Утринни слова - Шеста година (1936-1937)
Особености на човека
Ще прочета 20 гл, от Евангелието на Йоана, от 17 ст. нататък
Христос имаше дванадесет ученика. Един от тях беше голям реалист. Каквото и да му говореха, той не вярваше, докато сам не видя и не провери нещата. Той се казваше Тома, Когато учениците казаха, че видели Христа, той отговори: Докато не пипна мястото, дето са били гвоздеите, не вярвам. Де се е чуло, умрял човек да възкръсне! Не мога да се водя по чужди умове.
Като се казва, че Христос имал дванадесет ученика, това подразбира дванадесет извора, дванадесет качества, дванадесет сили, дванадесет ума, дванадесет сърца, дванадесет очи, дванадесет ръце, дванадесет крака – всичко по дванадесет. Ще кажете, че разполагате само с.две ръце. На физическото тяло имате две ръце, на духовното две, на умственото две, на причинното две, на будическото две, и най-после на тялото, с което човек се слива с Бога, още две, всичко дванадесет ръце. Ще кажете, че това е невероятно. Кога нещата са вероятни? Ти вярваш, че лъжата е лъжа, истината е истина, но тия две вярвания коренно се различават. Вярваш в празната си кесия, която е пълна със въздух – това е лъжа. Вярваш в кесията си, пълна със злато – това е истина. В първия случай вярваш във въздуха, който нищо не допринася. Във втория случай вярваш в нещо реално.
Сега, ако искате да разберете живота и неговия дълбок смисъл, трябва да направите известно усилие, да се мръднете няколко стъпки напред. Например, водата, която тече през вашата чешма, е хубава, приятна за пиене, но има още по-хубава от нея. – Де е тя? – На планината. Значи, трябва да направите едно малко усилие, да се качите няколко километра нагоре, да отидете при чистия, планински извор. Казваш: Ако аз не мога да отида на планината, друг ще ми донесе оттам вода. Представи си, че ти сам трябва да отидеш на планината. Какво ще правиш тогава? Има опитности, които човек сам, непосредствено трябва да добие. Какво трябва да прави? – Да се откаже от навика си да получава всичко наготово. Какво прави славеят? Кой професор го учил да пее? Славеят сам се учил да пее. И днес, като добър певец, той пак се вслушва в пеенето на другите птички, продължава да се учи. Важно е да има в него подбудителна причина, която да го застави да учи. И човешката мисъл може да се превърне в песен – подбудителна причина е нужна за това. Като такава може да послужи всяко същество, което стои по-високо от обикновения човек. Ако поставят мекушавия човек под голямо налягане, той постепенно се сгъстява, докато се втвърди. – Защо му е тая твърдост? – Така постъпват някои моми със своите сукмани. Те ги диплят толкова много, че образуват бърченици, над които поставят известна тежест, да ги държи прави. Значи, за да се поддържат в изправност, нещата се нуждаят от известно налягане.
Същият закон се отнася и до ума, и до сърцето, и до волята. Искаш да мислиш право – умът ти трябва да бъде в изправност. Искаш да чувствуваш правилно – сърцето ти трябва да бъде в изправност. Искаш да пееш – гърлото ти трябва да бъде в изправност, да взимаш основните тонове правилно. Тогава ще се справите лесно с повишението и с понижението на тия тонове. Вие по-лесно взимате повишенията. Като дойдете до пониженията, изпитвате известно затруднение. Такива повишения и понижения съществуват и в човешките мисли и чувства. Повишения и понижения съществуват и в щастието, и в нещастието.
И тъй, ако сте щастливи, пониженията не са приятни; ако сте нещастни, пониженията са приятни. От ваше гледище, страданието трябва да се понижава, а радостта – да се повишава. Като слушате здрав човек да говори, в тембъра на гласа му долавяте нещо особено, което определя, че е здрав. Тембърът му е неговата диагноза. Значи, по говора може да определите, добър ли е даден човек, или не; истинолюбив ли е, или не обича истината; меко ли е сърцето му, благороден ли е, или невъзпитан и груб. Достатъчно е да чуете една дума от човека, за да определите неговия характер. Когато пазарите слуга в дома си, чуйте, как говори Първата дума, която излезе от устата му, може да определи, ще работи ли добре той, или няма да работи. Същото се отнася и за вас. Още като станете от сън, вслушайте се в първата дума, която ще изговорите. Тя ще определи работата ви през деня – ще я свършите ли добре, или няма да я свършите.
Наблюдавайте себе си, наблюдавайте и своите близки, да видите, колко лесно стават пониженията. Виждате, че един човек върви в правия път. Един - два дена той е добре. На третия ден вече казва: Какво ще стане с мене, ако се подхлъзна и отклоня от правия път? Във вярата му става понижение. Той не е взел вярно основния тон. Защо идат пониженията и повишенията, не знаем; или защо нещата стават нормално, и това не знаем. Ти страдаш, но не знаеш, защо страдаш – неприятно ти е, че страдаш. Радваш се, не знаеш, защо се радваш – приятно ти е, че се радваш. Ако си дадеш отчет, защо страдаш и защо се радваш, нищо не можеш да кажеш.
Днес всеки човек си има по една идея, която иска да реализира, и мисли, че неговата идея е най-съществена. Малкото дете, което постъпва в първо отделение, иска да свърши курса на първоначалното училище; ученикът от прогимназията иска да свърши трети клас, да постъпи в гимназията. Гимназиалният ученик иска да свърши гимназия, да постъпи в университет. Студентът иска да свърши университет и после да се специализира. Оня, който учи музика, иска да стане гениален музикант. Докато учиш и напредваш, ти мислиш, че си свободен, имаш условия да се развиваш. За религиозния, обаче, казват, че е вързан, като кон на ясли. Той може да се движи напред или назад, наляво или надясно, доколкото въжето позволява. По-далеч от въжето не може да отиде. Най-после религиозният казва: Такава е съдбата! – Такава е съдбата на вързания кон, но не и на свободния. Каква е съдбата на свободния кон? – Да се движи свободно в гората. Там ще срещне друга мъчнотия – там има вълци. Те могат да му одерат кожата. Каква полза има от тая свобода?
Хората се намират в един свят на постоянна борба. Искат, или не искат, те трябва да минат през бойното поле. Ако някой може да мине през това поле, без да го засегнат снарядите, добре ще бъде за него. На мнозина дрехите ще бъдат надупчени ог куршумите. Някои ще бъдат ударени право в сърцето. Няма човек, който да не е бил ранен, или да не бъде ранен. Защо е така? – Бойно поле е това! Хората се бият и казват: Свобода, или смърт! – Няма ли друг път за минаване? – Няма Ще минете през бойното поле. Каквото и да правите, ще минете през големите сражения на живота. Вие трябва да владеете изкуството на добрия войник, да знаете, как да вдигнете крака си, как да го сложите, отде да минете и т. н. Слухът ви трябва да бъде толкова остър, че отдалеч още да чувате снарядите и да различавате посоката, отдето идат. Тая мисъл е малко отвлечена, но постепенно ще я разберете. Някой дойде при мене, иска да му определя диагнозата, от какво страда. Той казва: Здрав бях, добре се чувствувах, но какво ми стана от едно време, сам не зная. Усещам болки в раменете, в коленете, не ми се яде, не съм разположен за работа. Казвам му: Ти не се храниш правилно, много бързо ядеш. – Какво да правя? – Имам бърза работа, която трябва да свърша. – Ти си свършил работата си, но си объркал здравето си Най-важната работа на земята е храненето, да знаеш, как да се храниш. Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и добре дъвче храната си, той не боледува. Ако дъвчеш храната си само на лявата, или само на дясната страна, не можеш да бъдеш здрав. Ако при храненето отваряш широко устата си, пак не можеш да бъдеш здрав. Ти поемаш много въздух, който отива в стомаха и произвежда гърчения. Въздухът пречи на правилното храносмилане. Ако се храниш и в това време критикуваш близките си, или негодуваш против живота, не можеш да бъдеш здрав.
Като ученици, вие трябва да минете през една вътрешна дисциплина. И тогава, като работите или учите, ще имате резултат. Някой изучава един език две - три години и мисли, че го знае добре. Не се учи лесно език. Срещал съм много американци, англичани, но малцина знаят английски, както трябва. И българите не говорят правилно български език. Малко българи съм срещал, които говорят български, както трябва. Малко религиозни хора съм срещал, които мислят правилно. Като ги сполети някакво нещастие, те казват: Защо Бог допуска това нещастие? – Бог не се занимава с нещастията на хората. Бог никога не е мислил да чупи краката и ръцете им. Някой паднал от колата и счупил крака си. После казва: Как допусна Бог да счупя крака си? Бог никога не е мислил да счупи крака ти. Твоето невнимание е причина за това.
Един баща впрегнал каруцата си и тръгнал с момчето си за града По едно време той пожелал да изпуши една цигара. Дал юздите в ръцете на момчето си, докато изпуши цигарата. Момчето, което никога не карало каруца, ударило конете с камшика и силно дръпнало юздите. Конете хукнали да бягат толкова силно, че бащата не могъл да ги спре. Скочил от каруцата, но изкълчил крака си. Най-после спрял конете и обърнал каруцата назад. Като се връщал в селото, той се питал: Преди да тръгна на път, се помолих на Бога, но как се молих, не зная. Защо ми се случи това нещастие по пътя?
Всички хора се питат, коя е причината за нещастията, които ги сполетяват. – Техните неестествени желания. Нужно ли беше тоя човек да пуши в каруцата си? Трябваше да има търпение: като слезе от каруцата, тогава да си запуши една цигара. На каруца цигара не се пуши Ония, които работят с взривни вещества, са крайно внимателни. Тия вещества експлодират при най-слаби сътресения. Човек носи в себе си експлозивни вещества, бомби, които избухват при най-слабото сътресение. Достатъчно е да се докоснете до една експлозивна мисъл в човека, за да причини голямо нещастие. Това не трябва да ви плаши, но бъдете внимателни и към себе си, и към окръжаващите, да не си причинявате взаимно пакости и нещастия. Като стане от сън, човек трябва да се моли, да го ръководи Бог през деня, да бъде страж на устата му, да не предизвиква запалване на бомби. И тъй, поставете Бога страж на устата, на сърцето и на ума си, че каквото говорите, мислите или чувствувате, да бъде на мястото си. Ако не поставяте всяко нещо на място, всички ваши действия ще имат обратна реакция и ще носите техните обратни последствия. Като знаете това, гледайте да избягвате нещастията. Има неща, обаче, които не могат да се избегнат. Например, Христос беше разпнат. Това не можеше да се избегне. Защо трябваше да страда Той? – За да освободи човечеството от греха. Христос пое доброволно своя кръст, за да спаси света. Който страда за другите, в края на краищата, ще придобие някакво благо. Може да мине много време, докато получи това благо, но жертвата ще даде своя плод. Сега и вие страдате, но не знаете, за себе си ли страдате, или за другите.
Казвам: Човек може да страда за себе си,, за своя ближен и за Бога. Най-великото страдание е да страдаш за Бога. Под „страдание", в истинския смисъл на думата, разбирам страдание за Бога. Също така ти можеш да пееш за себе си, за ближния си и за Бога. Приятно е да пееш за себе си Като пееш за своите ближни, те могат да ти плащат, а могат и да не ти плащат. Най-приятно е да пееш за Бога. – Трябва ли човек да продава музиката си? Питам: Трябва ли религиозният да продава убеждението и чувствата си? Той отива между хората да проповядва, а те му плащат. Това не е ли продажба? Има една опасна страна при проповядването: човек говори за неща, върху които няма нужната светлина. Така не се проповядва. Ако говориш на хората, ще говориш: само това, което абсолютно знаеш. Често описвам духовния свят, и някои ме питат: Духовният свят прилича ли на физичния? – Колкото вашият стар баща прилича на оня млад човек, когото вие не сте познавали, толкова и тия два свята си приличат. Какво ще кажете за баща си, когато е бил млад момък? Тогава нямал брада, косата му е била черна, а сега е побелял, с дълга, бяла брада. – Защо му е израсла брада? – От големи мъчнотии Първоначално и животните не са били покрити с козина. Колкото по-трудни ставали условията на техния живот, толкова повече се покривало тялото им с косми. Същото се отнася и до човека. Обаче, колкото повече се подобряват условията на човешкия живот, толкова повече се подобряват и неговите косми: те стават по-меки Колкото по-малко е обрасло лицето на човека, толкова повече може да се чете по него. Казва се в Писанието, че Яков бил гладък, а Исав космат. Косматите хора се занимават повече с материални работи, а гладките – повече с духовни Това показва, че горите в тях са изсечени и се откриват повече места за обработване. Нивите, лозята, градините са места за обработване. По дланта на човека се познава неговата култури Същото се казва и за лицето. Ако лицето на човека е обрасло с косми, нищо не можеш да четеш по него. Какво ще четеш по лицето на коня или на кучето? Опитното око все ще прочете нещо, но твърде малко. Например, хапливият кон има една особена линия на устата, едно особено изкривяване. Ако видиш тая линия на устата му, трябва да бъдеш много внимателен, да стоиш далеч от него, защото ще те ухапе. Човек трябва да бъде добър физиономист, да разбира и най-тънките черти на човешкото лице.
Като изучавам човешкото лице, виждам, как някои хора погрозняват по причина на една лоша черта в характера им. Някой човек не уважава хората и, като му говорят, той изкривява устата или мръдва носа си особено, с което изказва презрението си към тях. Днес изкривиш устата си, утре сбръчкаш носа си, докато придобиеш навик, и лицето се изкривява. Някой върти ръцете си на една и на друга страна, не знае, де да ги постави. Той ги кръстосва, пред гърдите си или ги туря под мишците си. Ръцете имат отношение към правото. Не можеш да живееш правилно, докато не се научиш да държиш ръцете си, както трябва. Краката имат отношение към доброто в човека. Следователно, не можеш да бъдеш добър, докато не знаеш, как да управляваш краката си Може ли да се нарече цигулар оня, който не знае да управлява лъка си? За държането на лъка има ред правила. Лъкът трябва да се държи успоредно на магаренцето. При това, не е едно и също, дали ще минава близо до магаренцето или до шийката на цигулката. В двата случая се получават различни тонове.
Изобщо, за да пееш или свириш на един или на друг инструмент, трябва да спазваш известни правила. Сам човек представя цигулка с четири струни, които отговарят на четирите темперамента. Неговата воля е лъкът, който се движи по струните. Струната „сол" е басът в човека, „ре" е алтьт, „ла" – тенорът, а „ми" – сопранът. Дойдем ли до семейството, там отношенията са други: басът е бащата – струната „сол"; „ми" – това е майката; „ре" – синът, а „ла" – дъщерята. Който разглежда отношенията музикално, лесно се справя с живота. Другояче казано: Нервният темперамент е бащата, сангвиничният – майката. Първо жената е започнала да мисли Значи, пръв мисли оня, който обича. Дойде ли любовта в човека, той започва да мисли.
Питате: Защо страда човек? – Защото няма отношение към темперамента си. – Как ще се освободим от страданията? – Чрез мисълта. Като мисли, човек постепенно се освобождава от страданията си. Обаче, само правата мисъл спасява човека. Ако се тревожиш, това не е мисъл. Някой се безпокои и казва: Толкова години се подвизавам в духовния път, нищо ли не съм постигнал? – Ти си в правия път, имаш известни постижения, но това е резултат на работата, която си свършил в миналото. Важно е, какво си постигнал днес. – Бог ще уреди работите. – Той ще ги уреди, но каква полза ще имаш от това уреждане? За да се ползуваш от благата на живота, и ти трябва да си работил за тяхното придобиване.
Казвам: Да мислиш право, това значи, да се съобразяваш със законите на музиката. Значи, мисълта върви по пътя на музиката. И чувствата се движат по законите на музиката. Значи, мислите и чувствата имат трайност на цяла, половина, четвъртина, шестнадесетина нота и т. н. Казвате: Това е отвлечена работа. Няма ли по-просто нещо? – Има и по-прости работи.
Един млад американец отишъл в Германия да следва по философия. Той попитал един от професорите по философия: Господин професоре, курсът по философия е четири години. Аз съм бърз по темперамент. Няма ли по-кратък курс? – Има един курс от пет-шест месеца. След това професорът продължил: Когато Бог създал дъба, казал му: За да станеш здрав и траен дъб, да устояваш и на най-големите бури в живота, определям ти дълъг срок – сто години. Като създал тиквата, казал: За да се развиеш и дадеш плод, давам ти срок шест месеца, след което ще ликвидираш с живота си. Ако искаш още да живееш, ще те посадя следната година отново. Ето защо, щом искаш кратък курс, ще заемеш мястото на тиквата.
Помнете: Ако човек е недоволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от ближния си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от Бога, всички живи същества няма да бъдат доволни от него. Такъв е законът. Следователно, не можеш да бъдеш щастлив, ако си недоволен от себе си. Значи, първо трябва да се справиш със себе си Намери поне една добра черта в себе си и бъди доволен, че се отличаваш по нещо от другите. Тая черта да бъде отличителна – никой друг да я няма.
Често се спирам върху двете главни заповеди: Да възлюбиш Господа, да възлюбиш и ближния си Изкуство е да любиш, както трябва. Как ще любиш ближния си? Дайте ми един пример за любов към ближния. Зная, че хората се обичат, но как, това е мъчно да се определи. На земята любовта е ограничена, затова мъчно може да се разбере, как се проявява любовта. Докато се прояви, на другия ден изчезва. Вземи от приятеля си сто лева на заем и ги задръж в себе си две – три години, да видиш, как той ще развали отношенията си с тебе. Или, кажи му една обидна дума, да видиш, какво значи приятелство. Той ще ти отговори с десет обидни думи. Не мисли, че можеш да постъпваш, както искаш, или да говориш, каквото ти попадне на езика. Най-голяма е отговорността на проповедниците, свещениците, учените, обществениците. Те са длъжни да говорят истината. Те трябва да говорят само това, което знаят абсолютно точно и могат да го изпълняват.
И тъй, намерете една основна черта в себе си и се дръжте за нея. Основна чърта е тая, която при всички условия остава неизменна. Казваш, че твоята отличителна черта е доброто. Наблюдавай се, оставаш ли добър при всички условия на живота. Ако се мениш, не си добър. Друг казва, че има самообладание. Имаш ли самообладанието на Епиктет? Той бил роб при един римски патриций. Господарят често биел робите си, в това число и Епиктет. Последният нищо не възразявал на господаря си, като че не се отнасяло до него. Това дразнело господаря му, и той продължавал да се отнася грубо с Епиктет. Един ден той натиснал силно крака му. Тогава Епиктет проговорил: Господарю, свободен си да постъпиш, както искаш, но ще счупиш крака ми, и няма да ти бъда вече полезен. Така станало: кракът му се счупил. Господарят преценил качествата на своя добър роб и го освободил, като му дал голяма сума да живее спокойно. Епиктет отишъл в Гърция, дето се проявил като философ, написал ценни философски съчинения.
Желая на всички да придобиете самообладанието на Епиктет. Какво правят хората? Като им се случи някаква неприятност, ходят от къща на къща да разправят, какво им се случило. Епиктет не се оплаквал никога. Когато господарят му счупил крака, той не казал нито дума по това на другите роби. Той само гхредупредил господаря си, че ако му счупи крака, няма да му бъде полезен. Със своята доброта, той спечелил сърцето на господаря си и придобил своята свобода. Ако имате една основна черта, вие можете да измените характера на окръжаващите. Не можете ли да подобрите характера им, вие сте слаби, нямате още основна черта, на която да разчитате.
Христос каза на Петър: „Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли? За тоя час дойдох." Колкото и да се гавреха с Христа, Той остана тих и спокоен Той знаеше, че благото на човечеството се крие в Неговите страдания. – Да бъдем и ние като Христа! – Искате да бъдете като Христа, но се стремите към богатство, имот и др. – Това е невъзможно. Не може да носиш корона, жезъл и да бъдеш като Христа. И Христа облякоха в царска мантия, когато Го мъчеха. Те казваха: „Радвай се, царю!"
Христос каза на Тома: „Дай си тука пръста и виж ръцете ми; и дай ръката си и тури я в ребрата ми; и не бъди неверен, но верен". Днес всички хора са Томовци. Всички искат да опитат любовта. Тя се прилага без опит. И с опит може да се приеме, но тона е І/12 от любовта. Тома беше един от дванадесетте ученика на Христа. Има неща, които трябва да се опитват; има неща, които се приемат и без опит.
Сега, намерете своята основна черта, която Бог е вложил във вас. Тя ви отличава от всички живи същества. Тая черта ще ви заведе и на оня свят. Тя е записана в Божията книга. Като отворите тая книга, сами ще видите, какво Бог е написал за вас. Това не е достатъчно. Като сте живели и работили на земята, трябва да сте развили тая черта. Ако сте я развили, ще бъдете добре дошли. Ще останете на небето цял ден, да се порадвате на небесния живот. Ако не сте развили тая черта, веднага ще ви върнат назад – една минута няма да ви задържат.
Желая на всички да прекарате поне един ден на небето.
– В Божията Любов е благото на човека.
29. Утринно Слово от Учителя, държано на 20 юни 1937 г. София. - Изгрев.