Разлика между версии на „Познаваме се отпреди 7000 години - Съзвучия от бъдещето“

Версия от 10:16, 1 юни 2010

ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ

6.06.1940 г. 17 часа след обяд Брат Христо (Кръстю) Трифонов и сестра Цветана-Лиляна* Табакова (* Името Лиляна е прието по настояването на ръководството на операта, за да не се дублира с известната вече по това време Цветана Табакова — драматичен сопран.)

Това не е първото ми отиване при Учителя. От няколко години с брат Христо го посещавахме, но нищо не записвах от разговорите ни. Брат Христо често настояваше да записвам всичко, което Учителят ни говореше. Веднъж ми сподели: „Много хора на изкуствата и науките съм водил при Учителя, но не сьм чувал толкова интересни разговори!"

Решихме с брат Христо да записваме разговорите си с Учителя. След като получихме разрешението му, отивахме при него с тетрадки и се стараехме да запишем всичко най-подробно.

Ще споделя накратко за първото ми отиване при Учителя. Помня как ме изгледа продължително, преди да прекрача прага на приемната му стая, но не мене гледаше, а над главата ми гледаше с проницателен поглед. След като седнахме, той попита брат Христо:

— Какво носи, рекох, сестрата? — стана ми драго, че ме нарече „сестра". Вместо брат Христо да отговори, аз избързах и казах, че нося „Виланелла" — песен от Дел Аква, с текст за птичките, на френски език, която поставих върху нозете му. Той дълго време разглежда нотите и каза:

— Те много са работали и много са пътували! — Те бяха толкова скъсани и лепени, че се срамувах да ги показвам...

Днес след като поговорихме за нашия личен живот и работата ни, Учителят помълча малко и каза:

— Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата жива природа. Например, има ли нещо по-красиво от играта на пеперудката върху цветята? Колко грациозно тя излага на показ крилцата си! А когато кацне на някое местенце, тя така умело го прави, че както и да го обръща вятъра, тя не може да се измокри от дъждовните капчици, което значи смърт за нея...

Настана мълчание. Тази символика, която Учителят ни представи с живота на пеперудката, ме накара дълго време да размишлявам и да тълкувам символите, като я свързвам с моя живот, със самата мен... Той продължи:

— Жената обича да ходи все по лесния път в живота. Тя все гледа да избягва мъчнотиите — обърна се към мен. — Ко- гато ти, рекох, си почиваш, когато спиш, ти отиваш „Горе" ка- то у дома си. Почерпваш сили, идеи, знания и се връщаш отно- во да изиграеш своята роля... Не се смущавай, не се безпокой, когато комар или муха кацнат на теб. Те не могат да те събо- рят! — аз го слушах учудена и тъкмо исках да възразя, но Той продължи. — Не, ти така (и направи движение като да ги чук- не с двата си пръста) ще ги пропъдиш и ще избършеш кацано- то място. Когато куче се облегне на теб с лапите си оцапва ли те? — Да, Учителю. — Не!... Планината не може да се събори и чистого зла¬ то не може да се изцапа! С каквито и нечистотии да го вариш, то ей остава все чисто злато! Същото е и с диаманта. Диаман- тът си остава все блестящ и неопетнен! — Учителю, колко много съжалявам, че не съм дошла по-рано при Вас... Защо не Ви познавах отпреди!... — Ние, много отдавна се познаваме, от преди седем хи- ляди години. Ти си пяла в миналото като весталка, като жрица в древните храмове, в мойте школи. — Учителю, ние оттам ли се познаваме? — той се ус- михна и пак повтори: — Ние отдавна се познаваме!... Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държание, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво. И като запееш, малко по малко да ги завладеет! — Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окулт- ния певец? — Облеклото на окултния певец трябва да бъде скром¬ но, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много укра¬ шения, за да не се разсейва вниманнето на слушателите. Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коля- ното е светът на душата и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят. Дрехата трябва да се дипли по фор¬ мата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шия- та. Започнахме да говорим за операта: — Артистите — каза Учителя, — са като децата. Те труд¬ но обуздават чувствата си. Когато те изпаднат в негативки със- тояния, ти им изпей някой „окултен мотив" от песните, напри¬ мер „В начало бе словото"! Веднага ще се смени състоянието им. Накратко разказах за „особеното" държание на един от 12

на операта към мен и той каза: При хиляда и петстотин градуса температура, може .fCTOH НЯКОЙ? Ето какво разказах аз за държанието на диригента: Преди няколко дни имах репетиция с него (няма да ка- •г шмето му). Той беше силно хремав. По време на репетиция- тли» вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, ямюрейки ми със закачлив тон. С една дума играете ролята на шшбен. Това нещо се повтаряше с градация на всяка репетиция. А» ее оплаках най-напред на брат Христо и той ми даде в една кутийка бял прах и каза да му го предложа за хремата. другия ден тъй и направих. Дадох на диригента кутийката да си смръкне колкото иска. Аз не знам колко е смръкнал, но эапочна непрекъснато да киха и се зачерви цялото му лице. Учи- тешгг се смееше до сълзи и добави: ' — Ти трябва да си носиш силен амоняк и като го под- ассеш под носа му при такъв случай, ще го опомниш... Ще му зсажеш, че жените не трябва да стават парцали в ръцете на мъ- жете, нито мъжете да стават парцал в ръцете на жените... Ти.си слязла отгоре като едно малко атомче „ангелче". — Аз нищо не помня оттам, Учителю... — Там на Небето, има големи хорове и оркестри, само че те пеят и свирят без диригенти. — Учителю, мога ли да Ви задавам някои въпроси, ко- • ито предварително си записвам, като чета беседите Ви? Отговори ми да прочета. Нто какво бях записала: „В природата има една станция. Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна." — Кой е този билет? — Свободния билет е Абсолютната Божествена Любов, Абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта. Онази вът- решна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в как- вато и да била форма е изключена. — Кой човек е истински вярващ? — Истински вярващ е онзи човек, който заминава за дру¬ гия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта. — Може ли човек когато пожелае да излиза от тялото си? — Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Пример: Страшно- то в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята. — Какво нещо е колът? — Колът символизира же.ланията и връзките на човека с материалното... 13