Работна среда на електронния архив
10 ч. с.
Новото учение или великата лаборатория на живата природа.
(П. Теодорова).
Истина, истина ви казвамъ: "Ако се не роди нЬкой изново, не може да види царството Божие". (Йоана 3:3). И запита Никодимъ Христа: Какъ е възможно това, може ли подобно нЬщо? Днесъ идва нова свЬтлина въ свЬта - Новото Учение - и всички съвременни учени я посрЬщатъ съ сжщитЬ думи: "Възможно ли е туй? Заблуда голЬма е това!" Но сжщата тази свЬтлина прЬвежда ХристовитЬ думи, и казва: "Ако не пожелаешъ съ всЬка фибра на своето, външно и вжтрЬшно естество да минешъ прЬзъ великата лаборатория на живата природа, не ще видишъ Царството Божие, тука на земята, и горЬ на небето". И сжщиятъ този Никодимъ, човЬ- кътъ, който изказа съмнЬнието си прЬди 2,000 г., идва днесъ, рови се изъ всички области на науката, вади опаковкитЬ на тЬхното съдържи¬мо, втурва се въ непрЬодолима жажда отвънъ навжтрЬ въ тЬхъ; учи, търси методи и срЬдства, иска да влЬзе вжтрЬ, гдЬ миръ и тишина цари, гдЬ знание и мждрость истинска блЬсти. И спира се днесъ тозъ ученъ на явленията изъ "физиката", но не задоволяватъ тЬ неговото богато естество. Той вижда въ тЬхъ салъ външнитЬ промЬни, вижда трансформиране на енергиитЬ, но вжтрЬ иска той да влЬзе, тамъ, гдЬто първопричината се крие. И спира погледа си къмъ "химическитЬ прояви", дано тЬ вжтрЬшната жажда задоволятъ. И знае той, че при тия явления веществото или материята коренно се измЬня. Туй иска да намЬри - начинъ и срЬдства - нечисто въ чисто да прЬвърне, неблагородното въ благородно, тъмното въ свЬтлина, безжизненото въ вЬченъ животъ! И спомня си усилията на нЬкогашнитЬ алхимици, но страхъ и срамъ го спиратъ да признае правото имъ днесъ. "ТЬ заблудени сж, хора на миналото." И не усЬща какъ, но този ученъ като знае условията за химическитЬ прЬвръщения, реактивитЬ за тЬхъ, киселини, основи и соли, иска, желае да ги намЬри нЬйдЬ другаде скрити, въ недрата на природата, да опита върху си тЬхнитЬ резултати. Желае и навлиза, но безпощадна е тазъ "велика лаборатория на природата". Тя научава, дава, но и много ридания произвежда. ВжтрЬ, гдЬто си нагазилъ, въ нея, смЬси нЬма, реактивитЬ сж чисти, идеално чисти, и затуй прЪфинени елементи и съединения създава. Тукъ, въ нея, ще разберешъ дълбоките закони за превръщане на енергиите. И всичко съ радость изнася днесъ тозъ ученъ върху си, на личенъ опитъ, като проверява и думите изказани отъ великия Лавуазие, баща на химията: "Нищо въ природата не се губи, нито се създава, а само се видоизменя". Затуй "видоизменя" той всичко ще понесе. Знае, че светътъ въ развоя си не слиза, а се качва, и отъ тъмно¬то къмъ светлото върви. И навлиза, навлиза все по-надълбоко, като носи всичкия си запасъ отъ знания на "съвременния ученъ." Върви и си разсжждава: Що е съвременниятъ човекъ? - Една незавършена, изну¬дена отъ собствените си грешки, идея, която ту на лево, ту на десно надтежнява, споредъ туй, дали сърдце или умъ я управлява. Загубилъ той равнодействуващата на тия две сили - волята, криви изъ светов¬ния пжтъ, "неравната борба," както го наричатъ. Но, силниятъ лжчъ на "новото учение" го мами, води го къмъ по-тайните гънки на тазъ "велика, жива природа", и представя му методи и начини нови, верни и непоколебими. И казва му: "Опитай и сравнявай. Запасътъ си отъ знания верно дръжъ, и на него се основавай!" Тъй изпъква въ ума на съвременния ученъ и закона за постоянните отношения на Пру: "Че елементите, когато ще влизатъ въ съединения, и когато ще излизатъ отъ съединения, винаги се намиратъ въ точно определени, постоянни отношения по тегло и по обемъ. Вземе ли се излишъкъ отъ единия елементъ, излишното количество не действува". Законъ за постоян¬ството! Стабилность на всичко въ света! Тъй задълбоченъ, въ тоя, и въ редъ други закони изъ областъта на целата наука, върви съвременниятъ ученъ навжтре, навлиза въ тазъ велика лаборатория, и чува нейниятъ тихъ шепотъ, между елементи и съединения: "Ела, ела, ще се родишъ изново, и ще видишъ Царството Божие!" О. Славчева. Съ прочувствени и топли думи поздрави всички братя и сестри, приежтетвуващи на събора, като пожела успехъ въ тази нова и първа работа за насъ. П.Русевъ. Говори върху комуналния животъ. Спомена, че правилниятъ пжть въ нашето развитие е пжтьтъ на сърдцето, а не на ума, защото новата култура, която иде сега въ света е "културата на сърдцето."