от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ОПИТАНО Е

„Всяко Божие Слово е опитано." [Притчи 30.5.]

„Всяко Божие Слово е опитано". Само онзи човек може да напише този стих, който действително е опитал това слово. Значи, разумното слово е опитано хиляди години преди вас. Веднъж опитано Словото Божие, и вие ще го опитате. Опитано е още, че Бог е щит за този, които уповават на Него. Някои мислят, че когато разумното слово влезе в човека, няма да произведе никакво действие Точно обратно, когато влезе в човека, разумното слово ще произведе коренна промяна в него: всичко старо, нечисто, безценно ще постави на съответно за него място, и то само ще заеме своето определено място. Това е неизбежен процес. Ценните неща сами по себе си заемат видно място. Къде поставя човек своя скъпоценен пръстен? – На видно място, на един от пръстите си. Като се движи, от време на време той хвърля поглед към пръстена си, доволен го поглежда. – Защо.-" – Ценен е този пръстен.

„Божието Слово е опитано". Опитано е, че когато влезе в човека, разумното слово извършва такива промени в него, каквито той никога не е очаквал. Словото Божие внася в човека топлина и мекота. Топлината стопява твърдите тела, прави ги меки. Обаче, топлината същевременно разединява. Поставите ли едно сложно тяло на действието на топлината, то веднага ще се разложи на съставните си части. Следователно, и любовта, като носителка на топлина, от една страна смекчава твърдите тела, а от друга - ги разлага, т.е. разединява, ако те са сложни по състав. Любовта пренася нещата от едно място на друго. Под влияние на любовта, детето излиза от утробата на майка си и възприема живота. Когато любовта посети младата мома, тя напуща дома на майка си и тръгва след нея. Когато любовта посети младия момък, той напуща дома на баща си и тръгва след нея. Когато любовта посети човека, тя изкарва навън всички негови мисли и чувства. И тъй, любовта изкарва навън всичко скрито в човека. Който не разбира законите, с които любовта работи, той се смущава. Няма защо да се смущава. Любовта поставя всяко нещо на своето място. Тя поставя сина, дъщерята, майката, бащата на техните места. Щом види, че нещо не е на мястото си, тя го изкарва оттам и го поставя на мястото му. Къде е мястото на малкото дете? – При майка му. Детето е предметно учение за майката. Майката е ученичка, на която е даден един предмет за обучение. Като плаче, детето иска да каже на майка си, че е гладно, че е нечие то и не може само да си помогне. Щом разбере езика на детето си, майката веднага стопля вода, сипва я в корито и започва да го къпе: обръща го на една, на друга страна, докато го изчисти. В това време детето плаче, пее своята минорна песен, с която изказва недоволството си. Майката е умна, тя знае, как да разположи детето си, да не плаче. Тя размесва горещата вода със студена, докато водата стане приятно топла, близка до телесната топлина. Тази топлина на водата разполага детето, и то престава да плаче. Първата баня за новороденото дете е необикновено явление в неговия живот. То се учудва на порядките на новия за него живот, но постепенно привиква към тях. Щом майката постъпва съобразно законите на природата, детето е доволно. Природата не търпи студени душове, студени бани. Топлите бани са за предпочитане пред студените. Като къпе детето си, същевременно майката го магнетизира: тя му разтрива тялото, обръща го на една, на друга страна, докато напълно се успокои. Чрез тези разтривки, между майката и детето става правилна обмена. Майката внася в детето си част от своя магнетизъм, който го успокоява.

Следователно, както магнетизмът на майката успокоява детето, така и топлината внася нещо ново в човека. Докато топлината не влезе в човека, той се намира в противоречие със себе си и с окръжаващите, както детето – при първата баня. Топлината стопява, смекчава твърдите тела, а някои от тях разединява, като същевременно ги поставя на местата им. Два порядъка съществуват в света: човешки и Божествен. Човешкият порядък събира нещата на едно място, или ги поставя там, дето не им е мястото, вследствие на което те се втвърдяват. Когато много хора се събират на едно място, те се лишават от необходимото за тях пространство, вследствие на което стават инертни. Инертността е състояние, присъщо на човека. Инертният човек е мързелив. За да се освободи от това състояние, разумният свят го подлага на действието на топлината, и по този начин го въвежда в Божествения порядък на нещата. Когато изгуби смисъла на живота, човек излиза от Божествения порядък и влиза в преходния, в човешкия. По този начин той се излага на студ, на втвърдяване.

Когато нещата се втвърдяват, те изгубват своята свобода, своята пластичност. При студа хората стават стабилни, но изгубват същественото – свободата на своите-мисли и чувства. Да изгубиш свободата на своите мисли и чувства, това значи да изгубиш красотата на своя живот. Какво се ползва войникът от своите упражнения с пушката? Този войник е свършил два факултета, правил е ред упражнения с пушка;а и след това се връща дома си. Какво приложение имат неговите упражнения с пушката между братята и сестрите му, между майка му и баща му? – Никакво. Какво приложение има сабята му в неговия дом? – Никакво. Или какво приложение ще има ора-юретеото на бащата между неговите четири-пет малки деца? – Никакво приложение. Външно погледнато, придобивките на човека в различните школи като че нямат особено приложение, но като вътрешна работа, като условия за растене, за повдигане, те допринасят нещо.

И тъй, смисълът на нещата не седи в тяхната външна страна, но в онова, което той вътрешно придобива. Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх. – Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. – Не, всяко изкачване по планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто – той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските


14

върхове. Лошите хора ходят по отъпкани, по огладени пътища. Огладените, отъпк* ни пъгища се отличават с много прахо, а пчанинскигь – с простор. Когато се кач-ват по планински върхове, хората вървят на разсюяние един^ от дру1, а в ни зините – се събират на едно място Жи вотт в низините е живот на чов-вшки порядък.

Ко1 ато не разбират н-вщата, когато не съпоставят фактитт^, хората изпадат в заблуждения, и°губват мярка и мъхто на н-вгдага и задават въпроси, които н-б-мат никакъв смисъл. Запримъф, някой пита, има ли Господ в свята, или няма. Да се задава такьв въпрос, това е все едно да питаге никого, има ли майка и ба ща. Този вьпрос не е на място. Това по казва, че този човек, вследствие на някаква катастрофа в живота си, е забравил същественото. Изобщо могат да се отри-чат само ония пьща, които не съществуват, мо1ах да се твърдят ония неща, кои ю съществуват. Обаче, да се отрича това, което съществува, и да се доказва онова, което не съществува, в това няма никакъв смисъл. Тъй щото, безпредметно е да се доказва или отрича съществуването на Бога. Ако се доказва или огрича съществуването му като форма, това е друг въпрос но и това доказване или отричане нъ-ма да доведе човека до нт>какъв край.


15

Едии американски професор забо л1л 01 нЬкаква сериозна болест и временно и-$губил паметта си Ьдин ден сиишьл на пощата да получи препоржчано писмо ог свои познат. Чиновникътьна поща ха ю попитал за името му, но той не мо! ьл да отговори – забравил името си Професорът веднага изл-взъл ог пощаха и гръгнал за дома си, да попита своята жена, как се казва. Попътя срещнал един свой приятел, който се обърнал към него с думите О, мистер СмиаъЩрофесоръа бързо се ръкувал с него и се вернал об ратно в пощата, да получи писмото си. Да забрави човек името си, това значи да забрави нт^що съществено в своя живот. Да забрави човек съществуването на Бога и да пита, има ли Господ в свята, ИЛИ Н^З-ма, това значи да забрави всичко в своя живот. При това положение, човек се намира в състоянието на професора, който отивал да пита своята жена за името си. Следователно, когато човек 01ива да пига любовта, има ли Бог в свьха, или н-вма, той все ще срещне на пътя си нЬкои приятел, който ще му докаже, че щом любов та съществува, и Господ същесхвувл. „Бог е Любов" – е казано в Писанието.

Сега помнете следното нещо любов, която не дава свобода на човека и не го поощрява да се качва по високи места, не е любов. Докато човек ходи само по низ


16

ки мъхта и дига прах наоколо си, той не е вл-бзъл още в любовта. Който се страхува от високите мт>ста, той е из-вън любовта. Любовта е пробният ка-мък за добрия живот, за добродетели!е на човека. Всички добродетели се изпитват чрез любовта. Тя служи като велик по-тик на чов-вшката душа. Човек се качва по високите върхове, за да усили любовта си. Когато се качвате на камъните, с цел да ги изучавате, вие ще изучите човешкия егоизъм, човешката алчност. Камъните символизират егоизъма, алчността в чо-в-вка. Като слушат, какво се говори тук, камъните изказват желанието си да ста-нат подобни на вас, свободно да се местят. Обаче, те не могат да се качат по-горе от мястото, до което днес са стигнали. На тях предстои слизане в долината, да научат великия закон на смирението, на жертвата. Всвко изкачване по върховете е малък опит за постигане на любовта. Щом се качите на нтжой връх, вземете си едно малко камъче и напишете върху него деня, часа и м-бстото, отдето сте го взели. Същевременно, запишете си и мисълта, която е минала през ума ви, когато сте взели камъчето. Както естествени-кът изучава състава на камъните, местонахождението и образуването им, така и вие, като естествоизпитатели, спирайте вниманието си върху всеки човек, като


м

к ьрху душа, която носи в себе си нещо велико и красиво.

Следователно, като срещнете един чо-иек, вижте, до каква степен са развити в него съвъхтта, разумността, смирение-ю, търпението и др. Щом изучавате добродетелите на хората и ги държите в съзнанието си, вие принасяте полза и на тях, и на себе си. Всека добродетел, с която дохождате в съприкосновение, ви придава част от своето благо Нъ-кой казва, че хората не го интересуват. Този чове-к е на крив път. Вие трябва да се интересувате от хората, защото, като души, те са излезли от Бога. Щом са излезли от Бога, те носят своето благо за всички живи сж-щества. Ц-влата природа – светлината, въз-духът, водата, слънцето, звездите, камъните, растенията и животните – носят в себе си частици от Божествения свят. И най-малкото цвете носи нещо хубаво в себе си. То търпи, р^два се на малкото благо, което природата му е дала.

Съвременните хора лесно се обезсърд-чават. Щом се натъкнат на известна мъчнотия, те се обезсърдчават. И вие лесно се обезсърдчавате. Щом се намери!е пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърдчавате и се страхувате да не*паднете от тази височина и да се осакатите* Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да прежи-


18

в-вете, в края на краищата все ще придобиете н-вкакво благо. Когато домакинята чисти къщата си, тя първо изнася всички вещи навън, измазва, изчиства я и после влиза в чиста, наредена къща и се радва на благото, което чистотата носи със себе си. Безпорядъкът се превръща в порядък. Същото прави и природата. Като хване никого, тя изнася навън всичко старо, всичко нечисто и започва да работи със своята четка. Като изчисти и измие всичко, като обнови старите н^ща, тя поставя нов ред и порядък, нови условия за живот. Който не разбира законите, с които природата си служи, той се смущава, че къщата му е разхвърляна, че паднали частици от вар и изцапали дъскитте и мебелитъ\ Не се смущавайте! Природата всичко ще изчисти, ще внесе във вас нов ред и порядък – нов животъ» Днес всички хора са изложени на такова пречистване. Ангелите сли-зат от небето да извершат това пречистване. Страданията, които хората цреживя-ват,^ не са нищо друго, освен пречистване на гбхните домове, след което ще бъдат поставени при нови, по-добри условия.

Сега, като се движите по върховете, вие правите снимки на красивит- изгледи. И без това вие сте фотографи, но още не сте се научили да правите добри снимки. Добър фотограф е този, който може да дава добро и правилно положение на своите


19

мисли и чувства. Ако мислите и чувствата на човека са прави, и отраженията, които ще се отпечатат на фотографията, ще бж-дат прави. Щом отраженията в фотографията са прави, човек може да се учи от тях, да придобива знания. Силата на човешката памет се определя от неговите прави мисли, чувства и постъпки. Правата мисъл довежда ума в такова положение, при което предметите могат да се отпечатат в техния естествен вид. Следователно, искате ли да имате добри снимки, вевкога дръжте в ума си прави мисли. Правата мисъл не подразбра не-подьижност. – Не, правата мисъл е подвижна, пластична. Тя всеки момент се млб-ни, за да могат впечатленията, които идат от Божествения свят, да се възприемат правилно. Правата мисъл е екран, върху който Божествените мисли се отпечатват в своята последователност и чистота. Затова е казано в Писанието: „Божието Слово е опитано".

Днес е понеделник – ден на луната. Затова, мислете върху среброто. Колкото и да мислите за предназначението на среброто, за местото му в природата и в живота, нема да го разрешите, но опитайте се поне да фотографирате среброто в себе си, за да запазите едно впечатление за него. Среброто се намира в човешката кръв и в човешката мисъл. Същевременно среброто се


20

намира и във водата, във въздуха, в слънцето, в луната, в звездите – почти навсЬ-квде, но в различни количества. Като добри проводници на топлината и електричеството, златото и среброто могат да се из-ползуват като лечебни средства. Дайте един грам чисто злато на н^бкой неразпо-ложен чове-к и ще видите, че след известно време неразположението му ще изчезне. По с^щия начин действува и среброто. Среброто и златото осмислят живота на човека. Тб оправят обърканите му работи. Среброто чисти, както луната, а златото се счита като емблем на живота. Чрез него животът дохожда. В този сми-съл, златото и среброто идат като помощници в живота на хората, а не като идоли, като кумири, на които да се уповава. Благодарете на златото и на среброто за онова, което носят в себе си и което възприема; е от тях. Среброто вади нечистотиите, а златото носи живот на обез-сърдчения, на падналия духом.

„Бог е Дух, и които Му се кланят, да Му се кланят в Дух и Истина".

19 юлий, 5 «. с.