Работна среда на електронния архив
Общение с Бога
Общение с Бога - оригинален текст
Животътъ, въ своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви иматъ свои практически и теоретически значе¬ния. ЗапримЪръ, да вЪрва чов-Ькъ, това е една отъ теоретическите страни на живота. Какво¬то и да мисли човЪкъ за вярата, това е все още теория. Въ такъвъ случай всички хора се различаватъ въ своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното въ живота, т. е. по отношение на сжществената страна на живота, всички хо¬ра, както и всички живи сжщества, изобщо, иматъ еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, въ реалностьта на нещата има единство. НапримЪръ, когато дойде ра- достьта, тя произвежда еднакви условия, една¬кви промени въ всички живи сжщества. Ткзи промени се забЪлЪзватъ най-добре у хората. Когато гЪ се радватъ, пулсътъ имъ се увели¬чава, приливътъ на кръвьта въ сърцето се усилва и всички органи се разширяватъ. Изоб¬що, радостьта причинява разширение въ чо¬века.
Друга реална страна на живота е моли¬твата. Който не знае да се моли, той само тео- ретизира. Обаче, да се теоретизира върху мо¬литвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора миспятъ, че моли¬твата, моленето е достояние само на простия
4 човЪкъ. ре считатъ молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човЪкъ или на светията. Въ сжщность, ако се вземе прЪдъ видъ живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той отъ начало до края представлява само молитва. Животътъ му започва съ молитва и завършва съ моли¬тва. Молитвата на гения, напримЪръ, показва, че той е брЪмененъ съ н-Ькаква велика идея, съ която иска да допринесе н-Ъщо на света. Такъвъ животъ е напълно безкористенъ. И за¬това казваме, че както гениятъ, така и све¬тията не търсятъ въ живота си своето лич¬но благо. И тъй, всички хора, които сж готови да разбератъ по вжтрешенъ, интуитивенъ начинъ молитвата, само те сж въ състояние да разбе¬ратъ нейния дълбокъ смисълъ. Между съ¬временните езици н%ма нито единъ, който е въ състояние да изрази великата идея, която се крие въ понятието „молитва." И днесъ, по немане на съответна дума, ние си служимъ въ разните езици съ думи, които приблизи¬телно поне изразяватъ понятието молитва. Да се молишъ, това значи да обърнешъ ума, сърцето, душата и духа си къмъ Онзи Източ- никъ на живота, отъ който си излезълъ. Яко човекъ огрубява, това се дължи на факта, че той редко си спомня за Първата Причина, т. е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вжтреш- на причина — немарливость къмъ Първия Принципъ, отъ който е излезло. Днешниягь
5 чов-Ькъ е немарливъ къмъ Бога, вследствие на което често чувате да казва: азъ съмъ сво- боденъ чов^къ, мога и безъ Бога, мога и безъ молитва. Така разсжждава човЪкъ, който се мисли свободенъ, но това разсжждение логически не е правилно. То не е правилно по един¬ствената причина, че реалното, т. е. абсо¬лютното въ св^та не може да се раздвоя¬ва. Както Богъ, Който ни е създалъ, не може да ни забрави, така и ние нЪмаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено съ насъ. Яко Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравимъ, пакъ умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа, защо иде смъртьта. Когато нЪкой пита, не може ли да живее безъ молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее безъ да диша. Щомъ човекъ се счита свобо¬денъ, независимъ, нека се опита да спре ди¬шането си само за единъ часъ. Спре ли ди¬шането си за единъ часъ, той ще разбере, какба е необходимостьта отъ него. Яко диша¬нето представлява голЪма необходимость за човЪка, тогава мисъльта за Бога е хиляди пжти по-голема необходимость. Колкото по¬вече ЧовЪкъ си спомня За Бога и Го държи въ себе си, толкова по-благороденъ е той. Благо родството на човешката душа зависи отъ мисъльта му за Бога. Значи, искаме ли да бж- демъ благородии, ние требва да си спомняме за Бога, като сжщина, която протича пр-Ьзъ йа^съ. Въ всички положения на живота си, и въ радости, и въ скърби, ние трЪбва Да си
6 спомняме за Бога. Вънъ отъ Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не сжществува. Некой казва: културата може да сжще¬ствува и безъ Бога. Казвамъ: колкото живо- тътъ на земята може да сжществува безъ слънце, толкова и културата може да сжще¬ствува безъ Бога. Колкото растенията мо- гатъ да сжществуватъ безъ вода, толкова и културата може да сжществува безъ Бога. Колкото хората могатъ да сжществуватъ безъ въздухъ, толкова и културата може да сжще- ществува безъ Бога. Това сж сравнения, които показватъ голямата необходимость отъ моли¬твата. Мисъльта на човека не може да се раз¬вива безъ молитва. Ние не говоримъ за изо¬пачените човешки мисли, споредъ които идея¬та за Бога е представена въ най-карикатуренъ видъ. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това,,което те считатъ реалность, въ сжщность не е ни¬каква реалность. Колко пжти човекъ се е мо- лилъ на Бога, безъ да е получилъ некакъвъ отговоръ! Защо не получава отговоръ на мо¬литвата си? Да се моли човекъ на Бога и да не получава отговоръ на своята молитва е по¬ложение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пакъ усеща жаждата. Водата, която той пие на сънъ, не •задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалностьта се отличава по това, че тя е въ сила да задоволи всеко чувство, отъ което човекъ вжтрешно се из-»
7 мжчва. Въ реалностьта човЪкъ непрЪкжснато, постоянно расте. Това вечерно събрание е свикано за ре¬алностьта на молитвата, да разберете, какъ требва да се молите. Бихъ желалъ да чуя отъ нЪкои, какъ се молите. Когато се молите, т. е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щомъ се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението ? Когато ученикътъ е научилъ урока си, както требва, той става отъ место¬то си смЪло, решително и отговаря добре на всеки въпросъ, зададенъ отъ учителя му. Не е ли научилъ урока си, ученикътъ се стеснява и казва: учительтъ ще ме скжса. Когато се мо¬лите на Бога, имайте предъ видъ следните Негови качества: Той е крайно търпеливъ, но и много взискателенъ. Когато човекъ се моли, той требва да се моли за реални, за действи¬телни нЪща. Богъ не обича да се молимъ за празни работи. Празни работи сж онези, из¬пълнението на които зависи отъ насъ. За тези работи ние не требва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, напри- меръ, да отидешъ при Бога и да се молишъ: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, какъ да пия вода, какъ да се ржкувамъ съ хората, какъ да се обличамъ и т. н. Много отъ молитвите на съвремен¬ните хора сж отъ този типъ. Казвамъ: съвременните хора се нужда- ятъ отъ молитва, която да изправи живота имъ и да премахне отъ техъ всякакво кори- столюбие. Користолюбието е порокъ, язва, коя¬
8 то разяжда човешката душа. Като облакъ то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивиятъ цЪлъ день мисли само за себе си: да се е нахранилъ добре, да е хубаво облеченъ, жилището му да е топло и удобно, да е здравъ и т. н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближенъ, това е чуждо състояние, на което човекъ се подава. Това състояние редко обхваща човека, но то ми¬рише толкова неприятно, че дълго време той требва да се чисти, докато се освободи отъ него. И тъй, помнете следната Истина: нема по-благородно нещо въ живота на човека отъ молитвата. Каквото друго и да ви каз- ватъ хората, не забравяйте значението и необ- ходимостьта отъ молитвата, отъ общението съ Бога. Нито знанието, нито любовьта, нито мждростьта на земята сж въ състояние да Се сравнятъ съ общението съ Първата Причина, каквото има въ молитвата. Силата на молитвата седи въ това, че като се моли човекъ, той впрега всичките сй добродетели на работй. Молитва, въ която човекъ не впрега всичките кй йЪбродетели, не може да се счита За истий- гаса. Молитвата требйа да включва въ се&е сй кйчества1-а на Любовьта, на Мждростьтй, на Истината, на Прайдата, на Доброд-^ельтА, на милосърдието й на рецъ още добродетели. 0^-йдете ли при Бога съ такава йолитва, вие ще мязате на дърво съ узрели плодове. Види йи ви Богь така накичени, ще Му е приятно, че пр%дъ Него Ьейй разумно де^е, което
9 знае да говори на такъвъ възвишенъ, ангел¬ски езикъ. Ще кажете: всички не можемъ да бждемъ разумни деца. — Нищо отъ това, Богъ търпи и глупавите деца, но има раз¬лика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсекжде въ живота: разумниятъ учи, а глу- павиятъ всякога отлага; разумниятъ се въз¬награждава, а глупавиятъ се утешава. Казвамъ: ако съвременните хора не знаеха да се молятъ, те биха изгубили и това малкото, което до днесъ сж запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те сж запазили, се дължи на молитвения духъ, който работи въ душите имъ. Тъй щото, бла¬годарение на молитвата, макаръ и не тъй пра¬вилна, каквато е въ съвременното човечество, все пакъ нещо отъ хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение иа мо¬литвата ние ставаме проводници на възвише¬ни сили и благодатни средства, чрезъ които се крепи целиятъ човешки родъ. Душата има нужда отъ вжтрешна, духовна храна, която може да се достави само чрезъ молитвата. Сега, като ви наблюдава мъ-, азъ забелез- вамъ следното нещо: вие сте Забогатели съ знания, които ви преподавамъ, нб не сте нау¬чили, какъ да се молите. Въ много отноше¬ния вие мислите като мене, философствувате като мене, проповедвате като мене, говорите като мене, но едно н%що не знаете — не Знаете д& се молите като мене. Единстве¬ното нещо, нй което не Мога да ви нйуча, е да
10 ,се молите. Азъ никога не си позволявамъ да науча нЪкого, какъ да се моли. Защо? — Споредъ мене молитвата е най-свещениятъ актъ, който е достояние само на душата. НЪ- кой ме запитва: ти какъ се молишъ и кога се молишъ? — Какъ се моля, не мога да ти кажа, но всЪкога се моля: азъ се моля и като ямъ, и като пия вода, и като чета, и като ра¬ботя — всЪкога и навс-ЬкждЪ се моля. — Не ти ли става тежко отъ толкова много молене ? — Напротивъ, по-леко ми става. Животътъ се заключава, именно, въ молитвата. Пр-Ьстане ли човекъ да се моли, и животътъ изчезва. Велико нЪщо е молитвата! Тя не се изразява чрЪзъ бъбрене, чрЪзъ шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животътъ ви ще се осмисли. И ученицитЪ Христови не знаеха да се молятъ, затова се обърнаха къмъ Христа съ думигЪ: „Учителю, научи ни да се молимъ!" Христосъ имъ отговори: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви научи." Обаче, гЬ имаха образецъ на истинска мо¬литва въ лицето на Христа. Казва мъ: всЪки човекъ може да научи да се моли. Щомъ молитвата е въ зависи- мость отъ добродЪтелигЪ, човЪкъ требва да постави доброто за основа на своя животъ. Постигне ли това, той нЪма да забЪлЪжи, какъ способностьта му да се моли ще се яви като естественъ резултатъ на живота. Тогава душата на човека ще цъвне като дърво съ хиляди благоуханни цветове. Когато човекъ изпадне въ молитвено разположение, зло не сжществува за него. Той е разположенъ къмъ
11 всички. На всичко се радва, за всичко благо¬дари. Като гледа, какъ червеятъ пълзи, той се спира пр-Ьдъ него, иска да му помогне съ нещо. Като погледне къмъ нЪкое дърво, на което вЪтърътъ люлее листата, той изпитва разположение къмъ него и пожелава да му помогне. ПрЪдъ този човЪкъ всичко оживява. Той вижда навсЪкждЪ Божия Духъ, Който ра¬боти и помага. Това събужда потикъ въ него и той да работи, да се освободи отъ огра¬ничителните условия на живота. Казвате: само човЪкъ ли се моли? — ВсЬко живо сжщество се моли. И животните, и растенията се молятъ. Благоуханието, което растенията разнасятъ изъ въздуха, е тЪхната молитва. Когато растението изгуби своето бла¬гоухание, то изсъхва. Докато растението бла¬гоухае, то расте и се развива. Има растения, отъ листата на които, както и отъ техните цветове излиза благоухание. Следователно, и човекъ, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увели¬чава. Престане ли да се моли, и благоуха¬нието му постепенно изчезва. Който никога не се е молилъ и е забравилъ да се моли, той мирише неприятно. Отъ качеството на расте¬нието зависи неговото благоухание. По сжщия начинъ се определятъ и дрбродетелите у чо¬века. Колкото добродетелите на човека сж по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание. И тъй, молитвата е най-важната работа въ живота. Що се отнася до това, какъ да се
12 молите, това е лична работа, която всЪки самъ тр-Ьбва да научи. Яко азъ ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, кое¬то най-поатЪ ще ви дотегне и ще се откаже¬те отъ молитвата. Молитвата има смисълъ само тогава, когато тя излиза отъ дълбочи¬ната на душата. Искате ли н%кой да ви по¬каже, какъ да се молите, той ще ви каже: азъ ще се моля за васъ, а вие ще работите за мене. Такъвъ е законътъ. Работите ли за нЪ- кой човЪкъ, той пъкъ непременно требва да се моли за васъ. Не се ли моли за васъ, и вие не тр-Ьбва да работите за него. Такива сж отношенията между духовнигЬ хора. Ако пъкъ вие се молите за никого, той ще работи за васъ. Тази вечерь азъ искамъ вие да се моли¬те, азъ да работя; или, аЗъ да се моля, вие да работите. Или пъкъ можемъ да се раздтЬлимъ : едната половина да работятъ, а другата поло¬вина да се молятъ. Каквото и да приемете, едно е важно за васъ: всички да вземете участие, да отправите ума си къмъ Бога. НЪма по- тьржественъ моментъ отъ този, да отправимъ ума и сърцето си нагор-Ь, къмъ Този, Който ни е далъ всички блага. Ако работите по този ^ачинъ непрЪкжснато, въ продължение на цЪ- ла година, вие ще бждете пр-ЬзЪ Всичкото ^р-Ьме радостни и ве(сели и ще чувствуйбге Присжтствието на Бога. Тази молитва ще бж- де Въ сила да ви помага въ всички случаи на живота. Наука безъ молитва от^екчава чо- вЪка; религия беЗъ молитва отекчйвй човека; любовъ безъ молитва Отекчйва 4ов-ЬкЗ; ядене
13 безъ молитва отекчава човека. Всичко, което се върши безъ молитва, е тягостно за човеш¬кия духъ. Има хора, които сж много взиска¬телни въ молитвата си; гЪхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чув- ствуватъ въ дадения моментъ. СггЬдъ такава мо¬литва лицата на такива хора просияватъ, за- смиватъ се, а сжщевременно и въ душата имъ става некаква промена. Слушате некой беденъ да се моли: „Господи, има нещо въ мене, което желае да се моли, но не зная, какъ да се моля. Съжалявамъ, че упо¬требява шъ грижи и време за мене, но още не съмъ се научилъ. Правя усилия да върша волята Ти, но не успевамъ, постоянно греша. Яко речешъ да ме ударишъ, ржката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори пжть нема да повтарямъ сжщите погрешки." Богъ, като чуе тази молитва, изпраща благослове- нието си върху тази душа и казва: „Умно дете е това, то ще се изправи." Язъ изнасямъ нещата по човешки, как¬то ставатъ между хората. Кой не е срещалъ въ живота си чисТосърдеченъ, откровенъ чо- векъ, който да му говори отъ дълбочината на душата си? Като слушате такъвъ човекъ да говори, вие чувствувате, че той е готовъ на всекакви услуги, на всички жертви за васъ. Тогава и вие изпитвате разположение къмъ него, и ако той ви е направилъ некаква па- костъ, вие сте готови веднага да му проститете- Казвамъ: ако вие не прощавате прегреше¬
14 нията на вашите б/шжни, и вашите прегре¬шения нема да се простятъ. Често вие се обръщате къмъ Бога съ молба да ви се от- криятъ нЪкои тайни. Много неща ще научи¬те, но само когато се научите да се молите, както требва. Сега, като ви наблюдавамъ тази вечерь, виждамъ, че между васъ има и млади, и стари. И всички казвате, че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава стария отъ младия? Стариятъ братъ се отли¬чава съ готовностьта си да услужва на по- младия си братъ, а младиятъ братъ се отли¬чава съ готовностьта си да работи. Значи, и младиятъ, и стариятъ братъ сж готови да вър- шатъ всякаква работа, която имъ се предста¬ви. Всеки човекъ требва да има въ душата си абсолютна готовность да служи на Бога, както ангелите и напредналите братя иматъ готовность да помагатъ на всички, безъ раз¬лика на положение. Казвате: накжде требва да се обръ¬щаме, като се молимъ ? Едно требва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човекъ се моли, както требва, той винаги е обърнатъ къмъ Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати къмъ Бога. Яко се молите на Бога,, а мислите за некой човекъ, билъ той вашъ приятель, или ваша майка, или вашъ баща, значи вие се молите на техъ. Яко се молите на Бога, а мислите за парите си, за кжщата си, на техъ се молите. Яко се молите на Бога, а мислите за некой светия, вие се молите на
15 този светия, а не на Бога. Следователно, искате ли молитвата ви да бжде приета отъ Бога, мисъльта ви требва да бжде насочена изклю¬чително къмъ Него. Въ време на молитва умътъ ви требва да бжде свободенъ отъ вся¬какви странични мисли. И тьй, молите ли се, образътъ на Бога требва да седи въ ума ви. Никакъвъ другъ образъ I Ще кажете: ние не знаемъ, какъвъ е образътъ на Бога. Не, вие знаете този образъ, но сега требва само да Го възстановите. Има единъ моментъ въ живата, когато всички сж- щества, отъ най-малките до най-големите, отправятъ ума си къмъ Бога. Въ такъвъ слу¬чай, мистичната страна на молитвата се за¬ключава въ това, човекъ да схвазне този мо¬ментъ, да се присъедини къмъ тази обща мо¬литва и да каже: Отправямъ ума, сърцето, ду¬шата и духа си къмъ Този, къмъ Когото всички се отправятъ въ този моментъ. При това, всеки ще отправи мисъль, съответна на неговото раззитие. Богъ ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всекиму толкова светлина, колкото му е необходима. Сега, нека всички прочетемъ Добрата молитва и отправимъ ума си къмъ Този, къмъ Когото всички се обръщатъ тази ве- черь. Тази молитва е обща, не само за чо¬вечеството, но и за цялата вселена: за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начинъ ще измолимъ Божието благословение, за да можемъ да растемъ и
16 да се развиваме съобразно Неговата воля.
Беседа отъ Учителя, държана на 23 но¬ември, 9 ч. в. 1930 г. ИзгрЪвъ.