от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (19421943)

КНИГА: Факти, закони, принципи, том І

ПОДМЛАДЯВАНЕ

Добрата молитва

Аз мога да любя

Каква е програмата за днес? Сола да се пеят. Който има сол, може да пее, който няма сол, не може да пее. Аз разбирам в широк смисъл пеенето, не механическото пеене. Има пеене на мисълта. Всяка правилна мисъл, всяко правилно чувство, е пеене. Някой казва: „Аз не мога да пея“. Може човек да не може да пее, но може да се научи да пее. Детето като се ражда, не може да ходи. И като се роди, не може да ходи. След 1-2 години се научава да ходи. Най-първо не може да ходи. Че не можем да пеем, нищо не значи, след няколко години можем да пеем. Музиката разрешава най-добре всичките социални въпроси.

Например, когато майката е бременна, това е „до“. Ражда се детето, това е „ре“. Започва да ходи, клатушка се, това е „ми“. Започва да яде, това е „фа“. Ходи на училище, разцъфтява се, това е „сол“. Започва да мисли, че знае нещо, това е „ла“. Това е едно обяснение. Сега, ако вземете само няколко трептения, тия трептения нищо не означават.

Имате думата ЛЮБОВЪ. Колко елемента има в Любовта? Шест елемента има. Така са поставени, че са понятни. На английски тия елементи съвсем не съществуват. Там имате четири елемента. Вие искате изведнъж човек да пее като ангел. За да започне да пее така, много трябва. Вие седите и казвате: „Аз съм на 45 години“. Оставете вашите 45 години. Що са 45 години, нищо не означават. Земята се е мъчила, 45 пъти е обиколила около Слънцето, вие сте станали [на] 45 години. Мязате тогава на онази муха, която стояла на рога на вола и вечерта казва: „Уморих се да ора“. Уморила се да седи на рогата. Уморил се е волът. Казвам: много поговорки има. Питали таралежа, защо хваща змията за опашката: „Хващам я за опашката, за да се научи да мисли. Понеже тя като хваща нещо, цяло го гълта. Тя го хваща за главата и не кара съществата, които гълта, да мислят. Аз като я хвана за опашката, я карам да мисли колко разбрала. Мисли ли, че като хване жабата, тя не е мислила. Аз за опашката я хващам, тя се клатушка насам-натам, преподавам ѝ уроци“. Вие сега трябва да хванете пеенето за опашката. Трябва да вземете участие. Гледам, някой слуша, като пее друг, и в себе си мисли, че не знае да пее. Дай му внимание и като кряка, слушай го и кажи: „Отлично пее“. Ти веднага кажеш: „Не струва“. Ти на себе си вредиш. Щом отхвърляш, че той не може да пее, ти себе си спъваш. Като кажеш, че той пее и ти ще пееш. Като кажеш, че той не пее и ти не можеш да пееш. Затуй турете положителното! Вие сте свикнали да казвате: „Лош е светът!“ Не говорете така! Какво значи „лош е светът“? Материален свят. „Лош е светът“. Някой ял, пил, пък вие казвате: „Аз не мога да поправя някоя погрешка“. Чудното е, че човек може да направи погрешка, а не може да я поправи. Какъв е законът? Ти 400 погрешки не може да ги поправиш. Три четвърти плаща Природата, от тях 1/4 остава за тебе, а ти казваш: „Аз не мога и това да платя!“ Значи 400 лева може да заборчнееш, а 100 лева не можеш да платиш. Това не е право. Тъй щото една погрешка, която ни се дава, трябва да я поправим. Всичките погрешки трябва да се поправят. Сега кои песни сте избрали? Сега ще си помагате. Онези, които са добри певци, те ще изпеят най-първо. Най-способните ще пеят най-първо. Не можете ли да изпеете песента „Аз мога да ям“? Каква мъчнотия има? „Аз мога да ям“. Каква мъчнотия има? „Аз мога да ям“. Че аз мога да накарам, който и да е от вас, да изпее „Аз мога да ям“. А на тия години да ви дам 10 000 лева как ще изпеете „Аз мога да ям“. Един стимул трябва. Когато казвате: „Не мога да пея“ – препятствие има, има някакви спънки. Някой път от тревога запушват се каналите на онова лигаво вещество, което трябва да слезе в носа. Ако се тревожите, в носа не може да слязат и тревогите пречат да изпеете „аз мога да ям червени череши“. Я изпейте „аз мога да ям череши“. Ситият не може да яде, но гладният яде винаги. Сега причината, че някой ти е прощавал, коя е? Дойде друг и той ти прощава. Той... трябва да чакаш да изгладнееш. Вие не пеете, може много да сте пели, трябва сега да мине известно време. Вие сте ходили на концерт, слушали сте някой добър певец, искате като него да станете. Значи яли сте от аристрокатическо ядене, че простото ядене не ви интересува. Може да говорите за печени кокошки, пържолчета. Аз мисля най-хубаво се пее „боли ме кракът“, веднага тон имаш. (Учителя пее: „о-ле-ле“.) Музикално я изпейте „о-ле-ле“. На български ле, значи излива нещо, тече, излива се нещо. Показва движение.

Я някой от вас да изпее сега някоя песен. (Брат Ради изпя „Изгрява Слънцето“ с движение.) Дето гласът му не е ясен, вие го спъвате. Гласът му може да бъде много по-ясен. В подсъзнанието вие го спъвате. Един ден Ради може да бъде певец, да пее на сцената. Втори кой ще изпее соло? (Брат Пеню изпя: „Бе някога“, „Скитах се по гори и планини“, „Изгрей ти, мое Слънце“.) Само като мислите за пеенето, е хубаво. Дори без да пеете, само да мислите. Третият? Кой ще изпее? (Брат Лазар изпя „Махар Бену Аба“, „Добър ден“, „Тъги, скърби, са богатство“.) Три сола стигат ли?

Не е лесна работа човек да владее гласа си. Зависи от човешката мисъл, от човешките чувства, от човешките постъпки, за да се хармонират клетките. Понеже във външния свят навсякъде има смущения, трябва много хора да се съединят заедно, за да излезе един певец. Един певец за да бъде, някой път 2000-300000-1000000 хора трябва да се съсредоточат. Едно съчетание трябва да стане, трябва да си помагат, трябва да се хармонизират. В един ден човек не може да стане певец. Сега във всинца ви има желание във вас да пеете много хубаво. Но като речете да пеете, не излиза така. Някой казва, че ангелски пее. Но отвън като започне да пее, никак не излиза ангелски. В пеенето трябва мекота. Трябва да вземе верен тон. (Учителя изпя „Махар Бену Аба“.) Песента е осакатена с известни трептения. Изпейте песента „Духай, ветре“.

В пеенето има четири фактора, които играят важна роля – то е подсъзнанието, Божественият свят, гдето нещата са складирани музикално; Свръхсъзнанието, дето разцъфтяват в музиката. Има два спомагателни фактора: съзнанието, което съществува у животните и самосъзнанието у човека. Когато съзнанието не е развито, в самосъзнанието изправи пеенето и свиренето. В съзнанието започва да учи. Човек трябва дълго време да учи. Има няколко ритъма в хармонията. Някой започва класически, ние започваме с движение. (Учителя свири с цигулката.) Туй е в подсъзнанието. (Свири друго.) Туй е в самосъзнанието. (Свири друго.) Това е проникване в Свръхсъзнанието. Избавя се човек от страданието. (Свири пак.) Този ритъм – няма спънка в живота. Няма нещо, което може да спъне живота. Това показва, че в нас се крие музика. Някой път човек стои дрехъл*, няма разрешение. (Учителя свири български мотив.) Българинът това го е взел от светилището. Няма разрешение в тая песен. Има материал за обработване. Тази мелодия да излезе навън, ще се образува хармония. След туй българинът се справя със затруднението. (Учителя свири игриво ръченица.) В българина, на затворения интервал, разрешение има. Тези песни, които са дадени, са според правилата на музиката. Не може да се разработват. Те са като пътните надписи – показват как трябва да се пее. Да се разработи някоя песен, трябва съвсем друг характер да се тури, думите трябва да бъдат свободни. (Учителя пее: „Настанаха, мамо, нови времена, дето младите да оправят света“.) Младите да оправят света, не старите. Докато човек е със старите идеи, не може да оправи света. (Пее: „Настанаха, мамо, нови времена, гдето младите да оправят света“.) Сега вие може да пеете така. (Учителя пее същото без всякакъв израз.)

(Учителя свири ритмично „Време е да вървим“.) Има някои песни, които мъчно се обработват. (Учителя пее: „Снощи съм бил тъжен, тъжен и скръбен. Аз не зная защо е било. Тъга голяма обхвана моето сърце. Без да зная защо, без да зная защо. Като станах сутринта пак се наядох, се зарадвах и разбрах, че съм бил гладен“.) В живота на обикновените работи трябва да им дадем смисъл, искаме все високи работи. Яденето е Божествен принцип. Гладът е мощна сила. Като е гладен, човек пее хубаво. Щом е сит, не може да пее. То е почивка. Една почивка е хубава. В съзнанието си никога не допущайте отвън да нахлуят противоречиви мисли. Човек винаги трябва да ги изолира, защото човек някой път си внушава някоя мисъл на някое животно. Някой вълк не може да изяде една овца. Ти си в симпатия с вълка, вълкът казва, че ще умре гладен и ти казваш, че ще умреш гладен. Свържи се с някоя овца, която има доста трева да пасе. Сега хиляди поколения са казвали: „Остарях“. Бащата, като дойде на 45 години, казва: „Остарях“. Майката казва: „Остарях“. Всички си внушават: „Остаряхме, побеляхме“. О-стар. Стар значи звезда. Остър значи наострен. Не стар, който е дрехъл. Но старият може да реже хляб. Старият светлина има, запалена свещ е. Стара свещ е, която свети. Изгасналата свещ не е стара свещ. Стара свещ е само онази, която гори. Която не гори, не е стара, идея няма в нея. Когато произнасяте думата, имайте предвид две неща. Остър станах – съвсем друга идея се придобива. Ти казваш: „Остарях“ и внасяш идеята дрехъл. Ние грешим против себе си. „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“. Онези, които чакат Божествената Любов, ще се подмладят. Трябва да се внесе Любовта като подмладителен процес в живота. Някой казва: „Изветрял“. Който се е влюбил, казвате, че е изветрял. Няма да се спирам върху думата. Любовта е много съдържателна, има известен произход. Първият потик в живота, това е Любовта, най-мощното, което е създадено в света. Първият потик на Бога да създаде света, то е Неговата Любов. Този, Силният, е създал цялата Вселена. Целият материален свят е обект за развитието на нашите души. Всичките възможности, които имаме, са за възпитанието на човешките души. Бог ги създаде и очаква Бог, душата да посети тия светове, да придобие знанието, кое[то] е отредено.

На Земята седите, имате ограничени схващания. Казвате: „Остаряхме“. Искам всички, които сте остарели, да станете остри. Да имате достатъчно светлина, да давате и на другите. Аз забелязвам, имате остър език. Някой път трябва тихо да говорите. Кажи: „Доста светлина имаш“. (Учителя го каза тихо.) „Доста остър си станал, може да режеш“. (Учителя го каза тихо.) Думата остър е силна, затуй трябва музикално да я кажеш. Понеже и светлината е силна, затова и тя трябва да се произнася тихо. Всичките думи, които са мощни, силни, тихо трябва да се произнасят. Онези думи, които са слаби, тях силно трябва да произнесем, а ние правим обратното. Слабото произнасяш слабо, а на силното даваме още по-голяма сила. Така нищо не се придобива. Един ангел, който има милиарди години, не се счита стар. Ти на 45 години мислиш, че си стар. Като чуе ангелът, че на 45 години си остарял, казва, че това не е вярно.

Трябва да измислите едно ново поздравление. Поздравът „Няма Любов като Божията Любов“ вече не е за времето. Какво трябва да бъде новото поздравление? „Трябва да изпълним Волята Божия!“ Трябва да имаме предвид, да се прослави Името Божие, да не мислим за себе си, да търсим Царството Божие и Неговата Правда с духа си. Да търсим прославлението на Името Божие с душата си. Да търсим Царството Божие и Неговата Правда със сърцето си и да изпълним Волята Божия. След като изпълним, ние да останем последни. Сега искаме Бог да се прослави, търсим Царството Божие, но ние мислим за себе си. Ние трябва да оставим себе си на последен план. Бог, Който създаде света, трябва да се прослави! Той като се прослави, веднага ще се подигнем и ние. Когато тялото е здраво, всеки орган ще бъде здрав. Новото е да не мислиш, че си стар. Който мисли, че е стар, то е старото. Лицето започва да се набръчква, то е сухота. При големите скърби и страдания започва да се набръчква лицето. Срещнеш някой брат, трябва да му се подпомогне. Някой, който носи товар, освен че не му помогнете, ами туряте повече. Казвате: „Да се опита неговата сила“. Не сме толкова силни. При сегашните условия трябва да носим по възможност най-малкия товар. Ние много голям товар носим. Питаме как ще се оправи светът. Не е наша работа. Той си е оправен. По някой път може да имаме смущения, които се дължат на другите хора. Тия смущения сами по себе си ще се оправят. Една болест, не че лекарите я лекуват. Човешкият дух и човешката душа лекуват! Ако човек би се оставил на своя дух, на своята душа да вярва, болестта сама по себе си ще си иде. Ние напуснем духа си, напуснем душата си и на хората уповаваме. Ще се спънем! Нека дойдат като помощници всичките лекари. Те трябва да бъдат асистенти на човешкия дух и на човешката душа. Лекар, който е асистент, може да лекува. Ако той дойде сам да лекува, не може да лекува.

Всички трябва да се съединим, да работим и да бъдем съработници на Бога. Бог иска да оправи света и ние трябва да се впрегнем на работа, да оправим света. Планът, който Той е приложил, да го приемем и да го прилагаме. Винаги, когато говорим за Любовта, подразбирайте Любовта – носи блажения живот, силния живот, животът, който побеждава всичките мъчнотии. Като говорим за Любовта, подразбирайте един живот, който е над смъртта, един живот, който е над страданията, един живот, който е над мъченията, един живот, който е над ада, над всичко отгоре. Под думата живот трябва да разбираме животът, който е над всичко – това е Божественият живот. Казва: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога“. Това е Живот Вечен да позная Вечната Любов. Това е Новото Учение! Ако ние не можем да се подмладим, де е Любовта? Любовта не е нищо друго освен вечен процес на подмладяване. Eternal generation, Вечното подмладяване на човешката душа. Що е Любовта? Вечното подмладяване на човешките духове, вечното подмладяване на човешките души. Ако не се подмладява човек, утайки се явяват. Това е новото. Сега ние чакаме някой да дойде, да ни спаси. Имаме ограничена идея. Спасението е, Онзи, Който е в тебе и ти показва как да побеждаваш. Духът казва: „Ти трябва да се подмладиш“. Душата казва: „Ти трябва да се подмладиш“. В света, ако има стар, то е Господ. Господ Единствен. От Бога по-стар няма, но и по-млад от Него няма. Най-старият и най-младият, това е Бог.

Бъдете бодри! За сега ние сме най-бодрите хора, имаме мъчнотии, но сме най-бодрите. „Светът да изгори, но чергата да не изгаря“.

Когато видите едно цвете цъфнало, кажете: „Ето една душа, която се подмладява“. Когато видите плод, кажете: „Ето една душа, която е добила знание“.

Отче наш

20-та лекция от Учителя, държана на 3.II.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.