Разлика между версии на „Отношение между линиите“

Версия от 21:30, 14 декември 2008

Отношение между линиите

Т. м.

Тема за следния път: „Разлика между математическо отношение и геометрически израз“.

Що е наука? Що е обхода? Има ли някакво отношение между понятията “наука и обхода“? Първото нещо, което се изисква от човека, е да се научи да ходи правилно. Ако знаеш да ходиш, наука ли е това? Ходенето има отношение към свободата. Тя се явила първо в съзнанието, когато човек изменил едно състояние в друго, от инертно състояние минал в движение. В човека има една опорна точка, която не се движи, но направлява движението. Тя е вътре в съзнанието му. Тази точка дава направление и подтик ту на единия, ту на другия крак и човек се движи. Ако животът в тази точка спре, краката престават да се движат.

Някои определят науката като система от понятия. И живата наука е пак система от понятия, но в движение. Наистина, всичко е в движение: ръцете, краката, мислите, чувствата, постъпките, способностите – всичко се движи. Правилните движения имат отношение към вътрешната обхода. В съвременните хора обходата е на заден план. Всички искат да бъдат почитани и уважавани, другите да имат обхода към тях. За да изискваш от хората това, първо ти трябва да имаш обхода към тях. Музикант си, искаш някой да ти свири, а ти нямаш желание да му посвириш. Обхода ли е това? Друг е въпросът, ако онзи, който слуша, е глух. Колкото и да искаш да му свириш, той не чува. Говори се за реалност и нереалност. Според някои, това са отвлечени понятия. В този смисъл, те гледат на реалността като на сянка, която се явява и изчезва, в зависимост от слънцето. Значи, когато слънцето ви огрява, тялото ви хвърля сянка. Реална ли е сянката? И тялото се вижда, докато има слънце. Щом слънцето залезе и настане нощ и тялото не се вижда. Реално ли е тялото? Един ден човек умира. Реален ли е той? Значи, със залязването на слънцето всичко изчезва: и сянката, и тялото, което хвърля сянка. Като изгрее слънцето, пак се явява сянката.

Що е смъртта? – Оттегляне на съзнанието от човека. Щом се оттегли съзнанието, човек умира. Това е отвлечена мисъл, която няма практическо приложение. Като разисквате върху смъртта и сенките, вие се смущавате. – Защо? – Защото се занимавате с временни залъгалки, както малкото момиченце със своите кукли: шие им роклички, облича ги, къпе ги, приспива ги. Така, повечето хора спят, събуждат се и питат: Как са кукличките? Това продължава известно време, след което казват: Дотегна ни тази игра с куклите. – Какво иде след играта? – Хората сами стават на кукли: стават от сън, обличат се, оглеждат се, нахранят се, готвят се за концерт или театър. Целия ден прекарват в приготвяне, непрекъснато сменят дрехите си: всекидневен костюм, туристически, траурно облекло и др. Хората постоянно се обличат и събличат. Срещам някои, облечени в бели дрехи, те имат някаква идея. Бялото е символ.

Питате се: Какво иска да ни каже Учителят с това? – Нищо особено. Ако приятелят ви дава една ябълка, какво иска да каже с това? Или ако ви напише едно писмо, какво иска да каже? – Написал няколко реда на един лист и ви го изпраща. Иска да покаже, че е грамотен. Който пише, иска да покаже, че е учил. Когато момичето или момчето стане петнадесетгодишно, то пише върху най-великата тема – Любовта. Грандиозна работа! Като дойдат до тази тема, ангелите казват: Ето една много трудна тема и се отказват от нея. А на земята, петнадесетгодишни момичета и момчета свободно пишат върху любовта. Кой от вас, като чете една любовна тема, е доволен от нея? Кажете ми, как започвате любовната тема? Понеже имате много сенки в любовта, не можете да отговорите на въпроса. Вие разглеждате лично любовта.

Всяко движение е подтик на любовта. Движа се по направление към ябълката. Влюбил съм се в нея. Вдигам ръката си нагоре, откъсвам една ябълка и я изяждам. Първият подтик на любовта е движението. После отправяме погледа към предмета и най-после го приемаме в себе си. Да се стремиш да станеш министър, това е пак любов към ябълката, но в друга форма. Властта, към която се стремиш, е пак любов към плода. Ти искаш, каквото заповядаш, да стане. Кой министър е постигнал това, което мислел? Издава заповед, но не става според заповедта. Какво е направил той сам от това, което е пожелал? – В края на краищата, той сам се е лъгал. Мислиш ли, че като следваш университет, ще знаеш всичко? Какво са ти помогнали в живота математиката, естествените науки, химията? Правиш изчисления, доказваш теореми, но не знаеш, къде да ги приложиш. Не критикувам науката, но казвам, че нещата не се реализират така, както са поставени във вашия ум. Ето, тази сутрин сте дошли тук да слушате лекцията. Знаете ли точно, какво искате?

В село Николаевка, Варненско, в една от стаите на църквата живял един стар калугер. През великите пости, един познат му донесъл едно шише със старо вино. Той пил една – две чашки от това вино и се развеселил. В това време, дошли няколко млади момичета от селото да се изповядат преди причастието. Той ги запитал: Какво искате? – Да се изповядаме. – Елате тук, днес ще ви изповядам с пилата. Ще изтъркам всичките ви грехове. Като видели пилата, момичетата хукнали да бягат. Защо бягат? – Този начин на изповед им се видял крайно неестествен. Друг е въпросът, ако старият калугер беше сложил епитрахила си и да беше започнал да чете. Това е в реда на нещата. И вие имате някои неправилни идеи и постъпки, с които отблъсвате хората.

Да се върнем към въпроса за обходата. Това понятие е широко. То значи, да се обхождаш разумно със себе си, с ближния си и с природата. Разумната обхода подразбира живот. Всичко в света е живо. Казвате: Суха, мъртва математика. Не, жива е математиката. Вие боравите с числата 1, 2, 3... като с живи единици. Какво е отношението между числата 1, 2, 3? Две единици, събрани заедно, дават две: 1 + 1 = 2; три единици, събрани заедно, дават три: 1 + 1 + 1 = 3. Какъв смисъл има числото две? Единицата, сама за себе си, има известни качества, обаче, събрана два или три пъти, полученото число придобива други качества. Ако вземете правата линия АВ на фиг. 1., в действителност, тя е невидима. – Може ли правата линия да се счупи? – Може, но тогава се получава счупена линия, фигура 2. Правата линия може и да се огъне, фигура 3. И трите линии – правата, счупената и огънатата са функции на нещо. Например, ръката, изнесена напред или настрана, представя права линия. Като се свие в лакета, за да се приближи към рамото, образува се счупена линия. Всъщност, ръката не е счупена. Ръката се е свила, в зависимост от заповедта на мозъка. Има и овална линия, фигура 4. Правата линия подразбира път на най-големите съпротивления в природата. Който иска да върви по права линия, ще знае, че ще срещне големи съпротивления. Когато се говори за чист, свят живот, за морал, за идеал имаме предвид човек, който се движи по права линия. Той неизбежно се натъква на големи съпротивления и мъчнотии. – Как ще се справим с мъчнотиите си? – Като се огънете. – Но тогава пътят се продължава. – Когато пътят се продължава, мъчнотиите се намаляват; когато пътят се съкращава, мъчнотиите се увеличават. Ако имаш големи мъчнотии, ти си съкратил пътя. Съкратил си пътя, но си увеличил придобивките. Големите мъчнотии и страдания носят големи придобивки. Малките мъчнотии и страдания продължават пътя, но и придобивките са малко.

Днес всички хора искат да бъдат учени, но не знаят, как да постигнат желанията си. Естествено е вашето желание, защото знанието ще ви помогне за разрешаване на противоречията и мъчнотиите. Тръгваш на път. Трябва да минеш през една гъста гора, но те е страх, не се решаваш и се връщаш назад. Ако имаше знания, щеше да се справиш със страха. Изучаваш математика и дохождаш до една трудна област – не можеш да я преминеш. Спираш се там и не знаеш, как да излезеш от нея. Ако имаше знания, щеше да се справиш с мъчнотията. Кой е най-високият връх в математиката, химията, физиката? Всяка наука има високи върхове. Някои атоми се движат по права линия, други се движат по огъната линия, а трети – в кръг. Това са три прояви, свойства на самата материя. Това става не само с атомите, но с цялата органическа природа. Зад всяка линия се крие едно съзнание със специфично разбиране. По каква линия се движи светлината? – По огъната, т.е. вълнообразна. Който разбира законите на движението, по тази линия, по нейните вълни познава, какви сили, какво съзнание я управляват. Аз зная причините, защо една линия е права, друга огъната или овална. Казват за някого, че има праволинеен характер. – Няма нищо лошо в това. Ако се движи на място, по права линия, това е добре за него. Еди-кой си се огънал много. – И това не е лошо. Важно е, на място да се е огънал. Ако се изправяш или огъваш не на място, това не е добре. Формата на очите не е ли овална? Ако очите са прави, носът огънат неправилно, това значи, да се влезе в разрез с природата. Тя си служи и с прави, и с криви, и с огънати линии.

Изучавайте действията на природата, формите, с които тя си служи, за да имате ясна представа за нея. И тогава, като работите върху лицето си, ще турите всяка линия на място. За да постигнете това, трябва да изучавате физиономията. Физиономистите разполагат с много факти от своята област, но не знаят, де да ги поставят; не могат да съпоставят нещата, поради което се натъкват на много изключения. Какво означават дебелите вежди, широкият нос, голямата уста, острата брада? Като се изучава брадата, трябва да се обърне внимание на устройството й. Основата на устата са две прави линии. Важно е, дали тези линии са еднакви, има ли симетрия между тях. После, при оформянето на устата става по-голямо или по-малко огъване на линиите. Ако огъването е навътре, това е признак на нещо отрицателно; ако огъването е навън, това означава положителна черта в човешкия характер.

И тъй, изучавайте причините на нещата. Трябва да минеш през една гора, но се страхуваш. Запитай се, защо се страхуваш. Като се наблюдавате, намирате, че причината за страха се крие в отсъствието на прави линии у вас. Ако правите линии преобладават у вас, вие щяхте да минете през гората. Онзи, у когото липсват правите линии, или са малко, е човек без воля. На него не може да се разчита. Аз мога да опиша лицето на такъв човек и какви дефекти има на лицето си. Някой казва: Аз не мога да се огъна. – Как ще се огънеш, когато ти липсват такива линии? Такъв човек няма обхода, няма вкус. Той е небрежен в облеклото си, дрехите му са нечисти, с петна по тях. Каквато работа започне, не я свършва. Запише се в някое училище, и него не свършва. Там трябва да се огъва, а той не може. Някога пък се огъва там, където не трябва.

Има два вида огъвания: съзнателни и несъзнателни. Нещастията на хората се дължат на несъзнателните огъвания. Предприемаш една работа, но пропадаш. Ти си сигурен в себе си и се чудиш, защо пропадаш. Причината е в това, че не знаеш, как да се огъваш. Дойдеш до едно място, речеш да се огънеш, но пропаднеш. Не си внимателен, не знаеш, на кое място да се огънеш и като решиш да го направиш, попадаш в трап. Това е резултат на несъзнателно огъване. Вървиш и мислиш, че пътят е равен, гладък, но като не разбираш законите, изненадваш се – пред тебе трап. Дълбочината на трапа може да е само един метър, но ако отдалеч видеше това място, щеше да го прескочиш. Който се огъва съзнателно, той предвижда нещата, знае, къде да се огъне и къде не и избягва катастрофите в живота.

Днес аз ви говоря за неща, които не знаете. Къде са правите, огънатите и овалните линии, не знаете. Като ви наблюдавам, намирам, че в известно отношение, вие сте като просяци – слепци. Един ги води, а те напипват пътя след него. Това са хора без убеждения. Днес приеме едно убеждение, утре се откаже от него; на третия ден се връща към първото си убеждение и тръгва напред. Докато даде обещание, че ще следва правия път, виждаш го, че тръгнал назад; лута се натук-натам, опитности придобива. И това е наука. Аз не ги съдя, но казвам, че в някои отношения приличат на „битолски просяци“.

Отиват двама просяци от Битолско в едно село, да просят. И двамата се представят за слепи: единият с едното око, а другият с двете. За да маскират истинското положение, турили на очите си люспи. Едноокият води слепия за ръка и ходят от къща на къща, да им дават нещо за Господа. Водачът свири на гъдулка. Влизат в къщата на един селянин, буден българин. Като ги видял, той се усъмнил в тях и казал: Какво сте тръгнали да просите? Човек не може да си отвори вратата от вас. Досега аз не съм вдигал ръка на просяк, но днес реших да ви набия. Взел той една цепеница в ръка и ги погнал. Пръв водачът хукнал да бяга и восъчните люспи паднали от окото му. И вторият хукнал да бяга. Люспите и от неговите очи паднали. Така се открила лъжата им. Същият селянин срещнал един ден селския поп и му казал: Дядо попе, аз отворих очите на двама слепци. – Как направи това? – Едва им показах сопата, те прогледнаха и удариха на бяг. Питам: При това положение, вторият слепец има ли нужда от своя водач? Положението е вече ясно. Когато известен въпрос се проучи добре и човек придобие светлина, той става вече ясен. Следователно и вие можете лесно да се ориентирате по известни въпроси, ако имате светлина. Обаче, преди да придобиете нужната светлина и знание, вие се водите като слепци. Докато нямате светлина, вие пипате нещата, но като усилите зрението си, те стават ясни.

От всички се изисква обхода. Изобщо, вие нямате взаимно уважение едни към други. Един от вас казва за другиго, че нищо не знае. Други казват за първия, че не е благороден. Не е въпрос за благородство, а за обхода. Да имаш обхода, това значи, да си определил отношенията си към природата. Така ще разбереш, каква велика разумност владее в природата. Като се обхождаш добре, ще покажеш на хората, че произхождаш от разумен център. С това не препоръчваш само себе си, но и разумната природа. Ако постъпваш неразумно, ти петниш и себе си и природата. – Такъв ме е създала природата. – Не казваш истината. – Така мога, така постъпвам. – Не говориш разумно. – Такова е моето естество. – Какво е твоето естество? Ако имаш ревматизъм и се огъваш от болки, това в природата ли ти е?

И тъй, изучавайте се с цел да разберете, кои линии ви липсват и кои са на своето място. Ако ви липсват правите линии, разумната воля във вас е слаба; ако огънатите линии не са на място, волята ви е слаба. Ако ви липсват овалните линии, сами ще си отговорите, какво ви е нужно. Казвате, че човек не е съвършен, все му липсва нещо. Съвършен е онзи човек, у когото правите, огънатите и овалните линии са на мястото си. Ако паметта ви е слаба, коя е причината за това? – Слабата памет се дължи на отсъствие на вкус, на обхода, т.е. на отсъствие на огънатите и на овалните линии. Турете тези линии на място и паметта ви ще се усили. Някога у вас се натрупват много желания и впечатления, искате да ги реализирате. Лесно ще се реализират, ако сте сами, обаче, още много хора имат същото желание. Ако само двама се конкурират в едно и също желание, въпросът е лесен, но дойдат ли трима, четирма и повече, какво ще се прави тогава? Да конкурираш с десетки и стотици хора за едно и също място, това е напразно изразходване на енергия. Ако някой се състезава за професорско място и не спечели конкурса, поне ще придобие някакво знание. Учени, писатели се състезават, всеки в своята област и който издържи състезанието, получава първа премия, например, Нобеловата. Колко учени химици, физици, астрономи, математици работят в природата, без да получат някаква премия. Само за премия ли трябва да работи човек? Всеки човек е длъжен да работи. Има една премия, за която трябва да се работи – животът. Искаш да живееш, ще държиш конкурс и като го издържиш, ще получиш най-хубавата премия – животът. Ако не разбираш отношенията между правите, огънатите и овалните линии, ще пропаднеш на конкурса. Ако правите, огънатите и овалните линии са на мястото си, те имат смисъл. Мястото на правата линия е в носа. Единствената права линия на лицето е носът. Той е образец на права линия. Носът на някого може да е огънат, то е друг въпрос. Обаче, носът е представител на правата линия. Устата е представител на огънатата линия, а очите – на овалната линия. – А на кривата линия кой е представител? – Ухото.

Ще ви дам следната задача: Мислете върху думата обхода. Какво се разбира под „обхода“? Пишете върху темата: „Обхода“. Кой каквото знае върху въпроса, да пише. Забелязвам, че вие не пишете темите си. Ще кажете, че за да имате правилна обхода, нужно ви е любов, мъдрост, истина и с това изчерпвате въпроса. За да имате правилна обхода, отношенията ви към природата трябва да бъдат правилни. Кое е онова тяло на физическия свят, към което имате най-хубаво отношение? – Слънцето. Ето защо, досега никой не се е наситил на слънцето, на неговата светлина и топлина. Няма живо същество в света, от най-малкото до най-голямото, което да не се отнася с любов към Слънцето. То никога не омръзва. Всеки гледа на него с разположение. Колкото и да е скръбен човек, като види Слънцето, скръбта му веднага се сменя с радост. Какви трябва да бъдат отношенията ни към хората? – Каквито са към слънцето. Това е мярката. Аз седя за човека по отношението му към Слънцето.

Сега, като ви говоря за обходата към себе си, към ближния и към природата, имам предвид отношението ви към Слънцето, чрез което се изявява Божественото в света. За да имаш обхода към човека, представи си, че познаваш неговата душа. Това значи, да видиш изгрева на неговото Слънце. Само така ще познаете Божественото в човека. Човек се почита не за онова, което той представлява отвън, а за Слънцето, което изгрява на неговия хоризонт. Ако не видите Божественото в човека, не може да имате обхода към него. Кога обходата ви към чешмата ще бъде правилна? – Когато от нея тече чиста, хубава вода. Ако чешмата е пресъхнала, не може да имате обхода към нея. От това гледище, човек е жив извор, който постоянно блика и тече. Ако искаш да имам обхода към тебе, бъди жив извор. И ако аз не се отнасям към него добре, грешката е в мене. Престане ли да извира, грешката е в него. За да изправи грешката си, изворът трябва отново да потече. Новите идеи – това е водата на живия извор. Нека и у вас да потекат новите идеи. Днес, повечето хора са затворени кранове. Говори се за Бога, за любовта, за мъдростта, за истината, но тук – там ще капнат няколко капки вода.

Какво остава от всичко, което досега ви говорих? Коя е най-важната мисъл в тази лекция? – Разумната обхода и отношенията между правите, огънатите и овалните линии. – Значи, обонянието представя права линия, чувствата – овална, а вкусът – огъната линия. Аз наричам идеален онзи човек, който има прави мисли, огъваем вкус и овални чувства. Според вас, в идеалния човек всичко е право – и мислите, и вкусът, и чувствата. Не, такъв човек няма никакъв идеал. Ако работникът е с нечиста дреха, аз го извинявам. Той е работил, затова се изцапал. Ако дойде при мене добре облечен човек, префинен, но нищо не работил, казвам: Този човек няма никакво съдържание. Той не е лош, но е човек на рекламата. Той носи фирмата на огънатите, на кривите линии, но нищо не работи. Той само угажда на хората. И това не е лошо, но сам не може да се ползва от него. Който има силно развити чувства и желае само да се харесва на хората, нищо не постига. Да мислиш, че ще угодиш на хората и ще им се харесаш, ти си на крив път. Даже и природата не може да угоди на хората.

И тъй, дето работи умът, там са правите линии; дето работи сърцето, там са овалните линии; дето вкусът се изявява, там са огънатите линии. Значи, между правите, огънатите и овалните линии има известно отношение. Творчеството на природата започва с правите линии; после идват огънатите и най-после – овалните. Без прави линии няма творчество, те са началото. Те са идеалът, мярката за правилната обхода. Умът не може да работи без прави линии. Дето са правите линии, там преодолява работата на ума. Който отлага нещата, умът му е слаб. Ако искаш да усилиш ума си, никога не отлагай. Силен е умът на човека, когато прилага волята си в действие. Значи, без воля умът не може да бъде силен.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

20. Лекция от Учителя, държана на 10 февруари, 1933 г. София – Изгрев.