от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Съборно слово

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

Работна среда на електронния архив


Основната черта на новото

Трети съборенъ день III беседа отъ Учителя, държана на 21.УШ.1936г.

ИзгрЬвъ

ОСНОВНАТА ЧЪРТА НА НОВОТО




Времето тихо, меко. Небето чисто, ясно. 5 часа сутриньта


Добрата молитва


Ще прочета 12 глава отъ Еклесиастъ. Сега всички имате едни и сжщи задължения. Тукъ (въ прочетената глава) се казва: „Бой се отъ Бога". Това е разбирането на стария провЪдникъ: „Бой се отъ Бога". Но въ страха има нЪщо, което не достига. Ти ще изпълнишъ Божия законъ, но ще имашъ страхъ въ душата си, ще остане нЪщо, което да не знаешъ. Отъ какво излиза страхътъ? Той излиза отъ външната лю-бовь, отъ изобилието. Когато нЪма нищо, отъ какво ще се плашишъ, когато не е имало нищо?

Сега азъ не ви говоря да ви примирявамъ съ живота. НЪмамъ за цель да примирявамъ хората. Значението на гор-нитЪ думи е: „Люби Бога!" Това е значението! Люби Това, отъ Което иде животътъ. А отъ тамъ, отъ гдето иде живо-тътъ, животътъ иде по два начина: животътъ иде отъ външната любовь, и животътъ иде отъ вжтрешната любовь. Външната любовь всичко дава, а пъкъ вжтрешната любовь - нищо не дава, повидимому така седи въпросътъ. Външната лю-бовь събира хората на едно мЪсто, а пъкъ вжтрешната лю-бовь ги раздвоява. Сега, който не разбира, ще намЪри едно голЪмо противоречие. НЪкой казва: „Да имаме вжтрешната любовь." Хората говорятъ за онова, което не знаятъ. ТЪ го-ворятъ за вжтрешната любовь, а пъкъ разбиратъ външната любовь. Вжтрешната любовь тепърва ще се учи. Вжтрешна-та любовь и тя си има своитЪ закони. По начина, по който ти си проучавалъ живота досега, тая вжтрешната любовь никога нЪма да те учи така. Тя казва: „Всичко е добро!" Другояче ще учишъ тамъ, при вжтрешната любовь. Вжтрешната лю-бовь ще те въведе въ единъ по-висшъ животъ. Противоречието седи въ това: като не си свикналъ на този вжтрешенъ животъ, на високия животъ, тебъ ще ти се покаже, че има едно голЪмо противоречие.

Сега бихъ ви навелъ да разбирате, но това нЪма да ви помогне. Ти можешъ да обичашъ една котка, ти можешъ да обичашъ едно куче, ти можешъ да обичашъ единъ волъ, но въ какво ще се покаже твоята любовь? Ти на тая котка не можешъ да разправишъ, каквото ти мислишъ. Има една стена, турена между тебе и тЪхъ. Колкото и да обичашъ едно животно, има една стена турена, дето душитЪ не могатъ да се слЪятъ. ВсичкитЪ нЪща сж отъ Бога създадени. Ще ка-жешъ: „Не бжди животно!" Т.е.: не служи вече на външната любовь, служи вече на вжтрешната любовь. За да служишъ на вжтрешната любовь, ти трЪбва да се освободишъ отъ своето животинство, защото животното не е нищо друго ос-венъ изразъ на външната любовь. Животното даже и не подозира, че има вжтрешна любовь. И затова животнитЪ сж спрЪни, не могатъ да се развиватъ. Като казваме, че нЪщо не се развива, ние разбираме външната любовь. Ние търсимъ ония нЪща, които нищо нЪма да ни донесатъ. НапримЪръ, ако ти си богатъ, какво ще спечелишъ? - Ще ядешъ повече, ще се обличашъ по-добре, външни нЪща. Повече отъ това какво ще придобиешъ? Казвашъ: „Да оставимъ тия работи. Азъ да се понаживЪя." Ще се понаживЪешъ, но ще дойде день, когато и тия работи, които сж те интересували, вече ще престанатъ да те интересуватъ. Какво ще те интересува? Представете си следното за обяснение: Какво ще те интересува, че сте опекли една кокошка, а пъкъ нЪмашъ зжби? Ще кажешъ: „Не съмъ доволенъ, понеже стомахътъ ми не може да досвърши работата на зжбитЪ." Ще имашъ единъ недъгъ.

Сега искашъ да ядешъ. ТрЪбва да знаешъ каква храна трЪбва да ядешъ, за да прогресирашъ. Не трЪбва да ядешъ еднообразна храна. Въ свЪта има знания. На хората е дотегнало сега отъ знания. ВсЪки день четатъ вестници, романи и разкази, всичко това и казватъ: „Дотегна ми да чета." Понеже въ всичкото това четене нЪма това, което той търси. До едно време се е задоволявалъ съ това четиво, а пъкъ сега -не.

ПослЪ какъ ще обясните следното, нЪкой казва: „Той не ме обича!" Какво разбирате подъ думата „обичь"? Това, което говоря, не се отнася до васъ. Тия противоречия, които сега сжществуватъ, трЪбва да ги разгадаешъ за себе си, безъ да се спънешъ. Защото ако ти се вкиснешъ въ себе си, ти не си разбралъ живота. НапримЪръ азъ вчера ви казахъ: „Вие ще бждете днесъ на събранието на праздни ясли." Ами, че като влЪзнешъ въ тая праздна ясла, какво трЪбва да напра-вишъ? Ще кажешъ: „Менъ единъ празенъ животъ не ме интересува." ВЪрно е. Хиляди хора не ги интересува праздния животъ, но какво ги интересува? Ще кажете: „Насъ ни инте-ресуватъ нови нЪща." Много добре, отлично. Но учишъ година, две, десеть петнадесеть, двадесеть все нови нЪща и между всички тия нови нЪща нЪма никаква връзка. Онзи про-давачъ на дрехи, чийто дюкенъ е пъленъ съ най-хубавитЪ дрехи, иска да ги продаде. Той казва: „Елате, купете дрехи отъ менъ." И сегашниятъ свЪтъ прилича на това: Много учени има, които продават знанието си. Ти мислишъ, че като го продадешъ, твоятъ животъ ще се осмисли. Именно тамъ е неразбраната работа. Този човЪкъ продава дрехи, и най-ху-бавитЪ дрехи, за да спечели. Това, което има, той не може да го употрЪби за нищо. И ако тия дрехи стоятъ 10-15-30 години, тЪ ще се развалятъ. Имашъ едно хубаво ядене. Най-пър-во е хубаво, но ако седи день, два, три, това ядене ще се развали. ХубавитЪ работи се развалятъ въ свЪта. И тогазъ казватъ: „Да ги консервираме." Консервирашъ ги работитЪ, но и тЪ изгубватъ онова, което иматъ.

Та рекохъ, трЪбва ви едно достжпно знание, което да ви въведе въ новия животъ. Когато детето се ражда, има ли знания? - НЪма. Смущава се това дете. Като дойде това дете въ свЪта, казва: „Едно време азъ бЪхъ ученъ." И споредъ закона на прераждането той билъ философъ, писалъ е книги, всичко това. А пъкъ сега идва като малко дете и хваща го майка му. Детето казва: „Знаешъ ли, че азъ съмъ филосо-фъ?" Майката взема ония пелени и ги чисти и казва: „Ще се учишъ сега. Ти никакъвъ философъ не си." И най-голЪмитЪ философи много малко знаятъ.

Сега, ако разбирашъ живота, ти си дошълъ вече до оная фаза, да преминешъ въ новото положение. Христосъ казва за новото положение: „Ако не станете като малкитЪ деца", но не едно дете, което да плаче и да е недоволно отъ живота. Но да си дете, което разбира живота. Ще оставишъ майка си да свърши, това което тя знае. НЪма да си давашъ мнението. Ще бждешъ доволенъ отъ това, което майката прави. Ония деца, които не разбиратъ живота, тЪ плачатъ, тЪ сж недоволни, иматъ честолюбие, докачение, че не сж ги разбрали. И следъ това майката се отнася малко по-добре, детето я погледне и казва: „Така трЪбваше да постжпишъ." Тя трЪбва да постжпи така, но какъ трЪбва да постжпи детето? Детето изисква това, което не знае. То е недоволно отъ живота, въ който се намира. Сега вие можете да изучавате тия състояния. НЪкой пжть вие не сте доволни. Защо? - Деца сте. Сърдите се, гневите се, че хората не сж ви разбрали. Че не сж ви разбрали, тъй е. ВсЪки единъ човЪкъ иска да го разбератъ. Но какво трЪбва да правите? Казвате: „ТрЪбва да дойде нЪкой, да уреди този свЪтъ." Че свЪтътъ е уреденъ. Не, че е уреденъ въ онзи смисълъ, но ти трЪбва да разбирашъ живота. ЧовЪкъ си наклажда огънь, когато кучето зимно време зъзне, не знае да си накладе огънь.

НЪкой казва: „Кажете ми нЪщо." НЪщата сж казвани, вие ги знаете. Това, което знаете, ако го учите, ако го преповтаряте, ще го усвоите. Преповторението е майка на знанието. ДонЪкжде това е вЪрно. Учишъ, повторишъ нЪщо, единъ пжть, два пжти, три пжти. Да кажемъ, нЪкое стихотворение. Поетътъ е нагласилъ думитЪ отъ тукъ - отъ тамъ. И казвашъ: „Много хубаво е написано." Следъ като прочетешъ това стихотворение, ти си гладенъ, казвашъ: „Много хубаво!" Четешъ го веднъжъ, два пжти. После огладнЪешъ. Най-първо у васъ има известни чувства, които ви задоволяватъ, но тЪ сж стихотворения на нЪкой поетъ. Ще дойде единъ день, ще ги научишъ и ще кажешъ: „Не ме интересуватъ." Ще ги декламирашъ единъ пжть, два пжти, три пжти, четири пжти и т.н.

Снощи единъ отъ приятелитЪ, ученицитЪ, изказа една хубава мисъль и тя е следната: Когато Адамъ не си научилъ урока, скрилъ се и Богъ, като че не виждалъ, ходилъ, гле-далъ, викалъ го и най-после го намЪрилъ, Той го знаелъ кжде е. И като изпъдилъ Богъ Адама изъ рая, тогазъ Богъ се скрилъ въ човЪка. До тогазъ човЪкъ виждалъ Бога отвънъ да му вика, а пъкъ като влЪзълъ Богъ отвжтре, човЪкъ почналъ да се моли: „Кжде си, Господи! Кжде си, Господи!" И осемъ хиляди години все търси Господа. И много малко хора сж останали вЪрующи. Станали сж безвЪрници. И казватъ: „НЪма го Господь. Да живЪемъ безъ Бога." Но не се живЪе безъ Бога.

Сега, кой е правия пжть да намЪришъ Бога? Ти не мо-жешъ да Го намЪришъ по този, новия пжть, ако ти не оби-чашъ. Тамъ е сега въпросътъ. Да се научишъ, какъ да оби-чашъ. МладитЪ моми често изгубватъ своитЪ богове. Най-първо момата има единъ възлюбленъ, но единъ день този въз-любленъ се скрие нЪкакъ си. Криятъ се. МладитЪ момци сж богове. И младитЪ моми сж богини. Щомъ той усЪти, че тя не го обича, той се крие. И не иска да я срещне вече. Какво трЪбва да прави тя сега? Тя си има нЪкого другиго, когото обича. Но и той престане да я обича. Тогазъ тя иска да се върне при първия, но той се скрие. Отъ какво произтича лъжата въ свЪта? ЛъжливитЪ нЪща сж, които разочароватъ хората. Кажи ясно: „Не те обичамъ", нищо повече. НЪма какво да мажешъ. Можешъ да го направишъ, не е лошо, то е политика. Ще говоришъ за нЪкого лошо, после като се покаже-шъ, ти ще се усмихнешъ, политика е това. Да знаешъ какъ да постжпишъ. Казвашъ: „ЧовЪкъ трЪбва да знае какъ да пост-жпва." Постжпването въ какво седи?

Азъ бихъ ви навелъ много примЪри, даже тукъ отъ братството, за мнозина, които страдатъ. ТЪ сами създадоха страданията си. Защото страданията произтичатъ отъ едно желание да добиешъ нЪщо и като не ти го даватъ, ти страдашъ. Но по кой начинъ може да се добие това, което желаешъ? Ти мислишъ, че хората трЪбва да съзнаватъ твоитЪ нужди. Но другъ по-голЪмъ специалистъ върху това нЪма, ти си най-голЪмия специалистъ. Хората не могатъ да разбератъ тъй, както ти ще разберешъ. Ти казвашъ: „Той трЪбва да ме обича." Това е неразбрана работа. Той не е специалистъ, този човЪкъ. Любовьта нЪкой пжть на какво прилича? Онзи „мждриятъ" човЪкъ, като те хване, като те стиска, ти като не можешъ да издържишъ, най-после му кажешъ това. Не мислу ти, че „мждриятъ" човЪкъ ще дойде до едно мЪсто, ти като го оставишъ, той ще те одуши. И питамъ: Защо ще оста-вишъ единъ човЪкъ да те стиска? Вие толкозъ години сте се учили и нЪкой пжть се прегръщате, целувате се. Отлична работа е тая. Но защо ви сж целувкитЪ? И защо ви сж прег-ръдкитЪ? Не, че не трЪбва да ги правите. ТрЪбва да ги правите, но трЪбва да знаете какъ да го направите. И ако ти целунешъ нЪкого, той ще каже: „Не знае да целува той. Студена е целувката му. После прегръдкитЪ не знае. Не е възпи-танъ. Не знае какъ да прегърне." И цЪлиятъ день сега седи все въ такива нЪща, въ малки работи. Вие ще кажете: „Тия работи не сж нови." ТЪ сж вехти работи, които сега ви говоря. Вие сте на праздни ясли. За мене яслата е пълна, когато има нЪщо ново. На праздна ясла сте, когато сте като нЪкой конь, който е ялъ слама и нищо ново не е добилъ.

И ако човЪкъ прежувя и казва: „Да вЪрваме въ Бога, да обичаме Бога, да обичаме ближнитЪ си, да правимъ добро" и т.н. - това сж хубави работи, не сж лоши работи, но за тебъ самия нищо нЪма да ти допринесатъ. То казвашъ: „Да се обичаме." - Че кой ти забранява да обичашъ? Ти казвашъ: „Да правимъ добро." - Че кой ти забранява да правишъ добро? Казвашъ: „Да имаме добра обхода." - Че кой ти забранява да имашъ добра обхода? ЧовЪкътъ седи въ това: всичкитЪ тия работи той да ги има. Не, че сега той да се учи да обича. Ако остане сега да почнешъ да обичашъ, то е изгубена работа. Идете при малкитЪ деца. Има малки деца, които знаятъ по-хубаво да обичатъ, отколкото нЪкои красиви моми. Защо? Защо е така? Защото не може да бжде другояче.

Та рекохъ, сега трЪбватъ разбрани работи. Не, че жи-вотътъ, който сега живЪемъ, е лошъ. Той е лошъ въ едно отношение, но този животъ е добъръ въ друго отношение. Намъ ни трЪбва нЪщо ново. Ново нЪщо ни трЪбва! И къмъ това всички трЪбва да се стремятъ. Ония, които сж се учили, трЪбва да се стремятъ къмъ новото въ свЪта. Сега, не че онова, което знаете, е лошо.

Вие живЪете въ Бога, движите се въ Бога.

НЪкой пжть вие казвате: „Ти въ небето не можешъ да отидешъ." НЪма какво да ви разправямъ, дали мога да отида въ небето или не. Дали ще отида или не, азъ ще го провЪря. Той нЪма какво да ми казва. НЪкой казва: „Но ти ще оти-дешъ въ пъкъла." И това нЪма да ви казвамъ. Пъкълътъ, това е едно несъответствие на живота. (НЬкой изгаси ламбитЬ.) Запалете ги пакъ, да светне. Икономисватъ. Хубаво нЪщо е, икономията е хубаво нЪщо. Вие, като нЪмате какво да правите, гасите свЪщитЪ. Като нЪмате какво да правите - икономисвате. То е знание на миналото. НЪма какво да икономисвате, нЪма и какво да гасите. То ще бжде смЪшно да гасишъ свЪщитЪ. Това, което Богъ е направилъ, ти не можешъ да го изгасишъ. То е далечъ отъ тебе. И помни: НЪмай желание да гасишъ! Остави нЪщата да си вървятъ така. Че не можешъ да постжпвашъ тъй, то е по човЪшки така. Но по Бога нищо не се гаси. Когато дойдешъ до положение на нЪмашъ желание да гасишъ, нито имашъ желание да палишъ, ти си вече на правия пжть.

Сега се говори, че трЪбва да се обичаме. Много хубаво е това. Но това не е още онзи свЪтъ, който ти търсишъ. НЪкой пжть казвашъ: „Азъ не го обичамъ." И тамъ не е разрешението. Нито ще обичашъ, нито ще любишъ, нито ще разлюбвашъ. Като дойдешъ до това положение, ти ще влЪзешъ въ любовьта. До тогазъ, докато търсишъ да те обичатъ, то е хубаво, но тамъ не е разрешението на новия животъ. То е половината на живота. Ти ще дойдешъ до положение да не искашъ да те обичатъ, но не вжтре въ себе си. А положението, до което трЪбва да дойдешъ, е: Да си доволенъ отъ положението, въ което се намирашъ сега.

Ти казвашъ: „ТрЪбва да се самовъзпитаме." Тамъ, дето има възпитание, тамъ го нЪма новиятъ животъ. Тамъ е стари-ятъ животъ. Ще го възпиташъ онзи разбойникъ да не краде. Ще учишъ онова, невежото дете, което нищо не знае, на знанието. И ще кажешъ: „Научихме го!" Това, на което ти си го научилъ, той единъ день ще го остави. И всичката погрЪшка седи въ това, че майкитЪ учатъ нЪща, които после децата изоставятъ. Майката трЪбва да добие едно дете, което да обича Бога, безъ да го възпитава. А пъкъ тя се туря на мЪстото на Бога и казва: „Ти менъ ще обичашъ, ти менъ ще любишъ. Азъ те родихъ, азъ всичко направихъ за тебе." Много добре, но единъ день това дете намЪри и друга майка. Тогазъ какво ще се прави, когато имашъ две майки? Тамъ дето нЪщата се раздвояватъ, животътъ се нарушава. И тя казва: „Не ме обича!" Значи намЪрилъ друга майка. Когато човЪкъ не обича едного, обича другиго. Казвашъ: „Той нищо не дава." На тебе не дава, а на другъ дава. ЧовЪкъ не може да всички да дава. Въпросътъ се разрешава между двама. Между двама се свършва този въпросъ. Да дадешъ или да не дадешъ. Сега тЪзи сж празднитЪ ясли, това, за което мога да ви говоря и какво ще научите.

Какво иска да каже Христосъ съ тия думи: „Ако не се отречешъ отъ майки си, отъ баща си, отъ всичко това, което имашъ, ако не се отречешъ даже и отъ своя си животъ, ти не можешъ да бждешъ ученикъ на новото учение." И досега го тълкуватъ какво значи, какво иска да каже, отъ какво трЪбва да се откаже човЪкъ. Не само да се откаже отъ временното, но и отъ своя животъ. Този животъ е свободенъ. Той може да се откаже отъ този животъ, ако иска. Той, ако не иска да се откаже отъ този животъ, може да живЪе колкото иска въ това положение.

Хората не трЪбва да говорятъ за погрЪшкитЪ. Защото това е стариятъ животъ: за вземане - даване. Не трЪбва да се говори за това. Въ новия животъ, ако говоришъ за вземане и даване, ти не си въ него! Като говорятъ хората по това, тЪ сж въ старото и тЪхниятъ животъ нЪма да се изправи и не може да се изправи. Като говоря, че не може да се изправи, разбирамъ, че тЪ нЪма да могатъ да намЪрятъ онзи пжть, да намЪрятъ онова богатство. Азъ срещнахъ веднъжъ единъ мал-джия (иманяръ)..Той ми каза: „Искамъ да поговоря съ васъ. Както си трЪгналъ, вижда ми се, че търсишъ нЪщо." Рекохъ: „Търся, разбира се." - „Можешъ ли ми каза едно нЪщо? Азъ търся едно имание. ДеветьтЪ знака къмъ намЪрилъ, вече. Остава ми само единъ знакъ още." Рекохъ: „Защо ще ти го кажа, този, десетия знакъ?Ако го зная, азъ ще отида да извадя тия пари." Ще дойде нЪкой да каже: „Не можешъ ли да ми препоржчашъ нЪкоя хубава мома?" Че ако азъ зная хубавата мома, нЪма да ти я препоржчамъ, азъ ще я взема, нищо повече. Това е стариятъ животъ. Остане ли тебъ да ти препоржч-ватъ нЪкого да го обичашъ, то е стария животъ. Тя, като дойде истинската любовь, тя внася нЪщо ново.

Та рекохъ сега, трудно е сега, когато човЪкъ остарЪе. Виждалъ съмъ стари хора да казватъ: „Да сме сега млади, другояче ще живЪемъ." Какъ ще живЪешъ? - „НЪма да оби-чамъ децата така, както досега съмъ ги обичалъ." Че това не е нЪщо ново. Ти казвашъ: „ТрЪбваше да оставя за себе си паритЪ." Не, не да оставишъ за себе си пари, но трЪбваше да бждешъ отъ тия хора, които не осиромашаватъ, нищо повече.

Търсете новото! Сега, за да намЪрите вие този, новия животъ, вие като срещнете единъ човЪкъ, трЪбва да намЪри-те оная добра чърта въ него. Този човЪкъ трЪбва да го обичате, нищо повече. Който и да е, какъвто и да е той. Умни-ятъ човЪкъ, той трЪбва да обича, безъ да знаятъ хората, че той ги обича. НЪма да имъ говори сладки думи. СладкитЪ думи - това е външната любовь. Но този човЪкъ има нужди и ти трЪбва да му помогнешъ. Въ дадения случай ти си, който ще му помогнешъ. На тебе Господь ще каже: „Искашъ ли да бждешъ ти отъ тЪзи?" - „Отъ кои?" Сега това е новото вжтре въ живота. Не, че онова, което ти правишъ въ свЪта е лошо. То е отлично. Но съ това, което сега правишъ, не можешъ да намЪришъ това, което ти е потрЪбно, то не се постига. Какъ ще накарашъ единъ човЪкъ да ти говори сладко, кажете ми? Какъ ще накарашъ единъ човЪкъ да те гледа мило? Не само да ти викне, както въ театъръ. Не, нЪщата да се правятъ въ своята сжщина такива, каквито сж.

Сега всичкитЪ тия нЪща, (които ги казахъ), като ги разгадавате, трЪбва да дойдете до оная вжтрешна пълнота. То е много трудна работа, да се научишъ да живЪешъ. Но-виятъ животъ е много труденъ. Трудишъ се, трудишъ се, и най-после казвашъ: „Не може. Втори пжть като дойда." Втори пжть като дойдешъ, после трети пжть, четвърти и т.н. То е само забавление. Съ подобно повторение нищо не се постига. Постига се едно - въ тебе остава онова вжтрешно недоволство въ живота. И ако ти не се освободишъ отъ това вжтрешно недоволство, ти въ новия животъ не можешъ да влЪзешъ. Рекохъ, самата дума, която се употрЪбява сега: „но-виятъ животъ" не е употрЪбена точно. То е само фигура на речьта. Ти казвашъ: „ТрЪбва да влЪземъ въ новия животъ." Ти ще влЪзешъ въ живота. Ти трЪбва да знаешъ, че не си въ живота, въ пълния животъ. Има нЪщо, което не си опиталъ. Има два начина: или ти ще влезешъ въ новото или новото ще влЪзе въ тебе. Кое е по-хубавото сега? Ти да влЪзешъ въ новото или новото да влЪзе въ тебе?

Каква свобода можешъ да дадешъ на единъ конь? Да му туришъ повече слама, ечемикъ? Не. Иди, поглади този конь и да върви въ гората. До тогазъ докато ти се реформи-рашъ, ти си вързанъ конь, конь ще бждешъ. И когато си да-дешъ пълна свобода, да се развържешъ, ти си свободенъ. Развързанъ конь трЪбва да бждешъ. Най-първо трЪбва да се развържешъ отъ всички условия, при които живЪешъ. Докато намирашъ нЪкои несъответствия, критикувашъ този - онзи, това не е лошо. Поддържашъ критика. Не е лошо. Но докато не си държишъ изпита, докато не престанешъ отъ този занаятъ, ти ще приличашъ на он[ези] ямболски коне, които каратъ дараци. Има една подвижна площь, чрезъ чието движение се влачи вълната. И тогазъ турятъ малко ече-микъ на коня и той горкиятъ, цЪлия день върти за ечемика -работи цЪлия день. И вечерьта, като свърши работата, да-датъ му ечемикъ и той казва: „Хей! Едва го стигнахъ." НЪма да бждешъ впрегнатъ конь да влачишъ вълна, ти, човЪка, който се стремишъ къмъ Бога, къмъ новия животъ. Богъ иска всички хора да го разбиратъ. И Богъ не сжди никого. Хрис-тосъ казва: „Отецъ никого не сжди и е далъ сждбата на Сина." Отецъ за стария животъ не се интересува, а пъкъ Си-нътъ се интересува. Синътъ е, който събира кредита, отъ кого има да взема и бащата казва: „Събирай. И каквото събе-решъ, съберешъ. Менъ нЪма какво да казвашъ." Ти си синъ. Защо? Защото събирашъ дълговетЪ на бащата.

А пъкъ има едно отношение, синовно отношение на разбиране вжтре. Казваме: „Всички сме синове Божии!" Всички, кои всички? Ако всички бЪхме синове Божии, то животътъ другояче щЪше да тече. Ние говоримъ, ние вземаме нЪща, които не сж вЪрни. И затова Богъ не може да ти бжде баща. Той ти е турилъ нЪкой конь за баща, нЪкой волъ ти е турилъ за баща, нЪкоя овца ти е турилъ за баща. НЪкоя птица ти е турилъ за баща, за майка и отъ тамъ ти ще се учишъ, да дойдешъ до онова положение. Казвашъ: „Азъ съ-мъ синъ Божи." Така като се разглежда живота, тогазъ ще дойдемъ до едно голЪмо противоречие. Въ какво седи ис-тинскиятъ животъ, въ какво седи семейството, радостьта на хората? Въ онова, истинското разбиране на свЪта. Всичко онова, което е създадено въ свЪта, всичко е хубаво, всичко е добро. Но злото седи въ неразбирането на нЪщата! Не ги разбираме.

Та ще си турите за желание чрезъ закона на любовьта да влЪзете въ правия пжть. Да обичате хората безъ законъ. Да е свойствено на васъ да обичате. Щомъ обичашъ съ за-конъ, ти си въ външната любовь. То е хубаво. Най-първо ще учите външната любовь. До тогазъ, докато се тревожите за хиляди работи [...]. Вие имате право да се тревожите. Не ви казвамъ да не се тревожите, но ще си носите тревогата спокойно. Тя е ваше богатство. И ще се спрешъ единъ день и ще си кажешъ: „Защо се тревожа? Ама, не [се] тревожа!" Въпросътъ не е тамъ, да не се тревожишъ. Казано е въ закона, че не трЪбва да желае човЪкъ. Че тамъ е всичкото изкуство: да не желаешъ. ИндуситЪ казватъ: „Убий всЪко желание!" Това не разрешава въпроса: Убий всЪко желание. Не подхранвай чужди нЪща.

Та рекохъ, сега не искамъ да ви забавлявамъ съ работи, отъ които нЪма да се ползувате. Азъ ви говоря сега за нЪща, които знаете. И после вие казвате: „Какъ трЪбва да се поправи животътъ?" По този начинъ животътъ не се поправя. Въ сжщината си той не се поправя. Срещнешъ единъ, който ти дължи и искашъ да питашъ ясновидеца дали ще плати или не. Кое е по-хубаво тогазъ: да знаешъ или да не знаешъ? Ти казвашъ: „Ама той е ясновидецъ." Откраднали сж ти пари. Казва ти нЪкой ясновидецъ: „Не бой се, следъ една седмица тия пари ще се намЪрятъ." Хубаво, отлично е това. Този ясновидецъ е отличенъ. Този ясновидецъ ще си остане такъвъ, какъвто си е!

Сега нЪкой ти казва: „Ти едно време си билъ Данаилъ, Исайа." Менъ сж ми разправяли. Единъ ми казва: „Казватъ ми, че съмъ билъ ученъ човЪкъ, Исая, Данаилъ, Иезекилъ. А пъкъ азъ съмъ загубилъ всичко това." Има нЪщо по-велико и по-високо отъ това, което хората търсятъ. Всичко това е хубаво. По-добре е нищо да не знаешъ. Какъ ще разберете? По-добре е да бждешъ невежа, отколкото да бждешъ ученъ. Че ти си единъ сждия. Училъ си [2]1 година, за да станешъ адвокатъ, да знаешъ всичкитЪ закони, цепишъ законитЪ. Като дойде това, осжждашъ хората. Защо ти е това знание? Съ това оправяшъ ли хората? За тая работа има много специалисти. Ти, ако искашъ, напусни това. Напусни го, но ако раз-бирашъ, ако знаешъ новото. Не да се освободишъ (преждевременно). НЪкои искатъ да се освободятъ отъ адвокатство или отъ какъвъ да е занаятъ. Не се освобождавай преди да си намЪрилъ пжтя.

Престани да мислишъ за онова, което те смущава. Ти казвашъ: „ТрЪбва да се учимъ." И сега учението се развива по сжщия начинъ. Едно време хората сж вЪрвали, знаели сж едно, второ, трето, но и досега тия нЪща, които сж изучавали, още не ги разбиратъ. Какъ е създадена материята, не знаятъ. И атомитЪ сж създадени отъ нЪщо, отъ йони. Има много нЪща да се учатъ. И за да разберешъ работитЪ хубаво, ти трЪбва да престанешъ да мислишъ заради* тЪхъ. Въ истинското, вжтрешното учение е така. И затова Писанието казва: „Прости." Нищо повече. НЪкои турятъ закона, а пъкъ нЪкои казватъ: „Прости му, не му дръжъ кусуръ." Защото ти, докато ти се смущавашъ отъ хората, ти не можешъ да намЪришъ пжтя. Не, че това, което държишъ, е лошо, но този пжть, по който вървишъ, той нЪма да донесе онова, което ти търсишъ. Та едновременно у васъ трЪбва да се яви раздвояване на живота. Казва нЪкой: „Раздвоихъ се." Ще се раз-двоишъ, трЪбва да се раздвоишъ. И следъ като се раздво-ишъ, трЪбва да се отречешъ. Да престанешъ да мислишъ за онова, за което си мислилъ досега. И като дойде новото, за какво ще мислишъ? Представете си сега, че по новия начинъ искате да ликвидирате работитЪ. И казвате: „Защо съмъ до-шълъ тукъ?" За да се научите да живЪете по новия начинъ. Тамъ е силата.

Представете си, че имате едно общество, дето хората не се държатъ отговорни, и кой каквото даде, не го търси. Рекохъ, новиятъ човЪкъ трЪбва да бжде отъ тЪзи. Той седи и казва: „Азъ ще се помоля на Господа да накаже този човЪкъ." Че той живЪе въ стария човЪкъ. И като дойде Христосъ, да сжди свЪта, той ще дойде да сжди старитЪ хора. Единъ казва: "Ще ни сжди Христосъ." Докато не те осжди Христосъ, ти човЪкъ нЪма да станешъ.

  • заради - за (бел.ред.)

Та рекохъ, при новото разбиране ти най-първо ще ос-вободишъ сърдцето си отъ всички ония тежести, които имашъ. Ще се оставишъ свободенъ. Въ свЪта има много работници, които носятъ товаръ. Всички хора носятъ. Много малко хора ще срещнешъ, които нЪматъ никакъвъ товаръ. И като го срещнатъ, казватъ: „той е лентяй." Така разбиратъ. Бед-ностьта считатъ за порокъ. Въ новото разбиране другояче се постжпва.

И сега, както проповЪдникътъ (въ прочетената глава) казва: „Да пишешъ много книги, край нЪма. Едно нЪщо ти трЪбва: Бой се отъ Бога." И азъ ви рекохъ, каквото и да правите, всичкитЪ тия работи сж хубави, но обичай Бога, нищо повече. Не, че онова, което имашъ, е лошо. То е учение, много книги имате и всички тия книги сж едно приготовление за онова, ще ви кажа: да се освободите. Раздай книгитЪ си на другитЪ. Тия книги, отъ които сте учили, не ви трЪбватъ вече. Но азъ ви оставямъ сега едно нЪщо: Да обичате.

Ще кажете: „Где да Го намЪримъ, да Го обичаме?" То-газъ не можешъ да си държишъ изпита. Ако не знаешъ какъ да обичашъ, твоята работа е свършена. И после искате да знаете дали обичьта ви е права или не. Тамъ сте на кривата страна. Ще обичашъ, нищо повече. Въ любовьта нЪма ника-къвъ грЪхъ. Щомъ мислишъ, че любовьта не е права, това не е вЪрно. Въ любовьта нЪма никакъвъ грЪхъ, нищо повече. Тамъ човЪкъ се освобождава. НЪкой казва: „Дали азъ не грЪша?" Въ новия животъ, тамъ всичко е единство. Тамъ като влЪзете, ще разберете. Тамъ другитЪ ще работятъ, а пъкъ вие ще се ползувате. ТЪ ще работятъ, ще продаватъ, а пъкъ вие ще се ползувате.

Та рекохъ сега, обичайте Бога, нищо повече. Едно правило сега, извънъ конския животъ. Научете се да обичате Бога, нищо повече. Научете детето да обича Бога, нищо повече. Научи го какъ да обича Бога. Кажи му и това дете ще знае. Това не ви давамъ като законъ, но ви говоря какъ трЪбва да се разбира новото. Вие сте отъ много добритЪ хора. Едно време бЪхте въ рая. Хубаво бЪше. И като съгрЪшихте, оголЪх-те. Искахте повече, Богъ ви даде дрехи и ви изпрати въ широкия свЪтъ. Какво лошо има въ това, че тукъ живЪете? То е въ вашето разбиране. ВсЪки, който не знае да обича, той е голъ, нищо повече. Докато Господь ти говори отвънъ и ти казва: „Адаме, какъ си?" - То е външния животъ. Една спънка туря тамъ, едно препятствие: „НЪма да ядешъ отъ това дърво!" Ще кажете: „Защо съмъ ялъ?" И това не е лошо, че сте яли. Въ широкъ смисълъ на думата, ти си носишъ товара сега. И Господь казва тогазъ: „Като ялъ Адамъ отъ запрете-ното дърво, понеже Адамъ стана като единъ отъ насъ да разбира доброто и злото, да не би да яде отъ дървото на Живота!" И затова го изпъди. Понеже ученъ човЪкъ не си, не зна-ешъ какъ да употрЪбявашъ доброто и злото. То е голЪма наука, ако не знаешъ какъ, съвсемъ ще загазишъ. „И като стана единъ отъ насъ, да го изпъдя навънъ." Защо ви изпъди Гос-подь? Защото ти стана като него. А пъкъ, за да се запазятъ отношенията въ свЪта, то онзи, когото обичашъ, той трЪбва да те изпъди навънъ. Вие искате да седите при онзи, когото обичате. Тамъ е вашето заблуждение. То е външната любовь. Сега малцина отъ васъ могатъ да го приложатъ.

Сега не ви казвамъ това, да го приложите въ живота. Но рекохъ, разрешението седи тамъ. Щомъ искашъ да те оби-чатъ, ще те изпъдятъ. Защото любовьта дава свобода и следователно ще те изпъдятъ. Единъ мжжъ, като обикне жена си, ще у даде свобода и ще у каже: „Свободна си вече." Една жена, като обикне мжжа си, ще му даде свобода и ще му каже: „Свободенъ си сега." Ако тя го обикне, въпросътъ е разрешенъ. Казвашъ: „Защо ще бжде така." Чудни сте нЪкой пжть! Че ако се облечешъ съ червена дреха, какво лошо има? Или си туришъ синя дреха, какво лошо има? Или, ако си турите каквато и да е форма, где е лошото? Или нЪкой пжть не ти даватъ пари. Защо? НЪкой пжть ти казватъ: „Вземи си пари, направи си каквато дреха искашъ." Тогазъ ще заприличате на онзи турски бей. Турците, когато избиратъ жена, сами не могатъ да ги избиратъ. Този бей изпраща да му избиратъ една хубава невЪста и като я избрали, довели му я и сж го оженили за нея, по турския законъ, по стария, не по сегашния. Тя се открила на него и го попитала: „На кого да се откривамъ и на кого да не се откривамъ?" Тя била грозотия. Той не я обичалъ. Той у казалъ: „Разкривай се на когото ис-кашъ, само на менъ да не се разкривашъ."

Обичай Бога и си гледай работата. Но трЪбва да знаете, че докато на онзи, когото обичате, не му дадете свобода, или другояче казано: до тогазъ докато на единъ човЪкъ не му дадешъ свобода, той да се прояви, тъй както си знае, то е човЪшкото. Не да му дадешъ правила, наставления, какъ да обича, какъ да гледа. Не, то е човЪшкото. Ще оставишъ Бога да се проявява въ човЪка както знае. Богъ живЪе вжтре. Ние сме дошли до вжтрешния животъ. Ти ще оставишъ Бога да се прояви. Може нЪкои работи да ти сж неприятни. НЪма да мислишъ върху това. Та свободата седи въ това, да оставите Бога въ себе си да се прояви така, както намЪри Той за добре. По какъвъ пжть, по какви начини, то е Негова работа. Вие ще кажете: „Отъ где да знаемъ?" НЪма какво да знаешъ. Остави ти Господа. Той ще си намЪри пжтя. Той ще направи както Той знае. Вие искате да знаете, какъ да обичате. Любовьта не е ваша. Остави сега. Стори онова, което Гос-подь ти каже. НЪкой казва: „Каквото Господь ми казва." Подъ думитЪ: „Каквото Господь ти каже," ние разбираме нЪщата, които се отнасятъ до нашия личенъ животъ сега. А трЪбва да дойдемъ до разбиране на живота, на онова, което Богъ иска да върши въ насъ.

И всичкитЪ страдания, които произтичатъ въ свЪта, произтичатъ отъ това, че Богъ иска да се освободимъ. Той насила не се освобождава. Той, за да ни накара да Го оста-вимъ свободенъ, създава ни мжчнотии. Хиляди мжчнотии ще ни създаде, за да Го забравимъ. Вие искате да турите правила, какъ да обичате. Въ външната любовь, въ човЪшката любовь, така е. Но въ Божията любовь нЪма законъ. Като дойдемъ до нея, ще имаме едно свещено чувство, ще кажемъ: „Всичко онова, което любовьта върши, е право." Това човЪкъ да го съзнава. ТрЪбва да го съзнавате. Единъ день, когато дойдешъ до това разбиране, ти ще проумЪешъ тая велика тайна.

Казахъ ви, че нищо нЪма да ви говоря. Но съ това, което говорихъ, нищо не съмъ ви говорилъ. Едвамъ съмъ ви казалъ: Обичайте Бога, истинското, реалното. Другото е празни ясли. Вие сте го слушали, слушали. Вие всичкото го знаете, но да обичашъ Бога, то е новото. И тая Божия любовь, като влЪзе въ дома ви, тя ще внесе свЪтлина, радость и веселие, ще ви съедини съ Невидимия свЪтъ, ще ви избави отъ онзи адъ, въ който сега живЪете. Адътъ не е нЪщо лошо. Вие не сте ходили въ ада. И музика има тамъ, и представление, театъръ, много хубави нЪща има тамъ. Въ ада ще бждешъ.

Така като се говори, ще кажете: „Не ми харесва това учение." Дали ви харесва или не, това е другъ въпросъ. Когато се говори за Истината, дали харесва човЪкъ или не, то е другъ въпросъ. И когато нЪкой говори, може да не ми се харесва, но това е другъ въпросъ. Важното е, дали е тамъ зако-нътъ на любовьта, която води къмъ Бога, законъ, дето Богъ се проявява. Защото ако не дойде въ насъ Богъ да се прояви, ние не можемъ нищо да направимъ. ТрЪбва да дойде Богъ въ васъ, за да ви научи какъ да обичате. Ти можешъ да кажешъ: „Този човЪкъ е циганинъ." Оставете това, дали е циганинъ или не. То е въпросъ до съзнанието: да обичашъ тая душа, това съзнание. Богъ може да ти каже: „Този човЪкъ ще го обичашъ." Ти казвашъ: „Но той не е такъвъ." То е по човЪш-ки. Господь ще ти каже: „Елате, да ти покажа, какъ да оби-чашъ хората."

Сега вие се намирате въ едно трудно положение. Виждате, че свЪтскитЪ хора иматъ повече, отколкото религиоз-нитЪ. Така трЪбва да бжде. Ти казвашъ: „Че азъ толкозъ години, какъ се моля!" Вие сте като онзи Исавъ, който казваше на баща си: „На мене нищо не си далъ." Въ оная притча, която Христосъ привежда, голЪмиятъ синъ казалъ на баща си: „На мене нищо не си далъ, а пъкъ онзи синъ, който сега е дошълъ и се е скиталъ и изпилъ всичко, ти му даде угощение, теле му заколи. Той утре онова, което имамъ, и него ще вземе." Ние не се спираме на другия, голЪмия синъ, твоето недоволство е отъ голЪмия синъ въ тебе, а пъкъ онзи, който е закжсалъ, казва: „Татко, съгрЪшихъ, не съмъ достоенъ." Той е малкия синъ, който се връща сега. И ти не заколвашъ за онзи, недоволния синъ телето, нЪма за какво да колишъ за него, а колишъ за онзи, който казва: „Не съмъ достоенъ." Бащата показва каква е голЪма Неговата любовь. Когато видите, че Богъ оказва милость къмъ хората, да не ви смущава това.

И рекохъ сега, тайната на новия животъ седи въ обичь-та. Научете се да обичате! Ще кажешъ: „Да обичамъ ли? Азъ съмъ жененъ!" Или ще кажешъ: „Да обичамъ ли? Но азъ съмъ млада мома!" Оставете вашата мжжщина, женщина, всичко това. Обичайте, нищо повече. Който разбира, разбира. Така трЪбва да ти олекне. Има много хора, които се измжчватъ. ТрЪбва да [се] даде една свобода. Оставете се свободни. Не само васъ да оставятъ свободни, но и вие да останете свободни. Не, че сега постжпвате криво. Но вие сега създавате въ живота си препятствия и си туряте спънки и не може да успЪвате. А пъкъ тия спънки трЪбва да се премахнатъ, а пъкъ тЪ не могатъ да се премахнатъ другояче, освенъ трЪбва да дойде Духътъ. Казано е: „И ще изпратя Духа си." Христосъ е казалъ: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще се вселимъ въ васъ и тогазъ Азъ ще ви се изявя." Това е една отъ дълбо-китЪ тайни. „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще се вселимъ въ васъ и азъ ще ви се изявя." Отецъ ще дойде и ще покаже, какво е Неговото отношение; и Синътъ ще дойде, новиятъ животъ е въ това: „Азъ и Отецъ сме едно."

Та сега гледайте да дойде Богъ въ васъ и Христосъ съ Него заедно и да ви се изяви Христосъ и да ви покаже, по кой начинъ вие можете да проявите любовь къмъ Него. Той ще ви покаже какъ трЪбва да разбирате. Ако Христосъ и Богъ не дойдатъ въ васъ, вие нЪма да имате едно разбиране и то-газъ животътъ ви ще върви по сжщия начинъ. Ако дойдатъ и придобиете онзи, широкия животъ, бремето, което носите сега, както една орЪхова черупка ще падне и вие ще се освободите отъ голЪмъ товаръ. Обичайте Бога, за да дойде Той въ васъ и Христосъ да дойде. Сегашниятъ ви животъ е отличенъ. Много добъръ е животътъ ви сега. Сега да заминете за другия свЪтъ, тамъ ще ви приематъ. Какъ ще ви приематъ? Съвсемъ другояче седи работата: богатиятъ и сиромахъ Ла-заръ сж наблизо, казватъ си. Едно вжтрешно състояние е това, дето богатиятъ не може да бжде на мЪстото на Лазара и Лазаръ не може да бжде на мЪстото на богатия.

Обичайте се сега и не се критикувайте. Вие казвате: „Отъ мене нищо нЪма да стане." Какво нЪма да стане: цЪлъ човЪкъ си. Знаешъ да ядешъ да свиришъ, да учишъ. Какво искашъ повече? Не си нЪкой волъ. Не си нЪкой конь. Коньтъ и той е добъръ. Коньтъ, като седи при тебе, той не се тревожи. Той казва: „Понеже господарьтъ ми знае да свири, азъ се ползувамъ отъ неговото свирене."

Обичай Бога и имай широки възгледи за живота. Въ това отношение не сждете, за да не бждете сждени. И съ каквато мЪрка мЪрите, ще ви се възмЪри.

А пъкъ новото е: Обичай, нищо повече! Обичай Бога въ всички хора! Това е разрешението на онзи дълбокъ въп-росъ. А пъкъ ще останатъ само думите на тая беседа. Обичайте Бога! А пъкъ всичко друго, това сж тълкувания, пояснения. Може и безъ тЪхъ. Всичко друго е за пояснение. А пъкъ да знаете само това. Да знаете какъ да обичате. Обичай! И когото обичашъ, не може да те обиди и ти не мо-жешъ да се обиждашъ. Въ новата любовь, обиди нЪма. Този, който я разбира. Що е Небето? - МЪсто, дето не се обиж-датъ. Що е адътъ? - МЪсто, дето се обиждатъ. Докато се обиждате, въ ада сте. Тамъ има университетъ за обидитЪ. А пъкъ ще се учите сега на онзи животъ, дето нЪма обиди. Да престане обидата.




Божията любовь носи пълния животъ. (Три пжти.)

6 часа и 40 минути


Гимнастични упражнения.