Отличителни качества на мисълта
Съвременните хора се стремят към щастие, към придобиване на знание и сила. Те не знаят, че всичко това се придобива чрез правата мисъл. Коя мисъл е права? Права мисъл е онази, която може да предаде на човека всичко онова, което е взела от Бога. Не може ли да предаде това, тя не е права мисъл. Коя мисъл е добра? Добра мисъл е онази, която приема само доброто. Дето срещне доброто, тя го събира, нищо не остава да падне на земята. Тя приема доброто, обработва го в себе си и го изпраща навън. И правата, и добрата мисъл дават нещо на човека, но ако той работи. Ако не работи, а иска само да придобива, човек мяза на аристократ, който очаква на слугите си. Слугите му работят за него, а той казва, че всичкото богатство е негово. Това богатство представя фиктивен капитал. Ако имате два ученика, от които единият учи, а другият очаква наготово да му разправят уроците, единият от тях ще спечели повече. Който учи, той ще придобие повече от онзи, който не учи.
Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате нещата в техния дълбок смисъл, да прониквате в същината им. Запример, съвременните химици казват, че водата се състои от два елемента, водород и кислород. Те не знаят, че водата съдържа още един елемент. Досега учените не са могли да открият третия елемент на водата, защото е от материя, която не се поддава на материално изследване. Колкото да е необходима за човека, водата причинява големи пакости. Тя може да удави човека, и в този случай разумният свят държи отговорни водорода и кислорода. От материална гледна точка, кислородът и водородът са несъзнателни, неразумни същества, но зад тях стоят разумни същества, които ги управляват. Тия разумни същества, именно, са отговорни за всички пакости, които водата причинява на човека. Както художникът, разумното същество, си служи с четка и бои, като пособия, с които изразява своите идеи, така и кислородът и водородът, в ръцете на разумните същества, са пособия, с които те изразяват великите идеи на Битието. Водата е проводник на великото Божествено начало. Чрез кислорода и водорода човек изучава характера на ония разумни същества, които ги направляват. Кислородът прави водата динамична, а водородът – мека. Оттук казваме: Всяка вода, която не предава на човека динамичност и мекота, не е чиста. Щом не е чиста, тя не е здравословна.
Съвременните хора се интересуват за доброкачествеността на водата дотолкова, доколкото се интересуват и за постъпките си. Коя постъпка е добра? Представете си, че някой ваш приятел ви носи кошница, пълна с грозде, ябълки или круши. Какво трябва да направите с тия плодове? Можете ли да ги изядете наведнъж? Не можете. Щом не можете да ги изядете наведнъж, трябва ли да ги хвърлите? Ако ги хвърлите, вие не сте ги оценили, а това ще огорчи приятеля ви. Вие трябва всеки ден да ядете по един два-плода, докато се свършат. Като ядете, трябва да събирате семките и да ги посаждате. Това е добра постъпка. Защо? Защото и външните, и вътрешните линии на поведение си отговарят. Добри обуща са ония, външните линии на които отговарят на линиите на крака. Значи, всяка мисъл, на която линиите се съвпадат с линиите на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката воля, на човешката душа и на човешкия дух, има красива форма. Приемете ли такава мисъл, задръжте я в себе си, обработете я добре и отплатете й се, както трябва. Всяка мисъл, линиите на която не отговарят на линиите на човека, предизвиква стягане, както стягат тесните, несполучливо направени обуща. Мисли, които правят човека инвалид, не са прави. И в религиозно отношение има мисли, чиито линии не се съвпадат с линиите на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа в човека. Човек не може да се ползва от тези мисли. Те могат да го направят инвалид. За да не стане инвалид, той трябва да ги избягва.
Често на съвременните хора се казва, че при всяко ядене трябва да благодарят. Това не значи, че те никога не са благодарили, но трябва да бъдат будни, да съзнават, че животът им се поддържа изключително от благата, които Бог им дава. В съзнанието им всеки момент трябва да се влага нещо ново, за да има растене. Към понятията им за Бога, всеки ден трябва да се прибавя нещо ново, за да могат да се разширяват. Ако тези процеси не стават в съзнанието, човек е осъден на застой. Застой съществува само в механическия живот, а човек е поставен в органическия живот, дето нещата растат, цъфтят, вързват плод и зреят. Какво ще кажете на приятеля си, ако ви донесе една красива круша, направена от глина, или нарисувана на хартия? Вие ще благодарите на приятеля си, ще се радвате на крушата, но не можете да я опитате. Тази круша може да се запази за дълго време. Вие можете да я дадете в някой музей като модел, който ще характеризира изкуството през дадена епоха, но в нея няма растене. Тази круша никога няма да изгние, защото не е истинска – в нея няма живот. Истинска круша е онази, която, като стои на дървото, расте и се развива, всеки ден придобива нещо ново. А това, че изгнива, тя не се лишава от бъдещ живот. Тя носи в себе си семка, начало на нов живот. При това, всеки плод трябва да има някакъв аромат, да отделя от себе си някакво ухание. Докато зрее, крушата не позволява да я буташ. Приближиш ли се при нея, тя казва: Не ме бутай! Щом узрее, тя сама се предлага и казва: Сега можеш да ме ядеш. Ако в първия случай не я буташ, ти вършиш волята Божия. Ако във втория случай, когато крушата казва да я изядеш, изпълниш желанието й, ти пак вършиш волята Божия. Следователно, докато плодът зрее, не го пипай. Узрее ли, можеш да го откъснеш и изядеш.
Мнозина искат да обичат и да бъдат обичани. Какво означава обичта? Да обичаш някого, това значи, да го изядеш. Този човек е дошъл при тебе, ти го приемаш като цар: сваляш горната му дреха и го въвеждаш в гостната си стая, дето го чакат големи почести и уважения. Ако гостът ви е близък, вие ще го целунете и след това ще пристъпите към опитването, ще видите, сладък ли е, или не. В обикновения живот този процес наричаме ядене, но за високо издигнатите хора той се нарича още обич. Кажете ли това на обикновения човек, вие ще го смутите. Той не разбира дълбокия смисъл на обичта. Колкото да му говорите за обичта, той не може да я разбере. Ако му кажете, че човек не може да обича всички хора, той мисли, че това е ограничение. Питам: как ще обичате пчелата? Да я обичате, трябва да я поканите в дома си, на гости. Да я поканите, това значи, да й дадете мед да си хапне. Само при това положение тя може да ви посети. Щом се свърши меда, тя веднага ще ви напусне. Вие, обаче, не можете да я изядете, т. е. не можете да й дадете съответно място в сърцето си. Като е дошъл на земята, човек се нуждае от общение с хората. Обаче, за да влиза в общение с хората, да се свързва с тях, човек трябва да спазва две условия: да цени човека и да го обича. Такива са отношенията между душите в невидимия свят. Ето защо, ако някой от вас влезе в общество на разумни същества от невидимия свят, той ще се върне с големи подаръци. От тия подаръци той може да се ползва цял живот. Това показва, че те са го оценили и обикнали, и той ги е оценил и обикнал. Ако слезе на земята без подаръци, както е отишъл, това показва, че нито те са го оценили, нито той ги е оценил, вследствие на което, помежду им не се е създала никаква връзка. Следователно, когато човек се оплаква от сиромашията си, това показва, че той не е обикнал и оценил Бога, както трябва. Ако обичате Бога, невъзможно е Той да се откаже от вас, да ви остави в
трета секция
лишения. Невъзможно е да обичате някого, а той да не ви отговори, да не е готов да ви направи някакво добро. Щом не е готов да направи нещо за вас, вашата любов към него е била користна. Вие не сте направили за него никаква услуга, не сте се пожертвали. Когато обича някого, и пчелата се жертва. Тя дава живота си за него. Някой човек страда от ревматизъм в краката, но не може да се излекува. Защо? Никой не го обича. Той търси помощта на лекарите, но и те не могат да му помогнат. Най-после, на помощ му иде пчелата. Като го ужили няколко пъти по краката, ревматизмът му изчезва. Пчелата забива жилото си в крака му, а заедно с това жертва и живота си. Като знаете свойствата на киселината, която пчелата отделя, вие можете съзнателно да се лекувате.
Съвременните учени изучават водата, нейните свойства и я използват за лeкуване, но не по един и същ начин. Някои препо-ръчват студени компреси, а други – топли. Когато на болното място поставят студени компреси, става свиване на капилярните съдове, вследствие на което се предизвикват особени реакции в организма. Турят ли на болното място топли компреси, реакциите са благотворни. Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, вследствие на което и кръвообръщението се подобрява. Като знае свойствата на топлата и на студената вода, човек може да се лекува и по духовен начин. Запример, вместо с топла вода, човек може да се лекува с мисълта си, която внася също такова разширяване на капилярните съдове, каквото и топлата вода.
И тъй, както в организма на човека има две течения – артериално и венозно, така и в мисълта му съществуват тия две течения. Артериалното течение внася в човека радост и веселие, прави го бодър и разположен; венозното течение го прави скръбен, песимист, неразположен. Чрез скръбта се пречиства кръвта на човека, но докато се пречисти, той е недоволен, гневен, иска да се кара с хората. Не е лошо понякога човек да се кара, но трябва да знае, как да се кара, какво да каже. Като срещне някой лош човек, той трябва да му каже: Ти си много добър, повече, отколкото трябва. На богатия трябва да каже: Ти си богат човек, но много си се натоварил, има опасност гръбнакът ти да се счупи. Внимавай, да не се намериш под тежестта на богатството, което си спечелил. На силния да каже: Ти си много силен човек. Дето минеш, каквото хванеш, става на прах. Богатият ще пита, какво да прави, за да излезе от тежкото положение. Той ще му каже, че трябва да стане щедър, да дава. На силния ще каже да работи, да помага на слабите, за да изразходва излишната си енергия. На добрия ще каже да прояви добротата си, освен към себе си, още и към своите ближни.
четвърта секция
Ще приведа един пример за изяснение на идеята си. Никога живял един голям скъперник, който мислил само за богатства. По това време се явил един млад момък, придружен от няколко слуги, които носЬли голям вагон, пълен с различни сребърни и златни скъпоценности. Когото сръхцали на пътя си, те раздавали от скъпоценноститъ\ Като се научили за това, хората започнали да се стичат към младия момък. Всбки носЬл някакъв сжл, го-лЪм или малък, да му сипят нещо от тия блага. Скъперникът се научил за това и веднага тръгнал към мъстото, дето се раздавали благата. Той видял, че хората носят малки и големи чинии, но му се видели недостатъчни, затова взел със себе си един голям сандък, с който се явил пред младия момък. Като го видъчп, момъкът му казал: Легни на земята! Скъперникът легнал на земята и чакал. Момъкът заповЪдал на слугите си да турят сандъка върху гърдитъ-на скъперника и да сипват в него една след друга лопати, пълни със скъпоценности. Силно обременен от тежестта на сандъка, скъперникът започнал да вика: Достатъчно е вече. Престанете да ме товарите, не мога да дишам вече, задушавам се! Момъкът погледнал към него и казал на слугите си: Не сваляйте още сандъка от гърдитъ1 му, нека си научи урока. По този начин ра-
31
зумният свят искал да му даде добър, урок, да разбере, че той е живял изключително за себе си и всякога е взимал повече, отколкото трябва.
И тъй, страданията, които съвременните хора прежийяв~ат, не са нищо друго, освен последствия от тяхната лакомия. Страданията показват, че веъки човек е взел от благата повече, отколкото трябва. Човек не трябва да се лакоми. Достатъчно е да му сипят от тия блага в една малка чинийка. Колко струва днес един грам диамант? Ако един грам диамант струва много, колко повече ще струват благата, които невидимият свят е дал на вевки чав:вк. Лакоми ли се да вземе повече от това, което му е дадено, човек ще се намери в положението на рибата, т. е. в живота на многото желания и големи страдания. Водата не може да даде на рибите това, което им е необходимо : храна, въздух, светлина. Тя ги прави подвижни, но ги лишава от ония условия, които човек има. те нямат говор, нямат никаква култура. Техният живот е живот на самоизтребване. По тази причина никои риби са успели да излязат от условията на водата и са се превернали на птици. И като птици те не са доволни о-Г живота си, вследствие на което се стремят да влязат в по-висока област на живот. Що се отнася до елементите «ъглерод, водород, кислород и азот, трябва да се знае, че те.-
32
не са предали никакви особени свойства на съществата, които живеят в водата и в въздуха, вследствие на което г се стре-мят да изл-взат от тези срътш и да вл-Ъ-зат в областта, дето човек жив-ве. Голями аристократи са елементите с които_ съвременната химия си служи. Ако не знаете, как да постъпвате с тях, вие ще пострадате. Знаете ли, колко учени хора, колко химици са пострадали от радия, докато научат свойствата му? Запримъгр, хората често си играят с динамичната любов, без да подозират, каква вреда може да им причини тази любов. Динамичната любов може да пресуши сър-цето на човека, да го преверне в пастърма. Съвременните хора, млади и стари, искат да обичат, без да подозират, че обичьта е сложна наука, за изучаването на която са нужни хиляди години. Да обичаш човека, това значи, да го иаучаващ. Човек не може да обича себе си, но въпреки това не може да се освободи от егоистичната любов. Най-гол^мите нещастия се дължат, именно, на тази любов. Тя предава на човешкото сърце по-вечетоплина, вследствие на което след известно време то се овъгляаа. От тази любов умът пък почервенява, и човек става невра-стеник. Най-после и волята на човека става черна. ГТочерн-Ъе ли волята му, той минава за лош човек. Това е фигуративно изобразяване на пром^нит-в, които човек претърпява. За да се избави от изсушаване на сърце-
33
то, от почервеняване на ума и от почернява не на волята си, човек трябва да се стреми към разумната любов». Той трябва да стане господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля.
Като ученици, вие трябва да се стремите към превръщане на червения и черния цв± те в б-вл. Ако учените хора са дошли до положението да превръщат варовитите камъни в вар, с кбято да белосват къщите си, не трябва ли' също -Така тъ- да придобият изкуството да превръщат черния,и червения цвътове в бял? При това, те трябва да получават такъв бъл цвят, който да не се изм-вня никога. Получат ли веднъж този цвят, той трябва да се запази за вечни времена.
И тъй, като стане от сън, човек трябва да се спре върху някоя съществена мисъл в ума си, която да му покаже, какво да прави, как да дава от това, което е при-добил. После той трябва да се спре върху едно съществено чувство в сърцето си, което да му покаже, как да приема благата и как да ги обработва. Най-после той трябва да се спре върху една съществена Постъпка, която да послужи като модел за по-нататъшните му действия. Човек трябва да знае* че всяка негова постъпка, към кого да е, е постъпка към Бога. Човек трябва да бъде внима-телен главно към ония хора, коитр са родени от Бога. Онзи човек е роден отъ
34
Бога, който има св-втъл ум, благородно-сърце, силна воля, възвишена душа и крепък дух. Всеки човек, който не притежава тия Качества, е роден от подобния си. Срещнете ли човек, роден от Бога, отправете всичката си любов към него. Да срещнете такъв човек, това значи, да сте придобили нещо ценно в живота си. Стремете се всбки ден да срещате по един такъв човек. В сегашния си живот, обаче, човек едва ли има вьзможност да срещне поне един човек, роден от Бога. Всички хора, които днес срещате, това са слуги на родения от Бога. Когато се казва, че човек трябва да има будно съзнание, това подразбира, да пази момента, когато трябва да срещне истински родения човек. Не спази ли този момент, гой изгубва добрите условия на своя живот. Да се влюби човек, това не значи, да търси нМого, за когото да се жени, но да намери онзи, който истински е роден.^ Срещне ли такъв човек, той е приел великото благословение на живота. Не го ли срещне никога, гой е изложен на големи страдания. Всеки търси този човек, но той не се намира лесно. Кога можете да видите слънцето? Когато изгрее. Никой не може да види слънцето преди да е изгряло и след като е залязло.
Следователно, искате ли да видите най-отдалечените звезди на небето, вие трябва да си послужите с телескоп, който силно увеличава и приближава предметите до човеш-
35
кото око. Каквото представя телескопът за физическото зрение на човека, такова нещо е умът за духовното му зрение. Ако умът на човека не е буден, той не би могъл да увеличи всички форми, които Бог е създал и не би могъл да ги изучи. Нямате ли светъл и буден ум, вие ще минавате край тия форми, без да ги познавате. Вие ще минете и край родения от Бога, без да го поздаете. Имате ли светъл ум, имате вече една въз-можност да срещнете този чов"Ьк. Ако_има-те и добро сърце, възможностите~Тви 'се ^ве^ личаваттГ – два пж.ти ще- то срещнете. Ако имате възвишена душа, Три пъти ще го срещнете. Ако духът ви е крепък, четири пъти ще го срещнете. И най-после, ако обичате Бога, всеки ден ще го срещате. Това е_една от великите истини на живота. Не мислете, че е лесно да срещнете човек, роден от Бога. Това е Божествено благо, а Божествените блага се дават само на онзи, който може да ги оцени. От момента, в който срещнете този човек, положението ви се изменя коренно – с вас става голям преврат. „3 Адам, преди да влезе в райската^ градина, бъше едно обикновено животно, но Бог го срещна, извади го от лошите _условия?_ постави го в рая да управлява животнигЬ^да им бъде господар. Едно се искаше от Адама – послушание и разумвдст. За да запази новите условия, Адам требваше да „изпълни това, което се искаше от него. Всеки
36
човек, който иска да се верне в рая, трябва да изпълни условието, което се искаше и от Адама: да не яде от плодоветъ- на дър« вото за познаване на доброто и злото. Не издържи ли на това условие, не само че няма да се верне в рая, но той ще изгуби и се-гашните условия, ще се нам-Ъри в положението на животно, което маха опашката си и се състезава с другитъ* животни.
И тъй, дръжте в ума си прави и добри мисли, за да придобиете онова, към което душата ви се стреми. Нашата цел е да дойдете в съгласие с великия Божествен за-кон, който работи в света. Предавайте ми-слите си добре, без да се ограничавате. Стремете се към всичко онова, което Бог е съз-дал. Не можете ли да постигнете желанията си, не се обезсърчавайте, нито се сърете. Не е лошо човек да се съри и гн-вви, но трябва да е готов за това. Гневът е енергия, която се стреми да излезе навън. За да излезе тази енергия навън, човек трябва да е готов, да знае, как и накъде да я отправя. Не е ли готов, той трябва да отложи войната, докато се въорлжи добре. Има сми-съл човек да воюва, но когато е готов, когато е сигурен, че ще победи. Докато се приготви, той трябва да се учи. Какво печели човек, ако каже на никого, че е лош и не-възпитан?
Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да учите. През много училища и учители
37
ще минете, докато свършите науките си. Като ученици в отд-вленията, ще минете през едни учители; като ученици в прогимназията, ще минете през други учители; в гимназията – през трети; в университета – през четверти. Най-после ще влезете в училището на невидимия св^ те, дето трябва да имате отлични бележки. По всички предмети трябва да имате 12 – най-високата бележка. Първо ще ви запитат, обичате ли майка си и баща си. Кажеш ли, че ги обичаш, веднага ще ти дадат една свъщ и ще те накарат да я запалиш. Тази св-бщ може да се запали само при мисълта за майка ти и баща ти. Ако св-вщьта не се запали, ти не обичаш майка си и баща си. Тогава пак ще се вернеш на земята, да работиш отново. След време пак ще те поставят на същия изпит. Докато светцьта ти не се запали, при мисълта за майка ти и баща ти, ти не можеш да бъдеш ученик в училището на невидимия
СВ"БТ.
Мнозина казват, че човек може 1 да живЪе и без запалена свЪщ. Те се заблу-ждават. Човек не може да жив-ве без запалена свЪщ. Запалената свЪщ представя чов-вшкия ум, който свети в тъмнината и води човека в, правия път. Ако дадат на човека една задача, той ще я разреши, само ако мисли. Ако не мисли, той не може да реши задачата си. Чов^к трябва да мисли непрестанно. Ако някой се разгневи, накарайте
38
го да донесе две-три кофи вода, да измие дъските. Като започне да работи, той ще изразходва събралата се в него енергия, и гнЪвът му ще изчезне. ПгЪвът не е нищо друго, освен разтърсване на плоднйТъ* Дървета в човека, да падне от те-бх онова, което е непотребно.
Основната мисъл, която трябва да носите в ума си, е, че Бог се изявява на човека чрез всички правилни прояви. Като яде човек с благодарност, като диша правилно, Бог му се изявява. В всяка права мисъл, в всяко благородно чувство и в всяка добра постъпка Бог пак се изявява на човека. Натъкнете ли се на никакво благородно чувство, радвайте се, защото Бог се изявява чрез него. Вие можете да не виждате това, но някога ще Го видите и разберете. Вие не знаете, какво е приготвил Бог за вас. Вие бързате, искате да постигнете всичко изведнъж. Това е невъзможно. Колкото да се мъчи детето, което е влязло в първо отдъление, по никой начин не може да следва науката на университета. За университета се изисква повече наука и знания, но това не трябва да обезсърчава детето. Като учи редовно и с любов, детето ще дойде до положение да се изявява като любов. Значи, младият трябва да изучава "любовта, възрастният – мъдростта, а старият – истината, т. е. приложение на нещата. Любовта, мъдростта и истината, това са три хапки
39
в Божествения свят. ВсЬки човек трябва да опита тези три хапки, да задоволи своя духовен глад. Като млад, човек трябва да изучава живота; като възрастен, човек трябва да изучава знанието и светлината, а като стар, той трябва да изучава методите за прилагане на нещата в живота.
Сега ви пожелавам да приемете любовта, мъдростта и истината в себе си като насъщен хляб, който ще ви даде сила да нареждате работите си добре.
12 юли, 2 ч. сл. об.