от ПорталУики
Версия от 19:37, 14 май 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==ОПИТАНО Е== „Вс^ко Божие Слово е опитано'.*) „Всбко Божие Слово е опитано". Само онзи човек мо...)

Направо към: навигация, търсене

ОПИТАНО Е

„Вс^ко Божие Слово е опитано'.*)

„Всбко Божие Слово е опитано". Само онзи човек може да напише този стих, който действително е опитал това слово. Значи, разумното слово е опитано хиляди години преди вас. Веднъж опитано Словото Божие, и вие ще го опитате. Опитано е още, че Бог е щит за т-бзи, които уповават на Него. Н-бкои мислят, че когато разумното слово влт^зе в човтжа, нт^ма да произведе никакво действие Точно обратно, когато вл'взе в човека, разумното слово ще произведе коренна промяна в него: всичко старо, нечисто, безценно ще постави на съответно за него място, и то само ще заеме своето опредълено млЬсто. Това е неизбтзжен про-цес. Ценнитте нъчца сами по себе си зае-мат видно мътто. Къде поставя човт>к своя скъпоценен нръстен? – На видно мъхто, на един от иръсште си. Като се движи, от време на време той хвърля по-глед към пръстена си, доволеп го поглежда. – Защо.-" – Ценен е този нръстен.

„Божието Слово е опитано". Опитано е, че когато влт>зе в човека, разумното слово извершва такива промени в него, каквито

  • ) Притчи 30.5.


10

той никога не е очаквал. Словото Божие внася в човека топлина и мекота. Топлина-1а стопява твърдиг тела, прави ги меки. Обаче, топлината същевременно разединява. Поставите ли едно сложно ттзло на действието на топлината, то веднага ще се разложи на съставните си части. Следователно, и любовта, като носителка на топлина, от една страна смекчава твърдитте тт>ла, а от друга - ги разлага, т. е. разединява, ако тте са сложни по състав. Любовта пренася н-б-щата от едно мъхто на друго. Под влияние на любовта, детето излиза от утробата на майка си и възприема живота. Когато любовта посети младата мома, тя напуща дома на майка си и трътеа след нея. Когато любовта посети младия момък, той напуща дома на баща си и трътеа след нея. Когато любовта посеги човека, тя изкарва навън всички негови мисли и чувства. И тъй, любовта изкарва навън всичко Скрито в човека. Който не разбира законите, с които любовта работи, той се смущава. Няма защо да се смущава. Любовта поставя всбко нещо на своето м-бсто. Тя поставя сина, дъщерята, майката, бащата на тяхните места. Щом види, че нещо не е на м-бстото си, тя го изкарва оттам и го поставя на м-бстото му. Къде е местото на малкото дете? – При майка му. Детето е предметно учение за майката. Майката е ученичка, на която е даден един пред-


11

мет за ооучение. Като плаче, детето иска ,м каже на майка си, че е гладно, че е нечие ю и не може само да си помогне. Щом разбере езика на детето си, майката веднага аопля вода, сипва я в корито и започва да го кжпе: обръща го на една, на друга сграна, докато го изчисти. В това време детето плаче, ггЬе своята миньорна п/Ьсен, с която изказва недоволството си. Майката е умна, тя знае, как да разположи детето си, да не плаче. Тя размъхва горещата вода със студена, докато водата стане приятно топла, близка до телесната топлина. Тази топлина на водата разполага детето, и то престава да плаче. Първата баня за новороденото дете е необикновено явление в неговия живот. То се очудва на порядките на новия за него живот, но постепенно привиква към тях. Щом майката постъпва съобразно законите на природата, детето е доволно. Природата не търпи студени душове, студени бани. Топлите бани са за предпочитане пред студенит. Като клше детето си, същевременно майката го маг-нетизира: тя му разтрива тялото, обръща го на една, на друга страна, докато напълно се успокои. Чрез тт>зи разтривки, между майката и детето става правилна обмена. Майката внася в дете го си част от своя магнетизъм, който го успокоява.

Следователно, както магнетизъмът на майката успокоява детето, така и топлината


12

внася нъчцо ново в човека. Докато топлината не влт^зе в човека, той се намира в противоречие със себе си и с окръжаващите, както детето – при първата баня. Топлината стопява, смекчава авердите тела, а нтжои от тях разединява, :ато същевременно ги поставя на местата им. Два порядъка съществуват в света: човешки и Божествен. Човешкият порядък събира нещата на едно мъх го, или ги поставя там, дето не им е м-бстото, вследствие на което т се втвърдяват. Когато много хора се събират на едно м-бсто, таб се лишават от необходимото за тях пространство, вследствие на кое го стават инертни. Инерт-ността е състояние, присъщо на човека. Инертният човт>к е мързелив. За да се освободи от това състояние, разумният свят го подлага на действието на топлината, и по този начин го въвежда в Божествения порядък на нещата. Когато изгуби смисъла на живота, чове-к излиза от Божествения порядьк и влиза в преходния, в Човешкия. По този начин той се излага на студ, на втвърдяване.

Когато нещата се втвърдяват, те из-губват своята свобода, своята пластичност. При студа хората стават стабилни, но из-губват същественото – свободата на своитъ-мисли и чувства. Да изгубиш свободата на своитгб мисли и чувства, това значи да изгубиш красотата на своя живот. Какво се


13

ползува войникьг от своите упражнения с пушка]а? Този войник е свършил два факулимл, правил е ред упражнения с пушка;а и след това се връща дома си. Какво приложение имат неговите упражнения с пушката между братята и сестрите му, между майка му и баща му? – Никакво. Какво приложение има сабята му в неговия дом? – Никакво. Или какво приложение ще има ора-юретеото на бащата между неговите чети-ри-пет малки деца? – Никакво приложение. Външно погледнато, придобивките на човека в различните школи като че нямат особено приложение, но като вътрешна работа, като условия за растене, за повдигане, те допринасят нещо.

И тъй, смисълът на нещата не седи в тяхната външна страна, но в онова, което той вътрешио придобива. Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх. – Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на вха е безпредметно. – Не, вевко изкачване по планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той жив^е добре, стреми се към доброто – той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските


14

върхове. Лошите хора ходят по отъпкани, по огладени пътища. Огладените, отъпк* ни пъгища се отличават с много прахо, а пчанинскигь – с простор. Когато се кач-ват по планински върхове, хората вървят на разсюяние един^ от дру1, а в ни зините – се събират на едно място Жи вотт в низините е живот на чов-вшки порядък.

Ко1 ато не разбират н-вщата, когато не съпоставят фактитт^, хората изпадат в заблуждения, и°губват мярка и мъхто на н-вгдага и задават въпроси, които н-б-мат никакъв смисъл. Запримъф, някой пита, има ли Господ в свята, или няма. Да се задава такьв въпрос, това е все едно да питаге никого, има ли майка и ба ща. Този вьпрос не е на място. Това по казва, че този човек, вследствие на някаква катастрофа в живота си, е забравил същественото. Изобщо могат да се отри-чат само ония пьща, които не съществуват, мо1ах да се твърдят ония неща, кои ю съществуват. Обаче, да се отрича това, което съществува, и да се доказва онова, което не съществува, в това няма никакъв смисъл. Тъй щото, безпредметно е да се доказва или отрича съществуването на Бога. Ако се доказва или огрича съществуването му като форма, това е друг въпрос но и това доказване или отричане нъ-ма да доведе човека до нт>какъв край.


15

Едии американски професор забо л1л 01 нЬкаква сериозна болест и временно и-$губил паметта си Ьдин ден сиишьл на пощата да получи препоржчано писмо ог свои познат. Чиновникътьна поща ха ю попитал за името му, но той не мо! ьл да отговори – забравил името си Професорът веднага изл-взъл ог пощаха и гръгнал за дома си, да попита своята жена, как се казва. Попътя срещнал един свой приятел, който се обърнал към него с думите О, мистер СмиаъЩрофесоръа бързо се ръкувал с него и се вернал об ратно в пощата, да получи писмото си. Да забрави човек името си, това значи да забрави нт^що съществено в своя живот. Да забрави човек съществуването на Бога и да пита, има ли Господ в свята, ИЛИ Н^З-ма, това значи да забрави всичко в своя живот. При това положение, човек се намира в състоянието на професора, който отивал да пита своята жена за името си. Следователно, когато човек 01ива да пига любовта, има ли Бог в свьха, или н-вма, той все ще срещне на пътя си нЬкои приятел, който ще му докаже, че щом любов та съществува, и Господ същесхвувл. „Бог е Любов" – е казано в Писанието.

Сега помнете следното нещо любов, която не дава свобода на човека и не го поощрява да се качва по високи места, не е любов. Докато човек ходи само по низ


16

ки мъхта и дига прах наоколо си, той не е вл-бзъл още в любовта. Който се страхува от високите мт>ста, той е из-вън любовта. Любовта е пробният ка-мък за добрия живот, за добродетели!е на човека. Всички добродетели се изпитват чрез любовта. Тя служи като велик по-тик на чов-вшката душа. Човек се качва по високите върхове, за да усили любовта си. Когато се качвате на камъните, с цел да ги изучавате, вие ще изучите човешкия егоизъм, човешката алчност. Камъните символизират егоизъма, алчността в чо-в-вка. Като слушат, какво се говори тук, камъните изказват желанието си да ста-нат подобни на вас, свободно да се местят. Обаче, те не могат да се качат по-горе от мястото, до което днес са стигнали. На тях предстои слизане в долината, да научат великия закон на смирението, на жертвата. Всвко изкачване по върховете е малък опит за постигане на любовта. Щом се качите на нтжой връх, вземете си едно малко камъче и напишете върху него деня, часа и м-бстото, отдето сте го взели. Същевременно, запишете си и мисълта, която е минала през ума ви, когато сте взели камъчето. Както естествени-кът изучава състава на камъните, местонахождението и образуването им, така и вие, като естествоизпитатели, спирайте вниманието си върху всеки човек, като


м

к ьрху душа, която носи в себе си нещо велико и красиво.

Следователно, като срещнете един чо-иек, вижте, до каква степен са развити в него съвъхтта, разумността, смирение-ю, търпението и др. Щом изучавате добродетелите на хората и ги държите в съзнанието си, вие принасяте полза и на тях, и на себе си. Всека добродетел, с която дохождате в съприкосновение, ви придава част от своето благо Нъ-кой казва, че хората не го интересуват. Този чове-к е на крив път. Вие трябва да се интересувате от хората, защото, като души, те са излезли от Бога. Щом са излезли от Бога, те носят своето благо за всички живи сж-щества. Ц-влата природа – светлината, въз-духът, водата, слънцето, звездите, камъните, растенията и животните – носят в себе си частици от Божествения свят. И най-малкото цвете носи нещо хубаво в себе си. То търпи, р^два се на малкото благо, което природата му е дала.

Съвременните хора лесно се обезсърд-чават. Щом се натъкнат на известна мъчнотия, те се обезсърдчават. И вие лесно се обезсърдчавате. Щом се намери!е пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърдчавате и се страхувате да не*паднете от тази височина и да се осакатите* Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да прежи-


18

в-вете, в края на краищата все ще придобиете н-вкакво благо. Когато домакинята чисти къщата си, тя първо изнася всички вещи навън, измазва, изчиства я и после влиза в чиста, наредена къща и се радва на благото, което чистотата носи със себе си. Безпорядъкът се превръща в порядък. Същото прави и природата. Като хване никого, тя изнася навън всичко старо, всичко нечисто и започва да работи със своята четка. Като изчисти и измие всичко, като обнови старите н^ща, тя поставя нов ред и порядък, нови условия за живот. Който не разбира законите, с които природата си служи, той се смущава, че къщата му е разхвърляна, че паднали частици от вар и изцапали дъскитте и мебелитъ\ Не се смущавайте! Природата всичко ще изчисти, ще внесе във вас нов ред и порядък – нов животъ» Днес всички хора са изложени на такова пречистване. Ангелите сли-зат от небето да извершат това пречистване. Страданията, които хората цреживя-ват,^ не са нищо друго, освен пречистване на гбхните домове, след което ще бъдат поставени при нови, по-добри условия.

Сега, като се движите по върховете, вие правите снимки на красивит- изгледи. И без това вие сте фотографи, но още не сте се научили да правите добри снимки. Добър фотограф е този, който може да дава добро и правилно положение на своите


19

мисли и чувства. Ако мислите и чувствата на човека са прави, и отраженията, които ще се отпечатат на фотографията, ще бж-дат прави. Щом отраженията в фотографията са прави, човек може да се учи от тях, да придобива знания. Силата на човешката памет се определя от неговите прави мисли, чувства и постъпки. Правата мисъл довежда ума в такова положение, при което предметите могат да се отпечатат в техния естествен вид. Следователно, искате ли да имате добри снимки, вевкога дръжте в ума си прави мисли. Правата мисъл не подразбра не-подьижност. – Не, правата мисъл е подвижна, пластична. Тя всеки момент се млб-ни, за да могат впечатленията, които идат от Божествения свят, да се възприемат правилно. Правата мисъл е екран, върху който Божествените мисли се отпечатват в своята последователност и чистота. Затова е казано в Писанието: „Божието Слово е опитано".

Днес е понеделник – ден на луната. Затова, мислете върху среброто. Колкото и да мислите за предназначението на среброто, за местото му в природата и в живота, нема да го разрешите, но опитайте се поне да фотографирате среброто в себе си, за да запазите едно впечатление за него. Среброто се намира в човешката кръв и в човешката мисъл. Същевременно среброто се


20

намира и във водата, във въздуха, в слънцето, в луната, в звездите – почти навсЬ-квде, но в различни количества. Като добри проводници на топлината и електричеството, златото и среброто могат да се из-ползуват като лечебни средства. Дайте един грам чисто злато на н^бкой неразпо-ложен чове-к и ще видите, че след известно време неразположението му ще изчезне. По с^щия начин действува и среброто. Среброто и златото осмислят живота на човека. Тб оправят обърканите му работи. Среброто чисти, както луната, а златото се счита като емблем на живота. Чрез него животът дохожда. В този сми-съл, златото и среброто идат като помощници в живота на хората, а не като идоли, като кумири, на които да се уповава. Благодарете на златото и на среброто за онова, което носят в себе си и което възприема; е от тях. Среброто вади нечистотиите, а златото носи живот на обез-сърдчения, на падналия духом.

„Бог е Дух, и които Му се кланят, да Му се кланят в Дух и Истина".

19 юлий, 5 «. с.