Разлика между версии на „Поглед и движение“

Версия от 16:14, 9 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Поглед и движение

— В е р е н ъ . истинен ъ, чист ъ и благъ вс е кога бжди! Размишление, Чете се темата: „Какво мисля азъ". За следния пжть, всеки отъ васъ да на¬рисува по едно цвете и по едно плодно дър¬во, кой каквото желае. Това ще бжде темата ви. Ще рисувате съ моливъ, като подчъртаете по едно главно отличително качество на цве¬тето или на плодното дърво. Това ще бжде единъ опитъ, да видите, кой колко може да рисува. Съвременните хора често говорятъ за истината, безъ да могатъ да я прилагатъ въ всички случаи на живота си. Само онзи чо¬векъ прилага истината, който всеки моментъ може да даде изразъ на своите мисли и чув¬ства. Много мисли и чувства могатъ да ми¬наватъ презъ човека, но разумниятъ се спира само върху съществените. Разумностьта на човека се заключава, именно, въ това, да мо¬же да прави изборъ на мислите и чувствата си. Изкуство е да може човекъ да избира най-красивите неща и да ги предава по най- красивъ начинъ. Запримеръ, ако ви дадатъ задача да занесете по единъ хлЬбъ на една

91> вдовица, всЬки ще го предаде по свой на¬чинъ. Изкуство е чов-Ькъ да занесе хл-Ьба по единъ красивъ начинъ, който да се запечата въ ума на вдовицата за ц-Ьлъ животъ. Кра¬сиво направени и изпълнени н-Ьща сж ония, които се отпечатватъ въ съзнанието на чов-Ь¬ка за ц-Ьлъ животъ. Заприм-Ьръ, вие сте слу¬шали много сказки, речи и декламации, но са¬мо ония отъ тЬхъ сж останали въ паметьта и въ съзнанието ви, които сж били изнесени по най-красивъ начинъ. Обикновенит-Ь н-Ьща минаватъ и заминаватъ презъ съзнанието ви, безъ да оставатъ н-Ькакъвъ споменъ. Като ученици на Велика Школа, вие тр-Ьб- ва да се занимавате съ красиви н-Ьща, както и съ здравословни състояния на чов-Ька. а не съ паталогически. С поред ь поетитЬ, кой ор- ганъ отъ чов-Ьшкото т-Ьло е най-красивъ? Пое- тит-Ь възп-Ьватъ най-много окото. Значи, тЬ> намиратъ, че окото е най-красивъ удъ въ чо¬вешкия организъмъ, специално на лицето. Добре е да изучавате окото отъ неговата външна, красива страна, а не и неговигЪ па¬талогически прояви. По окото н-Ькои учени четатъ ц-Ьлия животъ на чов-Ька, въ физиче-ско и духовно отношение. Обаче, ще дойде день, когато въ окото ще четатъ не само историята на развитието на отдЬлния човЬкъ, но и на ц-Ьлото чов-Ьчество Въ окото е на¬писано ц-Ьлото минало на чов-Ька, ц-Ьлиятъ му животъ. Не само това, но въ окото сж даде¬ни редъ правила и рецепти, какъ да сс д1жу-

92> ва чов-Ькъ и какъ да се справя съ мжчнотии- тЪ на живота. По окото на чов-Ька се позна¬ва, дали говори истината, или не. Като лъже, чов-Ькъ гледа къмъ земята. Иска ли да си въздействува, той тр-Ьбва да отправя погледа си нагоре. Докато отправя погледа си нагоре, къмъ небето, чов-Ькъ вс-Ъкога говори истина¬та. Отправя ли погледа си надолу, той не мо-же вече да говори истината. Въ това отноше¬ние окото никога не лъже. Когато има лоши замисли, чов-Ькъ вс-Ъкога гледа надолу. Тур- цигЪ казватъ: Който гледа къмъ земята, той изгаря душата. ВсЬка мисъль, колкото да е скрита, се отпечатва въ чов-Ьшкото око. Око¬то не крие нищо. Който разбира неговия езикъ, той може да чете всичко, каквото ста-ва въ чов-Ька. Следователно, искате ли да жив-Ьете правилно, наблюдавайте движенията на очит-Ь си, на -гЬлото си, и ако нам-Ьрите, че сж. не¬правилни, изправяйте ги. Отъ движенията на чов-Ька зависи, съ какви течения на природа¬та ще се свързва: съ възходещи или съ низ- ходещи. Ако видите, че н-Ькое дете става отъ сънь съ гърба си нагоре и съ погледъ, от- правенъ къмъ земята, ще знаете, че презъ ц-Ь- лия день то ще бжде плачливо и кисело. Сж- щото се отнася и за възрастния чов-Ькъ. Вс-Ь- ко физическо движение на чов-Ька е придру¬жено съ известна психическа пром-Ьна. Отъ движенията му зависи, ще подобри или вло¬ши-своето-психическо-състояние. Вс-Ько кри¬

93> во движение е въ състояние да опорочи и най-свЬтлата мисъль. За да не се опорочи, тя се оттегля. Чов-Ькъ остава въ тъмнина и за¬почва да търси свЬтлата мисъль, която го е вдъхновявала. И тъй, като ученици, вие тр-Ьбва да се стремите къмъ красиви движения. Погледътъ, ходътъ ви тр-Ьбва да бждатъ красиви. Най- красивото положение на краката е да обра- зуватъ успоредни линии. При такива движе¬ния на краката, *чов-Ькъ придобива добро раз¬положение на духа. Като ходятъ, нЬкои хора удрятъ краката си единъ въ другь. По този начинъ т-Ь изразходватъ много енергия. При удряне на краката единъ въ другъ става сил¬но сътресение на гръбначния стълбъ. Наблю-давайте, какъ стжпва котката. Тя стжпва на пръсти, безъ да опира петит-Ь си на земята. Научете се и вие да стжпвате първо на пръ- стит-Ь, а после на петит-Ь. Така ще избЬгнете сътресенията на гръбначния си стълбъ. Като изучавате хода на хората, ще забележите, че н'Ькои правятъ дребни и бързи крачки. Това показва, че т-Ь иматъ дребнави идеи. ТЬ се занимаватъ съ дребнавостит-Ь на живота. Дру-ги хора правятъ голЬми крачки. За т-Ьхъ каз¬ваме, че се занимаватъ съ велики идеи. На¬истина, великигЬ идеи се придружаватъ съ широки, мощни движения. Същевременно, хо¬дътъ на чов-Ька тр-Ьбва да бжде ритмиченъ и съ гол-Ьма пластика. Срещнете ли човЬкъ съ такъвъ ходъ, вие изпитвате известна прият-

94> ность. Когато въ хода на човека отсжтсгвува пластика и ритъмъ, вие изпитвате неприят- ность. Има хора, ходътъ на които произве¬жда страхъ. Чов-Ькъ изпитва такъвъ страхъ и при вида на мечка. Като знаете това, рабо¬тете съзнателно върху себе си, да изправите движенията си. Какво представятъ движенията на човъ- ка. — Пласиране на енергии. ВеЬко движение, съзнателно или несъзнателно, е функция на н-Ь¬що. Когато въ организъма на дов-Ька се събе¬ре много енергия, която не може да се впрегне на работа, той прави различни движения, за да я изпрати въ природата. Въ това отношение много отъ движенията, които чов-Ькъ прави, сж необходими, а нЬкои не сж необходими. Чрезъ движенията си чов-Ькъ или приема, или преда¬ва часть отъ своята енергия. Чов-Ькъ тр-Ьбва да прави съзнателни дви-жения и да ги прилага въ своя физически жи¬вотъ, като методъ за трансформиране на енер- гиигЬ си. Чрезъ разумни и съзнателни движе¬ния, вие може да подобрите разположението си. Ако чрезъ несъзнателните. си движения чов-Ькъ лромЬня разположението си отъ лошо въ до¬бро, колко повече той би могълъ да напра¬ви това съ съзнателнитЬ движения. ИндуситЬ иматъ цъла наука за движенията, макаръ че н-Ькжде т-Ь о-шватъ до крайность. Обаче, мно¬го отъ движенията имъ сж въ съгласие съ ра¬зумната природа. Т-Ьзи движения сж необходи¬ми и на мЬсто. Всички движения, които сж въ

МГ)> съгласие съ законите на природата, сж на мк- сто. Т'Ь могатъ да л-Ькуватъ човека. Ако оста¬вите болния самъ на себе си, той ще се изле¬кува по-бързо, отколкото въ ръцете на мило¬сърдни сестри и лекари. Той ще се движи на леглото си, ще се обръща на една и на друга страна, ще свива ту единия, ту друх ия си кракъ, докато най-после слезе отъ леглото си и започне да пристъпва изъ стаята. Следова¬телно, отидете ли при некой боленъ, оставете го свободно да се движи. Чрезъ движенията той се лекува. Днесъ ви говоря за движенията, защото сте слезли въ гъстата материя. Щомъ сте въ тази материя, вие требва да разбирате закони¬те и, да знаете, какъ да се владЬете. Като се движите въ гъстата материя вие правите повече усилия, за да преодолеете противодей¬ствието, което тя причинява, вследствие на кое¬то въ ор!анизъма се развива повече топлина, отколкото требва. Тази е причината, поради която често главата ви е по-топла, отколкото ^ебва. За да бъде човккъ здравъ, главата му грЬбва да бъде хладна, а краката — юпли. Стане ли обратното, той требва да намери методъ, чрезъ който да смени състоянието си Съвременните хора се стремятъ къмь ща- с 1 ие. И вие. като гЬхъ, търсите щастие. Какво ио-големо щастие можете да очаквате отъ то¬ва, да дойдете до положение да се справяте сь своитЬ отрицателни мисли, чувства и съ- състояния? Виждатс градината на вашия съ-

96> седъ, пълна съ зр-Ьлй плодове. Той се счита щастливъ, че като обере плодовете си и ги продаде, ще подобри материалното си положе¬ние. Какво ще кажете за това щастие, ако чуе¬те, че презъ нощьта влезли апаши въ гради¬ната му и обрали всичките плодове? Щастие, което всеки може да отнеме, не е истинско. Ние наричаме истинско щастие само онова, кое¬то остава съ човека при всички условия на живота му. Щастливъ е онзи човекъ, чиито мисли, чувства и желания вървятъ всекога следъ него. Когато пожелае, той ги извиква при себе си и почва да работи съ техъ. Упражнение. Бавни и плавни кръгови движения съ ръцете, и клекане съ краката. — Верен ъ. истинен ъ, чистъ и благъ всекога бъди! 8. Лекция отъ Учителя, държана на 14 ноемврий. 1926 г. София.