Разлика между версии на „Облагородяване на сърцето*“

Текуща версия към 15:54, 11 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Облагородяване на сърцето

– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление.

Чете се темата: “Ролята на поезията, музиката и религията”.

Сега ще ви задам въпрос, на който всеки сам да отговори: Защо едни тела горят и изгарят, а други – горят без да изгарят? Или защо дългият път не се извървява? Защо едни хора са големи, а други – малки? С каква бързина се движат големите тела и с каква – малките? Колкото по-голямо е едно тяло, толкова по-бавно се движи. Малките тела се движат с голяма бързина. Земята, макар че е голяма, и тя се движи с голяма бързина. Земята се върти около себе си, около оста си, а се движи и около слънцето. Какво прави воденичното колело, като се движи? – Мели брашно. Какво прави момъкът, като обикаля около някоя къща? – Търси красива мома. Когато студентът обикаля университета, без да влиза вътре, това показва, че не обича да учи, не иска да слуша лекциите на професорите си. Думата “обикаля” е съставена от седем букви. Буквата “о” включва в себе си ред условия. Буквата “б” представя направление на сили, които се движат в известна посока. Щом дойдем до буквата “и”, тогава само се явява нещо съзнателно. До тази буква човек само обикаля, търси удобства, добри условия в живота си, но в това обикаляне няма нещо идейно.

Да се върнем към въпроса, защо едни тела горят и изгарят, а други – горят и не изгарят? Ако в една лампа има газ за осветление и запалите фитила, газта ще гори, докато се свърши. Щом газта се свърши, лампата няма да свети. Обаче, ако лампата е направена така, че може постоянно да се прибавя в нея газ, тя ще гори непрекъснато. Значи, тела, в които има постоянен приток на енергия, горят непрекъснато. Тела, от енергията на които става постоянно изтичане, горят и изгарят. Ако пък в телата нито се втича енергия, нито изтича, те никак не горят. Въз основа на същия закон, ние казваме: Човек остарява, понеже в организма му не става вливане на енергия. В организъма на младия става постоянно втичане на енергия от природата. Който може да хармонира, да съгласува в себе си енергиите на втичането и изтичането, той може да се подмлади, да придобие Вечния живот. При това положение, колкото се влива в него, толкова и ще изтича. Защо лампата при духане изгасва, а огънят се разпалва? Пламък, светлина, която лесно изгасва, е кратковременна. Там, дето става пълно горение, никакво духане не може да помогне. Там горението е вечно. Същото може да се каже и за идеите: има идеи, които от най-малкото духане изгасват. Запример, някой вярва в Бога. Един ден той взима книгата на някой виден човек, прочита я, но след това цял се изпълва със съмнение. Щом мине известно време, идеята за Бога престава да го движи. Тази идея не свети вече в него. Всяко изгасване на планетите и на слънцата, показва, че като идеи, те са слаби. Тела, в които не става никакво вливане и изтичане, са мъртви. В тях се извършва само разлагане на материята. Живи тела са ония, в които става постоянно втичане и изтичане на енергия.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се справите с всички външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Запример, страхът е голяма спънка в живота на ученика, вследствие на което той трябва да се справи с него. Представете си, че вие сте на нивата си, работите, а в това време в дома ви е дошъл един ваш приятел, който трябва да си отиде точно в 9 ч. вечерта. Вие се връщате у дома си на време, но от близката гора е излязла една мечка и застанала точно пред вратата ви. Какво трябва да направите с мечката? Ако се уплашите, вие ще останете вън, но и приятелят ви ще се страхува да излезе от стаята. В дадения случай, мечката е символ на страха в човека. Страхува ли се човек от нещо, все едно, че е срещнал мечка на пътя си. Какво трябва да прави човек, когато се уплаши? – Да мисли.

Един млад българин отивал в Солун, да учи занаят. По пътя той настигнал няколко цигани, които водели със себе си мечка да я разиграват. Той се присъединил към тях, за да минат заедно гъстата гора, която се изпречила на пътя им. По едно време нещо зашумяло в гората. Циганите се уплашили и хукнали да бягат. Един от тях, който носел тъпана, изпуснал го от ръцете си и хукнал подир другарите си. Българинът взел тъпана и сам продължил пътя си. Наблизо някъде видял една воденица и се отбил да пренощува в нея, но понеже се страхува, качил се на гредите, там да прекара нощта. Едва задрямал малко, той се събудил от шума на някакви тежки стъпки. Това било мечка. За да я прогони, той започнал да бие с тъпана на циганите. Голяма била изненадата му, като видял, че мечката почнала да играе. Той се успокоил и помислил: Ще вържа мечката и ще тръгна с нея да изкарвам прехраната си. Започнало вече да се разсъмва, когато край воденицата се чули стъпки на керван от камили. Като чула стъпките на камилите, мечката се уплашила и избягала. При вида й, камилите се изплашили и хукнали да бягат, но изпотрошили много от грънците, които карали в колите. Ядосани, камиларите влезли във воденицата, да видят, чия е тази мечка, да искат обезщетение за големите загуби. Те намерили младия човек на гредите горе, свалили го оттам и го повели в града да го съдят. Съдията го запитал, вярно ли е обвинението, което отправят към него. – Вярно е, господин съдия. Моят занаят, с който изкарвам прехраната си, е да разигравам мечка. Когато керванът минаваше край воденицата, аз биех тъпана си, обучавах своята мечка. Тя се уплаши от камилите и избяга в гората. А камилите се изплашиха от нея и счупиха много грънци. Камиларите са ощетени, наистина, но и аз съм ощетен. Мечката, с която се прехранвах, избяга. Ако те могат да върнат моята мечка, аз се задължавам да платя счупените грънци. В противен случай, и аз не поемам никакво задължение.

И тъй, уплаши ли се човек, нека бие с тъпана си. Тъпанът представя ума на човека. Значи, докато мисли, човек всякога може да се справи със страха. Престане ли да мисли, страхът ще го завладее. Вътрешният страх в човека е една от най-големите спънки в живота му. Запример, някой човек предприема една добра работа, но веднага се натъква на страха в себе си, че няма да успее, и я отлага. Тъкмо намисли да отиде някъде, веднага се отказва. Страхът внася в човека обезсърдчение, отчайване, съмнение и т.н. Герой е този, който може да преодолее тия състояния в себе си. Преодолее ли ги, той става велик. Ако при най-голямото си отчаяние човек може да преодолее себе си, своето състояние, той може да се подигне, да стане велик. Не може ли да се справи със страха, с отчаянието си, и най-даровитият може да пропадне. Има случаи в живота на човека, когато при всички дарби и способности, с които природата го е надарила, той пак пропада. Има случаи, когато обикновеният човек, при усилия да се справи със страха и мъчнотиите, които животът му създава, става велик.

Често хората си правят планове, как да постигнат едно или друго желание. Ако не успеят, те се обезсърдчават. Хората не трябва да се обезсърдчават, но трябва да знаят, че има един велик, Божествен закон, който определя, как трябва да стават нещата. Следователно, нищо друго не се иска от човека, освен това, да се подчини на този закон и да се свърже с Божественото съзнание. Съвременните хора още не са дошли до онова високо съзнание да разбират великите Божии закони и да им се подчиняват.

В развитието на различните форми на живота, ние виждаме ред култури. Запример, в пътя на развитието си, растенията са се стремели към височина, да приемат слънчевите лъчи безпрепятствено. Тъй щото, те са внесли в света идеята за височина. Животните са се стремели да развият силата си, защото в животинския свят правото е на страната на силния. Птиците са се стремели към красота. Те са се грижели за своите дрехи, да ги направят красиви. Като е дошъл човекът, той започнал да мисли за красотата на своето лице. Следователно, растенията са внесли в света идеята за височина, животните – идеята за силата, птиците – идеята за външна красота, главно за красотата на дрехите си, а човек – идеята за красотата на лицето. Обаче, днешният човек продължава да разширява в себе си идеята за красота и не се спира само върху лицето си, но и върху челото. Той отделя вече челото от лицето и работи за развитието на всички способности, вложени в предната част на мозъка. Но и тук човек не спира. След като е опитал високия ръст, силата на мускулите си, външната красота, красотата на лицето и на челото си, т.е. своя ум, сега вече той отправя своите сили към сърдцето си, да развие красиво, благородно сърдце в себе си.

Сега и на вас, като на ученици, казвам: Насочете всички свои сили, всички усилия към сърдцето си, да работите за неговото облагородяване. Разумното, благородно сърдце крие в себе си нови начини за живеене и за работа. Когато умът на човека е добре развит, ние казваме, че този човек е интелигентен. Неговата интелигентност се вижда в очите, в погледа му. Погледът му е ясен, чист. Благородното сърдце пък се изразява в лицето на човека. Лицето на такъв човек свети. От него излиза нещо светло, магнетично, приятно. Приятно е да гледате лицето на човек, който има благородно сърдце. Такъв човек не може да не бъде обичан. Всеки обича човека, от сърдцето на когото блика благородство. Благородството оживява човека. Жизнеността, която изтича от човека, се дължи на благородното му сърдце.

Следователно, всяка сутрин, като ставате от сън,спомняйте си, че сте минали през културата на растенията и сте развили известна височина; минали сте през културата на животните и сте развили сила; минали сте през културата на птиците и сте развили външната красота; минали сте през културата на човека и сте развили ума си, който е дал израз и красота на очите ви. Сега вече минавате през друга фаза на културата, в която трябва да развиете благородно сърдце, което да даде израз и красота на цялото лице. Красивото лице съдържа в себе си придобивките на миналите култури. То представя човека. Новата култура е култура на сърдцето, което води хората към побратимяване, към братски живот. Чрез сърдцето ще се изяви любовта. В стария живот любовта е започвала с радост, а свършвала със скръб. В новия живот, обаче, любовта започва със скръб, а свършва с радост. Адам и Ева започнаха с радост, но свършиха със скръб, с плач. Оттук виждаме, че плачът е произлязъл от райската градина. Ева сгреши, понеже яде от плода на забраненото дърво, около което змията се беше обвила. Значи, тя се свърза с културата на дървото и пожела да стане висока, т.е. знатна. Същевременно, тя се свърза и със змията и пожела да стане силна. Тя се върна към старите култури и сгреши. След това Адам и Ева бяха изгонени от рая, да опитат, какво могат да направят с дългите рала и силните волове. Господ им каза: Понеже пожелахте културата на растенията и животните, излезте вън от рая, да ги опитате. Вие сами избрахте дървото и животното за идеал в живота си, сега ще носите последствията на този идеал. Една българска поговорка казва: “Мотиката и ралото хранят цял свят”. Тази поговорка е вярна отчасти само, но не и в абсолютен смисъл. Мотиката заравя хората, а ралото ги разкъсва, т.е. разединява. Откак ралото и мотиката влязоха в употреба, хората започнаха да се бият за земя, да се убиват и унищожават.

Упражнение. През цялата седмица наблюдавайте Луната, като си записвате първата мисъл, която мине през ума ви. Ще наблюдавате Луната цялата седмица, а всеки ден от седмицата ще спирате вниманието си върху оная планета, която е свързана със съответния ден. Запример, във вторник ще наблюдавате Марс, в сряда – Меркурий, в четвъртък – Юпитер, в петък – Венера, в събота – Сатурн, в неделя – Слънцето, когато изгрява. Като наблюдавате тия планети, същевременно ще си записвате първата мисъл, която е минала през това време в ума ви. Ще отбелязвате и времето, дали е било ветровито, облачно или ясно. Като правите тия наблюдения, все ще придобиете нещо, ще увеличите знанията си.

– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

2. Лекция от Учителя, държана на 3 октомврий, 1926 г. – София.