от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==ОСНОВНИ ТОНОВЕ== Размишление. „Аз съм лозата, вие – пржчкитБ" ). В този стих Христос взима ло...)
 
Ред 3: Ред 3:
 
Размишление.
 
Размишление.
  
„Аз съм лозата, вие – пржчкитБ" ). В този стих Христос взима лозата като сим-вол на н"вщо. Човек дълго време трябва да изучава живота на лозата, за да разбере дълбокия символ, който Христос е вложил в нея. Човеж дълго трЬбва да изучава хл-б-ба, за да разбере, какви енергии се крият в него. Без вътрешен опит на нъчцага, човек никога не би разбра л техния смисъл, нито би могьл да си състави истинско понятие за тбх. Христос казва още: „Аз съм живият хлт>б, сл-бзъл от небето". Тази идея е напълно разбрана за човежа, защото той сам си прави хл-вб и знае, каква е цената му. Той знае, че без хлт>б н-вма жи-вот.
+
„Аз съм лозата, вие – пръчките.В този стих Христос взима лозата като сим-вол на н"вщо. Човек дълго време трябва да изучава живота на лозата, за да разбере дълбокия символ, който Христос е вложил в нея. Човеж дълго трЬбва да изучава хл-б-ба, за да разбере, какви енергии се крият в него. Без вътрешен опит на нъчцага, човек никога не би разбра л техния смисъл, нито би могьл да си състави истинско понятие за тбх. Христос казва още: „Аз съм живият хлт>б, сл-бзъл от небето". Тази идея е напълно разбрана за човежа, защото той сам си прави хл-вб и знае, каква е цената му. Той знае, че без хлт>б н-вма жи-вот.
  
 
Съвременните хора казват, че разби-рат живота, че разбират нещата. – Как ги разбират? Едни ще кажат , че т*б мислят за живота, за явленията в природата по един, или по друг начин. Други пък ще кажат. че чувствуват нещата. Трети ще кажат, че разбират н-вщата, само когато ги приложат. Според мене, обаче, не е въфно това, което чов4ж само мисли, само чувствува или само
 
Съвременните хора казват, че разби-рат живота, че разбират нещата. – Как ги разбират? Едни ще кажат , че т*б мислят за живота, за явленията в природата по един, или по друг начин. Други пък ще кажат. че чувствуват нещата. Трети ще кажат, че разбират н-вщата, само когато ги приложат. Според мене, обаче, не е въфно това, което чов4ж само мисли, само чувствува или само
  
+) Йоана 15:5
+
 
  
 
   
 
   
Ред 135: Ред 135:
  
 
25 юлий, 5 ч. с.
 
25 юлий, 5 ч. с.
 +
 +
 +
----
 +
*) Йоана 15:5

Версия от 07:27, 16 май 2009

ОСНОВНИ ТОНОВЕ

Размишление.

„Аз съм лозата, вие – пръчките.“ В този стих Христос взима лозата като сим-вол на н"вщо. Човек дълго време трябва да изучава живота на лозата, за да разбере дълбокия символ, който Христос е вложил в нея. Човеж дълго трЬбва да изучава хл-б-ба, за да разбере, какви енергии се крият в него. Без вътрешен опит на нъчцага, човек никога не би разбра л техния смисъл, нито би могьл да си състави истинско понятие за тбх. Христос казва още: „Аз съм живият хлт>б, сл-бзъл от небето". Тази идея е напълно разбрана за човежа, защото той сам си прави хл-вб и знае, каква е цената му. Той знае, че без хлт>б н-вма жи-вот.

Съвременните хора казват, че разби-рат живота, че разбират нещата. – Как ги разбират? Едни ще кажат , че т*б мислят за живота, за явленията в природата по един, или по друг начин. Други пък ще кажат. че чувствуват нещата. Трети ще кажат, че разбират н-вщата, само когато ги приложат. Според мене, обаче, не е въфно това, което чов4ж само мисли, само чувствува или само



58

верши. Ако човек мисли нътцо и счита, че така и Бог мисли, той не е прав. Ако чо-въж чувствува ьгЪщо и счита, че и Бог чувствува по същия начин, той не е прав. Ако човек верши нтшю и мисли, че и Бог верши същото, той не е прав. Абсолютно в-врни и истинни нт^ша са ония, които и по мисъл, и по чувство, и по действие са съгласни с мислите. чувствата и постъпкигб на Първата Причина, на Великия принцип на живота. Не е вярно. запримтф, когато бащата казва на сина си, че го е хранил. Ако бащата, наистина. е хранил сина си, тогава, кой е хра-нил бащата? Ако учительт казва, че учил учениците си, тогава, кой е учил самия учител? Един е Този, Който храни хората и Който ги учи. Като разсжждавам по този начин, това не значи, че трвбва да отхвърлите вашигБ разбирания. Докато не дойдете до същината на нещата, до новигб разбирания, дръжте старите си разбирания.

Всъжа дума, всъжо изречение, което чо~ в-бк изговаря, трябва да бъде напълно разбрано. Разбрано е онова нбщо, което изразява не само формата, но и съдържанието, и смисъла си. Заприм-вр, ако кажете на един болен човек да стане, а той не става, разбрал ли е тази дума? – Не я е разбрал. Ако кажете ка друг болен да стане, и той веднага става, това показва, че е разбрал смисъла и силата на тази дума. Кажете ли на човежа да стане, той непременно трябва да стане. Каже-


59

те ли на човежа да мисли, да люби, той непременно трябва да мисли, да люби. Това значи разбиране смисъла на думитв и използуване на тяхната сила.

Когато се натъкват на неусп-вхи в живота си, хората започват да се оправдават с това, че са гръднни, че имат големи дъл-юве и т. н. – Ние не се занимаваме с дълговете на хората. Неприятно е да се занима-ваш с дълговет на човека. Неприятно е да кажеш на човека, че той ти дължи и трябва да плати дъл1а си. Обаче, нт>л\та по-юлт>ма радост в живота на човека от тази, когато дойде при него един от приятелите му в момента, когато той се вижда объркан, на всички задлъжнЪл, и му каже: Приятелю, днес получих голямо наследство. Пскам да споделя радостта си с тебе. Давам ти една голяма сума, с която да изплатиш всички свои дългове. Каква по-голт>ма радост можете да очаквате? И двамата се радват: единият се радва, че взима, а другият се радва, че дава.

Следователно, две правила трябва да има човек пред вид. Те са следнит^: Взимай, когато Бог ти дава. Давай, когато Бог ти казва да дадеш. – Ама аз не съм до-стоен. – Щом ти се дава нъчцо, взимай, складирай го и мълчи. Ти искаш да бъдеш опашка, а Господ иска да те направи глава. Опашката е стражар. Тя пжди мухите да не безпокоят великия I осподар – главата. Въ


60

гол-бмите горещини модерните дами си сл}-жат с ветрила, във вид на опашка. И природата си служи с в-втрило – във втърът. Го-ва ветрило, обаче, носи благословение за хората, за животниг и за растенията. Всичко сухо, всичко старо събаря, а растенията разклаща, препраща сокове г им от коренитв към клонетв и ги заставя да работят. Ввтърът подтиква човека към мисъл, кара ю да мрели за благословението, което всеки ден получава. Кара го да мисли, да търси начин, как по-разумно да употрвби благословението, което е получил. На чов вка е дадена св 1л -лина, за да се научи да мисли. На човека е даден живот, за да се научи да цени чистотата. Човек не може правилно да расте и да се развива, докато не разбере и проучи пътищата на светлината. Святлината разкрива ц-блото Битие, както и всичко онова, което се крие в човека, и което му предстои да учи не само в бъдеще, но още днес. Миналото, настоящето и бъдещето са все настояще – начало на нвщата. От човешко гледище, миналото може да се разглежда каю начало на нътцата, настоящето – като зенит, а бъдещето – като край.

Изучавайте светлината със седемте и краски. Седемтв краски на св-втлината пред-ставят седем пътища, през които човетл-кият ум е вървъуг в развитието си. Тия седем цв-вта са седем правила, които умът грвбва да прилага за своитв постижения.


61

Червеният цвкг е врата, през която живо! м влиза. Същевременно червеният цвъ-т е основен топ в музиката. Когато слухът нл човека се развие сияно, той може да чуе юна на червения цвбт Най-много червеният цвбт се вижда по лицето на младитв. Когато младата мома съзнае, че е красива, вед-1ша червеният цвтл се явява на лицето и. Червеният цвът е израз на съзнателния живот на човека. Когато се разболве, човек постепенно г}би червения цвът на лицето си, което показва отежгствие на здраве. На гла-вите на младите булки турят ввнец от бьли и червени цвътя Б-влите цвбтя симво-лизират чистота, а червените – здраве и живот.

Се-1а, като говоря за червения цвкг, като символ на живота, аз имам пред вид ц-влокупния живот , а не този. който хората разбират. Хората имат представа за частичния, а не за целокупния живот, вследствие на което тб нямат реално понятие за живота Може ли да се нарече реалност онова, което се представя на сцената? Всичко, което се представя на сцената, е предметно учение, но не е реалност На сцената се раз-шрават разни случаи из живота на хората. 1ам ще видите любовни сцени, семейни недоразумения, разрешения на научни и социални въпроси и т. н Някой актьор шрае роля на крадец, но като елт^зе от сцената, всички го поздравяват, че изиграл ролята си


62

добре. Докато е на сцената, актьорът минава с чуждо име, дадено му от автора на пиесата. Щом слъ\зе от сцената, той е из-вестен на всички със собственото си име.

Днсс аз ви говоря каю на актьори, защото и без това всички хора на земята са актьори. във великата святовна драма на всъ-ки човек предстои да изиграе нтжаква роля. В тази драма н-вма място за а паши, за крадци, за разбойници. Когато се разшьви на нъ-кого, невидимият свят се справя лесно с него-разкжева сгарите му дрехи, сьблича I и и го облича в нови, като му казва- Хайде, иди сега на работа! Ако недоволешою на невидимия свят е отправено към пЬкои си-ромах, ще заповътгат да му хвърлят старата кесия и да му дадат нова, пьлна с злато. Като зидят, че сиромах м е радо-стен, ще му кажат: Хайде, иди се! а да ра-ботиш и да не гртшшш! На дру! и пьк невидимият свят дава угощение. Гьи щото, радвайте се, когато гн^вът на невидимия свъ^г е върху вас, защото ще имате нова дреха, нова кесия, угощение и т. н. Ако гнЬ-вът на невидимия св-вт не е вьрху вас нищо н-вма да получите: нито пари, нито дрехи, нито угощения. Правете и вие същото с он'взи, които ви обиждат, които ви хулят и огорчават. Обиди ли ви н-вкои, поканете ю в дома си, да се запознаете с него. После } го нахранете, облвчете ю с нова дреха, дайте му пари и кажете: Благодаря, че ме обиди,


63

за да се запознаем, да разбера, че си добър чомЬк. Иди сега и бъди благословен!

Сега, като ме слушате, мнозина се запитва г, вврно ли е всичко това. Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния при-мЪр. Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живога на здравите хора. Те го гледат очудено и не му въ-рват. Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора? – Не, г не ходят с патерици, като вас. Т' ходяг свободно, без никаква чужда помощ. – Ами ръцетв си движат ли свободно? – Да, свободно ги движат – Кой ги храни? Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас? – Не, те сами се хранят. – Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и съ-бличат? – Никой не им помага. Те сами се обличат и събличат. Болнитб слушат всичко това и не могат да повъфват, че сж-ществуват здрави хора в св-вта. Обаче, щом оздравеят, те ще разберат н-вщата, както здравитъ4 ги разбират. Те ще могат сами всичко да си правят, както здравитъ\

И тъй, болният трябва да оздравее напълно, да изл-взе от болницата и да влъзе между здрави хора, за да разбере тяхния жи-


64

вот. Щом разбере живота на здравите, той ще разбере и Божествения живот. Докато е в болницата, човбк вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така. Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат? – Защо човек обича крушата, която има плодове? – Защото има какво да вземе от нея. Той ще си откъсне от нея една-две зр-вли, сладки круши и ще бъде доволен. Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил. Щом те обичат, това показва, че нтлцо си родил. Когато човек роди една св-втла мисъл, едно святло чувство и една св-втла постъпка, хората непременно ще го обичат.

Сега, като говоря по този въпрос, желая да не вл-взете в противоречие с вашата любов, нито с ващите разбирания. Колкото и да държите за вашата любов, трт>бва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степен. Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трт>бва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към щвлото човечество, докато стигнете до любовта към Бога. Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и


65

най-после дохожда до най-великата – любов към Бога. Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото. За да бъде ученик, и за да го приемат в сверта на новите идеи, той трябва да пее и да свири. Музиката е необходима за ученика. Без нея той не може да пристъпи прага на Царството Божие.

И тъй, който не може да пее и не иска да пее, той не може да вл-взе в новото учение. Който не може да оценява краските, цв-в-товете на св-втлината, той не може да влт>зе в новото учение. Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвьт, той не може да разбере любовта. Който не може да възприема портокаления цвт>т? той не може правилно да развива своя инди-видуален живот. Ако не взима правилно тона на зеления цв-вт, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Не кой иска да бъде умен, учен, да стане ху-дожник, музикант и т. н. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цв-вт, човек не може да бъде ре-лигиозен. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвът,


66

той никога нъчиа да разбере дълбокия сми-съл на живота. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цв-бт, той никога н-вма да бъде господар на себе си.

Това са ред изречения, които трябва да се превернат в положителни сили. За да стане това, нужно им е само една запетая. Вм-б-сто да се казва „не може", ще турим запетая след отрицателната частица „не" и ще изл-взе ,не, може". Човек може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „иотъ" в еврейски език. Тя е буква, с която нъ-щата се създават. Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката. После, ще кривне натукъ – натам, ще изл-взе запетая. Значи, той започва да създава.

Съвременните хора са недоволни от живота по единствената причина, че искат другите хора да направят заради тях това, което гб сами трябва да направят. Един вир-туоз може да ви покаже, как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо н-вма да изл-взе от тази цигулка. Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната зо1 представя духа в човека, ге – сърцето, 1а – ума, а гш – душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната зо1. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната ге. Ако човек иска да работи върху


67

ум4| си, ще се упражнява на струната 1а. И н.ш после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната гш. Чо-въшкият дух може да се уподоби на зрял плод. – Защо? – -Защото всеки зрял плод е плод на духа. Приятността, която чо-в'Ьк изпитва при вкусване на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът зо1. Тонът ге е тон на сърцето.

И тъй, да взима човек правилно тона ге, това значи да върви из пътя си, без да се спъва, без да удря краката си, без да се наранява. Всбко най-малко отклоняване от правия път, всбко спъване, всбко охлузване на кожата н-вкъде подразбира неправилно взимане на тона ге. Да взима човек правилно тона 1а – основният тон на ума, това значи да е придо-бил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен. Дали е седнал при някой извор, или на някой висок върх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си, както тр-вбва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чув-ствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. Да взима човек правилно тона гш – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вж-


68

трешно богатство, което нит<ой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като вселената. Кой може да я вземе? Къде може да се скрие? Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нлбшо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде. Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?

Сега, щом сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се от тоновете на духа, на душата, на сърцето и на ума. Вземете своя есте-стеен камертон, образуван от двата пръста на ръката – показалецът и ср'Ьд-ният, дайте тон, нагласете цигулката си и започнете да свирите. Нищо друго ие се иска от вас, освен да учите. Вашето положение е подобно на положението па нъ-кое бедно дете, сираче, осиновено от ня-кой милионер. Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое. Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, п-вние, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми. Един ден моето богатство ще бъде твое. Каква мъчнотия има в това? Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи,


е9

ако ис слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за вас. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите. И вие, като чада Пожии, трябва да учите. Като чада Божии, именно, от вас се изисква работа.

Съвременните хора очакват Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега? Ето, Хри-стос дойде на земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тъ^зи условия и доказа, че който иска да верши волята Божия, той може да работи при всъ-какви условия. Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато б'Ьше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той сл-взе на земята да изпълни волята Божия. Тук Той бтеше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молилата Му не се чу. Какво по-пжвмо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от любов към Бога. Той знаеше, защо е дошъл на земята. Христос дойде на земята да научи четири н-Бща: да взима правилно тона 5о1, тона ге, тона 1а и тона ггп. Като научи 'гбзи нъ-ща, Той стана спасител на човечеството. С други думи казано: Христосъ


70

научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума. Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите. Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение. Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. „Аз съм лозата, вие – пржчкитв"» С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите. Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните. Любовта, която Христос е при-ел от Отца си, и вие ще я приемете. За вас това са незавершени процеси, през които трябва да минете. Радвайте се, че се намирате пред незавершени процеси, защото има, какво да работите. Н-бкои хора се считат нещастни, защото мислят, че н-вма какво да работят. Като говорят за любов, те мислят, че са я придобили. Т'б не раз-бират живота, не знаят, че нито любовта са придобили, нито са свършили работата си на земята. Само онзи човек е придобил любовта, който може да вл-взе в положението на всички страдащи хора на земята и да им се притече на помощ. Когато дсме-то е научило само буквата „а", това не \ил-чи, че е научило ц-влата азбука. Много вре-


71

ме има още да учи то, докато научи ц/влата «ибука, докато започне красиво и правилно да пише.

Съвременните хора, като децата, се нами-рат едва в началото на азбуката иа любов-та. Много време има още да учат, докато на-учат ц/влата азбука. Някой говори за любов, а от очите му излиза тъмночервен цв^т, какъвто често съм виждал да излиза от очите на куче, което носи в устата си кост и мисли, че който се приближи към него, има нам-врение да му я вземе. – – Не, чове-к не може да се бори с кучето за неговата кост. Следователно, който има любов в себе си, той не може да се сърди на хората, нито да се плаши от тях. От очите на такъв човек излиза приятна, б-вла светлина. Трябва ли красивата мома да се плаши от такъв чове^к? Тя трябва да знае, че чове-кът на любовта никога не си позволява да пипа красивите картини. Красивата мома, красивият момък или Всеки красив чове-к, изобщо, е Божествена картина, която носи радост и веселие на всеки дух, на всвка душа, на всеки ум и на всбко сърце.

Сега и на вас желая да бъдете красиви Божествени картини, на които всички да се радват и от които всички хора да се учат. – Да бъдем богати! – Не, това не ви пожелавам. Да бъдете богати, това значи, да бъдете картини, намазани с мед.


72

Тогава пчелите и мухитъ" ще кацат върху вас и ще ви цапат, но и хората дце се изкушават, ще искат да близнат малко от вашия мед. Ето защо, когато ви съветвам да носите сиромашията с ра~ дост, аз имам пред вид вашата чистота, да се запазите чисти. Сиромашията е картина, върху която н-вма никакъв мед.

Всички хора се стремят към новото. Новото се заключава в това, че Бог е при-звал всички хора на работа, за което е вложил велик живот в тяхнитт^ духове, в тяхните души, в тяхните умове и в твхните сърца. Той е приготвил за тъ^х такива богатства, каквито те никога не са очаквали.

Радвайте се на онова, което Бог е приготвил за вас от началото на Битието!

Радвайте се, че Христос е лозата, а вие – пржчките на тази лоза!

Христос е казал още: „Пребъдвайте в моята любов, както аз пребъдвам в любовта на Отца си!"

Бог е Любов, която Христос е п ри ел.

Христос е Любов, която ние сме приели.

Ние сме любов, която сега проявяваме.

Да бъде благословен Господ!

25 юлий, 5 ч. с.



  • ) Йоана 15:5