от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Размишление върху Божията Правда.

Чете се темата: „Смени в природата",

Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запримър, някой наблюдава, как борци се борят и, като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила.

Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си.

Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича.

Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошият да направи добър От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си.

Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.

Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, — но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото и да го черпят, никога не пресъхва.

Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават". Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се преверне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли". Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.




Сега, като се говори за любовьта, мно¬зина правят сравнение помежду си и каз-ват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовьта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовь¬та, а именно, дали чов-Ък обича по Боже-ствен начин, или по чов-Ьшки. Да обича чо-въчс по Божествен начин, това значи, да бъде ИЗЦ-БЛО погълнат от любов към Бо¬га, да е готов всЬки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който в-Ьчно ще го¬ри. По качество неговият огън ще бъде по-добен на Божествения. Разликата ще се за¬ключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огъньт на вашата любов, щом е запален от Боже¬ствения, едип ден той ще се увеличи, ще СВ-БТИ и гр-Ье надалеч. Увеличаването на то¬зи огън не е механически процес, но орга¬нически и се извершва в самия ЧОВ-БК. До¬като не разбира любовьта, ЧОВ-БК се намира в положението на своенравно дете. Като слушат да се говори така, Н-БКОП се обезсърдчават, мислят, че нищо не са. направили, че н-Ьмат никакви постижения. Не, всЬки ЧОВ-БК, който е работил съзна-

235 телно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да преверне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успъ\п да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на кни¬жните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това по¬ложение той съзнал, че е требвало да пре¬верне събраните си пари в злато, което ни¬кога не губи своята стойност. Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стой-ността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско зна¬ние е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да лю¬би, вие сте на крив път. Болният не мо¬же да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напъл¬но, тогава можете да му внушавате да рабо¬ти и да учи. На здравия, обаче, нема защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внущи, че трябва да работи и да

236 учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истин¬ско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към не¬говото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а съще-временно държиш в ума си лоши, отрица¬телни мисли, в сърцето си — лоши чув¬ства? За да възприемеш и приложиш лю-бовьта, ти трябва да си приготвил ума и сърцето си за нея. Любовьта търси хора с силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Сил¬на мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силни-ят знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са нтзща, които, дадат ли се веднъж на ЧОВ-Б-ка, който жив1ве според великите Божии за¬кони, не се губятъ^ Привидно могат да се загубят, но вътрешно тъ- остават с него. Този човек не се залътеа от думитъ1 на Н-БКОИ проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, н'Ьма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот. Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е мъхто ра работа, учене, любов. Който влЪзе в рая,

237 той трябва да бъде подготвен. Не е ли г> тов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мж.чи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да жив^е в рая, той трябва да бж.де отворена книга, всички да четат по нея, да н-вма нищо скри-то-покрито в него. Намъфят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпра-тят на земята да се чисти. В този сми-съл земята представя мъхто за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земя¬та да си поживее. Той е дошъл на земята да си пожив'ве, но свершва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота. Съвременнит-в хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовьта. Исти¬ната, любовьта изключват всвкакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовьта и исти¬ната. Най-малката нередовност от страна на ВСБКИ човтж е в състояние да прекъс¬не връзката му с Божественото. Любовьта е царска дъщеря, която не търпи никакъв без-порядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както тр-вбва, тя вед¬нага ще напусне дома ви. Нищо не е в съ¬стояние да я задържи при вас. Който се сверже с нея, той трябва да има средства,

238 да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Ве¬нера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички сватове в вселената. Както постъпва човек с любовьта, така трябва да постъп¬ва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всич¬ките си врати за Него, всичките си скрива¬лища, да Му даде възможност да се разхо¬жда навсЬкъде в неговата държава.] Мнозина се страхуват да отворят широко сърцето и душата си за Христа, да не изгубят жи¬вота си. Под думата „животъ" Т-Б разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, ЧОВ-БК не може изведнъж да се откаже от него. Той едно-временно ще живъе два живота : стар и нов. Чрез стария живот ще бъде сверзан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде сверзан с възвишените и разум¬ни същества, които му помагат. — Ама от мене чов-вк не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвид-Ьл всичко. Той знае, от ко¬го, какво може да излезе. Като ученици, от вас се иска да ми¬слите по нов начин, да възприемате и при¬лагате любовьта по нов начин. Що се от¬нася за спасението на хората, на цялото чо¬вечество, това не е ваша работа. Новото уче¬ние изисква хора за работа, а не само да

239 философствуват. Ще се съберат нъжолко души, ще философствуват и ще си отидат. После ще кажат, че са. извершили н-вкаква работа. Как са свершили работата, и ТБ не знаят. Като работи, човт>к трябва да знае, как е започнал работата и как ще я сверши. Ако не знае, какви ще бъдат ре¬зултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително тр-вбва да знае. И тъй, човт>к трябва да знае резултата на вевка своя работа. Ако резултатът е добър, той трт>бва да предприеме тази ра¬бота. Всвка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовьта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влт>зе в живота, любовь¬та примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човт>к ще гради, от друга ще създа¬ва. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в но¬вия. ] Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоре¬чията имат добра страна. Чрез тт>х чо¬вешката воля се усилва. Силата на човтжа се познава по това, как понася МЪЧНОТИИГБ И противоречията в живота. Срещнете ли чо-

240 вък, който не може да издържи най-малка¬та мъчнотия, той е слаб. МАЧНОТИИТ-Б И про-тиворечията са. атлети, борци, с които всъ-ки човек трябва да се справя. Днес от всички хора се иска само-обладание, да знаят, как да се справят с МЖЛНОТИИГБ си. Докато придобие само-обладание, ЧОВ-БК постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли ла се справя разумно с тях, той ВСЕКИ ден ще прибавя нъчцо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това зна¬чи, да владъе човек магическата пржчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. Тази магическа прж.-чица ще видите в ръката, на ОЧИГБ, на уши-ГБ, на устата на човтзка. Този ЧОВ-БК знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори. Следователно, искате ли да придобиете магическата пржчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовьта. Изобщо, новото н-вма нищо общо с старото. Разлика¬та между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има н-вщо общо ме¬жду добрит-в и лошит-в хора, а именно, че и едните, и другит-в страдат. Често добрит-в хора страдат повече от ЛОШИТ-Б, но т про-явяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и

241 Чрез Него разрешава й най-мъчниг задачи. Божествено! о е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорна¬та точка, на която се поставя тежестта. Ко¬гато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовьта. Тя влиза в него като нъчдо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 01храни ли любовьта в себе си, човек става силен и млад. От¬хверли ли я, той все повече остарява и губи силитв си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовьта в себе си, за да станете силни, млади и разумни. — БогъеЛюбов. Богъе Мж-дрост.Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мхдрост, Бо-жията Истина пребъдват с нас. X 14. Лекция от Учителя, държана на 27 септемврий, 1929 г. София.—ИзгрЪв.