от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
 
Ред 7: Ред 7:
 
Добрата молитва. Венир – Бенир.
 
Добрата молитва. Венир – Бенир.
  
Сега пяхме “Венир-Бенир”. Какво означава тази песен “ВЕНИР”. Вече имаме един строеж. Някой път аз говоря, че в музиката онези, които изчисляват, казват, че първият тон има 16 трептения. Музикантите не знаят 16 трептения какво означават. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. “Венир” значи онзи, който направил света. БЕНИР. Ти, който си накарал нещата да растат, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква? В еврейския език имаме 22 букви съгласни. Гласните букви ги няма. Гласните букви се подразбират. Съгласните букви представят веществото, от което трябва да се създаде нещо. Съгласните букви са света непроявен. А гласните букви е един свят проявен. Или съединени в едно, една съгласна буква, като туриш при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви. Няма път. Съгласните букви са светът, който се проявява. Да допуснем, че в даден случай има-ш едно състояние, безизходен път, в трудно положение се намираш. Искаш да станеш богат човек, не знаеш как. Желанието да станеш богат не е лошо. БЕНИР. Богатият трябва да расте. Да наследиш богатството от баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиеш, не си се труди-л. Една валчеста плоча става голям певец. Като се навие, пее една песен. Какво пее? Пее си една песен. Като туриш, завърти се, пее много хубаво. Като че ли е свършил университет. Втори път пак същата песен пее. Една и съща песен си пее плочата. Тази песен плочата не я е научила с усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е един материален свят. Материя е това, което не се движи. Казвам: Някой път повтаряме някои работи. “Лошо ми е, лошо ми е” – напечатана плоча е. Този, болният човек, е напечатана плоча. Дошъл, турил напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е”. Какво трябва да направя? Вземам тази плоча много полека, ще го разгледам, ще напиша отгоре “Здрав съм”. То още не е реално. И то е плоча. Излиза и пее: „Болен бях, здрав съм сега. Болен бях, здрав съм”. Сега трябва да оцениш. Ти не съзнаваш какво е здравето, не го цениш. Болен си и болестта не цениш. Само пееш. Другите, които са наоколо, страдат повече, отколкото ти страдаш. Някой път, когато човек е болен, има една преструвка. В болните и в децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направят малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че един човек е болен? По цвета. Какво има в жълтия цвят? Започва да мисли за този, че (е) пожълтял, затова дойде болестта. Ние искаме да премахнем жълтия цвят. Ние правим пакост на тоя човек. Ще му дадем онзи, естествения жълт цвят. Има един жълт цвят, който не е здравословен. Няма съответните трептения. Да допуснем, че тук имате 15 трептения. Да допуснем, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава? Имаме вече един свят създаден. Трябва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили от едно несносно зло в света. Ти си бил крайно беден човек. Сега ти дават числото 16, дават ти едно богатство. Казват: „Направи си къща, купи си ниви, да си сееш, волове”. Оженил си се, народил си деца, възпитаваш ги. Казвате: „Има-м богатство да ядем, да пием”. Числото 6 в дадения случай е закон на Любовта. 6 в дадения случай – Бог ти дал. Някой казват: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число”. Кой е поти-кът на 6? 6 само по себе си какво е? Да кажем едно яйце, създадено от любов, но ако туй яйце няма да го измътиш, след 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако няма тази единица пред него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-те, разумни условия да се прояви. Казвам: Любовта трябва да има една подбудителна причина. Ти носиш 6, то е едно семе, посято в земята. Може да израсте, но трябва да има едно слънце. После и земята трябва да (се) върти около себе си. Да стане в тебе промяна, че да възприемеш слънчевите лъчи. Туй зърно, посято в земята, да може да израсте, да даде своя си плод.
+
Сега пяхме “Венир-Бенир”. Какво означава тази песен “ВЕНИР”. Вече имаме един строеж. Някой път аз говоря, че в музиката онези, които изчисляват, казват, че първият тон има 16 трептения. Музикантите не знаят 16 трептения какво означават. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. “Венир” значи онзи, който направил света. БЕНИР. Ти, който си накарал нещата да растат, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква? В еврейския език имаме 22 букви съгласни. Гласните букви ги няма. Гласните букви се подразбират. Съгласните букви представят веществото, от което трябва да се създаде нещо. Съгласните букви са света непроявен. А гласните букви е един свят проявен. Или съединени в едно, една съгласна буква, като туриш при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви. Няма път. Съгласните букви са светът, който се проявява. Да допуснем, че в даден случай имаш едно състояние, безизходен път, в трудно положение се намираш. Искаш да станеш богат човек, не знаеш как. Желанието да станеш богат не е лошо. БЕНИР. Богатият трябва да расте. Да наследиш богатството от баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиеш, не си се трудил. Една валчеста плоча става голям певец. Като се навие, пее една песен. Какво пее? Пее си една песен. Като туриш, завърти се, пее много хубаво. Като че ли е свършил университет. Втори път пак същата песен пее. Една и съща песен си пее плочата. Тази песен плочата не я е научила с усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е един материален свят. Материя е това, което не се движи. Казвам: Някой път повтаряме някои работи. “Лошо ми е, лошо ми е” – напечатана плоча е. Този, болният човек, е напечатана плоча. Дошъл, турил напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е”. Какво трябва да направя? Вземам тази плоча много полека, ще го разгледам, ще напиша отгоре “Здрав съм”. То още не е реално. И то е плоча. Излиза и пее: „Болен бях, здрав съм сега. Болен бях, здрав съм”. Сега трябва да оцениш. Ти не съзнаваш какво е здравето, не го цениш. Болен си и болестта не цениш. Само пееш. Другите, които са наоколо, страдат повече, отколкото ти страдаш. Някой път, когато човек е болен, има една преструвка. В болните и в децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направят малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че един човек е болен? По цвета. Какво има в жълтия цвят? Започва да мисли за този, че (е) пожълтял, затова дойде болестта. Ние искаме да премахнем жълтия цвят. Ние правим пакост на тоя човек. Ще му дадем онзи, естествения жълт цвят. Има един жълт цвят, който не е здравословен. Няма съответните трептения. Да допуснем, че тук имате 15 трептения. Да допуснем, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава? Имаме вече един свят създаден. Трябва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили от едно несносно зло в света. Ти си бил крайно беден човек. Сега ти дават числото 16, дават ти едно богатство. Казват: „Направи си къща, купи си ниви, да си сееш, волове”. Оженил си се, народил си деца, възпитаваш ги. Казвате: „Имам богатство да ядем, да пием”. Числото 6 в дадения случай е закон на Любовта. 6 в дадения случай – Бог ти дал. Някой казват: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число”. Кой е поти-кът на 6? 6 само по себе си какво е? Да кажем едно яйце, създадено от любов, но ако туй яйце няма да го измътиш, след 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако няма тази единица пред него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-те, разумни условия да се прояви. Казвам: Любовта трябва да има една подбудителна причина. Ти носиш 6, то е едно семе, посято в земята. Може да израсте, но трябва да има едно слънце. После и земята трябва да (се) върти около себе си. Да стане в тебе промяна, че да възприемеш слънчевите лъчи. Туй зърно, посято в земята, да може да израсте, да даде своя си плод.
  
Някой път всичкото ваше богатство е в главата. То е ваше, то е ваш капитал. Хамбарът е горе. Божественият хамбар е в главата, горе. Нещата в главата нямат динамика, те са в едно потенциално положение. Тия неща трябва да излязат, да слязат в сърцето долу. Сърцето, в дадения случай, е посята нива. Известна идея, като се посее, ще даде резултат. Ако не можеш да изведеш една идея из Божествената житница и да я посееш в сърцето вътре, че тази идея да се огрява от слънцето, ти не може да разбереш смисъла на идеята какъв е. Сега по някой път засягам идеи, не им намира-м махана*. Една песен е построена. Запример: вие не знаете какво значи един затворен интервал в музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали. Затвореният интервал е една идея, ти скърбиш. Затворен интервал – имаш една болест, няма цяр*. Не че няма цяр, но не знаеш цера. Ти се обезсърчиш. Дойде един човек, отвори този интервал, казва: „Излечима е тази болест”. Имаш запек на стомаха, значи малко лигавина има в червата. Има излишъци насъбрани. Червата изгубват своята динамика. Не могат да изхвърлят нечистотиите навън. Тогава може да стане запека толкова силен, че човек може да се задръсти.
+
Някой път всичкото ваше богатство е в главата. То е ваше, то е ваш капитал. Хамбарът е горе. Божественият хамбар е в главата, горе. Нещата в главата нямат динамика, те са в едно потенциално положение. Тия неща трябва да излязат, да слязат в сърцето долу. Сърцето, в дадения случай, е посята нива. Известна идея, като се посее, ще даде резултат. Ако не можеш да изведеш една идея из Божествената житница и да я посееш в сърцето вътре, че тази идея да се огрява от слънцето, ти не може да разбереш смисъла на идеята какъв е. Сега по някой път засягам идеи, не им намирам махана*. Една песен е построена. Запример: вие не знаете какво значи един затворен интервал в музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали. Затвореният интервал е една идея, ти скърбиш. Затворен интервал – имаш една болест, няма цяр*. Не че няма цяр, но не знаеш цера. Ти се обезсърчиш. Дойде един човек, отвори този интервал, казва: „Излечима е тази болест”. Имаш запек на стомаха, значи малко лигавина има в червата. Има излишъци насъбрани. Червата изгубват своята динамика. Не могат да изхвърлят нечистотиите навън. Тогава може да стане запека толкова силен, че човек може да се задръсти.
  
 
Питал един цар едного: „Кое е най-хубавото състояние в света?” – ”На земята”- казва. Най-хубавото състояние е да функционират червата ти правилно. Да ядеш добре и да ходиш по себе си. Защо е така? И започва да му разправя. Не може да разбере. Този философ задънил царя и като седял 10 деня задънен, като се освободил, казал: „Туй, което ми казваше, е вярно”. Сега аз като ви разправям и вие ще идете е ще го лансирате*. Лошо нещо е човек да се задъни. Сега то е философия. Трябва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа”. Че като е задънена, има нещо страшно. Кацарят, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на ум, турил тия дъски, турил обръчи, турил дъно, задънил кацата. След като задънил, ще му остави едно място за една канела. Има ред и порядък. Задръстените работи имат изходен път.
 
Питал един цар едного: „Кое е най-хубавото състояние в света?” – ”На земята”- казва. Най-хубавото състояние е да функционират червата ти правилно. Да ядеш добре и да ходиш по себе си. Защо е така? И започва да му разправя. Не може да разбере. Този философ задънил царя и като седял 10 деня задънен, като се освободил, казал: „Туй, което ми казваше, е вярно”. Сега аз като ви разправям и вие ще идете е ще го лансирате*. Лошо нещо е човек да се задъни. Сега то е философия. Трябва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа”. Че като е задънена, има нещо страшно. Кацарят, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на ум, турил тия дъски, турил обръчи, турил дъно, задънил кацата. След като задънил, ще му остави едно място за една канела. Има ред и порядък. Задръстените работи имат изходен път.
  
По някой път ви говоря за музиката. На музиката трябва да знаеш канелата. Една музика (е) задънена (и) трябва да знаеш къде канелата да наточиш. Ако не знаеш как да извадиш виното из бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човек вино”. Аз оставям този въпрос. Аз съм за пиенето, аз съм за яденето, нищо повече. Не съм да не ядеш, аз съм да ядеш, да пиеш, да работиш, да мислиш, да чувствуваш, за всичко туй положителното. Един свят, който е съвсем другояче построен. Ами ти не прави лошо. Какво нещо е лошото? Лошото е един свят материален, на който ти не знаеш какви са законите. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаеш законите. Наскоро тук намерили една бомба. Селянинът я взима да я носи за спомен. Започна-л да я човърка, пуква се, убива го. Знание трябва. Техник трябва, който разбира тънкостите на тая бомба. Ако бутнеш там, където не трябва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има в речта, какви динамични думи има в речта? Знаете ли какви отрови има в говоримия език? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налягане има? Вие нямате хабер*. Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господ направил света така? Защо туй, защо онуй?” Не е твоя работа да говориш така. Ти като дойдеш там, не питай защо Господ създаде света. Ти казваш: „Защо Господ създаде света?” Как трябваше да го направи – кажете вие. Ако един вол ме пита защо Господ направи света, какво ще кажа на вола? Ако човек ме пита защо Господ направи света, какво трябва да му кажа? На вола казвам: Господ направи света да ореш. Пита ме рибата: „Защо Господ направи света?” Казвам: Да живееш в водата и да плуваш. Пита ме птицата: „Защо Господ направи света?” Казвам: Да хвъркаш. Туй изобщо е вярно. Птиците Господ създаде в света да хвърчат, но тия птици, докато започнаха да хвъркат, колко време ще им трябва? Ако рекат с своите аеропланчета да хвръкнат, да допуснем, че сами не ги правят, а ги купуват, но все-таки трябва да разбират (от) техника. А да се качите в един аероплан да го направлявате, лесна работа ли е? Аз по някой път казвам: Големи герои са тия хора от аеропланите. И там може да се блъсне някъде, трябва да си отваря очите. Ако сам пътува, но по някой път пътуват стотина-двеста апарата, може да се сблъскат някъде.
+
По някой път ви говоря за музиката. На музиката трябва да знаеш канелата. Една музика (е) задънена (и) трябва да знаеш къде канелата да наточиш. Ако не знаеш как да извадиш виното из бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човек вино”. Аз оставям този въпрос. Аз съм за пиенето, аз съм за яденето, нищо повече. Не съм да не ядеш, аз съм да ядеш, да пиеш, да работиш, да мислиш, да чувствуваш, за всичко туй положителното. Един свят, който е съвсем другояче построен. Ами ти не прави лошо. Какво нещо е лошото? Лошото е един свят материален, на който ти не знаеш какви са законите. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаеш законите. Наскоро тук намерили една бомба. Селянинът я взима да я носи за спомен. Започнал да я човърка, пуква се, убива го. Знание трябва. Техник трябва, който разбира тънкостите на тая бомба. Ако бутнеш там, където не трябва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има в речта, какви динамични думи има в речта? Знаете ли какви отрови има в говоримия език? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налягане има? Вие нямате хабер*. Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господ направил света така? Защо туй, защо онуй?” Не е твоя работа да говориш така. Ти като дойдеш там, не питай защо Господ създаде света. Ти казваш: „Защо Господ създаде света?” Как трябваше да го направи – кажете вие. Ако един вол ме пита защо Господ направи света, какво ще кажа на вола? Ако човек ме пита защо Господ направи света, какво трябва да му кажа? На вола казвам: Господ направи света да ореш. Пита ме рибата: „Защо Господ направи света?” Казвам: Да живееш в водата и да плуваш. Пита ме птицата: „Защо Господ направи света?” Казвам: Да хвъркаш. Туй изобщо е вярно. Птиците Господ създаде в света да хвърчат, но тия птици, докато започнаха да хвъркат, колко време ще им трябва? Ако рекат с своите аеропланчета да хвръкнат, да допуснем, че сами не ги правят, а ги купуват, но все-таки трябва да разбират (от) техника. А да се качите в един аероплан да го направлявате, лесна работа ли е? Аз по някой път казвам: Големи герои са тия хора от аеропланите. И там може да се блъсне някъде, трябва да си отваря очите. Ако сам пътува, но по някой път пътуват стотина-двеста апарата, може да се сблъскат някъде.
  
Сега казвам, което може да приложите. Наука е туй, което трябва да учите. Вие седите и казвате: „Остарях, побеля ми косата”. Че побеляването на косата старина ли е? Господ ви направил бяла коса. Досега ти събираш от хората, взема-ш, сега като ти направил бялата коса – да даваш от себе си. Ще бъдеш щедър, ще даваш. Ти казваш: „Как ще давам? Че какво ще стане с мене?” На другият турил черна. Белият раздал всичко и Господ сега му направил черна коса. Казва: „Ти сега ще събираш, ще вземаш”. После черната коса стане пак бяла – ще вземаш, ще даваш, ще вземаш, ще дава-ш. Хубаво е да вземаш и да даваш. Ще обясня думите “вземане” и “даване”. Вземаш житото, туряш го в хамбара, даваш житото, изваждаш го от хамбара. Посяваш го на нивата и като узрее, ти пак го прибираш в хамбара. Какво ще дава-ш, ако ти изваждаш постоянно? Ще учиш процеса. Като сееш житото, ще видиш какво става. Като го сееш в земята, то излиза, изниква. Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че в българския език имаме една дума “обич”. На английски или на кой да е език много мъчно е да се обясни разликата между обич и любов. В английски обич и любов, трябва да му кажа така: Космична любов и мирова любов. Космичната любов е любов от центъра към периферията. А мировата любов е от периферията към центъра. Какво значи от центъра към периферията? Един свят се създава, Божествената любов излиза отгоре, иде към нас, ние сме към периферията. Когато Божествената любов в нас се явява, ние не може в даден случай да проявим любовта, ние сме вече едно отражение. В нас се явява една обич към Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме. Обич в дадения случай е, че ти приемаш Божественото. Започваш да работиш в не го. Ако вълната, която си приел, (ако) не работиш, ти не обичаш човека. Като започнеш да работиш, вълната ще покаже, че го обичаш. Вие искате Бог да обръща внимание на вас, хубаво е желанието ви. Ако при мене един ученик се учи по музика и той не следва хубаво, може ли аз да го любя? Ако му предам първия урок и той не го научи, как ще му предам втория? Вие знаете ли в какво стои основният тон? Музиката има основен тон. Тепърва хората ще учат музиката, както разбирам. Боли го коремът, като изпее <em>до</em> – болестта престане. Има смущения в ума си, като вземе <em>до</em>, основният тон – изчезва смущението. Свързвам се с първата причина, с любовта. Тази любов започне да трепти. Аз зная какви са трептенията й. Това не може да го предам на вас. Казвате: „Как е тази работа?” Че сега как ще ви разправя? На вас може да ви разправям какво нещо е светлината, но ако вашите органи, очите не бяха развити, как ще ви разправям какво нещо е светлината? В дадения случай ще кажете: „Ние толкоз невежи ли сме?” Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младите ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознават. Едното погледне другото, второто погледне първото. Пак се погледнат. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледал съм като преподават по психология. Какви неверни неща изнасят хората психологически. Запример: Някой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навъсил се е”. Не е навъсване. Като си свие веждите, в някой се образуват две линии на челото, в други няма две линии. В някои има само една линия. В някои няма никаква линия. Какво означават двете линии? Сега тайна е. Няма да обясня, само един малък превод ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него?” Две успоредни линии има. Дали ще може да вървим? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може с този човек да се спогаждаме? То погледне и се понавъси. Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим. Като кажа, че можем да ходим двамата, лицето стане светло. Единият е едното колело, другият – другото.  
+
Сега казвам, което може да приложите. Наука е туй, което трябва да учите. Вие седите и казвате: „Остарях, побеля ми косата”. Че побеляването на косата старина ли е? Господ ви направил бяла коса. Досега ти събираш от хората, вземаш, сега като ти направил бялата коса – да даваш от себе си. Ще бъдеш щедър, ще даваш. Ти казваш: „Как ще давам? Че какво ще стане с мене?” На другият турил черна. Белият раздал всичко и Господ сега му направил черна коса. Казва: „Ти сега ще събираш, ще вземаш”. После черната коса стане пак бяла – ще вземаш, ще даваш, ще вземаш, ще даваш. Хубаво е да вземаш и да даваш. Ще обясня думите “вземане” и “даване”. Вземаш житото, туряш го в хамбара, даваш житото, изваждаш го от хамбара. Посяваш го на нивата и като узрее, ти пак го прибираш в хамбара. Какво ще даваш, ако ти изваждаш постоянно? Ще учиш процеса. Като сееш житото, ще видиш какво става. Като го сееш в земята, то излиза, изниква. Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че в българския език имаме една дума “обич”. На английски или на кой да е език много мъчно е да се обясни разликата между обич и любов. В английски обич и любов, трябва да му кажа така: Космична любов и мирова любов. Космичната любов е любов от центъра към периферията. А мировата любов е от периферията към центъра. Какво значи от центъра към периферията? Един свят се създава, Божествената любов излиза отгоре, иде към нас, ние сме към периферията. Когато Божествената любов в нас се явява, ние не може в даден случай да проявим любовта, ние сме вече едно отражение. В нас се явява една обич към Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме. Обич в дадения случай е, че ти приемаш Божественото. Започваш да работиш в не го. Ако вълната, която си приел, (ако) не работиш, ти не обичаш човека. Като започнеш да работиш, вълната ще покаже, че го обичаш. Вие искате Бог да обръща внимание на вас, хубаво е желанието ви. Ако при мене един ученик се учи по музика и той не следва хубаво, може ли аз да го любя? Ако му предам първия урок и той не го научи, как ще му предам втория? Вие знаете ли в какво стои основният тон? Музиката има основен тон. Тепърва хората ще учат музиката, както разбирам. Боли го коремът, като изпее <em>до</em> – болестта престане. Има смущения в ума си, като вземе <em>до</em>, основният тон – изчезва смущението. Свързвам се с първата причина, с любовта. Тази любов започне да трепти. Аз зная какви са трептенията й. Това не може да го предам на вас. Казвате: „Как е тази работа?” Че сега как ще ви разправя? На вас може да ви разправям какво нещо е светлината, но ако вашите органи, очите не бяха развити, как ще ви разправям какво нещо е светлината? В дадения случай ще кажете: „Ние толкоз невежи ли сме?” Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младите ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознават. Едното погледне другото, второто погледне първото. Пак се погледнат. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледал съм като преподават по психология. Какви неверни неща изнасят хората психологически. Запример: Някой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навъсил се е”. Не е навъсване. Като си свие веждите, в някой се образуват две линии на челото, в други няма две линии. В някои има само една линия. В някои няма никаква линия. Какво означават двете линии? Сега тайна е. Няма да обясня, само един малък превод ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него?” Две успоредни линии има. Дали ще може да вървим? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може с този човек да се спогаждаме? То погледне и се понавъси. Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим. Като кажа, че можем да ходим двамата, лицето стане светло. Единият е едното колело, другият – другото.  
  
Турят една ос, започват да карат каруцата. Ще се спре колата някъде, някъде ще пътува по-бързо, някъде е нанагорнище, по-мъчно пътуват, надолу по-лесно пътуват. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до еди-н наклон – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана с вас. Не разбирате закона. Когато се пътува по плоскост, ще научите едно нещо. Когато пътувате нанадолу, ще научите едно друго нещо. Когато пътувате по нанагорнище, ще научите трето нещо. Това са закони, които трябва да се изучават. Така Господ е направил. Така не се пътува. Господ направил, един закон е турил. Ти казваш: „Нали се качвам сега в автомобил”. Ако се качите на един автомобил на задната или на предната част, каква ще бъде разликата? В автомобила има едно място, дето е най-приятно. Като седнеш там, най-малко сътресения има. Другаде като седнеш, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола с кон без пружини? Като слезеш, заболи те крака. Като слезеш от тази конска кола, така си се разтърсил, мязаш на мляко, което са били, били. Сега защо давам този анекдот? Понеже в вас настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане в ума ви, да се позасмеете малко. Ако човек цял ден копае, мъчи се или ако три пъти копне и си почива, или три пъти ще копне, веднъж си почива или три пъти ще копне и тогава мотиката е в въздуха. Аз изчислявам – 100 ако съм копал по три мотики, това са 300 мотики. Ударил съм в земята 100, а другите в въздуха. Онзи господар е толкоз алчен, казва: „Ти по три пъти удряш, стоенето беше по-дълго”. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударих по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струват? – 3 лева. 3 лева златни, това са 90 лева. Ако каже “3 лева”, ще каже: „Много евтино”. Вие имате една цена, която е непостоянна. В науката има постоянни цени. Един лев – това е една постоянна цена. Няма по-хубава цена от едното. Двете в тази наука е по-малко. Трите е още по-малко. Сега ще се отдалечим. Имаме:
+
Турят една ос, започват да карат каруцата. Ще се спре колата някъде, някъде ще пътува по-бързо, някъде е нанагорнище, по-мъчно пътуват, надолу по-лесно пътуват. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до един наклон – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана с вас. Не разбирате закона. Когато се пътува по плоскост, ще научите едно нещо. Когато пътувате нанадолу, ще научите едно друго нещо. Когато пътувате по нанагорнище, ще научите трето нещо. Това са закони, които трябва да се изучават. Така Господ е направил. Така не се пътува. Господ направил, един закон е турил. Ти казваш: „Нали се качвам сега в автомобил”. Ако се качите на един автомобил на задната или на предната част, каква ще бъде разликата? В автомобила има едно място, дето е най-приятно. Като седнеш там, най-малко сътресения има. Другаде като седнеш, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола с кон без пружини? Като слезеш, заболи те крака. Като слезеш от тази конска кола, така си се разтърсил, мязаш на мляко, което са били, били. Сега защо давам този анекдот? Понеже в вас настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане в ума ви, да се позасмеете малко. Ако човек цял ден копае, мъчи се или ако три пъти копне и си почива, или три пъти ще копне, веднъж си почива или три пъти ще копне и тогава мотиката е в въздуха. Аз изчислявам – 100 ако съм копал по три мотики, това са 300 мотики. Ударил съм в земята 100, а другите в въздуха. Онзи господар е толкоз алчен, казва: „Ти по три пъти удряш, стоенето беше по-дълго”. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударих по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струват? – 3 лева. 3 лева златни, това са 90 лева. Ако каже “3 лева”, ще каже: „Много евтино”. Вие имате една цена, която е непостоянна. В науката има постоянни цени. Един лев – това е една постоянна цена. Няма по-хубава цена от едното. Двете в тази наука е по-малко. Трите е още по-малко. Сега ще се отдалечим. Имаме:
  
 
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9
 
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9
Ред 27: Ред 27:
 
Вие не сте сравнявали вашата теория с теорията, която съществува в природата. Някой път седите, искате да кажете нещо. Чакайте този човек, нека си изкаже мнението. Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бъде”. Той може да разправя, че видял коне да хвъркат из въздуха. Конете може ли да хвъркат? Сега конете може да ги носят с аероплан и един кон може да хвърка. Няма защо да опровергавам. И конете може да хвъркат. Качи се с аероплана, човек сам не може да хвърка като птица, но с ума си може да направи нещо, с което той сам да хвърка. Сам може да си направи един аероплан. Сега вие като ме слушате, мислите, че аз може да ви кажа неща, с които да ви избавя от всичкия несносен живот. Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако аз ви кажа основния тон в музиката, вие имате единица, от дето може да започнете. При тази единица от до – ре има вече смисъл. При ре – ми има вече смисъл, при ми – фа, при фа – сол, при сол – ла, при ла – си има смисъл. Минете първата октава*. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнем философски, но ако започнем с първата октава, което е еволюционна, въпросът е съвсем друг. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълните е голямо. Не са къси вълни, много дълги вълни са. 16 трептения са много дълги. Основният тон е с много дълги вълни. Под него има други трептения, които са много низки. Под 16 отдолу, те са дисонанс* – 15, 14. Щом влезете в 14, ще бъдеш в положението на вол. Щом бъдеш на 15 – ще бъдеш в положението на роб. Щом влезеш на 13, ще бъдеш в положението на нещо, което те варят в тенджерата, кокошка, която варят. Щом влезеш в 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчат. Щом влезеш в 11, то е за товар на хората. Щом влезеш в 10, сега мога да ви покажа всичките процеси. 10 за мене е процес, 16 е едно положение, в него е любовта. 16 заради мене е спасително положение на човека. От 16 дяволът го хвърлят долу. Праведният го турят горе. В 16, при този тон, значи дяволът е долу. Имате 16/15, имате числител 16, знаменател 15. Имате едно цяло и 1/15. В дадения случай числото 5 показва човек – търговец, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силен, учен, казва: „Имам работа, заради тебе. Искам да те използувам”. Някой момък или красива мома пет души искат да я използуват, че страдат заради нея. Че я обича – ще й даде най-първо едно откъснато цветенце. Ако аз съм мома и един момък ми донесе откъснато цветенце, ще (го) държа три километра далеч от ме-н. Ако аз съм момък и една мома ми даде откъснато цвете, същият закон е, за мене няма разлика. Ако ми донесе едно цвете с коренче, казвам: „Умен човек е”. Ако ми донесе цвете без корен, след няколко дена цветето повехне – не е умен човек. Не че има нещо лошо, но той не знае. Този, който носи откъснатите цветя, той е много тщеславен. Той (е) тщеславен (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждаш ли туй цвете, аз живот давам на него”. Казва: „Ти разчитай на мене. Учен човек съм. Ти при мен царица ще бъдеш. Ще живееш добре, автомобил ще имаш, рокли ще имаш, слуги ще имаш”. Казвам й: „При откъснатото цвете – слугиня ще бъдеш, нищо повече”. Не че той туй, което говори, не е вярно, но в дадения случай той си въобразява. После ще каже, ще се извини: „Много съм се заблуждавал, бях голям идеалист”. Без идеи – идеалист без наука.
 
Вие не сте сравнявали вашата теория с теорията, която съществува в природата. Някой път седите, искате да кажете нещо. Чакайте този човек, нека си изкаже мнението. Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бъде”. Той може да разправя, че видял коне да хвъркат из въздуха. Конете може ли да хвъркат? Сега конете може да ги носят с аероплан и един кон може да хвърка. Няма защо да опровергавам. И конете може да хвъркат. Качи се с аероплана, човек сам не може да хвърка като птица, но с ума си може да направи нещо, с което той сам да хвърка. Сам може да си направи един аероплан. Сега вие като ме слушате, мислите, че аз може да ви кажа неща, с които да ви избавя от всичкия несносен живот. Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако аз ви кажа основния тон в музиката, вие имате единица, от дето може да започнете. При тази единица от до – ре има вече смисъл. При ре – ми има вече смисъл, при ми – фа, при фа – сол, при сол – ла, при ла – си има смисъл. Минете първата октава*. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнем философски, но ако започнем с първата октава, което е еволюционна, въпросът е съвсем друг. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълните е голямо. Не са къси вълни, много дълги вълни са. 16 трептения са много дълги. Основният тон е с много дълги вълни. Под него има други трептения, които са много низки. Под 16 отдолу, те са дисонанс* – 15, 14. Щом влезете в 14, ще бъдеш в положението на вол. Щом бъдеш на 15 – ще бъдеш в положението на роб. Щом влезеш на 13, ще бъдеш в положението на нещо, което те варят в тенджерата, кокошка, която варят. Щом влезеш в 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчат. Щом влезеш в 11, то е за товар на хората. Щом влезеш в 10, сега мога да ви покажа всичките процеси. 10 за мене е процес, 16 е едно положение, в него е любовта. 16 заради мене е спасително положение на човека. От 16 дяволът го хвърлят долу. Праведният го турят горе. В 16, при този тон, значи дяволът е долу. Имате 16/15, имате числител 16, знаменател 15. Имате едно цяло и 1/15. В дадения случай числото 5 показва човек – търговец, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силен, учен, казва: „Имам работа, заради тебе. Искам да те използувам”. Някой момък или красива мома пет души искат да я използуват, че страдат заради нея. Че я обича – ще й даде най-първо едно откъснато цветенце. Ако аз съм мома и един момък ми донесе откъснато цветенце, ще (го) държа три километра далеч от ме-н. Ако аз съм момък и една мома ми даде откъснато цвете, същият закон е, за мене няма разлика. Ако ми донесе едно цвете с коренче, казвам: „Умен човек е”. Ако ми донесе цвете без корен, след няколко дена цветето повехне – не е умен човек. Не че има нещо лошо, но той не знае. Този, който носи откъснатите цветя, той е много тщеславен. Той (е) тщеславен (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждаш ли туй цвете, аз живот давам на него”. Казва: „Ти разчитай на мене. Учен човек съм. Ти при мен царица ще бъдеш. Ще живееш добре, автомобил ще имаш, рокли ще имаш, слуги ще имаш”. Казвам й: „При откъснатото цвете – слугиня ще бъдеш, нищо повече”. Не че той туй, което говори, не е вярно, но в дадения случай той си въобразява. После ще каже, ще се извини: „Много съм се заблуждавал, бях голям идеалист”. Без идеи – идеалист без наука.
  
Та казвам: Вие сте от онези ученици, че сте хора, които си играят с лотарийни билети. Всеки от вас взема един билет и казва: „Ще спечеля или не”. Аз изчислявам. Пита ме един ще спечели или не. Казвам: Едва ще си вземеш парите. Казва: „Мене ми трябват много пари”. На друг казвам, че няма да си вземеш парите. Защо? Защото ти си под 16 отдолу. Числата, което не печели, то е под 16. Всяко число, при което вземаш парите си, ти вече имаш основният тон. Благодари, че нищо не си изгубил, пари имаш пак. Втори път пак ще вземеш билет. Основното число не губи. Вземеш един билет – печели и вземеш само парите си. Ти печелиш, че не губиш поне. Вземеш веднъж – изгубиш, не печелиш, вземеш втори, трети път. Сега да ви наведа на мисълта, на онази мисъл, която е в вашия ум. Аз като ви говоря по този начин, вие ще се обезсърчите. Не, не искам да ви покажа, че сте невежи. Искам да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остареете, трябва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не беше на млади години?” На млади години яденето го занимава. Като стане по-голям, с другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момите го занимават. Като стане на 30 години, децата те занимават. Богат станеш, вече имаш една фирма, капитал имаш. Остарееш, погледнеш – краката ти не държат. Четеш една окултна теория, втори път като се преродиш. Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза от майка си. После се учи да ядеш, после се изправи, след туй започна да дружиш с децата, да ходиш на училище. На стари години казваш: „Какво научих сега?” Турците казват: „Теле се роди, говедо си отиде”. Вие не знаете колко съдържателна е думата “хайван”* – “ха-Иване”. Хайван гелди*. Хайван значи един човек, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа как да се разтоварвате”. Ти си ял една храна, която е мъчносмилаема. Като влезе в стомаха, образува се брожение, започне да се превиваш. Не знаеш как да снемеш тази раница. Какво ще правиш? Ако си учен, не разбираш, веднага ще вземеш едно лекарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвам: Всичкото бреме, от което страдаме, вие страдате от някои мисли, някои чувства, трябва да знаете как да се разтоварвате. Не е лошо човек да желае нещо. Ти искаш да стане-ш богат, искаш да станеш богат по късия път. Бръкнеш в някоя каса, задигнеш 100 000 лева, туриш ги в банката, казваш: „Работата се уреди”. По този порядък на нещата, хванат те, един процес се образува. Дойде адвокат, едно углавно дело – 10 години в затвора. Казваш: „10 години поне имам да ям и да пия”. Не зная дали може да ядеш и да пиеш от парите, които си взел.
+
Та казвам: Вие сте от онези ученици, че сте хора, които си играят с лотарийни билети. Всеки от вас взема един билет и казва: „Ще спечеля или не”. Аз изчислявам. Пита ме един ще спечели или не. Казвам: Едва ще си вземеш парите. Казва: „Мене ми трябват много пари”. На друг казвам, че няма да си вземеш парите. Защо? Защото ти си под 16 отдолу. Числата, което не печели, то е под 16. Всяко число, при което вземаш парите си, ти вече имаш основният тон. Благодари, че нищо не си изгубил, пари имаш пак. Втори път пак ще вземеш билет. Основното число не губи. Вземеш един билет – печели и вземеш само парите си. Ти печелиш, че не губиш поне. Вземеш веднъж – изгубиш, не печелиш, вземеш втори, трети път. Сега да ви наведа на мисълта, на онази мисъл, която е в вашия ум. Аз като ви говоря по този начин, вие ще се обезсърчите. Не, не искам да ви покажа, че сте невежи. Искам да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остареете, трябва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не беше на млади години?” На млади години яденето го занимава. Като стане по-голям, с другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момите го занимават. Като стане на 30 години, децата те занимават. Богат станеш, вече имаш една фирма, капитал имаш. Остарееш, погледнеш – краката ти не държат. Четеш една окултна теория, втори път като се преродиш. Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза от майка си. После се учи да ядеш, после се изправи, след туй започна да дружиш с децата, да ходиш на училище. На стари години казваш: „Какво научих сега?” Турците казват: „Теле се роди, говедо си отиде”. Вие не знаете колко съдържателна е думата “хайван”* – “ха-Иване”. Хайван гелди*. Хайван значи един човек, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа как да се разтоварвате”. Ти си ял една храна, която е мъчносмилаема. Като влезе в стомаха, образува се брожение, започне да се превиваш. Не знаеш как да снемеш тази раница. Какво ще правиш? Ако си учен, не разбираш, веднага ще вземеш едно лекарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвам: Всичкото бреме, от което страдаме, вие страдате от някои мисли, някои чувства, трябва да знаете как да се разтоварвате. Не е лошо човек да желае нещо. Ти искаш да станеш богат, искаш да станеш богат по късия път. Бръкнеш в някоя каса, задигнеш 100 000 лева, туриш ги в банката, казваш: „Работата се уреди”. По този порядък на нещата, хванат те, един процес се образува. Дойде адвокат, едно углавно дело – 10 години в затвора. Казваш: „10 години поне имам да ям и да пия”. Не зная дали може да ядеш и да пиеш от парите, които си взел.
  
 
Сега да се върнем към музиката. Българите в игривите песни имат “Хай-ха-ха”. То е затворен интервал. “Тай-ти-ти”, то значи какво ще ми направиш. Казваш: „Ох-ох-ох” – музика е това. Още като ми пее този човек, зная къде му е болката. Казвам: Когато вие пеете, някъде пеете успокоително. Например: “Цветята цъфтяха”, как се пее “Цветята цъфтяха”? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намерите това цвете през колко етапа е минало. То е посято. Зимата минала, пролет дошла, птиците пеят. Ако пеят, ще турите малко подвижност. Вие като пеете песента, аз като слушам, казвам: Хубаво. Като цъфтят цветята, какво има? Кой тон имате там? Сол. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окръжността е материална. Махнете този диаметър. Имате 3, или от него е излязло , от туй число е излязло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа. От В-то са излезли доста букви. То е материално число, взема с двете ръце. В български е същият закон.
 
Сега да се върнем към музиката. Българите в игривите песни имат “Хай-ха-ха”. То е затворен интервал. “Тай-ти-ти”, то значи какво ще ми направиш. Казваш: „Ох-ох-ох” – музика е това. Още като ми пее този човек, зная къде му е болката. Казвам: Когато вие пеете, някъде пеете успокоително. Например: “Цветята цъфтяха”, как се пее “Цветята цъфтяха”? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намерите това цвете през колко етапа е минало. То е посято. Зимата минала, пролет дошла, птиците пеят. Ако пеят, ще турите малко подвижност. Вие като пеете песента, аз като слушам, казвам: Хубаво. Като цъфтят цветята, какво има? Кой тон имате там? Сол. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окръжността е материална. Махнете този диаметър. Имате 3, или от него е излязло , от туй число е излязло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа. От В-то са излезли доста букви. То е материално число, взема с двете ръце. В български е същият закон.
  
Сега това са процеси, които стават вътре в човешкият ум, в човешкото сърце. Вие имате едно желание, но сряда няма къде да проявите вашето желание. Имате една дарба, певец сте, нямате сряда къде да се проявите. Да ви обясня. Вижте един овчар, който пасе овцете. Овцете са доста музикални и всеки овчар има кавал. Като свири на овцете си, овцете паса-т по-добре. Ако някой път искате да развийте музиката, трябва да пасете овце. Овчарите държат много на овцете. Гледам и мухите са много музикални. Може да се смеете на мухите. Доста съм правил опит с музикалността на мухите. Седя в стаята си, няма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1-2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свириш”. Няма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвам: Чакай, не съм свършил концерта. Като дойдат мухите, не ги пъдя вече. Най-първо събирам мухите. И като награкат, и понеже две не могат да кацат на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни са. Някоя кацне на челото, някоя на веждите, не вземат долни места. Наблюдавал съм състоянието на мухите, разбирам себе си, не гледам така. Главата е доста хубава, очите. Като свиря, наблюдавам. Кацне някъде и стои. Трепне нещо, като свиря. Престана да свиря, пак си ида-т. Понякога, ако мисля много хубаво, имам музикални мисли, пак се награкат. Щом мисля, много хубаво ще дойдат. Като музика ги схващат. Когато по някой път мухите накаца-т отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат. Ако станете много лош и въшките не идат. Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас. Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите. Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат. Имате факти, как ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика. Затова цигуларите са много внимателни. Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва. Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва. Най-музикални са струните, направени от човешки черва. Казват, че Паганини свирел на струни, направени от човешки черва. Тайна е това. Защо да не направят от човешки черва. Заминал човекът.
+
Сега това са процеси, които стават вътре в човешкият ум, в човешкото сърце. Вие имате едно желание, но сряда няма къде да проявите вашето желание. Имате една дарба, певец сте, нямате сряда къде да се проявите. Да ви обясня. Вижте един овчар, който пасе овцете. Овцете са доста музикални и всеки овчар има кавал. Като свири на овцете си, овцете пасат по-добре. Ако някой път искате да развийте музиката, трябва да пасете овце. Овчарите държат много на овцете. Гледам и мухите са много музикални. Може да се смеете на мухите. Доста съм правил опит с музикалността на мухите. Седя в стаята си, няма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1-2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свириш”. Няма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвам: Чакай, не съм свършил концерта. Като дойдат мухите, не ги пъдя вече. Най-първо събирам мухите. И като награкат, и понеже две не могат да кацат на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни са. Някоя кацне на челото, някоя на веждите, не вземат долни места. Наблюдавал съм състоянието на мухите, разбирам себе си, не гледам така. Главата е доста хубава, очите. Като свиря, наблюдавам. Кацне някъде и стои. Трепне нещо, като свиря. Престана да свиря, пак си идат. Понякога, ако мисля много хубаво, имам музикални мисли, пак се награкат. Щом мисля, много хубаво ще дойдат. Като музика ги схващат. Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат. Ако станете много лош и въшките не идат. Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас. Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите. Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат. Имате факти, как ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика. Затова цигуларите са много внимателни. Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва. Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва. Най-музикални са струните, направени от човешки черва. Казват, че Паганини свирел на струни, направени от човешки черва. Тайна е това. Защо да не направят от човешки черва. Заминал човекът.
  
Казвам: Внимавайте на вашите мисли. Не да се страхувате. Всяка една мисъл, която иде отнякъде, ще намерите нейния произход. Ако намерите произхода на една мисъл, на едно чувство, на едно желание, на една постъпка от къде иде – вие ще се ползувате. Някой път дойде някой човек, не ви е приятен. Този човек, който е неприятен на вас, е приятен на другите. Този човек, който е неприятен, можете да направите опит. Ако има човек, когото не обичате, да допуснем, че някой беден човек не обичате, ако този беден човек забогатее, стане богат – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкоз умен. Като дойде при вас, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаем”. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми”. Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля. Казва: „Аз искам, вие не може да ми откъснете един плод”. Навсякъде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е в порядъка на нещата. Той е поставил своето желание не на място. Запример, ако поставиш основният тон там, където не трябва, ако насаждам една квачка – ще започна с до. Като отивам да бера плодове, с до няма да започна. С кой тон ще започнеш тогава? С ла. При ла плодовете сами капят. Като дойде сол, цветовете завързват и узряват. При ла, като пееш, узряват. Ако този плод е зелен и ти го откъснеш, значи ти не си откъснал, както трябва. Една мисъл, която ще тури ш на работа, тази мисъл трябва да е узряла. Тази мисъл трябва да има семка. Като я посееш, да израсте дървото, от което е станала. Ако няма семка, плодът не е узрял. Тогава не си откъснал плода навреме. Обичаш някого, след години твоята любов се измени. Ти си откъснал плода по-рано. Като кажеш, че обичаш – да има промяна, но измяна да няма. Дойде един при мене, иска да му дам вино. Виждам, шишето пукнато. Казвам: В туй шише не може да ти дам. Донесете здраво шише. Моето вино в такова шише не го турям. Имайте предвид, че в този човек има едно същество с завършена еволюция и ви наблюдава. Един просяк, той е дошъл, той е пратен, той е умен. В него има едно същество, което ви изпитва. Трябва да бъдете много внимателни. Ако вие постъпите добре, добре да постъпите – да ви обясня какво значи. Ако аз съм един добър певец, пея една песен, че туря(вложа?) красота, простота. Туря красота в песента, туря съдържание, мекота, магнетичност в песента, изпея я, задоволя всичката публика. Изважда човекът 1000 лева, дава. Аз съм певец, когото слушат. Ако не вложа това, казват: „Не си струва, изгубих си времето, не си струваше”. Казвам: От мене зависи в даден случай да получа или не нещо. Казвам: Когато направиш добро, ти пееш. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефект в публиката. Ще израсте, плод ще даде. Ако ти си направил едно добро и никакъв плод не дава, доброто не е на място. Казва: „Не ме обичат хората”. Бог направи света, ти не говориш истината. Най-първо Бог те обича. Ти си дошъл в света, слънцето грее заради тебе, вятърът вее заради тебе, земята се върти заради тебе. Ти си като пътник в пространството, нося-т те из пространството и досега ти дават ядене, като един... Може окръжаващите хора да не те обичат. Ти не говориш истината. Тû не може да те обичат, докато ти не ги обичаш.
+
Казвам: Внимавайте на вашите мисли. Не да се страхувате. Всяка една мисъл, която иде отнякъде, ще намерите нейния произход. Ако намерите произхода на една мисъл, на едно чувство, на едно желание, на една постъпка от къде иде – вие ще се ползувате. Някой път дойде някой човек, не ви е приятен. Този човек, който е неприятен на вас, е приятен на другите. Този човек, който е неприятен, можете да направите опит. Ако има човек, когото не обичате, да допуснем, че някой беден човек не обичате, ако този беден човек забогатее, стане богат – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкоз умен. Като дойде при вас, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаем”. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми”. Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля. Казва: „Аз искам, вие не може да ми откъснете един плод”. Навсякъде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е в порядъка на нещата. Той е поставил своето желание не на място. Запример, ако поставиш основният тон там, където не трябва, ако насаждам една квачка – ще започна с до. Като отивам да бера плодове, с до няма да започна. С кой тон ще започнеш тогава? С ла. При ла плодовете сами капят. Като дойде сол, цветовете завързват и узряват. При ла, като пееш, узряват. Ако този плод е зелен и ти го откъснеш, значи ти не си откъснал, както трябва. Една мисъл, която ще тури ш на работа, тази мисъл трябва да е узряла. Тази мисъл трябва да има семка. Като я посееш, да израсте дървото, от което е станала. Ако няма семка, плодът не е узрял. Тогава не си откъснал плода навреме. Обичаш някого, след години твоята любов се измени. Ти си откъснал плода по-рано. Като кажеш, че обичаш – да има промяна, но измяна да няма. Дойде един при мене, иска да му дам вино. Виждам, шишето пукнато. Казвам: В туй шише не може да ти дам. Донесете здраво шише. Моето вино в такова шише не го турям. Имайте предвид, че в този човек има едно същество с завършена еволюция и ви наблюдава. Един просяк, той е дошъл, той е пратен, той е умен. В него има едно същество, което ви изпитва. Трябва да бъдете много внимателни. Ако вие постъпите добре, добре да постъпите – да ви обясня какво значи. Ако аз съм един добър певец, пея една песен, че туря(вложа?) красота, простота. Туря красота в песента, туря съдържание, мекота, магнетичност в песента, изпея я, задоволя всичката публика. Изважда човекът 1000 лева, дава. Аз съм певец, когото слушат. Ако не вложа това, казват: „Не си струва, изгубих си времето, не си струваше”. Казвам: От мене зависи в даден случай да получа или не нещо. Казвам: Когато направиш добро, ти пееш. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефект в публиката. Ще израсте, плод ще даде. Ако ти си направил едно добро и никакъв плод не дава, доброто не е на място. Казва: „Не ме обичат хората”. Бог направи света, ти не говориш истината. Най-първо Бог те обича. Ти си дошъл в света, слънцето грее заради тебе, вятърът вее заради тебе, земята се върти заради тебе. Ти си като пътник в пространството, нося-т те из пространството и досега ти дават ядене, като един... Може окръжаващите хора да не те обичат. Ти не говориш истината. Ти не може да те обичат, докато ти не ги обичаш.
  
 
Та казвам: Да обичам, значи, когато казвам, че любя, с това показвам, че любовта, която съм приел от Бога – проявявам я. От тази, Божествената Любов, аз изпращам на хората. То е Любов в даден случай. Аз пращам Божията Любов, проводник съм. Когато хората възприемат Божията Любов, която аз им пращам, то е обич към мене. Те възприемат нещо. Ако и те предават любовта нататък, тогава се радвам. Едновременно и те проявяват. Трябва да проявите любовта и обичта едновременно. След като приемете любовта, да я предадете. След като си приел една малка радост, виж тази радост да я предадеш, да е динамична. Не я дръж само за себе си. Не искам да говорите. Аз, ако съм, ето как ще постъпя. Няма да кажете, че ги обичате. Ако аз нося най-малката радост в душата си и ида при болните, на болните ще им олекне. Те казват: „Като дойде този човек, като че ли ни донесе нещо”. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете?” и излезете. Като излезете, казват: „Този човек ни донесе нещо, дано дойде друг път”. Аз съм внесъл радост. В който дом влезем, трябва да носим Божественото съзнание, че е хубав денят и второ, че слънцето грее. От слънцето сега по радиото слушат. Напредналите същества слушат какво се говори – как аз ви говоря и как вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вярно ли е?” Вие считате, че е 1001 нощ. Сега и вие казвате, че Бог направил света. Аз ви питам: Вие бяхте ли там? Като кажете:“Господ създаде света”, казвам: Ти бил (ли) си там? – ”Мойсей писал”. Чел си в Битието, че в 6 деня Господ създал света. Мойсей беше ли там? И той не беше, и той от някого го взел. И Мойсей не беше, когато светът се създаваше. Казва: „В начало Бог създаде света”. Аз разглеждам това другояче. Щом влезе Божествената Любов, това е началото на живота. Бог в мене създава света. Тази любов, като влезе, тя ми казва как Бог е създал света. 16 трептения в Любовта е основният тон. Този тон не съответствува на цигулката.
 
Та казвам: Да обичам, значи, когато казвам, че любя, с това показвам, че любовта, която съм приел от Бога – проявявам я. От тази, Божествената Любов, аз изпращам на хората. То е Любов в даден случай. Аз пращам Божията Любов, проводник съм. Когато хората възприемат Божията Любов, която аз им пращам, то е обич към мене. Те възприемат нещо. Ако и те предават любовта нататък, тогава се радвам. Едновременно и те проявяват. Трябва да проявите любовта и обичта едновременно. След като приемете любовта, да я предадете. След като си приел една малка радост, виж тази радост да я предадеш, да е динамична. Не я дръж само за себе си. Не искам да говорите. Аз, ако съм, ето как ще постъпя. Няма да кажете, че ги обичате. Ако аз нося най-малката радост в душата си и ида при болните, на болните ще им олекне. Те казват: „Като дойде този човек, като че ли ни донесе нещо”. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете?” и излезете. Като излезете, казват: „Този човек ни донесе нещо, дано дойде друг път”. Аз съм внесъл радост. В който дом влезем, трябва да носим Божественото съзнание, че е хубав денят и второ, че слънцето грее. От слънцето сега по радиото слушат. Напредналите същества слушат какво се говори – как аз ви говоря и как вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вярно ли е?” Вие считате, че е 1001 нощ. Сега и вие казвате, че Бог направил света. Аз ви питам: Вие бяхте ли там? Като кажете:“Господ създаде света”, казвам: Ти бил (ли) си там? – ”Мойсей писал”. Чел си в Битието, че в 6 деня Господ създал света. Мойсей беше ли там? И той не беше, и той от някого го взел. И Мойсей не беше, когато светът се създаваше. Казва: „В начало Бог създаде света”. Аз разглеждам това другояче. Щом влезе Божествената Любов, това е началото на живота. Бог в мене създава света. Тази любов, като влезе, тя ми казва как Бог е създал света. 16 трептения в Любовта е основният тон. Този тон не съответствува на цигулката.
Ред 39: Ред 39:
 
Вторият път ще продължим. Киселините в живота трябва да ги превърнем в сладчини. Отровите трябва да ги превърнем в лекарства. Всичките тия, непотребните работи, да ги направим за тор. Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учителят тъй каза, Христос тъй каза”. Представете си – има една мисъл разумна, която носи светлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани в едно – дават едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нещо е Божествена Любов. Светлина, топло чувство и сила са условия, за да прояви Божествена Любов. Туй, което носи светлина, е любов. Туй, което носи топлина и сила, то е Любов в даден случай. Казвам: Каквото и да вършите, някой път може да се заблудите, да бъдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трябва светлина, топлина и сила. Светлина на ума, тази светлина, която трябва да се увеличава. Има си пропорции. Да не остане в ума ви да кажете: „Какво знание имам?” Сега ние се смеем на животните. Знаете, че в българския език има думи, които са взети от кокошките. Някои от говедата са взети. Думата “мучи” например. Турците имат дума, взета от кучетата – “аф”. Тя е от кучешки род. После думата “къти-къти” – тя е кокоша. Кокошката казва “кът”. Имаме доста думи, заети от говедата. Някои са взети от птиците и т.н. Туй да не ви обижда. Какво лошо има? “Ку-ку” какво значи? Казва: „То е ку-ку”. “Ку” значи искам. Искам, искам и вземам. Кукувицата никога не прави гнездо и другите работят за нея. Когато искате другите да работят заради вас, вие сте кукувица. Ако не искате да бъдете кукувица, трябва да си правите гнездо. Всеки човек, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постъпва добре, той е кукувица.
 
Вторият път ще продължим. Киселините в живота трябва да ги превърнем в сладчини. Отровите трябва да ги превърнем в лекарства. Всичките тия, непотребните работи, да ги направим за тор. Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учителят тъй каза, Христос тъй каза”. Представете си – има една мисъл разумна, която носи светлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани в едно – дават едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нещо е Божествена Любов. Светлина, топло чувство и сила са условия, за да прояви Божествена Любов. Туй, което носи светлина, е любов. Туй, което носи топлина и сила, то е Любов в даден случай. Казвам: Каквото и да вършите, някой път може да се заблудите, да бъдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трябва светлина, топлина и сила. Светлина на ума, тази светлина, която трябва да се увеличава. Има си пропорции. Да не остане в ума ви да кажете: „Какво знание имам?” Сега ние се смеем на животните. Знаете, че в българския език има думи, които са взети от кокошките. Някои от говедата са взети. Думата “мучи” например. Турците имат дума, взета от кучетата – “аф”. Тя е от кучешки род. После думата “къти-къти” – тя е кокоша. Кокошката казва “кът”. Имаме доста думи, заети от говедата. Някои са взети от птиците и т.н. Туй да не ви обижда. Какво лошо има? “Ку-ку” какво значи? Казва: „То е ку-ку”. “Ку” значи искам. Искам, искам и вземам. Кукувицата никога не прави гнездо и другите работят за нея. Когато искате другите да работят заради вас, вие сте кукувица. Ако не искате да бъдете кукувица, трябва да си правите гнездо. Всеки човек, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постъпва добре, той е кукувица.
  
Основната мисъл. Ученикът като иде при учителя си, да кажем, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учител-т, че е дошъл такъв даровит ученик при него. Казвам: Един ден и вас като ви срещне някой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещнал. Вие като срещнете някого и вие да се радвате, че сте го срещнали. Той е даровит човек. Що не се радвате?  
+
Основната мисъл. Ученикът като иде при учителя си, да кажем, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учителят, че е дошъл такъв даровит ученик при него. Казвам: Един ден и вас като ви срещне някой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещнал. Вие като срещнете някого и вие да се радвате, че сте го срещнали. Той е даровит човек. Що не се радвате?  
  
 
Отче наш.
 
Отче наш.

Текуща версия към 19:06, 8 септември 2013

Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (19401941)

КНИГА: Прав път

ОСНОВЕН ТОН

Добрата молитва. Венир – Бенир.

Сега пяхме “Венир-Бенир”. Какво означава тази песен “ВЕНИР”. Вече имаме един строеж. Някой път аз говоря, че в музиката онези, които изчисляват, казват, че първият тон има 16 трептения. Музикантите не знаят 16 трептения какво означават. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. “Венир” значи онзи, който направил света. БЕНИР. Ти, който си накарал нещата да растат, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква? В еврейския език имаме 22 букви съгласни. Гласните букви ги няма. Гласните букви се подразбират. Съгласните букви представят веществото, от което трябва да се създаде нещо. Съгласните букви са света непроявен. А гласните букви е един свят проявен. Или съединени в едно, една съгласна буква, като туриш при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви. Няма път. Съгласните букви са светът, който се проявява. Да допуснем, че в даден случай имаш едно състояние, безизходен път, в трудно положение се намираш. Искаш да станеш богат човек, не знаеш как. Желанието да станеш богат не е лошо. БЕНИР. Богатият трябва да расте. Да наследиш богатството от баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиеш, не си се трудил. Една валчеста плоча става голям певец. Като се навие, пее една песен. Какво пее? Пее си една песен. Като туриш, завърти се, пее много хубаво. Като че ли е свършил университет. Втори път пак същата песен пее. Една и съща песен си пее плочата. Тази песен плочата не я е научила с усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е един материален свят. Материя е това, което не се движи. Казвам: Някой път повтаряме някои работи. “Лошо ми е, лошо ми е” – напечатана плоча е. Този, болният човек, е напечатана плоча. Дошъл, турил напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е”. Какво трябва да направя? Вземам тази плоча много полека, ще го разгледам, ще напиша отгоре “Здрав съм”. То още не е реално. И то е плоча. Излиза и пее: „Болен бях, здрав съм сега. Болен бях, здрав съм”. Сега трябва да оцениш. Ти не съзнаваш какво е здравето, не го цениш. Болен си и болестта не цениш. Само пееш. Другите, които са наоколо, страдат повече, отколкото ти страдаш. Някой път, когато човек е болен, има една преструвка. В болните и в децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направят малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че един човек е болен? По цвета. Какво има в жълтия цвят? Започва да мисли за този, че (е) пожълтял, затова дойде болестта. Ние искаме да премахнем жълтия цвят. Ние правим пакост на тоя човек. Ще му дадем онзи, естествения жълт цвят. Има един жълт цвят, който не е здравословен. Няма съответните трептения. Да допуснем, че тук имате 15 трептения. Да допуснем, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава? Имаме вече един свят създаден. Трябва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили от едно несносно зло в света. Ти си бил крайно беден човек. Сега ти дават числото 16, дават ти едно богатство. Казват: „Направи си къща, купи си ниви, да си сееш, волове”. Оженил си се, народил си деца, възпитаваш ги. Казвате: „Имам богатство да ядем, да пием”. Числото 6 в дадения случай е закон на Любовта. 6 в дадения случай – Бог ти дал. Някой казват: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число”. Кой е поти-кът на 6? 6 само по себе си какво е? Да кажем едно яйце, създадено от любов, но ако туй яйце няма да го измътиш, след 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако няма тази единица пред него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-те, разумни условия да се прояви. Казвам: Любовта трябва да има една подбудителна причина. Ти носиш 6, то е едно семе, посято в земята. Може да израсте, но трябва да има едно слънце. После и земята трябва да (се) върти около себе си. Да стане в тебе промяна, че да възприемеш слънчевите лъчи. Туй зърно, посято в земята, да може да израсте, да даде своя си плод.

Някой път всичкото ваше богатство е в главата. То е ваше, то е ваш капитал. Хамбарът е горе. Божественият хамбар е в главата, горе. Нещата в главата нямат динамика, те са в едно потенциално положение. Тия неща трябва да излязат, да слязат в сърцето долу. Сърцето, в дадения случай, е посята нива. Известна идея, като се посее, ще даде резултат. Ако не можеш да изведеш една идея из Божествената житница и да я посееш в сърцето вътре, че тази идея да се огрява от слънцето, ти не може да разбереш смисъла на идеята какъв е. Сега по някой път засягам идеи, не им намирам махана*. Една песен е построена. Запример: вие не знаете какво значи един затворен интервал в музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали. Затвореният интервал е една идея, ти скърбиш. Затворен интервал – имаш една болест, няма цяр*. Не че няма цяр, но не знаеш цера. Ти се обезсърчиш. Дойде един човек, отвори този интервал, казва: „Излечима е тази болест”. Имаш запек на стомаха, значи малко лигавина има в червата. Има излишъци насъбрани. Червата изгубват своята динамика. Не могат да изхвърлят нечистотиите навън. Тогава може да стане запека толкова силен, че човек може да се задръсти.

Питал един цар едного: „Кое е най-хубавото състояние в света?” – ”На земята”- казва. Най-хубавото състояние е да функционират червата ти правилно. Да ядеш добре и да ходиш по себе си. Защо е така? И започва да му разправя. Не може да разбере. Този философ задънил царя и като седял 10 деня задънен, като се освободил, казал: „Туй, което ми казваше, е вярно”. Сега аз като ви разправям и вие ще идете е ще го лансирате*. Лошо нещо е човек да се задъни. Сега то е философия. Трябва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа”. Че като е задънена, има нещо страшно. Кацарят, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на ум, турил тия дъски, турил обръчи, турил дъно, задънил кацата. След като задънил, ще му остави едно място за една канела. Има ред и порядък. Задръстените работи имат изходен път.

По някой път ви говоря за музиката. На музиката трябва да знаеш канелата. Една музика (е) задънена (и) трябва да знаеш къде канелата да наточиш. Ако не знаеш как да извадиш виното из бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човек вино”. Аз оставям този въпрос. Аз съм за пиенето, аз съм за яденето, нищо повече. Не съм да не ядеш, аз съм да ядеш, да пиеш, да работиш, да мислиш, да чувствуваш, за всичко туй положителното. Един свят, който е съвсем другояче построен. Ами ти не прави лошо. Какво нещо е лошото? Лошото е един свят материален, на който ти не знаеш какви са законите. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаеш законите. Наскоро тук намерили една бомба. Селянинът я взима да я носи за спомен. Започнал да я човърка, пуква се, убива го. Знание трябва. Техник трябва, който разбира тънкостите на тая бомба. Ако бутнеш там, където не трябва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има в речта, какви динамични думи има в речта? Знаете ли какви отрови има в говоримия език? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налягане има? Вие нямате хабер*. Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господ направил света така? Защо туй, защо онуй?” Не е твоя работа да говориш така. Ти като дойдеш там, не питай защо Господ създаде света. Ти казваш: „Защо Господ създаде света?” Как трябваше да го направи – кажете вие. Ако един вол ме пита защо Господ направи света, какво ще кажа на вола? Ако човек ме пита защо Господ направи света, какво трябва да му кажа? На вола казвам: Господ направи света да ореш. Пита ме рибата: „Защо Господ направи света?” Казвам: Да живееш в водата и да плуваш. Пита ме птицата: „Защо Господ направи света?” Казвам: Да хвъркаш. Туй изобщо е вярно. Птиците Господ създаде в света да хвърчат, но тия птици, докато започнаха да хвъркат, колко време ще им трябва? Ако рекат с своите аеропланчета да хвръкнат, да допуснем, че сами не ги правят, а ги купуват, но все-таки трябва да разбират (от) техника. А да се качите в един аероплан да го направлявате, лесна работа ли е? Аз по някой път казвам: Големи герои са тия хора от аеропланите. И там може да се блъсне някъде, трябва да си отваря очите. Ако сам пътува, но по някой път пътуват стотина-двеста апарата, може да се сблъскат някъде.

Сега казвам, което може да приложите. Наука е туй, което трябва да учите. Вие седите и казвате: „Остарях, побеля ми косата”. Че побеляването на косата старина ли е? Господ ви направил бяла коса. Досега ти събираш от хората, вземаш, сега като ти направил бялата коса – да даваш от себе си. Ще бъдеш щедър, ще даваш. Ти казваш: „Как ще давам? Че какво ще стане с мене?” На другият турил черна. Белият раздал всичко и Господ сега му направил черна коса. Казва: „Ти сега ще събираш, ще вземаш”. После черната коса стане пак бяла – ще вземаш, ще даваш, ще вземаш, ще даваш. Хубаво е да вземаш и да даваш. Ще обясня думите “вземане” и “даване”. Вземаш житото, туряш го в хамбара, даваш житото, изваждаш го от хамбара. Посяваш го на нивата и като узрее, ти пак го прибираш в хамбара. Какво ще даваш, ако ти изваждаш постоянно? Ще учиш процеса. Като сееш житото, ще видиш какво става. Като го сееш в земята, то излиза, изниква. Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че в българския език имаме една дума “обич”. На английски или на кой да е език много мъчно е да се обясни разликата между обич и любов. В английски обич и любов, трябва да му кажа така: Космична любов и мирова любов. Космичната любов е любов от центъра към периферията. А мировата любов е от периферията към центъра. Какво значи от центъра към периферията? Един свят се създава, Божествената любов излиза отгоре, иде към нас, ние сме към периферията. Когато Божествената любов в нас се явява, ние не може в даден случай да проявим любовта, ние сме вече едно отражение. В нас се явява една обич към Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме. Обич в дадения случай е, че ти приемаш Божественото. Започваш да работиш в не го. Ако вълната, която си приел, (ако) не работиш, ти не обичаш човека. Като започнеш да работиш, вълната ще покаже, че го обичаш. Вие искате Бог да обръща внимание на вас, хубаво е желанието ви. Ако при мене един ученик се учи по музика и той не следва хубаво, може ли аз да го любя? Ако му предам първия урок и той не го научи, как ще му предам втория? Вие знаете ли в какво стои основният тон? Музиката има основен тон. Тепърва хората ще учат музиката, както разбирам. Боли го коремът, като изпее до – болестта престане. Има смущения в ума си, като вземе до, основният тон – изчезва смущението. Свързвам се с първата причина, с любовта. Тази любов започне да трепти. Аз зная какви са трептенията й. Това не може да го предам на вас. Казвате: „Как е тази работа?” Че сега как ще ви разправя? На вас може да ви разправям какво нещо е светлината, но ако вашите органи, очите не бяха развити, как ще ви разправям какво нещо е светлината? В дадения случай ще кажете: „Ние толкоз невежи ли сме?” Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младите ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознават. Едното погледне другото, второто погледне първото. Пак се погледнат. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледал съм като преподават по психология. Какви неверни неща изнасят хората психологически. Запример: Някой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навъсил се е”. Не е навъсване. Като си свие веждите, в някой се образуват две линии на челото, в други няма две линии. В някои има само една линия. В някои няма никаква линия. Какво означават двете линии? Сега тайна е. Няма да обясня, само един малък превод ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него?” Две успоредни линии има. Дали ще може да вървим? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може с този човек да се спогаждаме? То погледне и се понавъси. Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим. Като кажа, че можем да ходим двамата, лицето стане светло. Единият е едното колело, другият – другото.

Турят една ос, започват да карат каруцата. Ще се спре колата някъде, някъде ще пътува по-бързо, някъде е нанагорнище, по-мъчно пътуват, надолу по-лесно пътуват. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до един наклон – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана с вас. Не разбирате закона. Когато се пътува по плоскост, ще научите едно нещо. Когато пътувате нанадолу, ще научите едно друго нещо. Когато пътувате по нанагорнище, ще научите трето нещо. Това са закони, които трябва да се изучават. Така Господ е направил. Така не се пътува. Господ направил, един закон е турил. Ти казваш: „Нали се качвам сега в автомобил”. Ако се качите на един автомобил на задната или на предната част, каква ще бъде разликата? В автомобила има едно място, дето е най-приятно. Като седнеш там, най-малко сътресения има. Другаде като седнеш, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола с кон без пружини? Като слезеш, заболи те крака. Като слезеш от тази конска кола, така си се разтърсил, мязаш на мляко, което са били, били. Сега защо давам този анекдот? Понеже в вас настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане в ума ви, да се позасмеете малко. Ако човек цял ден копае, мъчи се или ако три пъти копне и си почива, или три пъти ще копне, веднъж си почива или три пъти ще копне и тогава мотиката е в въздуха. Аз изчислявам – 100 ако съм копал по три мотики, това са 300 мотики. Ударил съм в земята 100, а другите в въздуха. Онзи господар е толкоз алчен, казва: „Ти по три пъти удряш, стоенето беше по-дълго”. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударих по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струват? – 3 лева. 3 лева златни, това са 90 лева. Ако каже “3 лева”, ще каже: „Много евтино”. Вие имате една цена, която е непостоянна. В науката има постоянни цени. Един лев – това е една постоянна цена. Няма по-хубава цена от едното. Двете в тази наука е по-малко. Трите е още по-малко. Сега ще се отдалечим. Имаме:

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1

Какво означават тия двата процеса? Единият процес е процес на числата. Той е един инволюционен процес. Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави? -10. 2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10. Резултатът е един и същ. Та казвам: Най-първо вие имате едно число. Трябва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно. Както сега се употребяват числата, те са механически. Числата нямат никакъв смисъл. Вземам числата, които имат съдържание в себе си. В природата числата имат съдържание. Два скъпоценни камъка, две житени зърна, самите житени зърна имат съдържание. Има голяма разлика във всяко зърно. Зърната се различават, тъй както хората се различават. Понеже нашият ум не е така силно развит, за да разберем, ние забелязваме, че някое зърно е по-малко, някое е по-голямо. Но да се върнем към числата. Вие имате едно -то е Божественото начало в вас. Имате 6 – то е любовта. Следователно, не е вашият ум още. 16 – то е число на сърцето. Основният тон в дадения случай, то е за възпитание на човешкото сърце. Започваш ти да възпитаваш, да обработваш сърцето. Сега да ви наведа (на мисълта). Често имате психологически (момент) – или пее някой или говори някой. Събуждат се известни мисли. Виждате, че неговата мисъл е в дисхармония с вашата. Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право”. Този автор или говорител, който говори, той както разбира, според него е прав. Вие, както разбирате, според вас не е прав. Друг схваща по трети начин. Тия неща са частни мнения в вас.

Вие не сте сравнявали вашата теория с теорията, която съществува в природата. Някой път седите, искате да кажете нещо. Чакайте този човек, нека си изкаже мнението. Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бъде”. Той може да разправя, че видял коне да хвъркат из въздуха. Конете може ли да хвъркат? Сега конете може да ги носят с аероплан и един кон може да хвърка. Няма защо да опровергавам. И конете може да хвъркат. Качи се с аероплана, човек сам не може да хвърка като птица, но с ума си може да направи нещо, с което той сам да хвърка. Сам може да си направи един аероплан. Сега вие като ме слушате, мислите, че аз може да ви кажа неща, с които да ви избавя от всичкия несносен живот. Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако аз ви кажа основния тон в музиката, вие имате единица, от дето може да започнете. При тази единица от до – ре има вече смисъл. При ре – ми има вече смисъл, при ми – фа, при фа – сол, при сол – ла, при ла – си има смисъл. Минете първата октава*. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнем философски, но ако започнем с първата октава, което е еволюционна, въпросът е съвсем друг. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълните е голямо. Не са къси вълни, много дълги вълни са. 16 трептения са много дълги. Основният тон е с много дълги вълни. Под него има други трептения, които са много низки. Под 16 отдолу, те са дисонанс* – 15, 14. Щом влезете в 14, ще бъдеш в положението на вол. Щом бъдеш на 15 – ще бъдеш в положението на роб. Щом влезеш на 13, ще бъдеш в положението на нещо, което те варят в тенджерата, кокошка, която варят. Щом влезеш в 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчат. Щом влезеш в 11, то е за товар на хората. Щом влезеш в 10, сега мога да ви покажа всичките процеси. 10 за мене е процес, 16 е едно положение, в него е любовта. 16 заради мене е спасително положение на човека. От 16 дяволът го хвърлят долу. Праведният го турят горе. В 16, при този тон, значи дяволът е долу. Имате 16/15, имате числител 16, знаменател 15. Имате едно цяло и 1/15. В дадения случай числото 5 показва човек – търговец, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силен, учен, казва: „Имам работа, заради тебе. Искам да те използувам”. Някой момък или красива мома пет души искат да я използуват, че страдат заради нея. Че я обича – ще й даде най-първо едно откъснато цветенце. Ако аз съм мома и един момък ми донесе откъснато цветенце, ще (го) държа три километра далеч от ме-н. Ако аз съм момък и една мома ми даде откъснато цвете, същият закон е, за мене няма разлика. Ако ми донесе едно цвете с коренче, казвам: „Умен човек е”. Ако ми донесе цвете без корен, след няколко дена цветето повехне – не е умен човек. Не че има нещо лошо, но той не знае. Този, който носи откъснатите цветя, той е много тщеславен. Той (е) тщеславен (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждаш ли туй цвете, аз живот давам на него”. Казва: „Ти разчитай на мене. Учен човек съм. Ти при мен царица ще бъдеш. Ще живееш добре, автомобил ще имаш, рокли ще имаш, слуги ще имаш”. Казвам й: „При откъснатото цвете – слугиня ще бъдеш, нищо повече”. Не че той туй, което говори, не е вярно, но в дадения случай той си въобразява. После ще каже, ще се извини: „Много съм се заблуждавал, бях голям идеалист”. Без идеи – идеалист без наука.

Та казвам: Вие сте от онези ученици, че сте хора, които си играят с лотарийни билети. Всеки от вас взема един билет и казва: „Ще спечеля или не”. Аз изчислявам. Пита ме един ще спечели или не. Казвам: Едва ще си вземеш парите. Казва: „Мене ми трябват много пари”. На друг казвам, че няма да си вземеш парите. Защо? Защото ти си под 16 отдолу. Числата, което не печели, то е под 16. Всяко число, при което вземаш парите си, ти вече имаш основният тон. Благодари, че нищо не си изгубил, пари имаш пак. Втори път пак ще вземеш билет. Основното число не губи. Вземеш един билет – печели и вземеш само парите си. Ти печелиш, че не губиш поне. Вземеш веднъж – изгубиш, не печелиш, вземеш втори, трети път. Сега да ви наведа на мисълта, на онази мисъл, която е в вашия ум. Аз като ви говоря по този начин, вие ще се обезсърчите. Не, не искам да ви покажа, че сте невежи. Искам да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остареете, трябва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не беше на млади години?” На млади години яденето го занимава. Като стане по-голям, с другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момите го занимават. Като стане на 30 години, децата те занимават. Богат станеш, вече имаш една фирма, капитал имаш. Остарееш, погледнеш – краката ти не държат. Четеш една окултна теория, втори път като се преродиш. Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза от майка си. После се учи да ядеш, после се изправи, след туй започна да дружиш с децата, да ходиш на училище. На стари години казваш: „Какво научих сега?” Турците казват: „Теле се роди, говедо си отиде”. Вие не знаете колко съдържателна е думата “хайван”* – “ха-Иване”. Хайван гелди*. Хайван значи един човек, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа как да се разтоварвате”. Ти си ял една храна, която е мъчносмилаема. Като влезе в стомаха, образува се брожение, започне да се превиваш. Не знаеш как да снемеш тази раница. Какво ще правиш? Ако си учен, не разбираш, веднага ще вземеш едно лекарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвам: Всичкото бреме, от което страдаме, вие страдате от някои мисли, някои чувства, трябва да знаете как да се разтоварвате. Не е лошо човек да желае нещо. Ти искаш да станеш богат, искаш да станеш богат по късия път. Бръкнеш в някоя каса, задигнеш 100 000 лева, туриш ги в банката, казваш: „Работата се уреди”. По този порядък на нещата, хванат те, един процес се образува. Дойде адвокат, едно углавно дело – 10 години в затвора. Казваш: „10 години поне имам да ям и да пия”. Не зная дали може да ядеш и да пиеш от парите, които си взел.

Сега да се върнем към музиката. Българите в игривите песни имат “Хай-ха-ха”. То е затворен интервал. “Тай-ти-ти”, то значи какво ще ми направиш. Казваш: „Ох-ох-ох” – музика е това. Още като ми пее този човек, зная къде му е болката. Казвам: Когато вие пеете, някъде пеете успокоително. Например: “Цветята цъфтяха”, как се пее “Цветята цъфтяха”? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намерите това цвете през колко етапа е минало. То е посято. Зимата минала, пролет дошла, птиците пеят. Ако пеят, ще турите малко подвижност. Вие като пеете песента, аз като слушам, казвам: Хубаво. Като цъфтят цветята, какво има? Кой тон имате там? Сол. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окръжността е материална. Махнете този диаметър. Имате 3, или от него е излязло , от туй число е излязло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа. От В-то са излезли доста букви. То е материално число, взема с двете ръце. В български е същият закон.

Сега това са процеси, които стават вътре в човешкият ум, в човешкото сърце. Вие имате едно желание, но сряда няма къде да проявите вашето желание. Имате една дарба, певец сте, нямате сряда къде да се проявите. Да ви обясня. Вижте един овчар, който пасе овцете. Овцете са доста музикални и всеки овчар има кавал. Като свири на овцете си, овцете пасат по-добре. Ако някой път искате да развийте музиката, трябва да пасете овце. Овчарите държат много на овцете. Гледам и мухите са много музикални. Може да се смеете на мухите. Доста съм правил опит с музикалността на мухите. Седя в стаята си, няма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1-2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свириш”. Няма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвам: Чакай, не съм свършил концерта. Като дойдат мухите, не ги пъдя вече. Най-първо събирам мухите. И като награкат, и понеже две не могат да кацат на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни са. Някоя кацне на челото, някоя на веждите, не вземат долни места. Наблюдавал съм състоянието на мухите, разбирам себе си, не гледам така. Главата е доста хубава, очите. Като свиря, наблюдавам. Кацне някъде и стои. Трепне нещо, като свиря. Престана да свиря, пак си идат. Понякога, ако мисля много хубаво, имам музикални мисли, пак се награкат. Щом мисля, много хубаво ще дойдат. Като музика ги схващат. Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат. Ако станете много лош и въшките не идат. Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас. Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите. Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат. Имате факти, как ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика. Затова цигуларите са много внимателни. Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва. Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва. Най-музикални са струните, направени от човешки черва. Казват, че Паганини свирел на струни, направени от човешки черва. Тайна е това. Защо да не направят от човешки черва. Заминал човекът.

Казвам: Внимавайте на вашите мисли. Не да се страхувате. Всяка една мисъл, която иде отнякъде, ще намерите нейния произход. Ако намерите произхода на една мисъл, на едно чувство, на едно желание, на една постъпка от къде иде – вие ще се ползувате. Някой път дойде някой човек, не ви е приятен. Този човек, който е неприятен на вас, е приятен на другите. Този човек, който е неприятен, можете да направите опит. Ако има човек, когото не обичате, да допуснем, че някой беден човек не обичате, ако този беден човек забогатее, стане богат – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкоз умен. Като дойде при вас, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаем”. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми”. Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля. Казва: „Аз искам, вие не може да ми откъснете един плод”. Навсякъде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е в порядъка на нещата. Той е поставил своето желание не на място. Запример, ако поставиш основният тон там, където не трябва, ако насаждам една квачка – ще започна с до. Като отивам да бера плодове, с до няма да започна. С кой тон ще започнеш тогава? С ла. При ла плодовете сами капят. Като дойде сол, цветовете завързват и узряват. При ла, като пееш, узряват. Ако този плод е зелен и ти го откъснеш, значи ти не си откъснал, както трябва. Една мисъл, която ще тури ш на работа, тази мисъл трябва да е узряла. Тази мисъл трябва да има семка. Като я посееш, да израсте дървото, от което е станала. Ако няма семка, плодът не е узрял. Тогава не си откъснал плода навреме. Обичаш някого, след години твоята любов се измени. Ти си откъснал плода по-рано. Като кажеш, че обичаш – да има промяна, но измяна да няма. Дойде един при мене, иска да му дам вино. Виждам, шишето пукнато. Казвам: В туй шише не може да ти дам. Донесете здраво шише. Моето вино в такова шише не го турям. Имайте предвид, че в този човек има едно същество с завършена еволюция и ви наблюдава. Един просяк, той е дошъл, той е пратен, той е умен. В него има едно същество, което ви изпитва. Трябва да бъдете много внимателни. Ако вие постъпите добре, добре да постъпите – да ви обясня какво значи. Ако аз съм един добър певец, пея една песен, че туря(вложа?) красота, простота. Туря красота в песента, туря съдържание, мекота, магнетичност в песента, изпея я, задоволя всичката публика. Изважда човекът 1000 лева, дава. Аз съм певец, когото слушат. Ако не вложа това, казват: „Не си струва, изгубих си времето, не си струваше”. Казвам: От мене зависи в даден случай да получа или не нещо. Казвам: Когато направиш добро, ти пееш. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефект в публиката. Ще израсте, плод ще даде. Ако ти си направил едно добро и никакъв плод не дава, доброто не е на място. Казва: „Не ме обичат хората”. Бог направи света, ти не говориш истината. Най-първо Бог те обича. Ти си дошъл в света, слънцето грее заради тебе, вятърът вее заради тебе, земята се върти заради тебе. Ти си като пътник в пространството, нося-т те из пространството и досега ти дават ядене, като един... Може окръжаващите хора да не те обичат. Ти не говориш истината. Ти не може да те обичат, докато ти не ги обичаш.

Та казвам: Да обичам, значи, когато казвам, че любя, с това показвам, че любовта, която съм приел от Бога – проявявам я. От тази, Божествената Любов, аз изпращам на хората. То е Любов в даден случай. Аз пращам Божията Любов, проводник съм. Когато хората възприемат Божията Любов, която аз им пращам, то е обич към мене. Те възприемат нещо. Ако и те предават любовта нататък, тогава се радвам. Едновременно и те проявяват. Трябва да проявите любовта и обичта едновременно. След като приемете любовта, да я предадете. След като си приел една малка радост, виж тази радост да я предадеш, да е динамична. Не я дръж само за себе си. Не искам да говорите. Аз, ако съм, ето как ще постъпя. Няма да кажете, че ги обичате. Ако аз нося най-малката радост в душата си и ида при болните, на болните ще им олекне. Те казват: „Като дойде този човек, като че ли ни донесе нещо”. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете?” и излезете. Като излезете, казват: „Този човек ни донесе нещо, дано дойде друг път”. Аз съм внесъл радост. В който дом влезем, трябва да носим Божественото съзнание, че е хубав денят и второ, че слънцето грее. От слънцето сега по радиото слушат. Напредналите същества слушат какво се говори – как аз ви говоря и как вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вярно ли е?” Вие считате, че е 1001 нощ. Сега и вие казвате, че Бог направил света. Аз ви питам: Вие бяхте ли там? Като кажете:“Господ създаде света”, казвам: Ти бил (ли) си там? – ”Мойсей писал”. Чел си в Битието, че в 6 деня Господ създал света. Мойсей беше ли там? И той не беше, и той от някого го взел. И Мойсей не беше, когато светът се създаваше. Казва: „В начало Бог създаде света”. Аз разглеждам това другояче. Щом влезе Божествената Любов, това е началото на живота. Бог в мене създава света. Тази любов, като влезе, тя ми казва как Бог е създал света. 16 трептения в Любовта е основният тон. Този тон не съответствува на цигулката.

Вторият път ще продължим. Киселините в живота трябва да ги превърнем в сладчини. Отровите трябва да ги превърнем в лекарства. Всичките тия, непотребните работи, да ги направим за тор. Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учителят тъй каза, Христос тъй каза”. Представете си – има една мисъл разумна, която носи светлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани в едно – дават едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нещо е Божествена Любов. Светлина, топло чувство и сила са условия, за да прояви Божествена Любов. Туй, което носи светлина, е любов. Туй, което носи топлина и сила, то е Любов в даден случай. Казвам: Каквото и да вършите, някой път може да се заблудите, да бъдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трябва светлина, топлина и сила. Светлина на ума, тази светлина, която трябва да се увеличава. Има си пропорции. Да не остане в ума ви да кажете: „Какво знание имам?” Сега ние се смеем на животните. Знаете, че в българския език има думи, които са взети от кокошките. Някои от говедата са взети. Думата “мучи” например. Турците имат дума, взета от кучетата – “аф”. Тя е от кучешки род. После думата “къти-къти” – тя е кокоша. Кокошката казва “кът”. Имаме доста думи, заети от говедата. Някои са взети от птиците и т.н. Туй да не ви обижда. Какво лошо има? “Ку-ку” какво значи? Казва: „То е ку-ку”. “Ку” значи искам. Искам, искам и вземам. Кукувицата никога не прави гнездо и другите работят за нея. Когато искате другите да работят заради вас, вие сте кукувица. Ако не искате да бъдете кукувица, трябва да си правите гнездо. Всеки човек, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постъпва добре, той е кукувица.

Основната мисъл. Ученикът като иде при учителя си, да кажем, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учителят, че е дошъл такъв даровит ученик при него. Казвам: Един ден и вас като ви срещне някой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещнал. Вие като срещнете някого и вие да се радвате, че сте го срещнали. Той е даровит човек. Що не се радвате?

Отче наш.

29 Лекция на Общия окултен клас
30 април, 1941 год., Сряда, 5 ч.с., Изгрев, София