Разлика между версии на „Особеното място“

Версия от 12:08, 9 април 2011

Съборно слово

1926

IV Младежки събор

Особеното място

Размишление

За идване Царството Божие на земята.

Ще направя само нЬколко бЬлЬжки за уяснение на една важна мисъль. Всички онЬзи, които пристжпватъ къмъ изучаване на духовния животъ, както и къмъ изучаване на Божествения животъ, всЬкога срЬщатъ една мжчнотия. Защо е така? Защото Божествениятъ свЬтъ е грандиозенъ, великъ. Тамъ човЬкъ, като се сравни съ окржжа- ващата го срЬда, започва да се чувствува нищоженъ, малъкъ и на първо врЬме се обезсърдчава. Има хора, които, слЬдъ като сж се подвизавали цЬли 20 години въ този животъ, най-послЬ казватъ: тази работа нЬма да я бжде, отъ мене нищо нЬма да стане, ами я да се върна назадъ! - Обезсърдчаватъ се. Обезсърдчаването е физическа слабости. ЧовЬкъ едноврЬменно живЬе въ три свЬта. Съ двата отъ тЬхъ е по-добрЬ запознатъ, а именно съ физическия и духовния, а съ Божест¬вения свЬтъ е малко запознатъ, понеже съзнанието му седи далечъ отъ този свЬтъ. И тритЬ свЬта, обаче, прЬдставляватъ едно цЬло. Вие никога не трЬбва да обяснявате, какво нЬщо е Божественото. Божественото е сжщината на нЬщата. Щомъ човЬкъ влЬзе въ об- ластьта на Божественото, подъ Неговото влияние вече той усЬща едно успокояване, едно задоволство, едно разширение на душата. Колкото и да е уморенъ човЬкъ въ съзнанието си, щомъ стъпи въ Божествения свЬтъ, усЬща такова едно успокояване, каквото усЬща страждущиятъ човЬкъ, като влЬзе въ нЬкой спасителенъ домъ. Сега, нЬкои отъ васъ трЬбва да се заематъ да изучатъ каче-ствата на духовния животъ. Той е разуменъ животъ. Вие не можете да влЬзете отъ физическия свЬтъ направо въ Божествения свЬтъ, първо ще минете прЬзъ духовния, понеже въ развитието си, човЬкъ естествено минава отъ едно състояние въ друго. При това, въ Боже-ствения животъ, взетъ въ своята цЬлокупность, всЬки човЬкъ има свое опрЬдЬлено мЬсто и опрЬдЬлено прЬдназначение. Щомъ дойдете на земята, вие имате вече опрЬдЬлено мЬсто, имате специална работа. ВсЬки отъ васъ е изпратенъ на земята да извърши една специфична работа. Да допуснемъ, че у васъ се зароди желание да станете пръвъ министъръ въ България. Това желание, да станете пръвъ министъръ въ България, не е вашата специфична работа, вашата специфична длъжностъ. Знаете ли тогава въ какво положение ще се намЬрите? - Вие ще влЬзете въ стълкновение съ себе си и върху васъ ще дойдатъ редъ нещастия, падания, ставания, докато най-послЬ съзнаете, че не е трЬбвало да ставате пръвъ министъръ. Въ края на краищата ще се убЬдите, че вие не сте родени да ставате министъръ, а за васъ, въ духовния свЬтъ, въ цЬлото битие има опрЬдЬлена една специфична ра¬бота, която трЬбва да свършите. Свършите ли вашата специфична работа, както трЬбва, тя ще ви подигне прЬдъ очитЬ на ония разумни сжщества въ невидимия свЬтъ, не само до положение на пръвъ мини¬стъръ, но и до положение на царь. ВсЬки е царь въ своята область и за своята работа. Христосъ казва: "Какво се ползува човЬкъ, ако цЬлиятъ свЬтъ спечели, но изгуби душата си?" И наистина, ако човЬкъ изгуби душата си, изгубва великото въ живота си, изгубва благоприятнитЬ условия за своето развитие. Защото, при сегашното състояние, при което се намираме, ние имаме прЬдвидъ цЬлокупностьта на човЬш- кото благо. Не е въпросътъ само, какъ азъ днесъ живЬя. Важно е общото благо, което е благо и на всЬки едного индивидуално. Напри- мЬръ, какво е положението на мравята по отношение къмъ насъ? Завидно ли е? Каквото е отношението на мравята къмъ насъ, такова е нашето отношение къмъ цЬлокупностьта на Божествения свЬтъ - ние сме сжщо такива малки бубулечици. Онова, което ще ви даде стабилность е да знаете, че вие имате една специфична работа, която трЬбва да свършите и да не казвате: азъ не съмъ потрЬбенъ никому. ВЬрно е, че ти не си потрЬбенъ никому, но Въ какъвъ смисълъ се разбиратъ тия думи? Ако отидешъ въ Англия, кому си потрЬбенъ? Ако отидешъ Въ Лондонъ напримЬръ, кой ще те посрещне, кой ще ти каже "добрЬ дошълъ"? Ако отидешъ тамъ съ своя български костюмъ и съ своя калпакъ, англичанитЬ ще се спратъ да те погледатъ малко, послЬ ще си заминатъ и ще кажатъ "Бюлгаръ!" Колко души англичани ще те поканятъ въ кжщата си? - Ще спишъ на улицитЬ, а нЬкой пжть може да намЬришъ и участъцитЬ. Кому си потрЬбенъ? Но щомъ сме дошли Въ сВЬта, ние сме потрЬбни на Бога. Богъ за насъ всЬкога се интересува, понеже Той ни е далъ специфична работа. Господь всЬка сутринъ поглежда къмъ всЬки едного и казва: "Еди-кой си въ България има да извърши такава и такава работа, чакай да видя дали я върши!" Казвате: ами какъ знае Господь всичко това? - Оставете тази философия! Господь всичко знае. Той въ единъ мигъ поглежда навсЬкждЬ, вижда, дали сте на мЬстото си, вършите ли работата си и ви изпраща благословение, да започнете работата си. Мнозина отъ васъ сте напуснали своето прЬдназначение, отишли сте да ставате слуги тамъ, дЬто Господь не ви е пратилъ. И въ страданията, въ туй отношение, има едно противорЬчие. Всички страдания въ този животъ не сж нищо друго, освЬнъ едно постоянно стълкновение съ Божествения планъ. Ние като се отказ-ваме да служимъ на Бога, страдаме. Страдашъ, защото не служишъ на Бога. ВлЬзъ въ съгласие съ плана, който Богъ е наредилъ за тебе, и ти ще почувствувашъ голЬма радость. Небето ще се отвори за тебе, и ангелитЬ ще ти заговорятъ, всички разумни сжщества ще ти заговорятъ. Но дойде ти друга нЬкаква идея, искашъ да я приложишъ, и веднага въ ума ти настава тъмнина, животътъ ти се обезсмисля, въ душата ти се ражда недоволство. Защо? - ОтдЬлилъ си се отъ Божествения планъ. Казвашъ: имамъ добри желания, защо идватъ всички тия страдания? - Имашъ добри желания, но не вървишъ въ правия пжть. Твоето желание не е въ съгласие съ Божествения планъ за душата ти. - Какво да правя тогава? - Спри се въ себе си, помоли се на Господа да ти каже, да те научи, кое е твоето специфично мЬсто, коя е твоята специфична работа. Може да е наука, може да е изкуство, може да е музика. Казвашъ: азъ да стана музикантъ, да ходя да свиря на едно, на друго мЬсто! - Не искамъ. Азъ искамъ да бжда богатъ, да се возя съ автомобилъ. Господь казва: "НЬма да се возишъ съ автомо- билъ!" Ти не Го послушашъ, качишъ се на автомобидъ, но цзъ пжтя автомобилътъ нЬидо се поврЬди, прЬкатури се, и.ти падашъ, счупвашъ си главата. Качвашъ се втори пжть. Друга нЬкаква поврЬда става, и пакъ се прЬкатурвашъ. Господь ти казва: "Ще вземешъ цигулката и ще идешъ въ еди-кое си кафене да свиришъ! ЦЬлиятъ день ще свиришъ. Ако свиришъ, ще се благословишъ, главата ти ще бжде здрава; ако не свиришъ, ще бждешъ съ пукната глава". Ако вие схващате нЬщата правилно, страдания нЬма да имате. Питамъ ви: ако всички искате да бждете величия, да станете първи министри, ще има ли мЬста за всинца ви въ този свЬтъ? Може ли при сегашния животъ всички да бждете богати, да имате приходъ отъ стотина хиляди лева мЬсечно? - Не може. НЬкой ще има приходъ едва 200-300 лева мЬсечно, а нЬкой ще има хиляди, но важното е, че по единъ или другъ начинъ, всЬки има условие да живЬе на земята. Важното за всинца ви е да дойдете до положението да обра-зувате връзка съ Бога. Тогава вече вие ще съзнаете, че имате една специфична работа, дадена ви отъ Бога. Въ тази работа е вашето достойнство. Подчинишъ ли се на тази работа, ти си важенъ и нуженъ за Господа. АнгелитЬ, като те погледнатъ, ще намЬрятъ, че си важенъ, и кой какъ мине покрай тебе, ще ти остави една хубава мисъль. Щомъ нЬкой ангелъ те намЪри Въ автомобилъ, той носи една тояжка съ себе си, ще те удари и шапката ти ще хВръкне, ще изкочишъ изъ авто¬мобила. НЬма играчки въ свЬта! Невидимиятъ свЬтъ никога не обича да дава играчки на хората, когато тЬ сж поставени на една важна работа. ЗапримЬръ, вие ставате тази сутринь, недоволни сте и каз¬вате: ходихъ еди-кждЬ си, не ме приеха добрЬ, не се отнесоха братски спрЬмо мене. Разсжждавашъ си така. Най-първо ти не си пратенъ на земята да те приематъ добрЬ, да те почитатъ и уважаватъ хората. Питамъ: тази сутринъ като стана, ти изпълни ли своята длъжность? За тази сутринь, напримЬръ, бЬше опрЬдЬлено да прочетете трета глава отъ Евангелието на Йоана и молитвата "хвалата". Колцина отъ васъ изпълнихте това? Вие сте чели много други молитви, та може случайно да сте попаднали и на тази молитва. Не бивайте недо¬волни, но обърнете се къмъ Господа и кажете: "Господи, благодаримъ Ти за всичкитЬ благости, които Си ни далъ прЬзъ всичкитЬ вЬкове. Господи, благослови ни да свършимъ работата си успЬшно"! Като погледнете на живота си, пъленъ съ толкозъ добрини, трЬбва да се зарадвате. Та недоволството е за сега вашиятъ съпжтникъ. Казвате: азъ не съмъ тъй добъръ, тъй уменъ, като еди-кого си. Тамъ е краси¬вото, че не си като него. Ние никога не трЬбва да си мязаме. ТрЬбва да бждемъ подобни, но не трЬбва да си мязаме. Вземете запримЬръ, два паяка, ще видите, че дори и между тЬхъ има различие. НапримЬръ, краката имъ не сж еднакво устроени. НЬкой отъ тЬхъ е сангвиникъ, веселъ, а другъ нЬкой е флегматикъ. ПослЬ, всички паяци не изтъкаватъ еднакво мрЬжитЬ си: нишкитЬ на единъ отъ тЬхъ сж тънки, а на другъ - дебели. И хората се различаватъ помежду си. НапримЬръ, всички ние мислимъ, но не мислимъ еднакво. Въ чувствата, въ дЬйствията си сжщо тъй се различаваме. НЬкой отъ васъ като четатъ молитвитЬ, бързатъ, защото иматъ нЬкоя много важна работа. Други пъкъ питатъ: колко часа трЬбва да употрЬбяваме за молитва? - ЦЬлъ день. Движишъ се, работишъ, готвишъ, спшлъ - всЬкога се моли! ЧовЬкъ, който не знае да се моли като спи, той не се моли. И въ другия свЬтъ като отивашъ, трЬбва да се молишъ! ЧрЬзъ молитвата само ти ще научишъ Божествения езикъ на нЬщата. Щомъ научишъ Божествения езикъ, ние ще се разговаряме. Тежко ти е нещо на душата, ще се обърнешъ къмъ Господа, Той ще хвърли свЬтлина въ ума ти и ще ти олекне. Вие казвате: да има нЬкой да ни обича! Има кой да ви обича. Ще направите връзка съ Господа, ще чуете Неговиятъ гласъ и по този начинъ ще имате сила прЬзъ цЬлия день. Умътъ Ви ще бжде бодъръ, свЬжъ и какВато работа да започнете, ще я сВършите на ВрЬме. При сегашната стадия на разВитие, ВсЬки отъ Васъ трЬбва да чете. Има една опасность за Васъ, тя е, че стаВате мързеливи, не четете, или ако четете, бързате. Вие трЬбба да имате едно дълбоко схВащане за живота. Умътъ ви трЬбва да се обогатява съ знания; като се обогати, трЬбВа да се облагороди; като се облагороди, трЬбва да се дисциплинира, да придобие самообладание. И умътъ, и сърдцето, и Волята постепенно трЬбва да се облагородяватъ, да добиете правилна обхода. Знаете ли на какво мязате, когато нЬкой се яви съ недоволно сърдце прЬдъ Господа? Знаете ли какъ звучи тогава вашиятъ гласъ? А Господь обича да говоримъ много хармонично, съ най-приятенъ, съ най-хубавъ езикъ. Когато се приближаваме при Бога, трЬбва да употрЬбяваме най-хубавитЬ думи, затуй малко ще говоримъ, но ще намЬримъ най-хубавия езикъ. Може да кажемъ само 2-3 думи, но ще ги произнесемъ тъй хубаво, тъй сладко, че Господь като ни чуе, да каже: "УтрЬ като дойда, да те намЬря пакъ въ това разположение на духа". Когато отивате при Бога съ недоволно сърдце, вие не произна-сяте хубави думи и Господь казва: "Не пущайте този втори пжть"! И тогава ще почувствувашъ, като че небето се е затворило - сърд¬цето ти се свива болно. Защо ти е мжчно? - Господь- не те приема и казва: "НЬма да говоришъ сега!" Важното нЬщо за васъ е да знаете, че езикътъ на Господа, при всички случаи когато говори, е толкова хубавъ, толкова красивъ! Господь като види, че направишъ най-голЬмия грЬхъ, дойде при тебе и ти казва: "Това нЬщо, което направи, не е хубаво. То ще ти причини такава голЬма ВрЬда, такоВа голЬмо страдание, гледай да не го повта- ряшъ, азъ ще го забравя". Както Господь ни говори, така иска и ние да Му говоримъ. Но дълги години ще се минатъ, докато научите Божествения езикъ, докато придобиете единъ отзивчивъ умъ, едно отзивчиво сърдце и една благородна воля, за да изпълните Неговата воля. Та казвамъ: Богъ Ви е пратилъ на земята, призВалъ ви е на една специфична работа, за която ви е далъ толкова дарби, толкова сили. Ето защо, още Въ този животъ вие трЬбВа да направите нЬщо. НЬкой отъ васъ чакатъ, като отидатъ въ другия свЬтъ, тогава да се проявятъ. ПрЬдставете си, че нЬкои отъ Васъ умратъ 20 години по- рано, отколкото имъ е опрЬдЬлено. Знаете ли тогава какво ще правите тамъ? - Ще ви дадатъ работа, за която трЬбва да сте готови. Допуснете, че нЬкждЬ въ България има нЬкой отчаянъ човЬкъ, който не иска да живЬе, иска да се хвърли въ нЬкоя рЬка, или да се хвърли ошъ нЬкоя скала, или да се отрови, да се самоубие и т. н. Господь ще ви по¬вика и ще ви каже: "Една твоя сестра или единъ твой братъ иска да се удави. Иди при нея като таенъ работникъ и започни да и внушавашъ, че не е хубаво да се самоубива, че трЬбва да живЬе и т. н." Тя ще ти каже: "Махни се отъ тукъ!" Ти ще продължавашъ да и говоришъ, трЬбва да я убЬдишъ! Ако можешъ да я убЬдишъ да не се хвърля въ рЬката, спечелилъ си, но ако не можешъ, Господь ще тури нейнитЬ грЬхове на гърба ти. Знаете ли какво нЬщо е това? Понеже ти нЬмашъ тЬло, нЬма да грЬшишъ въ другия свЬтъ, но ще носишъ тяжестьта, грЬховетЬ на този човЬкъ, като те считатъ отговоренъ за неговия животъ. Ако го обърнешъ къмъ Бога, грЬховетЬ ти ще се простятъ, но ако не успЬешъ и той сгрЬши, ти ще носишъ грЬховетЬ му. Та затова, въ всички случаи вие трЬбва да бждете готови за работа, която ще ви се опрЬдЬли, било тукъ на земята, било въ другия свЬтъ. ВсЬки день ще ви праща Господь да спасявате нЬкоя душа, но не такава, която е обърната къмъ Господа, а нЬкоя отчаяна. И слЬдъ като прЬкарате цЬли 20 години такъвъ животъ, нЬма да искате втори пжть да се хвърляте въ кладенецъ, да се самоубивате или сомоотравяте. Другъ нЬкой пъкъ иска да убива сина си или дъщеря си; трети иска да направи нЬкое голЬмо прЬстжпление и т. н. Ще ви прати Господь да убЬдитетози чдВЬкъ да не извършва това нЬщо. Туй ще бжде задачата ви въ другия свЬтъ. Готови ли сте за нея? Та казвамъ: всЬки отъ васъ трЬбва да знае, че е пратинъ на земята да учи себе си. Знайте, че Господь живЬе въ васъ, затова, всЬка сутринь като ставате, започнете да изхвърляте вашето недовол-ство! Като станете сутринь, кажете: Господи, ще разработвамъ въ себе си благото, което си ми далъ. И тъй, нека тази мисъль седи въ ума ви, да знаете, че всеки има свое специфично мЬсто и своя специфична работа. Ще провЬрите, ще опитате това нЬщо. Господь казва: "Опитайте ме и вижте, че азъ съмъ благъ!" Ако днесъ, напримЬръ, отпаднете духомъ, ако умътъ ви е слабъ, ако сърдцето ви е слабо, ако и волята ви е слаба, обърнете се къмъ Бога, приближете се при Него и вие ще укрепнете духомъ. Културата, която имате, трЬбва да пулсира на великата идея - да направите една хубава, здрава връзка съ Бога. Три връзки трЬбва да направите, и ако ги направите, всичко друго ще можете. Писанието казва: "Молете се единъ за другъ"! Но ние не можемъ да се молимъ за човЬкъ, който нЬма връзка съ Бога. Докато ржката ми е свързана съ тЬлото, то се грижи за нея; не е ли свързана съ тЬлото, не се грижи. Когато се свържемъ съ Бога, Богъ се грижи за насъ. Значи, ВсЬки отъ васъ има свое специфично мЬсто, което никой не може да го вземе. Ако напуснете това мЬсто, остава една празнина. ТвоитЬ братя ще чувствуватъ тази празнина и ще ти кажатъ. "Ти остави едно много важно мЬсто, съ което си направи една много голЬ¬ма пакостъ". Затуй, нака се приближимъ вжтрЬшно къмъ Бога, за да изпълнимъ своето прЬдназначение, което Той ни е далъ. Това е най- хубавото въ живота.