Относителни и абсолютни разбирания
Размишление.
В древността учениците се спирали върху четирите елемента на Аристотеля: вода, въздух, огън и земя. Те казвали, че човек не може да живее без тези елементи. Той не може да живее без вода – от жажда ще умре; без въздух ще се задуши; без огън ще замръзне и не може да се движи; без земя няма къде да стъпи и да си почине.
Съвременните учени казват, че тия четири елемента взимат голямо участие при образуването на органическия свят. С една дума, те играят голяма роля в създаване на природата. Като са изучили тия четири елемента, тъй наречени в широк смисъл на понятието елемент, казват, че водата е сложно тяло, съставено от два обема водород и един обем кислород. Въздухът е смес от 4/5 азот и 1/5 кислород. Земята пък представя смес от всички елементи, взети в различни количествени отношения. Това, което учените някога считали за елемент, днес се оказва, че не е елемент. Защо? Защото може да се разлага на по-прости от себе си съставни части. Външно изглежда като елемент, но не и вътрешно. И куклата външно прилича на човек, но не е човек. Тя има всички удове, каквито и човек има, но удовете не я правят човек. Човек е същество, което има дух, душа, ум и сърце. Духът е начало, което създава всичко; душата урежда всичко; умът изявява всичко, а сърцето стопява всичко.
Като сравняваме сегашния живот с живота на миналото, виждаме голяма разлика и в научно, и в религиозно отношение. Сегашните научни разбирания се различават коренно от тия на миналото. И сегашните религиозни вярвания на хората се различават коренно от миналите. И бъдещите научни и религиозни възгледи на хората ще се различават коренно от сегашните. Запример, малките деца вярват, че като техните майки, бащи, братя и сестри няма в света. Вярно ли е това? Разбиранията им са такива. Понякога и възрастните хора правят подобни заключения. Защо? Разбиранията им са такива. Когато не разбира нещата, човек си представя това, което не е.
втора секция
В времето на френската революция един млад турчин казал на един стар турчин: В Франция има революция. Стари-ят се хванал за брадата, замислил се и ка-
349
зал: Благодаря на Бога. Дано това, което става там, да дойде и към нас. Защо казал така? Не разбира човекът. Той мислЪл, че никакво гол-бмо благословение е сполетяло Франция. Като му обяснили, че в време на революцията нещата се обръщат с главата надолу, той казал: Дано Бог ни запази, да не изпраща и към нас това, което става в Франция. Сега разбирам вече, какво представя революцията.
Какво означава думата „революция"? Революция означава, че всички нътца се вер-тят около свой център, около себе си. Колелото не се ли верти около себе си? Ако не се верти около себе си, ако не прави революция, то не може да се движи. В революцията има и добро, и зло. При доброто човек забогатява, при злото – осиромашава; при доброто човек оживява, при злото – умира. В природата съществува привидна смърт. Когато едно същество умира, друго оживява. Злото, обаче, трябва постоянно да умира. Ако злото в човека не умира постоянно, той не може да живее. В човека има нъчцо, което постоянно умира, но има нътцо, което постоянно оживява. Запример, днес вие не сте това, което сте били в детинството си, нито в зародишното си състояние. Когато сте били в зародиш, вие сте били почти без тегло и постепенно сте увеличавали теглото си. Днес имате тегло повече от 60 клгр. Колкото повече расте тълото, толкова по-
350
вече се увеличава теглото му. Докато има малко тегло, детето не помни нищо от своя жи-вот. Колкото повече расте, съзнанието му се пробужда, и то започва да помни. Като порасне, детето проявява сила, в зависимост от увеличаване на материята си. Обаче, материята се измерва с една мъфка, а енергията – с друга. Материята произвежда един род налагане, а енергията – друг.
Съвременните учени говорят за атмосферното налътане и казват, че това налъта-не върху човека се уравновесява с неговото вътрешно напрежение. Ако нъчнаше вътрешно напрежение, външното налътане би го сплескало. Чов^Ьк е изложен не само на физически, но и на психически налътания. Злото, заприм-вр, е външно налътане върху човека, а доброто– вътрешно. Ако нямаше външно налътане, чо-в^к би се пръснал; ако нъчиаше вътрешно напрежение, той би се сплескал. Значи, външното и вътрешно налътане са необходими. Днес на злото и на доброто се гледа като на особен род налътания върху човека. Спо-ред някои, злото е сила, която се проявява без закон, а доброто – с закон. Какво лошо има в това. че една сила се проявява без закон, или с закон? Ето, индусите гледат на живота като на зло, независимо това, дали се проявява с закон, или без закон. Зло и добро са относителни понятия. Когато разбойникът ограбва богатия чов^к, това наричаме зло. Защо? Защото го ли-
351
шава от богатството му. Богатият страда,. защото разбира цената на богатството. Ака не даваше цена на богатството си, той нямаше да страда. Ако разбойникът верне богатството назад, богатият ще се радва. В този случай злото изчезва. Това показва, че понятията за зло и за добро са относителни и се кгЪнят според разбиранията на хората.
Сега ще дам друго определение за злото и за доброто. Ако правиш зло без любов, това е зло; ако правиш добро без любов,. и това е зло. Запример, ако обереш н-бкой човек и не му вернеш парите, това е зло. Ти си направил зло без любов. Обаче, ако обереш човека и вернеш парите му назад,. ти си направил добро. Това е зло, направено с любов. Ако правиш зло с любов, това е добро; и ако правиш добро с любов, това е пак добро.
Често хората говорят зле за себе си. Заприм1зр, някой казва: Не съм способен човек. Защо ми е живот, пълен със страдания? Защо ми е това богатство, като няма кой да ме обича? Защо ми е това знание, като нгб-ма къде да го приложа? Защо ми е даден този хубав глас, като няма кой да ме слуша? Он-бзи от вас, които сте дошли на планината, пМте за самата планина, за камънит-в, за водит-в. Те"Б са най-добрил- слушатели. Започнете да п-вете и ще видите, че водите ще-се плискат, малките камъчета ще подскачат. Ако вие п-вете и сами не се слушате, отвънъ-
-352
никой няма да ви слуша. Вие ще бъдете едновременно изпълнител и слушател. Ако вие -сами нямате добро мнение за себе си, и хората няма да имат добро мнение за вас. Ка-' то имате добро мнение за себе си, ще имате добро мнение и за окржжаващите.
Мнозина се мислят за сиромаси и каз-втт, че нямат средства за учители, да ги учат. Те" не знаят, че Онзи, Който учи всички хора, това е Бог. Той учи човека отвътре чрез самия живот. Той го учи чрез злото и чрез доброто. Той го учи чрез всички блага и чрез всички несгоди. Следователно. Бог иска от човека да има пълна в-вра и пълно упо-вание в Него. Бог иска човек да прилага любовта, както Той я прилага. Бог е толкова снизходителен, че не иска от човека да бъде дълготърпелив, но поне търпелив. Той не иска от човека да бъде вселюбещ, но да бъде поне любещ.
Като ученици, от вас се иска разумност, да използувате това, което днес ви се дава. Всвка мисъл, Всяко чувство, всвка постъпка, колкото да са малки, използувайте ги в дадения момент. Не отлагайте нещата за бъде-сще. Настоящето е ваше, а не бъдещето. Така по-стъпват разумните, добритъ\ любещитъ1 хора.
Благодарете за всичко, което ви се случ-
|ва в живота.
20. август, 5 ч. с.