от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

НОВО РАЗБИРАНЕ ЗА ВРЕМЕТО

Наряд:

15 минути размишление.

91 псалом.

Пътят на живота.

Отче наш.

Молитвата на Царството.

Ще прочета 1 глава от Евангелието на Матея.

Най-хубавото нещо в света е човек да намери Исти¬ната. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се ос¬мисля целокупният живот на човека. А човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е час¬тично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към Истината. И всеки, според своето време, когато я на¬мери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всич¬ко може да имаш, но това още не е Истината. Това са вън¬шни описания. Само в Истината може да се прояви и ос¬мисли животът. Истината - това е Божественият живот.

3


Запример у всинца ви има желание да намерите Бога. Ня¬кои искат да вярват в Бога и всеки си има по едно поня¬тие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и тряб¬ва да Го намерим. Или имаме едно понятие такова, как¬вото има едно дете, което търси баща си. Искаме Госпо¬да да оприличим на нашия баща. - Може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия ба¬ща, тогава ние ще му придадем качествата на баща си. На¬шият баща е млад, ще остарее и ще умре. Но Бог се от¬личава по едно нещо - че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, нито е голям. Някой път се каз¬ва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща. Извън Бога нищо ня¬ма, понеже ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва да е отражение, вън Го няма.

Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бо¬га трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: Защо Господ не ме послуша? Като че като се молиш, непременно Господ трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно раз¬биране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всич¬ко. Нищо повече! Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси. Други са богати външно, едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво про¬изтичат тези контрасти?

Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло - всичко пъл-

4


но, каквото иска има, но не точи баница, а чака дано ня¬кой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Коя е причи¬ната за това? Представете си и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една бани¬ца. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има бани¬ца. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: Защо се намирам аз в това положение? - Ти си онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска да точи бани¬цата. Казва: Кой сега ще става да си туря ръцете в браш¬ното и маслото? Но тя си туря украшения, после се раз¬хожда добре облечена, поглежда се в огледалото - краси¬ва е, но не е доволна. Защо? Казва: Да има нещо и отвът¬ре! А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се обли¬ча може, а за точенето - не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не й се работи. Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен. Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Дру¬гаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: Днес пос¬ледното брашно употребих, но добър е Господ за утре! -Туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Ня¬кой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме пи¬тат - Учителю, я ми кажи какво ще стане с мен - казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще умреш, ще те погребат и ще ти турят на гроба кръст, че тук лежи един старец на 80-84 години умрял. Друг пита: Какво съм бил в миналото? - В миналото си бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело да те

5


видят. Най-после си набъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръце. По цял ден си плачел и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те остави¬ла, и ти си останал едно сираче. - Е, друго нещо не съм ли правил? - Нищо не си правил, само си се-научил да пла¬чеш. Това е твоето минало. Той казва: Сега ми говори за настоящето. - Настоящето е най-красивото положение. В миналото човек е бил малък. В бъдещето ще бъде го¬лям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете де¬ца? Майка ви като си дойде, тя ще ви каже историята, кол¬ко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви ис¬тория от пет-шестгодишна възраст е написана, много ра¬боти сте казвали.

Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци, а бъдеще¬то показва всичките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси. Питат какво ще бъде бъдещето. Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял да знаеш какво нещо е смъртта. А настоящето, това е днешният ден, то е жи¬вотът на Бога.

Така сравнявам положението. На върха на една ви¬сока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха. Кач¬ваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от дру¬гата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и поч¬ваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на плани¬ната и казваш: Интересно е на върха. - Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в жи¬вота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да сли¬заш. Или другояче казано, ти се храниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: Още малко ще взема. Но като вземеш и другата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хубавото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. Додето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш по-

6


вече, туй показва, че ти не разбираш живота. Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Кога¬то човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изис¬кват от него.

Сега ви трябва едно правилно разбиране на противо¬речията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Младата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък и той се тревожи. Иска на висока служба да го турят. Му¬зикантът и той се тревожи, иска да свири някому, но ня¬ма кому да свири. Тогава казва: Дотегна ми! - Свири на себе си! Ти си станал музикант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си проповядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не можеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на другите хора, да ги нап¬равим щастливи. Но за да направиш другите хора щаст¬ливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Когато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне религи¬озен човек в едно семейство при един болен, на когото сто¬махът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене. - И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: Пригот¬вете му нещо хубаво, нека си хапне! - Наяжда се чове¬кът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че бол¬ният ще преяде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление. По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си праз¬нични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, какво лошо има в това? Хубавите дре¬хи, това е добрият живот, а обикновените, оцапаните дре¬хи, то е този грешен живот. Питам: като облечеш ти прос-

7


тите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш ху¬бавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дре¬хите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко. Дрехите при философа са философски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигул¬ка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.

При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки - навсякъде има едно недоволство. Туй недоволство произтича от факта, не че онова, което имаме, не е хубаво, но че не знаем как да го употребим. Спират се мнозина и казват: Е, да сме във времето на Христа! - Вие си представяте Христос пре¬ди две хиляди години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха. Тази дреха не е царска мантия. Някои казват: Хрис¬тос всичко може да направи. Богати може да ни направи. - Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хо¬рата богати. Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на земята да направи една връзка, да даде едно разбиране как тряб¬ва да живеем по Бога. Да ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва да живеем. Някой казва: Аз не ис¬кам да бъда богат! - Той е на кривата страна. Друг казва: Не искам да бъда сиромах! - Вие не разбирате съотноше¬нието. Може да има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиро¬машия, която е потребна. Сиромашията е точно противо¬положна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да я напълни. Те си приличат, са¬мо че на единия стаята е пълна, а на другия - празна. Еди¬ният мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я напълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или гладен си, ти си сиро-

8


мах, търсиш хляб. Наядеш се, ти си богат. Щом се ная¬деш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. Се¬га ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази хра¬на, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, иде¬те при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да накараш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата съ¬що. Обаче човекът е объркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици ни¬кога не забравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. То¬ва от хиляди години е така. Обаче човекът е объркал пъ¬тя си, човек откъде е слязъл не знае. Като иска да си оти¬де, той не може да се върне, обърква пътя си. И коя е при¬чината, че е объркал пътя си? Аз да ви кажа причината до¬някъде. Отива един млад момък на гости някъде. Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е до¬шъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, обикалял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и улицата му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. - Е, коя е причината за това? - Винцето. Питат ме някои къде е пътят за небето. Каз¬вам: Този е един от онези, който е объркал пътя си. Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам. - Че¬теш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път. Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл. Обаче след като излезе винцето из твоята глава и се из¬бистри умът ти, и слънцето изгрее, казваш: А, тази рабо¬та е ясна. - Покаянието не е нищо друго, освен едно пъл¬но изтрезняване от онова неестественото, което си пил и

9


ре е трябвало да пиеш. Сега даже в това състояние, в ко¬ето се намирате, има една опасност за всинца ви. Има ед¬на опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влю¬биш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да обърка пътя си! Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам да пия! - Не е въпросът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: Моля, дай¬те ми вода! Дайте ми от хубавата вода да се чукнем! Ха наздраве сега! Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв. -Ама какво ще кажат хората? - Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива. Чукайте се за здраве, за България, за жена ти, за твоето здраве, за здравето на всички.

Сега всеки ще каже: Аз не искам да бъда богат. - Е, какъв искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам да бъда. - И сиромах не искаш да бъ¬деш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата сиромах какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Ка¬то дойдеш до ядене, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма да има тра¬пеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Си¬ромахът приготвя трапезата, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Ня¬кой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена си: Дай онова шише с дървеното масло! Турил в паницата си и топил чорбаджията, и ял. Сиромахът, слу¬гата му, взел хляб и топил около запушалката на шише¬то, и ял. А чорбаджията му казал: И тебе не те бива без масло! - Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно не¬разбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият ни¬как не яде. Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го

10


възприемем и да благодарим - да вършим волята Му. Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде дово¬лен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоречия не отвън, а вътре в себе си. Та¬ка ние ще бъдем в сила да разрешим всичките противоре¬чия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам умния човек. На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват. А на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влажни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запали друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Как¬во ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дър¬ва и ги тури на огнището. Това е философията на живота. Сега не ме разбирайте криво. Казвате: Някои от нас сме по-прости, някои по-учени. - Всеки, който има влажен киб¬рит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Всеки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дърва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен, всеки, който има съдрани дрехи, е глупав. .Всеки, който има хубави обуща, е умен, всеки, който има съдра¬ни обуща, е глупав. Всеки, който яде мухлясал хляб, е глу¬пав, всеки, който яде хубав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че та¬ка, както сега се обличат, че това е най-хубавото облича¬не. Вчера говорих на едного, който се облякъл тъй с ху¬бави дрехи - с хубави селски дрехи с гайтани и нашивки. Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо ти носиш само една реклама на гърба си. Тия въл¬нени дрехи някоя умна овца ги е приготвила, след това ня¬коя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това ня¬кой умен шивач ги е ушил дрехите. Тези дрехи са рекла¬ма на всички изброени. И ти ги обличаш тези дрехи. И всички те са умни, а ти какъв си? Хубави са дрехите, за-

11


щото овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и защото шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се разхождаш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се облечеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял жи¬вот и да седят все така нови! А тия хубавите дрехи след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: Трябват ми други дрехи. - Ти не си от много умните хо¬ра. Ами ако сегашното тяло е една дреха и го цапаме, раз¬валяме и ставаме инвалиди, кой е виновен тогава? Ако на¬шето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е ви¬новен? Че за това тяло са работили хиляди и милиони съ¬щества да го направят хубаво, а ние го вземаме и го раз¬валяме и после сме недоволни от него. Какво направих¬ме, за да го възстановим?

Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав човек, хубавите дрехи мязат само на един умен чо¬век, хубавите дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това, ти си здрав! Три ценни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после питаме коя е причината за загубване¬то им. Причината е вътре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те карат, за хатър не пий! Но пий чис¬та вода, да ти е главата всякога бистра. Никога не позво¬лявай на една мисъл или на едно чувство, или на една пос¬тъпка да ти размътят ума, и живота, и сърцето. Не поз¬волявай! Това е умният човек! Никога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да размъти ума ти! В кра¬ен случай ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сърцето ти!

Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е време¬то за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат доб¬ри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповядвал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епоха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава времето. Вие казвате: Е, ако бяхме във времето на Христа, друго би било. - Че вие и сега сте

12


във времето на Христа. Христос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, колко села' Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко добро желание във вас, то е стъпката на Онзи Божествения, който хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. Възкресе¬нието ще стане не в бъдеще, а в настоящето ще стане! Ко¬гато възкръснеш, то е настояще! Понеже всяко нещо, ко¬ето не е станало, то е бъдеще. И което е станало, и се е реализирало, то е минало. Туй, което има да се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще! Има много работи, които са станали и които са се реализира¬ли. Истинското учение осмисля живота. Истинското уче¬ние осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмис¬ля всичко. Истинското здраве осмисля живота.

Та казвам, ако имате една сиромашия, която не ос¬мисля живота, изпратете я на гости някъде. Ако имате ед¬но богатство, което не осмисля живота, изпратете го на гости някъде. А всичко, което осмисля живота ви, задръж¬те го, каквото и да е! Това е истината. Под думата "Лю¬бов" разбираме всичко онова, което е действително. Лю¬бовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, зна¬нието, истината, всичко! Това е Любовта. Затова трябва да започнете с нея. Без любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единст¬вено чрез Любовта, в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Чистота на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, вечен Бог на живота.

1. Утринно Неделно Слово, държано

на 24 септември 1933 г., 5 ч.с, София - Изгрев.

13