от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Образи на живата природата)
 
(Не са показани 6 междинни версии от двама потребители)
Ред 3: Ред 3:
 
[[Клас на Добродетелите]]  
 
[[Клас на Добродетелите]]  
  
== Образи на живата природата ==
 
  
Пети урок от Учителя: - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА
+
== ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА ==
8.30 часа сутринта, [24 декември 1924 г.]
+
Има известни епохи определени, които не съответствуват на епохите на природата. Процесът на узряването зависи от енергията на живота. Там, дето има повече живот, има повече топлина. Ние казваме: Дето има топлина, там има живот. Сега ще кажем: Топлината излиза от живота. Там, дето има живот, винаги се развива топлина. Когато една мравка се покачи по крака на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този камък!" Пък то е кракът на едно разумно същество. Тъй и вие някой път, като почувствувате топлина, то е от топлината на някое (*по-висше) същество. Колкото по-мъчно може да се извади топлината от едно тяло, толкова по-високо съзнание има това тяло. Ако в мен съзнани¬ето мие будно, с никого няма да дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми. Понякога детето казва: „Мама ми не ми дава хляб!" Това е твое заключение. Ти не знаеш какво е нейното разпо¬ложение. Когато детето каже, че майка му не иска да му даде хляб, трябва да се разбира, че няма условия сега. Външни препятствия има, може детето да има развален стомах. Някога се случва, станете сутрин, неразположен сте. На какво се дължи това неразположение? Най-първо ти ще видиш откога си неразположен. Вечерта си легнал весел, радостен, а сутринта си неразположен. Туй неразположение вече не е ваше. То се дължи, че в туй разширение, понеже вие сте били много разположени и радостни, вие сте влезли във връзка с много хора по лицето на Земята. И те казват: „Вие сте яли много, ама не помислихте да оставите малко за нас от яденето." И туй неразположение, то е упрекът, който иде от другите хора, но вие не знаете кое е причината.
+
Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога. Не да идеш пред лицето на Бога и да плачеш и да викаш и да почнеш да се оплакваш! Не! Ти ще изнесеш фактите тъй, както си са, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши. А другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, полей, а плодът ще дойде сам по себе си.
+
ДОБРО
+
Съзнанието знаеш откъде произтича? Аз имам една счупена стомна, но не зная, че е пукната; налея вода, тя изтече. Казваш: „Животът е такъв." Казвам: Такъв е пропукнатият живот - колкото и да му туриш, ще изтече. Но здравата стомна не изтича. Значи, здравите, постоянните неща в живота, които са хармонични, в тях промени не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират: да се прояви човек, значи да се измени. Не. Да определя какво е проява. Имате един хубав извор, а пред него една голяма канара - изворът не може да се прояви. Пробивате дупка в канарата и той изтича хубаво навън. Питам: Качеството на водата ще се измени ли? Не, а тя ще се прояви каква е. А промяна всякога разбира в състава на нещата. Тогава,
+
как ще се означи промяната към добро ли е или към лошо отива? Например човек е болен. Промяна става към добро - той оздравява; или промяна става към лошо. После, има промяна в кабинета. Всяка една мисъл, която временно има надмощие, тя е министър-председател, а другите мисли заедно с нея, те са обикновени министри; а самият човек, това е царят, който е несменяем. Той е по право назначен.
+
С. - В съвременната психология не става дума за промяна, а за смяна на състоянията или смяна на едно моментно единство с друго или пък смяна на особеностите на определителностите.
+
- Как определяте в психологията тия смени на състоянията?
+
С. ~[(г', ф', ц1, м') (г2, ф2, ц2, м2) (...) (...) ... ] = А. Това е формулата на вещта А в различните моментни единства, в които тя се намира. В малките скоби имаме разните определителности в тяхната особеност - големина, форма, цвят, място и т.н. Всичкото в малката скоба представлява едно моментно единство, което трае до тогава, докато дойдат други особености и пр. Много такива моментни единства взети последователно, образуват вещта, а отделните моментни единства представляват смени на състоянията.
+
- Ако се разложи човекът психологически, ще се види, че у човека има 40 способности, разделени в 7 области. И тогава, аз ще дам следната формулка: А = 40/7.
+
В твърдото състояние съзнанието е съсредоточено в една посока; в жидкото* състояние съзнанието е в друга посока; а във въздухообразното състояние - в трета. Тъй че, силите на съзнанието са насочени в една или друга насока. Съзнанието се проявява в 40 способности у човека, които са поделени в 7 категории. (I, II, III...) И всяка категория си има своите подразделения (1, 2, 3 ) Първата категория обхваща силите или спо¬собностите, които се отнасят до ума - умствените способности и то следните:
+
1. Наблюдението - наблюдателен ум;
+
2. Памет - събирателен ум; . 3. Разсъждението - разсъдителен ум.
+
1. н
+
2. П
+
3. Р
+
*1. Р
+
2. С
+
3.
+
*1.Лч 2. Щ 3.0
+
*1. С
+
2. Л к Б
+
3. М.
+
4. В.
+
5. Н.
+
У.<
+
V <
+
II ЧЧ
+
VI
+
III <
+
VII <
+
е
+
I
+
iv И
+
а
+
Тъй че, първата способност събира материали, втората ги складирва, а третата обработва тия материали. Но когато става душевен процес, той не е заключен само в тази област (I), но се намесват и много други елементи и способности от други категории.
+
Във втора категория влизат себесъхранителните способности или чувства. Такива са: 1 .Разрушителност и 2.Себесъхранение.
+
жидък (рус. жидкий) - остар. течен. 
+
На трето място идат личните чувства на човека. Такива са: 1. Индивидуалните или личните чувства; 2. Тщеславие; 3. Общителност.
+
В четвърта категория влизат моралните чувства на човека: 1. Съвест; 2. Любов към Бога; 3. Милосърдие; 4. Вяра; 5. Надежда.
+
Когато човек иска да извърши нещо, всичките тия категории вземат участие. Силните чувства имат всякога надмощие. Те са ръководни и те разрешават въпроса, а всички други се подчиняват на тях. Хора, у които разсъдъкът е силно развит, той ще разреши въпроса по един начин; един човек, у когото обществените или домашните чувства са развити и разсъдъкът същевременно е развит, той ще разреши въпроса по друг начин; и един човек, у когото е развит егоизмът и разсъдъкът - по трети начин. Зависи кои чувства са силно раз¬вити.
+
Някой път трябва да направя една схема, от чисто френологическо гледище, как се намесва психологията на човека при различните въпроси. Това френологията е вече определила. Постъпките на човека се дължат на известно негово разположение или неразположение. А у всеки човек неговото разполо¬жение се определя според чувствата, които вземат надмощие. И тогава казва¬ме: „Характерът на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно развита у него." Друг е тих и спокоен, не се кара. Не че съзнанието му е такова, но тия органи не са развити у него. Не че той е добродетелен, но лошите, разрушителните органи не са развити. У него има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. Запример, ако дойдем до личните чувства, такива хора действуват за благото на своето тяло. Всеки един човек мисли за тялото си, казва: „Няма да оставя да ме изядат." Това е вече личното у човека.
+
Ако разделим челото на човека на 3, на най-долната част на челото, над веждите, се намира наблюдателността, после - паметта, а на най-горната част на челото е разсъдъкът. На главата отгоре се намират 3 духовни центрове: милосърдие, любов към Бога и съвестта.
+
Когато човек почне силно да работи в известно направление, известна област от неговия череп се изменя. Значи, пълното концентриране на ума в известна посока произвежда резултат. Щом се разработи известна област, веднага се забелязва промяна. Значи, вече една разумна сила работи отвътре.
+
Туй, което се счита на нас за идейно, Божествено, то е нещо материално. Нашите мисли, които са за неща най-отвлечени, там са толкова гъсти, че на тях може да се посади лук и чесън и те да растят.
+
У човека има две висши състояния, те са причинното тяло и после иде будическото съзнание. Тези последни две области, те ги наричат безформени, т.е., не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се вижда; вижда се само една необятна светлина.
+
Ако вие правите наблюдения над себе си, ще видите къде е съсредоточена вашата мисъл най-много. Щом сте разсърдени, ще почувствувате едно напрежение задушите си; ако ви докоснат много лично, вие ще усетите едно загорещяване отзад зад главата. Пък ако се отнася нещо до религиозните чувства, ще усетите горе на главата си едно напрежение, като че има някакво подуване. Когато мисълта е силна, напрежението е силно на челото.
+
Ако възприемем теориите на съвременните учени, ще видим, че човек е минал през 400 000 фази. Значи, тогава е бил облечен и в 400 000 форми. И сега ние виждаме сегашният му образ какъв е. Питам: като видиш (всичките) тия форми, видял ли си човека? Най-първо го видиш в такъв образ: после го видиш като дъгичка: други път си го видял като :якой паяк, преде нишки; после, като някоя мушичка ... И във всичките тия форми е все човекът. И сега човек, като е излезнап от всички тия форми, той съзнава, той помни, че е минал през тия разни форми. Не, че по същество човек е бил като паяк, но е бил във формата на паяк. Тъкачеството хората са научили от паяците.
+
Щом известно същество няма тяло, то не е висше. Всички висши същес¬тва имат тела. Най-първо ще чувствувате, че имате душа - тогава вече ти чувствуваш, че имаш на какво да се осланяш. И туй е същественото, което ви отли¬чава. Щом кажеш: „Нямам душа", ти си вече във въздуха. Душа, дух, сърце и ум, това са положения, които определят човека. Все трябва да имаш нещо свое, за да си човек. Ще бъдеш или в света на сърцето, или в света на ума, или в света на душата, или в света на Духа. В 4 свята можеш да бъдеш. Може на физическо¬то поле да нямаш нищо, но във висшите светове трябва да имаш нещо. Страдаш то е реално, радваш се - то е реално. Защото какво седи зад скръбта, ако нямаш скръб, и какво седи зад радостта, ако нямаш радост? Зад скръбта и зад радостта седи Мирът.
+
Естествените неща в живота са, когато човек чувствува нещо. Мислиш - то е реално. И не всякога туй, което виждаш в дадения случай, то е реално. Защото, нещата, които обичаш, ги виждаш, а които не ги обичаш, не ги виждаш. И туй, което обичаме, заради него знаем повече, а туй което не обичаме, за него знаем по-малко. Вземете онзи пианист, той познава всичките клавиши, нотите, а онзи, който не обича музиката, него не го интересуват нито ноти и нищо не знае за музиката.
+
Анализ не значи чоплене. Щом дойдеш до нещо съществено, няма да го чоплиш. Ти, като събудиш семенцето, няма да го чоплиш, защото тогава него¬вите енергии ще изтекат и то не може да расте. Анализ е съпоставяне на нещата, които образуват външната страна. Съпоставяне на чувствата - това е пак анализ; изпитваш ги - съпоставяш ги. Колкото повече явления се обясняват с една теория, толкова тя е по-вярна. Пък щом всички явления не могат да се изяснят, тогава тя е невярна.
+
- Според философията на Реике, Всичкото познание е само анализ. Синтез няма В света. Всичко, което става обект за разглеждане от учените, не се създава сега чрез синтез, то си е тъй дадено готово и човек го изследва, изучава само с анализ. Човек нищо не създава, синтез въобще няма - всичко, което човек намира, то си е дадено и човек го изучава, изследва само посредством анализ.
+
- Има и синтез, има и анализ. В живота има повече синтеза, отколкото хората мислят. В живота има и смърт, има и душа. Всичко има в света и нищо няма. Има и душа, има и без душа.  Човек може да живее без душа, може да живее и с душа. Но какъв ще бъде този живот без душа? Значи, има живот с душа и има живот без душа. Живот без душа е страдание, а живот с душа е радост. Единият живот без Дух е мъчение, а другият живот с Дух е блаженство. Тъй е. Всеки един човек все чувствува, че му липсва нещо. Ти скърбиш, че си изгубил нещо или радваш се, че си придобил нещо, а то може да не го видиш какво е, но се радваш. Но тази радост е обоснована на нещо. Ти излезнеш, видиш Слънцето, зарадваш се; в душата ти като че е Слънцето. Ти Слънцето не си го завладял, но ти си придобил нещо от него. И целия ден тебе те радва, че си видял тази картина. А Слънцето си върви и си отива по пътя, обаче за тебе Слънцето ти е дало нещо, като че ти е дало един подарък - „Добър ден! Ето, това е от Баща ти!" И целия ден ти мислиш за подаръка си, мислиш за Слънцето, което ти донесе нещо. 
+
Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш по свой език, а на хората ще говориш по техен език, с преводчици. Какво ще говориш на жабата, докато е в блатото? Срещна един рак - какво ще му говоря? Че е крив? Срещна един паяк - какво ще му разправям, че трябва да ходи на два крака? От наше гледище, има неща, които ние не трябва да разправяме на хората, а да ги оставим в техните заблуждения. На някои хора съзнанието им е пълно, ти виждаш, че не можеш да им влееш нищо ново; ти трябва да му отпушиш нещо, да го изпразниш, за да можеш после да му налееш нещо ново. А затова говори му сега само за неговите работи. Че е пълно неговото съзна¬ние, се вижда по това, че е мързелив; наслоявание става и той не мисли вече за повече, казва си: „Да не стане много за мен."
+
- Кажете ни нещо за Доброто, понеже днес е празник на Доброто - за Сотирка.
+
- В Доброто има разграничение на силите, които действуват.
+
  
 
+
''Лекция от Учителя, държана на 24 декември, [[1924]] г.''
+
+
7
+
  
 
+
Има известни определени епохи, които не съответствуват на епохите на природата.
Добро. Това са геометрични форми. Когато двете съставни части на една единица са равни, какво имаме? Правата линия. Щом съставните части са по-големи от правата линия, има пречупване. Какво има тогава? - Ъгъл. АВ - това е материалният свят.
+
А С В
+
+
  
Ние доказваме, че материалният свят не е най-големият свят; той е про-явеният свят. Извънка нашето съзнание (с) има друг свят, който ние наричаме духовен (с1). Този, външният свят, той се проявява. И тогава материалният свят е като почва. А пък духовният свят, това са външните условия, при които тази почва може да се разработва, т. външните условия, при които духовният свят може да се проявява.
+
Процесът на узряването зависи от енергиите на живота. Там, дето има повече живот, има повече топлина. Ние казваме: Дето има топлина, там има живот. Сега ще кажем: Топлината излиза от живота. Там, дето има живот, винаги се явява топлина. Когато една мравка се покачи по крака на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този крак.“ Пък то е крака на едно разумно същество. Тъй и вие някой път, като почувствувате топлина, то е топлината на някое по-висше същество. Колкото по-мъчно може да се извади топлината от едно тяло, толкова по-висше съзнание има това тяло. Ако у мен съзнанието е будно, с никого няма да дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми. Понякога детето казва: „Мама не ми дава хляб.“ Това е неговото заключение. Ти не знаеш какво е нейното разположение. Когато детето каже, че майка му не иска да му даде хляб, трябва да се разбира, че няма условия сега, външни препятствия има, а може детето да има развален стомах.
Следователно материалният свят е реален, понеже духовният го обработва. И доброто е туй, че материалният свят е реален по причина на духовния.
+
Ако духовният свят престане да обработва материалния, той не е действителен. Когато стискате ръката на един човек, тялото ли обичате? Не, в туй тяло прониква душата. Тялото има цена, докато духовното прониква вътре.
+
О-то показва, че този материален свят има образ в себе си по причина на духовния свят. Понеже има туй движение, силите в триъгълника се движат. Следователно туй движение на триъгълника върви в кръг. За да хармонираме силите, които се движат в триъгълника, ще направим кръг. Кръгът е хармониране на силите в една определена посока. И затуй триъгълникът всякога се образува не извънка кръга, а вътре в кръга.
+
+
  
Кръгът туря всичко това в хармония. Това са все геометрически знаци. При &-то, горната линия иде по закона на развитието. Единицата може
+
Случва се някога, ставаш сутрин, неразположен си. На какво се дължи това неразположение? Първо ще видиш от какво може да си неразположен. Вечерта си легнал весел, радостен, а сутринта ставаш неразположен. Това неразположение вече не е твое и може да се дължи на това, че като си бил много разположен и весел, ти си влязъл във връзка с много хора по лицето на земята. И те казват: „Ти си ял много, ама не помисли ли да оставиш малко за нас от яденето.И туй неразположение, то е упрекът, който идва от другите хора, но ти не знаеш коя е причината. Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим, да не внесем някаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога; не да застанем пред лицето на Бога и да викаме, и да плачем, да се оплакваме. Ти ще изнесеш фактите, както са си, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши, а другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, посей и плода ще дойде сам по себе си. Съмнението знаеш откъде произтича.
да расте само нагоре. Разширение има само към духовния свят. $-Туй показ-ва, че човек, посаден в почвата може да расте само на горе към Бога. Там са условията за него.
+
Този знак показва, че само у Бога има всичките условия, при които човек може да се развива. Туй е титла на Бога. Така се пише на
+
О
+
български „Господ": , после - „Бог": ^ , и то е много правилно. После имаме думата „Бозае" - само при майката теленцето може да расте. После, глагола „Бера" - значи, в събирането има условия. Събира, зна¬чи в брането има смисъл. Думите: „Блаженство", „Благост" - иде нещо отнякъ¬де. „Благоволение", „Баща". Аз ги различавам тъй: Баща, Татко, Отец. Аз нари¬чам Баща - на физическото поле; Татко - на духовния свят; а Отец - в Небето.
+
Б. Т. 0. - изваждам думата „Бот"- значи двама . От славянските букви ако вземем of, значи туй, което спуща корени в почвата j. Много форми са взети от йероглифите. Славянската азбука е йероглифическа. Запример буква¬та Ш, после Т, Е, имат един произход. На еврейски имаме „шин"-а  - САЛТО е
+
разтваряне. Всеки знак си има своето приложение. е йероглиф; у нас: У-тя
+
е излязла от f\. К показва двойния човек. Написано е тъй: k и К = К. То показва една чаша, която трябва да се напълни и после да се изпразни навънка. Ж едновременно показва и действително и въображаемо число. Както на всяко положително число отговаря отрицателно, така на всяко действително число отговаря въображаемо число. Значи, на всяко число над нулата има друго ко-ето съответствува под нулата. Следователно Ж е закон, който показва, че жи¬
+
вотът не седи само от материалния живот, а има и духо- ■ , . вен живот. И Ж-то е направено от два „шин"-а - единият S-k^
+
- материален, само възприема, а другият станал по-духо- вен, спуснал корени. (jJ е лош признак; туй е лошо положение;
+
то е краен материализъм. Обаче, - той малко се замисля за
+
живота. В К-то също той мисли вече: пълни се и се изпразва. ^(Q
+
на еврейски се казва М, а обратното, на другата страна е а ((J^).
+
Понеже те пишат отдясно наляво, затова а-то е обърнато надолу. А понеже ние пишем отляво надясно, затуй М-то е обърнато. За нас а-то озна-чава живот и затова М-то означава смърт. Старият човек умира, а детето се ражда сега. Л-то върви с опашката нагоре. То е все от тази буква У, А. После
+
10-
+
имаме М, АК - означава двама човека, които вървят. М-то показва двама ду¬ши, събрани заедно и тръгват на път. Значи имаме мир. Двамата се примирили и тръгнали са. Има знаци, взети и из египетската азбука. Или, М значи двама хора да се съгласят, за да могат да вървят заедно из пътя. А понеже (jJ озна-чава желание човек да придобие материални блага, то означава смърт. Тогава какво да направим? Вземам единия човек, единицата, и казвам тъй: Т-то, той отсъжда. Двама души се борят, Т-то казва: „На теб половината и на теб половината, да се свърши работата." Двамата се уравновесяват, спорът свър-шва. Т представлява носа и очите. И двете имат еднакви права. Носът ги разде¬ля, казва: „Колкото ти имаш право да виждаш, толкова и другото око има пра¬во да вижда."
+
Тези символи са взети от живата природа. Те не са изобретение на чо-вешкия ум, а са взети от природата, както се разчленява и небесната азбука. Т или т - този по средата казва: „Да се прекъсне всеки спор там и двамата ще тръгнат." Туй е хармония. А смъртта иде, когато двама кираджии не искат да се примирят - и двамата се изпъждат навън.
+
10.15 ч. Закуска: По два чая, хляб и орехи.
+
11.15 ч след закуска
+
О —
+
r\ А □ о
+
+
  
Това е цяла една беседа. Тези неща, като се разместят по известен за¬
+
Имам една счупена стомна, не знаех, че е счупена, налях вода, тя изтече. Такъв е пропуканият живот, колкото и да наливаш, ще изтече. От здравата стомна не изтича. Значи здравите, постоянните неща в живота, неща, които са хармонични, в тях промяна не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират, че да се прояви човек, значи да се измени. Не, ще определя какво е проява. Имате един хубав извор, а пред него канара, изворът не може да се прояви. Пробивате дупка в канарата и водата изтича навън. Питам: Качеството на водата ще се измени ли? Не, тя ще се прояви такава, каквато е. А под промяна всякога се разбира в състава на нещата. Тогава как ще се означи промяната - към добро или към лошо отива? Например човек е болен, промяна става към добро, той оздравява; или промяна става към лошо. После има промяна в кабинета; политически промени стават. Всяка една мисъл, която временно има надмощие, тя е министър-председател, а другите мисли заедно с нея, те са обикновени министри. Самият човек, това е царят, който е несменяем. Той е по право назначен.
кон, тогава мисълта върви. Запример, искате едно писмо от мене. (1) Ето цяло едно писмо. Второто писмо ще бъде само тъй. (2) Третото ми писмо към вас ще бъде така: (3) Четвърто, ако ви пиша, ще бъде така: (4)
+
+
  
Едно писъмце и хем се спестява време. Сега, петото да го разложа (5). Какво образува този триъгълник? Любовь - туй е получено от този чертеж. Но това са пак елементи. Със закона на пермутациите ти ще ги разлагаш, докато имаш един геометрически резултат.
+
<i>(Сестра Сийка: В съвременната психология не става дума за промяна, а за смяна на състоянията на едно моментно единство с друго или пък смяна на особеностите, на определеностите.) - Как определяте в психологията тия смени на състоянията? (Сестра Сийка: [(Г<sup>1</sup>, Ф<sup>1</sup>, Ц<sup>1</sup>, М<sup>1</sup>) (Г<sup>2</sup>, Ф<sup>2</sup> Ц<sup>2</sup>, М<sup>2</sup>) (---) (---) (---) = А. Това е формулата на вещта А в различните й моментни единства, в които тя се намира; в малките скоби имаме (---) (---) разните определености и техните особености: 1, 2 - големина, форма, цвят, място и т. н. Всичкото в малката скоба представлява едно мольентно единство, което трае дотогава, докато дойдат други особености 3, 4 и пр. Много такива моментни единства, взети последователно, образуват вещта, а отделните моментни единства представляват смяна на състоянията.)</i>
__о о, о ш ь
+
г*
+
Тази геометрическа форма може още да се трансформира, докато раз-береш нещата какви са в зачатък. Тогава ще ги съпоставяш.
+
Туй разделение на силите в буквата „Л° показва пло¬да, който още не е узрял. И тогава казвам: Това са сили в
+
Л
+
п X Ор природата, това са материали неразработени. Долу показ-
+
U U I ва начините на разработката на плода. Тези чертежи са геометрически. Всеки един ъгъл е строго определен, дава се насоката. Но кръг с една точка е едно много хубаво писъмце, красиво напи¬сано с буквите му.
+
+
Какво означава туй 5 ? Устата, която е ненаситна. Т ?
+
+
Всичките тия форми можем да ги приведем към човешкото лице. О-то е лицето. Целокупният човек, изразен в главата.
+
+
  
Р-то представлява едното око и едната страна. Имате тогава: А-то е но-сът разпределен. 
+
Ако се разложи човекът психологически, ще се види, че у него има (в черепа му) 40 главни способности, разделени в следните седем области. И тогава аз ще ви дам формулата: А = 40/7.
Почти всички букви може да турите на лицето,
+
s х s ^ като вземете и ухото. Навсякъде ще изкарате азбука-
+
+
^—^— та. И ще видите всяка една буква от коя част на лицето е взета. Ако е взета от ухото, значи има смисъл за слу¬шането. О-то е взето от окото и от цялото лице. Това са две хиперболи и като се пресичат, образуват елипса - окото.
+
+
+
Значи енергиите, които образуват границите на този Божествен свят, са вечни. Човешкото око е затворено. Значи висшето, Божественото око е затворено между две вечни граници: едната граница е на миналото, а другата - на настоящето. Имаме слизане надолу - горният клепач; а долният клепач е еволюция - възлизане нагоре. Значи в окото са тия два закони. Във веждите има една инволюция. Запример пиша ви едно писмо. На-пиша го така [вж. първата фигура долу], но красиво го направя: Какво означа-ва това? Пиша ви за окото как е направено. Туря буквите, разпределям знаци-те. Ето едно писмо. Аз го наричам „Красиво око". Може да туря и този знак отгоре, [вж. втората фигура] Това са веждите.
+
><=>< хО
+
Имате второ едно пресичане. Имате пак една инволюция, малко по-голя-ма. И тогава вие ще отговорите тъй... Хайде, няма да ви кажа.
+
Предметите имат известни качества, които са фиктивни. Те не съществу-ват на предметите. Щом се увеличи интензивността на състоянието ви, вие се разширявате, имате подигане. Защото има и подигане, има и понижаване, без ти да си подигнат физически от мястото си или да си понизен. Значи, на физи-ческия свят няма никакво подигане; то е вътрешно, то е духовно нещо. Подига¬не и спадане може да стане без да се образува тази промяна на физическото поле.
+
+
  
Цветът показва състоянието на активността у едно живо същество. Ако е много активно, цветът е червен. Всяка идея е тъй материална, както човека. Идеята е едно живо същество, което мисли. Идеята сама по себе си мисли. Тя има форма. Ако тече една струя вода, вие с нож може да я пресечете, но ако турите електричество във водата, вие не можете да я пробиете със сабята, тя отскача. И чук ако турите, и той ще отскочи. Та, твърдостта почива на друг
+
[[Картинка:Obrazi_1.PNG|200px|мини|ляво]][[Картинка:Obrazi_2.PNG|200px|мини|ляво]]
закон. Представете си един кръг, който има хиляди дупчици и се върти. През тия дупчици можеш ли да минеш? Не, но ако се движиш с по-голяма бързина, ти можеш да минеш през тия дупчици. Твърдостта зависи от степента на дви-жението. Най-бързо се движат твърдите тела. Божественият свят е твърд. Зна-чи твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение състав-лява най-голямата твърдост. Идейният свят е с най-голяма бързина, следова-телно, той е твърд свят. Затова се казва: „Бог отделил твърдта." Абсолютни тела са тези, които дават абсолютна неразрушимост. Твърдите тела дават (*абсолютна) стабилност. Тъй обяснявам, че твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение съставлява най-голямата твърдост. Зато-ва, като влизате в духовния свят, вие ще вървите по въздуха. Вечният, Божест¬веният свят е твърд, той не е жидък, не е и въздухообразен. Всеки един газ стъпва на една частица и ходи. Етерният човек ще стъпи на светлината и ще ходи. Под думата „твърдост" разбирам, че движението е абсолютно правилно. Когато двама хора се обичат, има сцепление между тях, никакво събиране ня¬ма. Духовният свят започва с деление, в духовния свят събиране няма. В Бо¬жествения свят има само един процес - деление. А делението вече образува и умножението. От умножението иде на Земята изваждането и събирането. А еволюцията е събиране, изваждане, умножение и деление. Т. Божественият свят започва с деление, а човешкият - със събиране. В природата има една първична материя, която не е диференцирана; тя не се дели. Тя е като едно платно, но сама е неделима. Тази материя е основата на Божествения свят, с нищо не може да се видоизмени. Диференцираната материя е разделена в съзнанието. А има една основна материя, която не е претърпяла никакво изме¬нение и Духът се съображава с нея. Тя не се дели. Всички други състояния на материята произтичат от нея. Тази материя, която е неделима, тя има едно свойство: в нея има един малък излишък, тя изхвърля този малък излишък и от него се твори видимият свят. Туй наричат у Бога, че Той е неизменяем.
+
 
Умът, за да се прояви, трябва да има материали. Всеки един човек тряб-ва да работи. Всеки един човек има нещо, върху което трябва да работи. Туй, което ти направиш, то е най-ценно за тебе в дадения случай. Нещата в Божес-твения свят нямат повторение. В това седи хубостта. Запример двама души могат да изпеят една и съща песен, но тази песен не е изпята еднакво. Ето къде е разликата: единият е вложил повече чувства. Във всеки един певец има една особеност, която той влага. В Писанието се казва: „Всеки един човек се отли¬чава по нещо от другите." Ето разнообразието в природата. И това, по което се отличава човек от другите, и това, което е свойствено само на него, това е човекът.
+
В твърдото състояние съзнанието е съсредоточено в една посока; в жидкото състояние съзнанието е в друга посока, а във въздухообразното - в трета. Тъй че силите в съзнанието са насочени в една или в друга посока. Съзнанието у човека се проявява в 40 способности, които са разделени в 7 категории (I, II, III...). И всяка категория си има своите подразделения (1, 2,3 ....). Първата категория (I) обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума - умствените способности: 1) наблюдателност; 2) памет; 3) разсъждение (фиг.1). Първата способност H събира материали, втората П ги складира, а третата Р обработва тези материали. Но когато става един душевен процес, той не е заключен само в тази област У, а се смесват и много други елементи и способности от други категории. Във втората категория (II) влизат себесъхранителните способности или личните чувства. Такива са: 1)разрушителност Р и 2) себесъхранение С. На трето място идват личните чувства, на четвърто място - егоизмът. В третата категория (III) влизат: 1) индивидуалните, личните чувства; 2) тщеславие; 3) общителност. В четвъртата категория (IV) влизат моралните чувства: съвест, любов към Бога, вяра, надежда, милост. В петата категория (V) са семейните и приятелските чувства. Когато човек иска да извърши нещо, всички тези категории вземат участие. Силните чувства имат всякога надмощие, те са ръководни, а всички други се подчиняват на тях и те разрешават въпросите. Хора, у които разсъдъкът е много развит, ще разрешат въпросите по един начин. Един човек, у когото обществените или семейните чувства са развити и ако и разсъдъкът е добре развит, ще разреши въпросите си по друг начин.  
Аз мога да нарисувам едно младо дете, а после мога да го направя стар човек. Тъй също и други рисуват върху нас и ни правят млади и стари.
+
 
- Защо когато човек говори за другите, има образ физически, а когато говори за себе си, никога нищо не си представя?
+
И един човек, у когото егоизъмът и разсъдъкът са развити, ще разреши по трети начин въпроса. Някой път ще ви направя една много подробна френологична схема и ще ви обясня как психологията на човека се намесва при различните случаи, за да се отговори така или иначе на един въпрос; това френологията вече е разрешила. Постъпките на човека се дължат на известно негово разположение или неразположение да извърши нещо или не. А у всеки човек разположението се определя според чувствата, които вземат надмощие. И тогава казваме: Характерът на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно развита у него. Друг е тих и спокоен, не се кара, не че съзнанието му е такова, но тези органи не са развити у него. Не че той е добродетелен, но лошите, разрушителните органи не са развити чрезмерно в него; има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. За пример, ако дойдем до личните чувства, те действуват за благото на твоето тяло. Всеки мисли за тялото си, всеки казва: „Няма да се оставя да ме изядат.“ Това е личното в човека.
- Той и за себе си има образ, но той е по-идеален. Невъзможното за вола е възможно за птичката. В какво отношение? Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката (*може - тя) се качва. Защо? Понеже има възмож-ност. Сега, где е причината, дето волът не се качва? В господаря, че не го пуща, или у вола, че не може да се изкачи? После, един вол не може да влезе в къщата ми, а една муха може да влезе и хвърчи целия ден вътре. Волът казва: „Не ме пуща човекът да влезна в къщата му." А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарвала в къщата на човека." Защо? Защото аз не мога да прие¬ма вола в тази голяма форма. Казвам му: „Смали се и тогава мога да те приема в къщата си." Ние казваме: „Господ на мен не ми дава да се кача в къщата Му." Тогава в туй отношение ти си вол. На птичката Господ е позволил да се качва при Него. Това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има противоречие. Невъзможността е в самия вол, а не в Бога. В Божествените къщи има известни места, дето Бог е позволил на вола да ходи свободно. А има и места, дето птиците не могат да идат. Една птица не може да иде 15 километра нагоре, защото ще замръзне; тя може да се качи 4-5 километра нагоре.
+
 
Студът и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо. В пространството съществува един космически човек, който изпълня всичко. Някой път в съзнанието си се чувствувате, че сте гра-мадни. Това се дължи на този космически човек, който е толкова грамаден, но се движи толкова бързо, че едновременно е навсякъде. Всъщност той е и мно¬го малък. Земята е един затвор, а хората мислят, че има блага тук. Колко дни човек е щастлив на Земята? То почти живот няма, ако считате колко часа на ден прекарвате в хубаво разположение на духа. Промени, промени... Таман си радостен и веднага всичко се сгромоляса и дойде най-голямото ти страдание. Ставане - падане, качване - слизане, промени, промени, когато няма съзна¬ние. Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие. Анге¬лът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш, кажеш: „Да бъде Волята Божия", по-добър от него няма. Този страх е приятен. Хубаво е да дойде този срах, да потрепери малко сърцето ти. Ако потрепери сърцето ти, това показва, че ти си жив.
+
[[Картинка:Obrazi3.PNG|300px|мини|дясно]]
Ако човек може да се концентрира с ума си, той може да се подигне с тялото си накъдето иска. Щом се концентрираш, ти вече действуваш във връз-ка с тези течения. Защото на Земята има известни течения, които идат от Слън¬цето и като се свържеш с тях, те ще те подигнат накъдето искаш. Но абсолютно не трябва да се съмняваш! Най-малкото съмнение ще спре мотора да се дви¬жи. Има светии, които са изучавали този закон. Те, като се концентрират, по- дигат се с тялото си. Но туй като го правиш, никой не трябва да знае. Щом го знаят хората, те ще ти пречат. Никой не трябва да знае, че ти искаш да научиш туй изкуство.
+
 
Има много неща полезни, които може да учите. Един светия, като дойде при една голяма река, ще се огледа наоколо, ако няма никой, ще мине върху нея, но ако има някой, той ще чака и ще мине с всичките тъй, както и те ще минат; или, най-малкото, ще влезе във водата и ще преплува водата. И като излезе отвънка, дрехите му няма да бъдат мокри. Той само ще се изтърси и ще бъде сух. Светията, като влезе във водата, той става непроницаем. Той туря такова вещество като гъба и прави дрехите си непроницаеми. Тия празнини, той ги запълня с такава материя, еластична, упорна. Вие може да направите опит. Направете си една дълга дреха, разцепена, която може да се съединява - сами може да си образувате една магнетическа дреха и с тази мантия вие ще бъдете запазени от студа; но трябва да се концентрираш с ума си. Тази мате¬рия, ти трябва да я привлечеш от пространството и да запълняш всичките си дрехи с тази първична материя. Но все-таки трябва да имаш една дрешка; мо¬же да е от тънка материя, но тази тънка материя можеш да я направиш топла.
+
Ако разделим челото у човека на три, на най-долната част, над веждите, се намира обективният ум: наблюдение, впечатление, преценка, мярка, практичност (фиг. 1). После, по-нагоре е паметта. На най- горната част на челото са разсъдъкът и милосърдието. На темето горе се намират милостта, любовта към Бога, благоговейното чувство, съвестта.
Запример пишеш на приятелката си: „В неделя ще ида на разходка." Пи-там: така като й пишеш, умно ли си й писала? Не е умно. Именно неделята не е време за разходка. Ще й пишеш тъй: „В неделя ще седна сутринта и ще проуча- вам Библията. Всеки ден е определен за какво трябва да се използува. А в понеделник мисля да пречистя къщата." Понеделник е ден на промени, като 
+
 
Месечината е той. Във вторник ще правиш сражение. Ако има бълхи, дървени-ци, гъсеници, във вторник ще воюваш с тях. Дойде ли срядата, той е ден на интелектуална, умствена работа - през целия ден все това ще се занимаваш; никакво чистене на къщата. Дойде ли четвъртък, той е ден за себе си: ще рабо¬тиш, ще гледаш да внесеш нещо благородно в себе си, да пречистиш живота си, да видиш кои черти имаш добри и кои лоши. Този ден е за пречистване на аза на човека, на себе си. Петък е ден на Любовта: ще подигнеш и проявиш любовта си. Съботата е за почивка. Черен е цветът на съботата. Така, всеки ден си има своята работа.
+
Когато човек започне усилено да работи в известно направление, съответната област от неговия череп се изменя. Значи пълното концентриране на ума в известна посока произвежда резултати. Щом се разработи известна област, веднага се забелязва една промяна. Значи една разумна сила вече работи отвътре.
Така и всеки ден си има определени часове за известна работа. Запри-мер, първият час е на Месечината: ще седнеш, ще направиш едно променение. И другите часове си имат своя специфична работа. Ако ние учехме, както при-родата ни учи, във всичките часове да свършим определената си работа, всич-ко ще върви добре. А сега, като не разбирате това, много работите и не ви спори. Затова, работете малко, да можете и малко да свършвате. А в разумния живот, малко ще работим и много ще свършваме. За един час ще свършваме толкова, колкото за 10 часа. Ще живеем съобразно живата природа; в нея има време, определено за всичко: за миене, за пране, за чесане, за сеене, за мис¬лене и т.н. Защото разнообразна трябва да бъде работата. Разумно трябва да работим. Запример, ако вали, ще идеш ли с ралото на нивата? Има един метър сняг навън - ще идеш ли с колата за дърва? Не, ще работиш в съгласие с приро¬дата. Ще сееш, когато е време за сеене; ще учиш, когато е време за учене; ще се чистиш, когато е време за чистене. Ти можеш да го не изпълниш, но всички¬те разумни хора изпълняват този закон. В природата има програма за всичко. Запример, засега 8 часа прекарвате в сън; 7 часа сън са достатъчни. Един и половина - два прекарвате в миене, обличане, събличане; два часа - за ядене. Колко са хората хитри! Той ще отиде на лозето да работи, ама през деня си дава много почивки и ти не можеш да го контролираш. Два часа физическа работа са достатъчни за човека. Защото ти като му туриш 2 часа да работи, той ще свърши всичката си работа и 6 часа ще му останат свободно време. Ако турите 2 часа за физическа работа, 2 часа духовно занимание и 2 часа умстве¬но занятие, много може да направите.
+
 
Запример, гледам, някой математик смята, смята и почива. Целия ден смята, но колко почи¬ва през това време? Или пък някой стане набо¬жен - той целия ден само мисли, но той помисли 5-10 минути за Бога и после пак си мисли за него-вите работи. Та, чистата мисъл малцина могат да държат в себе си. Много е мъчно човек да държи една мисъл дълго време в ума си. Все човек ще смени през деня 3 състояния: материално, или на твърдата почва, после ще влезе [във] водата и ще се качи във въздуха. Ще влезе и в огъня, понеже е пара - пак въздух, пак вода и пак в твърдата поч¬ва. Човек постоянно минава от едно състояние в друго.
+
Това, което за нас е идейно, Божествено, то е нещо материално. Нашите мисли, които са отвлечени неща, във висшите светове са толкова гъсти, че на тях може да се посади лук, чесън и те да растат. В човека има две висши състояния. Те са причинното тяло и после идва будическото съзнание. Тези последни две области някои ги наричат безформени; не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се вижда, вижда се само една необятна светлина.
Сегашната наука е за колективния труд на човечеството.
+
 
 +
Ако вие правите наблюдения над себе си, ще видите къде е съсредоточена най-много вашата мисъл. Щом сте разсърдени, вие ще почувствувате едно напрежение зад ушите си; ако ви засегнат много лично, вие ще усетите едно сгорегцяване отзад на главата - горе. Ако нещо ви засегнат религиозното чувство, ще усетите на върха на главата едно напрежение, като че има някакво подуване. Когато мисълта е силна, напрежението е голямо на челото. Ако приемем теориите на съвременните учени, ще видим, че човек е минал през 400 000 фази на развитие. Значи той е бил облечен в 400 000 форми. И днес ние виждаме какъв е сегашният му образ. Питам: Като виждаш всичките тия форми, видял ли си човека? Най-напред го виждаш в такъв образ [[Файл:Obrazi_55.PNG]], после го виждаш като дъгичка [[Файл:Obrazi_56.PNG]]друг път го виждаш като паяк, после като мушичка[[Файл:Obrazi_57.PNG]]. И във всичките тези форми е все човекът. И като е излязъл от всички тези форми, сега човекът съзнава, той помни, че е минал през тях. Не че по същество човекът е бил паяк, но е бил във формата на паяк. Тъкачеството хората са научили от паяците.
 +
 
 +
Щом известно същество няма тяло, то не е висше. Всички висши същества имат тела. Най-първо ще почувствувате, че имате душа, че има на какво да се осланяте. И това е същественото, което ви отличава. И щом казвате „Имам душа“, вие сте вече във въздуха. Душа, дух, ум и сърце - това са положения, които определят човека. Все трябва да имате нещо свое, за да сте човек. Ще бъдете или в света на сърцето, или в света на ума, или в света на душата, или в света на духа. В четири свята може да бъдете. Може на физическото поле да нямате нищо, но във висшите светове трябва да имате нещо. Страдате, то е реално; радвате се, то е реално. Защото какво седи в скръбта, ако нямате скръб, и какво седи в радостта, ако нямате радост. Зад скръбта и зад радостта седи мирът.
 +
 
 +
Естествените неща в живота са чувствата. Мислите са нещо реално. Но не всякога това, което виждате, е реално, а още повече това, което мислите. Защото нещата, които обичате, ги виждате, а които не обичате, не ги виждате. И това, което обичате, него знаете повече, а това, което не обичате, за него знаете по-малко. Вземете онзи пианист, който познава всичките клавиши, ноти, музикални инструменти, знае техните марки и цени. А този, който не обича музиката, него не го интересуват нито ноти, нито музика.
 +
 
 +
Анализ не значи чоплене. Щом дойдете до нещо съществено, гама да го чоплите. Като събудите семенцето, гама да го чоплите, защото тогава неговите енергии изтичат и то не може да расте. Анализът е съпоставяне на нещата, които образуват външната страна. Съпоставянето на чувствата е пак анализ - изпитваш ги, съпоставяш ги.
 +
 
 +
Колкото повече явления се обясняват с една теория, толкова тя е по-вярна. Пък щом всички явления не могат да се изяснят, тогава тя е невярна. <i>(Според философията на Ремке всичкото познание е само анализ, синтез няма в света. Всичко, което става за обект за разглеждане от учените, не се създава сега чрез синтез, то си е тъй дадено готово и човек го изследва, изучава само с анализ. Човек нищо не създава - синтез въобще няма - всичко, което човек намира, то е дадено и човек го изучава, изследва само посредством анализ.) </i>
 +
 
 +
Има синтез и анализ. В живота има повече синтез, отколкото хората мислят. В живота има смърт и душа. Всичко има в света и нищо няма. Има и душа, има и без душа. Но какъв ще бъде този живот без душа. Значи има живот с душа, има и живот без душа. Живот без душа е страдание, а живот с душа е радост. Единият живот без дух е мъчение, а другият с дух е блаженство. Всеки един човек все чувствува, че му липсва нещо. Ти скърбиш, че си изгубил нещо, и се радваш, че си придобил нещо, а то може да не го виждаш даже какво е, но се радваш. Тази радост е обоснована от нещо. Ти излезеш, видиш слънцето, зарадваш се, в душата ти като че е слънцето. Ти слънцето не си видял, но си придобил нещо от него и целия ден се радваш. А слънцето върви и си отива по пътя, но на тебе ти е дало нещо, дало ти е подарък. - „Добър ден!“ - ето, това е от Баща ти. И целия ден ти мислиш за подаръка си, за слънцето, което ти донесе нещо.  
 +
 
 +
 
 +
Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш на свой език, а на хората ще говориш на техния език, с преводчици. Какво ще говориш на жабата, когато е в блатото? Срещна един рак - какво да му говоря? Че е крив? Срещна един паяк - какво да му разправям, че трябва да ходи на два крака? От това гледище има неща, които не трябва да обясняваме на хората, а да ги оставим в тяхното заблуждение. На тези хора съзнанието им е пълно, ти виждаш, че не може да влезе нищо ново; ти трябва да му оттулиш нещо, да го изпразниш, за да може после да му налееш нещо ново. И затова говори му сега само за неговите работи. Че е пълно неговото съзнание се вижда от това, че е мързелив, наслояване става и той не мисли вече за повече. Казва си: „Да не стане много за мен.“
 +
 
 +
<i> (Кажете ни нещо за доброто, понеже днес е празникът на доброто за Сотирка.) </i> - В доброто има разграничение на силите, които действуват.
 +
 
 +
<center>[[Картинка:Obrazi_4.PNG|600px]]</center>
 +
 
 +
ДОБРО. Това са геометрически форми (фиг. 2). Когато двете съставни части на една единица са равни, какво имаме? Правата линия (фиг. 3). Щом съставните части са по-големи от правата линия, има пречупване. Какво става тогава? Ъгълът АВ това е материалният свят.  
 +
 
 +
[[Картинка:Obrazi_5.PNG|200px|мини|ляво]]
 +
 
 +
Вие доказвате, че материалният свят не е най-големият свят, той е само проявеният свят. Извън нашето съзнание (С) има друг свят, който наричаме духовен (Ci). Този, възвишеният свят, се проявява и тогава материалният свят е като почва. А пък духовният свят, това са външните условия, при които тази почва може да се разработва, т. е. външните условия, при които духовният свят може да се проявява. Следователно материалният свят е реалният, понеже духовният свят го обработва. И доброто е туй, че материалният свят е реален по причина на духовния. Ако духовният свят престане да обработва материалния, той не ще е действителен.
 +
 
 +
[[Картинка:Obrazi_6.PNG|200px|мини|дясно]]
 +
 
 +
Когато стискате ръката на един човек, тялото ли обичате? Не, в това тяло прониква душата. Тялото има душа, докато духовното прониква вътре. [[Файл:Obrazi_55.PNG]] показва, че този материален свят има образи в себе си по причина на Духовния свят, понеже има това движение. Силите в триъгълника се движат. Това движение на триъгълника върви в кръг. За да хармонизираме силите, които се движат в триъгълника, ще направим кръг (фиг. 4). Кръгът е хармонизиране на силите в една определена посока. И затова триъгълникът всякога се образува не извън кръга, а вътре в кръга. Кръгът туря всичко в хармония. Това са все геометрически знаци. При [[Файл:Obrazi7.PNG]]-то горната линия идва по закона на развитието. Единицата може да расте само нагоре. Разширение има само към Духовния свят. Това показва [[Файл:Obrazi_8.PNG]]- човек, посаден в почвата, може да расте само нагоре към Бога. Там са условията за него. [[Файл:Obrazi_9.PNG]] - този знак показва, че само у Бога има всичките условия, при които човек може да се развива. [[Файл:Obrazi_10.PNG]] - това е титла на Бога. На български първата буква на Господ се пише така [[Файл:Obrazi_11.PNG]], после [[Файл:Obrazi_12.PNG]] и то е много правилно. После имаме думата бозае - само при майката теленцето иска да расте. След това имаме глагола '''бера''', значи в събраното има условия. В брането, събирането, има смисъл. Думите''' блаженство, благост, благословение, баща''' са много съдържателни. Аз ги наричам тъй: Баща, Татко, Отец. Баща на физическото поле, Татко в Духовния свят, и Отец в Небето. '''Б. Т. О.''' - оттук, от тези думи изваждам думата Бог, което значи двама. А този „бот“ с върха на иглата навсякъде може да влезе. От славянските букви ако вземем [[Файл:Obrazi_13.PNG]] значи това, което пуща корени в почвата [[Файл:Obrazi_14.PNG]]. Много форми са взети от йероглифите. Славянската азбука е йероглифна. За пример буквата Ш, после Л Е имат един произход. На еврейски имаме шина [[Файл:Obrazi_15.PNG]], то е разтваряне. Всеки знак си има своето приложение[[Файл:Obrazi_16.PNG]]. От този йероглиф у нас се е получило[[Файл:Obrazi_17.PNG]] тя е излязла от [[Файл:Obrazi_18.PNG]] показва двойния човек; написано е тъй [[Файл:Obrazi19.PNG]] и [[Файл:Obrazi_20.PNG]]. Това показва една чаша, която трябва да се напълни и после да се изпразни навънка. [[Файл:Obrazi_21.PNG]]едновременно показва и действително, и въображаемо число. Както на всяко положително число отговаря отрицателно, така и на всяко действително число отговаря въображаемо число.  
 +
 
 +
[[Картинка:Obrazi_35.PNG|200px|мини|дясно]]
 +
 
 +
Значи на всяко число над нулата има друго, което съответствува под нулата (фиг. 5). Следователно [[Файл:Obrazi_21.PNG]] е закон, който показва, че животът не е само материален, но има и духовен живот. И Ш е направено от два шина [[Файл:Obrazi_22.PNG]] единият материален, само възприемате, а другият станал по-духовен. [[Файл:Obrazi_23.PNG]]пуснал корени. [[Файл:Obrazi_24.PNG]] е лош знак, това е лошо положение, то е краен материализъм. Обаче [[Файл:Obrazi_23.PNG]] малко се позамисля в живота. В [[Файл:Obrazi_25.PNG]] също има мисъл. Пълни се и се изпразва.[[Файл:Obrazi_26.PNG]] на еврейски се казва [[Файл:Obrazi27.PNG]], а обърнато на другата страна е [[Файл:Obrazi28.PNG]]. Понеже те пишат от дясно на ляво, затуй [[Файл:Obrazi_29.PNG]] е обърнато. За нас ''а'' означава живот и затова ''М'' означава смърт. Старият човек умира, а детето се ражда. [[Файл:Obrazi30.PNG]] върви с опашката нагоре, то е все от тази буква [[Файл:Obrazi_31.PNG]]. После имате [[Файл:Obrazi_3_2.PNG]] означава двама човека, които вървят. [[Файл:Obrazi_33.PNG]]показва двама души, събрани заедно и тръгват на път. Значи има мир. Двамата са се примирили и са тръгнали. Много от знаците са взети от египетската азбука. [[Файл:Obrazi_34.PNG]] значи двама души да се съгласуват така, че да могат да вървят заедно по пътя. А понеже [[Файл:Obrazi_24.PNG]] означава желание да придобие материални блага, то означава смърт. Тогава какво да правим? Вземам единия човек - единицата и казвам така [[Файл:Obrazi_36.PNG]] този знак отсъжда, двама души се борят. [[Файл:Obrazi_37.PNG]] казва: „За тебе половината и за мене половината, да се свърши работата.“ Двамата се уравновесяват, спорът свършва...
 +
 
 +
[[Картинка:Obrazi_38.PNG|200px|мини|ляво]]
 +
 
 +
представлява носът и очите. И двете имат еднакви права. Носът ги разделя. Казва: „Колкото ти имаш право да виждаш, толкова и другото око има право да вижда.“ Тези символи са взети из живата природа, те не са изобретение на човешкия ум. Природата си има азбука, която се различава от небесната азбука, [[Файл:Obrazi_40.PNG]] или [[Файл:Obrazi_39.PNG]], този по средата казва: „Да се прекъсне всеки спор.“ Така двамата ще тръгнат. Това е хармония. А смъртта иде, когато двама кираджии не искат да се примирят; и двамата се изпъждат навън.
 +
 
 +
''(След закуска от 11 часа до 15 часа)''
 +
 
 +
<center>[[Картинка:Obrazi_41.PNG|600px]]</center>
 +
 
 +
Това е цяла една беседа (фиг. 6). Когато тези неща се разместят по известен закон, тогава мисълта върви. За пример искате едно писмо от мене. Ето цяло едно писмо: I - първото писмо. Второто писмо ще бъде само тъй: II. Третото писмо към вас ще бъде така: III. Четвъртото писмо ще бъде: IV. Петото (V), ако ви пиша, ще бъде така:[[Файл:Obrazi_42.PNG]]
 
   
 
   
Е, какво означава това? Котвата, това е чо-векът, въплотен вече на Земята. Казват му отго-ре: бъди разумен, да използуваш живота, който 
+
Едно писъмце красиво, изразително и хем се спестява време.
ти е даден. - Тази част представлява неговото око, но представлява и него¬вия нос. Те са хубави знаци. Кръстът всякога показва чистене - тежък е той. Там, дето чувствителността е чрезмерна, тя може да се превърне на мнител- ност.
+
 
1 ч [на] обяд
+
Сега петото писмо ще го разложа. Какво образува този триъгълник? [[Файл:Obrazi_43.PNG]] Туй е получено от този чертеж, но това са пак елементи. Със закона на пермутациите ти ще ги разлагаш, докато получиш един геометрически резултат [[Файл:Obrazi_44.PNG]] • Тази геометрическа форма може да се трансформира, докато разбереш нещата какви са в зачатък. Тогава ще ги съпоставиш. Туй разделение на силите в буквата [[Файл:Obrazi_45.PNG]] показва плода, който още не е узрял [[Файл:Obrazi_46.PNG]] и тогава казвам: Това са сили в природата, това са неразработени материали. Долу показваме начините на разработката на плода. Тези чертежи са геометрически, всеки ъгъл е строго определен, дава се насоката, но това е едно много хубаво написано писъмце, един кръг и една точка, красиво написано с буквите му.
Значи, за да се разберат двама души, те трябва да си намерят вълните и тогава да влезнат в съобщение. Всичкото е: щом се нагласиш, чуваш, щом не се нагласиш, не чуваш.
+
 
3 часа - Учителят си отиде.
+
<center>[[Картинка:Obrazi_47.PNG|300px]]</center>
 +
 
 +
Какво означава [[Файл:Obrazi_37.PNG]]? Устата, която е ненаситна. Всички тези форми можем да ги приведем към човешкото лице (фиг. 7). Целокупният човек, изразен в главата, представлява едното око и едната страна. Тогава имате '''А''', то е носът, разпределен [[Файл:Obrazi_48.PNG]]. Почти всички букви може да турите на лицето. Като вземете и ухото, може цялата азбука да изкарате и ще видите всяка една буква от коя част на лицето е взета. Ако е взета от ухото[[Файл:Obrazi49.PNG]], значи има смисъл за слушането. [[Файл:Obrazi_55.PNG]] е взето от окото и от цялото лице [[Файл:Obrazi_50.PNG]]. 
 +
 
 +
[[Картинка:Obrazi_51.PNG|200px|мини|ляво]]
 +
 
 +
Това са две хиперболи и като се пресекат, образуват елипса - окото (фиг. 8). Значи енергиите, които образуват границите на Божествения свят, са вечни. Човешкото око е затворено (фиг. 9). Значи висшето Божествено око е затворено между две вечни граници. Едната граница е миналото, а другата - настоящето. Имаме слизане надолу - горния клепач, а долният клепач е еволюция - възлизане нагоре. Значи в окото са тези два знака. И във веждите има пак една инволюция. Например пиша ви едно писмо. Пиша го така, но красиво го направя. Какво означава това? Пиша ви за окото как е направено, турям буквите, разпределям знаците. Ето едно писмо - аз го наричам красиво око. Може да туря и този знак отгоре. Това са веждите. Имате едно второ пресичане, имате пак една инволюция; малко по- голяма. И тогава вие ще отговорите така..., хайде това да не ви казвам.
 +
 
 +
[[Картинка:Obrazi_52.PNG|100px|мини|дясно]]
 +
 
 +
Предметите имат известни качества, които са фиктивни, те съществуват в природата на предметите. Щом се увеличи интензивността на състоянието ви, вие се разширявате, има едно повдигане (фиг. 10). Защото има повдигане, има и понижаване, без вие да сте физически повдигнати от мястото си или пък да сте понизени. Значи на физическия свят няма никакво повдигане, то е духовно, вътрешно нещо. Повдигане и спадане може да стане, без да се образува тази промяна на физическото поле.
 +
 
 +
<center>[[Картинка:Obrazi_53.PNG|600px]]</center>
 +
 
 +
Цветът показва състоянието на активността на едно живо същество. Ако е много активно, цветът е червен. Всяка идея е тъй материална както човека. Идеята е едно живо същество, което мисли. Идеята сама по себе си мисли, тя има форма. Ако тече една струя вода, вие с нож може да я пресечете, но ако турите електричество във водата, вие не може да пробиете с ножа, той отскача; и чук ако турите, и той ще отскочи. Та твърдостта почива на друг закон. Представете си един кръг, който има хиляди дупчици и се върти. През тия дупчичи можеш ли да минеш? Не, но ако се движиш с по-голяма бързина, ти можеш да минеш през тия дупчици. Твърдостта зависи от степента на движението. Най-бързо се движат твърдите тела. Божественият свят е твърд. Значи твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение съставлява най голямата твърдост. Идейният свят е с най- голямата твърдост, с най-голямата бързина. Затова се казва, че Бог отделил твърдта. Абсолютни тела са тези, които дават абсолютна неразрушимост. Твърдите тела дават стабилност. Тъй обяснявам - най-силното движение съставлява най-голямата твърдост. Затова, като влизате в Духовния свят, вие ще вървите по въздуха. Вечният Божествен свят е твърд, той не е житък, не е въздухообразен. Всеки един газ стъпва на една частица и ходи. Вторият човек ще стъпи на светлината и ще ходи. Под думата „твърдост“ разбирам, че движението е абсолютно правилно. Когато двама души се обичат, има сцепление между тях. Никакво събиране няма. Духовният свят започва с деление, в духовния свят събиране няма. В Божествения свят има само процес - деление. А делението вече образува и умножението. С умножението идват на земята изваждането и събирането. А еволюция е събиране, изваждане, умножение и деление. Т. е. Божественият свят започва с деление, а човешкият - със събиране. В природата има една първична материя, която не е диференцирана, тя не се дели. Тя е като едно платно, но сама е неделима. Тази материя е основата на Божествения свят, тя с нищо не може да се видоизмени. Диференцираната материя е разпределена в съзнанието, а има една основна материя, която не е претърпяла никакво изменение. И Духът се обгражда с нея. Тя не се дели. Всички други състояния на материята произлизат от нея. Тази материя, която е неделима, тя има едно свойство: в нея има един малък излишък, тя хвърля този малък излишък и от него се твори видимият свят. Затова казват, че Бог е неизменяем.
 +
 
 +
За да се прояви умът, трябва да има материя. Всеки човек трябва да работи; има нещо, върху което той трябва да работи. Това, което ти направиш, то е най- ценното за тебе в даден случай. Нещата в Божествения свят нямат повторение. В това седи хубостта. За пример двама души могат да изпеят една и съща песен, но тази песен не е изпята еднакво. Ето къде е разликата - единият е вложил повече чувство. Във всеки певец има една особеност, която той влага в пеенето си. В писанието се казва: „Всеки един човек се отличава по нещо от други- ге.“ Ето разнообразието в природата. И това, по което се отличава човек от другите, което е свойствено само на него, това е човекът.
 +
 
 +
Аз мога да нарисувам едно хилаво дете и после да го направя стар човек. Тъй също и други рисуват върху вас и ви правят и млади, и стари. <i> (Защо когато човек говори за другите, има физически образ, а когато говори за себе си, никога нищо не си представя?)</i>- Той и за себе си има образ, но той е идеален. Невъзможното за вола е възможно за птичката. В какво отношение? Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката се качва, защо? Понеже има възможност. Сега где е причината, дето волът не се качва - в господаря, че не го пуска, или у вола, че не може да се изкачи? После един вол не може да влезе в къщата ви, а една муха влиза и хвърчи цял ден вътре. Волът казва: „Човекът не ме пуща да влеза в къщата му.“ А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарала в къщата на човека.“ Защо? - Защото аз не мога да приема вола в тази голяма форма. Казвам на вола: „Смали се и тогава ще мога да те приема в къщата си.“ Някой казва: „Господ не ми дава да се кача в къщата му.“ Тогава ти си вол. На птичката Господ е позволил да се качва, това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има противоречия. Невъзможността е в самия вол, а не в Бога. В Божествените къщи има известни места, дето Бог не е позволил на вола да ходи свободно. А има и места, дето птиците не могат да идат. Една птица не може да иде 15 километри нагоре, защото ще замръзне. Тя може да се качи 4-5-6 километра нагоре.
 +
 
 +
Студът и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо. В пространството съществува един космически човек, който изпълва всичко. Някой път в съзнанието си чувствувате, че сте грамадни. Това се дължи на този космически човек, който е грамаден, но се движи толкова бързо, че едновременно е навсякъде. Всъщност той е много малък. Земята е един затвор, а хората мислят, че тук има блага. Колко дни човек е щастлив на земята? То почти живот няма, ако преброите колко часа на ден прекарвате в хубаво разположение на духа. Промени, промени. Сега си радостен и след миг веднага всичко се сгромолясва - дойде най-голямото ти страдание. Падане, качване, слизане, промени, промени... когато няма съзнание. Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие. Ангелът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш и кажеш: „Да бъде волята Божия“, тогава по-добър от него няма. Този страх е приятен, хубаво е да дойде този страх, да потрепери малко сърцето ти. Ако трепери сърцето ти, това показва, че ти си жив.
 +
 
 +
Ако човек може да концентрира ума си силно към слънцето, той може да се повдигне с тялото си, накъдето иска. Щом се концентрираш, ти вече действуваш във връзка с това течение. Защото на земята има известни течения, които идват от слънцето и като се свържеш с тях, те ще те повдигнат за където искаш, но абсолютно не трябва да се съмняваш. Най-малкото съмнение ще спре движението на мотора. Има светии, които са изучавали този закон. Като се концентрират, те повдигат телата си. Но като направиш това, никой не трябва да знае. Щом го знаят хората, те ще ти пречат. Никой не трябва да знае, че ти искаш да научиш това изкуство. Има много полезни неща, които може да учите. Светията, като дойде при една голяма река, ще се огледа наоколо и ако няма никой, ще мине през нея. Но ако има някой, той ще чака и ще мине с всички тъй, както и те ще минат, или най-малкото ще влезе във водата и ще я преплува. И като излезе отвънка, дрехите му няма да бъдат мокри, той само ще се изтърси и ще бъде сух. Светията, като влезе във водата, става непроницаем. Туря вещество като гъба и прави дрехите си непроницаеми. Той запълва празнините с пластична, упорна материя. Вие може да направите опит. Направете си една дълга разцепена дреха, която може да се съединява. Сами можете да си образувате магнетическа дреха. И с тази мантия вие ще бъдете запазени от студа, но трябва да концентрирате ума си. Трябва да привлечете тази материя от пространството и да запълните всичките си дрехи с тази първична материя. Но все пак трябва да имате една дрешка. И да е от тънка материя. Тази тънка материя може да я направите топла.
 +
 
 +
За пример пишеш на приятелката си: „В неделя ще ида на разходка.“ Питам: Така, както й пишеш, умно ли си й писала. Не е умно. Именно неделята не е за разходка. Ще й пишеш тъй: В неделя ще седна сутринта и ще проучвам Библията. Всеки ден е определен за какво трябва да се използува разумно. А в понеделник мисля да почистя къщата. Понеделник е ден за промени, като месечината е той. Във вторник ще правиш сражение, ако има бълхи, дървеници, гъсеници, ще воюваш с тях. Дойде ли срядата, той е ден за интелектуална, умствена работа, през целия ден ще се занимаваш, никакво чистене на къщата. Дойде ли четвъртък, той е ден за себе си. Ще работиш, ще гледаш да внесеш нещо благородно в себе си, да пречистиш вътрешния си живот, да видиш кои от чертите ти са добри и кои лоши. Този ден е за пречистване на аза, на себе си. Петъкът е ден на любовта, ще проявиш любовта си. Съботата е за почивка. Черен е цветът на съботата. Така всеки ден си има работа, съответно определени часове за известна работа. За пример първият час на понеделника е на месечината - ще направиш някаква промяна. И другите часове си имат своя специфична работа. Ако вие учите, както природата ви учи, във всичките часове ще вършите определената си работа, всичко ще върви добре. А сега, като не разбирате това, много работите, но не ви спори. Затова работете малко, да може и малко да свършвате. А в разумния живот малко ще работите, а много ще свършвате. За един час ще свършвате толкова работа, колкото за десет часа. Ще живееш съобразно живата природа, в нея има време, определено за всичко: за миене, за къпане, за че- сане, за мислене, за пеене и т. н., защото работата трябва да бъде разнообразна. Разумно ще работиш. За пример, ако вали, ще идеш ли на нивата с ралото си? Има един метър сняг навън, ще идеш ли с колата за дърва? Не. Ще работиш съобразно с природата. Ще сееш, когато е време за сеене; ще учиш, когато е време за учене; ще чистиш, когато е време за чистене. Ти можеш да не го изпълниш, но всичките разумни хора изпълняват този закон. В природата има програма за всичко. За пример сега прекарвате осем часа в сън. Седем часа са предостатъчни за сън; и то е много. Един час и половина прекарвате в миене, обличане, събличане, два часа за ядене. Колко хитри са хората. Слугата ще иде на нивата да работи, ама през деня си дава много почивки и не можеш да го контролираш.
 +
 
 +
Два часа физическа работа е достатъчна за човека. Защото ти като му туриш два часа за работа, той ще свърши всичката си работа и шест часа ще му останат свободно време. Ако турите два часа за физическа работа, три часа за духовни занимания и два часа за умствени занятия, така ще направите много повече. Гледаш някой математик смята, смята и почива. Целият ден смята, но колко почива през това време. Или пък някой стане набожен. Целия ден той мисли само, като 10-15 минути помисля за Бога и през останалото време си мисли за своите работи. Та чистата мисъл малцина могат да държат в себе си. Много е мъчно човек да държи дълго време една мисъл в ума си. Все ще смени през деня три състояния най-малко: материално или на твърдата почва, после ще влезе във водата и ще се качи във въздуха. Ще влезе в огъня, понеже е пара, пак въздух, пак вода и пак в твърдата почва. Човек постоянно минава от едно състояние в друго.
 +
 
 +
<i>Сегашната наука държи за колективния труд на човечеството. </i>
 +
 
 +
[[Картинка:Obrazi_54.PNG|200px|мини|ляво]]
 +
 
 +
Ето какво означава този чертеж (фиг. 11). Това е човекът, въплотен вече на земята. Казват му отгоре: „Бъди разумен, за да използуват живота, който ти е даден.“ Горната част на котвата представлява неговото око, но и неговият нос. Това са много хубави знаци. Кръстът всякога показва чистене. Тежък е той. Там, където чувствителността е чрезмерна, може да се превърне в мнителност.
 +
 
 +
Значи, за да се разбират двама души, те трябва да си намерят вълните, по които се движат, и тогава да влизат в съобщение. Всичкото е, щом се нагласиш, чуваш, щом не се нагласиш на вълните, не чуваш.
 +
 
 +
''Лекция от Учителя, държана на 24 декември, 1924 г.''

Текуща версия към 01:04, 14 март 2011

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите


ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Лекция от Учителя, държана на 24 декември, 1924 г.

Има известни определени епохи, които не съответствуват на епохите на природата.

Процесът на узряването зависи от енергиите на живота. Там, дето има повече живот, има повече топлина. Ние казваме: Дето има топлина, там има живот. Сега ще кажем: Топлината излиза от живота. Там, дето има живот, винаги се явява топлина. Когато една мравка се покачи по крака на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този крак.“ Пък то е крака на едно разумно същество. Тъй и вие някой път, като почувствувате топлина, то е топлината на някое по-висше същество. Колкото по-мъчно може да се извади топлината от едно тяло, толкова по-висше съзнание има това тяло. Ако у мен съзнанието е будно, с никого няма да дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми. Понякога детето казва: „Мама не ми дава хляб.“ Това е неговото заключение. Ти не знаеш какво е нейното разположение. Когато детето каже, че майка му не иска да му даде хляб, трябва да се разбира, че няма условия сега, външни препятствия има, а може детето да има развален стомах.

Случва се някога, ставаш сутрин, неразположен си. На какво се дължи това неразположение? Първо ще видиш от какво може да си неразположен. Вечерта си легнал весел, радостен, а сутринта ставаш неразположен. Това неразположение вече не е твое и може да се дължи на това, че като си бил много разположен и весел, ти си влязъл във връзка с много хора по лицето на земята. И те казват: „Ти си ял много, ама не помисли ли да оставиш малко за нас от яденето.“ И туй неразположение, то е упрекът, който идва от другите хора, но ти не знаеш коя е причината. Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим, да не внесем някаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога; не да застанем пред лицето на Бога и да викаме, и да плачем, да се оплакваме. Ти ще изнесеш фактите, както са си, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши, а другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, посей и плода ще дойде сам по себе си. Съмнението знаеш откъде произтича.

Имам една счупена стомна, не знаех, че е счупена, налях вода, тя изтече. Такъв е пропуканият живот, колкото и да наливаш, ще изтече. От здравата стомна не изтича. Значи здравите, постоянните неща в живота, неща, които са хармонични, в тях промяна не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират, че да се прояви човек, значи да се измени. Не, ще определя какво е проява. Имате един хубав извор, а пред него канара, изворът не може да се прояви. Пробивате дупка в канарата и водата изтича навън. Питам: Качеството на водата ще се измени ли? Не, тя ще се прояви такава, каквато е. А под промяна всякога се разбира в състава на нещата. Тогава как ще се означи промяната - към добро или към лошо отива? Например човек е болен, промяна става към добро, той оздравява; или промяна става към лошо. После има промяна в кабинета; политически промени стават. Всяка една мисъл, която временно има надмощие, тя е министър-председател, а другите мисли заедно с нея, те са обикновени министри. Самият човек, това е царят, който е несменяем. Той е по право назначен.

(Сестра Сийка: В съвременната психология не става дума за промяна, а за смяна на състоянията на едно моментно единство с друго или пък смяна на особеностите, на определеностите.) - Как определяте в психологията тия смени на състоянията? (Сестра Сийка: [(Г1, Ф1, Ц1, М1) (Г2, Ф2 Ц2, М2) (---) (---) (---) = А. Това е формулата на вещта А в различните й моментни единства, в които тя се намира; в малките скоби имаме (---) (---) разните определености и техните особености: 1, 2 - големина, форма, цвят, място и т. н. Всичкото в малката скоба представлява едно мольентно единство, което трае дотогава, докато дойдат други особености 3, 4 и пр. Много такива моментни единства, взети последователно, образуват вещта, а отделните моментни единства представляват смяна на състоянията.)

Ако се разложи човекът психологически, ще се види, че у него има (в черепа му) 40 главни способности, разделени в следните седем области. И тогава аз ще ви дам формулата: А = 40/7.

Obrazi 1.PNG
Obrazi 2.PNG

В твърдото състояние съзнанието е съсредоточено в една посока; в жидкото състояние съзнанието е в друга посока, а във въздухообразното - в трета. Тъй че силите в съзнанието са насочени в една или в друга посока. Съзнанието у човека се проявява в 40 способности, които са разделени в 7 категории (I, II, III...). И всяка категория си има своите подразделения (1, 2,3 ....). Първата категория (I) обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума - умствените способности: 1) наблюдателност; 2) памет; 3) разсъждение (фиг.1). Първата способност H събира материали, втората П ги складира, а третата Р обработва тези материали. Но когато става един душевен процес, той не е заключен само в тази област У, а се смесват и много други елементи и способности от други категории. Във втората категория (II) влизат себесъхранителните способности или личните чувства. Такива са: 1)разрушителност Р и 2) себесъхранение С. На трето място идват личните чувства, на четвърто място - егоизмът. В третата категория (III) влизат: 1) индивидуалните, личните чувства; 2) тщеславие; 3) общителност. В четвъртата категория (IV) влизат моралните чувства: съвест, любов към Бога, вяра, надежда, милост. В петата категория (V) са семейните и приятелските чувства. Когато човек иска да извърши нещо, всички тези категории вземат участие. Силните чувства имат всякога надмощие, те са ръководни, а всички други се подчиняват на тях и те разрешават въпросите. Хора, у които разсъдъкът е много развит, ще разрешат въпросите по един начин. Един човек, у когото обществените или семейните чувства са развити и ако и разсъдъкът е добре развит, ще разреши въпросите си по друг начин.

И един човек, у когото егоизъмът и разсъдъкът са развити, ще разреши по трети начин въпроса. Някой път ще ви направя една много подробна френологична схема и ще ви обясня как психологията на човека се намесва при различните случаи, за да се отговори така или иначе на един въпрос; това френологията вече е разрешила. Постъпките на човека се дължат на известно негово разположение или неразположение да извърши нещо или не. А у всеки човек разположението се определя според чувствата, които вземат надмощие. И тогава казваме: Характерът на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно развита у него. Друг е тих и спокоен, не се кара, не че съзнанието му е такова, но тези органи не са развити у него. Не че той е добродетелен, но лошите, разрушителните органи не са развити чрезмерно в него; има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. За пример, ако дойдем до личните чувства, те действуват за благото на твоето тяло. Всеки мисли за тялото си, всеки казва: „Няма да се оставя да ме изядат.“ Това е личното в човека.

Obrazi3.PNG

Ако разделим челото у човека на три, на най-долната част, над веждите, се намира обективният ум: наблюдение, впечатление, преценка, мярка, практичност (фиг. 1). После, по-нагоре е паметта. На най- горната част на челото са разсъдъкът и милосърдието. На темето горе се намират милостта, любовта към Бога, благоговейното чувство, съвестта.

Когато човек започне усилено да работи в известно направление, съответната област от неговия череп се изменя. Значи пълното концентриране на ума в известна посока произвежда резултати. Щом се разработи известна област, веднага се забелязва една промяна. Значи една разумна сила вече работи отвътре.

Това, което за нас е идейно, Божествено, то е нещо материално. Нашите мисли, които са отвлечени неща, във висшите светове са толкова гъсти, че на тях може да се посади лук, чесън и те да растат. В човека има две висши състояния. Те са причинното тяло и после идва будическото съзнание. Тези последни две области някои ги наричат безформени; не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се вижда, вижда се само една необятна светлина.

Ако вие правите наблюдения над себе си, ще видите къде е съсредоточена най-много вашата мисъл. Щом сте разсърдени, вие ще почувствувате едно напрежение зад ушите си; ако ви засегнат много лично, вие ще усетите едно сгорегцяване отзад на главата - горе. Ако нещо ви засегнат религиозното чувство, ще усетите на върха на главата едно напрежение, като че има някакво подуване. Когато мисълта е силна, напрежението е голямо на челото. Ако приемем теориите на съвременните учени, ще видим, че човек е минал през 400 000 фази на развитие. Значи той е бил облечен в 400 000 форми. И днес ние виждаме какъв е сегашният му образ. Питам: Като виждаш всичките тия форми, видял ли си човека? Най-напред го виждаш в такъв образ Obrazi 55.PNG, после го виждаш като дъгичка Obrazi 56.PNGдруг път го виждаш като паяк, после като мушичкаObrazi 57.PNG. И във всичките тези форми е все човекът. И като е излязъл от всички тези форми, сега човекът съзнава, той помни, че е минал през тях. Не че по същество човекът е бил паяк, но е бил във формата на паяк. Тъкачеството хората са научили от паяците.

Щом известно същество няма тяло, то не е висше. Всички висши същества имат тела. Най-първо ще почувствувате, че имате душа, че има на какво да се осланяте. И това е същественото, което ви отличава. И щом казвате „Имам душа“, вие сте вече във въздуха. Душа, дух, ум и сърце - това са положения, които определят човека. Все трябва да имате нещо свое, за да сте човек. Ще бъдете или в света на сърцето, или в света на ума, или в света на душата, или в света на духа. В четири свята може да бъдете. Може на физическото поле да нямате нищо, но във висшите светове трябва да имате нещо. Страдате, то е реално; радвате се, то е реално. Защото какво седи в скръбта, ако нямате скръб, и какво седи в радостта, ако нямате радост. Зад скръбта и зад радостта седи мирът.

Естествените неща в живота са чувствата. Мислите са нещо реално. Но не всякога това, което виждате, е реално, а още повече това, което мислите. Защото нещата, които обичате, ги виждате, а които не обичате, не ги виждате. И това, което обичате, него знаете повече, а това, което не обичате, за него знаете по-малко. Вземете онзи пианист, който познава всичките клавиши, ноти, музикални инструменти, знае техните марки и цени. А този, който не обича музиката, него не го интересуват нито ноти, нито музика.

Анализ не значи чоплене. Щом дойдете до нещо съществено, гама да го чоплите. Като събудите семенцето, гама да го чоплите, защото тогава неговите енергии изтичат и то не може да расте. Анализът е съпоставяне на нещата, които образуват външната страна. Съпоставянето на чувствата е пак анализ - изпитваш ги, съпоставяш ги.

Колкото повече явления се обясняват с една теория, толкова тя е по-вярна. Пък щом всички явления не могат да се изяснят, тогава тя е невярна. (Според философията на Ремке всичкото познание е само анализ, синтез няма в света. Всичко, което става за обект за разглеждане от учените, не се създава сега чрез синтез, то си е тъй дадено готово и човек го изследва, изучава само с анализ. Човек нищо не създава - синтез въобще няма - всичко, което човек намира, то е дадено и човек го изучава, изследва само посредством анализ.)

Има синтез и анализ. В живота има повече синтез, отколкото хората мислят. В живота има смърт и душа. Всичко има в света и нищо няма. Има и душа, има и без душа. Но какъв ще бъде този живот без душа. Значи има живот с душа, има и живот без душа. Живот без душа е страдание, а живот с душа е радост. Единият живот без дух е мъчение, а другият с дух е блаженство. Всеки един човек все чувствува, че му липсва нещо. Ти скърбиш, че си изгубил нещо, и се радваш, че си придобил нещо, а то може да не го виждаш даже какво е, но се радваш. Тази радост е обоснована от нещо. Ти излезеш, видиш слънцето, зарадваш се, в душата ти като че е слънцето. Ти слънцето не си видял, но си придобил нещо от него и целия ден се радваш. А слънцето върви и си отива по пътя, но на тебе ти е дало нещо, дало ти е подарък. - „Добър ден!“ - ето, това е от Баща ти. И целия ден ти мислиш за подаръка си, за слънцето, което ти донесе нещо.


Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш на свой език, а на хората ще говориш на техния език, с преводчици. Какво ще говориш на жабата, когато е в блатото? Срещна един рак - какво да му говоря? Че е крив? Срещна един паяк - какво да му разправям, че трябва да ходи на два крака? От това гледище има неща, които не трябва да обясняваме на хората, а да ги оставим в тяхното заблуждение. На тези хора съзнанието им е пълно, ти виждаш, че не може да влезе нищо ново; ти трябва да му оттулиш нещо, да го изпразниш, за да може после да му налееш нещо ново. И затова говори му сега само за неговите работи. Че е пълно неговото съзнание се вижда от това, че е мързелив, наслояване става и той не мисли вече за повече. Казва си: „Да не стане много за мен.“

(Кажете ни нещо за доброто, понеже днес е празникът на доброто за Сотирка.) - В доброто има разграничение на силите, които действуват.

Obrazi 4.PNG

ДОБРО. Това са геометрически форми (фиг. 2). Когато двете съставни части на една единица са равни, какво имаме? Правата линия (фиг. 3). Щом съставните части са по-големи от правата линия, има пречупване. Какво става тогава? Ъгълът АВ това е материалният свят.

Obrazi 5.PNG

Вие доказвате, че материалният свят не е най-големият свят, той е само проявеният свят. Извън нашето съзнание (С) има друг свят, който наричаме духовен (Ci). Този, възвишеният свят, се проявява и тогава материалният свят е като почва. А пък духовният свят, това са външните условия, при които тази почва може да се разработва, т. е. външните условия, при които духовният свят може да се проявява. Следователно материалният свят е реалният, понеже духовният свят го обработва. И доброто е туй, че материалният свят е реален по причина на духовния. Ако духовният свят престане да обработва материалния, той не ще е действителен.

Obrazi 6.PNG

Когато стискате ръката на един човек, тялото ли обичате? Не, в това тяло прониква душата. Тялото има душа, докато духовното прониква вътре. Obrazi 55.PNG показва, че този материален свят има образи в себе си по причина на Духовния свят, понеже има това движение. Силите в триъгълника се движат. Това движение на триъгълника върви в кръг. За да хармонизираме силите, които се движат в триъгълника, ще направим кръг (фиг. 4). Кръгът е хармонизиране на силите в една определена посока. И затова триъгълникът всякога се образува не извън кръга, а вътре в кръга. Кръгът туря всичко в хармония. Това са все геометрически знаци. При Obrazi7.PNG-то горната линия идва по закона на развитието. Единицата може да расте само нагоре. Разширение има само към Духовния свят. Това показва Obrazi 8.PNG- човек, посаден в почвата, може да расте само нагоре към Бога. Там са условията за него. Obrazi 9.PNG - този знак показва, че само у Бога има всичките условия, при които човек може да се развива. Obrazi 10.PNG - това е титла на Бога. На български първата буква на Господ се пише така Obrazi 11.PNG, после Obrazi 12.PNG и то е много правилно. После имаме думата бозае - само при майката теленцето иска да расте. След това имаме глагола бера, значи в събраното има условия. В брането, събирането, има смисъл. Думите блаженство, благост, благословение, баща са много съдържателни. Аз ги наричам тъй: Баща, Татко, Отец. Баща на физическото поле, Татко в Духовния свят, и Отец в Небето. Б. Т. О. - оттук, от тези думи изваждам думата Бог, което значи двама. А този „бот“ с върха на иглата навсякъде може да влезе. От славянските букви ако вземем Obrazi 13.PNG значи това, което пуща корени в почвата Obrazi 14.PNG. Много форми са взети от йероглифите. Славянската азбука е йероглифна. За пример буквата Ш, после Л Е имат един произход. На еврейски имаме шина Obrazi 15.PNG, то е разтваряне. Всеки знак си има своето приложениеObrazi 16.PNG. От този йероглиф у нас се е получилоObrazi 17.PNG тя е излязла от Obrazi 18.PNG показва двойния човек; написано е тъй Obrazi19.PNG и Obrazi 20.PNG. Това показва една чаша, която трябва да се напълни и после да се изпразни навънка. Obrazi 21.PNGедновременно показва и действително, и въображаемо число. Както на всяко положително число отговаря отрицателно, така и на всяко действително число отговаря въображаемо число.

Obrazi 35.PNG

Значи на всяко число над нулата има друго, което съответствува под нулата (фиг. 5). Следователно Obrazi 21.PNG е закон, който показва, че животът не е само материален, но има и духовен живот. И Ш е направено от два шина Obrazi 22.PNG единият материален, само възприемате, а другият станал по-духовен. Obrazi 23.PNGпуснал корени. Obrazi 24.PNG е лош знак, това е лошо положение, то е краен материализъм. Обаче Obrazi 23.PNG малко се позамисля в живота. В Obrazi 25.PNG също има мисъл. Пълни се и се изпразва.Obrazi 26.PNG на еврейски се казва Obrazi27.PNG, а обърнато на другата страна е Obrazi28.PNG. Понеже те пишат от дясно на ляво, затуй Obrazi 29.PNG е обърнато. За нас а означава живот и затова М означава смърт. Старият човек умира, а детето се ражда. Obrazi30.PNG върви с опашката нагоре, то е все от тази буква Obrazi 31.PNG. После имате Obrazi 3 2.PNG означава двама човека, които вървят. Obrazi 33.PNGпоказва двама души, събрани заедно и тръгват на път. Значи има мир. Двамата са се примирили и са тръгнали. Много от знаците са взети от египетската азбука. Obrazi 34.PNG значи двама души да се съгласуват така, че да могат да вървят заедно по пътя. А понеже Obrazi 24.PNG означава желание да придобие материални блага, то означава смърт. Тогава какво да правим? Вземам единия човек - единицата и казвам така Obrazi 36.PNG този знак отсъжда, двама души се борят. Obrazi 37.PNG казва: „За тебе половината и за мене половината, да се свърши работата.“ Двамата се уравновесяват, спорът свършва...

Obrazi 38.PNG

представлява носът и очите. И двете имат еднакви права. Носът ги разделя. Казва: „Колкото ти имаш право да виждаш, толкова и другото око има право да вижда.“ Тези символи са взети из живата природа, те не са изобретение на човешкия ум. Природата си има азбука, която се различава от небесната азбука, Obrazi 40.PNG или Obrazi 39.PNG, този по средата казва: „Да се прекъсне всеки спор.“ Така двамата ще тръгнат. Това е хармония. А смъртта иде, когато двама кираджии не искат да се примирят; и двамата се изпъждат навън.

(След закуска от 11 часа до 15 часа)

Obrazi 41.PNG

Това е цяла една беседа (фиг. 6). Когато тези неща се разместят по известен закон, тогава мисълта върви. За пример искате едно писмо от мене. Ето цяло едно писмо: I - първото писмо. Второто писмо ще бъде само тъй: II. Третото писмо към вас ще бъде така: III. Четвъртото писмо ще бъде: IV. Петото (V), ако ви пиша, ще бъде така:Obrazi 42.PNG

Едно писъмце красиво, изразително и хем се спестява време.

Сега петото писмо ще го разложа. Какво образува този триъгълник? Obrazi 43.PNG Туй е получено от този чертеж, но това са пак елементи. Със закона на пермутациите ти ще ги разлагаш, докато получиш един геометрически резултат Obrazi 44.PNG • Тази геометрическа форма може да се трансформира, докато разбереш нещата какви са в зачатък. Тогава ще ги съпоставиш. Туй разделение на силите в буквата Obrazi 45.PNG показва плода, който още не е узрял Obrazi 46.PNG и тогава казвам: Това са сили в природата, това са неразработени материали. Долу показваме начините на разработката на плода. Тези чертежи са геометрически, всеки ъгъл е строго определен, дава се насоката, но това е едно много хубаво написано писъмце, един кръг и една точка, красиво написано с буквите му.

Obrazi 47.PNG

Какво означава Obrazi 37.PNG? Устата, която е ненаситна. Всички тези форми можем да ги приведем към човешкото лице (фиг. 7). Целокупният човек, изразен в главата, представлява едното око и едната страна. Тогава имате А, то е носът, разпределен Obrazi 48.PNG. Почти всички букви може да турите на лицето. Като вземете и ухото, може цялата азбука да изкарате и ще видите всяка една буква от коя част на лицето е взета. Ако е взета от ухотоObrazi49.PNG, значи има смисъл за слушането. Obrazi 55.PNG е взето от окото и от цялото лице Obrazi 50.PNG.

Obrazi 51.PNG

Това са две хиперболи и като се пресекат, образуват елипса - окото (фиг. 8). Значи енергиите, които образуват границите на Божествения свят, са вечни. Човешкото око е затворено (фиг. 9). Значи висшето Божествено око е затворено между две вечни граници. Едната граница е миналото, а другата - настоящето. Имаме слизане надолу - горния клепач, а долният клепач е еволюция - възлизане нагоре. Значи в окото са тези два знака. И във веждите има пак една инволюция. Например пиша ви едно писмо. Пиша го така, но красиво го направя. Какво означава това? Пиша ви за окото как е направено, турям буквите, разпределям знаците. Ето едно писмо - аз го наричам красиво око. Може да туря и този знак отгоре. Това са веждите. Имате едно второ пресичане, имате пак една инволюция; малко по- голяма. И тогава вие ще отговорите така..., хайде това да не ви казвам.

Obrazi 52.PNG

Предметите имат известни качества, които са фиктивни, те съществуват в природата на предметите. Щом се увеличи интензивността на състоянието ви, вие се разширявате, има едно повдигане (фиг. 10). Защото има повдигане, има и понижаване, без вие да сте физически повдигнати от мястото си или пък да сте понизени. Значи на физическия свят няма никакво повдигане, то е духовно, вътрешно нещо. Повдигане и спадане може да стане, без да се образува тази промяна на физическото поле.

Obrazi 53.PNG

Цветът показва състоянието на активността на едно живо същество. Ако е много активно, цветът е червен. Всяка идея е тъй материална както човека. Идеята е едно живо същество, което мисли. Идеята сама по себе си мисли, тя има форма. Ако тече една струя вода, вие с нож може да я пресечете, но ако турите електричество във водата, вие не може да пробиете с ножа, той отскача; и чук ако турите, и той ще отскочи. Та твърдостта почива на друг закон. Представете си един кръг, който има хиляди дупчици и се върти. През тия дупчичи можеш ли да минеш? Не, но ако се движиш с по-голяма бързина, ти можеш да минеш през тия дупчици. Твърдостта зависи от степента на движението. Най-бързо се движат твърдите тела. Божественият свят е твърд. Значи твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение съставлява най голямата твърдост. Идейният свят е с най- голямата твърдост, с най-голямата бързина. Затова се казва, че Бог отделил твърдта. Абсолютни тела са тези, които дават абсолютна неразрушимост. Твърдите тела дават стабилност. Тъй обяснявам - най-силното движение съставлява най-голямата твърдост. Затова, като влизате в Духовния свят, вие ще вървите по въздуха. Вечният Божествен свят е твърд, той не е житък, не е въздухообразен. Всеки един газ стъпва на една частица и ходи. Вторият човек ще стъпи на светлината и ще ходи. Под думата „твърдост“ разбирам, че движението е абсолютно правилно. Когато двама души се обичат, има сцепление между тях. Никакво събиране няма. Духовният свят започва с деление, в духовния свят събиране няма. В Божествения свят има само процес - деление. А делението вече образува и умножението. С умножението идват на земята изваждането и събирането. А еволюция е събиране, изваждане, умножение и деление. Т. е. Божественият свят започва с деление, а човешкият - със събиране. В природата има една първична материя, която не е диференцирана, тя не се дели. Тя е като едно платно, но сама е неделима. Тази материя е основата на Божествения свят, тя с нищо не може да се видоизмени. Диференцираната материя е разпределена в съзнанието, а има една основна материя, която не е претърпяла никакво изменение. И Духът се обгражда с нея. Тя не се дели. Всички други състояния на материята произлизат от нея. Тази материя, която е неделима, тя има едно свойство: в нея има един малък излишък, тя хвърля този малък излишък и от него се твори видимият свят. Затова казват, че Бог е неизменяем.

За да се прояви умът, трябва да има материя. Всеки човек трябва да работи; има нещо, върху което той трябва да работи. Това, което ти направиш, то е най- ценното за тебе в даден случай. Нещата в Божествения свят нямат повторение. В това седи хубостта. За пример двама души могат да изпеят една и съща песен, но тази песен не е изпята еднакво. Ето къде е разликата - единият е вложил повече чувство. Във всеки певец има една особеност, която той влага в пеенето си. В писанието се казва: „Всеки един човек се отличава по нещо от други- ге.“ Ето разнообразието в природата. И това, по което се отличава човек от другите, което е свойствено само на него, това е човекът.

Аз мога да нарисувам едно хилаво дете и после да го направя стар човек. Тъй също и други рисуват върху вас и ви правят и млади, и стари. (Защо когато човек говори за другите, има физически образ, а когато говори за себе си, никога нищо не си представя?)- Той и за себе си има образ, но той е идеален. Невъзможното за вола е възможно за птичката. В какво отношение? Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката се качва, защо? Понеже има възможност. Сега где е причината, дето волът не се качва - в господаря, че не го пуска, или у вола, че не може да се изкачи? После един вол не може да влезе в къщата ви, а една муха влиза и хвърчи цял ден вътре. Волът казва: „Човекът не ме пуща да влеза в къщата му.“ А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарала в къщата на човека.“ Защо? - Защото аз не мога да приема вола в тази голяма форма. Казвам на вола: „Смали се и тогава ще мога да те приема в къщата си.“ Някой казва: „Господ не ми дава да се кача в къщата му.“ Тогава ти си вол. На птичката Господ е позволил да се качва, това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има противоречия. Невъзможността е в самия вол, а не в Бога. В Божествените къщи има известни места, дето Бог не е позволил на вола да ходи свободно. А има и места, дето птиците не могат да идат. Една птица не може да иде 15 километри нагоре, защото ще замръзне. Тя може да се качи 4-5-6 километра нагоре.

Студът и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо. В пространството съществува един космически човек, който изпълва всичко. Някой път в съзнанието си чувствувате, че сте грамадни. Това се дължи на този космически човек, който е грамаден, но се движи толкова бързо, че едновременно е навсякъде. Всъщност той е много малък. Земята е един затвор, а хората мислят, че тук има блага. Колко дни човек е щастлив на земята? То почти живот няма, ако преброите колко часа на ден прекарвате в хубаво разположение на духа. Промени, промени. Сега си радостен и след миг веднага всичко се сгромолясва - дойде най-голямото ти страдание. Падане, качване, слизане, промени, промени... когато няма съзнание. Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие. Ангелът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш и кажеш: „Да бъде волята Божия“, тогава по-добър от него няма. Този страх е приятен, хубаво е да дойде този страх, да потрепери малко сърцето ти. Ако трепери сърцето ти, това показва, че ти си жив.

Ако човек може да концентрира ума си силно към слънцето, той може да се повдигне с тялото си, накъдето иска. Щом се концентрираш, ти вече действуваш във връзка с това течение. Защото на земята има известни течения, които идват от слънцето и като се свържеш с тях, те ще те повдигнат за където искаш, но абсолютно не трябва да се съмняваш. Най-малкото съмнение ще спре движението на мотора. Има светии, които са изучавали този закон. Като се концентрират, те повдигат телата си. Но като направиш това, никой не трябва да знае. Щом го знаят хората, те ще ти пречат. Никой не трябва да знае, че ти искаш да научиш това изкуство. Има много полезни неща, които може да учите. Светията, като дойде при една голяма река, ще се огледа наоколо и ако няма никой, ще мине през нея. Но ако има някой, той ще чака и ще мине с всички тъй, както и те ще минат, или най-малкото ще влезе във водата и ще я преплува. И като излезе отвънка, дрехите му няма да бъдат мокри, той само ще се изтърси и ще бъде сух. Светията, като влезе във водата, става непроницаем. Туря вещество като гъба и прави дрехите си непроницаеми. Той запълва празнините с пластична, упорна материя. Вие може да направите опит. Направете си една дълга разцепена дреха, която може да се съединява. Сами можете да си образувате магнетическа дреха. И с тази мантия вие ще бъдете запазени от студа, но трябва да концентрирате ума си. Трябва да привлечете тази материя от пространството и да запълните всичките си дрехи с тази първична материя. Но все пак трябва да имате една дрешка. И да е от тънка материя. Тази тънка материя може да я направите топла.

За пример пишеш на приятелката си: „В неделя ще ида на разходка.“ Питам: Така, както й пишеш, умно ли си й писала. Не е умно. Именно неделята не е за разходка. Ще й пишеш тъй: В неделя ще седна сутринта и ще проучвам Библията. Всеки ден е определен за какво трябва да се използува разумно. А в понеделник мисля да почистя къщата. Понеделник е ден за промени, като месечината е той. Във вторник ще правиш сражение, ако има бълхи, дървеници, гъсеници, ще воюваш с тях. Дойде ли срядата, той е ден за интелектуална, умствена работа, през целия ден ще се занимаваш, никакво чистене на къщата. Дойде ли четвъртък, той е ден за себе си. Ще работиш, ще гледаш да внесеш нещо благородно в себе си, да пречистиш вътрешния си живот, да видиш кои от чертите ти са добри и кои лоши. Този ден е за пречистване на аза, на себе си. Петъкът е ден на любовта, ще проявиш любовта си. Съботата е за почивка. Черен е цветът на съботата. Така всеки ден си има работа, съответно определени часове за известна работа. За пример първият час на понеделника е на месечината - ще направиш някаква промяна. И другите часове си имат своя специфична работа. Ако вие учите, както природата ви учи, във всичките часове ще вършите определената си работа, всичко ще върви добре. А сега, като не разбирате това, много работите, но не ви спори. Затова работете малко, да може и малко да свършвате. А в разумния живот малко ще работите, а много ще свършвате. За един час ще свършвате толкова работа, колкото за десет часа. Ще живееш съобразно живата природа, в нея има време, определено за всичко: за миене, за къпане, за че- сане, за мислене, за пеене и т. н., защото работата трябва да бъде разнообразна. Разумно ще работиш. За пример, ако вали, ще идеш ли на нивата с ралото си? Има един метър сняг навън, ще идеш ли с колата за дърва? Не. Ще работиш съобразно с природата. Ще сееш, когато е време за сеене; ще учиш, когато е време за учене; ще чистиш, когато е време за чистене. Ти можеш да не го изпълниш, но всичките разумни хора изпълняват този закон. В природата има програма за всичко. За пример сега прекарвате осем часа в сън. Седем часа са предостатъчни за сън; и то е много. Един час и половина прекарвате в миене, обличане, събличане, два часа за ядене. Колко хитри са хората. Слугата ще иде на нивата да работи, ама през деня си дава много почивки и не можеш да го контролираш.

Два часа физическа работа е достатъчна за човека. Защото ти като му туриш два часа за работа, той ще свърши всичката си работа и шест часа ще му останат свободно време. Ако турите два часа за физическа работа, три часа за духовни занимания и два часа за умствени занятия, така ще направите много повече. Гледаш някой математик смята, смята и почива. Целият ден смята, но колко почива през това време. Или пък някой стане набожен. Целия ден той мисли само, като 10-15 минути помисля за Бога и през останалото време си мисли за своите работи. Та чистата мисъл малцина могат да държат в себе си. Много е мъчно човек да държи дълго време една мисъл в ума си. Все ще смени през деня три състояния най-малко: материално или на твърдата почва, после ще влезе във водата и ще се качи във въздуха. Ще влезе в огъня, понеже е пара, пак въздух, пак вода и пак в твърдата почва. Човек постоянно минава от едно състояние в друго.

Сегашната наука държи за колективния труд на човечеството.

Obrazi 54.PNG

Ето какво означава този чертеж (фиг. 11). Това е човекът, въплотен вече на земята. Казват му отгоре: „Бъди разумен, за да използуват живота, който ти е даден.“ Горната част на котвата представлява неговото око, но и неговият нос. Това са много хубави знаци. Кръстът всякога показва чистене. Тежък е той. Там, където чувствителността е чрезмерна, може да се превърне в мнителност.

Значи, за да се разбират двама души, те трябва да си намерят вълните, по които се движат, и тогава да влизат в съобщение. Всичкото е, щом се нагласиш, чуваш, щом не се нагласиш на вълните, не чуваш.

Лекция от Учителя, държана на 24 декември, 1924 г.