Размишление върху правия път. Тема: „СмгЬни в природата". Често хората говорят за конкретна ми-съл. Какво означава думаш „конкретно"? Да имаш конкретна мисъл, това значи, да из-насяш факгиг ясно. точно, опредълено. Кон¬кретна мисъл е тази, на която човек може да се опре. Н'БКОИ казва, че в-Ьрата му в Бо¬га е нещо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя в'Ьра може човтж да уповава: на верата, останала от дъ\ци и пра-дъди ли? Това не е достатъчно. Това е верва-не, но не е истинска вера. Така мнозина вер-ват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински. За да мисли право, чов-вк трябва да се занимава с гео¬метрия. Тя разкрива пред него реалността на нъщата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността. Геоме¬трията разглежда правиг и криви линии, фи-гурит, телата не само в външния, но и в вътрешния, психически живот. Какво пред¬ставя правата линия? Правата линия е най-късото разстояние между две точки. К01 ато в ума на човека се проектира една права ли¬ния, едновременно с нея се проектира още една права, успоредна на първата. Първата
211 права линия е причина, втората е последствие. Първата е видима, а втората — невидима^ И тъй, всвка права линия АВ(ф.1) предста-вя движение на гЪлото А към В. За да се дви¬жи ГБЛОТО А само в посока АВ, това показва, че навсъжжде сртЧща препятствия. То не може
фиг. 1 да верви нито нагоре, нито надолу, нито да се верне назад. Рече ли да се верне назад, веднага след него идат много првчки, кои¬то не му позволяват. Т'Ьлото е принудено да верви само напред. За да измъни посока¬та на своето движение, като сгигне точка В, ГБЛОТО прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка Е». В точка Б ГБЛОТО мо¬же да направи още едно пречупване, да отиде в посоката на точка С, отдето може да СЛ-Б-зе надолу, в точка А и да поеме отново сж-щия път АВ. Следователно, когато човтж се
212 движи по права линия и измени посоката на движението си чрез три пречупвания, той образува плоскост. Като се движи по грани¬ците на тази плоскост, той ще се верне на същото място, отдето е излъзълъ^ Докато се движи по правата АВ, човек има една опитност. Мине ли по пра¬вата ВС, дето плтт се пречупва, той има вече друга опитност. Той е познал движе¬нието по плоскост. Тук хората мислят, вт>р-ват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ. Наистина, да се движи човек ио права линия или по пло¬скост, това са. два различни света, от които той придобива различни опитности. За да излезе от света на правата линия и да вл-взе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се верне в точка А, отдето е трьгпал. Като се верне в света, от който е излъзъл, човек започва да се съмнява, дали гова, което е преживъл, е реално или не. Докато се движи по права ли¬ния, човек верва само в себе си. Изгуби ли вера в себе си, той се намира в нъкаква оиасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движе¬ние. |Той започва да се движи към точка В". Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един плп, да тръ1 не по направле¬ние на правата ОС, дето нов свет се откри¬ва за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитност, той се огъ-
213 ва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал. Като сл:в-зе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видъл, или се е намирал пред нъкаква действи-телност. Това показва, че в пътя на чо¬вешкото развитие, мислит чувствата и жела¬нията на човека минават от един свет в друг и след време пак се връщат при не¬го, но с нъкаква придобивка. Това означа-ват думит, че животът на човека се по¬втаря след всвки четири поколъния^ Мислит и чувствата на човека претърпява 1 три пре¬чупвания и, като дойдат до четвертото, т^ се намират в същата точка, от която са. излъзли. Казваме, че на вевка права мисъл съответ-1 ствува друга права, успоредна на нея. но неви-дима. Това виждаме и в квадрата АЕЮС (ф. 1). На правата АВ отговаря успоредната права ОС. Т^зи прави, именно, образуват плоскостта. Когато мине от правата в плоскостта, чо-вък чувствува нъкаква разсеяност._(Това по¬казва, че мисълта му още не е нагодена за новия свет. дето има по-голямо разширение. Той не е готов още за нови г условия. Щом се нагоди към тях, разсвяността изчезва. Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-раз-пръсната, по-разширена. Тази е причината, по¬ради която човек не може да схване ясно идеит, какво нъчцо е Бог, душа, дух, ум,
214 сърце, време, пространство и т. н^ Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отялечена е тази идея, не е за моя ум. За-пример, всЬки възприема светлината, разби¬ра я отчасти, ползува се ог нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникват в ума на чо¬века, се дължат на това, че тъ- съществу-ват като прави линии н-Ъкаде в природата и в живота. Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралел¬на на нея, и вие започвате да мислите^Ваша¬та мисъл е невидима, но се явява като есте¬ствено последствие на правата линия, която я предизвикала. Запример, светлината е пра¬вата АВ, а вашата мисъл върху св-Ьтлината е правата ОС, паралелна на А В. Закон е: когато човек прекара една права линия в природата или в живота не-кж.де, некое разумно същество чъртае пра¬ва, успоредна на неговата. Тя се явява като последствие на първата линия^ Запример, пътник отива в една гостилница да се нахрани. Тази е неговата интимна мисъл. Той си поржлва едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той обра¬зува права линия. Докато се храни, гостилни-
215 чарьт си прави сметка, колко струва ядене¬то. По този начин той тегли своята права, па¬ралелна на тази, която клиентът е направил. Клиентът не вижда това. Той даже не подо¬зира, че гостилничарьт се занимава с него. Обаче, като дойде ред да плаща, гостилни¬чарьт веднага се явява пред него, готов с сметката си. Значи, единият яде, чъртае права линия; другият смъта, чъртае друга права линия, успоредна на първата. Този за-кон ученитв наричат „закон за причини и последствия"^ Съвременните хора се натъкват на ред противоречия и се питат, отде идат тия противоречия. ТБ не подозират, че противо-речията в живота им са. последствие на известни причини. Всвка мисъл, ВСБКО чув¬ство, които чов-Бк проектира в простран¬ството, имат свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи от н-Ькакво последствие, ЧОВ-БК тр-вбва да се верне на-зад в мисълта си, да намери причината, която го е създала. Следователно, ЧОВ-БК трябва да знае, че на вевка негова мисъл, или на ВСБКО негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на не¬говите, но излезли от друго н-вкое разумно слицество. Къде е това слицество, не е важно. То може да е на земята, а може да е в не¬видимия свет. | Важно е, че на всвка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се ЧОВ-БК в н-Ъщо, и дру-
216 го н-вкое слицество ще се усъмни заедно с нето. Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от рабо¬тата си. Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да на¬прави едно добро. — Защо е така? — Между всички хора, които мислят, чувствуват и постъпват по един и същ начин, има из¬вестно съответствие. С колкото повече сж-щества е сверзан човек, толкова повече па¬ралелни линии ще се прокарат на неговата права. Като знае отговорността, която носи в живота си, човек трябва да мисли, да чувствува и да постъпва право. От този за-кон излиза поговорката: „Каквото си посте-леш, на това ще легнешь". Ще знаете, че както вие работите за другит, така и т работят за вас. За ВСБКО добро дело, кое¬то представя права линия в живота, се отго¬варя с друга права, успоредна на първата. За всяко нещо се държи смътка и се отго¬варя с добро или с лошо, съответно на на¬правеното. Това показва, че в природата съ¬ществува закон за правилна обмъна : колкото ядеш, толкова плащаш. Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съот¬ветно на това си платил. Колкото по-пра¬вилна е обм-вната между нещата, толкова по-добър е животът на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посъл, това ще пожънешъ". Когато двама души, с една и
217 съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свет, ще се свержат с първит-Б двама и ще работят съответно с Т-БХ. Тъй щото, каже ли чо-В-БК, че се интересува от въпроса за Бога, той тр1збва да знае, че тази мисъл не е един¬ствено негова. Други същества, по-напредна¬ли от него, са мислили вече по този въпрос. Следователно, за да бъде една мисъл или едно верую реално, тъ1 трябва да се под-крепват отн^къде. Не се ли подкрепват, Т-Б не са реални. Не само това, но чов-Ькъ' трябва да знае, отде иде известна мисъл в неговия ум. Ще каже н^кой, запримЪр, че мисли за Бога. Преди да е помислил чо-вЪк за Бога, Бог първо е помислил за не¬го. Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената. Вие питате, защо н-Ькои хора не в-врват в Бога. Според мене н-вма чо-В-БК в св"Бта, който да не в-Ьрва, само че различните хора верват по различни начини. Когато казваме, че един ЧОВ-БК е верващ, а друг безв^рник, ние имаме пред вид различнитъ- пътища, по които тъ- се движат. В'врващият се движи по права линия, а без-в-Ьрникътъ— по крива линия. Безв-Ьрникът е безверник по отношение на вярващия, но и той в-врва в Н-БЩО. Ония, които се движат по права линия, вервят по радиусите на окржжността. Тези, които се движат по кри¬ва линия, се намират по окржжността. Като
218 се движи по права линия, чов-Ьк не измъня отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нъчцата. Щом от¬ношенията към ближния му не са прави, и отношенията му към Бога не са прави, Обратно: ако ЧОВ-БК изм-вни отношенията си към Бога, заедно с това той изменя отно¬шенията си и към своя ближен, Изобщо,докато спазва вътрешнит отно* шения към всички същества, ЧОВ-БК се нами¬ра под влиянието на закона за паралелизъма в природата. Той знае, че никой не живъе за •себе си. Докато двама души мислят едновре¬менно и еднакво, т-вхната мисъл е права^Н-в-кой казва, че като него н-Ьма друг ЧОВ-БК в света. Там е погр-Ьшката. Има поне един точно като него. Какъвто е единият, такъв е и другият. Т си приличат много. От двамата зависи, какво ще бъде отношението между т-Ьх, както и отношението им към окржжаващит. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човек тр-вбва първо да утихне в себе си, т. е. да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава. Докато ЧОВ-БК е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито с себе си, нито с бли¬жните си. Всъжи ЧОВ-БК има условия да бъде това, което желае. Той носи в себе си дарби и способности, които тр-вбва да разви-
219 ва. Като не е работил, той е дошъл до объркване на работит си и не знае, как да излезе от това положение. В това отноше¬ние той мяза на жена, която обърква прежда¬та. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, до¬като я оправи. Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори. Най-по-сле тя казва: Освободих се от обърканит си конци. Не, това не е никакво освобождаване. И тъй, човек не може лесно да се осво¬боди от живота. Колкото пъти да гори кон-цит, в края на краищата животът пак ще похлопа на вратата му. Колкото да пждите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате. Чов-вк тр-Ьбва да отговаря за всичко, което е правил. Като знае това. той тр-вбва добре да обмисля онова, което е ре-шил да прави. Той не е сам в живота си. Каквото верши, той трябва да знае, че има едно същество, което верви паралелно с не¬го и прави това, което и той верши^ Къде е това същество? Или на небето, или на земята. В всеки случай, това сжшество е нЪкъде на противоположния полюс. Следователно, каквото прави, човтж тр-Ъбва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не верви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания. За да се справи с страданията си, човек тр-Ьбва по¬степенно да се разширява, да излъзе от свтз-
220 та на правата линия и да вл^зе в св-Ьта на плоскостта, да придобие опитности. На пра¬вата АВ отговаря друга, паралелна на нея—ДС. Доброто представя права линия. На това до¬бро, т. е. на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на пър¬вата. Тия две добрини образуват едно ЦЪУЮ. За да разбере живота, човек трт>бва да бкде разумен, да проникне в неговата дъл¬бочина, в неговия вътрешен смисъл. До¬като се безпокои, как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за про-явиг му. При това положение той ще живъе или като млад, или като стар. Младият мисли, колко повече да си поживъе, да се по¬весели. Старият пък съжалява за младини-тт> си. Не, млад ЧОВ-БК е онзи, който в младинит си мисли за своите старини. Той жив-ве с оглед на своето бж.деще. Стар чов-вк е онзи, който в старините си мисли за своята младост. Младият тр-Ьбва да бж~ де силен и готов за всвкаква работа, а ста¬рият — мъдър и разумен. Животът на младия тр-Ьбва да верви паралелно с живо¬та на стария, за ла могат взаимно да си по-магат. Тъ- черпят сили един от друг. Ако младият не е използувал младинит- си, както тр-Ьбва, той мяза на пътник, който е гладувал три деня и търси хл-Ьб, ядене, да се подкрепи. Ако старият не е използувал старинитт> си, както тр-Ьбва, той е гостилни-чари, обран от разбойници, които му взели
221 париг, съдовет, припасит и го оставили в положението на последен сиромах. Какво ще получи младият от този гостилничар? Той ще влъзе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три деня не е ял, но гостилничарьт не може да му даде храна, не може да подкрепи силит му. Тия двама души представят двама гръшници. Като се съберат на едно място, какво могат да направят? Т ще говорят за свои' т разочарования и неуспъхи в живота. Обаче, ако младият и старият са изпол-зували живота си разумно, т представят два¬ма праведни хора. Единият от тях, млади¬ят е пътувал, ходил в странство да учи. Старият пък е гостилничар, който отво-рил гостилница за добри, праведни хора, кои¬то са работили, учили и помагали на ближни-т си. Когато младият, уморен и огладнъл, влЪзе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силит си. Т ще се разго-варят помежду си, но не за неуспъхи, а за усп-вхит и за придобивкит си. Следовател¬но, пита ли някой, защо трябва да жив-ве добре, нека си представи картината на път-ник. който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и до¬брокачествено ядене. Не живъе ли добре, не¬ка си представи картината на пътник, който едва се спасил от нъкаква житейска ката¬строфа и се отбива в гостилницата да се
222 подкрепи, но нищо не намира — Защо? — И гостилничарьт е претърп-вл катастрофа. И тъй, дръжте в ума си конкретната идея, че чов-вк има отношение към Бога, т. е към Първата Причина на н-вщата.)—Да се до¬каже тази идея. — Тя не може да се доказва. Като живъе, чов-вк мисли за Бога, и Бог мисли за човтжа. Ако не е така, от човека нищо не може да изл-взе. Чов-вк е отраже¬ние на Бога, изл-взъл от Него и се връща при Него. — Ама съществува ли Бог, или не? — Това е въпрос, сам по себе си разре-шен. Като е изл-взъл от точка А, чов-вк е претърп-вл три огъвания и на четвер¬тото се е вернал пак в А, отдето е тръ-гнал . Следователно, през ВСБКИ четири по-коления чов-вк > се връща там, отдето е тръ-I нал, но обогатен, с гол-вми придобивки и опитности. Земята може да се изм-вни, да из-чезне, но чов-вк ще се верне при Бога, от Ко1 ото н-вкога е изл-взъл. Че ще се верне там, отдето е излъзъл, това е абсо¬лютна истина. Въпрос е, обаче, как ще се верне: като грвшник, който е странствувал и не може да нам-ври храна да подкрепи си-ЛИТ-Б си, или като праведен, който, след дълго странствуване, се връща с знания, с опитности и, дето вл-взе, намира храна, усло¬вия да си почине, да подкрепи силиг си. Положението на гръшника и на праведния се различават коренно, защото първият не мисли за Бога и не Го обича, а вторият ми-
223 ели за Него и Го обича^ — Как ще обичаме Бога като не Го виждаме? — Там е въпро-сът. Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се сверзва човек с Божията мисъл, това е на мътто, но да се сверзва с човешката ми¬съл, която ВСБКИ момент може да го от¬клони от пж.тя му, това е нещастие. Защо да не верви човек паралелно на онази не¬видима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, чов-вк може да съгласува живота си и с своитв ближни. | Не съ1ласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя бли-жен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношения¬та на ВСБКИ човек към неговит ближни. То¬ва изисква законът на паралелизъма в при¬родата. Да спазиш гози закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На ВСБКИ човтж са. дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го по-ощряваш да работи. Видиш ли, че н-вкой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силит си. Видиш ли, че н-вкой се моли, не казвай, че е заблуден. Поощрявайте се взаимно в работата, в до¬брото, което сте намислили да правите. Иска¬те ли да помогнете на Н.-БКОГО, вземете рало¬то си и идете заедно с него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрос за работа, за
224 правене на добро, не се спъвайте едни други. Разумната работа, разумното добро не ощетя-ват, но подигат и облагородяват човека. Съвременните хора едни други се слъ-ват, вследствие на което сд. нещастни. ТБ страдат по единствената причина, че не раз-бират любовьта, не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина, към ближния им и към себе си. Дето има неразбиране на нЪчцата, там спън¬ките и противоречията са ЮЛ-БМИ. На човека се дават всички условия да работи, да ра¬сте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае, как ще прека¬ра живота си. Той казва, че трябва да ми¬сли, да се осигури по някакъв начин. Оба¬че, безпокойството още не означава мисъл. Всъка мисъл, която е свободна от смуще¬ния, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен па-ралелизъм. Докато този паралелизъм съ¬ществува, чов-вк е на прав пжгь^ Законът на паралелизъма същестеува навевкъде в живота. Заприм-вр, човек не може да баде обичан, ако той сам не обича. Човтж не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другитъч Не могат да в-вр-ват в тебе ако и ти не верваш в хора¬та. Не мо1ат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите. Вие може¬те да проверите този закон навевкъде въ
225 живота. Проверите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на дви-жение. Мнозина се страхуват от живота, безпо-коят се, дали могат да теглят права линия в своитъ- мисли, чувства и постлшки. За да се убедят в това, тъ- трябва да правят опити. Ако не могат да теглят права линия, ще теглят крива.—Коя линия е крива?—Тази, на коя го двата края са съединени, и всичкит й точки са еднакво отдалечени от една вж-трешна, наречена център. Който иска да те¬гли свободно прави линии, той трябва да бж-де спокоен, за нищо да не се безпокои. Сле¬дователно, докато не се успокои, човт>к не трябва да бърза, да взима известно решение. Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа. Чо-вък не може да се лъкува, докато не нам-Ь-ри причината на своето заболяване. Щом на¬мери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне. Всяко последствие се дължи на известна причина. Щом махнете причината, и последствието ше изчезне. И тъй, искате ли да знаете, защо стра¬дате, защо сте нещастни, спрете се върху по-следствията, на които се натъквате в живо¬та си. Между последствията и тяхнит при¬чини има известен паралелизъмъ^ВсЬка ми-съл, вевко чувство, добри или лоши, имат своит последствия. Като знае това, чов-вк тр-вбва да бъде разумен, да поставя в хар- 15
226 мония своит" мисли, чувства и постяшки. Ка-квото прави човек, всичко тр-Ьбва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пъе, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бж.де хармонично. Каквото знае чо-втж, трябва да бъде съвершено. Сръ\цни, посредствени положения не се търпят. Тъ-съществуват, но прир'одата ги разваля и заставя човека отново да започне. Какво прави грънчарьт, когато грънциг му се пукат? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива но¬ви форми, по-съвершени от първит. Кой ка-квото прави, трябва да подражава на Вели¬кото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвершени форми- Като ученици, вие трябва да изучавате закона на пералелизъма и да видите, какъв е крайният резултат при движението на па-ралелнит линии. Когато съществото А се движи но посока към В, образува се права¬та АВ, на която правата БС е паралелна. Пра¬вата ВС е противоположна на движението на сж.ществото А. В движението си г ще се срещнат и ще образуват кръг. Без да подозират, тия същества се движат по кри¬ва линия и образуват кръг — завершен процес. Следователно, две същества могат да свершат една работа, когато се движат в две различни, но паралелни посоки. При срещата си тъ- образуват кръг — завер¬шен цикъл, завершен плод. Завершенъ
227 процес имаме, когато мисълта на човека е в съгласие с Божията мисъл. ВСБКИ човек трябва да каже в себе си: Аз ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене. — Виждал ли си Бога? — Не е нужно да Го виждам. Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съще-ствува, и виждането е възможно. | Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало. Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл. Чо-в-вк мисли известно време върху даден предмет, лице или въпрос, докато най-по-сле мисълта му се конкретизизира. Следова¬телно, от силата на мисълта зависи реа- ^ лизирането на нъчцата. — Бог е Любов. Бог е Мж-дрост. Бог е Истина. Божията Лю-бов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват сънас. 13. Лекция от Учителя, държана на 20 ноемврий, 1929 г. София.—Изгр-вв.