от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

СЪБОРНО СЛОВО

Работна среда на електронния архив

I Младежки събор


9 ч. с.

Окултни науки.

(К. КузманоВъ). Подъ окултни науки разбираме слЬднитЬ: астрология, алхимия, кабала, физиогномия, френология, хирософия, графология и магия. Източници за изучване окултнитЬ науки сж: западно-европейската окултна литература, бссЬдитЬ на Учителя и нашиятъ личенъ опить. Не можемъ да установимъ редъ и планъ задължителенъ за всички, по който да става изучаването на окултнитЬ науки, едно, защото ни липсватъ нужднитЬ за това обширни познания, и второ, защото тия науки засЬгатъ и области, стоящи по-високо отъ ума, съ помощьта на който бихме построили подобенъ планъ. Понеже всички окултни науки изучаватъ единъ и сжщъ животъ, само че отъ разни страни, то, колкото повече се задълбочава човЬкъ въ коя и да е отъ тЬхъ, чувствува нужда отъ допълнение и помощь на всички останали. ЧовЬкъ може да започне съ коя и да е окултна наука, и около нея да групира изучаването на всички останали. При добиване на знания, изобщо, човЬкъ тръгва отъ онова, което е най-близко до самия него, и постепенно отива къмъ'по-далечното. Въ областьта на окултнитЬ науки се забЬлЬзва сЖщото. И при тЬхъ, обикновено, човЬкъ започва съ най-близкото, т. е. съ физическото тЬло, гехр. съ физигномията, френологията и хирософията. Не трЬбва да забравяте, че окултното знание не се състои само въ четене на книги и запомняне на правила (заблуждение, въ което мнозина изпадатъ при изучаването особено на физиогномията, френо¬логията и хирософията), а въ схващане живата връзка между фактитЬ въ живота. А това зависи не само отъ ума и паметьта, но отъ целокупното ни духовно развитие. Алхимията, до колкото може да прЬдставлява днесъ интересъ за насъ - въ първата си часть (трансформиране на металитЬ) прЬдпо- лага обширни познания по химия, а въ втората си частъ (духовната) - доколкото искаме да я сВържемъ съ нашето нраВстВено усъвършен- ствуване, може би да ни даде много образци и импулси. Но, да следваме слЬпо прЬдписанията на алхимицитЬ въ онази символична форма, подъ която сж останали, това нЬма да ни доведе до никакВи резултати. Кабалата Въ своята догматична частъ прЬдстаВлява една метафизика твърдЬ особена по своята терминология, но по сжщина много близка до другитЬ окултни дисциплини. Въ практическата си частъ, кабалата прЬдставлява нЬщо мжчно осжществимо, защото тя предпоставя извЬстно достигнато вече духовно съвършенство. Тъй както се разбира и пише кабалата днесъ, тя не е нищо друго, освЬнъ физиологически разкопки и аретмитични изчисления, за които мжчно може да се каже каква езотерична стойность иматъ. Въ практичната си часть кабалата се приближава най-вече до магията, а на мЬста двЬтЬ дори се сливатъ. Да се практикува кабалата, ге$р. магията, ще рече съзнателно да се направляватъ и използуватъ природнитЬ сили. А за да може това да стане безопасно, необходимо е прЬди всичко, пълно безкористие, защото природата е и щедра, но и строго справедлива. Астрологията твърди, че планетите сж живи, разумни сжщества. Това, което днесъ, наричаме планети, сж само тЬхнитЬ физически тЬла. Подобно на човека, и тЬ иматъ по-тънки и по-обе-мисти тЪла, чрЬзъ които си влияятъ взаимно. Влиянието на всЬка планета е особено. Сборътъ отъ планетнитЬ, влияния, въ мига на раждането, опрЬдЪля съдбата на човЬка, или, по-право, човЪкъ се ражда при такива планетни условия, които точно съотвЬтствуватъ на сждбата, която той самъ въ миналото си е прЬдопрЬдЪлилъ. Споредъ астрологията, въ живота на човЬка има нЬща неизбЬжни (добри и лоши), има нЬща самб възможни, а има нЬща, при които има свобода на изборъ. ,,. Притежава ли човЬкъ познания по астрология или не, е до изввстиа степень безразлично, защото, и въ единия и въ другия случай, само смирението и безкористието могатъ да дадатъ правилна насока на неговата сждба. Между новото учение и основнитЬ твърдения на окултнитЬ науки противорЬчие не може да има. Учительтъ не ни занимава сега съ твърде специални окултни въпроси, за да не отвлича вниманието ни отъ по-наложителнитЬ и по-важни задачи. Той не иска отъ насъ хиромантици, френолози, астро¬лози, и т. н., а прЪди всичко - хора съ чисти сърдца, свЬтли умове, истинолюбиви души и диамантна воля. Защото, само като постигнемъ това, той ще може безопасно да ни повЪри окултни сили и окултно знание, и то не книжно знание, а знание живо.