от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
 
(Основната черта на новото)
 
Ред 9: Ред 9:
  
  
Трети съборенъ день III беседа отъ Учителя, държана на 21.УШ.1936г.
 
  
ИзгрЬвъ
 
  
ОСНОВНАТА ЧЪРТА НА НОВОТО
 
  
  
 +
''Времето тихо, меко. Небето чисто, ясно. 5 часа сутринта
 +
''
  
  
 +
''Добрата молитва''
  
  
  
Времето тихо, меко. Небето чисто, ясно. 5 часа сутриньта
+
Ще прочета 12-та глава от Еклесиаст. Сега всички имате едни и същи задължения. Тук ''(в прочетената глава)'' се казва: „Бой се от Бога". Това е разбирането на стария <font color="red">[праведник]</font> „Бой се от Бога". Но в страха има нещо, което не достига. Ти ще изпълниш Божия закон, но ще имаш страх в душата си, ще остане нещо, което да не знаеш. От какво излиза страхът? Той излиза от външната любов, от изобилието. Когато няма нищо, от какво ще се плашиш, когато не е имало нищо?
  
 +
Сега аз не ви говоря да ви примирявам с живота. Нямам за цел да примирявам хората. Значението на горните думи е: „Люби Бога!" Това е значението! Люби Това, от Което иде животът. А от там, от гдето иде животът, животът иде по два начина: животът иде от външната любов, и животът иде от вътрешната любов. Външната любов всичко дава, а пък вътрешната любов - нищо не дава, повидимому така седи въпросът. Външната любов събира хората на едно място, а пък вътрешната любов ги раздвоява. Сега, който не разбира, ще намери едно голямо противоречие. Някой казва: „Да имаме вътрешната любов." Хората говорят за онова, което не знаят. Те говорят за вътрешната любов, а пък разбират външната любов. Вътрешната любов тепърва ще се учи. Вътрешната любов и тя си има своите закони. По начина, по който ти си проучвал живота досега, тая вътрешната любов никога няма да те учи така. Тя казва: „Всичко е добро!" Другояче ще учиш там, при вътрешната любов. Вътрешната любов ще те въведе в един по-висш живот. Противоречието седи в това: като не си свикнал на този вътрешен живот, на високия живот, теб ще ти се покаже, че има едно голямо противоречие.
  
 +
Сега бих ви навел да разбирате, но това няма да ви помогне. Ти можеш да обичаш една котка, ти можеш да обичаш едно куче, ти можеш да обичаш един вол, но в какво ще се покаже твоята любов? Ти на тая котка не можеш да разправиш, каквото ти мислиш. Има една стена, турена между тебе и тях. Колкото и да обичаш едно животно, има една стена турена, дето душите не могат да се слеят. Всичките неща са от Бога създадени. Ще кажеш: „Не бъди животно!" Т.е.: не служи вече на външната любов, служи вече на вътрешната любов. За да служиш на вътрешната любов, ти трябва да се освободиш от своето животинско, защото животното не е нищо друго освен израз на външната любов. Животното даже и не подозира, че има вътрешна любов. И затова животните са спрени, не могат да се развиват. Като казваме, че нещо не се развива, ние разбираме външната любов. Ние търсим ония неща, които нищо няма да ни донесат. Например, ако ти си богат, какво ще спечелиш? - Ще ядеш повече, ще се обличаш по-добре, външни неща. Повече от това какво ще придобиеш? Казваш: „Да оставим тия работи. Аз да се понаживея." Ще се понаживееш, но ще дойде ден, когато и тия работи, които са те интересували, вече ще престанат да те интересуват. Какво ще те интересува? Представете си следното за обяснение: Какво ще те интересува, че сте опекли една кокошка, а пък нямаш зъби? Ще кажеш: „Не съм доволен, понеже стомахът ми не може да досвърши работата на зъбите." Ще имаш един недъг.
 +
 +
Сега искаш да ядеш. Трябва да знаеш каква храна трябва да ядеш, за да прогресираш. Не трябва да ядеш еднообразна храна. В света има знания. На хората е дотегнало сега от знания. Всеки ден четат вестници, романи и разкази, всичко това и казват: „Дотегна ми да чета." Понеже във всичкото това четене няма това, което той търси. До едно време се е задоволявал с това четиво, а пък сега - не.
  
Добрата молитва
+
После как ще обясните следното, някой казва: „Той не ме обича!" Какво разбирате под думата „обич"? Това, което говоря, не се отнася до вас. Тия противоречия, които сега съществуват, трябва да ги разгадаеш за себе си, без да се спънеш. Защото ако ти се вкиснеш в себе си, ти не си разбрал живота. Например аз вчера ви казах: „Вие ще бъдете днес на събранието на празни ясли." Ами, че като влезнеш в тая празна ясла, какво трябва да направиш? Ще кажеш: „Мен един празен живот не ме интересува." Вярно е. Хиляди хора не ги интересува празния живот, но какво ги интересува? Ще кажете: „Нас ни интересуват нови неща." Много добре, отлично. Но учиш година, две, десет петнадесет, двадесет все нови неща и между всички тия нови неща няма никаква връзка. Онзи продавач на дрехи, чийто дюкян е пълен с най-хубавите дрехи, иска да ги продаде. Той казва: „Елате, купете дрехи от мен." И сегашният свят прилича на това: Много учени има, които продават знанието си. Ти мислиш, че като го продадеш, твоят живот ще се осмисли. Именно там е неразбраната работа. Този човек продава дрехи, и най-хубавите дрехи, за да спечели. Това, което има, той не може да го употреби за нищо. И ако тия дрехи стоят 10 - 15 - 30 години, те ще се развалят. Имаш едно хубаво ядене. Най-първо е хубаво, но ако седи ден, два, три, това ядене ще се развали. Хубавите работи се развалят в света. И тогаз казват: „Да ги консервираме." Консервираш ги работите, но и те изгубват онова, което имат.
  
 +
Та рекох, трябва ви едно достъпно знание, което да ви въведе в новия живот. Когато детето се ражда, има ли знания? - Няма. Смущава се това дете. Като дойде това дете в света, казва: „Едно време аз бях учен." И според закона на прераждането той бил философ, писал е книги, всичко това. А пък сега идва като малко дете и хваща го майка му. Детето казва: „Знаеш ли, че аз съм философ?" Майката взема ония пелени и ги чисти и казва: „Ще се учиш сега. Ти никакъв философ не си." И най-големите философи много малко знаят.
  
 +
Сега, ако разбираш живота, ти си дошъл вече до оная фаза, да преминеш в новото положение. Христос казва за новото положение: „Ако не станете като малките деца", но не едно дете, което да плаче и да е недоволно от живота. Но да си дете, което разбира живота. Ще оставиш майка си да свърши, това което тя знае. Няма да си даваш мнението. Ще бъдеш доволен от това, което майката прави. Ония деца, които не разбират живота, те плачат, те са недоволни, имат честолюбие, докачение, че не са ги разбрали. И след това майката се отнася малко по-добре, детето я погледне и казва: „Така трябваше да постъпиш." Тя трябва да постъпи така, но как трябва да постъпи детето? Детето изисква това, което не знае. То е недоволно от живота, в който се намира. Сега вие можете да изучавате тия състояния. Някой път вие не сте доволни. Защо? - Деца сте. Сърдите се, гневите се, че хората не са ви разбрали. Че не са ви разбрали, тъй е. Всеки един човек иска да го разберат. Но какво трябва да правите? Казвате: „Трябва да дойде някой, да уреди този свят." Че светът е уреден. Не, че е уреден в онзи смисъл, но ти трябва да разбираш живота. Човек си наклажда огън, когато кучето зимно време зъзне, не знае да си накладе огън.
  
Ще прочета 12 глава отъ Еклесиастъ. Сега всички имате едни и сжщи задължения. Тукъ (въ прочетената глава) се казва: „Бой се отъ Бога". Това е разбирането на стария провЪдникъ: „Бой се отъ Бога". Но въ страха има нЪщо, което не достига. Ти ще изпълнишъ Божия законъ, но ще имашъ страхъ въ душата си, ще остане нЪщо, което да не знаешъ. Отъ какво излиза страхътъ? Той излиза отъ външната лю-бовь, отъ изобилието. Когато нЪма нищо, отъ какво ще се плашишъ, когато не е имало нищо?
+
Някой казва: „Кажете ми нещо." Нещата са казвани, вие ги знаете. Това, което знаете, ако го учите, ако го преповтаряте, ще го усвоите. Преповторението е майка на знанието. Донякъде това е вярно. Учиш, повториш нещо, един път, два пъти, три пъти. Да кажем, някое стихотворение. Поетът е нагласил думите от тук - от там. И казваш: „Много хубаво е написано." След като прочетеш това стихотворение, ти си гладен, казваш: „Много хубаво!" Четеш го веднъж, два пъти. После огладнееш. Най-първо у вас има известни чувства, които ви задоволяват, но те са стихотворения на някой поет. Ще дойде един ден, ще ги научиш и ще кажеш: „Не ме интересуват." Ще ги декламираш един път, два пъти, три пъти, четири пъти и т.н.
  
Сега азъ не ви говоря да ви примирявамъ съ живота. НЪмамъ за цель да примирявамъ хората. Значението на гор-нитЪ думи е: „Люби Бога!" Това е значението! Люби Това, отъ Което иде животътъ. А отъ тамъ, отъ гдето иде живо-тътъ, животътъ иде по два начина: животътъ иде отъ външната любовь, и животътъ иде отъ вжтрешната любовь. Външната любовь всичко дава, а пъкъ вжтрешната любовь - нищо не дава, повидимому така седи въпросътъ. Външната лю-бовь събира хората на едно мЪсто, а пъкъ вжтрешната лю-бовь ги раздвоява. Сега, който не разбира, ще намЪри едно голЪмо противоречие. НЪкой казва: „Да имаме вжтрешната любовь." Хората говорятъ за онова, което не знаятъ. ТЪ го-ворятъ за вжтрешната любовь, а пъкъ разбиратъ външната любовь. Вжтрешната любовь тепърва ще се учи. Вжтрешна-та любовь и тя си има своитЪ закони. По начина, по който ти си проучавалъ живота досега, тая вжтрешната любовь никога нЪма да те учи така. Тя казва: „Всичко е добро!" Другояче ще учишъ тамъ, при вжтрешната любовь. Вжтрешната лю-бовь ще те въведе въ единъ по-висшъ животъ. Противоречието седи въ това: като не си свикналъ на този вжтрешенъ животъ, на високия животъ, тебъ ще ти се покаже, че има едно голЪмо противоречие.
+
Снощи един от приятелите, учениците, изказа една хубава мисъл и тя е следната: Когато Адам не си научил урока, скрил се и Бог, като че не виждал, ходил, гледал, викал го и най-после го намерил, Той го знаел къде е. И като изпъдил Бог Адам из рая, тогаз Бог се скрил в човека. До тогаз човек виждал Бога отвън да му вика, а пък като влязъл Бог отвътре, човек почнал да се моли: „Къде си, Господи! Къде си, Господи!" И осем хиляди години все търси Господа. И много малко хора са останали верующи. Станали са безверници. И казват: „Няма го Господ. Да живеем без Бога." Но не се живее без Бога.
  
Сега бихъ ви навелъ да разбирате, но това нЪма да ви помогне. Ти можешъ да обичашъ една котка, ти можешъ да обичашъ едно куче, ти можешъ да обичашъ единъ волъ, но въ какво ще се покаже твоята любовь? Ти на тая котка не можешъ да разправишъ, каквото ти мислишъ. Има една стена, турена между тебе и тЪхъ. Колкото и да обичашъ едно животно, има една стена турена, дето душитЪ не могатъ да се слЪятъ. ВсичкитЪ нЪща сж отъ Бога създадени. Ще ка-жешъ: „Не бжди животно!" Т.е.: не служи вече на външната любовь, служи вече на вжтрешната любовь. За да служишъ на вжтрешната любовь, ти трЪбва да се освободишъ отъ своето животинство, защото животното не е нищо друго ос-венъ изразъ на външната любовь. Животното даже и не подозира, че има вжтрешна любовь. И затова животнитЪ сж спрЪни, не могатъ да се развиватъ. Като казваме, че нЪщо не се развива, ние разбираме външната любовь. Ние търсимъ ония нЪща, които нищо нЪма да ни донесатъ. НапримЪръ, ако ти си богатъ, какво ще спечелишъ? - Ще ядешъ повече, ще се обличашъ по-добре, външни нЪща. Повече отъ това какво ще придобиешъ? Казвашъ: „Да оставимъ тия работи. Азъ да се понаживЪя." Ще се понаживЪешъ, но ще дойде день, когато и тия работи, които сж те интересували, вече ще престанатъ да те интересуватъ. Какво ще те интересува? Представете си следното за обяснение: Какво ще те интересува, че сте опекли една кокошка, а пъкъ нЪмашъ зжби? Ще кажешъ: „Не съмъ доволенъ, понеже стомахътъ ми не може да досвърши работата на зжбитЪ." Ще имашъ единъ недъгъ.
+
Сега, кой е правия път да намериш Бога? Ти не можеш да Го намериш по този, новия път, ако ти не обичаш. Там е сега въпросът. Да се научиш, как да обичаш. Младите моми често изгубват своите богове. Най-първо момата има един възлюблен, но един ден този възлюблен се скрие някак си. Крият се. Младите момци са богове. И младите моми са богини. Щом той усети, че тя не го обича, той се крие. И не иска да я срещне вече. Какво трябва да прави тя сега? Тя си има някого другиго, когото обича. Но и той престане да я обича. Тогаз тя иска да се върне при първия, но той се скрие. От какво произтича лъжата в света? Лъжливите неща са, които разочароват хората. Кажи ясно: „Не те обичам", нищо повече. Няма какво да мажеш. Можеш да го направиш, не е лошо, то е политика. Ще говориш за някого лошо, после като се покажеш, ти ще се усмихнеш, политика е това. Да знаеш как да постъпиш. Казваш: „Човек трябва да знае как да постъпва." Постъпването в какво седи?
  
Сега искашъ да ядешъ. ТрЪбва да знаешъ каква храна трЪбва да ядешъ, за да прогресирашъ. Не трЪбва да ядешъ еднообразна храна. Въ свЪта има знания. На хората е дотегнало сега отъ знания. ВсЪки день четатъ вестници, романи и разкази, всичко това и казватъ: „Дотегна ми да чета." Понеже въ всичкото това четене нЪма това, което той търси. До едно време се е задоволявалъ съ това четиво, а пъкъ сега -не.
+
Аз бих ви навел много примери, даже тук от братството, за мнозина, които страдат. Те сами създадоха страданията си. Защото страданията произтичат от едно желание да добиеш нещо и като не ти го дават, ти страдаш. Но по кой начин може да се добие това, което желаеш? Ти мислиш, че хората трябва да съзнават твоите нужди. Но друг по-голям специалист върху това няма, ти си най-големият специалист. Хората не могат да разберат тъй, както ти ще разбереш. Ти казваш: „Той трябва да ме обича." Това е неразбрана работа. Той не е специалист, този човек. Любовта някой път на какво прилича? Онзи „мъдрият" човек, като те хване, като те стиска, ти като не можеш да издържиш, най-после му кажеш това. Не мисли ти, че „мъдрият" човек ще дойде до едно място, ти като го оставиш, той ще те удуши. И питам: Защо ще оставиш един човек да те стиска? Вие толкоз години сте се учили и някой път се прегръщате, целувате се. Отлична работа е тая. Но защо ви са целувките? И защо ви са прегръдките? Не, че не трябва да ги правите. Трябва да ги правите, но трябва да знаете как да го направите. И ако ти целунеш някого, той ще каже: „Не знае да целува той. Студена е целувката му. После прегръдките не знае. Не е възпитан. Не знае как да прегърне." И целият ден сега седи все в такива неща, в малки работи. Вие ще кажете: „Тия работи не са нови." Те са вехти работи, които сега ви говоря. Вие сте на празни ясли. За мене яслата е пълна, когато има нещо ново. На празна ясла сте, когато сте като някой кон, който е ял слама и нищо ново не е добил.
  
ПослЪ какъ ще обясните следното, нЪкой казва: „Той не ме обича!" Какво разбирате подъ думата „обичь"? Това, което говоря, не се отнася до васъ. Тия противоречия, които сега сжществуватъ, трЪбва да ги разгадаешъ за себе си, безъ да се спънешъ. Защото ако ти се вкиснешъ въ себе си, ти не си разбралъ живота. НапримЪръ азъ вчера ви казахъ: „Вие ще бждете днесъ на събранието на праздни ясли." Ами, че като влЪзнешъ въ тая праздна ясла, какво трЪбва да напра-вишъ? Ще кажешъ: „Менъ единъ празенъ животъ не ме интересува." ВЪрно е. Хиляди хора не ги интересува праздния животъ, но какво ги интересува? Ще кажете: „Насъ ни инте-ресуватъ нови нЪща." Много добре, отлично. Но учишъ година, две, десеть петнадесеть, двадесеть все нови нЪща и между всички тия нови нЪща нЪма никаква връзка. Онзи про-давачъ на дрехи, чийто дюкенъ е пъленъ съ най-хубавитЪ дрехи, иска да ги продаде. Той казва: „Елате, купете дрехи отъ менъ." И сегашниятъ свЪтъ прилича на това: Много учени има, които продават знанието си. Ти мислишъ, че като го продадешъ, твоятъ животъ ще се осмисли. Именно тамъ е неразбраната работа. Този човЪкъ продава дрехи, и най-ху-бавитЪ дрехи, за да спечели. Това, което има, той не може да го употрЪби за нищо. И ако тия дрехи стоятъ 10-15-30 години, тЪ ще се развалятъ. Имашъ едно хубаво ядене. Най-пър-во е хубаво, но ако седи день, два, три, това ядене ще се развали. ХубавитЪ работи се развалятъ въ свЪта. И тогазъ казватъ: „Да ги консервираме." Консервирашъ ги работитЪ, но и тЪ изгубватъ онова, което иматъ.
+
И ако човек преживя и казва: „Да вярваме в Бога, да обичаме Бога, да обичаме ближните си, да правим добро" и т.н. - това са хубави работи, не са лоши работи, но за теб самия нищо няма да ти допринесат. То казваш: „Да се обичаме." - Че кой ти забранява да обичаш? Ти казваш: „Да правим добро." - Че кой ти забранява да правиш добро? Казваш: „Да имаме добра обхода." - Че кой ти забранява да имаш добра обхода? Човекът седи в това: всичките тия работи той да ги има. Не, че сега той да се учи да обича. Ако остане сега да почнеш да обичаш, то е изгубена работа. Идете при малките деца. Има малки деца, които знаят по-хубаво да обичат, отколкото някои красиви моми. Защо? Защо е така? Защото не може да бъде другояче.
  
Та рекохъ, трЪбва ви едно достжпно знание, което да ви въведе въ новия животъ. Когато детето се ражда, има ли знания? - НЪма. Смущава се това дете. Като дойде това дете въ свЪта, казва: „Едно време азъ бЪхъ ученъ." И споредъ закона на прераждането той билъ философъ, писалъ е книги, всичко това. А пъкъ сега идва като малко дете и хваща го майка му. Детето казва: „Знаешъ ли, че азъ съмъ филосо-фъ?" Майката взема ония пелени и ги чисти и казва: „Ще се учишъ сега. Ти никакъвъ философъ не си." И най-голЪмитЪ философи много малко знаятъ.
+
Та рекох, сега трябват разбрани работи. Не, че животът, който сега живеем, е лош. Той е лош в едно отношение, но този живот е добър в друго отношение. Нам ни трябва нещо ново. Ново нещо ни трябва! И към това всички трябва да се стремят. Ония, които са се учили, трябва да се стремят към новото в света. Сега, не че онова, което знаете, е лошо.
  
Сега, ако разбирашъ живота, ти си дошълъ вече до оная фаза, да преминешъ въ новото положение. Христосъ казва за новото положение: „Ако не станете като малкитЪ деца", но не едно дете, което да плаче и да е недоволно отъ живота. Но да си дете, което разбира живота. Ще оставишъ майка си да свърши, това което тя знае. НЪма да си давашъ мнението. Ще бждешъ доволенъ отъ това, което майката прави. Ония деца, които не разбиратъ живота, тЪ плачатъ, тЪ сж недоволни, иматъ честолюбие, докачение, че не сж ги разбрали. И следъ това майката се отнася малко по-добре, детето я погледне и казва: „Така трЪбваше да постжпишъ." Тя трЪбва да постжпи така, но какъ трЪбва да постжпи детето? Детето изисква това, което не знае. То е недоволно отъ живота, въ който се намира. Сега вие можете да изучавате тия състояния. НЪкой пжть вие не сте доволни. Защо? - Деца сте. Сърдите се, гневите се, че хората не сж ви разбрали. Че не сж ви разбрали, тъй е. ВсЪки единъ човЪкъ иска да го разбератъ. Но какво трЪбва да правите? Казвате: „ТрЪбва да дойде нЪкой, да уреди този свЪтъ." Че свЪтътъ е уреденъ. Не, че е уреденъ въ онзи смисълъ, но ти трЪбва да разбирашъ живота. ЧовЪкъ си наклажда огънь, когато кучето зимно време зъзне, не знае да си накладе огънь.
+
Вие живеете в Бога, движите се в Бога.
  
НЪкой казва: „Кажете ми нЪщо." НЪщата сж казвани, вие ги знаете. Това, което знаете, ако го учите, ако го преповтаряте, ще го усвоите. Преповторението е майка на знанието. ДонЪкжде това е вЪрно. Учишъ, повторишъ нЪщо, единъ пжть, два пжти, три пжти. Да кажемъ, нЪкое стихотворение. Поетътъ е нагласилъ думитЪ отъ тукъ - отъ тамъ. И казвашъ: „Много хубаво е написано." Следъ като прочетешъ това стихотворение, ти си гладенъ, казвашъ: „Много хубаво!" Четешъ го веднъжъ, два пжти. После огладнЪешъ. Най-първо у васъ има известни чувства, които ви задоволяватъ, но тЪ сж стихотворения на нЪкой поетъ. Ще дойде единъ день, ще ги научишъ и ще кажешъ: „Не ме интересуватъ." Ще ги декламирашъ единъ пжть, два пжти, три пжти, четири пжти и т.н.
+
Някой път вие казвате: „Ти в небето не можеш да отидеш." Няма какво да ви разправям, дали мога да отида в небето или не. Дали ще отида или не, аз ще го проверя. Той няма какво да ми казва. Някой казва: „Но ти ще отидеш в пъкъла." И това няма да ви казвам. Пъкълът, това е едно несъответствие на живота. ''(Някой изгаси ламбите.)'' Запалете ги пак, да светне. Икономисват. Хубаво нещо е, икономията е хубаво нещо. Вие, като нямате какво да правите, гасите свещите. Като нямате какво да правите - икономисвате. То е знание на миналото. Няма какво да икономисвате, няма и какво да гасите. То ще бъде смешно да гасиш свещите. Това, което Бог е направил, ти не можеш да го изгасиш. То е далеч от тебе. И помни: Нямай желание да гасиш! Остави нещата да си вървят така. Че не можеш да постъпваш тъй, то е по човешки така. Но по Бога нищо не се гаси. Когато дойдеш до положение да нямаш желание да гасиш, нито имаш желание да палиш, ти си вече на правия път.
  
Снощи единъ отъ приятелитЪ, ученицитЪ, изказа една хубава мисъль и тя е следната: Когато Адамъ не си научилъ урока, скрилъ се и Богъ, като че не виждалъ, ходилъ, гле-далъ, викалъ го и най-после го намЪрилъ, Той го знаелъ кжде е. И като изпъдилъ Богъ Адама изъ рая, тогазъ Богъ се скрилъ въ човЪка. До тогазъ човЪкъ виждалъ Бога отвънъ да му вика, а пъкъ като влЪзълъ Богъ отвжтре, човЪкъ почналъ да се моли: „Кжде си, Господи! Кжде си, Господи!" И осемъ хиляди години все търси Господа. И много малко хора сж останали вЪрующи. Станали сж безвЪрници. И казватъ: „НЪма го Господь. Да живЪемъ безъ Бога." Но не се живЪе безъ Бога.
+
Сега се говори, че трябва да се обичаме. Много хубаво е това. Но това не е още онзи свят, който ти търсиш. Някой път казваш: „Аз не го обичам." И там не е разрешението. Нито ще обичаш, нито ще любиш, нито ще разлюбваш. Като дойдеш до това положение, ти ще влезеш в любовта. До тогаз, докато търсиш да те обичат, то е хубаво, но там не е разрешението на новия живот. То е половината на живота. Ти ще дойдеш до положение да не искаш да те обичат, но не вътре в себе си. А положението, до което трябва да дойдеш, е: Да си доволен от положението, в което се намираш сега.
  
Сега, кой е правия пжть да намЪришъ Бога? Ти не мо-жешъ да Го намЪришъ по този, новия пжть, ако ти не оби-чашъ. Тамъ е сега въпросътъ. Да се научишъ, какъ да оби-чашъ. МладитЪ моми често изгубватъ своитЪ богове. Най-първо момата има единъ възлюбленъ, но единъ день този въз-любленъ се скрие нЪкакъ си. Криятъ се. МладитЪ момци сж богове. И младитЪ моми сж богини. Щомъ той усЪти, че тя не го обича, той се крие. И не иска да я срещне вече. Какво трЪбва да прави тя сега? Тя си има нЪкого другиго, когото обича. Но и той престане да я обича. Тогазъ тя иска да се върне при първия, но той се скрие. Отъ какво произтича лъжата въ свЪта? ЛъжливитЪ нЪща сж, които разочароватъ хората. Кажи ясно: „Не те обичамъ", нищо повече. НЪма какво да мажешъ. Можешъ да го направишъ, не е лошо, то е политика. Ще говоришъ за нЪкого лошо, после като се покаже-шъ, ти ще се усмихнешъ, политика е това. Да знаешъ какъ да постжпишъ. Казвашъ: „ЧовЪкъ трЪбва да знае какъ да пост-жпва." Постжпването въ какво седи?
+
Ти казваш: „Трябва да се самовъзпитаме." Там, дето има възпитание, там го няма новият живот. Там е старият живот. Ще го възпиташ онзи разбойник да не краде. Ще учиш онова, невежото дете, което нищо не знае, на знанието. И ще кажеш: „Научихме го!" Това, на което ти си го научил, той един ден ще го остави. И всичката погрешка седи в това, че майките учат неща, които после децата изоставят. Майката трябва да добие едно дете, което да обича Бога, без да го възпитава. А пък тя се туря на мястото на Бога и казва: „Ти мен ще обичаш, ти мен ще любиш. Аз те родих, аз всичко направих за тебе." Много добре, но един ден това дете намери и друга майка. Тогаз какво ще се прави, когато имаш две майки? Там дето нещата се раздвояват, животът се нарушава. И тя казва: „Не ме обича!" Значи намерил друга майка. Когато човек не обича едного, обича другиго. Казваш: „Той нищо не дава." На тебе не дава, а на друг дава. Човек не може на всички да дава. Въпросът се разрешава между двама. Между двама се свършва този въпрос. Да дадеш или да не дадеш. Сега тези са празните ясли, това, за което мога да ви говоря и какво ще научите.
  
Азъ бихъ ви навелъ много примЪри, даже тукъ отъ братството, за мнозина, които страдатъ. ТЪ сами създадоха страданията си. Защото страданията произтичатъ отъ едно желание да добиешъ нЪщо и като не ти го даватъ, ти страдашъ. Но по кой начинъ може да се добие това, което желаешъ? Ти мислишъ, че хората трЪбва да съзнаватъ твоитЪ нужди. Но другъ по-голЪмъ специалистъ върху това нЪма, ти си най-голЪмия специалистъ. Хората не могатъ да разбератъ тъй, както ти ще разберешъ. Ти казвашъ: „Той трЪбва да ме обича." Това е неразбрана работа. Той не е специалистъ, този човЪкъ. Любовьта нЪкой пжть на какво прилича? Онзи „мждриятъ" човЪкъ, като те хване, като те стиска, ти като не можешъ да издържишъ, най-после му кажешъ това. Не мислу ти, че „мждриятъ" човЪкъ ще дойде до едно мЪсто, ти като го оставишъ, той ще те одуши. И питамъ: Защо ще оста-вишъ единъ човЪкъ да те стиска? Вие толкозъ години сте се учили и нЪкой пжть се прегръщате, целувате се. Отлична работа е тая. Но защо ви сж целувкитЪ? И защо ви сж прег-ръдкитЪ? Не, че не трЪбва да ги правите. ТрЪбва да ги правите, но трЪбва да знаете какъ да го направите. И ако ти целунешъ нЪкого, той ще каже: „Не знае да целува той. Студена е целувката му. После прегръдкитЪ не знае. Не е възпи-танъ. Не знае какъ да прегърне." И цЪлиятъ день сега седи все въ такива нЪща, въ малки работи. Вие ще кажете: „Тия работи не сж нови." ТЪ сж вехти работи, които сега ви говоря. Вие сте на праздни ясли. За мене яслата е пълна, когато има нЪщо ново. На праздна ясла сте, когато сте като нЪкой конь, който е ялъ слама и нищо ново не е добилъ.
+
Какво иска да каже Христос с тия думи: „Ако не се отречеш от майка си, от баща си, от всичко това, което имаш, ако не се отречеш даже и от своя си живот, ти не можеш да бъдеш ученик на новото учение." И досега го тълкуват какво значи, какво иска да каже, от какво трябва да се откаже човек. Не само да се откаже от временното, но и от своя живот. Този живот е свободен. Той може да се откаже от този живот, ако иска. Той, ако не иска да се откаже от този живот, може да живее колкото иска в това положение.
  
И ако човЪкъ прежувя и казва: „Да вЪрваме въ Бога, да обичаме Бога, да обичаме ближнитЪ си, да правимъ добро" и т.н. - това сж хубави работи, не сж лоши работи, но за тебъ самия нищо нЪма да ти допринесатъ. То казвашъ: „Да се обичаме." - Че кой ти забранява да обичашъ? Ти казвашъ: „Да правимъ добро." - Че кой ти забранява да правишъ добро? Казвашъ: „Да имаме добра обхода." - Че кой ти забранява да имашъ добра обхода? ЧовЪкътъ седи въ това: всичкитЪ тия работи той да ги има. Не, че сега той да се учи да обича. Ако остане сега да почнешъ да обичашъ, то е изгубена работа. Идете при малкитЪ деца. Има малки деца, които знаятъ по-хубаво да обичатъ, отколкото нЪкои красиви моми. Защо? Защо е така? Защото не може да бжде другояче.
+
Хората не трябва да говорят за погрешките. Защото това е старият живот: за вземане - даване. Не трябва да се говори за това. В новия живот, ако говориш за вземане и даване, ти не си в него! Като говорят хората по това, те са в старото и техният живот няма да се изправи и не може да се изправи. Като говоря, че не може да се изправи, разбирам, че те няма да могат да намерят онзи път, да намерят онова богатство. Аз срещнах веднъж един малджия ''(иманяр)''..Той ми каза: „Искам да поговоря с вас. Както си тръгнал, вижда ми се, че търсиш нещо." Рекох: „Търся, разбира се." - „Можеш ли ми каза едно нещо? Аз търся едно имане. Деветте знака съм намерил, вече. Остава ми само един знак още." Рекох: „Защо ще ти го кажа, този, десетия знак? Ако го зная, аз ще отида да извадя тия пари." Ще дойде някой да каже: „Не можеш ли да ми препоръчаш някоя хубава мома?" Че ако аз зная хубавата мома, няма да ти я препоръчам, аз ще я взема, нищо повече. Това е старият живот. Остане ли теб да ти препоръчват някого да го обичаш, то е стария живот. Тя, като дойде истинската любов, тя внася нещо ново.
  
Та рекохъ, сега трЪбватъ разбрани работи. Не, че жи-вотътъ, който сега живЪемъ, е лошъ. Той е лошъ въ едно отношение, но този животъ е добъръ въ друго отношение. Намъ ни трЪбва нЪщо ново. Ново нЪщо ни трЪбва! И къмъ това всички трЪбва да се стремятъ. Ония, които сж се учили, трЪбва да се стремятъ къмъ новото въ свЪта. Сега, не че онова, което знаете, е лошо.
+
Та рекох сега, трудно е сега, когато човек остарее. Виждал съм стари хора да казват: „Да сме сега млади, другояче ще живеем." Как ще живееш? - „Няма да обичам децата така, както досега съм ги обичал." Че това не е нещо ново. Ти казваш: „Трябваше да оставя за себе си парите." Не, не да оставиш за себе си пари, но трябваше да бъдеш от тия хора, които не осиромашават, нищо повече.
  
Вие живЪете въ Бога, движите се въ Бога.
+
Търсете новото! Сега, за да намерите вие този, новия живот, вие като срещнете един човек, трябва да намерите оная добра черта в него. Този човек трябва да го обичате, нищо повече. Който и да е, какъвто и да е той. Умният човек, той трябва да обича, без да знаят хората, че той ги обича. Няма да им говори сладки думи. Сладките думи - това е външната любов. Но този човек има нужди и ти трябва да му помогнеш. В дадения случай ти си, който ще му помогнеш. На тебе Господ ще каже: „Искаш ли да бъдеш ти от тези?" - „От кои?" Сега това е новото вътре в живота. Не, че онова, което ти правиш в света е лошо. То е отлично. Но с това, което сега правиш, не можеш да намериш това, което ти е потребно, то не се постига. Как ще накараш един човек да ти говори сладко, кажете ми? Как ще накараш един човек да те гледа мило? Не само да ти викне, както в театъра. Не, нещата да се правят в своята същина такива, каквито са.
  
НЪкой пжть вие казвате: „Ти въ небето не можешъ да отидешъ." НЪма какво да ви разправямъ, дали мога да отида въ небето или не. Дали ще отида или не, азъ ще го провЪря. Той нЪма какво да ми казва. НЪкой казва: „Но ти ще оти-дешъ въ пъкъла." И това нЪма да ви казвамъ. Пъкълътъ, това е едно несъответствие на живота. (НЬкой изгаси ламбитЬ.) Запалете ги пакъ, да светне. Икономисватъ. Хубаво нЪщо е, икономията е хубаво нЪщо. Вие, като нЪмате какво да правите, гасите свЪщитЪ. Като нЪмате какво да правите - икономисвате. То е знание на миналото. НЪма какво да икономисвате, нЪма и какво да гасите. То ще бжде смЪшно да гасишъ свЪщитЪ. Това, което Богъ е направилъ, ти не можешъ да го изгасишъ. То е далечъ отъ тебе. И помни: НЪмай желание да гасишъ! Остави нЪщата да си вървятъ така. Че не можешъ да постжпвашъ тъй, то е по човЪшки така. Но по Бога нищо не се гаси. Когато дойдешъ до положение на нЪмашъ желание да гасишъ, нито имашъ желание да палишъ, ти си вече на правия пжть.
+
Сега всичките тия неща, ''(които ги казах)'', като ги разгадавате, трябва да дойдете до оная вътрешна пълнота. То е много трудна работа, да се научиш да живееш. Новият живот е много труден. Трудиш се, трудиш се, и най-после казваш: „Не може. Втори път като дойда." Втори път като дойдеш, после трети път, четвърти и т.н. То е само забавление. С подобно повторение нищо не се постига. Постига се едно - в тебе остава онова вътрешно недоволство в живота. И ако ти не се освободиш от това вътрешно недоволство, ти в новия живот не можеш да влезеш. Рекох, самата дума, която се употребява сега: „новият живот" не е употребена точно. То е само фигура на речта. Ти казваш: „Трябва да влезем в новия живот." Ти ще влезеш в живота. Ти трябва да знаеш, че не си в живота, в пълния живот. Има нещо, което не си опитал. Има два начина: или ти ще влезеш в новото или новото ще влезе в тебе. Кое е по-хубавото сега? Ти да влезеш в новото или новото да влезе в тебе?
  
Сега се говори, че трЪбва да се обичаме. Много хубаво е това. Но това не е още онзи свЪтъ, който ти търсишъ. НЪкой пжть казвашъ: „Азъ не го обичамъ." И тамъ не е разрешението. Нито ще обичашъ, нито ще любишъ, нито ще разлюбвашъ. Като дойдешъ до това положение, ти ще влЪзешъ въ любовьта. До тогазъ, докато търсишъ да те обичатъ, то е хубаво, но тамъ не е разрешението на новия животъ. То е половината на живота. Ти ще дойдешъ до положение да не искашъ да те обичатъ, но не вжтре въ себе си. А положението, до което трЪбва да дойдешъ, е: Да си доволенъ отъ положението, въ което се намирашъ сега.
+
Каква свобода можеш да дадеш на един кон? Да му туриш повече слама, ечемик? Не. Иди, поглади този кон и да върви в гората. До тогаз докато ти се реформираш, ти си вързан кон, кон ще бъдеш. И когато си дадеш пълна свобода, да се развържеш, ти си свободен. Развързан кон трябва да бъдеш. Най-първо трябва да се развържеш от всички условия, при които живееш. Докато намираш някои несъответствия, критикуваш този - онзи, това не е лошо. Поддържаш критика. Не е лошо. Но докато не си държиш изпита, докато не престанеш от този занаят, ти ще приличаш на <font color="red"> он[ези] </font> ямболски коне, които карат дараци. Има една подвижна площ, чрез чието движение се влачи вълната. И тогаз турят малко ечемик на коня и той горкият, целия ден върти за ечемика - работи целия ден. И вечерта, като свърши работата, дадат му ечемик и той казва: „Хей! Едва го стигнах." Няма да бъдеш впрегнат кон да влачиш вълна, ти, човекът, който се стремиш към Бога, към новия живот. Бог иска всички хора да го разбират. И Бог не съди никого. Христос казва: „Отец никого не съди и е дал съдбата на Сина." Отец за стария живот не се интересува, а пък Синът се интересува. Синът е, който събира кредита, от кого има да взема и бащата казва: „Събирай. И каквото събереш, събереш. Мен няма какво да казваш." Ти си син. Защо? Защото събираш дълговете на бащата.
  
Ти казвашъ: „ТрЪбва да се самовъзпитаме." Тамъ, дето има възпитание, тамъ го нЪма новиятъ животъ. Тамъ е стари-ятъ животъ. Ще го възпиташъ онзи разбойникъ да не краде. Ще учишъ онова, невежото дете, което нищо не знае, на знанието. И ще кажешъ: „Научихме го!" Това, на което ти си го научилъ, той единъ день ще го остави. И всичката погрЪшка седи въ това, че майкитЪ учатъ нЪща, които после децата изоставятъ. Майката трЪбва да добие едно дете, което да обича Бога, безъ да го възпитава. А пъкъ тя се туря на мЪстото на Бога и казва: „Ти менъ ще обичашъ, ти менъ ще любишъ. Азъ те родихъ, азъ всичко направихъ за тебе." Много добре, но единъ день това дете намЪри и друга майка. Тогазъ какво ще се прави, когато имашъ две майки? Тамъ дето нЪщата се раздвояватъ, животътъ се нарушава. И тя казва: „Не ме обича!" Значи намЪрилъ друга майка. Когато човЪкъ не обича едного, обича другиго. Казвашъ: „Той нищо не дава." На тебе не дава, а на другъ дава. ЧовЪкъ не може да всички да дава. Въпросътъ се разрешава между двама. Между двама се свършва този въпросъ. Да дадешъ или да не дадешъ. Сега тЪзи сж празднитЪ ясли, това, за което мога да ви говоря и какво ще научите.
+
А пък има едно отношение, синовно отношение на разбиране вътре. Казваме: „Всички сме синове Божии!" Всички, кои всички? Ако всички бяхме синове Божии, то животът другояче щеше да тече. Ние говорим, ние вземаме неща, които не са верни. И затова Бог не може да ти бъде баща. Той ти е турил някой кон за баща, някой вол ти е турил за баща, някоя овца ти е турил за баща. Някоя птица ти е турил за баща, за майка и от там ти ще се учиш, да дойдеш до онова положение. Казваш: „Аз съм син Божи." Така като се разглежда живота, тогаз ще дойдем до едно голямо противоречие. В какво седи истинският живот, в какво седи семейството, радостта на хората? В онова, истинското разбиране на света. Всичко онова, което е създадено в света, всичко е хубаво, всичко е добро. Но злото седи в неразбирането на нещата! Не ги разбираме.
  
Какво иска да каже Христосъ съ тия думи: „Ако не се отречешъ отъ майки си, отъ баща си, отъ всичко това, което имашъ, ако не се отречешъ даже и отъ своя си животъ, ти не можешъ да бждешъ ученикъ на новото учение." И досега го тълкуватъ какво значи, какво иска да каже, отъ какво трЪбва да се откаже човЪкъ. Не само да се откаже отъ временното, но и отъ своя животъ. Този животъ е свободенъ. Той може да се откаже отъ този животъ, ако иска. Той, ако не иска да се откаже отъ този животъ, може да живЪе колкото иска въ това положение.
+
Та ще си турите за желание чрез закона на любовта да влезете в правия път. Да обичате хората без закон. Да е свойствено на вас да обичате. Щом обичаш със закон, ти си във външната любов. То е хубаво. Най-първо ще учите външната любов. До тогаз, докато се тревожите за хиляди работи <font color="red">[...]</font>. Вие имате право да се тревожите. Не ви казвам да не се тревожите, но ще си носите тревогата спокойно. Тя е ваше богатство. И ще се спреш един ден и ще си кажеш: „Защо се тревожа? Ама, не <font color="red">[се]</font> тревожа!" Въпросът не е там, да не се тревожиш. Казано е в закона, че не трябва да желае човек. Че там е всичкото изкуство: да не желаеш. Индусите казват: „Убий всяко желание!" Това не разрешава въпроса: Убий всяко желание. Не подхранвай чужди неща.
  
Хората не трЪбва да говорятъ за погрЪшкитЪ. Защото това е стариятъ животъ: за вземане - даване. Не трЪбва да се говори за това. Въ новия животъ, ако говоришъ за вземане и даване, ти не си въ него! Като говорятъ хората по това, тЪ сж въ старото и тЪхниятъ животъ нЪма да се изправи и не може да се изправи. Като говоря, че не може да се изправи, разбирамъ, че тЪ нЪма да могатъ да намЪрятъ онзи пжть, да намЪрятъ онова богатство. Азъ срещнахъ веднъжъ единъ мал-джия (иманяръ)..Той ми каза: „Искамъ да поговоря съ васъ. Както си трЪгналъ, вижда ми се, че търсишъ нЪщо." Рекохъ: „Търся, разбира се." - „Можешъ ли ми каза едно нЪщо? Азъ търся едно имание. ДеветьтЪ знака къмъ намЪрилъ, вече. Остава ми само единъ знакъ още." Рекохъ: „Защо ще ти го кажа, този, десетия знакъ?Ако го зная, азъ ще отида да извадя тия пари." Ще дойде нЪкой да каже: „Не можешъ ли да ми препоржчашъ нЪкоя хубава мома?" Че ако азъ зная хубавата мома, нЪма да ти я препоржчамъ, азъ ще я взема, нищо повече. Това е стариятъ животъ. Остане ли тебъ да ти препоржч-ватъ нЪкого да го обичашъ, то е стария животъ. Тя, като дойде истинската любовь, тя внася нЪщо ново.
+
Та рекох, сега не искам да ви забавлявам с работи, от които няма да се ползувате. Аз ви говоря сега за неща, които знаете. И после вие казвате: „Как трябва да се поправи животът?" По този начин животът не се поправя. В същината си той не се поправя. Срещнеш един, който ти дължи и искаш да питаш ясновидеца дали ще плати или не. Кое е по-хубаво тогаз: да знаеш или да не знаеш? Ти казваш: „Ама той е ясновидец." Откраднали са ти пари. Казва ти някой ясновидец: „Не бой се, след една седмица тия пари ще се намерят." Хубаво, отлично е това. Този ясновидец е отличен. Този ясновидец ще си остане такъв, какъвто си е!
  
Та рекохъ сега, трудно е сега, когато човЪкъ остарЪе. Виждалъ съмъ стари хора да казватъ: „Да сме сега млади, другояче ще живЪемъ." Какъ ще живЪешъ? - „НЪма да оби-чамъ децата така, както досега съмъ ги обичалъ." Че това не е нЪщо ново. Ти казвашъ: „ТрЪбваше да оставя за себе си паритЪ." Не, не да оставишъ за себе си пари, но трЪбваше да бждешъ отъ тия хора, които не осиромашаватъ, нищо повече.
+
Сега някой ти казва: „Ти едно време си бил Данаил, Исайа." Мен са ми разправяли. Един ми казва: „Казват ми, че съм бил учен човек, Исайа, Данаил, Иезекиил. А пък аз съм загубил всичко това." Има нещо по-велико и по-високо от това, което хората търсят. Всичко това е хубаво. По-добре е нищо да не знаеш. Как ще разберете? По-добре е да бъдеш невежа, отколкото да бъдеш учен. Че ти си един съдия. Учил си <font color="red">[2]</font> 1 година, за да станеш адвокат, да знаеш всичките закони, цепиш законите. Като дойде това, осъждаш хората. Защо ти е това знание? С това оправяш ли хората? За тая работа има много специалисти. Ти, ако искаш, напусни това. Напусни го, но ако разбираш, ако знаеш новото. Не да се освободиш (преждевременно). Някои искат да се освободят от адвокатство или от какъв да е занаят. Не се освобождавай преди да си намерил пътя.
  
Търсете новото! Сега, за да намЪрите вие този, новия животъ, вие като срещнете единъ човЪкъ, трЪбва да намЪри-те оная добра чърта въ него. Този човЪкъ трЪбва да го обичате, нищо повече. Който и да е, какъвто и да е той. Умни-ятъ човЪкъ, той трЪбва да обича, безъ да знаятъ хората, че той ги обича. НЪма да имъ говори сладки думи. СладкитЪ думи - това е външната любовь. Но този човЪкъ има нужди и ти трЪбва да му помогнешъ. Въ дадения случай ти си, който ще му помогнешъ. На тебе Господь ще каже: „Искашъ ли да бждешъ ти отъ тЪзи?" - „Отъ кои?" Сега това е новото вжтре въ живота. Не, че онова, което ти правишъ въ свЪта е лошо. То е отлично. Но съ това, което сега правишъ, не можешъ да намЪришъ това, което ти е потрЪбно, то не се постига. Какъ ще накарашъ единъ човЪкъ да ти говори сладко, кажете ми? Какъ ще накарашъ единъ човЪкъ да те гледа мило? Не само да ти викне, както въ театъръ. Не, нЪщата да се правятъ въ своята сжщина такива, каквито сж.
+
Престани да мислиш за онова, което те смущава. Ти казваш: „Трябва да се учим." И сега учението се развива по същия начин. Едно време хората са вярвали, знаели са едно, второ, трето, но и досега тия неща, които са изучавали, още не ги разбират. Как е създадена материята, не знаят. И атомите са създадени от нещо, от йони. Има много неща да се учат. И за да разбереш работите хубаво, ти трябва да престанеш да мислиш заради* тях. В истинското, вътрешното учение е така. И затова Писанието казва: „Прости." Нищо повече. Някои турят закона, а пък някои казват: „Прости му, не му дръж кусур." Защото ти, докато ти се смущаваш от хората, ти не можеш да намериш пътя. Не, че това, което държиш, е лошо, но този път, по който вървиш, той няма да донесе онова, което ти търсиш. Та едновременно у вас трябва да се яви раздвояване на живота. Казва някой: „Раздвоих се." Ще се раздвоиш, трябва да се раздвоиш. И след като се раздвоиш, трябва да се отречеш. Да престанеш да мислиш за онова, за което си мислил досега. И като дойде новото, за какво ще мислиш? Представете си сега, че по новия начин искате да ликвидирате работите. И казвате: „Защо съм дошъл тук?" За да се научите да живеете по новия начин. Там е силата.
  
Сега всичкитЪ тия нЪща, (които ги казахъ), като ги разгадавате, трЪбва да дойдете до оная вжтрешна пълнота. То е много трудна работа, да се научишъ да живЪешъ. Но-виятъ животъ е много труденъ. Трудишъ се, трудишъ се, и най-после казвашъ: „Не може. Втори пжть като дойда." Втори пжть като дойдешъ, после трети пжть, четвърти и т.н. То е само забавление. Съ подобно повторение нищо не се постига. Постига се едно - въ тебе остава онова вжтрешно недоволство въ живота. И ако ти не се освободишъ отъ това вжтрешно недоволство, ти въ новия животъ не можешъ да влЪзешъ. Рекохъ, самата дума, която се употрЪбява сега: „но-виятъ животъ" не е употрЪбена точно. То е само фигура на речьта. Ти казвашъ: „ТрЪбва да влЪземъ въ новия животъ." Ти ще влЪзешъ въ живота. Ти трЪбва да знаешъ, че не си въ живота, въ пълния животъ. Има нЪщо, което не си опиталъ. Има два начина: или ти ще влезешъ въ новото или новото ще влЪзе въ тебе. Кое е по-хубавото сега? Ти да влЪзешъ въ новото или новото да влЪзе въ тебе?
+
*заради - за (бел.ред.)
  
Каква свобода можешъ да дадешъ на единъ конь? Да му туришъ повече слама, ечемикъ? Не. Иди, поглади този конь и да върви въ гората. До тогазъ докато ти се реформи-рашъ, ти си вързанъ конь, конь ще бждешъ. И когато си да-дешъ пълна свобода, да се развържешъ, ти си свободенъ. Развързанъ конь трЪбва да бждешъ. Най-първо трЪбва да се развържешъ отъ всички условия, при които живЪешъ. Докато намирашъ нЪкои несъответствия, критикувашъ този - онзи, това не е лошо. Поддържашъ критика. Не е лошо. Но докато не си държишъ изпита, докато не престанешъ отъ този занаятъ, ти ще приличашъ на он[ези] ямболски коне, които каратъ дараци. Има една подвижна площь, чрезъ чието движение се влачи вълната. И тогазъ турятъ малко ече-микъ на коня и той горкиятъ, цЪлия день върти за ечемика -работи цЪлия день. И вечерьта, като свърши работата, да-датъ му ечемикъ и той казва: „Хей! Едва го стигнахъ." НЪма да бждешъ впрегнатъ конь да влачишъ вълна, ти, човЪка, който се стремишъ къмъ Бога, къмъ новия животъ. Богъ иска всички хора да го разбиратъ. И Богъ не сжди никого. Хрис-тосъ казва: „Отецъ никого не сжди и е далъ сждбата на Сина." Отецъ за стария животъ не се интересува, а пъкъ Си-нътъ се интересува. Синътъ е, който събира кредита, отъ кого има да взема и бащата казва: „Събирай. И каквото събе-решъ, съберешъ. Менъ нЪма какво да казвашъ." Ти си синъ. Защо? Защото събирашъ дълговетЪ на бащата.
+
Представете си, че имате едно общество, дето хората не се държат отговорни, и кой каквото даде, не го търси. Рекох, новият човек трябва да бъде от тези. Той седи и казва: „Аз ще се помоля на Господа да накаже този човек." Че той живее в стария <font color="red"> човек.</font> И като дойде Христос, да съди света, той ще дойде да съди старите хора. Един казва: "Ще ни съди Христос." Докато не те осъди Христос, ти човек няма да станеш.
  
А пъкъ има едно отношение, синовно отношение на разбиране вжтре. Казваме: „Всички сме синове Божии!" Всички, кои всички? Ако всички бЪхме синове Божии, то животътъ другояче щЪше да тече. Ние говоримъ, ние вземаме нЪща, които не сж вЪрни. И затова Богъ не може да ти бжде баща. Той ти е турилъ нЪкой конь за баща, нЪкой волъ ти е турилъ за баща, нЪкоя овца ти е турилъ за баща. НЪкоя птица ти е турилъ за баща, за майка и отъ тамъ ти ще се учишъ, да дойдешъ до онова положение. Казвашъ: „Азъ съ-мъ синъ Божи." Така като се разглежда живота, тогазъ ще дойдемъ до едно голЪмо противоречие. Въ какво седи ис-тинскиятъ животъ, въ какво седи семейството, радостьта на хората? Въ онова, истинското разбиране на свЪта. Всичко онова, което е създадено въ свЪта, всичко е хубаво, всичко е добро. Но злото седи въ неразбирането на нЪщата! Не ги разбираме.
+
Та рекох, при новото разбиране ти най-първо ще освободиш сърцето си от всички ония тежести, които имаш. Ще се оставиш свободен. В света има много работници, които носят товар. Всички хора носят. Много малко хора ще срещнеш, които нямат никакъв товар. И като го срещнат, казват: „той е лентяй." Така разбират. Бедността считат за порок. В новото разбиране другояче се постъпва.
  
Та ще си турите за желание чрезъ закона на любовьта да влЪзете въ правия пжть. Да обичате хората безъ законъ. Да е свойствено на васъ да обичате. Щомъ обичашъ съ за-конъ, ти си въ външната любовь. То е хубаво. Най-първо ще учите външната любовь. До тогазъ, докато се тревожите за хиляди работи [...]. Вие имате право да се тревожите. Не ви казвамъ да не се тревожите, но ще си носите тревогата спокойно. Тя е ваше богатство. И ще се спрешъ единъ день и ще си кажешъ: „Защо се тревожа? Ама, не [се] тревожа!" Въпросътъ не е тамъ, да не се тревожишъ. Казано е въ закона, че не трЪбва да желае човЪкъ. Че тамъ е всичкото изкуство: да не желаешъ. ИндуситЪ казватъ: „Убий всЪко желание!" Това не разрешава въпроса: Убий всЪко желание. Не подхранвай чужди нЪща.
+
И сега, както проповедникът ''(в прочетената глава)'' казва: „Да пишеш много книги, край няма. Едно нещо ти трябва: Бой се от Бога." И аз ви рекох, каквото и да правите, всичките тия работи са хубави, но обичай Бога, нищо повече. Не, че онова, което имаш, е лошо. То е учение, много книги имате и всички тия книги са едно приготовление за онова, ще ви кажа: да се освободите. Раздай книгите си на другите. Тия книги, от които сте учили, не ви трябват вече. Но аз ви оставям сега едно нещо: Да обичате.
  
Та рекохъ, сега не искамъ да ви забавлявамъ съ работи, отъ които нЪма да се ползувате. Азъ ви говоря сега за нЪща, които знаете. И после вие казвате: „Какъ трЪбва да се поправи животътъ?" По този начинъ животътъ не се поправя. Въ сжщината си той не се поправя. Срещнешъ единъ, който ти дължи и искашъ да питашъ ясновидеца дали ще плати или не. Кое е по-хубаво тогазъ: да знаешъ или да не знаешъ? Ти казвашъ: „Ама той е ясновидецъ." Откраднали сж ти пари. Казва ти нЪкой ясновидецъ: „Не бой се, следъ една седмица тия пари ще се намЪрятъ." Хубаво, отлично е това. Този ясновидецъ е отличенъ. Този ясновидецъ ще си остане такъвъ, какъвто си е!
+
Ще кажете: „Где да Го намерим, да Го обичаме?" Тогаз не можеш да си държиш изпита. Ако не знаеш как да обичаш, твоята работа е свършена. И после искате да знаете дали обичта ви е права или не. Там сте на кривата страна. Ще обичаш, нищо повече. В любовта няма никакъв грях. Щом мислиш, че любовта не е права, това не е вярно. В любовта няма никакъв грях, нищо повече. Там човек се освобождава. Някой казва: „Дали аз не греша?" В новия живот, там всичко е единство. Там като влезете, ще разберете. Там другите ще работят, а пък вие ще се ползувате. Те ще работят, ще продават, а пък вие ще се ползувате.
 
+
Сега нЪкой ти казва: „Ти едно време си билъ Данаилъ, Исайа." Менъ сж ми разправяли. Единъ ми казва: „Казватъ ми, че съмъ билъ ученъ човЪкъ, Исая, Данаилъ, Иезекилъ. А пъкъ азъ съмъ загубилъ всичко това." Има нЪщо по-велико и по-високо отъ това, което хората търсятъ. Всичко това е хубаво. По-добре е нищо да не знаешъ. Какъ ще разберете? По-добре е да бждешъ невежа, отколкото да бждешъ ученъ. Че ти си единъ сждия. Училъ си [2]1 година, за да станешъ адвокатъ, да знаешъ всичкитЪ закони, цепишъ законитЪ. Като дойде това, осжждашъ хората. Защо ти е това знание? Съ това оправяшъ ли хората? За тая работа има много специалисти. Ти, ако искашъ, напусни това. Напусни го, но ако раз-бирашъ, ако знаешъ новото. Не да се освободишъ (преждевременно). НЪкои искатъ да се освободятъ отъ адвокатство или отъ какъвъ да е занаятъ. Не се освобождавай преди да си намЪрилъ пжтя.
+
 
+
Престани да мислишъ за онова, което те смущава. Ти казвашъ: „ТрЪбва да се учимъ." И сега учението се развива по сжщия начинъ. Едно време хората сж вЪрвали, знаели сж едно, второ, трето, но и досега тия нЪща, които сж изучавали, още не ги разбиратъ. Какъ е създадена материята, не знаятъ. И атомитЪ сж създадени отъ нЪщо, отъ йони. Има много нЪща да се учатъ. И за да разберешъ работитЪ хубаво, ти трЪбва да престанешъ да мислишъ заради* тЪхъ. Въ истинското, вжтрешното учение е така. И затова Писанието казва: „Прости." Нищо повече. НЪкои турятъ закона, а пъкъ нЪкои казватъ: „Прости му, не му дръжъ кусуръ." Защото ти, докато ти се смущавашъ отъ хората, ти не можешъ да намЪришъ пжтя. Не, че това, което държишъ, е лошо, но този пжть, по който вървишъ, той нЪма да донесе онова, което ти търсишъ. Та едновременно у васъ трЪбва да се яви раздвояване на живота. Казва нЪкой: „Раздвоихъ се." Ще се раз-двоишъ, трЪбва да се раздвоишъ. И следъ като се раздво-ишъ, трЪбва да се отречешъ. Да престанешъ да мислишъ за онова, за което си мислилъ досега. И като дойде новото, за какво ще мислишъ? Представете си сега, че по новия начинъ искате да ликвидирате работитЪ. И казвате: „Защо съмъ до-шълъ тукъ?" За да се научите да живЪете по новия начинъ. Тамъ е силата.
+
 
+
Представете си, че имате едно общество, дето хората не се държатъ отговорни, и кой каквото даде, не го търси. Рекохъ, новиятъ човЪкъ трЪбва да бжде отъ тЪзи. Той седи и казва: „Азъ ще се помоля на Господа да накаже този човЪкъ." Че той живЪе въ стария човЪкъ. И като дойде Христосъ, да сжди свЪта, той ще дойде да сжди старитЪ хора. Единъ казва: "Ще ни сжди Христосъ." Докато не те осжди Христосъ, ти човЪкъ нЪма да станешъ.
+
 
+
*заради - за (бел.ред.)
+
  
Та рекохъ, при новото разбиране ти най-първо ще ос-вободишъ сърдцето си отъ всички ония тежести, които имашъ. Ще се оставишъ свободенъ. Въ свЪта има много работници, които носятъ товаръ. Всички хора носятъ. Много малко хора ще срещнешъ, които нЪматъ никакъвъ товаръ. И като го срещнатъ, казватъ: „той е лентяй." Така разбиратъ. Бед-ностьта считатъ за порокъ. Въ новото разбиране другояче се постжпва.
+
Та рекох сега, обичайте Бога, нищо повече. Едно правило сега, извън конския живот. Научете се да обичате Бога, нищо повече. Научете детето да обича Бога, нищо повече. Научи го как да обича Бога. Кажи му и това дете ще знае. Това не ви давам като закон, но ви говоря как трябва да се разбира новото. Вие сте от много добрите хора. Едно време бяхте в рая. Хубаво беше. И като съгрешихте, оголяхте. Искахте повече, Бог ви даде дрехи и ви изпрати в широкия свят. Какво лошо има в това, че тук живеете? То е във вашето разбиране. Всеки, който не знае да обича, той е гол, нищо повече. Докато Господ ти говори отвън и ти казва: „Адаме, как си?" - То е външния живот. Една спънка туря там, едно препятствие: „Няма да ядеш от това дърво!" Ще кажете: „Защо съм ял?" И това не е лошо, че сте яли. В широк смисъл на думата, ти си носиш товара сега. И Господ казва тогаз: „Като ял Адам от запретеното дърво, понеже Адам стана като един от нас да разбира доброто и злото, да не би да яде от дървото на Живота!" И затова го изпъди. Понеже учен човек не си, не знаеш как да употребяваш доброто и злото. То е голяма наука, ако не знаеш как, съвсем ще загазиш. „И като стана един от нас, да го изпъдя навън." Защо ви изпъди Господ? Защото ти стана като него. А пък, за да се запазят отношенията в света, то онзи, когото обичаш, той трябва да те изпъди навън. Вие искате да седите при онзи, когото обичате. Там е вашето заблуждение. То е външната любов. Сега малцина от вас могат да го приложат.
  
И сега, както проповЪдникътъ (въ прочетената глава) казва: „Да пишешъ много книги, край нЪма. Едно нЪщо ти трЪбва: Бой се отъ Бога." И азъ ви рекохъ, каквото и да правите, всичкитЪ тия работи сж хубави, но обичай Бога, нищо повече. Не, че онова, което имашъ, е лошо. То е учение, много книги имате и всички тия книги сж едно приготовление за онова, ще ви кажа: да се освободите. Раздай книгитЪ си на другитЪ. Тия книги, отъ които сте учили, не ви трЪбватъ вече. Но азъ ви оставямъ сега едно нЪщо: Да обичате.
+
Сега не ви казвам това, да го приложите в живота. Но рекох, разрешението седи там. Щом искаш да те обичат, ще те изпъдят. Защото любовта дава свобода и следователно ще те изпъдят. Един мъж, като обикне жена си, ще у даде свобода и ще у каже: „Свободна си вече." Една жена, като обикне мъжа си, ще му даде свобода и ще му каже: „Свободен си сега." Ако тя го обикне, въпросът е разрешен. Казваш: „Защо ще бъде така." Чудни сте някой път! Че ако се облечеш с червена дреха, какво лошо има? Или си туриш синя дреха, какво лошо има? Или, ако си турите каквато и да е форма, где е лошото? Или някой път не ти дават пари. Защо? Някои път ти казват: „Вземи си пари, направи си каквато дреха искаш." Тогаз ще заприличате на онзи турски бей. Турците, когато избират жена, сами не могат да ги избират. Този бей изпраща да му избират една хубава невеста и като я избрали, довели му я и са го оженили за нея, по турския закон, по стария, не по сегашния. Тя се открила на него и го попитала: „На кого да се откривам и на кого да не се откривам?" Тя била грозотия. Той не я обичал. Той ѝ казал: „Разкривай се на когото искаш, само на мен да не се разкриваш."
  
Ще кажете: „Где да Го намЪримъ, да Го обичаме?" То-газъ не можешъ да си държишъ изпита. Ако не знаешъ какъ да обичашъ, твоята работа е свършена. И после искате да знаете дали обичьта ви е права или не. Тамъ сте на кривата страна. Ще обичашъ, нищо повече. Въ любовьта нЪма ника-къвъ грЪхъ. Щомъ мислишъ, че любовьта не е права, това не е вЪрно. Въ любовьта нЪма никакъвъ грЪхъ, нищо повече. Тамъ човЪкъ се освобождава. НЪкой казва: „Дали азъ не грЪша?" Въ новия животъ, тамъ всичко е единство. Тамъ като влЪзете, ще разберете. Тамъ другитЪ ще работятъ, а пъкъ вие ще се ползувате. ТЪ ще работятъ, ще продаватъ, а пъкъ вие ще се ползувате.
+
Обичай Бога и си гледай работата. Но трябва да знаете, че докато на онзи, когото обичате, не му дадете свобода, или другояче казано: до тогаз докато на един човек не му дадеш свобода, той да се прояви, тъй както си знае, то е човешкото. Не да му дадеш правила, наставления, как да обича, как да гледа. Не, то е човешкото. Ще оставиш Бога да се проявява в човека както знае. Бог живее вътре. Ние сме дошли до вътрешния живот. Ти ще оставиш Бога да се прояви. Може някои работи да ти са неприятни. Няма да мислиш върху това. Та свободата седи в това, да оставите Бога в себе си да се прояви така, както намери Той за добре. По какъв път, по какви начини, то е Негова работа. Вие ще кажете: „От где да знаем?" Няма какво да знаеш. Остави ти Господа. Той ще си намери пътя. Той ще направи както Той знае. Вие искате да знаете, как да обичате. Любовта не е ваша. Остави сега. Стори онова, което Господ ти каже. Някой казва: „Каквото Господ ми казва." Под думите: „Каквото Господ ти каже," ние разбираме нещата, които се отнасят до нашия личен живот сега. А трябва да дойдем до разбиране на живота, на онова, което Бог иска да върши в нас.
  
Та рекохъ сега, обичайте Бога, нищо повече. Едно правило сега, извънъ конския животъ. Научете се да обичате Бога, нищо повече. Научете детето да обича Бога, нищо повече. Научи го какъ да обича Бога. Кажи му и това дете ще знае. Това не ви давамъ като законъ, но ви говоря какъ трЪбва да се разбира новото. Вие сте отъ много добритЪ хора. Едно време бЪхте въ рая. Хубаво бЪше. И като съгрЪшихте, оголЪх-те. Искахте повече, Богъ ви даде дрехи и ви изпрати въ широкия свЪтъ. Какво лошо има въ това, че тукъ живЪете? То е въ вашето разбиране. ВсЪки, който не знае да обича, той е голъ, нищо повече. Докато Господь ти говори отвънъ и ти казва: „Адаме, какъ си?" - То е външния животъ. Една спънка туря тамъ, едно препятствие: „НЪма да ядешъ отъ това дърво!" Ще кажете: „Защо съмъ ялъ?" И това не е лошо, че сте яли. Въ широкъ смисълъ на думата, ти си носишъ товара сега. И Господь казва тогазъ: „Като ялъ Адамъ отъ запрете-ното дърво, понеже Адамъ стана като единъ отъ насъ да разбира доброто и злото, да не би да яде отъ дървото на Живота!" И затова го изпъди. Понеже ученъ човЪкъ не си, не зна-ешъ какъ да употрЪбявашъ доброто и злото. То е голЪма наука, ако не знаешъ какъ, съвсемъ ще загазишъ. „И като стана единъ отъ насъ, да го изпъдя навънъ." Защо ви изпъди Гос-подь? Защото ти стана като него. А пъкъ, за да се запазятъ отношенията въ свЪта, то онзи, когото обичашъ, той трЪбва да те изпъди навънъ. Вие искате да седите при онзи, когото обичате. Тамъ е вашето заблуждение. То е външната любовь. Сега малцина отъ васъ могатъ да го приложатъ.
+
И всичките страдания, които произтичат в света, произтичат от това, че Бог иска да се освободим. Той насила не се освобождава. Той, за да ни накара да Го оставим свободен, създава ни мъчнотии. Хиляди мъчнотии ще ни създаде, за да Го забравим. Вие искате да турите правила, как да обичате. Във външната любов, в човешката любов, така е. Но в Божията любов няма закон. Като дойдем до нея, ще имаме едно свещено чувство, ще кажем: „Всичко онова, което любовта върши, е право." Това човек да го съзнава. Трябва да го съзнавате. Един ден, когато дойдеш до това разбиране, ти ще проумееш тая велика тайна.
  
Сега не ви казвамъ това, да го приложите въ живота. Но рекохъ, разрешението седи тамъ. Щомъ искашъ да те оби-чатъ, ще те изпъдятъ. Защото любовьта дава свобода и следователно ще те изпъдятъ. Единъ мжжъ, като обикне жена си, ще у даде свобода и ще у каже: „Свободна си вече." Една жена, като обикне мжжа си, ще му даде свобода и ще му каже: „Свободенъ си сега." Ако тя го обикне, въпросътъ е разрешенъ. Казвашъ: „Защо ще бжде така." Чудни сте нЪкой пжть! Че ако се облечешъ съ червена дреха, какво лошо има? Или си туришъ синя дреха, какво лошо има? Или, ако си турите каквато и да е форма, где е лошото? Или нЪкой пжть не ти даватъ пари. Защо? НЪкой пжть ти казватъ: „Вземи си пари, направи си каквато дреха искашъ." Тогазъ ще заприличате на онзи турски бей. Турците, когато избиратъ жена, сами не могатъ да ги избиратъ. Този бей изпраща да му избиратъ една хубава невЪста и като я избрали, довели му я и сж го оженили за нея, по турския законъ, по стария, не по сегашния. Тя се открила на него и го попитала: „На кого да се откривамъ и на кого да не се откривамъ?" Тя била грозотия. Той не я обичалъ. Той у казалъ: „Разкривай се на когото ис-кашъ, само на менъ да не се разкривашъ."
+
Казах ви, че нищо няма да ви говоря. Но с това, което говорих, нищо не съм ви говорил. Едвам съм ви казал: Обичайте Бога, истинското, реалното. Другото е празни ясли. Вие сте го слушали, слушали. Вие всичкото го знаете, но да обичаш Бога, то е новото. И тая Божия любов, като влезе в дома ви, тя ще внесе светлина, радост и веселие, ще ви съедини с Невидимия свят, ще ви избави от онзи ад, в който сега живеете. Адът не е нещо лошо. Вие не сте ходили в ада. И музика има там, и представление, театър, много хубави неща има там. В ада ще бъдеш.
  
Обичай Бога и си гледай работата. Но трЪбва да знаете, че докато на онзи, когото обичате, не му дадете свобода, или другояче казано: до тогазъ докато на единъ човЪкъ не му дадешъ свобода, той да се прояви, тъй както си знае, то е човЪшкото. Не да му дадешъ правила, наставления, какъ да обича, какъ да гледа. Не, то е човЪшкото. Ще оставишъ Бога да се проявява въ човЪка както знае. Богъ живЪе вжтре. Ние сме дошли до вжтрешния животъ. Ти ще оставишъ Бога да се прояви. Може нЪкои работи да ти сж неприятни. НЪма да мислишъ върху това. Та свободата седи въ това, да оставите Бога въ себе си да се прояви така, както намЪри Той за добре. По какъвъ пжть, по какви начини, то е Негова работа. Вие ще кажете: „Отъ где да знаемъ?" НЪма какво да знаешъ. Остави ти Господа. Той ще си намЪри пжтя. Той ще направи както Той знае. Вие искате да знаете, какъ да обичате. Любовьта не е ваша. Остави сега. Стори онова, което Гос-подь ти каже. НЪкой казва: „Каквото Господь ми казва." Подъ думитЪ: „Каквото Господь ти каже," ние разбираме нЪщата, които се отнасятъ до нашия личенъ животъ сега. А трЪбва да дойдемъ до разбиране на живота, на онова, което Богъ иска да върши въ насъ.
+
Така като се говори, ще кажете: „Не ми харесва това учение." Дали ви харесва или не, това е друг въпрос. Когато се говори за Истината, дали харесва човек или не, то е друг въпрос. И когато някой говори, може да не ми се харесва, но това е друг въпрос. Важното е, дали е там законът на любовта, която води към Бога, закон, дето Бог се проявява. Защото ако не дойде в нас Бог да се прояви, ние не можем нищо да направим. Трябва да дойде Бог във вас, за да ви научи как да обичате. Ти можеш да кажеш: „Този човек е циганин." Оставете това, дали е циганин или не. То е въпрос до съзнанието: да обичаш тая душа, това съзнание. Бог може да ти каже: „Този човек ще го обичаш." Ти казваш: „Но той не е такъв." То е по човешки. Господ ще ти каже: „Елате, да ти покажа, как да обичаш хората."
  
И всичкитЪ страдания, които произтичатъ въ свЪта, произтичатъ отъ това, че Богъ иска да се освободимъ. Той насила не се освобождава. Той, за да ни накара да Го оста-вимъ свободенъ, създава ни мжчнотии. Хиляди мжчнотии ще ни създаде, за да Го забравимъ. Вие искате да турите правила, какъ да обичате. Въ външната любовь, въ човЪшката любовь, така е. Но въ Божията любовь нЪма законъ. Като дойдемъ до нея, ще имаме едно свещено чувство, ще кажемъ: „Всичко онова, което любовьта върши, е право." Това човЪкъ да го съзнава. ТрЪбва да го съзнавате. Единъ день, когато дойдешъ до това разбиране, ти ще проумЪешъ тая велика тайна.
+
Сега вие се намирате в едно трудно положение. Виждате, че светските хора имат повече, отколкото религиозните. Така трябва да бъде. Ти казваш: „Че аз толкоз години, как се моля!" Вие сте като онзи Исав, който казваше на баща си: „На мене нищо не си дал." В оная притча, която Христос привежда, големият син казал на баща си: „На мене нищо не си дал, а пък онзи син, който сега е дошъл и се е скитал и изпил всичко, ти му даде угощение, теле му заколи. Той утре онова, което имам, и него ще вземе." Ние не се спираме на другия, големия син, твоето недоволство е от големия син в тебе, а пък онзи, който е закъсал, казва: „Татко, съгреших, не съм достоен." Той е малкия син, който се връща сега. И ти не заколваш за онзи, недоволния син телето, няма за какво да колиш за него, а колиш за онзи, който казва: „Не съм достоен." Бащата показва каква е голяма Неговата любов. Когато видите, че Бог оказва милост към хората, да не ви смущава това.
  
Казахъ ви, че нищо нЪма да ви говоря. Но съ това, което говорихъ, нищо не съмъ ви говорилъ. Едвамъ съмъ ви казалъ: Обичайте Бога, истинското, реалното. Другото е празни ясли. Вие сте го слушали, слушали. Вие всичкото го знаете, но да обичашъ Бога, то е новото. И тая Божия любовь, като влЪзе въ дома ви, тя ще внесе свЪтлина, радость и веселие, ще ви съедини съ Невидимия свЪтъ, ще ви избави отъ онзи адъ, въ който сега живЪете. Адътъ не е нЪщо лошо. Вие не сте ходили въ ада. И музика има тамъ, и представление, театъръ, много хубави нЪща има тамъ. Въ ада ще бждешъ.
+
И рекох сега, тайната на новия живот седи в обичта. Научете се да обичате! Ще кажеш: „Да обичам ли? Аз съм женен!" Или ще кажеш: „Да обичам ли? Но аз съм млада мома!" Оставете вашата мъжщина, женщина, всичко това. Обичайте, нищо повече. Който разбира, разбира. Така трябва да ти олекне. Има много хора, които се измъчват. Трябва да <font color="red">[се]</font> даде една свобода. Оставете се свободни. Не само вас да оставят свободни, но и вие да останете свободни. Не, че сега постъпвате криво. Но вие сега създавате в живота си препятствия и си туряте спънки и не може да успявате. А пък тия спънки трябва да се премахнат, а пък те не могат да се премахнат другояче, освен трябва да дойде Духът. Казано е: „И ще изпратя Духа си." Христос е казал: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще се вселим във вас и тогаз Аз ще ви се изявя." Това е една от дълбоките тайни. „Аз и Отец ми ще дойдем и ще се вселим във вас и аз ще ви се изявя." Отец ще дойде и ще покаже, какво е Неговото отношение; и Синът ще дойде, новият живот е в това: „Аз и Отец сме едно."
  
Така като се говори, ще кажете: „Не ми харесва това учение." Дали ви харесва или не, това е другъ въпросъ. Когато се говори за Истината, дали харесва човЪкъ или не, то е другъ въпросъ. И когато нЪкой говори, може да не ми се харесва, но това е другъ въпросъ. Важното е, дали е тамъ зако-нътъ на любовьта, която води къмъ Бога, законъ, дето Богъ се проявява. Защото ако не дойде въ насъ Богъ да се прояви, ние не можемъ нищо да направимъ. ТрЪбва да дойде Богъ въ васъ, за да ви научи какъ да обичате. Ти можешъ да кажешъ: „Този човЪкъ е циганинъ." Оставете това, дали е циганинъ или не. То е въпросъ до съзнанието: да обичашъ тая душа, това съзнание. Богъ може да ти каже: „Този човЪкъ ще го обичашъ." Ти казвашъ: „Но той не е такъвъ." То е по човЪш-ки. Господь ще ти каже: „Елате, да ти покажа, какъ да оби-чашъ хората."
+
Та сега гледайте да дойде Бог във вас и Христос с Него заедно и да ви се изяви Христос и да ви покаже, по кой начин вие можете да проявите любов към Него. Той ще ви покаже как трябва да разбирате. Ако Христос и Бог не дойдат във вас, вие няма да имате едно разбиране и тогаз животът ви ще върви по същия начин. Ако дойдат и придобиете онзи, широкия живот, бремето, което носите сега, както една орехова черупка ще падне и вие ще се освободите от голям товар. Обичайте Бога, за да дойде Той във вас и Христос да дойде. Сегашният ви живот е отличен. Много добър е животът ви сега. Сега да заминете за другия свят, там ще ви приемат. Как ще ви приемат? Съвсем другояче седи работата: богатият и сиромах Лазар са наблизо, казват си. Едно вътрешно състояние е това, дето богатият не може да бъде на мястото на Лазар и Лазар не може да бъде на мястото на богатия.
  
Сега вие се намирате въ едно трудно положение. Виждате, че свЪтскитЪ хора иматъ повече, отколкото религиоз-нитЪ. Така трЪбва да бжде. Ти казвашъ: „Че азъ толкозъ години, какъ се моля!" Вие сте като онзи Исавъ, който казваше на баща си: „На мене нищо не си далъ." Въ оная притча, която Христосъ привежда, голЪмиятъ синъ казалъ на баща си: „На мене нищо не си далъ, а пъкъ онзи синъ, който сега е дошълъ и се е скиталъ и изпилъ всичко, ти му даде угощение, теле му заколи. Той утре онова, което имамъ, и него ще вземе." Ние не се спираме на другия, голЪмия синъ, твоето недоволство е отъ голЪмия синъ въ тебе, а пъкъ онзи, който е закжсалъ, казва: „Татко, съгрЪшихъ, не съмъ достоенъ." Той е малкия синъ, който се връща сега. И ти не заколвашъ за онзи, недоволния синъ телето, нЪма за какво да колишъ за него, а колишъ за онзи, който казва: „Не съмъ достоенъ." Бащата показва каква е голЪма Неговата любовь. Когато видите, че Богъ оказва милость къмъ хората, да не ви смущава това.
+
Обичайте се сега и не се критикувайте. Вие казвате: „От мене нищо няма да стане." Какво няма да стане: цял човек си. Знаеш да ядеш да свириш, да учиш. Какво искаш повече? Не си някой вол. Не си някой кон. Конят и той е добър. Конят, като седи при тебе, той не се тревожи. Той казва: „Понеже господарят ми знае да свири, аз се ползувам от неговото свирене."
  
И рекохъ сега, тайната на новия животъ седи въ обичь-та. Научете се да обичате! Ще кажешъ: „Да обичамъ ли? Азъ съмъ жененъ!" Или ще кажешъ: „Да обичамъ ли? Но азъ съмъ млада мома!" Оставете вашата мжжщина, женщина, всичко това. Обичайте, нищо повече. Който разбира, разбира. Така трЪбва да ти олекне. Има много хора, които се измжчватъ. ТрЪбва да [се] даде една свобода. Оставете се свободни. Не само васъ да оставятъ свободни, но и вие да останете свободни. Не, че сега постжпвате криво. Но вие сега създавате въ живота си препятствия и си туряте спънки и не може да успЪвате. А пъкъ тия спънки трЪбва да се премахнатъ, а пъкъ тЪ не могатъ да се премахнатъ другояче, освенъ трЪбва да дойде Духътъ. Казано е: „И ще изпратя Духа си." Христосъ е казалъ: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще се вселимъ въ васъ и тогазъ Азъ ще ви се изявя." Това е една отъ дълбо-китЪ тайни. „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще се вселимъ въ васъ и азъ ще ви се изявя." Отецъ ще дойде и ще покаже, какво е Неговото отношение; и Синътъ ще дойде, новиятъ животъ е въ това: „Азъ и Отецъ сме едно."
+
Обичай Бога и имай широки възгледи за живота. В това отношение не съдете, за да не бъдете съдени. И с каквато мярка мерите, ще ви се възмери.
  
Та сега гледайте да дойде Богъ въ васъ и Христосъ съ Него заедно и да ви се изяви Христосъ и да ви покаже, по кой начинъ вие можете да проявите любовь къмъ Него. Той ще ви покаже какъ трЪбва да разбирате. Ако Христосъ и Богъ не дойдатъ въ васъ, вие нЪма да имате едно разбиране и то-газъ животътъ ви ще върви по сжщия начинъ. Ако дойдатъ и придобиете онзи, широкия животъ, бремето, което носите сега, както една орЪхова черупка ще падне и вие ще се освободите отъ голЪмъ товаръ. Обичайте Бога, за да дойде Той въ васъ и Христосъ да дойде. Сегашниятъ ви животъ е отличенъ. Много добъръ е животътъ ви сега. Сега да заминете за другия свЪтъ, тамъ ще ви приематъ. Какъ ще ви приематъ? Съвсемъ другояче седи работата: богатиятъ и сиромахъ Ла-заръ сж наблизо, казватъ си. Едно вжтрешно състояние е това, дето богатиятъ не може да бжде на мЪстото на Лазара и Лазаръ не може да бжде на мЪстото на богатия.
+
А пък новото е: Обичай, нищо повече! Обичай Бога във всички хора! Това е разрешението на онзи дълбок въпрос. А пък ще останат само думите на тая беседа. Обичайте Бога! А пък всичко друго, това са тълкувания, пояснения. Може и без тях. Всичко друго е за пояснение. А пък да знаете само това. Да знаете как да обичате. Обичай! И когото обичаш, не може да те обиди и ти не можеш да се обиждаш. В новата любов, обиди няма. Този, който я разбира. Що е Небето? - Място, дето не се обиждат. Що е адът? - Място, дето се обиждат. Докато се обиждате, в ада сте. Там има университет за обидите. А пък ще се учите сега на онзи живот, дето няма обиди. Да престане обидата.
  
Обичайте се сега и не се критикувайте. Вие казвате: „Отъ мене нищо нЪма да стане." Какво нЪма да стане: цЪлъ човЪкъ си. Знаешъ да ядешъ да свиришъ, да учишъ. Какво искашъ повече? Не си нЪкой волъ. Не си нЪкой конь. Коньтъ и той е добъръ. Коньтъ, като седи при тебе, той не се тревожи. Той казва: „Понеже господарьтъ ми знае да свири, азъ се ползувамъ отъ неговото свирене."
 
  
Обичай Бога и имай широки възгледи за живота. Въ това отношение не сждете, за да не бждете сждени. И съ каквато мЪрка мЪрите, ще ви се възмЪри.
 
  
А пъкъ новото е: Обичай, нищо повече! Обичай Бога въ всички хора! Това е разрешението на онзи дълбокъ въп-росъ. А пъкъ ще останатъ само думите на тая беседа. Обичайте Бога! А пъкъ всичко друго, това сж тълкувания, пояснения. Може и безъ тЪхъ. Всичко друго е за пояснение. А пъкъ да знаете само това. Да знаете какъ да обичате. Обичай! И когото обичашъ, не може да те обиди и ти не мо-жешъ да се обиждашъ. Въ новата любовь, обиди нЪма. Този, който я разбира. Що е Небето? - МЪсто, дето не се обиж-датъ. Що е адътъ? - МЪсто, дето се обиждатъ. Докато се обиждате, въ ада сте. Тамъ има университетъ за обидитЪ. А пъкъ ще се учите сега на онзи животъ, дето нЪма обиди. Да престане обидата.
 
  
  
  
  
 +
''Божията любов носи пълния живот. (Три пъти.)''
  
 +
''6 часа и 40 минути''
  
  
Божията любовь носи пълния животъ. (Три пжти.)
 
  
6 часа и 40 минути
+
''Гимнастични упражнения.''
  
  
 +
''Съборна беседа Четвърти съборен ден Събота, 22.VІІІ.1936 г.''
  
Гимнастични упражнения.
+
''Изгрев''

Текуща версия към 16:14, 17 август 2011

Съборно слово

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

Работна среда на електронния архив


Основната черта на новото

Времето тихо, меко. Небето чисто, ясно. 5 часа сутринта


Добрата молитва


Ще прочета 12-та глава от Еклесиаст. Сега всички имате едни и същи задължения. Тук (в прочетената глава) се казва: „Бой се от Бога". Това е разбирането на стария [праведник] „Бой се от Бога". Но в страха има нещо, което не достига. Ти ще изпълниш Божия закон, но ще имаш страх в душата си, ще остане нещо, което да не знаеш. От какво излиза страхът? Той излиза от външната любов, от изобилието. Когато няма нищо, от какво ще се плашиш, когато не е имало нищо?

Сега аз не ви говоря да ви примирявам с живота. Нямам за цел да примирявам хората. Значението на горните думи е: „Люби Бога!" Това е значението! Люби Това, от Което иде животът. А от там, от гдето иде животът, животът иде по два начина: животът иде от външната любов, и животът иде от вътрешната любов. Външната любов всичко дава, а пък вътрешната любов - нищо не дава, повидимому така седи въпросът. Външната любов събира хората на едно място, а пък вътрешната любов ги раздвоява. Сега, който не разбира, ще намери едно голямо противоречие. Някой казва: „Да имаме вътрешната любов." Хората говорят за онова, което не знаят. Те говорят за вътрешната любов, а пък разбират външната любов. Вътрешната любов тепърва ще се учи. Вътрешната любов и тя си има своите закони. По начина, по който ти си проучвал живота досега, тая вътрешната любов никога няма да те учи така. Тя казва: „Всичко е добро!" Другояче ще учиш там, при вътрешната любов. Вътрешната любов ще те въведе в един по-висш живот. Противоречието седи в това: като не си свикнал на този вътрешен живот, на високия живот, теб ще ти се покаже, че има едно голямо противоречие.

Сега бих ви навел да разбирате, но това няма да ви помогне. Ти можеш да обичаш една котка, ти можеш да обичаш едно куче, ти можеш да обичаш един вол, но в какво ще се покаже твоята любов? Ти на тая котка не можеш да разправиш, каквото ти мислиш. Има една стена, турена между тебе и тях. Колкото и да обичаш едно животно, има една стена турена, дето душите не могат да се слеят. Всичките неща са от Бога създадени. Ще кажеш: „Не бъди животно!" Т.е.: не служи вече на външната любов, служи вече на вътрешната любов. За да служиш на вътрешната любов, ти трябва да се освободиш от своето животинско, защото животното не е нищо друго освен израз на външната любов. Животното даже и не подозира, че има вътрешна любов. И затова животните са спрени, не могат да се развиват. Като казваме, че нещо не се развива, ние разбираме външната любов. Ние търсим ония неща, които нищо няма да ни донесат. Например, ако ти си богат, какво ще спечелиш? - Ще ядеш повече, ще се обличаш по-добре, външни неща. Повече от това какво ще придобиеш? Казваш: „Да оставим тия работи. Аз да се понаживея." Ще се понаживееш, но ще дойде ден, когато и тия работи, които са те интересували, вече ще престанат да те интересуват. Какво ще те интересува? Представете си следното за обяснение: Какво ще те интересува, че сте опекли една кокошка, а пък нямаш зъби? Ще кажеш: „Не съм доволен, понеже стомахът ми не може да досвърши работата на зъбите." Ще имаш един недъг.

Сега искаш да ядеш. Трябва да знаеш каква храна трябва да ядеш, за да прогресираш. Не трябва да ядеш еднообразна храна. В света има знания. На хората е дотегнало сега от знания. Всеки ден четат вестници, романи и разкази, всичко това и казват: „Дотегна ми да чета." Понеже във всичкото това четене няма това, което той търси. До едно време се е задоволявал с това четиво, а пък сега - не.

После как ще обясните следното, някой казва: „Той не ме обича!" Какво разбирате под думата „обич"? Това, което говоря, не се отнася до вас. Тия противоречия, които сега съществуват, трябва да ги разгадаеш за себе си, без да се спънеш. Защото ако ти се вкиснеш в себе си, ти не си разбрал живота. Например аз вчера ви казах: „Вие ще бъдете днес на събранието на празни ясли." Ами, че като влезнеш в тая празна ясла, какво трябва да направиш? Ще кажеш: „Мен един празен живот не ме интересува." Вярно е. Хиляди хора не ги интересува празния живот, но какво ги интересува? Ще кажете: „Нас ни интересуват нови неща." Много добре, отлично. Но учиш година, две, десет петнадесет, двадесет все нови неща и между всички тия нови неща няма никаква връзка. Онзи продавач на дрехи, чийто дюкян е пълен с най-хубавите дрехи, иска да ги продаде. Той казва: „Елате, купете дрехи от мен." И сегашният свят прилича на това: Много учени има, които продават знанието си. Ти мислиш, че като го продадеш, твоят живот ще се осмисли. Именно там е неразбраната работа. Този човек продава дрехи, и най-хубавите дрехи, за да спечели. Това, което има, той не може да го употреби за нищо. И ако тия дрехи стоят 10 - 15 - 30 години, те ще се развалят. Имаш едно хубаво ядене. Най-първо е хубаво, но ако седи ден, два, три, това ядене ще се развали. Хубавите работи се развалят в света. И тогаз казват: „Да ги консервираме." Консервираш ги работите, но и те изгубват онова, което имат.

Та рекох, трябва ви едно достъпно знание, което да ви въведе в новия живот. Когато детето се ражда, има ли знания? - Няма. Смущава се това дете. Като дойде това дете в света, казва: „Едно време аз бях учен." И според закона на прераждането той бил философ, писал е книги, всичко това. А пък сега идва като малко дете и хваща го майка му. Детето казва: „Знаеш ли, че аз съм философ?" Майката взема ония пелени и ги чисти и казва: „Ще се учиш сега. Ти никакъв философ не си." И най-големите философи много малко знаят.

Сега, ако разбираш живота, ти си дошъл вече до оная фаза, да преминеш в новото положение. Христос казва за новото положение: „Ако не станете като малките деца", но не едно дете, което да плаче и да е недоволно от живота. Но да си дете, което разбира живота. Ще оставиш майка си да свърши, това което тя знае. Няма да си даваш мнението. Ще бъдеш доволен от това, което майката прави. Ония деца, които не разбират живота, те плачат, те са недоволни, имат честолюбие, докачение, че не са ги разбрали. И след това майката се отнася малко по-добре, детето я погледне и казва: „Така трябваше да постъпиш." Тя трябва да постъпи така, но как трябва да постъпи детето? Детето изисква това, което не знае. То е недоволно от живота, в който се намира. Сега вие можете да изучавате тия състояния. Някой път вие не сте доволни. Защо? - Деца сте. Сърдите се, гневите се, че хората не са ви разбрали. Че не са ви разбрали, тъй е. Всеки един човек иска да го разберат. Но какво трябва да правите? Казвате: „Трябва да дойде някой, да уреди този свят." Че светът е уреден. Не, че е уреден в онзи смисъл, но ти трябва да разбираш живота. Човек си наклажда огън, когато кучето зимно време зъзне, не знае да си накладе огън.

Някой казва: „Кажете ми нещо." Нещата са казвани, вие ги знаете. Това, което знаете, ако го учите, ако го преповтаряте, ще го усвоите. Преповторението е майка на знанието. Донякъде това е вярно. Учиш, повториш нещо, един път, два пъти, три пъти. Да кажем, някое стихотворение. Поетът е нагласил думите от тук - от там. И казваш: „Много хубаво е написано." След като прочетеш това стихотворение, ти си гладен, казваш: „Много хубаво!" Четеш го веднъж, два пъти. После огладнееш. Най-първо у вас има известни чувства, които ви задоволяват, но те са стихотворения на някой поет. Ще дойде един ден, ще ги научиш и ще кажеш: „Не ме интересуват." Ще ги декламираш един път, два пъти, три пъти, четири пъти и т.н.

Снощи един от приятелите, учениците, изказа една хубава мисъл и тя е следната: Когато Адам не си научил урока, скрил се и Бог, като че не виждал, ходил, гледал, викал го и най-после го намерил, Той го знаел къде е. И като изпъдил Бог Адам из рая, тогаз Бог се скрил в човека. До тогаз човек виждал Бога отвън да му вика, а пък като влязъл Бог отвътре, човек почнал да се моли: „Къде си, Господи! Къде си, Господи!" И осем хиляди години все търси Господа. И много малко хора са останали верующи. Станали са безверници. И казват: „Няма го Господ. Да живеем без Бога." Но не се живее без Бога.

Сега, кой е правия път да намериш Бога? Ти не можеш да Го намериш по този, новия път, ако ти не обичаш. Там е сега въпросът. Да се научиш, как да обичаш. Младите моми често изгубват своите богове. Най-първо момата има един възлюблен, но един ден този възлюблен се скрие някак си. Крият се. Младите момци са богове. И младите моми са богини. Щом той усети, че тя не го обича, той се крие. И не иска да я срещне вече. Какво трябва да прави тя сега? Тя си има някого другиго, когото обича. Но и той престане да я обича. Тогаз тя иска да се върне при първия, но той се скрие. От какво произтича лъжата в света? Лъжливите неща са, които разочароват хората. Кажи ясно: „Не те обичам", нищо повече. Няма какво да мажеш. Можеш да го направиш, не е лошо, то е политика. Ще говориш за някого лошо, после като се покажеш, ти ще се усмихнеш, политика е това. Да знаеш как да постъпиш. Казваш: „Човек трябва да знае как да постъпва." Постъпването в какво седи?

Аз бих ви навел много примери, даже тук от братството, за мнозина, които страдат. Те сами създадоха страданията си. Защото страданията произтичат от едно желание да добиеш нещо и като не ти го дават, ти страдаш. Но по кой начин може да се добие това, което желаеш? Ти мислиш, че хората трябва да съзнават твоите нужди. Но друг по-голям специалист върху това няма, ти си най-големият специалист. Хората не могат да разберат тъй, както ти ще разбереш. Ти казваш: „Той трябва да ме обича." Това е неразбрана работа. Той не е специалист, този човек. Любовта някой път на какво прилича? Онзи „мъдрият" човек, като те хване, като те стиска, ти като не можеш да издържиш, най-после му кажеш това. Не мисли ти, че „мъдрият" човек ще дойде до едно място, ти като го оставиш, той ще те удуши. И питам: Защо ще оставиш един човек да те стиска? Вие толкоз години сте се учили и някой път се прегръщате, целувате се. Отлична работа е тая. Но защо ви са целувките? И защо ви са прегръдките? Не, че не трябва да ги правите. Трябва да ги правите, но трябва да знаете как да го направите. И ако ти целунеш някого, той ще каже: „Не знае да целува той. Студена е целувката му. После прегръдките не знае. Не е възпитан. Не знае как да прегърне." И целият ден сега седи все в такива неща, в малки работи. Вие ще кажете: „Тия работи не са нови." Те са вехти работи, които сега ви говоря. Вие сте на празни ясли. За мене яслата е пълна, когато има нещо ново. На празна ясла сте, когато сте като някой кон, който е ял слама и нищо ново не е добил.

И ако човек преживя и казва: „Да вярваме в Бога, да обичаме Бога, да обичаме ближните си, да правим добро" и т.н. - това са хубави работи, не са лоши работи, но за теб самия нищо няма да ти допринесат. То казваш: „Да се обичаме." - Че кой ти забранява да обичаш? Ти казваш: „Да правим добро." - Че кой ти забранява да правиш добро? Казваш: „Да имаме добра обхода." - Че кой ти забранява да имаш добра обхода? Човекът седи в това: всичките тия работи той да ги има. Не, че сега той да се учи да обича. Ако остане сега да почнеш да обичаш, то е изгубена работа. Идете при малките деца. Има малки деца, които знаят по-хубаво да обичат, отколкото някои красиви моми. Защо? Защо е така? Защото не може да бъде другояче.

Та рекох, сега трябват разбрани работи. Не, че животът, който сега живеем, е лош. Той е лош в едно отношение, но този живот е добър в друго отношение. Нам ни трябва нещо ново. Ново нещо ни трябва! И към това всички трябва да се стремят. Ония, които са се учили, трябва да се стремят към новото в света. Сега, не че онова, което знаете, е лошо.

Вие живеете в Бога, движите се в Бога.

Някой път вие казвате: „Ти в небето не можеш да отидеш." Няма какво да ви разправям, дали мога да отида в небето или не. Дали ще отида или не, аз ще го проверя. Той няма какво да ми казва. Някой казва: „Но ти ще отидеш в пъкъла." И това няма да ви казвам. Пъкълът, това е едно несъответствие на живота. (Някой изгаси ламбите.) Запалете ги пак, да светне. Икономисват. Хубаво нещо е, икономията е хубаво нещо. Вие, като нямате какво да правите, гасите свещите. Като нямате какво да правите - икономисвате. То е знание на миналото. Няма какво да икономисвате, няма и какво да гасите. То ще бъде смешно да гасиш свещите. Това, което Бог е направил, ти не можеш да го изгасиш. То е далеч от тебе. И помни: Нямай желание да гасиш! Остави нещата да си вървят така. Че не можеш да постъпваш тъй, то е по човешки така. Но по Бога нищо не се гаси. Когато дойдеш до положение да нямаш желание да гасиш, нито имаш желание да палиш, ти си вече на правия път.

Сега се говори, че трябва да се обичаме. Много хубаво е това. Но това не е още онзи свят, който ти търсиш. Някой път казваш: „Аз не го обичам." И там не е разрешението. Нито ще обичаш, нито ще любиш, нито ще разлюбваш. Като дойдеш до това положение, ти ще влезеш в любовта. До тогаз, докато търсиш да те обичат, то е хубаво, но там не е разрешението на новия живот. То е половината на живота. Ти ще дойдеш до положение да не искаш да те обичат, но не вътре в себе си. А положението, до което трябва да дойдеш, е: Да си доволен от положението, в което се намираш сега.

Ти казваш: „Трябва да се самовъзпитаме." Там, дето има възпитание, там го няма новият живот. Там е старият живот. Ще го възпиташ онзи разбойник да не краде. Ще учиш онова, невежото дете, което нищо не знае, на знанието. И ще кажеш: „Научихме го!" Това, на което ти си го научил, той един ден ще го остави. И всичката погрешка седи в това, че майките учат неща, които после децата изоставят. Майката трябва да добие едно дете, което да обича Бога, без да го възпитава. А пък тя се туря на мястото на Бога и казва: „Ти мен ще обичаш, ти мен ще любиш. Аз те родих, аз всичко направих за тебе." Много добре, но един ден това дете намери и друга майка. Тогаз какво ще се прави, когато имаш две майки? Там дето нещата се раздвояват, животът се нарушава. И тя казва: „Не ме обича!" Значи намерил друга майка. Когато човек не обича едного, обича другиго. Казваш: „Той нищо не дава." На тебе не дава, а на друг дава. Човек не може на всички да дава. Въпросът се разрешава между двама. Между двама се свършва този въпрос. Да дадеш или да не дадеш. Сега тези са празните ясли, това, за което мога да ви говоря и какво ще научите.

Какво иска да каже Христос с тия думи: „Ако не се отречеш от майка си, от баща си, от всичко това, което имаш, ако не се отречеш даже и от своя си живот, ти не можеш да бъдеш ученик на новото учение." И досега го тълкуват какво значи, какво иска да каже, от какво трябва да се откаже човек. Не само да се откаже от временното, но и от своя живот. Този живот е свободен. Той може да се откаже от този живот, ако иска. Той, ако не иска да се откаже от този живот, може да живее колкото иска в това положение.

Хората не трябва да говорят за погрешките. Защото това е старият живот: за вземане - даване. Не трябва да се говори за това. В новия живот, ако говориш за вземане и даване, ти не си в него! Като говорят хората по това, те са в старото и техният живот няма да се изправи и не може да се изправи. Като говоря, че не може да се изправи, разбирам, че те няма да могат да намерят онзи път, да намерят онова богатство. Аз срещнах веднъж един малджия (иманяр)..Той ми каза: „Искам да поговоря с вас. Както си тръгнал, вижда ми се, че търсиш нещо." Рекох: „Търся, разбира се." - „Можеш ли ми каза едно нещо? Аз търся едно имане. Деветте знака съм намерил, вече. Остава ми само един знак още." Рекох: „Защо ще ти го кажа, този, десетия знак? Ако го зная, аз ще отида да извадя тия пари." Ще дойде някой да каже: „Не можеш ли да ми препоръчаш някоя хубава мома?" Че ако аз зная хубавата мома, няма да ти я препоръчам, аз ще я взема, нищо повече. Това е старият живот. Остане ли теб да ти препоръчват някого да го обичаш, то е стария живот. Тя, като дойде истинската любов, тя внася нещо ново.

Та рекох сега, трудно е сега, когато човек остарее. Виждал съм стари хора да казват: „Да сме сега млади, другояче ще живеем." Как ще живееш? - „Няма да обичам децата така, както досега съм ги обичал." Че това не е нещо ново. Ти казваш: „Трябваше да оставя за себе си парите." Не, не да оставиш за себе си пари, но трябваше да бъдеш от тия хора, които не осиромашават, нищо повече.

Търсете новото! Сега, за да намерите вие този, новия живот, вие като срещнете един човек, трябва да намерите оная добра черта в него. Този човек трябва да го обичате, нищо повече. Който и да е, какъвто и да е той. Умният човек, той трябва да обича, без да знаят хората, че той ги обича. Няма да им говори сладки думи. Сладките думи - това е външната любов. Но този човек има нужди и ти трябва да му помогнеш. В дадения случай ти си, който ще му помогнеш. На тебе Господ ще каже: „Искаш ли да бъдеш ти от тези?" - „От кои?" Сега това е новото вътре в живота. Не, че онова, което ти правиш в света е лошо. То е отлично. Но с това, което сега правиш, не можеш да намериш това, което ти е потребно, то не се постига. Как ще накараш един човек да ти говори сладко, кажете ми? Как ще накараш един човек да те гледа мило? Не само да ти викне, както в театъра. Не, нещата да се правят в своята същина такива, каквито са.

Сега всичките тия неща, (които ги казах), като ги разгадавате, трябва да дойдете до оная вътрешна пълнота. То е много трудна работа, да се научиш да живееш. Новият живот е много труден. Трудиш се, трудиш се, и най-после казваш: „Не може. Втори път като дойда." Втори път като дойдеш, после трети път, четвърти и т.н. То е само забавление. С подобно повторение нищо не се постига. Постига се едно - в тебе остава онова вътрешно недоволство в живота. И ако ти не се освободиш от това вътрешно недоволство, ти в новия живот не можеш да влезеш. Рекох, самата дума, която се употребява сега: „новият живот" не е употребена точно. То е само фигура на речта. Ти казваш: „Трябва да влезем в новия живот." Ти ще влезеш в живота. Ти трябва да знаеш, че не си в живота, в пълния живот. Има нещо, което не си опитал. Има два начина: или ти ще влезеш в новото или новото ще влезе в тебе. Кое е по-хубавото сега? Ти да влезеш в новото или новото да влезе в тебе?

Каква свобода можеш да дадеш на един кон? Да му туриш повече слама, ечемик? Не. Иди, поглади този кон и да върви в гората. До тогаз докато ти се реформираш, ти си вързан кон, кон ще бъдеш. И когато си дадеш пълна свобода, да се развържеш, ти си свободен. Развързан кон трябва да бъдеш. Най-първо трябва да се развържеш от всички условия, при които живееш. Докато намираш някои несъответствия, критикуваш този - онзи, това не е лошо. Поддържаш критика. Не е лошо. Но докато не си държиш изпита, докато не престанеш от този занаят, ти ще приличаш на он[ези] ямболски коне, които карат дараци. Има една подвижна площ, чрез чието движение се влачи вълната. И тогаз турят малко ечемик на коня и той горкият, целия ден върти за ечемика - работи целия ден. И вечерта, като свърши работата, дадат му ечемик и той казва: „Хей! Едва го стигнах." Няма да бъдеш впрегнат кон да влачиш вълна, ти, човекът, който се стремиш към Бога, към новия живот. Бог иска всички хора да го разбират. И Бог не съди никого. Христос казва: „Отец никого не съди и е дал съдбата на Сина." Отец за стария живот не се интересува, а пък Синът се интересува. Синът е, който събира кредита, от кого има да взема и бащата казва: „Събирай. И каквото събереш, събереш. Мен няма какво да казваш." Ти си син. Защо? Защото събираш дълговете на бащата.

А пък има едно отношение, синовно отношение на разбиране вътре. Казваме: „Всички сме синове Божии!" Всички, кои всички? Ако всички бяхме синове Божии, то животът другояче щеше да тече. Ние говорим, ние вземаме неща, които не са верни. И затова Бог не може да ти бъде баща. Той ти е турил някой кон за баща, някой вол ти е турил за баща, някоя овца ти е турил за баща. Някоя птица ти е турил за баща, за майка и от там ти ще се учиш, да дойдеш до онова положение. Казваш: „Аз съм син Божи." Така като се разглежда живота, тогаз ще дойдем до едно голямо противоречие. В какво седи истинският живот, в какво седи семейството, радостта на хората? В онова, истинското разбиране на света. Всичко онова, което е създадено в света, всичко е хубаво, всичко е добро. Но злото седи в неразбирането на нещата! Не ги разбираме.

Та ще си турите за желание чрез закона на любовта да влезете в правия път. Да обичате хората без закон. Да е свойствено на вас да обичате. Щом обичаш със закон, ти си във външната любов. То е хубаво. Най-първо ще учите външната любов. До тогаз, докато се тревожите за хиляди работи [...]. Вие имате право да се тревожите. Не ви казвам да не се тревожите, но ще си носите тревогата спокойно. Тя е ваше богатство. И ще се спреш един ден и ще си кажеш: „Защо се тревожа? Ама, не [се] тревожа!" Въпросът не е там, да не се тревожиш. Казано е в закона, че не трябва да желае човек. Че там е всичкото изкуство: да не желаеш. Индусите казват: „Убий всяко желание!" Това не разрешава въпроса: Убий всяко желание. Не подхранвай чужди неща.

Та рекох, сега не искам да ви забавлявам с работи, от които няма да се ползувате. Аз ви говоря сега за неща, които знаете. И после вие казвате: „Как трябва да се поправи животът?" По този начин животът не се поправя. В същината си той не се поправя. Срещнеш един, който ти дължи и искаш да питаш ясновидеца дали ще плати или не. Кое е по-хубаво тогаз: да знаеш или да не знаеш? Ти казваш: „Ама той е ясновидец." Откраднали са ти пари. Казва ти някой ясновидец: „Не бой се, след една седмица тия пари ще се намерят." Хубаво, отлично е това. Този ясновидец е отличен. Този ясновидец ще си остане такъв, какъвто си е!

Сега някой ти казва: „Ти едно време си бил Данаил, Исайа." Мен са ми разправяли. Един ми казва: „Казват ми, че съм бил учен човек, Исайа, Данаил, Иезекиил. А пък аз съм загубил всичко това." Има нещо по-велико и по-високо от това, което хората търсят. Всичко това е хубаво. По-добре е нищо да не знаеш. Как ще разберете? По-добре е да бъдеш невежа, отколкото да бъдеш учен. Че ти си един съдия. Учил си [2] 1 година, за да станеш адвокат, да знаеш всичките закони, цепиш законите. Като дойде това, осъждаш хората. Защо ти е това знание? С това оправяш ли хората? За тая работа има много специалисти. Ти, ако искаш, напусни това. Напусни го, но ако разбираш, ако знаеш новото. Не да се освободиш (преждевременно). Някои искат да се освободят от адвокатство или от какъв да е занаят. Не се освобождавай преди да си намерил пътя.

Престани да мислиш за онова, което те смущава. Ти казваш: „Трябва да се учим." И сега учението се развива по същия начин. Едно време хората са вярвали, знаели са едно, второ, трето, но и досега тия неща, които са изучавали, още не ги разбират. Как е създадена материята, не знаят. И атомите са създадени от нещо, от йони. Има много неща да се учат. И за да разбереш работите хубаво, ти трябва да престанеш да мислиш заради* тях. В истинското, вътрешното учение е така. И затова Писанието казва: „Прости." Нищо повече. Някои турят закона, а пък някои казват: „Прости му, не му дръж кусур." Защото ти, докато ти се смущаваш от хората, ти не можеш да намериш пътя. Не, че това, което държиш, е лошо, но този път, по който вървиш, той няма да донесе онова, което ти търсиш. Та едновременно у вас трябва да се яви раздвояване на живота. Казва някой: „Раздвоих се." Ще се раздвоиш, трябва да се раздвоиш. И след като се раздвоиш, трябва да се отречеш. Да престанеш да мислиш за онова, за което си мислил досега. И като дойде новото, за какво ще мислиш? Представете си сега, че по новия начин искате да ликвидирате работите. И казвате: „Защо съм дошъл тук?" За да се научите да живеете по новия начин. Там е силата.

  • заради - за (бел.ред.)

Представете си, че имате едно общество, дето хората не се държат отговорни, и кой каквото даде, не го търси. Рекох, новият човек трябва да бъде от тези. Той седи и казва: „Аз ще се помоля на Господа да накаже този човек." Че той живее в стария човек. И като дойде Христос, да съди света, той ще дойде да съди старите хора. Един казва: "Ще ни съди Христос." Докато не те осъди Христос, ти човек няма да станеш.

Та рекох, при новото разбиране ти най-първо ще освободиш сърцето си от всички ония тежести, които имаш. Ще се оставиш свободен. В света има много работници, които носят товар. Всички хора носят. Много малко хора ще срещнеш, които нямат никакъв товар. И като го срещнат, казват: „той е лентяй." Така разбират. Бедността считат за порок. В новото разбиране другояче се постъпва.

И сега, както проповедникът (в прочетената глава) казва: „Да пишеш много книги, край няма. Едно нещо ти трябва: Бой се от Бога." И аз ви рекох, каквото и да правите, всичките тия работи са хубави, но обичай Бога, нищо повече. Не, че онова, което имаш, е лошо. То е учение, много книги имате и всички тия книги са едно приготовление за онова, ще ви кажа: да се освободите. Раздай книгите си на другите. Тия книги, от които сте учили, не ви трябват вече. Но аз ви оставям сега едно нещо: Да обичате.

Ще кажете: „Где да Го намерим, да Го обичаме?" Тогаз не можеш да си държиш изпита. Ако не знаеш как да обичаш, твоята работа е свършена. И после искате да знаете дали обичта ви е права или не. Там сте на кривата страна. Ще обичаш, нищо повече. В любовта няма никакъв грях. Щом мислиш, че любовта не е права, това не е вярно. В любовта няма никакъв грях, нищо повече. Там човек се освобождава. Някой казва: „Дали аз не греша?" В новия живот, там всичко е единство. Там като влезете, ще разберете. Там другите ще работят, а пък вие ще се ползувате. Те ще работят, ще продават, а пък вие ще се ползувате.

Та рекох сега, обичайте Бога, нищо повече. Едно правило сега, извън конския живот. Научете се да обичате Бога, нищо повече. Научете детето да обича Бога, нищо повече. Научи го как да обича Бога. Кажи му и това дете ще знае. Това не ви давам като закон, но ви говоря как трябва да се разбира новото. Вие сте от много добрите хора. Едно време бяхте в рая. Хубаво беше. И като съгрешихте, оголяхте. Искахте повече, Бог ви даде дрехи и ви изпрати в широкия свят. Какво лошо има в това, че тук живеете? То е във вашето разбиране. Всеки, който не знае да обича, той е гол, нищо повече. Докато Господ ти говори отвън и ти казва: „Адаме, как си?" - То е външния живот. Една спънка туря там, едно препятствие: „Няма да ядеш от това дърво!" Ще кажете: „Защо съм ял?" И това не е лошо, че сте яли. В широк смисъл на думата, ти си носиш товара сега. И Господ казва тогаз: „Като ял Адам от запретеното дърво, понеже Адам стана като един от нас да разбира доброто и злото, да не би да яде от дървото на Живота!" И затова го изпъди. Понеже учен човек не си, не знаеш как да употребяваш доброто и злото. То е голяма наука, ако не знаеш как, съвсем ще загазиш. „И като стана един от нас, да го изпъдя навън." Защо ви изпъди Господ? Защото ти стана като него. А пък, за да се запазят отношенията в света, то онзи, когото обичаш, той трябва да те изпъди навън. Вие искате да седите при онзи, когото обичате. Там е вашето заблуждение. То е външната любов. Сега малцина от вас могат да го приложат.

Сега не ви казвам това, да го приложите в живота. Но рекох, разрешението седи там. Щом искаш да те обичат, ще те изпъдят. Защото любовта дава свобода и следователно ще те изпъдят. Един мъж, като обикне жена си, ще у даде свобода и ще у каже: „Свободна си вече." Една жена, като обикне мъжа си, ще му даде свобода и ще му каже: „Свободен си сега." Ако тя го обикне, въпросът е разрешен. Казваш: „Защо ще бъде така." Чудни сте някой път! Че ако се облечеш с червена дреха, какво лошо има? Или си туриш синя дреха, какво лошо има? Или, ако си турите каквато и да е форма, где е лошото? Или някой път не ти дават пари. Защо? Някои път ти казват: „Вземи си пари, направи си каквато дреха искаш." Тогаз ще заприличате на онзи турски бей. Турците, когато избират жена, сами не могат да ги избират. Този бей изпраща да му избират една хубава невеста и като я избрали, довели му я и са го оженили за нея, по турския закон, по стария, не по сегашния. Тя се открила на него и го попитала: „На кого да се откривам и на кого да не се откривам?" Тя била грозотия. Той не я обичал. Той ѝ казал: „Разкривай се на когото искаш, само на мен да не се разкриваш."

Обичай Бога и си гледай работата. Но трябва да знаете, че докато на онзи, когото обичате, не му дадете свобода, или другояче казано: до тогаз докато на един човек не му дадеш свобода, той да се прояви, тъй както си знае, то е човешкото. Не да му дадеш правила, наставления, как да обича, как да гледа. Не, то е човешкото. Ще оставиш Бога да се проявява в човека както знае. Бог живее вътре. Ние сме дошли до вътрешния живот. Ти ще оставиш Бога да се прояви. Може някои работи да ти са неприятни. Няма да мислиш върху това. Та свободата седи в това, да оставите Бога в себе си да се прояви така, както намери Той за добре. По какъв път, по какви начини, то е Негова работа. Вие ще кажете: „От где да знаем?" Няма какво да знаеш. Остави ти Господа. Той ще си намери пътя. Той ще направи както Той знае. Вие искате да знаете, как да обичате. Любовта не е ваша. Остави сега. Стори онова, което Господ ти каже. Някой казва: „Каквото Господ ми казва." Под думите: „Каквото Господ ти каже," ние разбираме нещата, които се отнасят до нашия личен живот сега. А трябва да дойдем до разбиране на живота, на онова, което Бог иска да върши в нас.

И всичките страдания, които произтичат в света, произтичат от това, че Бог иска да се освободим. Той насила не се освобождава. Той, за да ни накара да Го оставим свободен, създава ни мъчнотии. Хиляди мъчнотии ще ни създаде, за да Го забравим. Вие искате да турите правила, как да обичате. Във външната любов, в човешката любов, така е. Но в Божията любов няма закон. Като дойдем до нея, ще имаме едно свещено чувство, ще кажем: „Всичко онова, което любовта върши, е право." Това човек да го съзнава. Трябва да го съзнавате. Един ден, когато дойдеш до това разбиране, ти ще проумееш тая велика тайна.

Казах ви, че нищо няма да ви говоря. Но с това, което говорих, нищо не съм ви говорил. Едвам съм ви казал: Обичайте Бога, истинското, реалното. Другото е празни ясли. Вие сте го слушали, слушали. Вие всичкото го знаете, но да обичаш Бога, то е новото. И тая Божия любов, като влезе в дома ви, тя ще внесе светлина, радост и веселие, ще ви съедини с Невидимия свят, ще ви избави от онзи ад, в който сега живеете. Адът не е нещо лошо. Вие не сте ходили в ада. И музика има там, и представление, театър, много хубави неща има там. В ада ще бъдеш.

Така като се говори, ще кажете: „Не ми харесва това учение." Дали ви харесва или не, това е друг въпрос. Когато се говори за Истината, дали харесва човек или не, то е друг въпрос. И когато някой говори, може да не ми се харесва, но това е друг въпрос. Важното е, дали е там законът на любовта, която води към Бога, закон, дето Бог се проявява. Защото ако не дойде в нас Бог да се прояви, ние не можем нищо да направим. Трябва да дойде Бог във вас, за да ви научи как да обичате. Ти можеш да кажеш: „Този човек е циганин." Оставете това, дали е циганин или не. То е въпрос до съзнанието: да обичаш тая душа, това съзнание. Бог може да ти каже: „Този човек ще го обичаш." Ти казваш: „Но той не е такъв." То е по човешки. Господ ще ти каже: „Елате, да ти покажа, как да обичаш хората."

Сега вие се намирате в едно трудно положение. Виждате, че светските хора имат повече, отколкото религиозните. Така трябва да бъде. Ти казваш: „Че аз толкоз години, как се моля!" Вие сте като онзи Исав, който казваше на баща си: „На мене нищо не си дал." В оная притча, която Христос привежда, големият син казал на баща си: „На мене нищо не си дал, а пък онзи син, който сега е дошъл и се е скитал и изпил всичко, ти му даде угощение, теле му заколи. Той утре онова, което имам, и него ще вземе." Ние не се спираме на другия, големия син, твоето недоволство е от големия син в тебе, а пък онзи, който е закъсал, казва: „Татко, съгреших, не съм достоен." Той е малкия син, който се връща сега. И ти не заколваш за онзи, недоволния син телето, няма за какво да колиш за него, а колиш за онзи, който казва: „Не съм достоен." Бащата показва каква е голяма Неговата любов. Когато видите, че Бог оказва милост към хората, да не ви смущава това.

И рекох сега, тайната на новия живот седи в обичта. Научете се да обичате! Ще кажеш: „Да обичам ли? Аз съм женен!" Или ще кажеш: „Да обичам ли? Но аз съм млада мома!" Оставете вашата мъжщина, женщина, всичко това. Обичайте, нищо повече. Който разбира, разбира. Така трябва да ти олекне. Има много хора, които се измъчват. Трябва да [се] даде една свобода. Оставете се свободни. Не само вас да оставят свободни, но и вие да останете свободни. Не, че сега постъпвате криво. Но вие сега създавате в живота си препятствия и си туряте спънки и не може да успявате. А пък тия спънки трябва да се премахнат, а пък те не могат да се премахнат другояче, освен трябва да дойде Духът. Казано е: „И ще изпратя Духа си." Христос е казал: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще се вселим във вас и тогаз Аз ще ви се изявя." Това е една от дълбоките тайни. „Аз и Отец ми ще дойдем и ще се вселим във вас и аз ще ви се изявя." Отец ще дойде и ще покаже, какво е Неговото отношение; и Синът ще дойде, новият живот е в това: „Аз и Отец сме едно."

Та сега гледайте да дойде Бог във вас и Христос с Него заедно и да ви се изяви Христос и да ви покаже, по кой начин вие можете да проявите любов към Него. Той ще ви покаже как трябва да разбирате. Ако Христос и Бог не дойдат във вас, вие няма да имате едно разбиране и тогаз животът ви ще върви по същия начин. Ако дойдат и придобиете онзи, широкия живот, бремето, което носите сега, както една орехова черупка ще падне и вие ще се освободите от голям товар. Обичайте Бога, за да дойде Той във вас и Христос да дойде. Сегашният ви живот е отличен. Много добър е животът ви сега. Сега да заминете за другия свят, там ще ви приемат. Как ще ви приемат? Съвсем другояче седи работата: богатият и сиромах Лазар са наблизо, казват си. Едно вътрешно състояние е това, дето богатият не може да бъде на мястото на Лазар и Лазар не може да бъде на мястото на богатия.

Обичайте се сега и не се критикувайте. Вие казвате: „От мене нищо няма да стане." Какво няма да стане: цял човек си. Знаеш да ядеш да свириш, да учиш. Какво искаш повече? Не си някой вол. Не си някой кон. Конят и той е добър. Конят, като седи при тебе, той не се тревожи. Той казва: „Понеже господарят ми знае да свири, аз се ползувам от неговото свирене."

Обичай Бога и имай широки възгледи за живота. В това отношение не съдете, за да не бъдете съдени. И с каквато мярка мерите, ще ви се възмери.

А пък новото е: Обичай, нищо повече! Обичай Бога във всички хора! Това е разрешението на онзи дълбок въпрос. А пък ще останат само думите на тая беседа. Обичайте Бога! А пък всичко друго, това са тълкувания, пояснения. Може и без тях. Всичко друго е за пояснение. А пък да знаете само това. Да знаете как да обичате. Обичай! И когото обичаш, не може да те обиди и ти не можеш да се обиждаш. В новата любов, обиди няма. Този, който я разбира. Що е Небето? - Място, дето не се обиждат. Що е адът? - Място, дето се обиждат. Докато се обиждате, в ада сте. Там има университет за обидите. А пък ще се учите сега на онзи живот, дето няма обиди. Да престане обидата.




Божията любов носи пълния живот. (Три пъти.)

6 часа и 40 минути


Гимнастични упражнения.


Съборна беседа Четвърти съборен ден Събота, 22.VІІІ.1936 г.

Изгрев