от ПорталУики
Версия от 22:09, 9 януари 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Побеждавайте злото== „Но ти побеждавай злото чрез доброто". *) Каквато философия да съществу...)

Направо към: навигация, търсене

Побеждавайте злото

„Но ти побеждавай злото чрез доброто". *)

Каквато философия да съществува. за живота, все пак тя не е в състояние да го обясни. Ако не може да го обясни, тя трябва поне да дава методи за правилно жив-Ьене.уНе само философията, но и науката не е дала още точно определение, какво представя жи-вотът. От научно гледище ние казваме: Любовта представя начало на нещата, а началото на вс^ко нещо наричаме живот. Порядъкът на нещата представя основата на живота, а развитието им – цель-та на живота. Следователно, истински чов^к е онзи, който знае, какво представя началото, редът и развитието на нещата. Какъв човек е този, който не знае нищо по гкзи въпроси, който няма никакво понятие за Бога? Той е подобен на онзи математик, който борави с числата, извершва всички математически действия, без да знае, какво представя живата единица, от която са произлъзли всички нЪща, всички числа. Да се говори за живота, без да се разбира, това значи, да се говори за слънцето, без да имаме известно отношение към него. Човек може да се ползува от слънцето само тогава, когато има отношение към него.

Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора. Вие виждате, как ^жи-вЕят, как се обличат и хранят, как дигат и сла-гат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползувате от тяхното богатство и от тяхното изобилие. Вие сте далеч от сцената на тяхния живот. Вие нямате никакво отношение към тяхнит блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му вернат остатъка. Бакалинът прибира парит"Б и прави смътка: захарьта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета с захарьта на купувача, туря стогб лева

  • ) Римляном 12: 21.


143

в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думит на търговеца, че 20 лв. струва захарьта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен. Какво придоби той от смътката на търговеца? Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм захар.

Съвременнит учени и философи са създали много теории за живота, с цел да поощрят хората към великото и красивото, но за да се ползуват от тия теории, т трябва да ги приложат.^Ако болният лежи по цъли дни на леглото си и не излиза вън, на чист въздух, каква полза, че той живее всред природата? Щом е дошъл всред природата, той трябва да се движи вън, на открито, да диша чист въздух, да се грее на слънчевит лъчи. Само по този начин той ще усъти известно подобрение в здравето си. Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, в физическо или духовно отношение. Човек трябва да разчита първо на себе си, а после на своит ближни. Въпръки това, мнозина очакват повече на ближнит си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която т очакват на Бога да оправи света. Т го развалят, а очакват на Бога, Той да го оправи. Който разваля работит си, той сам трябва да ги изправи. Много богатски синове ядат и пият по цъли дни и нощи и, като натрупат дългове, очакват на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, няма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синовет на бедни родители? Ако и гб ядат, пият и правят дългове, кой ще плаща дълговет им? Ако бащата е заминал на онзи свет, кой ще плати дълговет на сина? Синът трябва да бъде разумен, да има желание да учи. Има ли желание да учи, баща му и от онзи свет ще му помогне. л Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нямало възможност да реализира желанието си. Един ден то решило да напише писмо до Господа, своя небесен Баща, да му помогне по някакъв начин, да учи. То написало писмо, в което изказало желанието си, турило го в плик и го адресирало: До дъдо Господа. След това то пуснало писмото в пощата и се вернало дома си спокойно, че в скоро време ще получи отговор на


144

писмото си. Като събирали писмата, един от поща-джиит намЪрил писмо, с оригинален адрес, и го предал на началника на пощата. Началникът го про-чел на няколко свои приятели. Трогнати от верата и чистосърдечието на детето, гб се заели взаимно да го подържат да учи. По този начин бедното дете реализирало своето желание.

Едно трябва да знаете: Бог всвкога помага на добрите и чисти желания на чов-Бка. Има ли желание да учи, човек всъкога може да успее. Страшно е, когато човек иска само, без да е готов да направи нещо. Запримър, някой иска да знае, съществува ли Бог, или не. Той търси доказателства от всички страни, без да е готов да направи нещо за Господа. Защо се интересува от съществуването на Бога? За да получи нъчцо. Така постъпват много синове, които не знаят, къде е баща им, жив ли е, или не. Тб искат да го намърят, да разберат, какво е материалното му богатство. Ако се укаже, че е богат, т ще му се представят, като негови синове- Яко е бе-ден, ни глас, ни услишание.

Днес всички хора се дЪлят на бедни и богати, учени и прости. Беднит се чудят на богатит, защо са толкова жестоки, че не мислят за тях. Обаче, тъне подозират, че богатите някога са били бедни. Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството на състрадание към бедни и страдащи? Има богати хора, които съ-чувствуват на беднит-Б и им помагат. Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри. В природата съществува закон на съответствие, спЪ-* ред който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. В Битието е казано, че Бог създаде света в шест деня и за всъ-ки ден Бог се е произнесъл, че това, което е съз-дал, е добро. За втория ден само не се е произнесъл, нито добре, нито зле. Щом е така, защо хората виждат зло в света? Кое от двет мнения е по-право: това на Бога, или човешкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния, или мнението на здравия? Яко оставите болния да се произнася за живо-


145

та, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. В същност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни. Тб са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота. Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се нама-лава. Дето здравето се увеличава, и болестите се увели-чават; дето здравето се намалява, и болеститтз се на-маляват.

Това са твердения, които трябва да се докажат. Какво виждаме днес? Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони л+зкари водят война срещу болеститъч Т-б разполагат с силна армия срещу болеститтз. Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лъкарит"Б л-вкуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създа-ват различни болести. Тъ- са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лЪ-карит се намират в невъзможност да ги лтзкуват. Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво. Яко нтзкой пъвец или музикант изл-Ьзе на сцената да п-ве, или да свири, и концертът му не излтззе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излъзъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т. н. И религиозният се смущава, дали това, в което втзрва, е верно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите в-врва-щи. Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т. е. как прилага своето верую. Ако християнинът прилага своето верую както Хри-стос го е прилагал, той стои по-високо от мохамеданина, от мусулманина. Не го ли прилага, както тр-вбва, той стои по-низко от всички вярващи, които прилагат правилно своето втзрую.

В природата съществуват две състояния: пасивно и активно. Пасивното състояние подразбира съ-


146

стояние на покой, а активното – състояние на движение. Между т-бзи състояния винаги съществува вж-трешна борба, в резултат на която се явява известно противодействие. Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина. Яко на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и св-Ьтлина нямаше да съществува. Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействуващи сили. Същото може да се каже и за доброто и злото в света. В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна. Злото представя стремеж на силитъ- да бъдат в в-вчен покой, а доброто – стремеж към в%чно движение. Злото се явява като противодействие на доброто. Като разглеждаме противодействуващите сили в природата, ние се натъкваме на закона на съответствието,^според който на всъжа положителна сила отговаря отрицателна. При това, колкото е голяма положителната сила, толкова гол-вма е и отрицателната.

Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие. Не, злото е сила, принцип в света, а не постъпка. Постъпкитт могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрит постъпки можем да наречем добро, нито лошитъ- постъпки – зло. Представете си, че нъжой отива да убие един добър, благочестив човеж, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е посгжп-ката на този, който му е счупил крака? За предпочитане е да се счупи крака на един човеж, отколкото да се отнеме ц-бл живот. ^Следователно, в дадения случай постъпката на този, който е счупил крака на престъпника, е добра. В такива случаи българите казват: „Ела зло, че без тебе е по-голямо зло". Зло е да се счупи един кракг, но по-голямо зло е да се убие цъл човеж.

Съвременниттз хора се натъкват на ред противоречия, от които страдат. Тв1 страдат, защото не могат да си обяснят причинитъ- за тия противоречия, а не могат да си ги обяснят, защото нямат необходи-


147

мата св-втлина. Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причинит на противоречията, вследствие на което не страда. Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, н%ма защо да се живее. Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешнит причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага. Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбьта. Радостта представя бащата, скръбьта – майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбьта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбьта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се сеединят, скръбьта и радостта образуват мира – сдрача на живота. Яко скръбьта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от гюс – мира, представя сдрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на свет-лината. Сдрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от сдрач. Който разбира законит на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот.

Съвременниг хора, религиозни и светски, се ну-ждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от нъкакво преходно в-врую. Яко е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа. Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земедълецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е пошъл още до уравновесяване на силитв между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още с скръбьта и радостта. Яко не разбере скръбьта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всъкога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се


148

огъва; при радостит той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всяко огъване показва, че нЪкъде е турена известна тежест. Като знаят това, техницит използуват огъването на пружината при направа на ча-совницит и на ред още уреди за извершване на никаква работа. Като знаете това, вие можете да си обясните, защо природата е поставила човека на различни огъвания и изправяния. Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачит на своя живот.

Следователно, като се огъва пред злото и изправя пред доброто, човек изработва в себе си харак-тер, устой. Характерен човек е онзи, който побеждава злото. Как се побеждава злото? Злото може да се победи само чрез доброто и любовта. Като люби, човек лесно се справя с злото и с страданията в св+зта. Яко нт5кой момък обича една мома, а тя не му обръща внимание, в края на краищата той ще я победи и ще спечели любовта й. Значи, човек може да изработи характер в себе си, само когато ожени доброто за злото, на човешки език казано. Доброто и злото в света са полюси, както мъжът и жената. Както мъжът и жената се женят един за друг, така и доброто трябва да се ожени за злото. Защо? За да се примирят.

Какво означава женитбата ? Под женитба съвре-меннит хора разбират слугуване на човека. Мъжът иска да направи жената слугиня, цъл живот да му работи. От своя страна жената иска да направи мъжа си слуга, цъл живот да й работи. Другаде пък мъжът и жената очакват един на друг, да придо-бият щастие. И едното, и другото разбиране са поверхностни. Никой никого не може да направи ща-стлив. Никой на никого не може да слугува. уЧовек може да слугува само на Бога, а на човека може само да услужва. Казано е в Писанието, че нито мъж без жена може, нито жена без мъж. С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа. Истински човек е онзи, в когото едновременно жив-вят и мъжът, и жената, като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа,


149

и жената, той не е истински чов-ък, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато н-бкой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всбки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен. Остане ли от-ворен, непременно нтзкой ще падне в него и ще пострада. Само разумният, посветеният човек може да влъзе в кладенеца, да черпи от него вода.

Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което тъ- постоянно спорят, кой седи по-високо, мж-жът или жената. Тази е причината, поради която мж-жът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си Не е въпрос, дали н^кой е мъж, или жена. Човек трябва да мине през двата полюса, през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек. Той трябва неизб-ъжно да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т. е. любовта и мъд-ростта, като велики сили на живота. Значи, чов-ък е дете на нещо възвишено и велико. гАко н-ъма в себе си единия полюс, той никога не може да придобие и втория полюс.

И тъй, идеята за мъжа и за жената никога няма да бъде понятия, ако човек не я преживее, не мине през нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава. Като изучава природата, човек вижда, че нтз-кои дни от годината имат характера на мъжа, други – характера на жената, а трети – характера на детето. Като са знаели това, старит кабалисти са разделяли днигб на годината на три части: дни на мъжа, дни на жената и дни на детето. Тия дни т изразявали с числа. Човек трябва да знае, кои числа отговарят на него и да се ръководи в живота си според тбх. Които не разбират закона на числата, могат да из-паднат в две крайности: или в крайно суеверие, или


150

в крайно безверие. Изпадне ли в суеверие, човек започва отбпо да верва в числата и да очаква от тях своето щастие. Изпадне ли в безверие, човек започва абсолютно да отрича значението на числата. Суеверният мисли, че като вземе лотариен билет с номер, съставен от щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче, в деня на теглене на лотарията той се обезсърдчава и разочарова – билетът му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всяко число, независимо значението си, има отношение към известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само в тях, но и в връзката им с известни планетни съчетания. Добре е човек да вер-ва на щастието, но по-добре е, ако знае и законит, които обуславят щастието. Ония, които знаят тия закони, т+5 могат да пророчествуват. Ако някой про-рок изхожда от мъжкигб числа, ние го считаме мъжки пророк; ако пророкът изхожда от женскит числа, наричаме го женски пророк. И най-после, ако пророкът изхожда от детскит числа, наричаме го детски пророк. Истински пророк е онзи, който едновременно е и мъжки, и женски, и детски. Яко е само мъжки, пророкът произвежда киселини; ако е само женски, пророкът произвежда основи; ако е само детски, пророкът произвежда соли. Полезно нещо е и сольта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цълата земя се преверне на сол, основа или киселина? Ако ц-влата земя се преверне на сол, няма кж-де да се оре и сее. Ако всичко се преверне на основа, с какво и как ще се тъче на нея? Или, какво ^ще стане, ако всичко е само вътък? За да могат нъщата да се използуват, между тях трябва да има известно съответствие.

Когато се намърят в затруднение, съвременнит хора казват, че верват в Бога и се чудят, защо Бог им изпраща изпитания и страдания. Да верваш в Бога, това значи, да признаваш, че дължиш \на нъкого известна сума. Обаче, това не е достатъчно. Да признаваш дълга си, ти трябва да бъдеш готов да го изплатиш. Следователно, не е достатъчно човек да верва само в Бога, но той трябва да има отношения към Него, да съзнава, че животът му е излъзъл от Бога и трябва да се верне към Него. Човекъ


151

трябва да си даде отчет, като напусне земята, къде ще отиде. Като не мисли, човек казва, че ще отиде в земята. Това е криво разбиране. Преди всичко човек не е излъзъл от земята, за да влЪзе пак в нея. Земята е сбор от много същества, които един ден ще се разпръснат из пространството. Къде ще отиде тогава човек? Като не може да отговори на този въпрос, човек казва, че с смъртта всичко се свършва. Така мислят онъзи, които не в+фват в живота след смъртта. Гб казват, че след смъртта си човек отива на небето, между светлит същества. Добре е човек да в-врва, че ще отиде на небето, между светлитъ- същества, но преди да познава тях, той трябва да познава своит ближни.

Ямериканският проповъ\дник Муди, в първитъ1 години на своята пасторска работа проповЪдвал само за Бога, за Христа и за ангелит. Защо? Понеже в детството си той е слушал само за Бога, за Христа и за ангелит. Като говоръл за невидимия свет, той мислЪл, че освен гбх никой не може да влъзе там. Обаче, когато баща му умръл, той започнал вече да мисли, че и баща му е нъкъде в невидимия свет. След бащата умръла и майка му, а след нея много негови роднини и приятели. Тогава започнал да гледа на невидимия свет като на н-бщо близко, защото там били неговит любими родители и приятели. От това време нататък и проповъ\цит му започнали да при-добиват по-голяма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за светлит и добри същества станали по-близки до разбирането му. В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човечика форма, да помага на слабит и стра-дащигБ, той Го признал за свой ближен. Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближенъ" и „любов към ближния". Докато светлит и напреднали същества не слъзат на земята и не се облъкат и човешка форма, т"б всвкога ще останат неразбрани 1а човека и ще внесат в съзнанието му страх и фепет. Докато ангелит са на небето, човек си мисли за тях с приятност. Слъзе ли от небето един ангел между хората, обл-вчен в своята слава и


152

величие, вместо радост той ще внесе страх. Като знае това, Бог изпраща тия светли същества на земята в човешки форми, незабелязани от никого. Тб оставят своето благословение на земята и си заминават за

ОНЗИ СВЕТ.

Правилно ли е да се страхува човек от светли-гб същества? Щом се страхува, това показва, че той не е дошъл още до онова дълбоко разбиране на светлината, вследствие на което не може да я понася. Колкото по-малко светлина има човек, толкова по-поверхностни са неговит разбирания и убеждения. Когато поставят човека на някакъв вътрешен изпит, тогава се вижда, колко неопредълени и неустойчиви са неговит убеждения. Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставят, той издържа'. Човек носи верата и убежденията с себе си, той не ги възприема от външния свет. Външният свет е условие за човека да кали верата и убежденията си, но не оттам да ги възприема. Й любовта не се възприема отвън. Хората още не познават любовта, въпръки че говорят за нея. Т се питат едни други, обичат ли се. Да питаш нъкого, дали те обича, това значи: дошъл ли си до това положение, че Бог, Който жи-вее в тебе, да позволява да ме обичаш;' В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натукъ–натам, но огра-ничават свободата даже и на Господа в себе си. Ревниви са хората.

Какво представя ревността? Ревността е низше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своигб криви разбирания за живота, за човека. Няма по-см бшно и по-страшно нещо от това да ревнуваш човека. Да ревнуваш нъкого, това значи, да имаш, крива представа за човека..Казано е в Писанието, че Бог е ревнив. Това е крив превод. Че Бог не е ревнив, това се вижда от факта, че Той е дал пълна свобода на човека, да прави, каквото иска. Като види, че някой гръши, Бог казва: Яко продължаваш да правиш погръшки, ще страдаш. Живееш ли добре, ще благуваш. Които не разбират Божиит закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия. Бог не е направил човека нито


153

богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човтзка. Яко живее разумно и знае, как да използува условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използува ли условията, както трябва, той става сиромах. ^Мъжът представя богатството, .жената – сиромашиятаудетето –благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мж-жът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието. Яко бащата и майката бъха богати, никакво дете не можеше да се роди. Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв тем-перамент, т-в не могат да родят никакво дете.?3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти. Запримър, ако майката е сантеи-нична, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик, или обратно: майката да бъде флегматична, а бащата – сантеиник.

В живота на съвременнит хора съществуват ред противоречия, които се нуждаят от научно обяснение. Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи с тях, човек разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силит на ума и на сърцето си, вследствие на което започва да страда. Като не разбират, защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на разумния свет. Т не С2 вглеждат в живота си, да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях. Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат. Не използува ли тия условия и възможности разумно, той става сиромахът Според статистиката, опредълено е, една трета част от хората да бъдат богати, една трета – сиромаси, а останалата трета – нито сиромаси, нито богати. Яко процентът на сиромасит днес надминава една трета, причината е в самит тях. В старо време са съществували различни пророчески и философски школи, които са учили хората да живтзят правилно, да бъдат богати и щастливи, да живеят дълго време на земята, но тия култури са изчезнали. Запримър, какво е останало от старата египетска, гръцка и


154

римска култури? Няма култура, която да е останала до днес. Културит на всички стари държави са изчезнали. Защо? Имало е нещо неустойчиво в тях. И в съвременната култура има нещо неустойчиво, вследствие на което в нея се ражда вътрешна борба. В това отношение съвременната култура представя яйце, което се мжти. Няма да се мине много време и от това яйце ще излъзе пиле. Пилето, което ще излъзе от яйцето на сегашната култура, ще бъде човек на шестата раса – човек с особен строеж, с ве-лик морал, с велики разбирания за живота. На този човек напълно може да се разчита.

Япостол Павел казва: „Побеждавай злото чрез доброто!" Побеждавай злото чрез любовта, като велико начало на живота, като велико оржжие в ръка-та на добрия и разумен човек. Любовта внася ред и порядък в живота. Яко една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа. Яко няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива. В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване. Следователно, любовта трябва да влъзе като потик,като начало на живота в всички държави, общества, семейства и отдълни; индивиди редът и порядъкът – като основа, а развитието – като смисъл на човешкия живот.

„Побеждавай злото чрез доброто". Наистина, човек може да победи злото в себе си само чрез доброто, чрез любовта. Яко не постави любовта като начало на своя живот, човек няма да има никаква основа, никаква цел и никакъв смисъл. В този смисъл животът не е нищо друго, освен лю-бов, която се поставя като начало. Редът е основа на живота, а развитието – цел, смисъл. Който разбира любовта, порядъка и смисъла на нъщата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко в света за негово и всичко негово – за притежание на Бога. Не разбира ли тази тройственост правилно, човек дохожда до разбъркване идеит си, вследствие на което, в живота му се явяват ред противоречия. Тази разбърканост в идеит на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тях, поради която т постоянно разискват върху въпроса, кое верую е най-добро и истинно, кой човекъ


155

е най-добър и т. н. Не е въпрос до външното разрешаване на нещата. Човек може да постигне истинско разрешаване на нещата, когато постави любовта за начало на живота, редът и порядъкът за основа, а развитието като цел и смисъл.

Побеждавай злото чрез доброто". Този е пра-вилният начин за побеждаване на злото. Като не разбират този закон, хората искат чрез борба да унищожат злото. Злото никога не може да се унищожи, защото е жена. Яко жената се унищожи, мъжът нт^ма къде да се прояви. Какво виждаме в живота? Колкото да е лоша жената, щом тя умре, мъжът страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мъжът разбира, че не може без нея. Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществува нето на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погръшки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни зани-мават. г*Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат сольта – преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, чов1зк непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат сольта, а тъмнината и светлината – сдрач. Сдрачът е дете, с мургав цвът на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се разли-чават от тия, които са родени вечер, при залъзване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за големото разнообразие, което съществува между хората. Некои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е. заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. * Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно


156

е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да жив-ве. ВсЪка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня. Като са дошли на земята, хората постепенно се домо-теат до ония вътрешни пътища на живота, да знаят, как да постъпват, как и кога да започват и свер-шват работит си. Много от сегашнит хора се опла-кват, че работит им не вервят добре, защото искат, като своенравни деца, удобства, без да учат. Докато не дойдат до съзнание, че са дошли на земята първо да учат, а после да търсят блага и удобства, работит им всъкога ще остават назад.

Като е дошъл на земята, човек първо ще изучава фактит, после – принципит, които обединяват всичко в себе си. Значи, за да разбере законит, човек първо трябва да изучи фактит; за да разбере принципит, той трябва да изучи законит. Запримър, всбко добро дело, вст^ка сила са факти. Човек трябва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактит, законит и принципит в едно цъло, човек не може да се домогне до съвершения живот. Някои мислят, че съвера всичко могат да постигнат. Яко е така, съвре-менните хора все имат вера в нещо, но постигнали ли са своиг желания? Мнозина пов-врваха, в Христа, но всички ли бъха Негови ученици? Христос имаше 12 ученика, които не само верваха в Него, но учеха. Т бЪха постоянно около Него, слушаха проповъдих Му и учеха. Т останаха след Христа да проповъдват учението Му. Христос им каза: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на въка". Значи, Христовит ученици са проповъдвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из цълия свет. И до днес т продължават да работят за човечеството. И Христовият дух неуморно работи между хората. Не е останало място на земята, дето Христовият крак да не е стъпал. Има мъхта на земята, които хората още не познават. Земята е много по-голяма, отколкото хората я познават. До времето на Колумба земята бъше по-малка, отколкото е днес. Колумб трябваше да предприеме едно пж-


157

тешествие, да открие нов свет, непознат на хората, и да им докаже, че земята не е още напълно про-учена.^И днес има ц-бли области, цЪли материци, които хората в бъдеще ще открият.

Сега, да оставим този въпрос настрана. Не е важно, какво ще се открие в бъдеще. Важно е да се изучи открития, реалния свет. Има начини за изучаване на реалния, на разумния свет, който ни обикаля. Яко иска да отиде в Англия, човек трябва да изучава английски език, както и законите, които я управляват. Следователно, който иска да изучава разумния свет, той трябва да се сверже с закониг на този свет, с неговата държава, с съществата, които я управляват. Искате ли да се свержете с разумнит същества, вие непременно трябва да изучавате техния език, да разбирате тяхната наука, тяхното управление, тяхния ред и порядък, тяхнит- училища, тяхната религия, отношенията между мъже и жени и т. н. Всеки може да отиде в тази държава и, като се верне, да каже като слъпия: „Слъп бях едно време, но сега виждам и разбирамъ". Какво е видЪл, няма да разправя, но ще каже: „ПромЪнил си лицето ми, Господи." Пита ли го някой, какво е видЪл, той тр-ъбва да каже: Иди и виж!

„Побеждавай злото чрез доброто!" С други думи казано: Побеждавай злото чрез любовта. Постави любовта като начало на живота си, редът и порядъ-кът – като основа, а развитието – като цел. И се-гашният живот на хората има смисъл. Всички страдания, всичко, което става в своята цълокупност, са възможности за създаване на бъдещата култура, за въдворяване на великия мир в света.Жолкото по-интенсивни са страданията, толкова и периодът на прекратяването им е по-близо.?Още на времето си Дпостол Павел е предвиждал това и казал: „В жертва жива, света и благоугодна Богу." Това значи: всичко, каквото има, човек трябва да го даде в жертва жива, благоугодна на Бога, за да влъзе в разумния живот, между светлит и разумни същества, които живт^ят в единство и съгласие. Един човек, едно семейство, едно общество, сами нищо не могат да на-правят. Всички хора, всички семейства и всички общес-


158

тва трябва да се обединят в един народ и така да се развиват.

И тъй, духовният живот подразбира обединяване на ц-влото човечество в едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трябва да бъдат свързани в едно цъ\по. Т- трябва да представят апа-рат, подобен на радиото. Достатъчно е един от гбх да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. т-Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се гри-жат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече. Връзкит между тях ще бъдат по-интенсивни и здрави. Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава. Още древнит пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече. Светът се приготвя за това време.

Всички хора трябва да бъдат носители на новото. Каквито страдания да минавате, не се спъвайте. Страданията носят условия за въчния мир в св-вта. Дойде ли този вътрешен мир, скръбьта ще се преверне на радост.

Побеждавайте злото чрез доброто. Турете любов-та като начало на живота, като мощна сила. Турете реда и порядъка като основа, а развитието – като цел. Сеедините ли трит нъща в едно цъло, вие ще-разберете смисъла и предназначението на вашия живот.

24. Беседа от Учителя, държана на 9 февруарий, 1930 г. София. – Изгр-вв.