от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Отношение между нещата== Размншление. Тема за следния път: „Разлика между добро и правда," Щ...)
 
Ред 5: Ред 5:
 
Тема за следния път: „Разлика между добро и правда,"
 
Тема за следния път: „Разлика между добро и правда,"
  
Ще прочета 20 и 21 сг. 11 гл. от евангелието на Матея.
+
Ще прочета 20 и 21 ст. 11 гл. от евангелието на Матея.
  
Ще обърна вниманието ви върху неща, които I рябиа да залегнат в съзнанието ви, а именно: Въпросът за старото и новото. Те не си подхождат. Старото е минало своето време новото не прилича на миналото. Ако н новото е подобно на миналото, вие живеете в еднообра-ьието на живота. Нещастията произтичат от еднообразието. И природата не го иска. Тя има отвръщение към еднообразието. Ти седиш, мислиш нещо, но си недоволен. Защо? Сам не знаеш. Мъчно ти е пешо, но не знаеш причината. Ще кажеш, че си I ла ден. Кой не е гладувал? Гладът е потик в човека. Че си -гладен, че си 1ладувал, това не е лошо. – От три деня ни-шо не съм ял. – Пак ще ядеш. Чрез глада ще влезеш в един особен порядък. Ти мислиш, че като си гладен, светът ше се свърши.
+
Ще обърна вниманието ви върху неща, които трябва да залегнат в съзнанието ви, а именно: Въпросът за старото и новото. Те не си подхождат. Старото е минало своето време новото не прилича на миналото. Ако и новото е подобно на миналото, вие живеете в еднообразието на живота. Нещастията произтичат от еднообразието. И природата не го иска. Тя има отвръщение към еднообразието. Ти седиш, мислиш нещо, но си недоволен. Защо? Сам не знаеш. Мъчно ти е нещо, но не знаеш причината. Ще кажеш, че си гладен. Кой не е гладувал? Гладът е потик в човека. Че си гладен, че си гладувал, това не е лошо. – От три дена нищо не съм ял. – Пак ще ядеш. Чрез глада ще влезеш в един особен порядък. Ти мислиш, че като си гладен, светът ще се свърши.
  
Всички сте изучавала аритметиката. Знаете да събирате, да изваждате, да умножавате и да делите. Например, при числото 1235, като
+
Всички сте изучавали аритметиката. Знаете да събирате, да изваждате, да умножавате и да делите. Например, при числото 1 235, като прибавим друго число, става увеличаване и получаваме числото 12 356. Всяка цифра, прибавена отдясно на числото, го увеличава. Обаче, и наляво цифрите увеличават числата. Например, имаме числото 71 235. Обикновено, числата се увеличават, като се прибавят цифри на опашката им, а не на главата. Значи, и между хората, и между животните опашката е важна. Гледаш, едно животно върви и върти опашката си. И човек върти опашка. Без опашка нищо не става. Но опашката не разрешава въпросите. Въртиш опашката си и казваш: Моята опашка няма ефект. Значи, работата не се решава по стар начин. – Ама остарях! – Влез в новия порядък на нещата – Защо? – Мисли по това. В питането защо няма никаква философия. Със защо да е така или защо да не е така, нищо не се решава. Във философията на антитезите няма прогрес. Щом пишат за едно, ще пишат и за друго. – Защо светът е създаден така? – Защото не е създаден другояче. Вие, които питате, не знаете, но онези, които са го създали, всичко знаят. Какво ще ви кажат те? Те казват: Като направите това, което ние сме създали, тогава ще ви отговорим на въпросите. Вие искате да знаете, защо и как нещата се увеличават и намаляват. Като отнемеш една цифра отляво или отдясно на числото, то ще се намали. Като прибавиш една цифра отзад  или отпред на числото, то ще се увеличи.
  
+
Като изучавате числата, ще видите, че всяко число има свои специфични качества. Например, броите 1, 2. – Какво? – Две очи, ляво и дясно. Кое от двете очи е създадено първо? – Дясното. – Дясното око има отношение към ума, а лявото – към сърцето. Значи, имаме око на мисълта и око на чувствата. Кое е окото на постъпките, на волята? То е някъде в мозъка; то е третото око на човека. Постъпката е крайният предел, до който човек може да се изяви. По-далеч от постъпката не може да отидеш. Ако постъпката ти е лоша, не можеш да я поправиш. Ще внимаваш, втори път да не грешиш. – Значи, всичко е свършено с нас. – Нищо не е свършено, ще вървите напред. Животът не се занимава с грешките на хората. Че си сгрешил, това не значи да стоиш на едно място. Че някой умрял, това не значи да седите около него и да плачете. Вие не разбирате какво значи смърт. Умрял човекът, т. е. излязъл от затвора. Лошо ли е това? Търсиш го в затвора, но никъде го няма. Само оковите му останали. Кое е по-добре: да бъдеш затворен или да си свободен? Свободата е над всичко. – Ама страдал някой, мъчил се, огъвал се на една и на друга страна. Много естествено, в затвора е, търси начин да се освободи от мъчнотиите си. Не се излиза лесно от затвора, от ограничителните условия на живота. Като умира, човек мисли, как да изплати полиците си. Пред него се изпречват всичките му кредитори – Иван, Драган, и той търси път, отде да излезе. Този го хване, онзи го хване, искат да плати. Ще кажете, че умрелият отива при Господа, да го съди. – Бог никого не съ-
245
+
 
+
прибавим друго число, става увеличаване и получаваме числото 12,356. Всяка цифра, прибавена отдясно на числото, го увеличава. Обаче, и наляво цифрите увеличават числата. Например, имаме числото 71,235. Обикновено, числата се увеличават, като се прибавят цифри на опашката им, а не на главата. Значи, и между хората, и между животните опашката е важна. Гледаш, едно животно върви и върти опашката си, И човек върт*; опашка. Без опашка нищо не става. Но опашката не разрешава въпросите. Въртиш опашката си и казваш: Моята опашка няма ефект. Значи, работата не се решава по стар начин. – Ама остарях! – Влез в повия порядъчна нещата–.Защо? –Мисли по това. В питането защо няма никаква философия. Със защо да е така или защо да не е така, нищо не се решава. В философията на антшезите няма прогрес. Щом пишат за едно, ще пишат и за друго. – Защо светът е създаден така? – Защото не е създаден другояче. Вие, които" питате, не знаете, но онези, които са го създали, всичко знаят. Какво ще ви кажат те? Те качват: Като ньправите това, което ние сме създали, тогава ще ви отговорим на въпросите. Вие искате да знаете, защо и как нещата се увеличават и намаляват. Като отнекеш е;зиа цифра отляво, или отдясно на числото, то ще се намальг. Като прибавиш една ппсора отзад, или гтп^ед на числото, то ще се увеличи.
+
 
+
Като изучавате числата, ще видите, ч^ гс~-ко число има свои специфични ка геетва. 1 !ап;. -
+
 
+
+
246
+
 
+
мер, броите 1, 2.–Какво? – Две очи, ляво и дясно. Кое от двете очи е създадено първо? – Дясното. – Дясното око има отношение към ума, а лявото–към сърцето. Значи, имаме око на мисълта и око на чувствата. Кое е окото на постъпките, на волята? То е някъде в мозъка; то е третото око на човека. Постъпката е крайният предел, до който човек може да се изяви. По-далеч от постъпката не може да отидеш. Ако постъпката ти е лоша, не можеш да я поправиш. Ще внимаваш, втори път да не грешиш. – Значи, всичко е свършено с нас. – Нищо не е свършено, ще вървите напред. Животът не се занимава с грешките на хората. Че си сгрешил, това не значи да стоиш на едно място. Че някой умрял, това не значи да седите около него и да плачете. Вие не разбират: е, какво значи смърт. Умрял човекът, т. е. излязъл от затвора. Лошо ли е това? Търсиш го в затвора, но никъде го няма. Само оковите му останали. Кое е по-добре: да бъдеш затворен, или да си свободен? Свободата е над всичко. – Ама страдал някой, мъчил се, огъвал се на една и па друга страна. Много естествено, в затвора е, търси начин да се освободи от мъчнотиите си. Не се излиза лесно от затвора, от ограничителните условия на живота. Като умира, човек мисли, как да изплати полиците си. Пред него се изпречват всичките му кредитори – Иван, Драган, и той търси път, отде да излезе. Този го хване, онзи го хване, искат да плати. Ще кажете, че умрелият отива при Господа, да го съди. – Бог никого не съ-
+
  
 
   
 
   

Версия от 23:11, 5 януари 2009

Отношение между нещата

Размншление.

Тема за следния път: „Разлика между добро и правда,"

Ще прочета 20 и 21 ст. 11 гл. от евангелието на Матея.

Ще обърна вниманието ви върху неща, които трябва да залегнат в съзнанието ви, а именно: Въпросът за старото и новото. Те не си подхождат. Старото е минало своето време новото не прилича на миналото. Ако и новото е подобно на миналото, вие живеете в еднообразието на живота. Нещастията произтичат от еднообразието. И природата не го иска. Тя има отвръщение към еднообразието. Ти седиш, мислиш нещо, но си недоволен. Защо? Сам не знаеш. Мъчно ти е нещо, но не знаеш причината. Ще кажеш, че си гладен. Кой не е гладувал? Гладът е потик в човека. Че си гладен, че си гладувал, това не е лошо. – От три дена нищо не съм ял. – Пак ще ядеш. Чрез глада ще влезеш в един особен порядък. Ти мислиш, че като си гладен, светът ще се свърши.

Всички сте изучавали аритметиката. Знаете да събирате, да изваждате, да умножавате и да делите. Например, при числото 1 235, като прибавим друго число, става увеличаване и получаваме числото 12 356. Всяка цифра, прибавена отдясно на числото, го увеличава. Обаче, и наляво цифрите увеличават числата. Например, имаме числото 71 235. Обикновено, числата се увеличават, като се прибавят цифри на опашката им, а не на главата. Значи, и между хората, и между животните опашката е важна. Гледаш, едно животно върви и върти опашката си. И човек върти опашка. Без опашка нищо не става. Но опашката не разрешава въпросите. Въртиш опашката си и казваш: Моята опашка няма ефект. Значи, работата не се решава по стар начин. – Ама остарях! – Влез в новия порядък на нещата – Защо? – Мисли по това. В питането защо няма никаква философия. Със защо да е така или защо да не е така, нищо не се решава. Във философията на антитезите няма прогрес. Щом пишат за едно, ще пишат и за друго. – Защо светът е създаден така? – Защото не е създаден другояче. Вие, които питате, не знаете, но онези, които са го създали, всичко знаят. Какво ще ви кажат те? Те казват: Като направите това, което ние сме създали, тогава ще ви отговорим на въпросите. Вие искате да знаете, защо и как нещата се увеличават и намаляват. Като отнемеш една цифра отляво или отдясно на числото, то ще се намали. Като прибавиш една цифра отзад или отпред на числото, то ще се увеличи.

Като изучавате числата, ще видите, че всяко число има свои специфични качества. Например, броите 1, 2. – Какво? – Две очи, ляво и дясно. Кое от двете очи е създадено първо? – Дясното. – Дясното око има отношение към ума, а лявото – към сърцето. Значи, имаме око на мисълта и око на чувствата. Кое е окото на постъпките, на волята? То е някъде в мозъка; то е третото око на човека. Постъпката е крайният предел, до който човек може да се изяви. По-далеч от постъпката не може да отидеш. Ако постъпката ти е лоша, не можеш да я поправиш. Ще внимаваш, втори път да не грешиш. – Значи, всичко е свършено с нас. – Нищо не е свършено, ще вървите напред. Животът не се занимава с грешките на хората. Че си сгрешил, това не значи да стоиш на едно място. Че някой умрял, това не значи да седите около него и да плачете. Вие не разбирате какво значи смърт. Умрял човекът, т. е. излязъл от затвора. Лошо ли е това? Търсиш го в затвора, но никъде го няма. Само оковите му останали. Кое е по-добре: да бъдеш затворен или да си свободен? Свободата е над всичко. – Ама страдал някой, мъчил се, огъвал се на една и на друга страна. Много естествено, в затвора е, търси начин да се освободи от мъчнотиите си. Не се излиза лесно от затвора, от ограничителните условия на живота. Като умира, човек мисли, как да изплати полиците си. Пред него се изпречват всичките му кредитори – Иван, Драган, и той търси път, отде да излезе. Този го хване, онзи го хване, искат да плати. Ще кажете, че умрелият отива при Господа, да го съди. – Бог никого не съ-


247

ди. Съдът е ка земята. Кредиторите съдят чо-Еека. Ако рече Бог да се занимава с дълговете ьа хората! Някой дължал известна сума, та Бог ще го тегли под отговорност. Това е невежество. Някой те обидил, а Господ ще се занимава с това. Ваша работа е да се справяте с обидите. Бог не се занимава с дълговете, с обидите на хората. И религиозните, и светските хора са крайно своенравни. Те са царски, княжески синове, които очакват всичко наготово. Те мислят, че баща им – царят, ще разреши всичките им задачи. Някога синът на овчаря е по-умен от царския син. Овчарчето може да увеличава и намалява числата, а царският син не може. Това са обикновени работи, с които не искам да ви занимавам. – Защо? – Не сте готови, не се познавате. Гледаш се в огледалото и се питаш, дали си красив. – Не си красив. Ти правиш усилия да прикриеш грозотата си. Рабога се иска от тебе, докато станеш красив. – Добър ли съм? – Виждам, колко си добър. – Умен ли съм? – И това виждам. Разбиранията ти са детински. Докато поумне-еш, много време ще мине. Какво да кажа на този човек? – Каквото и да му кажеш, ще се обиди. Ако кажа, че не е добър, не е умен, ще се обиди. Не е важно, дали си добър, или лош; важно е, да си проводник на Божествения Дух. Човек трябва да се подчинява на великия импулс в живота, който произтича от Първата Причина. Дай път на Първата Причина в себе си, тя да се прояви. Нека Бог да се про-


24Ь

яви в тебе, както намира Той за добре, На второ място ти ше се проявиш, на трето клето – ближният ти. С други думи казано: на първо място ще проявиш отношенията си към Бога; на второ място ще проявиш отношенията към себе си; на трето място – отношенията си к ьм своя ближен. Лесно се пише на дъската; Бог, Азът и ближният. Лесно е ьъншно да подражаваш на добрия човек. Подражаването е мимика. Казваш: Този е смирен, кротък човек – божа кравичка. Ако външно с такъв, това е др^г въпрос. Истински смиреният е ней-склни-ят човек. Той заема последното място и оттем наблюдава всичко, без възмущение. Топ вижда всичко, а него никой не го вюкдч. Докато хората те гледат, ти не г/ожеш ла бъдеш с.щрен; докато хората те гледат, ти не можеш да бг-деш набожен. Обръщай внимание не на х)дож-пика, но на неговите карпши. Художникъ" трябва да бъде в сянка, а картините му – в светлнщ'. Така трябва да разбирате живота. Започнат ли да ти обръщат внимание, ти сн заг] бен. '

Целта ми е да ви докажа, че 95% от страданията на хората се дължат на факта, че с; обръщат голямо внимание един на друг. Панел -на, щом обърнеш внимание на една от кокош ките си, тя е вече осъдена на смърт. Хванел кокошката, пипнеш я тук-там и в тебе се ех-бужда желание да я заколиш. Казваш: Тлт -стпчка с тази кокошка. Хубаво ядене ще стане ог пея. След теза започваш да фллесофсгъ}-


ваш, че тя трябва да се пожертвува за тебе – затова е създадена. Туряш кожа на врата й, повече не мислиш. След това се обръщаш към Господа и благодариш за хубавата кокошка. Обаче, работата още не е свършена. Ти колиш кокошката, защото си по-силен от нея. Има същества по-силни от тебе, които те разглеждат като кокошка и щог.1 те харесат, приближат се до тебе, пипнат те тук-там, докато един ден 01 режат главата ти, опекат яи я изядат. Много просто. Както ти си постъпвал, така и с тебе постъпват.

Бсг каза I? първите човеци, от всички плодове да ядат, само от плодовете на забраненото дърво да не ядат. Кой е забраненият плод? Тоза е плодът на забранения живот. Има такъв един живот. Ако този живот влезе в целокупния, животът ще вземе друга линия на движение. Мнозина имат съвсем изопачено понятие за Бета. Те гледат на Бога, като на човек, който прави, каквото си иска. Откажете се от гова разбиране; откажете се от всичко нечисто в сеое си. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога." Чистотата прави човека силен. Следователно, ако си нечист, слаб ще бъдеш. Говоря за вътрешната чистота, а не за външната. С външната нечистота човек лесно се справя. Дали си чист, или нечие]1, тоза са състояния, през които чозешкото съзнание минава. От тях зависи твоето здраве. Мисли само за твоята чистота и не гледай на другите, кой е чист, и кой нечист. Как ще по-


2Ь0

Б^аеш. кой човек е чист? Има една мярка за това. Чистият човек не боледува. Щом боледува, има нещо нечисто з него. Чия е тази нечистота, твоя или чужда, не е важно. Изобщо, всички противоречия се дължат на нечистотата. Чистотата е външната страна на човешкия дух. Докато духът работи, човек е чист; щом престане той да действува, човек стане нечист. Много естествено, докато чистиш къщата си, тя е чиста. Щом престанеш да я чистиш, всичко се покрива с прах. И прозорците да затвориш, прах>г пак влиза през тях.

Помни: Каквото и да правиш, прахът постоянно влиза в твоята душа. Коя е причината за праха? Това никой не знае. Какво нещо е прахът, това всеки знае. Дребни, микроскопиче-ски частиии, които се движат из пространството. Те обичат да ходят на гости, да посещават хората. Изхвърли навън праха. Ако не знаеш как, нищо не си научил. Ако заведеш дело против прашинките, колко време ще изгубиш? За десет милиона прашинки ще изгубиш десет милиона минути. За всяка прашинка съдът ще определи по една минута. Колко дни ще отидат за това? Колкото ти можеш да съдиш праха, полепнал по книгите, толкова и Бог може да те съди за твоите погрешни. Като види една лоша постъпва, Бог казва: Хвърлете я вън. Значи, сам Бог не се занимава с погрешките на хората. Казва се, че светът ще бъде съден. Не само, че ще бъде това, но светът вече се съди. Светът вече гори. Хората се топят вътрешно, а не външно.


251

Млад си, богат си, но не си доволен. – Защо? – Че някой не те погледнал, че времето било облачно. Това е подът на ангелите. Когато искат да се разговарят, те турят дъски на земята, за да неутрализират лошите земни влияния. Като свършат работата си на едно място, турят дъските ка друго място. Ангелите всякога разполагат с влагата. Те жертвуват пода за общото благо на човечеството. Като си заминат, те оставят пода за спомен на растенията. Превръщат го в благотворен дъжд за растенията н си заминават. Вие защо се криете от дъжда? Защото се страхувате да не се обърне в град. Това са отвлечени работи, които не могат лесно да се разберат. Някой казва, че иска да бьде добър. Ти сам не можеш да бъдеш добър. Трябва да влезеш в една система и там,' като част от нея, ще проявиш доброто. Следователно, влез в Божествената система на доброто и ще бъдеш добър. Казано е, че Бсг е направил човека по образ и подобие свое. Значи, човек принадлежи вече към Божествената система. Нищо друго не му остава, освен да прояви доброто. Пазете се от гнева, от всички отрицателни чувства, за да не погрознеете. Достатъчно е човек в продължение на една година да се гневи или да храни някакви отрица]елни чувства и себе си, за да изкриви линииге на лицето си. Изобщо, когато нисшите чувства взимат надмощие, човек погрознява; когато висшите чувства в него взимат надмощие, той става красив. Като знае-


те това, пазете се ог ниските чувства. конто идат 01 вън, или отвътре.

Едно отрицателно ч-,зстзо у хогата е лицемерието. Познавах една стара жена, баба Янка, която беше известна със своето лицемерие. Па млади години тя била красива, работна мома. Какаото пипнела, излизало кешо хубаво, Оженила се за добър, богат момък. Като и дохождали гости, тя ги приемала много добре: веднага ще наточи баиицз, ще сг01зп, ще ги гости като к}мозс. Па лохожлане и огнваке ще гп целуне, ще ги кани да дейдат пак. След два - три деня ще I а>Лс: Отде се намериха тези хора, да ьш дойдат па гости! Като че съм ги Киьила.

Пт&м: Ко! оо се пелзуъа човек от при-гръдката и целувка _а на един лицемер? При-гръдкзча има смисъл само тогава, когато човек прилобьва нещо. Майката пркгръща де!ето си, но тя внася в него живот, и то расте. II змията може да пригръща, по тази пригръдка не да-на нищо. Всяка прпгръдка, която внася Божествения живот, носи благословение за човека. Всяка пригръдка, която не внася Божественото, носи зло за човека. Същото се отнася и за погледа. Ако погледът внася Божествения зкизот, това с благословение за човека-; ако не внася този живот, това е зло. Гледам някого, и т. ой ме ши а: Защо ме гледат? – Бог те гледа чрез моите очи, да види, дали си запазил първена-чалчата чистота и красота. Този поглед има емксьл, тей внася ьсщо х}баво в човека. Ако


253

погледнете някого и не внесете Божествения живот г. него, този поглед не е на място. Повечето хора имат установен поглед, който не Екася кшцо светло в човека. Ще кажете, че и този' поглед не е лош. – Не е лош, но можете ли да сравнявате добрия кои с добрия човек? Можете ли да сравнявате дебрия човек с добрия ангел? В един ден ангелът може да посети милиони хора и да им направи добро. Колко хора може да посети светията? Колко хора може да посети обикновеният човек? Бърза е мисълта на ангела, поради което той превъзхожда и светията, и обикновения човек. Добротата на човека зависи от бързината на мисълта. Казваш: Не сьм добър, не мога да правя добро. – Със своите мисли, чувства и постъпка ти можеш да правиш добро ьа хиляди хора. Веднъж един човек ме спря с погледа си. Иска-. ше ми пари. Да му кажа нещо, намерих, че не е време за това. Той е в положението на търговец, който продава стоката си. Иска пари. За да ме пред] язположи, той ми каза: Бог да те благослози! Понеже нямах в себе си пари, мислено казах на един от минувачите да му даде пари вместо мене. Той му даде и си замина. Едно се иска от вас: да разпитате па себе си. Не мислете, че сте бедни, стари, невежи, Това е старо разбиране. Бедният, като работи, ще забогатее. Старият, крто мисли право, ще се подмлади. Невежият, като учи, ще придобие знание. Откажи се от просията, която изопачава човешкия характер.


254

Като ученици, пазе1е се от лоши другари, от лоша компания. Ти си добър, но ако компанията ти не е добра, и тп минаваш за такъв. И обратно, ако си лош, а компанията ти е добра, и ти минаваш за добьр. Недоволен си, средата ти е такава. Тъжен си, другарите ти са такива. Ти възприемаш тяхната скръб. Тоеа показва, че между всички същества има в ьтреш-на връзка. Виждаш една мравка да се дави, Ти не се спираш да й помогнеш, бързаш по твоя работа. Понеже си човек с пробудено съзнание, изпитваш гризене на съвестта, че не си помогнал на мравката. Какво става? Работата ги не се урежда. Между страданието па. мравката и твоята работа има някаква връзка. Двама млади се оженят, но животът им след женитбата е нещастен. Защо иде нещастието в този дом? Защото дедите и прадедите на младите са избягвали случаите да правят добро. И младите вървят по техния път. Днес съдбата ги възпитава чрез нещастията. Като не знаят причината на своето нещастие, хората се представят за невинни и се чудят, отде им идат мъчнотиите. – Това с лицемерие. Днес младите и старите мъчно се спогаждат. Те лицемерят помежду си. Религиозният се показва много набожен, за служител на Бога. Той ходи да проповядва с мисълта, че служи на Бога безкористно. Всъщност, той търси начин да му се плати. Много проповедници са идвали при мене, да искат пари за своите проповеди. Един иска да му помогна под предлог, че нямал пари



за път. Щом няма парл нека върви пеш. Важно е, че в него стои идеята да му се лтш-и "а работата.

Има един правилен начин са работа а именно, да поставяш всяко нещо на своето място. Ако не ьюл еш да поставиш една мисъл на нейното място, ако не можеш да поставиш едно чувство на неговото място и една постъпка – на нейното място, ти си осъден на страдания. Велика на}*аеда поставяш всяко нещо на сьоего място. Това се проверява и в природата. Едно цвеге е малко, но на мястото си, Малка служба изпълнява то. Друго цзет е с по-голямо. И то е на мястото си. Следователно, не казвай, че от тебе няма да стане човеь. Ти обиждаш и Провидението, и природата. Днес си малък, след време ще бъдеш голям. Днешните скърби ще се превърнат в бъдещи блага. Използувайте условията, които ви се дават, независимо дали си малък, или голям.

Един ангел бил изпратен на земята, да донесе подаръци на хората, всекиму според заслугата. Като носел чувала с подаръците, той срещнал една красива мома ь, като се загледал в нея, изпуснал чувала. Хората се нахвърлили върху подаръците и заграбили, кой каквото може. Понеже подаръците не били раздадени според заслугите на хората, и до днес съществува дисхармония в света. Последен пристигнал поетът. Всички подаръци били разграбени, освен един – вярата. Затова за поета се казва, че е


266

идеалист и жиБее~с вяра. Тя има приложение в далечното бъдеще.

Питате: Къде ще ни заведат добродетелите, идеализмът? Казвам: Надеждата е път към вярата. Вярата е път към любовта. Любовтв е път към. Бога. – Кой ще ни види по теза пътища? – Духът. Той ще ви научи, как,да се приближите към Бога. Любовта ще ви научи, ,как да се приближите до Духа. Вярата шб ви научи, как да се приближите до Любовта. Надеждата ще ви научи, как да се приближите до вярата. – Какво ще правим, като дойдем до Любовта? – Ще продължавате да вървите.

Сега, като ме слушате така да говоря, не мислете, че трябва да станете светии. Не е лесно да бъдеш светия. Можещ ли да носиш отговорността ва Светията? Положението, в което днес се намираш, е за предпочитане пред това на светията. В бъдеще може да станеш светия. Бъди доволен, че днес си обикновен човек. – Да, но остарях. – Това « външна страна на човека. – Обеднях, – Това е външна страна на живота. – Забогатях. – И това е външна страна на живота. Какво ти е допринесло богатството? Бедността и богатството, старостта и младостта са условия, които трябва разумно да се използуват. Млад или стар, човек трябва да изразява Божественото в себе си; да бъде из- _ разител на Великото а света. Той трябва да гледа на богатството и на сиромашията, на радостта и на страданието, на болестта и здравето, като условия за работа. Толстой казва, че


257

след всяка болест придобивал едно прозрение, ново разбиране за живота. В Божествения план, краят на всички неща е добър. В Божествения живот няма противоречия.

И тъй, да бъде мисълта ви свободна! Вярвайте в Бога и очаквайте Неговото благословение. Той всякога ще ови помага. Интересен е разговорът на пророк Йона с Бога. Йон поропта против Господа, че изсъхнала тиквата, която му пазела сянка. Бог му отговорил: Ако съжаляваш за тиквата, която Аз възрастих, как да не жаля за тези хора в Ниневия, много от които не различават лявата си ръка от дясната? Казвам: Когато измените вашия живот, и Бог ще измени отношенията си към вас. Всяка добра мисъл, добро чувство и добра постъпка са проводници на Божественото. Когато жителите на Ниневия се разкаяха и подобриха живота си, Бог се смили над тях и отмени решението си. Когато прибавиш една цифра отзад на дадено число, ти увеличаваш благата чрез скърбите. Когато прибавиш една цифра отпред, ти увеличаваш благата чрез добродетелите. Следователно, скърбите удължават живота; радостите също удължават живота.

Запишете си следната формула: Надеждата е път към вярата; вярата е път към любовта; любовта е път към Духа; Духът е път

към Бога.„

Т. м.

44. Лекция от Учителя, държана на ]9 юли, 1933 г. София. – Изгрев.