Разлика между версии на „Основни черти на новото“

Версия от 16:16, 10 април 2009

Основни черти на новото

"Бой се от Бога, и пази заповедите Му!" (Еклисиаст, 12:13)

"Бой се от Бога!" — Такова е било разбирането на стария проповедник. — Какво нещо е страхът? Какво показва страхът? — Страхът показва, че нещо недостига на човека. Докато не знае нещо, човек се страхува. И като изпълнява волята Божия, човек все носи някакъв страх в душата си, че има нещо, което не знае. На какво се дължи страхът? — На външната любов, на изобилието. Когато е сиромах, когато нищо няма, човек не се страхува.

Проповедникът казва: "Бой се от Бога!" Аз превеждам думите му: "Люби Бога!" Като правя този превод, ни най-малко нямам предвид да примирявам хората с живота, нито пък помежду им. Правя един прост превод: "Люби Бога!" Това значи: Люби Този, от Когото животът иде. Животът иде от две места: от външната и от вътрешната любов. Външната любов дава всичко, а вътрешната — нищо не дава, тя взима всичко; външната любов събира хората на едно място, а вътрешната ги разделя. Който не разбира любовта, той намира голямо противоречие в тези думи. Мнозина искат да придобият вътрешната любов. Те говорят за неща, които не разбират. — Защо? — Защото, като говорят за вътрешната любов, те подразбират външната. Вътрешната любов ще се изучава отсега нататък. И тя има свои методи, свои закони, които трябва да се изучават. Започнете ли да изучавате тази любов, вие ще се натъкнете на съвършено различни методи и закони от тези, които досега сте прилагали в живота си. Вътрешната любов води човека във висш свят и му казва, че всичко, което става в света, е за доброто на тези, които любят Бога. И като не е привикнал на тези велики закони, на методите, с които възвишеният свят си служи, човек се намира пред голямо противоречие.

Сега, колкото и както да се стремя да ви помогна да разбирате, ще се намеря пред невъзможност. — Защо? — Защото пред вас е поставена преграда, която ви пречи да виждате и разбирате нещата от възвишения свят. Колкото и да обичате една котка, едно куче, или един вол, те никога няма да ви разберат, защото между вас и тях стои голяма преграда. Между душите на хората има преграда, която им пречи да се слеят в едно.

"Бой се от Бога!" — Кога ще престане човек да се страхува от Бога? — Когато се освободи от страха, от своето животинско състояние. Когато казват на някого да не бъде животно, това значи, да не служи вече на външната, но на вътрешната любов. Който се е освободил от своето животинско състояние, само той може да служи на вътрешната любов. Животното не е нищо друго, освен израз на външната любов. То не подозира даже, че съществува и вътрешна любов. Тази е причината, поради която животните са спрели развитието си. Когато казваме, че някое същество не се развива, ние имаме предвид, че това същество служи само на външната любов. Въпреки това, и хората търсят неща, които нищо не могат да им донесат. Те търсят богатства, слава, почести. Какво ще им донесе богатството? Ако са богати, ще ядат повече, ще се обличат разкошно, ще се разхождат с файтони и автомобили. Какво ще донесе това богатство за тяхното вътрешно повдигане? — Ще си поживеем малко, че каквото ще да става. — Ще си поживеете, но ще дойде ден, когато това, което днес ви занимава, утре няма да ви интересува. Тогава вие ще се намерите в положението на богат човек, който има всичко на разположение, но зъбите му са опадали, стомахът му е развален. Слагат на трапеза пред него хубаво опечена кокошка, но той я погледне и казва: Не ме интересува вече кокошката. — Защо? — Стомахът ми е развален.

И тъй, не е достатъчно само да имаш желание да ядеш, но за да прогресираш, трябва да знаеш, каква храна да ядеш. Избягвайте еднообразна храна! Много книги са писани по въпроса за храненето, много знания са дадени, но на хората е дотегнало вече от много знания. Те са чели и четат вестници, разкази, романи, философски и научни съчинения, и повече не им се чете. — Защо? — Защото не могат да намерят това, което търсят. Едно време те са се задоволявали с книгите, но сега вече не се задоволяват.

Като проследяваме живота на съвременните хора, виждаме, че те са се отегчили не само от книгите, но и от любовта. — Защо? — Защото много се говори за любовта, а малко се прилага. Дето се обърнете, все ще чуете някой да казва, че този не го обичал, онзи не го обичал. Това са противоречия, които човек трябва да разреши, без да се спъва. Ако се спъне, това показва, че той не разбира живота. За него животът е празна работа. Той казва: Празният живот не ме интересува. Не само един човек, но много хора не се интересуват от празния живот. От какво се интересуват? — От нови знания, те учат година, две, пет, десет, придобиват много знания и пак започват да се отегчават. — Защо? — Защото между тия знания няма никаква връзка. Много от съвременните учени приличат на търговци. Те продават знанието си, както търговците — своите дрехи. Ученият, както и търговецът, счита, че като продаде знанието си, животът му ще се осмисли. В това, именно, седи неразбирането. Търговецът има право да продава стоката си, защото тя се разваля от седене. Обаче, знание, което се разваля от седене, не е истинско. — Какво трябва да се прави, за да не се разваля знанието? — Трябва да се консервира. Но и след консервирането, пак ще се развали. Тогава, не съжалявайте за знание, което остарява. Не съжалявайте и за консервирано знание, което се разваля. Истинското знание нито остарява, нито се разваля.

Съвременните хора се нуждаят от знание, достъпно за техните умове, за да ги въведе в новия живот. Това знание се придобива постепенно, както детето постепенно расте, развива се и учи. В миналото си това дете може да е бил някакъв голям философ или учен, който е писал научни книги, но днес майка му го увива в пелени и казва: Сега ще учиш! — Ама аз съм виден философ. — Никакъв философ не си. Ще слушаш и ще учиш! Сега и най-големите философи не знаят много. Който разбира живота, той вижда, че трябва да влезе в нова фаза, в ново положение, т.е. да ликвидира със старото, да престане да мисли, че много знае. Затова, именно, Христос казва: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". Това не значи, че човек трябва да се превърне в плачливо дете, недоволно от живота. Той трябва да разбира живота и да се остави на Великата майка, тя да свърши работата, тя да го направлява. Той не трябва да си дава мнението, но да бъде доволен от всичко, каквото майка му прави. Деца, които не разбират живота, плачат, докачат се, считат, че никой не ги разбира. Когато майката се отнася към детето, както то изисква, веднага лицето му светва и започва да се радва. Детето иска майка му да се отнася добре с него, но как трябва то да се отнася с майка си? Следователно, когато човек е недоволен от живота си, когато се сърди, гневи и мисли, че хората не го разбират, той се намира в положението на дете, което само още не се е ориентирало. Наистина, всеки човек е неразбран, иска да го разберат, но въпреки това пак остава сам в живота. Той търси някой да уреди живота му и, като не намери такъв човек, казва, че светът не е уреден. Светът е уреден, но човек трябва да го разбира. Ето, зимно време човек сам може да си накладе огън. — Защо? — Защото знае, как се кладе огън. Кучето, обаче, колкото и да му е студено, не може само да си накладе огън. Значи, всичко зависи от умението, от разбирането на човека.

След всичко това, което хората знаят, те пак искат да им се каже нещо ново. Много неща знаят хората, но не са ги изучили, не са ги усвоили и приложили. Ще кажете, че повторението е майка на знанието. Това отчасти е вярно, но не абсолютно. Например, вие изучавате нещо, което първоначално ви задоволява. Обаче, колкото повече го повтаряте, толкова повече изгубвате интерес към него. Това става даже и с най-хубавите поезии, с най-хубавите мисли и чувства. Защо? — Липсва им нещо. И тогава, при повтарянето на такива неща, човек вече не учи, но се отегчава.

"Люби Бога!" Как ще любите Бога: отвън или отвътре? Докато е бил в рая, човек виждал Бога отвън. Щом напуснал рая, той престанал да Го вижда отвън и започнал да се моли. От осем хиляди години насам хората все търсят Господа, викат към Него, но не могат да Го намерят. — Защо? — Господ се е скрил някъде в човека и мълчи. Тази е причината, задето хората и до днес още са безверници и отричат Господа. В края на краищата те виждат, че без Бога не може да се живее.

Кой е начинът, по който можете да намерите Бога? — Единственият път към Бога е любовта. Който люби, само той може да намери Бога. Когато момата обикне момъка, той става за нея Бог. Когато момъкът обикне момата, тя става за него богиня. Обаче, един ден този Бог или тази богиня се скрива някъде, и момата или момъкът започват да плачат, да се молят, да се върне Той по някакъв начин. Кога се скрива Бог? — Когато почувства, че хората не Го обичат. Също така момъкът или момата се скрива, когато почувства, че възлюбеният е намерил друг Бог и повече не я обича. Обаче, случва се, че и вторият Бог се скрива. Тогава момъкът или момата отива при първия Бог, но и той не се показва. Дето лъжата господства, там Бог не съществува. Докато истината не възтържествува в света, Бог всякога ще крие лицето си от хората. Лъжата е причина за разочарования. Ако не обичате някой човек, можете да му кажете без всякакви заобикалки, без всякаква политика: Не те обичам — нищо повече. Какво правят някои хора? Те говорят лошо за даден човек, а щом го видят, започват да му се усмихват. Човек трябва да бъде честен. Ако иска да придобие нещо, няма защо да глади и да маже наоколо, но да се изкаже свободно, да изложи мотивите, заради които желае това нещо, и ще види, че хората ще го разберат. Човек сам трябва да изложи нуждите си, няма защо да очаква на хората, те да разбират нуждите му и да ги задоволяват. Никой не може да разбере човека така, както той сам се разбира. — Ама той не ме обича. — Това е неразбрана работа. Ако силният човек те обича, той ще те прегърне, ще те стисне и може да те удуши. Защо ти е такава любов? Прегръдки, целувки, които задушават или препятстват на човека да расте и да се развива, не са на място. Всички хора познават тия прегръдки и целувки, и затова търсят нещо ново. те казват, че туй е стара любов. Наистина, старата любов представя празни ясли, които нищо не придават на човека.

Сега, за да се домогнат до новата, до великата любов, хората постоянно употребяват едни и същи изречения: Да се обичаме!

— Кой ви забранява да се обичате? — Да правим добро! — Кой ви забранява да правите добро? — Да имаме добро отношение едни към други! — И това сте свободни да правите. Ако остане на хората отсега нататък да правят това, тяхната работа е свършена. Ако искате да се учите, как да обичате, вижте, как малките деца обичат. Някои деца разбират и прилагат любовта по-добре от възрастните, а даже и от младите моми и момци.

Каквото и да се говори на съвременните хора, те всичко знаят. Те се нуждаят от ново нещо и към него, именно, се стремят. Откъде ще дойде новото? Новото ще дойде от Бога. Казано е в Писанието: "Ние живеем и се движим в Бога". Следователно, щом живеем и се движим в Бога, ние можем всичко да придобием направо от Него.

— Можем ли да отидем на небето? — Можете, разбира се. Когато се говори, че ще отидете в ада, вие вярвате. Когато се говори, че ще отидете на небето — не вярвате. Какво представят адът и небето? — Това са състояния на съзнанието, през които човек минава. Щом изгасите свещта на съзнанието си, вие сте вече в ада. Запалите ли я отново, вие сте в рая. — Защо гасите свещите на съзнанието си? — За икономия. Да гасите свещите си, да правите икономия на светлината, това е учение, наука на миналото. Човек няма право да гаси свещите, които Бог е направил. Оставете нещата да стават така, както са създадени. Когато човек дойде до положение нито да гаси свещите на своето съзнание, нито да ги пали, той е влязъл вече в правия път. Същото може да се каже и по отношение на любовта. Когато човек дойде до положение нито да люби [се влюбва], нито да разлюбва, той е влязъл в пътя на любовта. Докато хората искат да бъдат обичани, те са разбрали половината от живота, те трябва да дойдат до положение не само да искат да бъдат обичани, но и те сами да обичат. Това значи да бъде човек доволен от всички условия на живота си. Това значи самовъзпитание.

Днес всички хора говорят за възпитание. — Не, дето се говори за възпитание, там е старият живот. Как ще възпитате разбойника да не върши престъпления? Как ще възпитате грубото, неразвитото дете на добри, на правилни отношения? Каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка — нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те го изоставят, не го прилагат в живота си. — Защо? — Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом обича Бога, то ще се самовъзпита. Какво прави майката днес? Тя се поставя на местото на Бога и казва на детето си: Ти трябва да ме обичаш, защото аз те родих, аз те отхраних и отгледах. Един ден, като порасне, това дете намира една красива мома и в лицето й вижда още една майка. Какво прави родната му майка? — Тя страда, а синът се раздвоява. Когато съзнанието на човека се раздвоява, пълнотата на живота се нарушава. Майката казва: Синът ми не ме обича вече. — Защо не те обича? — Защото намерил втора майка. Когато човек престане да обича едного, той обича другиго. Когато на едного дава, на другиго не дава. Човек не може да дава на всички хора едновременно. Въпросът за даването се разрешава между двама души. Ако на едного даваш, на другиго няма да даваш.

Христос казва: "Ако не се отречеш от майка си, от баща си, от приятелите си, даже и от своя живот, ти не можеш да бъдеш ученик на новото учение". Този стих е тълкуван на времето си, тълкува се и сега, но въпреки това хората и до днес не са разбрали, какво искал да каже Христос с това отричане. Не е достатъчно човек да се откаже от своите близки, но той трябва да се откаже даже и от своя живот. От човека зависи да се откаже от живота си, или не. — От кой живот трябва да се откаже човек? — От временния живот, който е пълен с грешки, със заблуждения. Това е старият живот — живот на взимане и даване. Докато човек говори за взимане и даване, той не може още да влезе в новия живот. Докато се разправят с взимане и даване, хората не могат още да изправят живота си. Щом не могат да изправят живота си, те не могат да намерят правия път, не могат да придобият великите блага на живота.

Тръгнал един иманяр да търси имане. Среща друг един, който лесно може да намира скрито злато в земята. Първият казва на втория: Приятелю, ти си тръгнал да търсиш нещо. Аз търся пари, но малко още не ми достига, за да ги намеря. Имам вече девет знака, по които мога да ги намеря, но липсва ми само още един знак. Ако обичаш, покажи ми този знак да намеря парите. Ако ги намеря, и на тебе ще дам една част. — Няма защо да ти показвам никакъв знак. Ако зная, какъв е този знак, аз сам ще отида да намеря парите. Няма защо да казвам на тебе, че после да очаквам на една малка част от тях. За да придобие великите блага на живота, човек трябва да се самоотрече. Така постъпват хората, не само когато търсят пари, но и когато искат да се оженят за някоя хубава мома. Някой казва на приятеля си: Слушай, можеш ли да ми препоръчаш някоя добра и хубава мома? — Ако остане на мене да ти препоръчвам такава мома, аз ще я взема за себе си. — Не, това е метод на стария живот. Любовта не може да се предава от човек на човек. Тежко на онзи, на когото ще му препоръчват мома. която той трябва да обикне. Дойде ли до любовта, тя сама посещава човека и внася нещо ново в живота му.

Човек трябва да се стреми към новото, което носи в себе си вечна младост. Страшно е, когато човек дойде до положение на старост и мисли, че не може да се подмлади, някой казва: Ех, да съм млад сега, другояче ще живея! — Как ще живееш? — Няма да обичам толкова много жена си и децата си, колкото съм ги обичал досега. — Това не е нещо ново. То е все едно да кажеш, че не е трябвало да оставяш парите си вън, да ги не вземе някой. Не е въпрос да пази човек парите за себе си, но той трябва да бъде от онези хора, които никога не осиромашават.

И тъй, търсете новото! Търсете новия живот! За да влезете в този живот, вие трябва да намирате във всеки човек по една добра черта, заради която да го обичате. Умният човек трябва да обича всички хора, без те да подозират това. Той ще ги обича, без да им говори сладки думи. Сладките думи са израз на външна любов. — Как ще изразите любовта си към даден човек? — Като му помогнете, когато той се намира в нужда. Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш, в това седи новото в света. Как ще накарате човека да ви говори сладко, ако той няма любов към вас? Как ще го заставите да ви гледа мило, ако той няма любов към вас? В театъра актьорите си говорят сладки думи и се поглеждат мило, без да се обичат. — Не, нещата трябва да се представят такива, каквито са в действителност.

Новият живот, за който се говори, е живот на вътрешна пълнота. Лесно се говори за него, но мъчно се живее. Като не могат да го изразят, мнозина се обезсърча-ват и казват: Като дойдем втори път на Земята, тогава ще приложим новия живот. — Да, ако не можете да го приложите в идния живот, ще го приложите в третия, в четвъртия и т.н. С отлагане и повтаряне на нещата нищо не се постига. В резултат на това отлагане, човек се натъква на вътрешно недоволство от живота. Докато не се освободи от това вътрешно недоволство, човек не може да влезе в новия живот. Думите "нов живот" подразбират пълния живот, същината на живота. Казваме, че човек трябва да влезе в новия живот. Обаче, може да се каже и по друг начин: новият живот да влезе в човека. Кое от двете положения е за предпочитане?

Коя е отличителната черта на новия живот? — Новият живот носи свобода. Той освобождава човека от всички връзки, от всички заблуждения. Каква свобода може да даде човек на коня? — Човек може да даде храна на коня и да го затвори в дама. Той го е освободил от глада само, но не му е дал още пълна свобода. Човек може да нахрани коня си, да го помилва с ръката си и да го пусне в гората на свобода. И човек може да бъде свободен по тия два начина. За да дойде в положението на коня, който е пуснат в гората на свобода, човек трябва да се развърже от всички условия, при които живее. Докато критикува, докато вижда ред несъответствия и противоречия в живота, човек всякога ще се намира в положението на кон, вързан за един дарак, да развлича вълна. Даракът е прикрепен към една площ, върху която е поставен ечемик. Конят е готов цял ден да обикаля около този дарак, за да достигне ечемика и да си хапне. В това време, обаче, даракът се тегли, и по този начин развлича вълната. Вечерта, като се върне конят, дават му малко ечемик, и той си казва: Цял ден тичах, за да ми дадат този ечемик. Стигнах го най-после. — Не, който търси новия живот, който се стреми към Бога, той не трябва да влачи вълна на дарака, но трябва да обича всички хора, без да ги съди. Христос казва "Отец никого не съди". Той е дал свобода на Сина си да съди. Отец не се интересува от стария живот, но Синът и досега не е престанал да се интересува. Синът събира кредити от този, от онзи. Бащата казва: Каквото събереш, това ще ти остане. За мене няма да се интересуваш. Ти си син. — Защо? — Защото събираш дълговете на баща си.

Съвременните хора говорят за баща си, но те забравят, че всички нямат истинско синовно отношение към него. Те казват още, че са Синове Божии. Ако всички хора бяха Синове Божии, животът им щеше да се развива правилно. Щом животът им не върви правилно, това показва, че те говорят неверни неща. Днес хората не са дошли още до съзнание да признават Бога за свой Баща. Те имат такива бащи, които ще ги научат, какво значи баща, какво значи истинско синовно отношение. — Ама аз съм Син Божий. — Така не се говори. Като разглеждате живота си, обществата, семействата, вие се натъквате на противоречия, които показват, че не сте още Синове Божии. Истинските синовни отношения не пораждат никакви противоречия между баща и син. Дето има такива отношения, там има истинско разбиране на живота. Дето тези отношения не съществуват, там злото се ражда.

И тъй, който иска да влезе в правия път на живота, той трябва да живее според любовта. Да живеете според любовта, това значи да обичате всички хора без закон. Обичате ли със закон, вие сте във външната любов, т.е. в тази любов, която носи тревоги, страдания и разочарования. Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи; тя е негово богатство. Казвате, че за да не се тревожи, човек не трябва да има никакви желания. Не е въпросът и в желанията. Изкуство е човек да няма желания, но как може да постигне това? Индусите, например, казват, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. — Не, желанията не трябва да се убиват. Нещастията на човека не се дължат на това, че той има желания, но че подхранва в себе си чужди желания. Следователно, пазете следното правило: Не подхранвайте чужди желания в себе си. Като пазите това правило, животът ви донякъде ще се подобри.

Съвременните хора се стремят към знание. Те искат да знаят много, да минават за учени. Някои пък се заблуждават, че в миналото някога са били едни от видните пророци: Данаил, Исаия, Иезекил и т.н. Ако наистина са били един от тези пророци, къде е знанието им? Не е въпрос човек да бъде учен като този или онзи пророк. Важно е да приложи знанието си за благото на човечеството. Срещате един съдия, учен човек, свършил университет, знае езици, но като разглежда някое дело, току осъди един човек на смърт. Този човек е извършил някакво престъпление, наистина, но смъртното наказание ли е единственият път за изправяне на човека? Ако осъдите човека на смърт, по-добре е да бъдете невежи. — Тогава да се откажем от съдийството, от адвокатството. — Ако сте намерили правия път, ако сте придобили новото в живота си, откажете се от старите служби и задължения. Обаче, преди да сте намерили правия път, не бързайте преждевременно да напущате работата си. Не мислете за онова, което ви смущава. — Какво трябва да правим? — Да учите. Учете така, че каквото знаете, да го разбирате и прилагате. Това е вътрешното знание. За да дойдете до това знание, от нищо не трябва да се смущавате.

Имайте готовност да прощавате. Кой каквото ви каже, туряйте го настрана. Не се дръжте за закона, но за любовта. Нека любовта бъде мярка в живота ви. Смущавате ли се от хората, обиждате ли се от тях, вие никога няма да намерите пътя. Ще се лутате насам-натам, но няма да намерите това, което търсите. Докато дойдете до правия път, вие ще се раздвоите. Това е необходимо. — Защо? — Защото онзи, който се е раздвоил, само той може да се отрече. Самоотрича се човек от старото и приема новото. Щом приеме новото, той започва да изучава нови начини, как да живее в новия път. В какво седи новото? — Новото се отличава от старото по начина на даването. В стария живот човек дава и очаква да получи нещо. В новия живот човек дава, без да очаква. За да дойде новият живот, старият трябва да бъде осъден на заличаване. Казвате, че Христос ще съди хората. Да, Христос ще ги съди. Докато не ги осъди, те човеци няма да станат. Който иска човек да стане, той трябва да се остави напълно в ръцете на Христа. Новият живот иска свободни хора: свободни по сърце, по ум, по воля. Който е обременил ума и сърцето си с голям товар, той трябва да се освободи. Много работници има в света, които чакат за работа. Те искат да пренасят товар от едно место на друго, за да им се плати. Дайте товара си на тях, а вие бъдете свободни. — Да не работим ли? — Не, свободните хора по ум и сърце ще работят по нов начин: за изправяне на живота си, за придобиване на велики блага.

Проповедникът казва: "Бой се от Бога! Колкото книги и да пишеш, те нямат край". Аз пък казвам: Каквото и да правите, едно е важно за вас — да любите Бога. Що се отнася до книгите, които сте писали и изучавали, те са дали своето. Няма защо пак да се връщате към тях. Тези книги са били приготовление за освобождаването ви. Раздайте книгите си на тия, които идат след вас. Те ще учат от вашите книги, а вие ще обичате Бога. — Къде ще Го намерим? Как ще Го обичаме? — Това е ваша работа. Този е един от сериозните ви изпити, който непременно трябва да издържите. Ако започнете да питате, как да обичате, или дали правилно обичате, вие ще пропаднете на изпита. Обичайте! — нищо повече. В любовта грях няма. Любовта освобождава човека от греха. Любовта обединява всички хора. В нея има единство. Това е едно от качествата на новия живот.

"Люби Бога!" Научи и детето си да люби Бога. Това изисква новият живот. Новият живот е връщане на човека там, откъдето е излязъл. Едно време човек беше в рая. Той пожела да отиде в широкия свят, да учи, да придобие повече от това, което му беше дадено. Тази е причината, задето той сгреши и оголя. Като се отдели от Бога, човека разбра, какво нещо е оголяването. Който не обича, той оголява. Докато Бог говореше на Адама отвън, той беше във външния живот. Една спънка беше поставена на Адама: да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Адам пристъпи тази заповед, вследствие на което трябваше да излезе вън от рая. Бог каза: "Понеже Адам стана като един от боговете, да познава доброто и злото, той трябва да напусне рая, за да не яде от дървото на живота и придобие безсмъртие". Велика наука е да знае човек, как да се ползва от доброто и злото. Който не знае тази наука, той съвършено ще пропадне. Адам беше учен човек, но сгреши. За да не се наруши хармонията и равновесието в рая, той трябваше да излезе вън, да отиде в школата на широкия свят.

Следователно, когото обичате, той ще ви изпъди от рая. Вие искате да седите при онзи, когото обичате. Щом не можете да останете при него, вие страдате. Това е проява на външната любов. Малцина разбират това. Малцина могат да приложат любовта в живота си. Те трябва да знаят, че като обичат и като ги обичат, ще ги изпъдят от рая. Когато мъжът обича жена си, той й дава пълна свобода и казва: Свободна си вече! Когато жената обича мъжа си, тя му дава пълна свобода и казва: Свободен си вече! — Защо трябва да си дадат свобода? — Това е красивото в живота. Какво лошо има в това? Колкото е това лошо, толкова лошо е, че някоя жена е облякла червена, синя или жълта рокля. Нищо лошо няма в това. Важно е човек да знае, кое кога да употребява.

Един турски бей решил да се ожени за красива, добра мома. Според стария турски обичай, близките му трябвало да изберат момата. Те му избрали мома по свой вкус и разбиране. След като се оженили, тя свалила булото си и се показала на мъжа си. За да изпълни тогавашният закон, младата булка запитала мъжа си: На кого да се откривам? — Откривай се на когото искаш, но на мене само не се откривай. Защо й отговорил така? — Защото видял, че била много грозна.

"Люби Бога!" — Люби Бога в човека! Докато не дадеш пълна свобода на човека, Бог да се проявява в него, както Той разбира, ти не го обичаш. Даваш ли му правила, как да живее, как да обича, какво да прави, кого да гледа, това е човешка любов. Остави Бога свободно да се проявява в човека и за нищо повече не мисли. Може някои работи да не ти харесват — това нищо не значи. То е твое разбиране. Оставете Бога в себе си и в своите ближни свободно да се проявява, както Той знае. Това значи свобода. Как, по какъв начин ще се прояви Той, това е Негова работа. Бог сам ще си проправи пътищата. — Ама как да обичаме? — Това не е ваша работа. Любовта не е ваша. Бог е любов, а не човекът. Вие трябва да разбирате живота правилно, да се оставите на Бога, Той да работи у вас, както иска. Страданията и мъчнотиите, които хората преживяват, се дължат на факта, че те искат да се наложат на Бога, да се освободят от Неговото влияние. Как ще се освободят? Каквото и да правят, те не могат да се освободят от любовта. Божията Любов не търпи никакъв закон. Дойдете ли до нея, вие ще се изпълните със свещено чувство и ще кажете, че всичко, което тя върши, е право и добро. Каквото любовта върши, вие ще го считате за велика тайна.

И тъй, новото в живота е да обичате Бога. Тази любов, именно, ще внесе у вас радост, веселие и светлина. Тя ще ви свърже с невидимия свят и ще ви извади от ада, в който сте били досега. И адът не е лошо място. Там има и музика, и театър, и забави. — Ще кажете, че това учение не ви се харесва. — То е друг въпрос. Важно е човек да говори истината. Важно е човек да намери любовта — пътят към Бога. Без тази любов човек нищо не може да направи. Когато любовта дойде у вас, тя сама ще ви научи, как да обичате. Тя ще ви каже, че трябва да обичате всеки човек като душа. Докато правите разлика в любовта си, едного обичате повече, а другиго — по-малко, вие сте още в човешката, във външната любов.

Съвременните хора често изпадат в противоречия, като виждат, че на светските хора се дава повече, отколкото на религиозните, те се намират в положението на големия син, в притчата за "блудния син", който изказал недоволство пред баща си, че заклал теле за по-малкия му брат. В тази притча Христос изнася два принципа в живота: смирение и недоволство. След като ял, пил и опропастил всичко, по-малкият син се върнал при баща си, да иска милост от него. Той му казал: Татко, сгреших пред тебе и пред небето. Приеми ме като един от твоите слуги. Не съм достоен да се нарека твой син. Бащата се зарадвал на сина си и заклал за него най-угоеното теле. По-големият син се върнал от нивата недоволен, че бащата дава угощение на брата му, който всичко изял и изпил. Той не пожелал да види голямата любов на бащата, а прибързал да изкаже недоволството си с думите: Аз работя толкова много, но ти никога не закла за мене едно теле. Бащата искал да покаже на големия си син, че той не може да заколи теле на недоволството. Сега на вас казвам: Не се смущавайте, когато видите, че Бог проявява милостта си към хората.

"Люби Бога!" — Тази е тайната на новия живот. Научете се да обичате! Млади и стари, женени и неженени, моми и момци — всички трябва да обичате! Не се ограничавайте едни други! Не си поставяйте никакви спънки. Само Духът е в състояние да премахне всички спънки и ограничения, които хората взаимно са си създали. Казано е в Писанието: "Ще изпратя Духа си". Христос казва: "Аз и Отец ми ще дойдем, ще се вселим във вас, и Аз ще ви се изявя. Аз и Отец ми едно сме". В изявяването на Сина седи новият живот. Отворете сърцата и душите си, да се всели Бог у вас, да ви се изяви Христос и да ви покаже, как да обичате. Ако Отец и Синът не дойдат у вас, вие ще останете със старите си разбирания. Дойдат ли те да живеят у вас, бремето ви ще се снеме от гърба ви като орехова черупка, и вие ще се облекчите. Обичайте Бога, за да се всели Той у вас заедно с Христа. Като живеете в любовта, и в невидимия свят ще ви посрещнат добре. Тук може да сте близо едни до други, както бяха богатият и Лазар, но в невидимия свят те бяха далеч. Те представят две различни състояния. Състоянието на Лазара определя неговото място. И състоянието на богатия също определя мястото му в невидимия свят.

Обичайте се, без да се критикувате, без да се съдите. — Ама от мене нищо няма да излезе. — Как няма да излезе нищо? Че вие сега сте човек, който мисли, чувства и действа. Вие сега сте човек, който яде, учи, пише, чете. Какво повече искате? Вижте, как по-долностоящите от вас живеят и се радват, доволни са от положението си. Обичайте Бога, бъдете доволни от всичко, което ви е дадено.

Обичайте Бога във всички хора! В любовта седи разрешението на всички въпроси. В любовта на новия живот никаква обида не съществува. — Що е небето? — Място, където никаква обида не съществува. — Що е адът? — Място, където обидата съществува. Влезте в новия живот, където няма никаква обида. Там съществата живеят в пълно доволство, в радост и веселие.

Божията любов носи пълния живот.

4. Съборна беседа, държана на 22 август, 1936 г. 5 ч. с., София — Изгрев.