от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: Размишление върху упованието. Хората са дошли на земята да учат но след дълго учене, тъ- казв...)
 
Ред 6: Ред 6:
  
 
1 10 100
 
1 10 100
 +
 
2 20 200
 
2 20 200
 +
 
3 30 300
 
3 30 300
 +
 
4 40 400
 
4 40 400
 +
 
5 50 500
 
5 50 500
 +
 
6 60 600
 
6 60 600
 +
 
7 70 700
 
7 70 700
 +
 
8 80 800
 
8 80 800
 +
 
9 90 900
 
9 90 900
 +
 
10 100 1000
 
10 100 1000
  
Който погледне тия числа, ще каже, че това е де¬тинска работа. Наистина, детинска работа е тази, но сж.щевременно тя е и философска работа. Тя е детинска работа, но и де¬цата не се занимават с нея. Тя е философска ра¬бота, но и философит-в не я разбират. Какво оз
+
Който погледне тия числа, ще каже, че това е де¬тинска работа. Наистина, детинска работа е тази, но сж.щевременно тя е и философска работа. Тя е детинска работа, но и де¬цата не се занимават с нея. Тя е философска ра¬бота, но и философит-в не я разбират. Какво означава единицата и какво — двойката? Като съберете две единици, г дават числото две. Като съберете единицата и двойката, образува се числото три. Тройката съдържа качествата на единицата и на двойката. Двойката пък съдържа качествата на единицата. Двойката е закон на противоречие. Ако напишете две единици една до друга, без никакъв знак между т"Ьх, получавате числото 11 — закон на противоречие. Който разбира значението на числата той може да превръща енергиите, кои¬то г съдържат в себе си: положителните енергии в отрицателни и отрицателните — в положителни.
16
+
начава единицата и какво — двойката? Като съберете две единици, г дават числото две. Като съберете единицата и двойката, образува се числото три. Тройката съдържа качествата на единицата и на двойката. Двойката пък съдържа качествата на единицата. Двойката е закон на противоречие. Ако напишете две единици една до друга, без никакъв знак между т"Ьх, получавате числото 11 — закон на противоречие. Който разбира значението на числата той може да превръща енергиите, кои¬то г съдържат в себе си: положителните енергии в отрицателни и отрицателните — в положителни.
+
  
 
Какво значи, да превернете енергията на числата в себе си от положителна в отри¬цателна? Представете си, че нъжой човеж за¬сегне вашата чест, вашето достойнство, вслед¬ствие на което силно се разгневите. ГН-БВЪТ е положителна енергия. Същевременно вие има¬те желание да станете богат човек. Жела¬нието да забогатвете също представя положи¬телна енергия. Тия енергии, като положителни, взаимно се отблъскват. Как ще ги примири¬те? Да примирите тия енергии в себе си, то¬ва значи, да ги превернете: едната да стане положителна, а другата — отрицателна. Да при¬мирите тия енергии, ще рече, да ожените един мъж за една жена. Забелязано е, че когато родителите искат да оправят сина си, да го поставят в правия пж.т, те решават да го оженят. Значи, жената  ще  го  оправи.
 
Какво значи, да превернете енергията на числата в себе си от положителна в отри¬цателна? Представете си, че нъжой човеж за¬сегне вашата чест, вашето достойнство, вслед¬ствие на което силно се разгневите. ГН-БВЪТ е положителна енергия. Същевременно вие има¬те желание да станете богат човек. Жела¬нието да забогатвете също представя положи¬телна енергия. Тия енергии, като положителни, взаимно се отблъскват. Как ще ги примири¬те? Да примирите тия енергии в себе си, то¬ва значи, да ги превернете: едната да стане положителна, а другата — отрицателна. Да при¬мирите тия енергии, ще рече, да ожените един мъж за една жена. Забелязано е, че когато родителите искат да оправят сина си, да го поставят в правия пж.т, те решават да го оженят. Значи, жената  ще  го  оправи.

Версия от 15:31, 27 ноември 2008

Размишление върху упованието.

Хората са дошли на земята да учат но след дълго учене, тъ- казват: През цътшя си живот чов-Ьк се учи и все ненаучен оста¬ва.—Не е право да се казва, че човек остава ненаучен. Той научава много нътца. но все остава н^Ьшо в съзнанието му което не е на-учил. Всички хора се стремят да бъдат добри, учени силни, но в края на краищата виждат че добродетелите, знанията силата це се придобиват лесно. Колкото по-доброде-телен, по-силен и по-учен е човек, толко¬ва по-лесно се справя с мъчнотиит си.

Сега ще напиша няколко реда числа. Пър-вият отвесен ред съдържа числата от единица до десет; вторият — от десет до сто; третият — от сто до хиляда.

1 10 100

2 20 200

3 30 300

4 40 400

5 50 500

6 60 600

7 70 700

8 80 800

9 90 900

10 100 1000

Който погледне тия числа, ще каже, че това е де¬тинска работа. Наистина, детинска работа е тази, но сж.щевременно тя е и философска работа. Тя е детинска работа, но и де¬цата не се занимават с нея. Тя е философска ра¬бота, но и философит-в не я разбират. Какво означава единицата и какво — двойката? Като съберете две единици, г дават числото две. Като съберете единицата и двойката, образува се числото три. Тройката съдържа качествата на единицата и на двойката. Двойката пък съдържа качествата на единицата. Двойката е закон на противоречие. Ако напишете две единици една до друга, без никакъв знак между т"Ьх, получавате числото 11 — закон на противоречие. Който разбира значението на числата той може да превръща енергиите, кои¬то г съдържат в себе си: положителните енергии в отрицателни и отрицателните — в положителни.

Какво значи, да превернете енергията на числата в себе си от положителна в отри¬цателна? Представете си, че нъжой човеж за¬сегне вашата чест, вашето достойнство, вслед¬ствие на което силно се разгневите. ГН-БВЪТ е положителна енергия. Същевременно вие има¬те желание да станете богат човек. Жела¬нието да забогатвете също представя положи¬телна енергия. Тия енергии, като положителни, взаимно се отблъскват. Как ще ги примири¬те? Да примирите тия енергии в себе си, то¬ва значи, да ги превернете: едната да стане положителна, а другата — отрицателна. Да при¬мирите тия енергии, ще рече, да ожените един мъж за една жена. Забелязано е, че когато родителите искат да оправят сина си, да го поставят в правия пж.т, те решават да го оженят. Значи, жената ще го оправи.

17 Как може жената да оправи мъжа? — Чрез качествата, които носи в себе си. Жената пред¬ставя числото две. Двойката съдържа каче¬ствата и на едното, и на двет"Б, но тя съ¬държа в себе си едно особено качество—при¬мирение. Значи, жената има сила да примирява нещата. Тя проявява силата си, когато дойде числото три — сольта.

Следователно, ако чов-вк иска да запази достойнството си, да си пробие път, всички да го почитат и уважават, той ще изгуби богат¬ството си; ако придобие богатство, ще изгуби възможност да си пробие път, да влъзе в пра¬вата насока на живота. Чов-Ьк трябва да избе¬ре едно от дветъ- положения: или правия път, или богатството. Ако някой бъта от бойното поле, или напада неприятеля си, той тр-вбва да избере правия път пред богатството. Обаче, ако влъзе в н-вкое общество, да работи за неговото материално и духовно подигане, той трябва да бъде богат. Парит-в не обичат правия път. Отивате ли н^Ькъде да вземете пари, вие ще се изкривите малко, нтлш да бж-дете съвсем прав. Тъй щото, ЧОВ^БК трябва да знае. кога да търси правия път и кога — — богатството. Когато отстъпва от бойната линия, или когато напада неприятеля си, вой-никът търси правия път. Когато създава от¬ношения с хората. човек се огъва. Тогава той разчита на материални придобивки, на н/Ъкакво забогатяване. Обаче, и дветт^ положения, про-правяне на пътя, както и забогатяването, са 2

18 еднакви. — Защо? — Защото и в двата случая няма никакъв морал. Човек тр-вбва да из¬бере трето положение, което да се диктува от висок морал. За да се домогне до това положение, човек трябва да има познания, да знае, как да постъпва.

И тъй, като ученици, вие трябва да изуча¬вате числата, да придобиете гъвкавост като тях. Ако ученикът не изучава математика и музика, той не може да води морален живот. Когато единицата, двойката, тройката, четвор¬ката, до деветорката, се лоставят пред ну¬лата, т се увеличават десет ПАТИ. Обаче, по¬ставени след нулата, тъ- се намаляват десет пъти. Това показва, че не е безразлично, дали едно число се намира пред нулата или след нулата. Ако тия числа бъоса живи, разумни сж.-щества, нямаше да бъде безразлично, дали мъ-стото им е пред или след нулата. Чи¬слата представят разумни същества, но не и морални, защото обикновеният морал е нещо, което се налага отвън. Запримър, човек се жертвува за отечеството си по принужде-ние. Хората, обществото, държавата налагат на човека да се жертвува за отечеството. Каз-ват, запримър, че ЧОВ-БК трябва да умре за отечеството си. — Къде е писано това? Ни-къде. Хората казват, че човек трябва да се жертвува за отечеството си. за жена си, за де¬цата си и т. н. Това не е морал. Морал. кой¬то се налага на хората, е безморалие. Морал, който изхожда от обикновения физически жи-

19 вот на хората, създава ред противоречия. Истинският морал произтича от Боже¬ствения живот. Той е носител на гол'Ьма свет¬лина. Обикновеният морал, обаче, издава та¬кава малка светлина, на която не може да се чете. Какво може да направи човеж с така¬ва малка светлинна? Ако обикновеният морал представя капка вода в морето, какво може да се направи с тази капка вода? Ако десетки кап¬ки се съберат на едно мъхто. все може да се направи нъщр, но с една капка нищо не се по¬стига. Ето защо, всеки трябва да се стреми към морал, който да е поне шише, пълно с вода от извора на великия живот. Мисълта пък представя мъфка, с която черпим вода от извора и я наливаме в съдове. Мисълта има възможност да сипва вода и да я прелива от едно място на друго. В това, именно, седи силата на мисълта. Но и мисълта черпи силата си от великия извор, т. е. от живота. Ако иска¬те да се ползувате от живота, никога не си съставяйте план, как да живеете, нито опре-дъляйте посоката на движението си. Който се опитва сам да определя посоката на своето движение, без да иска, той подържа в себе си идеята, че е създател на живота. Който е създал живота, той сам е опред^влил посо¬ката на неговото движение, както и тази на своя живот. Водата сама може да намъфи своя път. Щом изтича от някой извор, тя сама ще намери пътя си. Изворът сам на¬мира своя път. Като тече надъсно и налъво,

20 нагоре и надолу, водата си пробива път й отива към морето. Дето и да отива, тя все избира правия път. Даже и да спре за извест¬но време, или да направи н'Ькакъв завой, тя пак не е в лош път. В това отношение човтж мяза на извор. Като намери Бога, той се радва, верви в правия път и мисли, че може да направи всичко. Като се натъкне на известни препятствия, той започва да криволи¬чи надътно - нал-вво и, ако не намери лесно пътя си, казва, че работата му н-Ьма да верви. Вие мислите, че работит-Б ви трябва да вер-вят по права линия, без никакво криволиче-не, и като срещнете първото препятствие, вед¬нага се обезсърдчавате и намирате, че живо-тът няма смисъл. Това е неразбиране на жи¬вота. Човтзк може да криволичи, да извива надъхно - наляво, но всЬкога да държи в съ¬знанието си правата насока на своето движе¬ние. Докато държи в съзнанието си правата насока на своето движение, човтж е в пра¬вия път. Изгуби ли тази насока в съзнание¬то си, той сам се ограничава и започва да се безпокои, че е изгубил насоката на своето движение.

Съвременнитъ- хора често губят насоката на своето движение, т. е. прекъсват връзката си с Бога по много причини. Една от при-чинит е богатството. Богатството представя бент, който спира движението на водата. Когато чов-Ьк се подпуши. той изпада в заблужде¬ния. Ето защо, той трябва да знае, че бо-

21 гатството, към което се стреми, може да бж-де само ср-Ьдство, но не и цел, нито кумир в живота му. Човек е създал паритъл Сле¬дователно. г не могат и не тр-вбва да седат по-високо от него. Като средство за взаимна услуга, като разменна монета, парит имат смисъл, но не и като кумир, като божество, на което да с0 кланят. Ще кажете, че без пари не може да се живъе. Да, без пари не може да се живъе, както и без мост не мо¬гат да се минават голямиг ртжи. Дунав, за-примтзр не може да се минава без мост. Обаче, мостът, който е нужен за човека, не е нужен нито за птицата, нито за рибата. То¬ва показва, че морал е само онова, което е задължително за всички. Морал, който не об¬хваща ц/Ьлокупния живот. е относителен. Той не е валиден за всички живи същества.

Често хората се оплакват, че никой не ги обича, че и Бог даже ги е изоставил. — — Как разбират те обичьта? Да обичаш човека, това не значи да го туриш на първо мъхто. Да обичаш човека, това не значи, да го облъчеш с най-хубави дрехи, според по¬следната мода. Обичьта по такъв начин не се изказва. Да се стреми човек към първо място. към голтши служби, към разкошно и богато облъкло, това говори за неговиг гол-Ь-ми. ненаситни желания. Ако всички хора се стре-мят към голями служби и първи мъста в обществото, кой ще заеме малките служби и последните мЪста? ВсЬки човек има желание

22 да заповядва, да разполага с слуги, които да му се подчиняват. Който има желание да за¬повядва той представя числото десет. Следо¬вателно, той може да заповядва на десет ду¬ши. Махне ли се нулата от него, той изгубва възможността да заповядва, защото остава сам, единица. Единицата е мъж който има власт да заповядва, само когато нулата стои зад него. Двойката пък е жена. Докато е сама, тя няма никаква власт да заповядва. Ту¬ри ли се нула зад нея, тя придобива власт и може да заповядва на 20 души. Жена която заповядва на 20 души, това показва че тя е директорка на нъжой пансион, или на нъжой приют. дето има 20 подчинени. Тази жена не излиза от частен дом, но от н-вкакво учре¬ждение, защото в един дом може да има най-много две—три слугини, но по никой на-чин двадесет. Числото три представя дете. Турите ли нула след тройката, получавате 30. Това число показва че детето е ученик, влиза в клас в който има 30 ученика. За да може това дете да заповядва на своит-в другарчета, предполага се, че то е по-възраст¬но от ГБХ, или поне най-способно. За да за¬повядва, човеж тр-Ьбва да има нтжакво каче¬ство с което да се налага на другиг. Значи единицата представя мъжа. двойката — жена¬та, а тройката — детето.

Като ученици, от вас се иска съзнателно отнасяне към числата, не само като към ко¬личествени отношения, но и като към живи, ра-

23 зумни същества. ВсЬко число представя живо, разумно същество, което разполага с известна енергия в себе си. Ако напишете числото 5 674, вие имате известен брой енергии, които се разли-чават не само по количество, но и по качество. Размъните ли мъхтата на цифрит в това чи¬сло, измтзнят се и значенията им. В числото 5,674 петорката е от най-голямо значение. Ту¬рите ли я на последно лгЬсто. тя става по-ма¬ловажна, т. е. тя губи цената си. Не е все едно да има човек пет хиляди лева или пет лева. По-рано числото пет е заемало висок пост, а като пет единици заема долно поло¬жение. Обаче, както и да мъхтите числата, ТБ никога не се оплакват. На каквото мъхто и да ги турите, на първо или на последно, Т-Б вина¬ги изпълняват службата си с радост. При¬ложете техната философия в вашия живот при самовъзпитанието. Дето и да ви турят, кажете си: И при това положение, аз ще из¬пълня задачата си, както тр-Ьбва. Важността на службата не седи в голямината й, но в съзнателното й изпълняване и използуване. Ако н-Ькой има пет хиляди лева на разположение и не знае, как да ги използува, той не е ра-зумен човек. Ако има само пет лева на разположение и ги използува на място, той е разумен човтж. С пет лева човек мо¬же да си купи една хубава книга за четене. Силата на човтжа не седи в положението, кое¬то заема, но в разумното му използуване. Човек тр-вбва да има такова смирение, че дето

24 и да го поставят, да бъде доволен. Смирен е онзи, който има качествата на числата, да бъде винаги доволен от мъстото, което му е дадено. Дали ще бъде единица, или една стомилионна част от единицата, човек една¬кво трябва да бъде доволен. И в двата слу¬чая той трябва да работи. За него е важно да реши задачата си правилно, а от кое място я решава, това не е важно.

Като ученици, вие трябва да бъдете го¬тови на всичко. Дето и да ви поставят, на високо или на низко място, вие трябва да бж-дете доволни. Ако днес сте професор, дър¬жите лекции на студентит за създаването на света, за слънцето, утре могат да ви отне-мат тази служба и да ви направят фурна-джия, да продавате хлъб. Ще кажете, че това положение е обидно за вас. Според мене, правенето на хлъб е пак преподаване. От това преподаване хората ще разберат повече, отколкото от лекциит. които сте им държа¬ли като професор. Каквото и да се препода¬ва на хората за създаването на земята, за съ¬стоянието на слънцето, един ден т сами ще проверят това. Първо ще се дават свободни билети на ученит, сами да отиват до слън¬цето и да проверят своит теории. Като стиг-нат на слънцето, т ще започнат да се смеят на теориит си, ще намърят, че не са съгласни с това, което сами виждат: нито разстояние¬то от слънцето до земята е такова, каквото т сж изчислили, вито състзвът на слънцето е

25 такъв, какъвто т са изследвали, нито съ¬стоянието на слънцето е огнено, каквото т са предполагали. Напротив, тъ- виждат, че на слънцето има ниви, овощни градини, лозя, както на земята, но там всичко е съвершено, като в рай. И там има училища, университети, в които жителит-в на слънцето се учат. Обясне¬нията, които ученитъ- на земята дават за слън-чевит петна, не излизат верни. Това показва, че още много н-Ьща има. които човек трябва да изучава, за да ги разбере в тяхната същина. За да дойде до абсолютната наука, до реал-ността на нещата, човтж тр-Ьбва да се спра¬ви с желанията си. да знае, кои желания са съществени и кои не са. Младият, запримър, желае да се ожени. Като се ожени, разочаро¬ва се. Момата мечтае да се ожени за княже¬ски син, а момъкът — за княжеска дъщеря. Всеки търси нещо необикновено, но като го намъри и постигне, и от него се разочарова. Не е лошо нещо женитбата, но човек трябва да знае, кога и как да се жени. Всъка женитба, станала чрез насилие, води към страдания и нещастия.

Що е женитбата? — Разумно отношение между души. Женитбата подразбира такова съчетание между душит, което никой не е в сила да разлъчи. Такова съчетание прави само Бог. Така съчетани, душит се събират, за да извершат волята Божия, а не за щастие. Които се събират, за да бъдат щастливи, тъ¬не разбират законитъ\ Какво щастие може да

26 очаква човек на бойното поле? Той отива на бойното поле здрав силен, а се връща ранен безпомощен. — Поне ще се прославя. — Каква слава е тази, да се осакати чов-вк? Вие трябва да ликвидирате с тия разбирания. Тт. са. стари разбирания, които не носят ни¬що добро. Старит разбирания правят човека нещастен. При тези разбирания хората се оплакват че никой не ги обича, никой не ги посещава. — Това е най-лесната работа. Сло¬жете трапеза и ще видите, как ще започнат да ви посещават. Или. вземете от няколко мъста пари на заем и вижте, няма ли да ви посещават. Ако пък сте майка на две - три красиви моми, домът ви ще бъде пълен с гости. Достатъчно е търговецът да разполага с стока, за да има клиенти. Обаче, това са външни отношения, но не и отношения между души. В Божествения свет нъщата се корен¬но различават от тези на земята. Каквито важни работи да имат хората на земята, в сравнение с тия в Божествения свет. т не са. нищо друго, освен детински работи. Ако човек е неразумен каквато работа и да му се даде тя все е детинска защото и той сам е дете. Обаче разумният човек всъкога свершва работата си добре. Той ра¬боти и от всичко се учи. не очаква на дру¬ги. наготово да получи нещо. Който не обича да учи, той иска наготово да му се каже истината.


27 Да кажеш истината на човек, кой¬то не е готов за нея, това значи, или да го умъртвиш, или да му дадеш да опита благата на живота. Истината не може да се обясни с думи. Също така и реалността не се обяснява. Някой иска да разбере, какво пред¬ставя реалността. Давам на този чов-Ьк клю¬ча от касата си и му казвам: Аз замина-вам за странство. Вземи този ключ, и когато имаш нужда от пари. отвори касата ми и взе¬ми, колкото искаш. — Ама пълна ли е касата с пари? Какви са парит сребърни или злат¬ни? — Не питай. Отвори касата и сам ще ви-диш какво има в нея. Едно тр'Ьбва да знае¬те: само онзи има право да се ползува от ключа на реалността. който е добил до¬верието на Бсга. ВСБКИ трябва да се стре¬ми да добие това доверие. да получи свобо-ден билет до слънцето да получи ключа от касата на реалността. както и елексира на живота за да се преверне от стар д1з-до в млад. красив момък. Който го види. ще се чуди къде е останал д-Ьдото и кой е този млад момък вмътто него. Младият мо¬мък минава за наследник на.дъ\дото, а в същ-ност той е самият д"вдо. — Можем ли и ние да получим елексира на живота? — ВСБКИ мо¬же да го получи но при условие, да има го-товността на числата дето го турят да бъде доволен от положението си. Дали сте едно от числата 5000, 600, 70 4, или нула, да ви е все едно. За вас е важно да изпълните

28 работата си, както тр-Ьбва, а на кое мъхто сте, това не е важно. Нулата означава връ¬щане на човека в миналото, да прегледа живота си, да разбере, на какво се дължи нъ-коя негова добродетел и на какво се дължи н^кой негов недъг. Неджзит на хората мо-гат да се намърят най-много в четири по¬коления на миналото. Това показва че гр^хът няма дълъг живот. Често гръхът произти¬ча от желанието на човека да придобие из¬вестно знание, вследствие на което може да йаправи крив избор и да сгръши. И като прави добро, чове^с пак има възможност да направи нъкаква гртлнка. В придобиване на известни добродетели, човек пак има въз¬можност да гръщи. — Не може ли да се из-бътне гръха?—Не може. В Божествения свет, когато се гради едно здание, всЬкога се пред-виждат две врати. През едната се влиза, а през другата се излиза. Слицото виждаме и в човешкия нос: въздухът влиза през ед¬ната ноздра, а излиза през другата. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дъсната ноздра на носа си и поемете въздуха през л-Ьвата ноздра. След това затворете и лавата ноздра, като задържате въздуха извест¬но време в дробовет си. После отворете дъ¬сната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противо¬положни течения в дробовет ви, които отго-варят на двет течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете

2$ тези упражнения за дишане, като се сверзвате с Божественото съзнание.

Следователно, теченията на живота трябва да влизат през лъвата ноздра, а да изли-зат през дясната. При това положение, тече¬нията на живота ще влизат в човешкия ум и ще отиват към душата му. Това значи, да възстанови човек своето вътрешно равнове¬сие. Ще възразите, че може да се диша едно¬временно и през дветЪ" ноздри на носа. Не е така. Ако дветЪ1 врати на човешкия нос не функ-ционират самостоятелно човечс е осъден на страдания. Този закон има отношение и към ЧОВЕТНКИГБ уши. С лявото ухо ще изучавате любовьта, а с дътното — мъдростта. Също-то можем да кажем и за рлщетв. Каквото и да прави, човек трябва да СМ"БНЯ ръцет си, ту лъсната, ту л-ввата. Когато ходи, чов-вк пак смЬня краката си. Това показва, че кол¬кото е важен дъсният крак, толкова е ва-жен и лъвият. С един крак не може да се ходи. Числото две работи навсъквде в при¬родата. В ума винаги се пораждат две мисли, а в сърцето—две чувства. Това са полюси, между които човек се движи. Интелигентность-та и разумността са други два полюса на чов-вшкия живот. Чрез интелигентността си чов-вк се сверзва с животинския свет, а чрез разумността — с ангелския свет. Оба¬че, за да се развива правилно, човек трябва да постави живота си върху Божественит за¬кони. При това положение, човек не само ще

30 се развива правилно, но каквот^ придобие и изработи, ще го задържи в себе си. гйма сж-щество, което би се осмелило в Божие при-сжтствие да отнеме от човека онова, което той сам е придобил и изработил.

В заключение на всичко говорено досега, казвам: Бъдете пъргави, пластични и подвиж¬ни като числата, че дето и да ви поставят. да бъдете доволни от мъттото си и всякога да сте готови да сменяте мъттото и служ¬бата си. Вие трябва да знаете, че мъттата, на които се намирате, са временни. Затова, ка¬квито мъчнотии и страдания да ви дойдат, бъдете доволни. Знайте, че само тълото страда, а не и душата. Физическият човек страда, но не и духовният. Ако страданията на чове¬ка станат непосилни, и той реши да се само¬убие, преди да реализира решението си, нека се нахрани добре. Щом се нахрани, той не¬пременно ще се откаже от решението си да се самоубива.

При един богат и учен човек се явил един млад момък отчаян и обезсърд-чен от живота. Той казал на учения: Го-сподин професоре, преди да изпълня реше¬нието си да се самоубия, искам да чуя вашето мнение, как вие гледате на живота. Професорът погледнал към младия момък и разбрал, че каквото и да му говори, ще бъде безпред¬метно, затова му казал: Добре сте намислили да заминете за другия свет. Аз ще ви дам препоржчително писмо до моя д-Ьдо, да ви прие-

31 ме, както трябва. Но преди да ви изпратя, бих желал да останете у нас на обт^д, да се запознаете с жена ми и с двете ми дъщери. Момъкът се съгласил да остане на об'Ьд заедно с любезния професор. В време на объда, той поглеждал ту към едната, ту към другата дъщеря на професора, които би¬ли много красиви. Като свершили объда, мо¬мъкът казал на професора: Господин про¬фесоре, аз се отказвам от намърението си да се убивам. Разбрах, че животът има смисъл. — Да, животът има смисъл, но чо-втж тр-Ьбва да знае, как да жив'ве и как да реализира желанията си. Човек неизбъжно ще мине през обзсърдчения, но той трябва да има силна мисъл с която да реагира на всич¬ки отрицателни влияния, които идат отвън. Ако в време на воина хората се въорж.жават с маски срещу задушливит газове, не тръб-ва ли ние да се ползуваме от такива маски срещу отровното действие на отрицателните мисли и чувства, които идат от външния свт/г?

Сега, за 30 деня ще ви дам едно упраж¬нение за дишане: ще поемате въздух през лъвата ноздра. В това време дъсната ноздра ще бъде затворена. При поемане на въздуха мислено ще произнасяте формулата: „Само Божията Любов е любовь". Като за¬държите въздуха известно време в дробовет си, ще отворите дъсната ноздра и бавно ще изпущате въздуха навън, като произнасяте са-

Ьй щата формула. В това време лавата ноздра ще бъде затворена. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на объд и вечер, когато имате разположение и време. При ВСБ-ко упражнение ще правите три или десет ПА¬ТИ вдишвания и издишвания. Значи, ще правите упражнението или три пж.ти на ден по три пъти, или три пъти на ден по десет пъти. Това упражнение трябва да се прави от всич¬ки без изключение. То ще ви отнеме най-мно-го 15 минути на ден. От всички се иска по¬слушание. Без послушание ученикът не мо¬же да влъзе в Божествената школа.

Т. м.

28. Лекция от Учителя, държана иа 27 февруарий, 1929 г. София.—Изгр-Ьв.