Отношения към природата
Размишление върху правдата.
Тема за следния път: „Разлика между растителното и животинското царство".
Упражнение. Ръцетз настрана. Леки и бързи движения на ръцетз, нагоре и надолу.
Като правите тззи движения, спирайте вниманието си върху природнитз движения. Като изучавате природнитз движения, ще видите, че повечето са. вълнообразни. Рздко ще срещнете в природата право, гладко движение. Каквито движения и да правите, важно е да бъдат тз хармонични. Щом са. хармонични, тз са правилни. Когато движенията на човзка са хармонични, това показва, че той има правилни отношения към природата. Докато не хармонизира движенията си с природата, човек всякога ще бъде неразположен. Стане ли сутрин от сън неразположен, още преди започване на каква и да е работа, човзк трзбва да направи нзколко упражнения с ръцетз, с краката, да се хармонизира с природата.
Правете по десет пъти на ден упражнението, което ви дадох днес. Ако състоянието ви не се измзни, направете го нзколко пъти по десет. Ако не правите упражнения за
47
смЪна на състоянията си, вие ще се принудите да се скарате с някой от близките си. По какъвто и да е начин, човек трябва да изразходва излишната си енергия. За предпочитане е така да я изразходва, че поне да свърши нъкаква работа, отколкото да развали отношенията си с някой свой близък. Чрез упражненията чов1зк изправя мисълта си. Защо трябва да мисли човек право? За да бъде здрав. Кривата мисъл влияе върху правилното кръвообръщение, а оттам и върху дейността на всички органи.
Изобщо, дали мисли, чувствува, или действува, човек трябва да се стреми към правилно изразяване. Ако не можете да свирите или да пъете правилно, дружете с човек, който е музикален. Ако не намърите такъв, правете следното упражнение: турете пръстите на ръце-те си на сл^пите очи и отправете мисълта си към музикалния център. Като правите това . упражнение често, вие изпращате кръв към този центьр и го храните. Който разбира законите на природата, той може да развива своите мозъчни центрове. По същия начин той може да си въздействува, да смекчи известни прояви на своя характер. Когато почувствувате в себе си нещо твердо, вземете следното положение : десния крак малко напред, лавата ръка на хълбока, а д-Ъсната – горе, на главата, като че сте се подпрътш. Това положение внася известно успокояване и мекота в човека. Понякога човтзк прави естествени упраж-
48
нения, без да ги обмисля. Това се дължи на висшето съзнание в човека, което регулира енергиитъ1 му. Естествените движения са. разумни и красиви. Отклони ли се от естествения живот, чов'бк започва да губи красотата и пластичността на движенията си.
Когато учительт запознава детето с бу-квиг, той пише красиво, отчетливо. Детето копира учителя си, иска да напише буквитъ1 също така красиви, но не може. Каквито движения да прави с ръката си, буквите не из-лизат сполучливи. В случая, причината, която заставя детето да прави движения с ръката си, да подражава на своя учител, е разумна, но движенията му още не са разумни и хармонични. Дълго време трябва детето да се упражнява, докато почне да пише като учителя си. Както детето прави движения, така по-стъпва и възрастният, но и неговите движения не са всякога хармонични. Нsкой човек глади веждите си, пипа очигб си, прави движения с ръцетъ" си, без да разбира смисъла на своите движения. Ако го питат, защо глади веждите си, той ще каже, че изправя космите им. Това не е истинската причина. Той прави това движение несъзнателно. В същ-ност, причината се крие другаде. Много от движенията на човтжа се дължат на н-бкои остатъци, т. е. наслоявания от минали поколения. За да разбере причините на движенията си, човек трябва да се верне назад, да проследи живота на своигб дъ\ди и прадъ\ди. В жи-
49
вота на миналите поколения се крият причините за добрите и лоши прояви на човека. Като наблюдавате човека, виждате, колко много движения прави той: ту главата си хваща, ту челото, ту ушите, а от време на време движи и ръцете си. Чрез движенията си човек регулира енергиите на своя организъм. Колкото по-съзнателни са. движенията му, толкова по-правилно се регулират енергиите на неговия организъм. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло на човека чрез двойника. Двой-никът на човека е антена, чрез която той възприема впечатления от външния свет. Тази е причината, поради която двойникът обвива човешкото тяло и го предпазва от нещастия. Колкото по-добре човеж регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатленията от външния свет.
Като знаете това, често трябва да регулирате антената си. Щом антената ви е в изправност, чувствата и мислите ви ще бж-дат правилни. Не регулирате ли антената си, каквито движения да правите, мъчно можете да си помогнете. Как може да си помогне чов"Бк, ако не знае причината на нещата? Радиото, с което съвременните хора си служат, е направено въз основа на законите, по които е построен чов'Ьшкият организъм. Ако радиото минава за сложен апарат и само специалисти могат да го пипат, колко повече може да се каже това за човешкия органи-
50
зъм. Той е апарат, хиляди пъти по-сложен от радиото.
Следователно, задачата на човек, който иска ла работи за самовъзпитанието си, се свежда към изучаване на своето гЬло. Човек трвбва да знае предназначението на всички удове на своя организъм, за да разбира състоянието, в което т се намират. За-пример, ако ръката му е чрезмерно суха, той трябва да й предаде малко влага. Как се постига това? Ще вземе една влажна кърпа и ще я прекара няколко пъти по дължината на ръцете си. Ако пък ръката му е много влажна, нека я изтрие няколко пъти с суха кърпа. Голямата сухота и голямата влага не са за предпочитане. Ако се потите много, изтривайте гЪлото си с влажна кърпа. Човек трт>бва да мие лицето, ръцет- си по нъжолко пъти на ден с чиста вода. Също така трябва да мие и ушит си. Ухото е при-емник на звуковите вълни, вследствие на което трябва добре да се измива, да не остава никакъв прах по него, нито в гънкигб му. Ако ухото ви е запушено, вие не можеге да възприемате здравословните течения на природата.
Нsкой се оплаква, че косата му е много суха, често се разбърква и стърчи нагоре. Това се дължи на голямото количество електричество, което се събрало в главата му. За да се освободи от това електричество, той трябва да хармонизира мислит- си, да ре-
51
гулира теченията на електричеството и магнетизма в мозъка си. Това се постига по вън-шен и по вътрешен път. Вътрешният път е по-мъчен. Външно всЬки може да си въздействува : ще мокри косата си по няколко пъти на ден и добре ще я разчесва. Ако навреме не освободи мозъка си от излишното електричество, човек изпитва голямо напрежение в областта на сл-бпит-б очи. За да се освободи от това напрежение и от болките в главата, добре е да туря на главата си тънко наръзани филийки от картофи. Те извличат излишното електричество от мозъка. Ако не си помогне на време, електричеството се предава на целия организъм, и човек заболява сериозно. Понякога малки причини лроизвеждат големи последствия. Като се намъри в затруднение, човек търси помощ-та на лтжарите. И това е добре, но понякога и лъкариттз не могат да помогнат.
Натъкне ли се на известна дисхармония, човек трябва да вземе мЪрки на време, да възстанови хармонията си с природата. Всб-ко нарушаване на хармонията в човешкия организъм е в зависимост от нарушаване законите на разумната природа. ВсЬка дисхармония в човешкия организъм показва, че той не може правилно да възприема енергиитъ-на природата и, вмъхто да се ползува от гбх, става известно сблъскване и сътресение в него. ВсЬка дисхармония действува разрушително. Често една дума е в състояние да
52
произведе пертурбация в организма на човека, особено ако той е чувствителен.
Като ученици, вие трябва да се самооб-ладавате, да следите за мислит, чувствата и постъпките си. Намерите ли нЬщо неправилно в тях, веднага се корегирайте. Разумни-ят човек сам се изправя. Той знае, какво да говори и с какви думи да си служи. Както радиото има ключове, които се завертват и отвертват на време, така и чозЪк има ключове, с които си служи. ВсЬки ключ трябва да се отваря на време. Има дни и часове, когато атмосферата е силно развълнувана. Ако през това време отворите радиото, звуковете не са ясни и се чува голъчм шум. Същото се отнася и до човека. Той не може през вевко време да се прояви по един и същ начин.
Следователно, иска ли да се прояви правилно, човек трябва да се съобразява с своята природа. Като познава природата си, той може да използува благоприятните условия за своето проявление. Мнозина не успЪват в живота си, защото живЪ-ят като рентиери, като клиенти на нЬкоя гостилница. Рентиерът не се интересува, отде идат парите и как са спечелени. Той знае само едно нещо, а именно, че му трябват пари. Посетительт на гостилницата се интересува само от яденето. Той влиза в една гостилница, сЬда на стол и чака да му доне-сат ядене. Като се нахрани, взима си шапка-
53
та, плаща на гостилничаря и излиза навън. Кой ще мие чинията му, кой ще събере трохи-т, това не го интересува. Така е на земята, между хората. Обаче, ако влезете в природата, между разумните същества, там не се позволява това. Като се нахраните, сам ще вдигнете трапезата, ще измиете чинията си и ще изчистите мъттото, дето сте се хранили. Не постъпите ли по този начин, н-Ъма да ви пу-снат да си отидете.
Това наричат индусите закон за карма, или закон за причини и последствия. Спо-ред този закон, кой каквото е направил, сам ще го изправи. Ако е направил нЪ-що лошо, пръв той ще понесе последствията и сам ще се изправи; ако е направил н^вщо добро, пръв той ще се ползува от благата на направеното добро. Докато жив-Ье на земята, межлу обикновените хора. човек се натъква на погргБшки, на престъпления, на кражби. Обаче, като отиде между разумните същества, той ще бъде сво-боден от грешки и престъпления, от кражби и насилия. В разумния св-бт кражби не стават. Дето оставите н-Ьщата си, там ще ги намерите, и то така запазени, както сте ги оставили. От вас се иска само едно: да помните, къде сте ги оставили. Дръжте тази идея в ума си, за да се ползувате от нея. Не казвайте, че природата не ви е надарила. Природата е надарила всички хора, но тб не знаят, как да се ползуват от своитъ* дарби.
54
Човек трябва да знае законите, с които природата работи. Ако спазва законите й, той може правилно да развива дарбите си. Всека дарба се развива правилно, ако се работи на време. Изпусне ли чов^к времето за работа, дарбата остава в своето потенциално състояние. Той трябва да чака дълго време, да попадне при нови благоприятни условия. Н-бкой иска да стане поет. Той има вътрешни условия в себе си да стане поет, но външни условия нъчиа – не е дошло още времето му. За всбки чов^бк е определено специфично време и специфични условия да прояви една от своите дарби. Той трябва да бъде разу-мен, да използува своето време и условия, а не да прави усилия, да се вмъкне в чужди условия. За това, именно, ние казваме, че за всв-ка епоха е точно определено, колко истински учени, поети, музиканти, художници, философи трябва да се проявят. Като не знаят това, мнозина се силят да се проявят, да заемат по-високо положение, да бъдат почитани и уважавани от хората. Така е за всички, които търсят човешка слава, но не и за онези, които жив-бят според законите на разумната природа.
В разумния свет отдават по-голяма почит и уважение на по-долните служби, отколкото на по-горните. Там на слугата се отдава по-голема почит, отколкото на господаря. Защо? За да се установи нужното равновесие. Господарьт съзнава това и е до-
55
волен от положението си. Ако господарьт пожелае по-големи почести, отколкото му се дават, ще му предложат да заеме положението на слуга. И ако слугата не иска големи почести, ще го заставят да вземе положението на господар. В разумния св-Ьт въпросите лесно се решават. Докато е на земята, всбки човек желае да стане цар. Обаче, в разумния свтуг нито царьт желае да стане слуга, нито слугата –да стане цар. Там всбки е доволен от положението, което заема. Не е въпрос за външното положение, което хората заемат, но за вътрешното състояние на човека. Царьт всвкога ще си остане цар, а слугата – слуга. Царьт се ползува от външно почитание, а слугата – от вътрешно. Всбки има достойнство и се ползува от почитта на хората, когато е на своето м&сто.
Колкото и да се различават отношенията на хората и тия на разумнит същества, все пак н1зкж.де има нъчцо общо. Ако наблюдавате философа на земята, или на небето, той се отличава с едни и същи качества. Външно той е деликатен, с хгЬжен органи-зъм, но главата му е добре развита – мисли право. Като ходи, той верви леко, като че не стъпва на земята. Вземе ли перо в ръката си, там показва всичкото си изкуство. Ако го сравните с някой юнак, той веднага от-стъпва пред него, дава му първо м-Ьсто. Юнакът е силен на физическия свет. Той
56
е с широки гърди, с здрави мускули. Каквото хване с ръцет си, счупва го. Обаче, като срещне философа, и види, как перото лети под ръката му, юнакът веднага отстъпва. Силата на философа е в неговата глава, а силата на юнака – в неговитв мускули. Философът е силен в умствения свет, а юнакът – на физическия. Това, което философът може да направи, юнакът не може. И обратно: това, което юнакът може да направи на земята с своята сила, философът не може. Каквито усилия да прави, философът не може да стане атлет. Ако прави усилия да се прояви като юнак, той изм-Ьня своето естество и се ръководи от щеславието. Той не прави безполезни опити. И философът може да стане силен, но не чрез физически усилия. Той е силен в мисълта си, в самообладанието. Да прави безполезни опити, това значи, да изразходва напразно енергията си. Чрез самообладанието, чрез мисълта си той може да постигне това, което атлетът постига с физическата си сила. Ако философът използува енергията си, да стане физически силен, той ще изгуби умствената си сила. И ако юнакът приложи физическата си сила за умствена работа, в скоро време ще я изгуби. Всеки чов^к трябва да се прояви на своето мъхто и всъка енергия – за своето предназначение.
Следователно, какеито усилия да прави човек, каквито желания да има, той не мо-
57
же да се прояви в всички направления. Човек живее едновременно в четири свъчга. За да изучи законите на тия светове и да ги приложи, нужно е много време. Достатъчно е всеки човек да развие по една дарба в живота си, както трябва. По този начин хората могат взаимно да си помагат и да се до-пълват. Между работника и философа сж-ществуват отошения, благодарение на нуждата, която имат един от друг. Работникът помага на философа в грубит, физически работи, а философът помага на работника в неговото умствено развитие. Вьз основа на закона за взаимопомощта, уважавайте всбки човек, без оглед на работата, която той извершва. И най-малките същества са в състояние да дадат урок на човека.
Представете си, че в двора ви има един мравуняк. Вие поглеждате към него и се готвите да го унищожите. Дойде ли тази мисъл в ума ви, спрете се за момент и помислете, защо са. дошли мравите в 'двора ви. Ще кажете, че те са. дошли случайно. Няма случайности в природата. Мравите са символ на алчност, и на краен материализъм. Следователно, явяването на мравитъ1 в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека. Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен Човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си. Вие проявявате см"Блостта на мравитъ^ да придобиете големи богатства и знания, с които да оси-
58
турите живота си. Ако пък в двора ви влЪ-зат пчели, ще знаете, че и г ви говорят н-бщо. Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък. Когато се обезсърдчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всбко цвете. Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи. Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърдчава. Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си. Ще кажете, че краката на този човек са болни. Той може да се движи и с болни крака. Достатъчно е да употреби воля, всеки ден да се упражнява, да ходи по малко. Няма да мине много време, краката му ще се усилят, и той ще започне свободно да се движи.
Като ученици, вие трябва да спрете вниманието си и върху най-малките цветя и животни, защото ти представят език на природата. В това отношение поетът е буден. Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която природата е вложила. Поетът се отличава с способността да тълкува символите, с които природата си служи. В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език. Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той.
59
В всеки цвят той вижда по едно ценно качество. Виждането се дължи на неговата интуиция. Значи, истинският поет тълкува символите на природата по вътрешен път. За това казват, че поетът е израз на човешката душа. Философът, музикантът също трябва да бъдат изразители на човешката душа.
Пишете върху темата: „Най-добрият български поет".
И тъй, искате ли да се развивате правилно, влезте в връзка с природата. Тя е крайно взискателна, но справедлива. Тя помага на всеки, който съгласува своите действия с нейните. Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага. Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената. В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне. Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети. Природата започва от малките работи. Като знаете това, и вие не трябва да пренебретеате малките работи. Стане ли въпрос за упражнения, не ги пренебрегвайте. В тях се крие нещо мощно. Те каляват волята на човека. Наистина, не е лесно човек да постоянствува в правене на малки, привидно безполезни упражнения. Човек може
60
да се освободи от упражненията толкова, колкото поетът и писателят от буквите. Те си служат с т-Ьх постоянно, заради което трябва да пишат ясно, отчетливо и красиво, да не бързат. Природата не е против бързането, но казва на човека, че и като бърза, пак трябва да бъде спокоен. Ако искате да реализирате своя идеал, да сте щастливи, бъдете еднакво бързи и в мислите и в чувствата си. Ако сте бързи в мислите си, а бавни в чувствата, или бързи в чувствата и бавни в мислиттз си, и в двата случая ще бъдете нещастни.
Коя е основната мисъл на днешната лекция? Главната мисъл бътае: „Правилни отношения към природата". Тези отношения се изразяват и в най-малките движения. Достатъчно е човеч да направи едно неправилно, дисхармонично движение, за да развали своето добро разположение, както и това на своя ближен. Бъдете внимателни в движенията си, да не направите н-вкое малко движение, с което да изразите пренебрежение към малките същества. Човешкият характер зависи от неговото правилно и неправилно отношение към природата, изразено в мислите чувствата и постъпките му. Като знаете вече цената на правилните отношения към природата, никога не пренебретеайте своите малки прояви към Великото в света. Това е истинското отношение на малкото към голямото и на голямото към малкото. Прояви-
61
те ли най-малкото пренебрежение към кое и да е живо същество, вие си създавате кар-мични отношения с него. След това трябва да минат много години, да прекарате големи страдания, за да изправите погрeшката си. Има ли желание да изправи погрЪшкитъ-си, човек е на прав пжл. По-лесно е човек да прави погръшки, отколкото да ги изправя.
— Бог е Любов , Бог е Мъдрост, Бог е Истина.
— Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина да пребъдват в нас.
3. Лекция от Учителя, държана на 13. септемврий, 1929 г. София.–Изгрев.