Разлика между версии на „Поглед и движение“

Текуща версия към 21:47, 11 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Поглед и движение

– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление.

Чете се темата: “Какво мисля аз.”

За следния път, всеки от вас да нарисува по едно цвете и по едно плодно дърво, кой каквото желае. Това ще бъде темата ви. Ще рисувате с молив, като подчъртаете по едно главно отличително качество на цветето или на плодното дърво. Това ще бъде един опит, да видите, кой колко може да рисува.

Съвременните хора често говорят за истината, без да могат да я прилагат във всички случаи на живота си. Само онзи човек прилага истината, който всеки момент може да даде израз на своите мисли и чувства. Много мисли и чувства могат да минават през човека, но разумният се спира само върху съществените. Разумността на човека се заключава, именно, в това, да може да прави избор на мислите и чувствата си. Изкуство е да може човек да избира най-красивите неща и да ги предава по най-красив начин. Запример, ако ви дадат задача да занесете по един хляб на една вдовица, всеки ще го предаде по свой начин. Изкуство е човек да занесе хляба по един красив начин, който да се запечата в ума на вдовицата за цял живот. Красиво направени и изпълнени неща са ония, които се отпечатват в съзнанието на човека за цял живот. Запример, вие сте слушали много сказки, речи и декламации, но само ония от тях са останали в паметта ви и съзнанието ви, които са били изнесени по най-красив начин. Обикновените неща минават и заминават през съзнанието ви, без да остават някакъв спомен.

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да се занимавате с красиви неща, както и със здравословни състояния на човека, а не с паталогически. Според поетите, кой орган от човешкото тяло е най-красив? Поетите възпяват най-много окото. Значи, те намират, че окото е най-красив уд в човешкия организъм, специално на лицето. Добре е да изучавате окото от неговата външна, красива страна, а не и неговите паталогически прояви. По окото някои учени четат целия живот на човека, във физическо и духовно отношение. Обаче, ще дойде ден, когато в окото ще четат не само историята на развитието на отделния човек, но и на цялото човечество. В окото е написано цялото минало на човека, целият му живот. Не само това, но в окото са дадени ред правила и рецепти, как да се лекува човек и как да се справя с мъчнотиите на живота. По окото на човека се познава, дали говори истината, или не. Като лъже, човек гледа към земята. Иска ли да си въздействува, той трябва да отправя погледа си нагоре. Докато отправя погледа си нагоре, към небето, човек всякога говори истината. Отправя ли погледа си надолу, той не може вече да говори истината. В това отношение окото никога не лъже. Когато има лоши замисли, човек всякога гледа надолу. Турците казват: Който гледа към земята, той изгаря душата. Всяка мисъл, колкото да е скрита, се отпечатва в човешкото око. Окото не крие нищо. Който разбира неговия език, той може да чете всичко, каквото става в човека.

Следователно, искате ли да живеете правилно, наблюдавайте движенията на очите си, на тялото си, и ако намерите, че са неправилни, изправяйте ги. От движенията на човека зависи, с какви течения на природата ще се свързва: с възходещи или с низходещи. Ако видите, че някое дете става от сън с гърба си нагоре и с поглед, отправен към земята, ще знаете, че през целия ден то ще бъде плачливо и кисело. Същото се отнася и за възрастния човек. Всяко физическо движение на човека е придружено с известна психическа промяна. От движенията му зависи, ще подобри или влоши своето психическо състояние. Всяко криво движение е в състояние да опорочи и най-светлата мисъл. За да не се опорочи, тя се оттегля. Човек остава в тъмнина и започва да търси светлата мисъл, която го е вдъхновявала.

И тъй, като ученици, вие трябва да се стремите към красиви движения. Погледът, ходът ви трябва да бъдат красиви. Най-красивото положение на краката е да образуват успоредни линии. При такива движения на краката, човек придобива добро разположение на духа. Като ходят, някои хора удрят краката си един в друг. По този начин те изразходват много енергия. При удряне на краката един в друг става силно сътресение на гръбначния стълб. Наблюдавайте, как стъпва котката. Тя стъпва на пръсти, без да опира петите си на земята. Научете се и вие да стъпвате първо на пръстите, а после на петите. Така ще избегнете сътресенията на гръбначния си стълб. Като изучавате хода на хората, ще забележите, че някои правят дребни и бързи крачки. Това показва, че те имат дребнави идеи. Те се занимават с дребнавостите на живота. Други хора правят големи крачки. За тях казваме, че се занимават с велики идеи. Наистина, великите идеи се придружават с широки, мощни движения. Същевременно, ходът на човека трябва да бъде ритмичен и с голяма пластика. Срещнете ли човек с такъв ход, вие изпитвате известна приятност. Когато в хода на човека отсъствува пластика и ритъм, вие изпитвате неприятност. Има хора, ходът на които произвежда страх. Човек изпитва такъв страх и при вида на мечка. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да изправите движенията си.

Какво представят движенията на човека? – Пласиране на енергии. Всяко движение, съзнателно или несъзнателно, е функция на нещо. Когато в организъма на човека се събере много енергия, която не може да се впрегне на работа, той прави различни движения, за да я изпрати в природата. В това отношение много от движенията, които човек прави, са необходими, а някои не са необходими. Чрез движенията си човек или приема, или предава част от своята енергия.

Човек трябва да прави съзнателни движения и да ги прилага в своя физически живот, като метод за трансформиране на енергиите си. Чрез разумни и съзнателни движения, вие може да подобрите разположението си. Ако чрез несъзнателните си движения човек променя разположението си от лошо в добро, колко повече той би могъл да направи това със съзнателните движения. Индусите имат цяла наука за движенията, макар че някъде те отиват до крайност. Обаче, много от движенията им са в съгласие с разумната природа. Тези движения са необходими и на място. Всички движения, които са в съгласие със законите на природата, са на място. Те могат да лекуват човека. Ако оставите болния сам на себе си, той ще се излекува по-бързо, отколкото в ръцете на милосърдни сестри и лекари. Той ще се движи на леглото си, ще се обръща на една и на друга страна, ще свива ту единия, ту другия си крак, докато най-после слезе от леглото си и започне да пристъпва из стаята. Следователно, отидете ли при някой болен, оставете го свободно да се движи. Чрез движенията той се лекува.

Днес ви говоря за движенията, защото сте слезли в гъстата материя. Щом сте в тази материя, вие трябва да разбирате законите й, да знаете, как да се владеете. Като се движите в гъстата материя, вие правите повече усилия, за да преодолеете противодействието, което тя причинява, вследствие на което в организъма се развива повече топлина, отколкото трябва. Тази е причината, поради която често главата ви е по-топла, отколкото трябва. За да бъде човек здрав, главата му трябва да бъде хладна, а краката – топли. Стане ли обратното, той трябва да намери метод, чрез който да смени състоянието си.

Съвременните хора се стремят към щастие. И вие, като тях, търсите щастие. Какво по-голямо щастие можете да очаквате от това, да дойдете до положение да се справяте със своите отрицателни мисли, чувства и състояния? Виждате градината на вашия съсед, пълна със зрели плодове. Той се счита щастлив, че като обере плодовете си и ги продаде, ще подобри материалното си положение. Какво ще кажете за това щастие, ако чуете, че през нощта влезли апаши в градината му и обрали всичките плодове? Щастие, което всеки може да отнеме, не е истинско. Ние наричаме истинско щастие само онова, което остава с човека при всички условия на живота му. Щастлив е онзи човек, чиито мисли, чувства и желания вървят всякога след него. Когато пожелае, той ги извиква при себе си и почва да работи с тях.

Упражнение. Бавни и плавни кръгови движения с ръцете, и клякане с краката.

– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

8. Лекция от Учителя, държана на 14 ноемврий, 1926 г. София.