от ПорталУики
Версия от 21:17, 9 юни 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Опознаване== Една от задачите на съвременните хора е да се опознаят. Опознаване без участиет...)

Направо към: навигация, търсене

Опознаване

Една от задачите на съвременните хора е да се опознаят. Опознаване без участието на проявйт на Съзнанието не става. За да се опознаят, хората трябва да минат през че-тирите области на съзнанието: през подсъзнанието, през съзнанието, през самосъзнанието и през свръхсъзнанието. Подсъзнанието е подобно на състоянието на детето, което е в утробата на майка си; съзнанието е подобно на състоянието на новородено дете; самосъзнанието е подобно на състоянието на дете, което ходи вече на училище; свръхсъзнанието е по-добно на състоянието на човек, който служи на Бога. От тези четири състояния се създава стремежа на човека. от тях произтича и животът. Като говоря за проявите на съзнанието в човека, аз имам пред вид организирания живот. а не живот на страдания и изпитания. Организираният живот подразбира пълно обединение между мислит, чувствата и постжлките на човека.

В първа глава на Битието се казва, че Бог направил човека от пръст. Докато е бил в състоянието на пръст. човек е бил лишен от съзнание. Той е бил в бременно


286

състояние, каквото е състоянието на водата, която тече; на въздуха, който се движи; на камънитъ\ върху които стъпва.

„И вдъхна в ноздрите му дихание на жи-вот, и стана челов-вк жива душа." (– 7 ст.). От този момент в човека се събуди съзнанието. Носът е свързан със съзнанието на човека, устата – с подсъзнанието, ушит^в – със самосъзнанието, а очите – със свръхсъзна-нието. Те-бзи фази на съзнанието се обединяват в едпо посредством любовта.

Опознаването крие в себе си великата идея – придобиване на любовта. Любовта включва в себе си два процеса: слизане и качване. Само разумният човек слиза. В света само Бог слиза. Дойдем ли до възли-зането, до качването, ще знаете, че пак Бог възлиза, като Разумно начало. Дето Бог сли?а и възлиза, никой друг не може да слиза и възлиза. Животът, който носим в себе си, показва, именно, присжтствието на Бога в нас. Той е слЪзъл от възвишения свет в нашия. За да аг&зе в нашия свят, Бог специално се е. приспособил, за да заеме съответно лгбсто. За да се настани между нас, като между свои деца, Той се е отказал от всичко, което има – от славата, от величието си. При това положение Бог живЪе между нас като човек. Когато отидем при Него, ние ще жив^ем като човеци. Щом е дошъл между нас, той търси начин, как да ни предаде своите благословения, да не


287

июупотръбим с тях. За да оценим тия блага, ние минаваме през школата на радо-стите и на страданията. Пресили ли се човек вътрешно, страданията започват да го след-ват. Достатъчно е човек малко да претовари стомаха, сърцето или мозъка си, за да му лойдат известни страдания. Когато се заеме да извърши една работа, за която не е готов, човек страда. Извърши ли н-вкаква работа, за която е готов, той се рвдва.

Всички хора се стремят към любовта, защото само тя е в състояние да преобрази света. Първоначално човек е живъл за себе си. Велико нещо е да живЪе човек за себе си. Това е Божествено качество. И Бог е живъл за себе си. След като е създал света, Той започнал да жив^е за всички същества, които сам е създал. По този начин Той се е самоограничил, но радвал се е на само-ограничението си, че може да опознае съществата, които е създал. Присжтствието на Бога в малките същества е станало причина за те-бхните страдания. Да се ограничи човек, това значи, да застане пред някоя голяма планина, която да хверля свнка върху него. Застанал в сЬнката на планината, той страда, мъчи се, защото е лишен от онзи про-стор, който би имал, ако е на планината, или пред нея. Всбки човек страда от засЬнч-ване, все някой го е засънчил. Дъщерята страда от майка си, която я засенчила, си-нът – от бащата, ученикът – от учителя


288

си, слугата – от господаря си. Светът е пълен с засънчени хора. Искат ли да се освободят от къщит, които ги засвнчват, хората ги разрушават. Искат ли да се освободят от гориг, които ги засвнчват, хората ги изсичат. Следователно, в бъдеще, за да не се засвнчват едни други, хората трябва да бъдат прозрачни. Майките, бащит, децата, учителите и учениците, господарите и слугите трябва да бъдат прозрачни, да не засвнчват никого. Къщите също тр-вбза да бъдат прозрачни, от стъкло, да не се засвнчват. Само любовта може да направи нещата прозрачни. Думата „прозрачность" подразбира отсжтствие на всякаква съпротива, или противодействие на светлите и възвишени човешки мисли, чувства и постъпки.

Съвременните хора жив^ят в един свет, който сами не оценяват, вследствие на което са недоволни. Никой не е доволен от положението, в което се намира. Майката не е доволна от децата си, че не я обичат, както тя желае. Бащата също не е доволен от децата си. Децата не са доволни от родителите си, че не са такива, каквиво г искат да бъдат. Пон-вкога бащата и майката са принудени да стават капелмайстори. Те искат децата им да бъдат добри певци, а децата не са научили още пението. Всички хора искат да живеят добре, но не знаят, как да постигнат това изкуство. Първоначално чо-вък е бил затворен в яйце. За да излезе


289

от яйцето, той трябва да знае, как да постъпи. Който не знае изкуството да прояви живота си, той счупва яйцето. Който знае това изкуство, той разтваря яйцето. Разтварянето на яйцето наричат основен тон на живота. Който взима основния тон на живота правилно, той никога не боледува. Болеститъ1 показват, че човек не е взел правилно основния тон на живота.

Да познае човек себе си, да познае и ближния си, това значи, да си създадат условия един на друг, да се развиват физически, съречно а умствено. Новият живот носи условия за опознаване на хората. Опознаването започва с говор. Човекът, когото трябва да опознаеш, ще ти проговори. Дойде ли до този момент, всички възможности за човека ще се проявят. Душата му ще се разтворили той ще види, с какви възможности разполага на механическия, на органическия и на психическия свят. Всвка форма представя една въз* можност за човечка. Като изучава тази форма, той се свързва с нея и придобива известно богатство. Койго не разбира това, той мисли, че растенията нямат никаква разумност "в себе си. Той се самоизлътеа. Растенията са чувствителни и разумни. Забелязано е, че ако някой престъпник се доближи до едно дърво, то изсъхва. Ако праведният се допре до изсъхнало дърво, то оживява. Значи, когато се вершат престъпления, дърветата изсъхват; когато се вершат добри дела в света, из-

19


1'90

съхналите дървета ожьвяват. Когато се вер-шат престъпления, хората умират; когато се вершат добри д-вла, хората се* раждат. НЪ-кои мислят, че само хората са разумни са-щества. Встзки човек мисли добре само за себе си. Това е ограничено разбиране.

В древността живели трима учители, които се състезавали за една и съща мисия. За да се реши, кой от тримата трябва да изпълни дадената мисия, заставили ги да гласу-ват. Като прегледали бюлетините, намерили три различни имена – вевки гласувал за себе си.

При посрещането на един европейски цар били избрани 12 красиви моми, всяка от които ностзла по един букет цвътя. Решено било, обаче, една от момитъ1 да поднесе буке-титтз на царя. Те требвало да гласуват, да из-берат една измежду ттзх, която да изпълни мисията. Като прегледали бюлетиниттз, намерили 12 бюлетини с 12 различни имена. И тук вевча мома гласувала за себе си.

Това е противоречие, което съществува навевкаде в живота. Как може да се разреши това противоречие? Противоречието ще се разреши, като дойдат 12 царе. Щом по-сръчцат 12 царе, всяка мома ще поднесе по един букет. В живота, когато момата се жени, този въпрос има друго разрешение. Момъкът, за когото момата се жени, е ца-рят, котто посртзщат. Момата е красивата девойка, която поднася на царя букет От друга сграна, новороденото дете е царят,


291

който иде, а майката – момата, която поднася букета. За да не се създават противоречия м живота, чов-Ък трябва да има само една идея в ума си – царя, когото поср^щат, и само едно чувство в сърцето си – царицата, която поср^щат. Царят иде всЪкога със своята царица.

И тъй, от всички се изисква ново разбиране за живота и за любовта. Да обичаш нтжого, това значи, да слЪзеш на неговия уро-вен; да обичаш никого, това значи, да му за-несеш от своите блага и да го научиш, как да ги употребява; да обичаш някого, това значи, да го приемеш в себе си и да го заведеш в своето отечество. Отечеството на човешката душа представя рая–местото на всички възможности и бпага, които чов^к никога е имал. Днес всеки човек се стреми да се верне в рая, отдето е изл"бзъл. Между земята и рая има една тъмна зона, която човек неизбежно трябва да мине. За да я мине спокойно, нужна му е светлина, равна на светлината на 25 милиона свещи. Щом мине тъмната зона и влезе в Божествения свет, свещьта не е нужна вече. В Божествения свят тя изглежда слаба, червена светлина, която едва мъждее. Тъмната зона се отличава и с голям студ. Температурата там е под 273°. За да мине през тази зона, чо-в-бк трябва да има любов. Само любовта е в състояние да мине -прбз" студената и тъм-


292

на зона. Голяма е топлината на любовта. Тя преодолява и най-голямия физически студ.

Не се минава лесно тъмната и студена она. Съзнава ли това, или не, човек се държи здраво за земята. Той не иска да я напусне. Човек се държи за земята поради своя гоизъм. Двата полюса на земята – северният и южният, показват егоизъма на мcжа и на жената. Северният полюс представя гоизъма на мъжа, т. е. на ума, а южният – егоизъма на жената, т. е. на сърцето. За да азберете, какво н^що е егоизъмът на северния полюс, представете си, че всичкият лед от полюса е събран на едно мъхто и образува ледена планина, висока две хиляди метра. Ако разхверлите този лед по цълата земя, ще образувате леденъ^пласт, дебел 40 етра. Какъвто е мъжкият егоизъм, такъв е и женският. Егоизъмът не е нещастие за човека, но благо, което той трябва да знае, как да използува. Егоизъмът е богатство, което мъжете и жените са събирали от излизането си от рая до днес. Като не са знаяли, къде да го складират, те са го трупали на двата полюса – на северния и" на южния.

Съвременните хора търсят начин да се освободят от егоизъма. Как ще се освобо-дят? Къде ще го турят? Ако го разпръ-снат по поверхнината на земята, той ще унищожи живота, ще унищожи цялата култура. Ако го стопят, на земята ще стане такъвь


293

потоп, какъвто човечеството никога не е виждало. Единствената сила,която може правилно да се справи с еголзъма, това е любовта. Тя ще го топи малко по малко, незабелязано. Следователно, не бързайте и вие да се освободите изведнъж от своя егоизъм. Ако го разпръснете по цъ\лата земя, той ще спре еволюцията ви. Ако го разтопите изведнъж, той ще произведе голям потоп в вас, който ще ви удави. Оставете вашия егоизъм на мъттото му, да чака идването на любовта. В ума на човечса е събран мъжкият егоизъм, а в сърцето – женският. Като вижда опасността, която дебне човека, Бог вика при себе си първо жената и казва: „Сине мой, дай ми^сърцето си !" Бог иска първо жената да отиде при Него, да се справи с нейния егоизъм, да го организира. След това Той ще повика мъжа. От хиляди години на-сам Бог топи женския егоизъм. Това е старата епоха. Новата епоха, която сега иде^ ще се занимава със стоияване й* организиране на мъжкия егоизъм. Това е епохата на мъжа. Понеже жената се освобождава вече от своя егоизъм, тя ще помага на мъжа, и той да се освободи. Тази е причината, поради която мл> жът търси любовта на жената. Понеже любовта носи топлина, тя ще стопи мъжкия егоизъм. Аз взимам думитъ1 „мъж и жена" в широк смисъл и казвам: Човешкото сърце трябва да помага на чов'кш кия ум.


294

Човек крие в себе си гол-бми ларби, способности и сили, но не ги съзнава. Щом не ги съзнава, той нт>ма в-вра в себе си. Като не в'врва в себе си, човек жиа-ве в недей-ствителен свят и мисли, че от него нищсг не може да стане. То е все едно да наблюда-~ вате земята през зимата и да мислите, чеог нея нищо не може да излезе. Имайте малко търпение. След четири–пет месеца, когато слънчевата светлина и топлина се проявят по-силно, когато влагата се увеличи, вие ще видите, че много главички се подават от земята, и живот кипва навсЬкъде.

Сега, като изучавате живота на земята, виждате, че тя прави две главни движения: около слънцето и около себе си. От движението на земята около слънцето се образуват четирите годишни времена; от движението на земята около осьта й се образуват ден и нощ. Като жив-ве на земята, и човек минава през гбзи движения. От движението около себе си човек минава през радости и скърби. Радостта представя светлата страна на човешкия живот – деня; страданието представя тъмната страна на чов-бшкия живот – нощта. Както деньт в чов-бшкия живот се см-вня с нощта. така и радостта – със страданието. И обратно: страданието се см-вня с радостта. Освен около себе си, човек се движи и около слънцето – около Бога. При това движение в него се създа-ват четирите годишни времена.


295

Като ученици на Велика Школа, вашата задача е да изучавате земята, на кояю живеете, но същевременно трябва да изучавате и другите планети. Днес, със способностите и чувствата, които имате, можете да изучавате земята, но ще дойде ден, когато ще развиете своите вътрешни чувства и способности. Тогава ще можете^ по желание, да се пренасяте 01 една планета на др^га. Като пътувате съзнателно от една планета на друга, вие ще можете да проследите пътя, по който сте минали. Ще видите, че и на другитв планети има живот. И там има същества, които обработ-ват своята почва, както правят хората на земята. Тогава обитателите на другите планети ще слизат на земята. Ако днес некоесж-щество от другите планети слезе на земята, нема да му верват, ще го наричат луд, лъжец и те. н. Ако някой се осм-бли да каже, че е слезъл от слънцето, никой нема да му поверва. Защо? Защото хората имат особено понятие за слънцето. Според мнозина слънцето е горящо тело, с много висока температура.

Има едно особено слънце, на което всеки човек трябва да отиде. Жителите на това слънце подигат човешкия живот. са наречени братя на любовта. Когато сле-зат повече от тях, земята коренно ще се преобрази. Тогава всички хора ще се наричат братя и сестри. Всички ще говорят на един общ език. Всички майки и бащи ще


296

образ) ват една майка и един баша. Те ще излЪзат от главата на човека, но ще минат през очите му. Очите са единственото мъ-сто, през което те могат да минат. Когато дойдат на земята, те ще внесат радост и веселие в човешката душа. Затова Те<азва ПсалмопЪвецът: „Когато видя Бога, душата ми ще се изпълни с радость".

Външната светлина, която виждаме, е ре-зултат на мисълта на възвишените същест-ва, които са над нас. Тя излиза от очите на тия същества. Животните възприемат оная светлина, която излиза от нас. Тъ- не ви-ждат нещата, както ние ги виждаме, понеже приемат светлина, която е минала през две гжети сръ\ци, вследствие на което е претърпяла двойно пречупване. Човек представя из-вестен инструмент; важно е, каква музика ще излъзе от него. Мислите и чувствата пред-ставят музиката на човека. Каква ще бъде мисълта на човека, и каква светлина щеиз-дава, това зависи от разположението му към братята на любовта, които идат отгоре. И като млади, и като стари, вие трябва да възприемате любовта, отдето да иде тя. Любовта е за всички хора, а не само за младит. Според мене, млад е онзи човек, който има градини, пълни с доброкачествени плодни дървета, и сам къса плодовете си. Не може ли всеки човек да има такива градини и всякога да бъде млад?


297

Новият живот, към който всички хора се сгремят, води към Божествените градини и предлага на всички сами да късат от плодовете на техните дървета. В този сми-съл, новият живот изисква млади, любещи хора. Сега и ние ви поканваме да излезете от стария живот и да влезете в Божествените градини на новия живот, сами да си откъс-нете от новите плодове. Времето помага за това, но и ние ще ви помогнем да влезете в тия градини и да си изберете от най-хубавите плодове. Всеки ще си избере по вкуса на своя ум и на своето сърце.

Бъдете готови сега да приемете благата, които вашите братя ви носят. От хиляди години насам човечеството очаква тия братя. Те идат вече. Ония, които не разбират смисъла на идването им, казват, че иде вече второто пришествие. Други пък го нари-чат край, свършване на света. Ония, които разбират нещата, казват, че иде „началото на новия живот".

12. август, 5 ч. с.