през перото, с което пише. Не е светия онзи, който не свети и не разнася благословението си навсъ-къде. Добре е да се стремиш към светий-ство, да те посрещат навсъкъде с радост, но трябва да отговаряш на известни изисквания. Светията е узръл, сладък плод, който всикчи желаят.
+
Време е да напуснете стария порядък. Той е отживял вече времето си. Той представя нещо архаично, каквото представят днес допотопните животни. Какъв смисъл има днес съществуването на мамонта? За да се изхрани, нежни са. му хиляди килограма храна. И доднес има остатъци от мамонтитв. Това са ненаситнит човешки желания. Някой има пълни хамбари с жито, но и т не му сти-гат, още повече иска. Както са изчезнали голямит, допотопни животни, така ще изчез-нат ненаситнит човешки желания. Някой иска да стане виден човек, светия, всички да му се кланят. Какво значи, да бъдеш светия? Аз уподобявам светията на златно перо, с което можеш да напишеш едно любовно писмо, което внася светлина в чо-въшкия ум и топлина в човешкото сърце. Любовта на светията минава през перото, с което пише. Не е светия онзи, който не свети и не разнася благословението си навсъ-къде. Добре е да се стремиш към светий-ство, да те посрещат навсъкъде с радост, но трябва да отговаряш на известни изисквания. Светията е узръл, сладък плод, който всикчи желаят.
  
 
Какво правите, ако ви дадат кисел, недозръл плод? Вкусвате го и веднага го хверляте на земята. Светията е дово-лен от положението си. Следователно, ти не можеш да бъдеш светия, ако си недо-волен. Бедният е недоволен, че няма пари, къщи, имоти. Болният е недоволен, че не е здрав. Всеки се стреми към това, което му липсва. Какво се иска от човека, за да пре-
 
Какво правите, ако ви дадат кисел, недозръл плод? Вкусвате го и веднага го хверляте на земята. Светията е дово-лен от положението си. Следователно, ти не можеш да бъдеш светия, ако си недо-волен. Бедният е недоволен, че няма пари, къщи, имоти. Болният е недоволен, че не е здрав. Всеки се стреми към това, което му липсва. Какво се иска от човека, за да пре-

Версия от 10:28, 3 март 2009

Новото в живота

  • ) I. Послание на Йоана.



Често хората се запитват, защо остаряват, но не могат да си отговорят на този въпрос. Какво ще правите, ако се създаде закон, според който, всеки преждевременно остарял, да се накаже.

В едно предание се казва, че в древността, когато бащата доживявал до 120 години, синът го турял в кош и занасял в гората, там да умре. Един син изпълнил този обичай: турил баща си в кош и го занесъл в гората. Със сина заедно тръгнало и малкото му момченце, да изпрати дядо си. Като се връщали, детето запитало баща си: Татко, защо остави коша в гората? Да се върнем назад да го вземем. – Защо ти трябва коша? – За да има с какво и аз един ден да те занеса в гората. Бащата се засрамил от думите на детето си, върнал се в гората и завел баща си обратно в дома си, дето спокойно умрял.

Няма по голямо благо за човека от това, да бъде млад и постоянно да се подмладява. Който говори за старост, той не разбира законите на живота. Някой е на 45 – 50 години и вече мисли, че е стар, че разбира нещата и може да съветва младите, как да живеят. Ако е въпрос за старост, за мъдрост, идете при Господа. Той е най-мъдрият, и може да учи всички хора. Колко стар е 120 годишният човек? Една слънчева година е равна на 200 милиона земни години. Значи, да се обърне слънцето един път около своята ос, нужни му са 200 милиона земни години. Изчислете тогава, каква част от времето представят 120 човешки години по отношение на една слънчева година. Като знаете това, не говорете за старост. Щеславие е да мислиш, че си стар. Само боговете са стари. Като ви е пратил на земята, Бог имал пред вид да научите закона за подмладяването. Досега сте изучавали закона за остаряването; отсега нататък ще изучавате закона за подмладяването. Затова Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие".

Влизането в Царството Божие подразбира новите условия на живота. Ако не си здрав, ако нямаш светли мисли, топли чувства и възвишени постъпки, не можеш да използуваш новите условия. Какъв смисъл ще имат за тебе хубавата храна, чистия въздух, чистата вода и приятната светлина? Ядеш, но тежко ти става на стомаха и на главата. Дишаш чистия въздух, но дробовете ти са слаби, задушаваш се. Пиеш чиста пода, но стомахът ти не я понася. Светлината влиза в очите ти, но бързо ги затваряш, слаби са, не можеш да се ползуваш и от светлината. Викаш лекар да ти помогне. Туря те на легло, прави ти инжекции, но и това не помага. Казваш: Наказах се, остарях вече, няма спасение. Вината не е само у вас. Много условия, външни и вътрешни, са причинили преждевременното остаряване. Погрешката е в лековерието на човека. Той повярвал, че друго същество, а не Бог, може да му донесе благото на живота. Във всички вярвал, на всички се надявал, но не и на Бога. Какво ще бъде положението ви, ако ви съблекат гол и намажат тялото ви с мед? Пчелите ще ви накацат и ще ви жилят безпощадно. Виновни ли са пчелите? Те кацат върху вас за меда, ни най-малко не мислят, че ви е неприятно кацането и жиленето им. Вината е в онзи, който ви е съблякъл гол и оставил на пчелите да събират мед от вас. Вината е у вас, че сте повярвали на този човек. Той ви казал, че ще станете щастливи, и вие сте повярвали.

Един французин описва една от своите опитности в топлите страни. Като обикалял забележителните места на тропическите области, той получил слънчев удар и паднал на земята полумъртъв, но вътрешно запазил съзнанието си. В това време една кобра легнала върху него, като върху неодушевен предмет, и спокойно очаквала някаква жертва. Ужас го обхванал. Тон си помислил: Едно малко помръдване от моя страна, и аз съм в устата на кобрата. Не стига това, но той почувствувал, че небето се заоблачава, става тъмно, всеки момент ще завали. Какво да прави при това положение? Той лежал в долина, а дъждът носил големи порои, които могат да го залеят отгоре и удавят. Намирал се между две големи опасности: кобрата и страшния порой. Помолил се вътрешно, повдигнал съзнанието си към Бога. Какво усетил? Една лекота. Кобрата се мръднала, отдалечила се от него, и съзнанието му постепенно се възвърнало. Станал на крака и бавно поел пътя си. След десетина минути дъждът завалял. Пороят се спуснал към долината, но той бил вече вън от опасността. Никога в живота си той не е изпитвал такова напрежение и такъв ужас.

Не ходете без любовта на опасни места. Не правете големи усилия, за да не изразходвате излишна енергия. Едни хора остаряват от безразборно изразходване на жизнена енергия. Други пък остаряват от безработене. Едни много работят, други – малко; едни много ядат и преяждат, други малко ядат и повече гладуват. Това са крайности в живота, които са причина за преждевременното остаряване. Балансирайте крайностите, и вие ще се подмладите. Съберете на едно място онези, които не работят и които много работят. Съберете на едно място богатите и бедните, и те взаимно ще си помогнат. Богатият ще даде част от яденето си на бедния; бедният пък ще предаде част от работната си енергия на богатия и в края на краищата, двамата ще бъдат здрави и ще се подмладят.

Съвременните хора се нуждаят от естествени, разумни движения. Докато е малко, детето живее естествено, движенията му са свободни. Колкото повече расте, животът му се изопачава, става неестествен. – Защо? – Защото се намира под влиянието на много учители. Един го учи по един начин, друг – по друг начин. Един му казва: Това не прави. Друг казва: Това прави. Най-после човек дохожда до положение да не знае, какво да прави и какво да не прави. Седнеш, не знаеш, как да поставиш краката си. Туряш десния крак върху левия, левия върху десния, но пак не си доволен. Почешеш се отгоре на главата, почешеш се зад тила, но не си доволен и казваш, че животът ти дотегнал. Започваш да се молиш на Господа, но не знаеш, как да се молиш. Представи си, че слънцето е Бог. Как ще се молиш тогава? Ще излезеш вън, на открито, и ще започнеш да гледаш към него. Ако слънцето грее силно, ще затвориш очите си и тихо ще се помолиш. След това ще обърнеш гърба си към него да възприемеш лъчите му. Бог не иска да му се говори много. Ако си гладен, ще кажеш: Господи, гладен съм. Ако си беден, ще се помолиш да ти помогне. Някой се моли и разправя цялата си история, че баща му и майка му умрели. В същност, това не е истина. Нито баща му е умрял, нито майка му. Те са забегнали някъде, скрили се от сина си, който не работи и очаква всичко наготово. Бащата заминава за онзи свят, когато синът е ленив и не иска да работи. Като остане сам, синът се принуждава да работи, да изкарва прехраната си.

Едно се иска от човека: да дойде до положителното. В какво се заключава положителното? – В любовта. Няма по-велико нещо за човека от това, да люби и да обича. Всеки се стреми към това, но не знае, как да обича и да люби. Как ще обичаш едно цвете, една птица или едно животно? Като обичаш човека, целуваш го, милваш го, прегръщаш го. Как ще целунеш цветето? Как ще прегърнеш птицата? Ако целуваш и прегръщаш цветята, ще ги развалиш. Достатъчно е да благодариш за уханието на цветята. Тяхното ухание е целувка. Щом изпращат своите целувки, ти ще им благодариш. Ще кажете, че целувките и прегръдките са приети в сегашния порядък на нещата.









Време е да напуснете стария порядък. Той е отживял вече времето си. Той представя нещо архаично, каквото представят днес допотопните животни. Какъв смисъл има днес съществуването на мамонта? За да се изхрани, нежни са. му хиляди килограма храна. И доднес има остатъци от мамонтитв. Това са ненаситнит човешки желания. Някой има пълни хамбари с жито, но и т не му сти-гат, още повече иска. Както са изчезнали голямит, допотопни животни, така ще изчез-нат ненаситнит човешки желания. Някой иска да стане виден човек, светия, всички да му се кланят. Какво значи, да бъдеш светия? Аз уподобявам светията на златно перо, с което можеш да напишеш едно любовно писмо, което внася светлина в чо-въшкия ум и топлина в човешкото сърце. Любовта на светията минава през перото, с което пише. Не е светия онзи, който не свети и не разнася благословението си навсъ-къде. Добре е да се стремиш към светий-ство, да те посрещат навсъкъде с радост, но трябва да отговаряш на известни изисквания. Светията е узръл, сладък плод, който всикчи желаят.

Какво правите, ако ви дадат кисел, недозръл плод? Вкусвате го и веднага го хверляте на земята. Светията е дово-лен от положението си. Следователно, ти не можеш да бъдеш светия, ако си недо-волен. Бедният е недоволен, че няма пари, къщи, имоти. Болният е недоволен, че не е здрав. Всеки се стреми към това, което му липсва. Какво се иска от човека, за да пре-


86

верне недоволството в доволство? – Да работи, да придобие онова, което му е нежно.

Кой човек е здрав? – На когото и майка му, и баща му са здрави. Децата не могат да бъдат здрави, ако родителите не са здрави. Ако бащата е здрав, и децата, които вервят по бащина линия, са. здрави, с здрави зъби. И обратното е верно: ако бащата не е здрав, и децата, които вервят по негова линия, не са здрави. Сж-щото се отнася и до майката. Това е закон, който постоянно се проверява в живота. Ог какво се развалят зъбит? – От ръзката температура. Не е позволено да пиеш студена вода след горещо кафе или чай. В това отношение, американцит живеят неестествено. След горещо кафе т ядат сла-долед. Тази е причината, дето зъбит на повечето американци са развалени. Т страдат и от разстройство на стомаха. Любовта не търпи ръзки промъни. Омразата е ледено течение на човешкото сърце, а любовта – топло течение. Затова, именно, любовта изключва омразата. Какво ще стане с човека, ако се движи между едно топло и едно студено течение? Няма да се мине много време, и той ще започне да страда от разстройство на стомаха и болки в зъбит.

Мнозина се запитват, защо нямат ус-пъх в живота си. Много просто, т се за-нимават с чужди работи; занимават се с реформи на чуждия живот. Т искат да


87

лреобразяг живота на другите хора и ги кри-тикуват. Чувате, например, да се говори, че някой мъж бил воден за носа от жената, или мхжът водЬл жена си за носа. Носът е символ на човешкия ум. Какво лошо има в това, ако една умна жена води мъжа си, или един умен мъж води жена си? Ра-зумният мъж или разумната жена има предимство в живота. По-добре ли е да се качите на кола, карана от луд, необуздан кон? Той рита, изправя се на краката, не иска да верви. Ако се оставите на такъв кон, той ще ви хверли в пропастта.

Като изучавате човешката глава, ще видите, че в мозъка има различни центрове, които се отразяват различно върху неговия харак-тер. Ако бутнете задната част на главата, в тила, ще предизвикате един род енергии; ако бутнете предната част на главата, ще предизвикате друг род енергии ; ако бутнете главата отстрана, ще предизвикате трети вид енергии. Хора с широки глави са. крайно издържли-ви. И 20 години да го обсаждаш, той може да издържи. Хора с дълги глави са. кавалеристи или летци. Т постоянно нападат. Ве-чер, когато не ги очакваш, тв идат с аеропланит си и хверлят бомби от раз-личен калибър. Сегашнит хора се възму-щават от бомбите, без да подозират, че т си служат с думи, които имат разрушително действие, както бомбит. Една силна дума – наприм&р, «мразя те", след четири


поколъния ще произведе голями разрушения^ Защо да не кажеш на ближния си „обичам те", и да се ползуваш от благото на любов~ та? След четири поколъния тази дума ще донесе голямо благословение. – Как да му? кажа, че го обичам, когато не заслужава моята любов? – Ти заслужаваш ли любовта на Бога? Ти по-красиво и по благоуханно цвъте ли си от ближния си?*Малко хора съм срв-щал, от които да се разнася благоухание, подобно на карамфил, теменуга, роза и др.-Повечето хора разнасят лоша, неприятна миризма. Как ги тьрпят възвишенит съще-ства, а тт> не могат да търпят никого!

Хората се нуждаят от знания, които да ги въведат в новия живот. Не е достатъчно да слушаш, какво ти се говори, и да кажеш, че разбираш всичко. Не е достатъчно да кажеш, че си слушал хубава» музика, но и ти трябва да свириш. Прилагайте музиката на всъка стъпка в живота си. Без музика няма успъх. И земедълецът трвбва да си служи с музиката. Правил съм опит с музика при посаждане на житото и зная, как расте при различнит гами. Прилагайте музиката като метод за лъкуване. Например, заболъе някой религиозен и< очаква да дойде ангел да го излекува; ако е безбожник, търси лъкар. Защо и двамата да не изпеят една песен на Господа, като мо-лшва илихваление? Нека болният се обърне^ към Бога и мислено или гласно да изпъе пъ-


89

сеньта Обичам те, Господи. Обичам Твоитъ-дръвчета и тревици, Твоитв извори и ръки, Твоит долини и планини. Обичам, Господи, всичко, което си създал. Жената е недоволна от мъжа си и постоянно се оплаква, че Господ ѝ изпратил толкова лош човек, цъл жи-вот да се р.азправя с него. Защо обвинявате Господа? Вие сами намърихте този мж.ж. На всичко отгоре му дадохте 200-300 хиляди лева. Вие сами си купихте този мъж, а търсите вината отвън. Сърдите се, че той изял паритв ви. Не се сърдете на никого,. но благодарете, че сте се сверзали с чо-вък, от когото можете да научите нещо. Велика е науката за живота. Скъпо струва тя. Един американец се оженил за една богата арменка. Той обичал да разполага с пари, и всеки ден изразходвал голями суми. Дошъл деньт, когато употръбил и последната пара. Като видъл, че няма вече нито стотинка, той се обърнал към жена си с думит: Дай ми пари! – Нямам нищо, ти ги изразходва. – Иди при баща си, той има* средства, длъжен е да ти даде. Тя отишла при баща си, но повече не се вернала. Не злоупотребявайте с любовта. Не злоупотребявайте с доверието на своя ближен. С други думи казано: Не злоупотребявайте с ума и сърцето си, нито с ума и сърцето на своя ближен. Само така ще бъдете свободни.


90

Човек е дошъл на земята като път-ник, който трябва да изверви известен път. Той трябва да бъде свободен, сам да туря и сваля раницата си. Ако знаеш само да се товариш, а не знаеш да се разтоваряш, ти разбираш живота наполовина. Ако знаеш само да се разтоваряш, а не знаеш да се товариш, ти разбираш живота наполовина. Трябва да знаеш и да се товариш, и да се разтоваряш. Това значи пълно разбиране и познаване на живота. НЬкой иска да стане богат и търси начин за леко забогатяване. Купува лотарийни билети, но милионът не иде. Защо да не развиеш обонянието си и да намъриш златото по миризмата му? Златото има особена миризма. Който има развито обоняние, лесно може да открие златото в природата. В земята има заровено злато на много мъсга и в голямо количество. Хората го търсят под един или друг камък, наречени „камъни на щастието", но то не може лесно да се намъри. Който има обич към златото, по-лесно ще го намъри, отколкото да очаква на лотария. При лотарията взима участие математиката. Трябва да изучавате висшата, духовна математика и тогава да знаете, кой билет печели. По-лесно е да придобиете обич към златото, отколкото да станете математик, който се ползува от законит на висшата математика. Ако спрете вниманието си на номерата от три последователни печалби на милиона, ще можете с една малка погръшка,


91

най-много до единица, да намърите номера на следващата печалба.

Ще кажете, че печалбит, щастието са случайни пъща. Не е така. Нищо в природата не с случайно. В разумната природа няма случайности и произволи. За да спечели нъ-кой на лотария, трябва да гласуват за него. Колкото повече същества от невидимия свет гласуват за него, толкова по-голяма е въ-роятността да спечели той. Мнозина искат да спечелят, но малцина имат това щастие. Някои идат при мене да ме питат, кой би-лет печели милиона. И обещават, ако спечелят, да дадат голяма сума на братството. Това не може да ме подкупи. Ако е за богатство, аз зная, къде колко скъпоценни камъни, злато и лъчебни билки има в природата. Ако е въпрос за богатство, достатъчно е да излъкувам един богат човек, за да получа голямо възнаграждение. Обаче, аз никога не злоупотребявам с доверието, което ми е дадено. Всеки сам може да се лъ-кува. Най-силното и сигурно лвкарство срещу всички болести е любовта. Всеки може да направи опит с любовта и да се увери в нейната сила. Като заболъе някой, нека напълни една чаша с чиста, планинска вода и накара един добър, любещ човек да потопи пръстит си в водата два-три пж.ти. След това нека изпие водата и следи, какъв резултат ще има.


92

На какво се дължат болестите в човешкия живот? – На известен недоимък в организма. Например, малокръвието е ре-зултат на недостатъчно количество червени кръвни тялца в кръвьта. Колкото по-голям е броят на червенитв кръвни тълца, толкова повече жизнена енергия има човек. Черве-ният цввт има отношение към живота. Жълтият цввт е храна за ума, синият – за душата. Светлината и топлината са условия за смекчаване на сърцето. Дето са светлината и топлината, там е любовта. Значи, само любовта е в състояние да смекчи сърцето. – Кого да любя? – Ще любиш Този, Който те е създал. Ще Го слушаш, ще учиш и ще изпълняваш Неговата воля. Ако чуеш гласа Му рано сутриньта, не се обръщай на едната или на другата страна да си доспиш, но стани веднага. Колкото и да е рано, не се колебай. Стани веднага и започни своята работа: ако си художник, вземи четката, платното и боитв си, да нарисуваш нвщо; ако си писател, вземи перото и напиши нещо хубаво; ако си занаятчия, направи нещо от занаята си.

В турско време, в Варна, живвл един обущар, когото всички наричали „щастливият обущарь". – Защо го наричали така? – Защото вевка сутрин, като отивал в дюкяна си, намирал по един чифт готови обуща. Чудъл се, кой влизал в дюкяна му и уши-вал по един чифт обуща. Той не подози-


93

рал, че причината за това се крие в него. Понеже бил сомнамбул, всъка вечер той ставал от леглото си, отивал в дюкяна и ушив<)л по един чифт обуща. След това отново лъгел да спи. На сутриньта пак отивал в дюкяна си и се чудЪл, кой вли-зал вътре и оставил новит обуща. Ма-кар и сомнамбул, той прилагал закона, да не отлага реализирането на Божествените мисли. Като ги отлага, човек си създава лоши навици, от които мъчно се освобождава. Ло-шит навици са. парчета от счупени шишета, изхверлени по улицит. Който мине бос по тях, наранява се и страда. Като се натъква на такива пътища, човек започва да ги избъг-ва. Хубавите улици и шосета са станели недо-стъпни, именно, поради нахверлянит по тях стъкла. Изчистете пътищата, по които вервите, да не си причинявате сами страдания.

Внимание се изисква от човека, да знае, как да верви и сам да избира пътя си. Ето защо, като вервите по пж.тищата, никога не оставяйте своит лоши мисли, чувства и по-стлшки разхверляни по тях. Щом се натъкнете на лоши мисли и чувства на пътя си, вернете се обратно, да освободите ума и сърд-цето си от погръшкит на миналото. Така, именно, вие ще се радвате на това, което сте направили, и ще възлюбите Бога. Когато се обърнаха към Христа с думит „Учителю благи", Той отговори: „Защо ме наричате благ? Благ е само Бог. Ние живъемъ


94

в Бога, Който е благъ". Следователно, щом Бог е благ, и ние трябва да бъдем благи. Това не се постига чрез насилие. Обаче, чо-ввк не може да бъде благ, ако не прилага това, което му е дадено и вложено в него. Не можеш да бъдеш добър, ако не си хранен с доброкачествена храна. Не можеш да се движиш свободно по пътя, ако нвмаш достатъчно святлина.

Казано е в Писанието, че един ден земята ще се запали и всичко, което се намира на нея, ще изгори. Това се отнася за днит на безлюбието. Който живве в лю-бовьта, не може да изгори. – Защо? – Той е облвчен в дрехата на любовта, която не гори. Тя е подобна на азбест. И сега хората любят, но сами не са. доволни от любовта си. Ще дойде ден, когато тв ще придобият новата любов. Тв се приготвят за нея чрез сегашната любов. Колкото и да е несъвершена любовта на съвременнитв хора, все пак тя е приготовление за бъдещата. Без сегашната любов бъдещата остава неразбрана. Човек трвбва да работи върху себе си, да се освободи от желанието си да обсебва. Като обикне нвкого, той пожелава да го задържи само за себе си и с това разваля любовта. Щом си намврил хубав извор, ще го оставиш на разположение на всички хора. И тв имат право да пият от тази вода. Тв ще пият от водата, която е определена за гЬх, а ти – от своята вода. Сле-


95-

дователно, никой не може да отнеме твоята любов. Ти не можеш да пиеш от всеки извор. Опредълено е на човека, от кой из-вор да пие, колко вода да пие и по кое време. Не е позволено на човека да пие вода по всЬко време. Отидеш ли при един извор, първо ще го изчистиш. После ще из-миеш лицето, ръцет и краката си, ще бла-годариш, че си го намЪрил, и след това ще гребнеш няколко пъти с рждет си и ще задоволиш жаждата си. Учете се да благодарите за всичко, което ви се дава. При най-малкия неуспъх хората са. готови да се оплакват. И като млади, и като стари, ттз постоянно се оплакват. Някой се оплаква, че баща му, или майка му го били. – Кога бият човека? – Когато не работи.

Един албанец, 60 годищен човек, се оплакал на пашата, че баща му го бил. Това било в времето на Херцеговинското въз-стание. Пашата се заинтересувал да види този баща, който бие 60 годишния си син. Заве-ждат го при един стогодишен старец,. здрав, снажен човек. Пашата го запитал: Защо биеш сина си? – Защото не работи. И моят баща има право да ме бие, ако не работя. Той завел пашата при своя баща, 140 годишен старец. Значи, и 60, и 100 годи-шен да си, ако не работиш, ще те бият.

Пазете се от много говорене. Работи, без да казваш, какво правиш или какво си направил. Говориш ли много за рабо-


96

тата си, всичко ще развалиш. Оставете работата да говори сама за себе си. – Кога ще говори? – Когато, освен вас, могат да се ползуват от нея и други хора. Всеки ден присаждай по едно дръвче, от диво да го превернеш в питомно. Ще дойде ден, когато и ти, и твоите близки ще се ползуват от твоя труд. Това значи работа. Който мине покрай дръвчетата, ще си откъсне един плод, ще накваси гърлото си и ще те благослови. Който може да присажда ди-витт> дръвчета и да ги облагородява, ще облагородява и своит чувства. Това значи, да превернеш ада в рай, грозотата в красота. И тогава, естествено, човек се стреми към красотата. – Какво допринася красотата? – Тя храни св&та. Тази е причината, дето всички хора се кланят на красотата. Човешката душа е красива. Когато се проявява, тя предава на лицето светлина, подвиж-ност и чистота. Ценете тази красота. Отворете сърцето си, да приемете светлината и топлината на живота, да дадете възможност на душата си да се прояви. Някой затворил ума и сърцето си за благата на живота и казва, че никой не го обича. Той не говори истината. Светлината, въздухът, водата и хл-Ъбът го обичат, милват го, галят го, задоволяват жаждата и глада му, и след това той казва, че не го обича никой. Не говорете неверни нЪща. Бж.дете искрени и


97

чистосърдечни, да се научите да виждате нъ-щата в тяхната истинска проява.

Мнозина са ми разказвали за онзи свет, но сведенията им се различават. Едни са по-близо до истината, а други са далеч. Един познат ми казваше, че ходил на онзи свЬт и видъл там своит близки покойници, заедно с други покойници, наредени около маси, върху които имало чинии, приготвени за ядене. Всички седъли и мълчали, никой нищо не говорвл. Друг един ми разказваше за онзи свет, но неговит сведения бъха по-верни. В края на живота си той по-стъпил калугер в един монастир да служи на Бога. Един ден той получил нови цървули. Старит, скъсани цървули дал на един от другарит си, беден калугер. Една ве-чер сънувал, че се преселил на онзи свет и разказал на близкит си, какво видъл там. На една голяма маса били сложени чинии за ядене. Около масата били наредени всички покойници. Всеки очаквал да му се даде ядене. И моят познат бил на масата, но пред него нямало чиния. Вмъсто чиния, той видъл своит скъсани цървули. Дошъл един от прислужницит и започнал да сипва на всички ядене в чиниит им. Като дошъл до него, взел скъсанит цървули, да му сипе ядене. – Моля ти се, не бързай да ми сип-ваш. Аз не ям от скъсани цървули. Отде сте взели тези цървули? – Това са цървули--т, които си подарил на своя ближен. Съ


98

тях си искал да направиш едно добро, но< то не се приема горе. Каквото си правилъ-на земята, това ще намвриш на небето.

Изобщо, земният живот е отражение; на небесния и обратно: небесният е отражение на земния. Важно е човек да разбира нещата и правилно да ги превежда. Затова е казано: „Каквото вержеш на земята, верзано ще бъде на небето. И каквото развер-жеш на земята, разверзано ще бъде на не-бето". Ще кажете, че не ви интересува онзи свЬт, не искате да знаете, ще ви посрещне ли там нЬкой, или не. Не е така. И там ще те посрещнат същества, както и на земята са те посрещнали. Когато малкото дете слвзе на земята, първо го посрещат майка' му и баща му. Ако има по-голвми братя и сестри, и тв го посрещат. Всички му се рад-ват, галят го, пъсни му пеят. Всеки трвб-ва да се запита: Кой ще ме посрещне на онзи свят? Каквито са. законит на земята, такива са. и на онзи свет. Любовта, великият закон на живота, действува и на земята, и на небето. Колкото по-отзивчив и отворен е човек за любовта, толкова повече се изявява тя към него. Земята може да стане рай. Това зависи от хората, от твхнитв мисли, чувства и постъпки. Ако има нЬщо криво и изопачено на земята, това се дължи на лоши-тв мисли, чувства и постъпки на хората. Ло-шият живот разстройва нервната им система, дробовет, стомаха. За да се под"бри


99

живота на хората, както и здравословното им състояние, на всички се препоржчва външна и вътрешна чистота. Чистотата е в състояние да закрепи здравето на човека, да запази енергията и да продължи живота му.

Съвременнит- хора боледуват, защото не знаят, как да се хранят, кога да лъ-гат и да стават от сън. Мнозина стават сутрин в 4 часа. Този час принадлежи на земята, затова не е удобен. Ако ставате в два часа, това време е на луната, пак не е удобно. Добри часове са 12 ч. сред полу-нощ, един часа, три, пет и шест часа. Повечето хора стават в шест часа. Нтзкои спят късно, до девет или десет часа – това е крайно нехигиенично време. Добре е да се образува една група от десет души, които да приложат Божествените закони и да ви-дят тяхнитт» резултати. Нека направят опит поне за една година, да не се интересуват от живота на хората. Че двама души се карали и били, това да не ги интересува. Ако вълкът яде овца, паякът смуче кръвьта на мухит, втзтърът брули листата на дърветата – и това да не ги интересува. Кой каквото прави, добро или зло, това е негова работа. Ти, като човек, си решил да направиш един опит и ще го направиш. Всеки е свобо-ден да прави, каквото иска, но, в края на краищата, ще носи последствията на своята свобода. Паякът смуче кръвьта на мухи-т, за което сам ще носи отговорността.


100

Друг е въпросът, ако той е благороден и може да послуша съвета ви. Казвате му да не напада мухит, но той може да ви послуша, може и да вл^Ьзе в спор с вас. Има упорити паяци, които ще ви запитат, на какво основание се мъсите в тяхната работа. Един ден, когато съзнанието на паяка се пробуди, той ще разбере мисълта ви и ще ви слуша. Тогава нвма да напада мухи-т. Вие гледате на мухит, на паяцит с пренебрежение, като на дребни същества. Малки са т, но разумни. И' в тях работи известна интелигентност. Който може да слЪзе до нивото на мухата, ще разбере живота ѝ. Той ще знае, че зад нея, както зад аеропланв, автомобила, колата се крие разумно същество, което ги управлява. В този смисъл, мухата, мравката, паякът са превозни средства, чрез които се пренасят някои нЪща. Така т въз-приемат нЬщо ново от външния свет. Мухит обичат да се шегуват и закачат с хората. Едва изгониш мухата от носа си, тя кацне на ухото; оттам я изгониш, тя кацне на челото.

Сега, като се вернете по домовет си, забравете на колко години сте и се вернете назад, до 12 годишна възраст. Това може да стане в съзнанието ви. Ще си представите, че тежите малко, колкото тежи едно 12 годишно дете, на което материята е чиста, свободна от мазнини. Възрастният човек има много мазнини, които са причина на различни-


101

т1> болести. Болестит се причиняват от на-слоишшимга в човешкия организъм. Мазни-нит1, трябва да изгорят, да стане коренно пре-чисгнаие на организма. ЗатоЕа пречистване се говори в Писанието. Казва Бог: »Ще съз-дам ново небе и нова земя". Старата материя трябва да се обработи и пречисти. Остане ли човек с старата материя в себе си, тя ще го отнесе на онзи свет. – Възможно ли е това? – Ще опитате. Обаче, не чакайте да дойде огъньт, че тогава да се очистите.

При един български чорбаджия дошли турци, да му искат пари. Това било в турско време. Първоначално той не искал да каже, къде са парит му, но като видъл на-жеженитв вериги, казал: Ето парит! Всичко оставям на ваше разположение. Радвам се, че ми се дава възможност да кажа истината. Т взели парит му, но след време ги вернали и казали: Понеже каза истината, вземи си парит. Ние обираме само онъзи, които не говорят истината.

Мнозина чакат да турят веригата на врата им и тогава да кажат истината. Говорете истината, преди да е дошъл ножът на врата ви. Всички очакват нъкаква победа, Ако чакате победа, нека бж.де тя победа на любовта. Нека се обикнат всички мхже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. Нека се обикнат всички народи. Нека навсъкъде цари обичьта и любовта. – Кога ще стане това? – В нашит вре-


402

мена. В сегашнит времена ще стане такова чудо, каквото никога в света не е ставало. Които имат очи, ще го видят. Които нямат очи, ще напуснат този свет и ще си оти-дат там, отдето са дошли.

Казано е в Писанието: „Написал е Бог името ти върху дланьта си." – За кого се отнася този стих? – За онзи, който следва Божия път и изпълнява Неговата воля. Желая ви да бъдете верни на Господа, да изпълнявате волята Му, за да напише имената ви върху своята длан. Бъдете смъли и решителни. Каквото и да се случи в живота ви, вервете напред. Щом вервите в правия път, не се обиждайте от думит на хората. Че някой вч казал обидна дума, това не е още истината Хората лесно се обиждат и са готови да отмъщават. Т не познават още обидата, не знаят, какво значат хули и огорчения. Не зная, дали има човек в България, който да е получил толкова хули и обиди, колкото мене. Каквото престъпление да стане, все мене търсят виновен. Някой ум-ръл, аз съм виновен; някой полудъл, аз съм виновен; някой напуснал жена си, аз съм виновен; някой не искал да плати дълговетв си, аз съм виновен; двама души се били, аз съм виновен; някой се еждят, пак аз съм виновен. Понеже за всичко съм виновен, реших да оправя света, да изправя живота на всички хора, на всички майки и бащи, на всички еждии и


103

управници, да не оставя човек на земята да прави погръшки и престъпления. Който ме слуша, ще придобие любовта, и лицето му ще светне. Който не ме слуша, остен ще ктрае по него. Като слушам постоянните опл-аквания и неблагодарносг на хората, казвам: Господи, прости им. Т не знаят, «акво правят. Т ядат, пият и не благо-дарят. И като имат, и като нямат, едно и също казват: Дай, Господи! И след то ва, каквото лошо става в света, все Ти си виновен за всичко.

Сега, да не се занимаваме с света. Ако & въпрос за светскит хора, често т проя-вяват по голяма верч от религиозните. Ако поискаш пари на заем от религиозния, ще ти каже, че н^ма, не може да ти услужи. Пи-там го, внушавам ли му доверие, като ме гледа. Той ми казва, че няма пари. Обръщам сг към светския човек за пари, той веднага бръква в касата и ми дава. – Да дам полица. – Няма нужда, ти ми внушаваш доверие. Не мислете, че верващит хора са. само в религиознит общества. Т са. пръснати «авсъкъде по света и слушат моит пропо-въди. Т имат радио, с което си слушат. Бог е навсъкъде. Следователно, Той е прекрасна виделина, топлина и сила, с които храни цвлото човечество. Човек се храни с светлина, топлина и сила. Човбк се храни ют изобилието на любовта, на мъдростта и иа истината. Тази храна носи свободата, зна-


104

нието и живота. Стремете се към нея, за да бъдете всЬкога здрави, любещи и красиви, Днес ме слушат и стари, и млади. Старите казват: Нашата работа се сверши вече, да/ му мислят младите, пред които е бъдещето/. – Какво прЬчи на старите да бъдат младиг? Забравете, че сте стари, изменете възгледите си за живота и ще се подмладите. Не гледайте подозрително на хората. Дойде някой при вас, говори ви, а вие се съмнявате в него, искате да знаете, какво му е намерението. Много просто. Ако е с стремежа на паяка, ще изсмуче кръвьта ви. Ако е добър човек, намерението му е да ви даде нещо. Ако е любещ, намерението му е да ви даде от своя жи-вот. Ако е човек на обичьта, намерението му е да ви оцени, да ви даде заслуженото-место. Той оценява нещата. Това са. неща строго определени. Защо се страхувате от онези, които ви обичат? Вие живеете и се радвате благодарение на техните потици. Съ-временният човек още не вижда онези, които го любят. Той минава край тех и не спира вниманието си да приеме тЬхната лю-бов. Безброй цветя цъвтят заради него, из~ пращат му своята любов, но той не я разбира. Мине край едно цвете, помирише го и казва: Цвете е това! Той ще го откжене, или ще го стъпче. Той не подозира, че благоуханието на цветето е любовта му към че века. Плодовете се жертвуват за човека нак от любов; изворите, ветърът, свет-


105

липата всички се жертвуват от любов за човт.ка и му иредлагат своит блага. Защо да не благодарим за всичко това? Защо да не превернем неблагодарността в благо-даршк'Т1>? Неблагодарността осакатява и преждевременно състарява човека, а благодарност!.та оживява, възраства и подмладява.

Защо боледуват хората? – Защото са неблагодарни. – Какво да правим, за да се излъкуваме? – Приложете благодарността в живота. Бъдете благодарни за най-малкото благо, което ви се дава. То е скрито от погледа на обикновения човек, затова не може да се оцени. Разумният и просветен човек вижда и най-малкото благо, оценява го и му се радва.

Съвременнит хора разполагат с го-лъми знания и богатства, но пак са. недоволни, искат нещо повече. Ще бъдат ли доволни, ако имат свободен билет за Луната? Като отидат на Луната, ще разберат, верно ли е това, което ученит пишат за нея. Товаг което пишат за Луната, е отчасти верно. Т виждат само външната ѝ страна, не могат да проникнат в вътрешността ѝ. Едно време турцит носъха часовници, затворени в нъ-колко капака. Външно часовникът бъше го-лъм като костенурка. Когато искаше да види, колко е часът, турчинът изваждаше часовника от джоба си и започваше да отваря ка-пацит. Като отвори пет капака, в последния се виждаше едно малко часовниче. Поглед»


106

«е, колко е часът, и след това затваря последователно всичките капаци Същественото е часовничето, а капаците са ценни като сребро. Много от сегашните хора са затворени в такива капаци, които са безпредметни. Един ка-пак е достатъчен. Останалите раздайте на бедните. Задръжте за себе си часовника и един капак, а с четирите направете едно добро. Знаете ли, кой час от деня е опредЪлен за правене на добро? Кой час е опредълен за милосърдие, за възприемане и предаване на светли мисли и чувства? Кой чаг е опре-дЪлен за справедливи постъпки? За всЬко нещо има точно определено време, както в музиката. Който спазва времето, свири добре; който не го спазва, не е добър музикант. Служете на вашите светли мисли и чувства. Служете на вашите благородни и справедливи постъпки. Т са красиви цвътя в градината на вашата душа. Който иска да бж-де зцрав, да не страда, нека отглежда цветя. Ти лъкуват, съживяват и подмладяват човека. Отворете сърцата и умовете си едни за други, както цветята се отварят за светлината. Като срещнеш един човек, погледни го спокойно в очите, поздрави го мислено и му предай поздрав от неговите ближни. Вие не знаете, как да се обхождате с близките си, които са между вас, а очаквате съобщение от заминалите за онзи свет. Невидимият свет е пълен с писма, коитб не отиват на местоназначението си.–Защо?


107

– Не са написани с любов. Там се приемат само писма, написани с перото на любов!.та. Ако нямате любов към онъзи, с които се срещате всеки ден, не можете да имате любов и към покойницит си. Ще на-пишеш едно писмо по задължение. Това не е любов. Ще направиш молитва по задължение, но нЬма да получиш отговор. Трябва да се молиш от сърце. Няма по-велико нещо за човека, да отправи ума и сърцето си към Бога с любов. Тази молитва действува успокоително. Това е все едно, да станеш сутрин рано и да отидеш на планината, при един чист, планински извор, който постоянно блика. Отдалеч още виждаш, че ще утолиш жаждата си. Дето е Бог, там всички слицества живеят в любов и са готови на услуги. Достатъчно е Бог да отправи мисълта си към нъкое страдащо същество, за да я въз-приемат всички и да изявят желание да отидат и му помогнат. Надпреварване има между тях, кой по-бързо да изпълни Божията воля. В това се заключава новото.

Чувате някой да казва: Моля ти се, направи ми една услуга за Господа, да ти про-верви. Няма защо да убеждавате човека така. И без това му верви. Човек е милиардер, разполага с грамадно богатство. Само мозъ-кът му струва десет милиарда злато. Ще кажете, че като умре, човек ще остави това богатство на земята. Физическият мозък ще остане, но ще вземе на онзи свят ду-


108

ховния си мозък, в който е написана цъ-лата история на неговия живот. В мозъка са складирани знанията, които човек носи от въкове. Нищо в природата не се губи. Тълото на човека струва около 500 милиарда злато. В бъдеще ще струва още повече. Който не разбира това, мисли, че нищо не струва. Радвай се на тълото си. Радвай се на ръката си, на пръстит си. Всеки пръст е сверзан с един разумен свет, от който изтичат жизнени енергии. Мал-кият пръст е сверзан с Меркурий, отдето черпи своит сили и възможности. Безимен-ният пръст е сверзан с Слънцето, отдето се ползува от живота, от изкуството и музиката. СрЬдният пр»ъст е сверзан с Сатурна, с света на справедливостта. Пока-залецът е сверзан с Юпитер, с света на благородството. Палецът е сверзан с Божествения свет. Ако искаш да намъриш Бога, хвани палеца си, помилвай го и ще по-лучиш отговор на въпроса, който те интересува. Вие хващате пръстит си грубо, чупите ги, дърпате ги. Това не се позволява. Ще милваш пръстит си, ще се отнасяш с тях нъжно и с любов. Ако готвиш ядене, няма да бъркаш с пръстит си направо в тенджерата; н4ма да пържиш лука и да го-риш рлщет си. Който иска да бъде здрав, ще яде непражен лук. Само болният от гръдна болест може да яде пражен лукъ„ като лъкарство.


109

Които иска да бъде здрав, да яде готвено оп. човек, който го обича. Който иска да придобива знание, да намъри учител, който го обича. Същото се отнася и до шиене на дрехи, на обуща и др. Обръщайте се за услуга само към онзи, който ви обича. Лю-бовьта трябва да се постави за основа на всички ваши предприятия в физическия, духовния и умствения свет. Това е новото в живота. Помнете: Всеки човек е проводник на Божественото. В всеки човек има желание да изпълнява Божията воля. Затова казвам: Не се връщайте към миналото, но вервете напред, в настоящето и бъдещето, в които е скрит Божественият живот. Подмладяването и успъхът зависят от новото, което иде вече в света. Ако вервате, работит ще се наредят добре; ако не вервете, пак ще успъете, но ще минете през голями мъчнотии. За да използувате условията на живота, трябва да бъдете разумни.

Един опитен апаш в Англия попад-нал в затвора, дето верзали ръцет и краката му с въжета. В бързината си, надзи-рательт забравил в стаята на апаша запалена свъщ. Апашът се оглеДал натукъ-натам, проучил обстановката и се домък-нал до свъщьта. Турил въжето, с което биди верзани ръцет му, на свъщьта, и то прегоръло. След това вдигнал краката си към свъщьта да прегори второто въже, и така освободил и краката си. След това взелъ


110

чаршафа ог леглото си, накъсал го на дълги парчета, които верзал здраво едно за друго, да му послужат за вжже. Тихо отво-рил прозореца на стаята, закачил вжжето на дръжката и се спуснал по него. Така той се освободил от рлщет на английскит полицаи. – Какво показва това? – Че колкою и да е хитър дяволът, все ще остави една свъщ, която, ако си умен, можеш да нз-ползуваш. Следователно, щом те затворят, използувай свъщьте, която някой поумен от тебе е забравил. Умният може да те затвори, но същевременно той оставя една свъщ да ти свбти, да опита ума ти.

И тъй, прилагайте любовта в всички области на живота си, и тя ще ви освободи. Прилагайте любовта, без да говорите за своит постижения. Ще се хвали някой, че ходил на Слънцето, на Сириус, на всички планети. Не трябва само да се говори, доказателства са. нежни. Как ще докаже, че ходил на Слънцето? Друг ще каже, че има любов в душата си. Как ще докаже това? Че Слънцето има любов към нас, виждаме по благата, които ни дава: ябълки, круши, череши, сливи, жито и др. Онъзи същества, които живеят на Слънцето, изпра-щат чрез него благата си, обичат ви и мислят добре за вас. На Слънцето има няколко депутати българи и няколко депутатки българки, които представят България. На Слънцето има и няколко българи студенти и


111

студентки, изпратени там да се учат. – Кои са т? – Това е духовна тайна. Благодарете, че сте влЬзли вече в Божествения свет, който постепенно се открива пред вас, Ако-бъдете вЬрни на любовта, в този и в бж-дещия живот, ще се ползувате от всички блага, които тя носи; ще се ползувате 01 условията и възможностите, които тя разкрива пред вас. На ум не е дохождало на човека за това, което бъдещето му носи, Голт>ма тайна е скрита в Божията Любов.

Желая ви да приемете Божията Любов и да пътувате с нея в всички светове. Само така ще разберете, какво значи радост, веселие, братство, равенство и любов. Тогава всЬ-ки ще каже: Заслужава си да страда човйк, за да придобие Божията Любов. Днешнит страдания не могат да се сравнят с ра-достта и славата, които ни очакват в бж-деще на земята, на слънцето и на звездите.

Турете любовта за основа на живота си. В нея се крият условията и възможностите за здраве, щастие и успъх.

Т. м.

4. Беседа ог Учителя, държана на 22 август,, 1943 г. 10 ч. с. София. – Изгръв.