от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ПРИ ИЗТОЧНИКА


Висок планински връх блести,

облян с лъчи от небесата.

Там чисто изворче шурти

и в химн излива си душата,

душата, душата,

и в химн излива си душата.


Към него пътник уморен

усилно се стреми с надежда.

С дълбика скръб обременен,

той нов живот си там отрежда,

отрежда, отрежда,

той нов живот си там отрежда.


И пита той:"Да пийна ли

от твоята водица чиста-

да освежа очите си,

душа си страдна да очистя,

очистя, очистя

душа си страдна да очистя?


Да отпочина ли;ръце,

лице, нозе си да измия

от тоз световен; прах сърце,

покрито с рани, да разкрия,

разкрия, разкрия,

покрито с рани да разкрия?"


"Склони о пътниче злочест,

глава си морна; утолявай

безмерната си жажда днес

от мен- и в мен се ти надявай,

надявай, надявай,

от мен и в мен се ти надявай!


Гласа ти мъченишки чух,

приех и твойта жалба мила.

Аз съм велик Божествен дух

и ще ти дам живот и сила

и сила, и сила,

и ще ти дам живот и сила.


Ела, ела и пий от мен,

о, мило Божие създание!

настъпи веч последен ден

на всяка мъка и страданье,

страданье, страданье,

на всяка мъка и страданье.