от ПорталУики
Версия от 17:03, 11 юни 2011 на Донка (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Младежки окултен клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)

КНИГА: Перпендикулярно отношение

ПЕРПЕНДИКУЛЯРНИ ДВИЖЕНИЯ

„Отче наш"

Да изпеем песента „Свобода е потребна за душата". Кой е основният тон? Изпейте я още веднъж! „Свобода е потребна за душата (2), за душата (2), душата. Тя се намира само в Любовта (2). Това е за душата (2)."

Изпяхте ли я хубаво?

Какво е състоянието на един човек, който губи от тона? Знаете ли влиянието на числата? Какво влияние упражняват числата. Сега говорим за влиянието на числата, но не за техните сенки. Сянката на едно число, това е количество. Пет килограма захар, това е сянка на числото. От какво може да се произведе захарта? - От цвекло, от захарна тръстика, от друго? Нали цвеклото е органическо, захарта каква роля играе в цвеклото? (Образува топлина в организма.) При 5 килограма захар вие влагате най-първо някакво чувствувание, някаква сладчина. Всички неща, които са сладки, захар ли представляват?

Представете си сега влиянието на двете (2-те). Де упражнява влияние двойката? Човек има два крака. Ако единият крак не се подчинява, не иска да ходи, какво ще му кажеш? Ако единият крак не се подчинява и казва „аз никаква заповед не слушам", как можеш да се подвижиш на един крак? Представете си, че имате две ръце и едната ръка не се подчинява. Тогава имате един крак и една ръка, които са в съгласие и един крак и една ръка, които не са в съгласие. Какво бихте направили тогава? - Значи ходенето зависи от съгласието на числото две. Сега кое е едното и кое е двете? За пример, ако вие вземете някой предмет, как го хващате? - Когато предметът е деликатен, вие употребявате числото две. Вие го хващате като с щипци с числото две - с двата пръста. Кога употребявате числото 10? Да допуснем, че вие си служите с двете си ръце и употребявате десетте си пръста. Вие хващате един човек с едната си ръка или с петте си пръста, или го хващате с двете си ръце и с десетте си пръста. Каква е мисълта ви, когато го хващате с едната ръка и когато го хващате с двете ръце; когато го хващате с петте пръста и когато го хващате с десетте пръста? После гледате един човек с едно око, гледате го с двете си очи, гледате го под един ъгъл от 45 градуса или го гледате направо. Какъв ъгъл е той? Когато го гледате с едното си око, каква е вашата цел? И когато го гледате с двете си очи, каква е вашата цел? Е, нали сте малко философи? Това са обикновени работи. Когато употребявате вашите очи и едната си ръка с петте пръста, каква е целта ви? Да допуснем, че едно дете минава покрай една ябълка, поглежда ябълката и у него се поражда желание. То простира ръката си, взема ябълката, туря я в джоба си и после си тръгва по пътя. Е добре, за една ябълка, която ви стимулира, вие казвате „една ябълка", но коя е първата ябълка на едно дърво? Коя считате вие за първа? - Която първа е цъфнала и първа е завързала. Да допуснем, че в едно дърво има хиляда ябълки. Децата, като вземат ябълки, те избират най-хубавите. А кои ябълки са най-хубави? Тези, които първи цъфтят или които най-после цъфтят? Друг въпрос. Коя хапка е най-сладка, първата хапка или последната? Нали казват: „Първата хапка е най-сладка." Следователно по този начин, по аналогия, първият плод, първият цвят, който е цъфнал, има предимство, понеже първите лъчи на пролетното слънце са го грели. Понеже земята се намира в едно особено състояние, някои цветове възприемат повече енергия. За пример плодни дървета, които късно цъфтят тук, в умерените пояси, те не могат да узреят и не могат да добият такава сладчина. И самото дърво не е така активно. Сега това са общи обяснения: как цъфтят дърветата, как се движите, как изглеждате, това са все резултати. Резултати за човешката мисъл.

За пример трябва да избереш един момент, искаш да извършиш някоя работа, но трябва да избереш съответно време и трябва да избереш съответна мисъл. Да кажем, искаш да извършиш една добра работа. Какъв процес е този? - Можем да уподобим една добра постъпка с един плод. Следователно, преди да направиш една добра постъпка, ти, като едно растение, ще имаш пъпка. Тя ще се повлияе от слънчевите лъчи, ще цъфне, ще завърже. След като се повлияе, след като узрее, само тогава тази мисъл може да се реализира. Защото в растенията плодовете падат само когато узреят. Сега говорим за обективните условия. А при изключителни по време условия плодовете падат преждевременно, падат, когато има вятър. И много от вашите мисли не се реализират. Много мисли има. Като мислите, мислите, най-после тази мисъл, след като се реализира, пак не сте доволен. Защо? - Не е узряла. Някой червей я изял или вятър я бутнал и отвял. Тя няма възможност да образува тази сладчина, която е потребна. Ние сега съдим по аналогия.

Следователно, за да изучим великия закон на човешката мисъл, най-първо трябва да си помогнете с плодните дървета, да научите закона на тяхното оплодяване. И колко неща са необходими, за да бъде една мисъл постоянна? Да допуснем, че вие имате една мисъл, имате една ваша приятелка или приятел от детинството си и вие му направите една услуга. Да допуснем, че двамата сте ученици. Баща ви изпратил пари и вие му давате назаем, помагате му приятелски. Доколко време може да изтърпите в себе си, да не ви дойде на ум да искате парите, които сте му дали, да оставите на неговата добра воля? Докога може да изтърпите? Ако баща ви изпраща доста средства и вие не се намирате в никаква нужда, вие имате изобилно, вие ще бъдете щедър. Но ако се намирате в едно утеснено положение, веднага ще кажете защо да не ви даде парите, вие сте в нужда. Представете си, че този ваш приятел казва: „Нали ме обичаш? Че си в нужда, нищо, потърпи малко!" Какви са съображенията и подбудителните причини? Кое е онова, което заставя вашия приятел да апелира към вашата обич? Кое е онова, което ви заставя да кажете, че трябва и вие сега да му услужите? Той защо апелира към вашата любов? Казва: „Нали ме обичаш?" Добре. Какво общо има сега любовта с дадените пари? Любовта е любов, а дадените пари са дадени. Той защо апелира и казва: „Нали ме обичаш?" - Ти парите не трябва да ги искаш. Защо Любовта не търпи да искаш парите? Защо Любовта търпи да даваш парите, а не търпи да вземаш парите?

Сега да се върнем към онази идея, която се занимава с мисълта, или към мислите, които се занимават с движението на краката. Кое е онова у човека, което се занимава с движението на краката или с движението на ръцете? - Има особени центрове, които се занимават с движението на краката, на ръцете, има особени центрове, които се занимават с очите, със слуха, с устата, с носа, особени центрове има, които се занимават с движението на пръстите. Това са все специалисти, учени авторитети вътре. По някой път този авторитет се отказва да действува, казва: „Според моето положение не му е времето сега да работя." На Главната дирекция казва: „Не изпълнявам никаква заповед!" Вие питате защо? Вие трябва да разсъждавате дълбоко. Какво разбирате под думите „дълбока мисъл"? Първо трябва да разсъждавате. Вие искате да направите едно добро, нали? Но един ден упорствувате и казвате: „На този никакво добро няма да му правя! На други може да направя добро, но на този, и да има нужда, няма да му правя никакво добро! От какво произтичат вашите съображения, че вие не искате да му направите добро, а друг иска да му направите добро? Кой от двамата е прав? Какви са съображенията ви, че не искате да му направите добро? Вие ли не искате да му направите добро, или вашите служащи не искат да му направят добро? Ти казваш: „Аз не искам да му направя добро." Ако една бучка захар влезе във вашата уста и вие нямате слюнка, ако искате можете ли да разтопите тази бучка? Защо човек не иска да направи едно добро? - Не-искането не винаги е лошо. Някой път можеш да направиш едно добро и не искаш да направиш доброто. Или можеш да направиш едно зло и не искаш да направиш злото? В такъв случай неискането е минус (-). Защо не искате да направите? Имате два знака турени (+ и -). Но ако тълкувате, ще разберете, че тия знаци са направени доста естествено. Минусът, това е противодействие и ти казваш: „Аз не искам да направя това." Защо не искаш? Понеже тия противодействуващи сили на волята са по-силни от тебе и ти се отказваш. Представете си, че вие сте затворени в един кладенец и отгоре е турен един голям капак. Това е минус. Ако искаш да излезеш, какво ще направиш? Но представете си, че силата ви е голяма. Дигнеш главата си, пречупваш този капак и излезеш навън. Това е плюс (+). Къде седи противодействуващата сила в човека?

По някой път човек действува в две направления. Действува хоризонтално и действува перпендикулярно. Когато ти изгубиш посоката на хоризонталните движения, движиш се перпендикулярно. Ако хоризонталните движения са по-силни, отколкото перпендикулярните, ти ще бъдеш в застой. Ако едно хоризонтално движение представлява една негативна сила във вашия характер, на вашите перпендикулярни, в дадения случай противодействуващите сили са хоризонталните. Едните, хоризонталните са на плътта, а перпендикулярните са на Духа. Перпендикулярните са на Духа от центъра на Земята към центъра на Слънцето. В природата Земята и Слънцето, това са два светли центъра, които се виждат. Но едновременно в природата има и една тъмна земя, подобна на тази, която прониква; и едно тъмно слънце, което също прониква. Та някой път можеш да бъдеш под светлия център на Слънцето и Земята, а някой път можеш да бъдеш под тъмния център на Слънцето и под тъмния център на Земята. Но в дадения случай тъмният център на Земята и тъмният център на Слънцето действуват хоризонтално, а светлият център на Слънцето и светлият център на Земята действуват перпендикулярно (отвесно). И тогава човек се намира в противоречие. В него има един устой, един устрем - перпендикулярните движения и съзнанието, висшето съзнание, от които се ражда светлината. Светлината у човека е перпендикулярно движение, а тъмнината е хоризонтално движение.

Сега тия работи не сте ги слушали друг път. За пръв път ги слушате. Аз ви ги давам за аксиоми, които не са доказани. Най-първо може да мислите, дали са верни или не са верни. Всяко нещо, което влиза в човешкия ум, е вярно. Дали е истина, то е друг въпрос. Верните неща не са истинни неща. И истинните неща не всякога са верни. Дайте ми сега един пример за верни неща! Не всякога нещата са истини. Че един човек лъже, е вярно. Но истина ли е? Вие ще кажете, че е истина, че лъже. Вие се заблуждавате. Може ли в лъжата да има истина? Вярно е, че лъже този човек. Значи истина е, че лъже. Това не е вярно. Вярно е че лъже, но лъжата не е истина. Сега аз забелязвам вашите състояния. Вие всички се намирате в едно особено състояние, то е следующето: Представете си, че вие сте деца в едно училище. Държа ви 10 - 15 часа, та сте огладнели и после ви накарам дълго време да се молите на колене. Във вас ни най-малко няма желание да се молите. Вие искате да се освободите от молитвата. Тази молитва ви дотяга. У вас ще се яви една реакция. Ще кажете: „Сега ли му дойде наум това? Нека се наядем, че после да се молим." Гладни хора могат ли да се молят? И представете си, че вашият учител каже: „Именно гладният човек се моли!" Вярно ли е това? (Вярно е.) Но истина ли е? (Не.) Т.е. в този смисъл за истината трябва да имате една представа.

В Истината няма никакви противоречия. Тя е една максима за вас, за да се избавите от каквито и да е противоречия. Каквито и малки противоречия да се явят във вашето съзнание, вие не се намирате в областта на Истината. В Истината няма абсолютно никакви противоречия. И при малки противоречия вие може да се намерите където и да е, навсякъде може да се намерите, но не и в областта на Истината. А щом няма никакви противоречия, в дадения случай вие се намирате в тази област, дето е Истината. И когато кажем, че нещата са постижими, разбираме туй състояние на човешкия ум. Той е освободен от всички препятствия, които съществуват. Той е господар на тия хоризонтални движения, той всякога може да се справи разумно с тях. Онзи, на когото краката са здрави, той може да измине всеки път, който му се даде. А парализираният ще каже: „Аз не мога да ходя, краката ми не държат." Защо? - Защото хоризонталните движения на тъмните центрове на природата са взели надмощие.

Не искате да направите едно добро. Най-първо вие се заблуждавате. Вие мислите, че можете да направите доброто, а казвате, че няма да го направите. Вероятно е така, но в дадения случай опитайте се да видите дали е така, или не. Вие казвате: „Не искам да се пречупи моята воля". Е добре! Щом не искаш да направиш едно добро, твоята воля вече е огъната. Ти казваш: „Аз не искам да се пречупи волята ми, не искам да се огъна!" Вярно ли е това? - Щом не искаш да направиш едно добро, твоята воля е вече огъната. Или да допуснем, че вие казвате: „Тази работа аз я зная, музика разбирам, зная и да пея". Добре! Изпей ми тогава думите на песента „Светъл е всичкият Божествен ден". Изпейте ми това нещо! „Светъл е всичкият Божествен ден!" Пели ли сте тази песен? Да изпееш една песен без никакви погрешки, да направиш една работа без никаква погрешка, да напишеш едно писмо без никаква погрешка, да кажеш една реч, без да се запънеш някъде - речта ти да тече като по вода.

Сега вие се намирате в друго едно противоречие. Още едно противоречие има, в което сега се намирате. Вие сте като гимназисти от осми клас, които ще държите вече матура. Учителите ви трябва да турят още една последна бележка. На 10, 15 или на 40, 60 души, на всички е турена бележка и вие се интересувате каква е бележката - 3 ли е, 4 ли е, 5 или 6. Защо ви интересува бележката? Интересува ви. Хората се класифицират. Ако имаш 5, може да влезеш в отдела на естествените науки. Можеш да следваш по медицина. Щом нямаш 5, вратата ти е затворена. Числото 5 значи, вратата ти е отворена за университета. При числото 4 вратата за естествените науки е затворена, а е отворена за география и филология. А география и филология са сухи науки. Това са кокалчетата на някоя кокошка. Да събереш костите на някое предпотопно животно и да направиш техните скелети, как са произлезли думите, тяхното съчетание. После как се е изменила една дума, как е произлязла от друг език. - това е една работа доста интересна за някой учен човек, но за един обикновен човек, то е голямо страдание.

Често майките правят така, когато искат да отучат децата си от голяма лакомия, та им дадат шийката на кокошката. И то чопли шийката, а те изядат цялата кокошка. То чопли шийката, за да се научи добре да шие. Та и аз ви давам една шийка, за да се научите да мислите. Много малко месце има там. С игла трябва да изваждате тия работи. Та ще остане идеята: Трябва да мислите! Може да кажете: „По-добре да е кълката". Вие трябва да изучавате философията на живота, да следите всяка една поза, всяко ваше състояние и да знаете в даден случай дали имате хоризонтално или перпендикулярно движение и кое от двете има надмощие. Като се поставите в едно пасивно състояние, може по-лесно да прецените. За пример, крайното, крайният предел на едно перпендикулярно движение, е дето Христос казва: „Ако не се отрече човек от себе си". Какво е разбирал Христос под думите: „Да се отрече човек от себе си"? Да кажем, че искаш да бъдеш най-богатият човек в света. Или искаш да бъдеш най-ученият човек, най-красивият, в света, ти да бъдеш център навсякъде и ти да ръководиш. Да допуснем, че ти имаш всичко това, но ти липсва едно нещо - липсва ти Истината и ти казват: „Ти трябва да се откажеш от всичко туй". Колко хора има, които могат да се откажат? На един цар, ако му рекат да се откаже от своя престол, лесна работа ли е? Не. На една майка да й кажеш да се откаже от децата си, лесна работа ли е? Но ако майката не се откаже от децата си, децата ще се откажат от нея. Ако царят не се откаже, поданиците ще се откажат. Щом конят отслабне и не може да тегли каруцата, господарят ще се откаже тогава. Вие сега мислите, че нещата са много постоянни. И вашите приятели, които ви обичат, и те могат да се откажат от вас. Как? - Когато отслабне вашата любов и те ще се откажат. Щом се откажат вашите приятели от вас, вие какво трябва да направите. Вие какво правите тогава? - Вие малко си поплаквате тогава. И вашето положение знаете ли на какво мяза? - Майката е оставила нещо за ядене на детето си, малко захар или друго, и е заминала. То като стане и види, че я няма, надуе гайдата и плаче, плаче. После, като не се връща майката, забрави я, огледа се наоколо, намира паницата със захар и казва: „Майка ми я няма, но аз ще се позанимавам малко с паничката." Сега извадихте ли едно правило за себе си?

Устойчиво число ли е числото 2? От кои числа е то - от устойчивите числа или от неустойчивите? Да ходи човек с три крака е по-устойчиво. Един крак да има за запас и двата да са отпред, а на третия отзад да се подпре. Животните имат четири крака, пък човек има два крака. Кое число е по-устойчиво - 4 или 2?

Кой е квадратът на числото 2? (4.) Следователно, животните са квадрат на човека. Човек е с 2 крака, а животните с 4. Значи, двете умножено на себе си дава четири. Какво число е двете? Кое число наричаме корен? Кои са коренувани числа? Как ги преподавате на учениците? Кои числа се наричат корени? Коренът на 2 кой е? И кои числа имат корен? (2 е корен на 4). 3 е корен на 9. Двете на 8 какво е? (Кубичен корен.) Значи, квадратът има корен и кубът има корен. Т.е. квадратът в дадения случай показва широчината, а кубът показва дебелината. В квадрата имате хоризонтални движения, в куба имате перпендикулярни движения. Защото кубическите страни са перпендикулярни на квадрата. Страните се виждат в перпендикуляр. Значи щом се изучава квадратът, вие изучавате хоризонталните състояния, противодействуващите на кубическите? Човек е куб. И затуй животните вървят хоризонтално, а човекът върви перпендикулярно на движенията на животните. Животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно. Това е едно приложение. Всяка една мисъл има свое хоризонтално движение, има и свое перпендикулярно движение. Всички при хоризонталното движение ще имате едни резултати, при перпендикулярното движение ще имате други резултати. Това е вече въпрос пак на съзнанието.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

42 лекция от Учителя, държана на 31 август 1934 г., София - Изгрев.