Под слънчевите лъчи

Под слънчевите лъчи

Размишление.

В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината. В пътя на тъмнината човтзк събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнинита човек се учи. В пътя на светлината човтзк се освобождава, т. е. придобива свобода. Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат в външната светлина, но всички не са свободни. Значи. външната светлина е само едно от условията за развиване на човтжа, но тя не е в състояние да го освободи. Въз основа на сж-щия закон, виждаме, че всички хора, праведни и тръшни, учени и прости, се движат в външната тъмнина, но всички хора не са ограничени. Външната тъмнина е само едно от условията за почивка. Вътрешната тъмнина, обаче, ограничава човека.

Като се говори за светлина и тъмнина,

Лука, 10 гл.

357

явява се въпрос, коя е причината за противоречията и спънките, които верващит срещат в разбиранията си. Преди всичко верата е закон на човешкия ум, на човешката ми-съл, а надежаата – закон на човешкото сърце, т. е на човешкит чувства. Който не работи с закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата в човека трае от изтриването до залъзва-нето на слънцето. Тази е мърката, с която надеждата определя, т. е. мъри нъщата. От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползува от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални. Какво представят моралнит чувства? – Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни. Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нътцо, ако няма правилни отношения към тях. Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима. В това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, в която са написани имената иа всички хора. Срещу всбко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима. Този закон се вижда ясно в притчата за талантитъч Природата знае, на кого колко таланта да даде. На едного е дала един

358

1алант, но като не го е излолзувал разумно, ']я го взела обратно и го дала на онзи, който имал пет таланта. На втория дала два таланта, а на третия – пет. Тя лава на всъжи човек заслужено.

Днес. по цъушя свят се иропот>дват две учения: материализъм и спиритуализъм. Спо-ред материализъма всичко в света е материя. Следователно. човек е изключително материално слдцество. което се явява и изчезва. След смъртта на човежа всъжакъв живот престава да съществува. Вт>рно е, че зад смъртта нЯма живот. но трябва ла се обясни, кой живот. именно, престава. Зад смъртта престава физическият живот но продължава ду-ховният. Що се отнася до духовния живот. тук спиритуалистите имат думата. Значи. духовният живот на човежа продължава и зад физическия, т. е. след смъртта на материалния човеж.

Какво представя смъртта? – Най-голямото ограничение и най-голямата свобода. Мнозина мислят. че като умрат ще бъдат свободни. Само онзи ще бъде свободен. който знае закониг, да излиза и влиза свободно в тъуюто си. Който не знае тия закони, той е верзан за гЬлото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен. Той се намира в гол-вми ограничения. – Защо? – Той сам се е сверзал с хиляди нишки за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Бог, обаче, е сверзал човежа само с една нишка

ЛЬ'|

с любовта. Докато е в сп1'.'|.1, п./|,п о/м-[ ение на връзкиг, с които сам се е оонър зал. човек се стреми към центъра ма земята. Като помисли н*бщо за центъра на гльпце-то, той усъчца, че земните нишки силно ю •н1-глят надолу. 'Гази е причината, поради кои'ш стремлението на човежа към земята е по-го-л-вмо от това към слънцето. Да бъде чо-въж духовен, това подразбира да има силеп стремеж към Бога, към Слънцето на живота. Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорша работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзкит-в, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога-с връзката на любовта. Само този чов4ж след смъртта си може да бъде абсолютно свободен. Той ще бъде свободен и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо с слънцето, ще знаят всичко, каквото става там. Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос. Слънцето изгртЬва и за в'вр-ващия, и за невярващия, но иоследният малко ще се ползува от него, а първият ще се ползува от всички блага, които слизат отгоре. Нъжой казва, че докато жив'ве. и слънцето изгрева, и Бог съществува. Щом умре, всичко се свършва за него. И Настрадин Ходжа разсъждавал така. Той казвал: Ако умре жена ми, половината свЯт се свършва

360

Ако умра аз, цълият свят се свършва. Значи, докато човтж живее, има нъкаква реал-ност. Щом умре, и реалността изчезва.

И тъй, хората сверзват реалността на къщата с своя личен живот. Щом т не сжлдествуват, никаква реалност не съществу-ва. Според мене нереалният живот е живот на страдания. Дето има страдания, там стават голями пром-вни. А реалността никога не се мени. Реалният живот се заключава в ония блага, които постоянно слизат от Бога към всички живи същества. Иззи блага, именно, нодържат живота. Като не оценяват тия блага, хората не се спират върху тях. не ги използуват разумно, но търсят външно щастие. Т не знаят, че не е време за щастие. Т' не могат още да бъдат щастливи. Какво щастие може да им се даде, когато тъне могат нито да дишат, нито да се хра-нят правилно? Като не знае да се храни правилно, човек изгубва и най-доброто си разположение. Който не дъвче храната си добре, той лесно разваля стомаха си, а с това заедно губи и разположението си. Богатият пък не може да бъде щастлив, защото се страхува за живота си. да не го убие някой за богатството му. На земята човек е изло-жен на ред опасности. Както върви, може да падне на улицата, да счупи крака си, главата си и т. н. Някой, както върви, пада на улицата и умира. После започват да разис-кват, къде е отишъл този човек. Питайте

361

спиритистигк Тб знаят тия н-вща. Спирити-стит гледат и на физическия, и на духовния живот с отворени очи. Т признават и будния, и сънния живот на човека. Мнозина не гледат сериозно на сънищата. Какво ще кажете за съня на Иосифа, на когото се яви ан-гел Господен на сън и му каза: Вземи майката и детето и бъгай в Египет! За мнозина съньт представя благоприятно условие за предаване на Божиите мисли, за разбиране на Божиите пътища.

На земята човек има условия да придобие в"Ьра, надежда, любов, но въпреки това пак се чувствува нещастен. Защо е неща-стен? Защото хората не го разбират. За да ви разбират хората, първо вие трябва да познавате Онзи, Който ви е създал, понеже всички пребъдват в Него, и Той пребъдва в всички. Следователно, каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него. Човтж получава от Бога изобилно, а дава оскъдно. За да го научи, как да дава, природата държи сметка за всичко онова, което и на него е дадено. Един ден, когато му се отнеме всичко, човек трябва да знае, че причината за това е той сам. Когато му се е давало изобилно, той е задържал всичко само за себе си. Но и при това положение, като му отнемат всичко, Бог пак не го остава съвсем сиромах. В замъна на отнетото му дава н-вщо ново. Чо-втж трябва да се откаже от лихварството. Не-

М2

нидимият свъ^г държи смътка за всЬка напразно изразходвана енергия. Тъй щото мисли ли чов'кк само да живт>е, той трябва да знае, че ще го държат отговорен за всички негови действия. За всЬка празна дума човек ще дава ответ. Каже ли на нъкох о, че го обича или мрази, ще отговаря за думит си. Не е позволено на човека да изразходва напразно Божествената енергия. И като обича, и като мрази, човтж внася нътцо в живота си. Като обича, той увеличава щастието си; като мрази, той руши щастието си. Значи, умразата е обратната страна на любовта. Някой казва за нъжого: Изяде ме този човек.– Щом те изяжда, той те обича. Човек яде това. което обича.

Защо трябва човек да обича? – За да живее. Като обича, човек жир/ве в топлината на живота. Като мрази, той живее в студа на живота. Тр-вбва ли човек да мрази? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота. През лътото, при хубаво време, децата играят по цъли дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си. Обаче, зимно време, при гол^мит студове, дето да отидат, те бързат да се вернат у дома си при майка си и баща си. Значи, благодарение на студа, т. е. на умразата в живота, децата се връ-щат при майка си и при баща си. При щастливия живот на земята хората забравят Бога. Дойде ли нещастаяят живот. т започват да си спомнят за Него.

1ьл

Според една източна легенда, един ом, инуските богове пожелал ла слЪае на земя 1.1, да види, как живт^ят хората. Позволили му да слезе най-много за четири – пет години п след това да се верне, да продължи работата си на небето. Като слязъл на земята, той решил да се въплъти в животинска форма, оттам да изучава живота. Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея. С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята. Той расъл, уловолству-вал се в живота и станал голям шопар. После се оженил родили му се нъжолко прасенца и се радвал на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислил да се верне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видътш. че доброволно нъчиа да се верне, взели всичките му прасенца. Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да ми-нем и без прасенцата. За да го накарат да се верне, взели и другарката му. Той нотжгу-вал и за другарката си, понеже останал са-мотен. но като се утешил, видял, че може и сам да живее. Най-носле взели и неговия живот. Като се видял на небето, между своитъ* другари, той се засмял на себе си и разбрал, колко безсмислено прекарал живота си на земята.

Такова е положението на всбки човеж, който мисли само за ядене и пиене и не намира никакъв смисъл в живота. – Не, живо-

364

тът има дълбок, вътрешен смисъл, но чо-втж трябва да намъри този смисъл. Ако <■ въпрос да се удоволствува. човек може д.\ си позволи и това, но само според закона на любовта. Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира. Животнигб, кои-ю живеят повече в стадно състояние, и т оби-чат живота и са готови да се борят за нею до смърт. Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане. Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзовях 1, всички свине от стадото и могат да ви рал-късат. Кой не се бори и не плаче за живоиа си? Хората плачат, като изгубят свой бли-зък. Т"Б плачат, защото не знаят. къде е отишъл. Чрез тях плаче онзи, който е замн-нал. Почти всички хора умират преждевременно. На всбки човек е опред-влено да живее на земята около 100–120 години. Всбки, които заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един не-определен живот. Онзи и този свят са едно и също нещо. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят. Много от вашит скръбни и радо стни състояния се дължат на тях. Като ис знаят причината за своите страдания, хораш са готови да я отдадат на Бога. Той не с здава страданията на хората, но употр-Ззбявн всички свои усилия да ги освободи от ненуж-

365

нит им страдания. За да се запази от ттези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта. Само чрез любовта той може да приема Божественит блага. Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат. Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекж-сната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени. Христос казва: „Син Человъчески не дойде да Му служат, на да служи". Същото се отнася и до вас. Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват. Истинско служене е служене от любов. Това значи. да направи човек такива връзки, които да отнесе с себе си. Ако човек не прояви любовта си, с какво може да се похвали?

Кои са отличителнит качества на човека? Човек се отличава по три нътца: по любовта, която може да отправя към всички живи същества; по знанието и светлината, които разнася по света, и по свободата, която дава, както на себе си, така и на своит ближни. Чрез любовта той внася радост и веселие в човешките души; чрез знанието и светлината той помага при разрешаване на задачит им, а чрез свободата, той ги въвежда в света на красотата. Всеки човек иска да бж-де щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи от една страна от любовта, която има към ближните си и от тяхна ната любов към него, а от друга страна–

366

от любовта му към Бога и Божията Любов към него. Без тази любов човек не може да има външно и вътрешно щастие. Чрез любовта човек примирява всички противоречия. За любещия, за светия чов"Ьк и смърть-та е благословение.

Някой-си дъдо Драган, от варненско нъкъде, 85 годишен старец. извикал техния свещеник да поговори с него. В това време дъдо Драган поискал да му пригот-твят никакво вкусно ядене, да си хапне. Свещеникът си помислил, че дъдо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дъдо Драгановия дом. Вл'бзъл в стаята при него, но останал очуден, като го вид/бл, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде. – Защо ме викаш, дъдо Дра-гане? – Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм път-ник. – Не се шегувай. Както виждам, ти ще изкараш до 120 години. Хайде, сбогом! Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си. Свещеникът взел шапката си и излъзъл. Едва стиг-нал до пътната врата, когато чул плачове в стаята на дъдо Драгана. Веднага се вер-нал назад и заварил дъдо Драган в агония. Както виждате, дъдо Драган. без да е боледувал, знаял часа на своето заминаване. Свят човек е бил той.

АЬ7

Човек трябва да знае, не само часа на своето заминаване, но и всичко друго, което се отнася до неговия живот. Занримър, той трябва да знае мъстата, .лето се проявяват неговата мисъл, неговитв чувства и неговата воля. Днес мисълта се проявява чрез мозъка; чувствата – чрез симпатичната нервна система, в тъй наречения слънчев вжзел – рюхиз 5о1апз, който неправилно наричат сър-дце, волята се проявява чрез ръцег и краката. Сърцето има свой представител в главата, а главата има свой представител в сърцето. Когато някой човек ви обича, той помага на сърцето ви; когато нгбкой мисли добре за вас, той помага на мозъка ви, т. е. на главата ви; когато нтжой желае свободата ви, той помага на ръцете и на краката ви.

И тъй, за да се проявява човек правилно, всичките му удове трябва да бъдат свободни, без никакъв дефект. Всъка болка в очит показва, че в свободата липсва нтдцо. Ако болката на човека е в ушит, в знанието му липсва нещо. Ако носът го боли. в ивтелигентността му липсва нтещо. Ако в устата си има никакъв дефект, в любов-та му липсва нещо. Ако ръцет го болят, той е нарушил Божията Правда. Ако краката го болят, той е нарушил никаква доброде-тел. Който служи на истината, очит му ще бъдат здрави; който служи на мъдростта, ушит му ще бъдат здрави; който служи на любовта, устата му ще бъде здрава. С

368

други думи казано: служите ли на добродетелите, всички удове в организъма ви ще бж-дат в изправно положение.

И тъй, дайте път на всички добродетели в себе си, за да бъдете здрави. Любете без страх, за да бъдете здрави. Обичайте, за да ви обичат. Давайте, за да ви дават. Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна. В тази любов става правилна обмена: когато единият дава, другият взима. Като се говори за любов, някои се страхуват от нея, да не изгорятг. Добре, правилно изявената любов не изгаря – тя носи щастие за човешката душа; зле проявената любов изгаря човешкия живот. Добре приложеното знание усилва човешкия мозък; зле приложеното знание го разрушава.

Как можете да познаете, дали някой човек ви обича? Който ви обича, той може да ви дигне от леглото, ако сте болен. При любовта болният оживява, а мъртвият възкръсва. Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода. Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате. – Защо? – Въз-духът се е свершил. Ако в ума си човек не внася всЬки ден по една нова мисъл, той ще се задуши. Ако и в любовта си не внася вс^ки ден по нещо ново, той ще се подпуши. Любовта е закон на велико разнообразие. Обичате ли некое дете, днес ще му дадете

369

една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н. Встжа проява на любовта е на мътто, ако внася живот, светлина и свобода в човтллката душа. Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си. човек гртзбва да се прояви такъв, какъвто е. без никакви външни предубеждения и ограничавания. Само тази любов изключва страданията. Само това знание изключва невежеството и тъмнината. Само тази свобода изключва ограниченията. Това значи, да даде човтзк възмож-ност на Бога в себе си да се прояви. Не ограничавайте Божествения Дух в себе си. за да влезете в Царството на любовта, на мъдростта и на истината.

Днес, както да се говори на съвремен-нит хора, все где се намери нещо, което не им се харесва. – Защо? – Защото не отговаря на гЬхнит разбирания. Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея. той трябва да се отрече от майка си и от баща си. И момъкът ще каже на момата слоцото. За потверждение на своята мисъл, тб ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че който не се отрече от майка си и от баша си той не може да бъде мой ученик. Този стих се отнася до онези майки и бащи. които са се отклонили от пж.тя на любовта. на мъдростта и на истината. Ако не се откаже от кривата любов, от фалшивото знание и от изопачената свобода, човек не може да бъде ученик на Христа.

370

Христос признава само едии Баща и една Майка. Той признава само една любов. една мъдрост и една истина. Истинската любов е слъчта за погр-вшките на хората. И да вижда погрешкитъ' им. тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество. Душата, която е излъзла от Бога и се стреми към Него, не гръчлн. Който люби, той преценява и най-малката проява на любовта. Любовта закриля и най-малкитъ* същества.

Един свещеник пътувал от едно село в друго. Като се уморил от пътя, той седнал под ед па круша да си почине и задрФз-мал. Щом се събудил, той усътил, че под кожухчето му мръднало яъчцо, Поглед на л вж-тре и какво да види? Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасиост я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гон-вл чучулигата. Какво означава думата свещеник, или както някои го нари-чат поп? Поп или папа означава баща. За да избъта от ноктит на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си. Тъй щото, намерите ли се пред нъкаква опасност. скрийте се под кожухчето на вашия баща.

Всички хора са дошли на земята да се учат. Искате ли ла вервят работите ви добре, всЬка сутрин, като ставате от сън, турете ръцетъ1 си на горната част на главата и

371

кажете в себе си: Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум с всичкото си сърд-це, с всичката си душа и с всичкия си дух. Щастието на човтжа е в горната част на главата му. Дайте ход на Божественото в себе си, на своите красиви и възвишени мисли, чувства и постъпки и не мислете за миналото. Какво ви ползуват тъ\ ако чрез тях не можете да подобрите живота си? – Ама беден съм. – Това ке е верно. – Болен съм. – И това не е втфно. – Не мога да жив-ея добре. – И това не е верно. Вие сте били богати. здрави, живели сте добре, но не сте вершили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите. По стар на-вик вие иска!е дручи да ви служат. Първо вие ще служите, носле на вас ще служат. Първо вие ще обичате, после ще ви обичат. Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия. Нека вевки от вас се опита да утеши и подигне духа на н.Ъ-кой нещастник да опита любовта си. Условия за това ви са дадени. Ако уагЬете да направите това, и на вас ще помогнат.

Христос казва: „Нова заповъ\д ви да-вам – любете се едни други". Този закон тр-вбва да се изпълни. Без любов, без мъдрост, без истина, никой не може да при-стъпи в Божествения свят. И децата позна-ват, кой ги обича, и кой не ги обича. Ако не ги обичате, децата не се подават на вяшите ласки. Т' не позволява г даже да се доко-

372

снете до тях. Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате. И г. от своя страна, ви мил-ват и пригръщат. Ще кажете, че децата ня-мат разбиранията на възрастните. Кой човек е възрастен? Възрастсн е този, който люби, който носи мъдростта и истината в себе си. Същото може да се каже и за младия. Млад е онзи, който люби, който носи знанието и свободата в себе си.

Христос казва: „Ако не се роди изново, човек не може да влезе в Царството Божие". Значи, само онзи ще влезе в Царството Божие, който може да се подмлади, да стане млад. В този смисъл, млад е онзи, който дава; стар е онзи, който взима. Истинският живот се изразява чрез даване. Давайте без страх. Едно от качествата на любовьта е даването. Колкото малко да ви дава някой. щом е от любов, оценявайте го. Като цените любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него. Какъвто плод да ви се даде, ценете го, защото той е резултат на любовта.

Като ученици на Велика Школа, от вас се изисква абсолютна любов, мъдрост и истина. Любов, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Мъдрост, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Истина, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Вашата любов, вашето знание и вашата свобода са на място, но почвата им трябва да се подобри.

3/

Човек трябва да знае, каква почва е нужна за всвка негова мисъл. за всяко негово чувство и за всЬка негова постъпка. Като знаете това. радвайте се, че имената ви са записани на небето, а не за това, че духовете ви се под-чиняват. Радвайте се, че пред вас се разкрива велико бъдеше. Казано е в Писанието: „Всички нтзма да умремг, но всички ще се из-мешшъ". Да се измтдта чов1зк. това значи, да се облаче с новата любов, с новото знание. с новата свобода.

Желая Божието благословение да бъде върху вас.

Великият Божи Дух носи всичкиттз блага на живота.

27. август, 5 ч. с.