Разлика между версии на „От всичките най-много“

Версия от 18:02, 12 март 2010

От всичките най-много

„Истина ви казвам, че тази сирота вдовица тури от всичките най-много". (Лука 21:3)

Великото в живота се изразява не само чрез външните форми на нещата, но и чрез тяхното съдържание. В природата всяка външна форма отговаря на своето съдържание. Въз основа на това, по външната форма човек може да познае съдържанието на нещата. Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми. По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му.Това и животните разбират. Отдалеч още кучето познава, дали даден човек е добър или лош. Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек. Ако в двора влезе добър Човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост. Ако кучето може да познае дали даден Човек е добър или лош, колко повече Човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер. Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате. По какво? По външната им форма. Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото. Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече. С това качество паякът днес лови жертвите си. Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана. Като лови мушици с паяжината си, той мисли, че върши нещо добро. Такива са неговите разбирания. Той счита, че мухите са негови неприятели, вследствие на което има право да ги лови. ... Съвременната наука разглежда животните само като външни форми, без тяхното вътрешно съдържание и смисъл, вследствие на което ред още факти остават неизвестни. Да изучавате минералите, растенията и животните само като външни форми, без вътрешното им съдържание, това значи да познавате само една страна на живота. Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си. Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя нима особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл. Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл. В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание. В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот. Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното в тях. Там ще срещнете не само описанието на живота на отдълния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето. Всичко, което е станало и става на земята и на небето, е написано върху човека. Ще кажете, че това е невъзможно, понеже през всбки седем години човек претърпява коренно видоизмънение. Не само през седем години, но човек претърпява промЪна и през всбки три месеца. Формата на човека се мъни, но написаното върху него остава неизменно. Това, което ръката на живота пише, не се заличава. Всяка промъна, която формата претърпява, придава нещо към нейното съдържание.

И тъй, под думата „еволюция" ние разбираме такава промяна на формит, при която съдържанието им се увеличава.^Под думата „израждане" разбираме такава промяна на формите, при която съдържанието им се намалява. Тъй щото, когато казваме, че някой

163

човек е лош, разбираме, че става намаляване на неговата форма. Щом формата му се намалява, едновременно с това се намалява и нейното съдържание. Когато казваме, че нвкой човек е добър, разбираме, че формата му се измвня, а съдържанието й се увеличава. Какво се разбира под думата „увеличаване" в философски смисъл? В този смисъл, под увеличаване на формата се разбира разширяване на човвш-кото съзнание. Действително, когато вътрешното съдържание на човека се увеличи, става разширяване на неговото съзнание. Това, именно, означават думитв; на всяка форма отговаря съответно съдържание. С това ние си обясняваме, защо човек, с своя органи-зъм не може да живве между ангелите. Той може да влвзе между ангелит, но нвма да се ползува от твхния живот. За да се ползува от живота на ангелит, човек трябва да има органи, които да отго-варят на по-високите условия, на изискванията на ангелит. Ние виждаме същото и в живота на живот-ните. И те живеят между хората, но не могат да използуват техния живот. Те нвмат такива органи, с които да използуват по-високите условия, каквито човвшкият живот представя. Един паяк може да живве дълго време в стаята ви, но все пак ще си остане паяк. Той нищо нвма да разбере от вашите молитви, от вашето свирене и четене. И ако го запитате, кое учение е най-вврно, той ще ви отговори, че правото учение се заключава в изкуството да тъчеш паяжина и да ловиш по зъзможност повече мухи. Кучето, което живве в дома ви, не се интересува от нищо друго, освен от това, колко и каква храна ще му дадете за ядене. Какво става в вашия дом, какви са отношенията между членовете на дома ви, това не представя интерес за кучето. Културата, в която кучето живее, нвма никакви отношения към човвшката култура.

По същия начин, като говорите на съвременните хора за онзи свят, те казват: Оставете настрана този свят, той не ни интересува. Щом сме дошли на земята, ние искаме да си хапнем и пийнем добре. Това ще ни, остане. – Чудни са хората! Какво ще им остане, като си хапнат и пийнат? Къде, в коя банка ще вложат това, което им остане? Освен това, на

164

коя банка могат да разчитат? Днес положението на всички банки, на всички търговци е разклатено. Го;тбм вЪтър има около тбх. Той разклаща положението им. Който няма работа, той постоянно се тревожи – разклатено е положението му. Като намъри никаква работа, човек престава да се тревожи. Безделието е причина за тревогите в човешкия живот. Да се тревожи човек, това значи да събира сламки, да ги нарежда на купчинки и да ги пренася от едно място на друго. Ц-бл ден ги м-бсти, а вечерьта ще брои, колко купчинки е направил и колко пъти ги е прем-встил. „Сиротата вдовица тури от всички най-много." В този стих Христос обръща внимание върху факта, че сиротата вдовица, която даде последната си пара, тури от всички най-много. Съвременните хора, обаче, считат за щедър човек онзи, който дава много. 7 уважават богатите, защото много дават. За такива богати Христос казва, че тб турят от изобилието си, а не от последното, което имат. Те не туриха всичкия си имот. Я човек не може да разбере истината, не може да постигне нищо, ако не заложи целия си живот. Докато мисли, че може да намери смисъла на живота, ако не го заложи ц-Ьл за Господа, той е застанал на крива основа, той има човешки разбирания. При това положение човек е изложен на постоянни вътрешни разочарования. Който не е намърил истината, той ще се ражда и преражда, ще се жени и преженва, деца ще ражда и ще ги погребва, ще страда, ще боледува, ще изпита всички нещастия в живота. Такава е заплатата на онзи, който не познава истината. – Защо е така? – Защото гбзи хора не са познали истината. Истината е гбсно свързана с целокупния живот. Щом разбере този живот, едновременно с това човек ще разбере и истината. Л"ъй щото, когато говорим за истината, разбираме човек, който е сти-гнал до най-високото положение – да работи за Бога. Истината е в самия човек. Казано е в Писанието: „Вложил си истината в човека".«Истината не може да бъде вложена в животно или в растение, защото т^б са низши форми на проявения живот. .-.Истината е вложена в най-високата форма на земята – в човека, бил той мъж, жена или дете, като носители на образ и подобие Божие. Срещнем ли чов-Ьк, въ

165

когото гениалността, добродетелите и силата са изявени в всичката си мощ, това е човекът на истината.Жойто не може да сверже истината с себе си, който не може да я приеме като основа на своя живот, той трябва да се откаже от името „човек". В какво вврва човек, ако не в истината? Всички живи сж-щества имат свое вврую, но човек се отличава по това, че туря истината за основа на своя живот. Казано е: „Истината ще ви направи свободни". Който е придобил тази свобода, само той може да помага на себе си, той може да помага и на ближните си. Не може ли да помогне на себе си, той не може да помогне и на ближните си.

И тъй, човекът на истината не се занимава с дребнавостите на живота, не се занимава и с смърть-та, нито с спасението. Той не се занимава и с въпросите, в кого да вврва, кой народ има най-голвмо право да процъвти и т. н. За него твзи въпроси са строго опредвлени: той вврва в Единния Бог, а що се отнася до щастието на народите, той знае, че ща-стлив е само онзи народ, който държи в ума си идеята да служи на Бога. Когато всички народи се проникнат от тази идея, щастието ще потече в твх като ръка. – Вврно ли е това, или не? – Има нвща, които не могат да се доказват, докато не се видят и чуят.^Колкото и да ви убеждават в гениалността на нвкой музикант, вие трябва да го чуете, за да се увврите в истинността на това твердение. Когато ухото на човека е свързано с неговото вътрешно съдържание, то най-добре опредвля гениалната музика. – Какво нвщо е човвшката душа? – Иди, послушай, как тя пве и ще разбереш, какво нвщо е душата. Душата е велика пввица. В нейното пвние има и музика, и говор, и мисъл. В свиренето има само музика. Когато слушате велика пввица да пве, вие разбирате вече, какво иска тя да каже. Ако слушате велик цигу-лар да свири, вие се наслаждавате от музиката му, но не разбирате, какво иска да ви каже. При свиренето е нужно гадание; при пвние гаданието е излишно. Искате ли да чуете, как пве душата, вземете си би-лет, колкото и да е скъп, и идете в нвкой от свв-товните салони да я чуете. За да чуе пвсеньта на душата, заслужава човек да работи цвл живот, да

166

спечели пари за един билет. Скъпо струват биле-тите за влизане в салон, дето пее царицата на света – човешката душа.

И тъй, ако човек не може да сверже истината с своя живот, да стане за него нвщо конкретно и в цблия му живот да внася онова благо, което той очаква, тя ще остане суха наука, без всъкакво отношение към кого и да е, към самия него. Истината е нищо абсолютно, а не относително. Учените подър-жат истината, че земята се верти около осьта си и около слънцето. – Това е научен факт, не е истина. Било е време, когато земята не се е вертела. Срещате един млад момък, и всички се произнасят за него, че е добър, по цъли дни седи у дома си, все около майка си се верти. Чувате след време да се говори за този момък, че е започнал да се верти около една млада мома, не се сверта в къщи. Верти се той около момата, иска да я привлъче към себе си. Така и земята се верти около слънцето, иска по няка-къв начин да го привлъче към себе си. Не се лъже слънцето! За да не я огорчи, слънцето постоянно изпраща свои хора при нея, да я поздравят от него, да видят, какво прави, но не се лъже то, не мърда от местото си.

Като слушате тези работи, вие казвате, че са неразбрани. – За някои са неразбрани, но за някои – разбрани. Същото може да се каже и за математиката. Някои ученици добре разбират действията с числата, но щом дойдат до уравненията, нищо не разбират. Сега някои от вас ще кажат, че не е възможно земята да се е влюбила в слънцето. – За онъзи, които вярват, това е възможно. Обаче, за онъзи, които не вярват, е невъзможно. В далечното минало, земята е била малка като ябълка, но постепенно е расла, станала е голвма мома, каквато днес я виждаме, и се е влюбила в слънцето. Тя е вече мома за женене. Днес се правят големи приготовления за сватба. И ако сега стават някои неестествени работи по света, всичко се дължи на големите приготовления за сватба. Значи, на тези приготовления се дължат много от катастрофите, от пертурбациите, които стават на земята.

„Сиротата вдовица тури най-много от всички". Казвате: Какво отношение има между цитирания стихъ

167

и любовта на земята към слънцето? – Това е уравнение, което сега трябва да съставим. Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, трети-ран от хиляди години насам от различни философи. Различниттз философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят. За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пЪе. Щом я чуе да п-ве, той може вече да говори за нея.

„Тази сирота вдовица тури от всичките най-мно-го". – Защо? – Защото е турила последната си пара. Това показва, че най-малките нЪща, най-малките дарби са най-важни за човека. Тъ1 носят истината в себе си. Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света? Какво се ползува Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си? Ако никой не може да използува силата си, това не значи, че не трябва да бъде силен. Силен трябва да бъде чо-вЪк, но и разумен, да знае, как и кога да използува своята сила. Силен трябва да бъде Човек, но и безстрашен, да може да приложи силата си на време.

Един български адвокат пътувал от Търново за Севлиево. Като назл^зъл в една гжета гора, насреща му изл-взли няколко разбойници и го нападнали, с цел да го оберат, да вземат парите му. Те го обискирали, прегледали джобовете му и намерили в т-вх два гол-бми револвера. – Защо носиш тия револвери? – За зор-заман. – г\ми по-голям зор-за-ман от този има ли? Ти тр-Ьбваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери. Те го набили и го пуснали да си върви. След тази опитност той каз-вал на приятелите си: Друг път, когато трътеам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери. Втори път не искам да ме бият. – Да имам сила! – Ако имаш сила и не знаеш, как да я при-ложиш, за да не те бият, пожелай да имаш зна-

168

ние, лесно да се справиш с мъчнотиите в своя живот.

Съвременните хора се стремят към щастие. – Добре е да се стремят към щастие, но какво ще ги ползува щастието, ако животът им не се подобри? Който не познава законите на щастието, той не може да бъде щастлив. – Въпръки всичко, ние трябва да търсим щастието. – Как ще го търсите? -Като се молите на Бога? – Не, щастието не се придобива лесно. Мисли ли момъкът, че само с писма и с целувки може да спечели сърцето на момата? – Не, целувки-те и любовните писма не хранят човека. Те не мо-гат да задоволят сърцето на младата мома.

«Един руски поет се влюбил в една млада мома, от княжески произход. Като мислила, че той е богат тя се оженила за него. Преди да се оженят, той й писал хубави, любовни писма, целували се, радвали се един на друг. Като се оженили, той продъл-жавал да бъде внимателен, нвжен с нея и често й казвал: Ну, поцълуемся! – Поцълуемся. Така се продължило ден, два, три, докато най-после тя му казала: Поцълуемся, но кушат надо. Да се цълунем, но ядене, хлъб трябва. С целувки само не се живее.

И съвременните хора казват същото: Ну, поцълуемся! Братски да живеем! – Добре е да живеят хората братски, но не само на думи. Да се говори само за братски живот, без да се живее, това значи целуване. Животът не се нуждае само от целувки. Животът се нуждае от съдържание. Когато Христос казва: „Яз съм живият хлъб", това подразбира вж-трешното съдържание на живота, което хората съв-сем не разбират. Понеже т не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен из-раз. Днес христианството е съвършено изопачено. То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята. Той иде вече да ежди всички ония, които са съдействували за неговото изопачаване. Но да оста-вим настрана въпроса за еждбата на хората. Това не е наша работа. Има кой да се занимава с този въпрос. Ние се интересуваме от закона за щастието.

„Тази сирота вдовица тури най-много от всички." Тази сирота вдовица даде най-много от всички, защото заложи последната си пара.^Следователно, човекъ

169

не може да бъде щастлив, ако не заложи цвлия си живот. Само така той може да намери истината. Щастието на човека е свързано с придобиване на истината. Който може да придобие истината, той ще бъде на безопасно мвсто в свята и ще се ползува от благата на живота. Човекът на истината постига всички свои желания, защото в тях има разумност. По сърце той е добър, любещ. В него няма никаква лъжа, умраза, завист. Той живве по закона на свободата, а не по закона на необходимостта.

„Тази сирота вдовица тури от всички най-много." Ако човек не е готов, като тази сирота вдовица, да пожертвува всичко, каквото има, той никога няма да разбере истината. Коя е подбудителната причина, задето тази вдовица тури всичкото си имане в Божествената каса? Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите. г\ко тази вдовица не бъше турила последната си пара в Божествената каса, Христос не би говорил за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея. Тя даде последната си пара, защото носвше истината в себе си. Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертвува всичко, каквото имаше. Съвременният свят се подържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите. Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онвзи малки, благородни импулси, които се крият в човвшката душа. Малките, но благородни и възвишени желания съграждат чоаъшкия живот. Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всвки момент да се натъква на ред опасности. Нвкой иска в един живот да стане талант-лив, богат, любещ, мъдър, истинолюбив и т. н. Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъс-нвл. Човек трябва да знае, че всичко това е вложено в неговата душа, а днес трябва само да прояви вложеното в себе си. Ако това не е вложено в него, безпредметно е да говори той за нвкакви добродетели, за дарбите си.

И тъй, всичко онова, което вие сега проявявате, е израз на разумна енергия, която е складирана в душите ви. Като слушате да говоря така, мнозина от вас ще се запитат, плаща ли ми се за тия проповъди и по колко ми ее плаща. Щом се интересувате, ще

170

ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа. Ще ми възразите, че е писано в Евангелието: „Даром сте взели, даром давайтеГЖато казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам пред вид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства. Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам. Досега, обаче, аз още не сьм изплатил лихвите на това, което ми е дадено. Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа. Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса,съществува ли Господ, или не. Нвкои подържат съществуването на Господа, без да са Го видвли. Други пък отричат съществуването Му. Веднага ще ме запитате: Ти, който проповвдваш за Господа, виждал ли си Го? – Откак святът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа. – Възможно ли е това? – За мене е възможно, а за вас как е, не зная. Всвки може да види Господа, но трябва да знае, как да гледа. За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени. Съвременният човв ; може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко. С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда. – Защо не виждате нищо? – Защото сте турили английските лири много близо дг очите си. Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви првчат да виждате. Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед. „Тази сирота вдовица тури от всички най-много". Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо нвма да излвзе от него. Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен. Всвки оплаква живота си, счита се нещастен. – Това е сиро-тата вдовица в човешката душа, която хората с оне-правдали с своите разбирания. В същност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Бо-

171

жествената каса. Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво от това, че ти си прост работ-ник, а друг някой е директор на полиция? Послед-ният седи по цЪли дни пред телефона и постоянно му дрънкат: М1ю, какво има там? – Тук първи уча-стък, хванахме един апаш. – Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън! – АПо, какво е станало? – Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или никакви вещи? – Нищо не намерихме. – Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди, на кого, колко тояги да се ударят. Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека. Затова, ако невежият удари една плесница на никого, последният ще му удари две. С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие. Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука. И като удари една плесница на никого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея.

Сега, как постъпвал някой началник, или директор, това не е важно за нас. Това е страничен въпрос. Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си.Жак цтеше да постъпи този директор, ако бЪше облъчен в истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щтзше да хване слушалката и ще каже: ДПо, кой е там? – Първи участък. Хванахме един крадец. – Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся. Като го доведат при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи към себе си и ще му каже: Слушай, ти си имал да дължиш на никого. Колко му дължиш? – Еди-колко си. Той ще излезе с него заедно и ще отиде да плати дълговете му. След това ще му каже: Хайде, иди сега у дома си и работи честно, да не прави ш нови дългове. Мислите ли, че този човек ще се осмели втори път да краде? Когато крадецът,

172

апашът види, че има хора, които го обичат, които са готови да понесат неговите задължения, той ще се откаже от своя занаят и ще започне да живее съзнателно.

Днес се вършат кражби, престъпления, понеже безлюбието се е разпространило много. То е обхванало големи области. То е обхванало човешкото сърце. Безлюбието е прекъснало всички пътища и съобщения между хората. Безлюбието е прекженало жиците на инсталацията, отдето иде светлината на хората. Те са лишени от нужната свеглина, вследствие на което се учат на неща, които не им трябват. Вътре-шното съдържание на хората трябва да се подобри! Това подобряване трябва да става вейки ден, за което се изискват специални училища. Не е мъчно да стане човек добър. Не е мъчно да нагласи човек цигулката си. Едно малко усилие е нужно, за да нагласи цигулката си. Щом нагласи цигулката си, той взима лжка и започва да свири. Обаче, ако дадете добре нагласена цигулка в ръцете на човек, който не знае да свири, той ще вземе цигулката в ръката си, ще я верти на една и на друга страна и ще каже, че или цигулката не е добра, или струните са лоши – все ще намери нтзкаква погрешка. В същност, по-гръшката е в самия него. Човек е инструмент, който вевкога трябва да бъде правилно нагласен. В съвременните хора има нещо разгласено, което трябва да се нагласи. Докато не се нагласи, те всякога ще се намират в особени положения. Човешкият ум и човешкото сърце трябва да се нагласят! Човешките дарби и способности трябва да се поставят на местата си. Некои мисли и чувства на човека са обтегнати повече, отколкото трябва, а други са разслабени. Първите трябва да се отпуснат малко, за да не изгубят своята пластичност, а последните трябва да се стегнат, да звучат добре. Нагласяването на струните в човека трябва да стане по онзи велик ка-мертон,по който първоначално той е бил настроен.

Сега, като говоря така, не мислете, че сте абсолютно разгласени. Има нещо в вас, което не е на-гласено, и то трябва да се нагласи Затова и Христос е казал: „Едно ти недостига". Това значи, че една от струните на човешката цигулка е разгласена, и той

173

тр-Ьбва да я нагласи. Важно е да знаете, какво значение имат моите беседи за вас. За да разберете това, ще си послужа с следното сравнение. Представете си, че вие сте едно чисто езеро, в което от една страна се втичат води, а от друга – изтичат. Какво допринасят тия води на езерото? – Външно те нищо не допринасят за езерото, но вътрешно постоянно го опр-всняват, т. е. подържат неговото вж«.решно съдържание. Същото може да се каже и за въздействието на моите беседи върху вас. Вст^ка моя беседа опреснява вашето вътрешно съдържание. Встзка ми-съл от беседит, която достига до ухото ви и се възприема от вашия ум, опреснява живота ви. Ако човек не може да гледа красивите н-вща и не може да възприема хармоничните звухове, животът му се обезсмисля. Всичко, което човек вижда, чува, обоня-ва, вкусва и осезава, указва възпитателно действие върху него.

„Тази сирота вдовица тури от всички най-много." Тя тури последната си пара в Божествената каса, за да се запише името й горе. Христос казва, че името на тази вдовица е написано в Божествената банка. Наистина, ето, две хиляди години вече са се изминали, от-как се говори за нея. Имало е богати хора, които турили в касата повече от това, което тази вдовица турила, но имената им не са написани в книгата на живота, нито Христос ги е похвалил. Тя имала амбиция да се прослави, затова турила всичко, каквото имала. В сравнение с това, което тя турила, никой не турил повече от нея. Когато дава за Бога, човек трябва да даде всичко. Някой казва: Аз обичам баща си и майка си. – Малко е това. – Обичам близките си. – Малко е това. – Обичам обществото, в което жи-втзя. – Малко е това. – Обичам народа си. – Малко е това. – Обичам цЪлото човечество. – И това е малко. – Обичам всичко в св"га. Човекът на любов-та, на мъдростта, на истината обича всичко, като едно цело. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Да обичаш всички, това не е механически процес. Това е възможност, която всбки човек притежава. Като обича всички, човек постепенно расте и се развива.

Мнозина търсят слава от хората. Те не знаят,

174

че само онзи може да слави човека, който го обича. Докато не обичаш, и докато не те обичат, никаква слава не можеш да очакваш. Жевъзможно е да те славят хората, без да ги обичаш и без да те обичат. Невъзможно е да знаеш, да си учен, без да си учил. Всички разумни и възвишени същества сж учили с въкове, докато научат ньщо и после, каквото сж научили, тб сж го проектирали навън. Така сж били създавани ред системи, подобни на слънчевата. Тб сж изучавали законите на небесната механика и тех-ника.Жаква по-голяма наука можете да си представите от тази, която е открила и приложила в действие онзи ключ, с който да не се измъня равновесието на земята, нито нейния вътрешен строеж? Най-малката промьна в силите и законит, които регулират движението на земята, би създала такава катастрофа за живота на организмит, каквато никога не сж очаквали. Оттук ние виждаме, каква велика разумност управлява земята, за да може тя да запази своето равновесие, да запази живота, който се развива върху нея. Скоростта, с която земята се движи, отговаря на степеньта на развитието, до което човешкото съзнание е достигнало. Всички планети, всички небесни тъла се движат с скорост, която отговаря на съзнанието на съществата, които живеят на тях. При това, колкото по-голвма е скоростта на движението на тия тяла, толкова по-голяма е интелигентността на съществата, които ги населяват. Това не се отнася за кометит, за опашатите звезди, които имат относителна скорост, но за оньзи звезди и планети, които сж поставени в известна система.Жолкото по-голяма е скоростта и разстоянието им от слънцето, толкова по-голяма е и тяхната разумност.Жолкото по-малка е скоростта и разстоянието им от слънцето, толкова по-малка е и тьхната разумност. За тях може да се каже, че сж осгарвли вече.

Мнозина ще запитат, какво отношение има между живота на хората и скоростта на движението на пла-нетит. Между живота на хората и движението на пла-нетите има известно отношение. Хората не сж дошли още в съгласие с движението на земята, на слънцето и на всички планети в слънчевата система, видими и невидими, далечни или близкостоящи до тях.

175

А тъ1 трябва да координират своето движение, движението на съзнанието си с това на всички планети в системата, към която принадлежат. – ^ Какво ни инте-ресуват тия далечни планети? Интересувайте се от т-бх, докато не са дошли близо до вас. Те дапри-насят много нещо за човешкия живот. Ако човек би могъл да се сверже с живитъ* сили на природата, скоростта на движението на съзнанието му би се увеличило с няколко градуса, животът му би се по-добрил, и той би станал щастлив, здрав и само-ув"врен.

„Тази сирота вдовица тури най-много от всички". – Защо? – Тя бЪше разумна, имаше вяра в Христа. Дко нямаше тази в"вра, тя не би турила последната си пара. Тя схвана момента, прецени го и каза: Сега или никога! Всичко или нищо! Тя разбра, че пред себе си има чув-ствителен човек, който всичко знае, всичко възприема. Така мислеше и така излтьзе – тя не се излъга. Как позна Христос, че тази жена тури всичко, каквото имаше? – Сърцето на тази вдовица вибрираше еднакво с сърцето на Христа. Затова Той каза: „Тази сирота вдовица тури от всички най-много". Тя ще се възнагради, ще си отиде с пълна торба, а другите – с празна.

Какво значи да излезе чов-Ьк отнякъде с празна торба?]*Един европейски княз искал да изпита чест-ността на слугитъ1 си, затова поставил едного от гбх за настойник на имането си и заминал инкогнито за няколко години в странство. След десет години той се вернал в отечеството си, обл^чен в просяшки дрехи, с дълга брада, с тояга в ръка и влЪзъл в двореца. Като го видели, някои от слу-гите веднага съобщили на настойника, че един про-сяк е дошъл, и иска нещо. Настойникът погледнал от прозореца и казал на слугите: Пуснете този про-сяк в кухнята да се нахрани. Дайте му от яденето, което останало от обтзда и, като се нахрани, оставете го да си отиде. Просякът записал на една книжка часа, когато вл"Ьзъл в двореца, думите, които чул от устата на настойника и яденето, с което го нахранили. Като излЪзъл от двореца, той облЬкъл княжеските си дрехи и така преоблЪчен, влЪзъл в двореца, дето заел своето място. Един ден той дал угощение на своите хора, на слугит^ си, като заповЪ-

176

дал, в чинията на бившия му настойник да турят точно такова ядене, с каквото той го угостил. „С каквато мърка мъриш, с такава ще ти се отмери". Каквото ядене дадеш на господаря си, когато той де-гизиран дойде при тебе, с същото ядене и той ще те нагости. Човек трябва да познава господаря си.

И тъй, всяко външно поведение на човека отговаря на неговото вътрешно съдържание. Човек не може да бъде външно благородеч, ако нима вътрешно благородство, ако няма благородни мисли и чувства. Някой ходи изправен, с глава дигната нагоре. Това е неестествено положение на главата. Човбкът на истината е математик и геометрик. Той знае закони-гб, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае, как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб. ^Гръбнач-ният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровет на земята и на слънцето. Това значи, да ходи човек прав. Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие. Той пада, става, залита, не може да държи равновесие. За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой. Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си. Движенията му са гъвкави, пластични. Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито. Следователно, както и да крие човек мислигб, чувствата и желанията си, т се отпечатват върху лицето му, върху цълия му органи-зъм. Когато при някой банкер се яви човек с красиво лице, което вдъхва доверие, банкерът веднага ще отвори касата си и ще му услужи, с каквато сума пожелае. Той се радва, че е видвл толкова красив човек. Красивото лице носи истината в себе си,

Как познаваме истината? Истината говори сама за себе си. Тя не се нуждае от доказателства.^ Един ден прочутата пъвица Яделина Пати отишла в пощата в Ню-Иорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари. Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви по-знавам. Трябва да намърите някой познат, който да засвидетелствува вашата личност. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее. Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на

177

чиновника: Дайте й препоръчаното писмо! Тя е Яде-лина Пати. Никой друг не може да пЪе като нея.Юс-вен Дделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката. Следователно, ако не можете да изпеете една п"всен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща. Ако нямате морал с три и половина тона по-висок ог сегашния, вие не можете да се наречете човт^к с велик морал. Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грЪшник, или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи? Между това верую и между веруюто, което Христос е проповт±двал, няма никакво съответствие. Христос казва: „Любете враговете си!" Така ли по-стъпват съвременните хора? Всички говорят за лю-бов, а въпреки това свтзтът и досега не е изправен. Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешните на хората? Любовта е огън, който може Аз разтопи всички труднотопими вещества. Щом огъньт на любовта не може да разтопи труднотопи-митъ1 вещества, това не е никакъв огън, никаква любов. Грт^хьт в човека е твердо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления. Как ще убиете или ще обесите човека, ако нямате никакъв тверд предмет? За да не се подава на греха, т. е. за да не го убият, да не го обесят, или да не го затворят, човек трябва да има способността да се превръща от твердо т-бло в течно, от течно – в въздухообразно, в пара, от пара – в светлина. Кой може тогава да го хване и да му причини никаква пакост?

Възможно ли е чов-Ьк да променя материята си, да претърпява толкова видоизменения? За онзи, който е придобил това изкуство, всичко е възможно. Има хора в света, които влад"вят това изкуство. Те се на-ричат водители на човечеството. Те ръководят неговите съдбини. Това може да се провери. Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора. Който разбира математиката, той може да пресметне, кога ще дойде този ден. Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде деньт, когато ще срещнете тези велики хора.

178

След толкова време ще ги срещнете. Те идват сут-рин, след изтриването на слънцето, най-късно до объд, но не и вечер. Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите, как трябва да се живее. Тези хора ще бъдат вашите модели. Без мо-дел човек не може да се развива. Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека". Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него. Тази истина трябва да прояви той. Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята, да послу-жат за модел на ония, които имат желание да бж-дат тяхен образ и подобие. Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания. Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот, или като отиде на онзи свят. – Не, тогава ще бъде късно. И сега даже е късно. Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят? При това, съобщенията за онзи свят са прекженати. От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове. Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят. – Вярно ли е това? – За онзи, който вярва, е вярно; за онзи, който не вярва не е вярно. За онзи, който разбира нещата по буква, не е в-врно; за онзи, който разбира по дух, е вярно. Казано е в Писанието: „Голяма е радостта на небето, когато гръшникът се обърне към Бога и разкае за гръховет си". Това показва, че невидимият свят се интересува от хора, които правят усилия, и на ксито съзнанието постепенно се буди.

Съвременните хора се намират на кръстопът и не знаят, коя посока да вземат. Те мислят, че ако поемат в посоката на духовния живот, ще се огра-ничат. Тб не подозират, че сега, именно, са ограничени. За да разберат, какво представя духовният живот, т трябва да излъзат от рамките на ограничението, в което сега живеят. Р мислят, че духовният живот е лишен от любов, от радости,

179

от връзки, от спомени за живота на земята, от близки приятели.

Един американски проповЪдник разправял една своя опитност, чрез която могъл да се запознае с духовния свтт. Като чел Библията и Новия завет, дето се говорело за небето, за ангелиг, за Бога, той не могъл да си представи, какво нещо е небето, какво са ангелитъ\ какво е Бог. Случило се, че наскоро майка му умряла. Той започнал вече усилено да мисли за небето, за ангелиг, за Бога и за майка си. След това и баща му умр%л. Той пак мислЪл за небето, за ангелитъ\ за Бога, за майка си, но и за баща си. Един след друг започнали да умират приятелите му, и той непрестанно миелкл за своите близки, които заминали за онзи свят. Като мислил за гбх, той забелязал, че разбиранията му за небето, за ангелитъ\ за Бога започнали да стават по-ясни, по-близки до съзнанието му, а с това заедно и понятието му за духовния свят се разширило. Той разбрал,'че човек може да живее там, дето е неговата мисъл.

И тъй, всеки човек може да живее едновременни и на земята, и на небето. В това се крие вж-трешния смисъл на живота. Ако и на небето човек няма близки, любими същества, какъв смисъл има отиването му там? Да създадете съзнателна, вътрешна връзка с човека, това значи, да изпитвате такъв трепет, такова свещено чувство към него, че никога да не го забравите. Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете в връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце. На такава връзка човек всякога може да разчита. Това значи човек, който носи истината в себе си. Човекът на истината е по-знал себе си. Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това, да познава чо-век възможностите, които се крият в неговата душа. Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви. Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект. Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мъката ви, взимате друго огледало и

180

пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви. Но пак същото виждате. Така минават дниг, докато един ден съвършено се обезсърдчите. Няма защо да се обезсърдчавате. Човек трябва да работи вътрешно върху себе си, да придобие такъв цвят и такива черти на лицето си, които да отговарят на нормалното състояние на неговата душа. Такива черти на лицето и такъв цв-бт се срещат само в абсолютно здрав човек, в когото всичко е в нормално състояние.

Това се отнася до човека на земята, но не и до съществата на невидимия свят. Видите ли човек с такъв цв-бт на лицето, вие познавате, че той е до-бър, интелигентен и работлив. От лицето и очите му излиза особена светлина,която ви разполага, и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае. Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нтзщо. – Не само че нищо няма да придобие, но ше изгуби и това, което има. Какво правят гарджетата? Когато са гладни, т отварят устата си и започват да пищат. Майка им разбира, че са гладни и веднага трътеа да им търси храна. Ако т държат устата си затворена и не пищат, майка им н^ма да им търси храна. Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. – Не, устнитъ1 на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити. Човек трябва да държи уегните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представят цвЪт, готов да цъвне. Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен чо-в-вк. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние. Какъвто е от-вътре, такъв трябва да бъде и отвън. Иска ли да изм-вни естеството си, да придобие нъчпо красиво в себе си, човек трябва да обича. Без да обича някого, човек не може да жив^е. Любовта, обичьта подържа живота.

Имало едно младо момиче, което постоянно плачело. В селото му всички го наричали „плачливата мома". Майката се чуд-вла, какво да направи, да я за-

181

цоволи. Един ден младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти къщата отвън, отвътре. Работи, чисти, мете и все гтве. Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото. Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна. Тя се намерила пред един ребус, но не знаела, как да го разреши. – Много просто! Тази мома е намерила идеала си. Тя е вложила истината в душата си. Когато истината проникне в душата на човека, той е готов, като тази мома, да чисти и да нарежда. Само чрез истината човек може да се домогне до онази велика наука на живота, която е в сила да регулира неговия вътрешен живот, неговото вътрешно съдържание.

Коя е великата наука на живота? – Великата наука на живота, това е любовта, това е учението на Христа. За да дойде до тази наука, човек трябва да стане истински последовател на Христа. Някои мислят, че Христос е на небето и не могат да Го следват. Кж-де е Христос, на небето или на земята, това не е важно. За вас е важно, можете ли да се съобщавате с Христа. Ако вие можете да се съобщавате с Христа, и ако Той може да се съобщава с вас, вие непременно ще бъдете Негови последователи. За да бъде последовател на слънцето, човек трябва да се съобщава с него. Значи, както може да се съобщава с слънцето, така също човек може да се съобщава и с Христа. Както познава слънцето, така човек може да познава и Христа. Ще кажете, че по-лесно е да познаете обикновените хора, отколкото Христа. Не е лесно да познаете един обикновен човек. За да го познаете, той трябва да стане необикновен, т. е. да прояви своята любов, мъдрост и истина. Не прояви ли любовта, мъдростта и истината си,ти неможеш да го познаеш. Как и по какво ще познаете Христа? Срещнете ли Христа, вие ще Го познаете по това, че скрьбьта ви ще се преверне в радост, сиромашията – в богатство, невежеството – в знание, недоволството – в доволство. Въ' който ден срещнете Христа, всичките ви работи ще тръгнат напред. Да срещнете Христа, това значи, да срещнете човека на любовта, на мъдростта и на истината.у-ювЪкът на истината носи с себе си щастие, благословение за всички същества. Той

182

е подобен на слънцето. Човекът на истината е лъч на Божията Любов, носител на знание и светлина, на свобода и простор за човешката душа.

„Тази сирота вдовица вложи от всички най-много". Сега желая и на вас да бъдете като тази вдовица, да вложите в Божествената каса всичко, каквото имате. Вложете всичкото си имане в тази каса, но при условие, Христос да е там. Ако Христос е там, Той ще запише името ви в великата книга на живота. Не е ли там, не влагайте имането си. Чакайте, докато дойде Той. Така постъпват всички съвременни хора с парите си. Като отидат в н-бкоя банка да внасят пари, т чакат пред касиера, да получат разписка. Не по-лучат ли разписка за парите си, всичко е изгубено. Всичко, което човек влага, трябва да бъде записано. За всяка мисъл, за всбко чувство и за всъка постъпка на човека непременно трябва да има един свидетел от ония, които носят истината в себе си. И тогава, каквото човек прави в тайно, ще му се въздаде на яве.

„Тази сирота вдовица вложи от всички най-много". Ако и вие, като сиротата вдовица, вложите всичкото си имане, името ви ще бъде записано и ще се споменава най-малко за още две хиляди години. Това е една дълбока мисъл, която ще внесе истината в света.

8. Беседа от Учителя, държана на 20 октомврий, 1929 г. София. – ИзгрЬв.