от ПорталУики
Версия от 09:09, 19 декември 2013 на Avia (Беседа | приноси) (Нова страница: помни го „Отче наш." Прочете се резюмето от миналата лекция. Про¬чете се темата: „Същественит...)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

помни го „Отче наш." Прочете се резюмето от миналата лекция. Про¬чете се темата: „Съществените качества на свободата." Пишете върху темата: „Естествените размери на свободата." Ще ви прочета само няколко стиха от петата глава на Посланието към евреите, от петия стих до края. Как¬ви качества туряте вие на свободата? По какво се позна¬ва свободата? Когато някой обяснява някой предмет, трябва да вземе силните постижения. Свободен е човек да ходи, когато може да пази равновесие и може да се изправи на краката си да ходи. Свободен е да работи физически, кога? Когато може да работи с ръцете, кога¬то ръцете му са свободни. Значи тогава човек може да извърши това, което иска. Свободен е, кога? Когато мо¬же да мисли, това, което му е необходимо, или свободен е по сърце, когато може да чувствува това, което е ху¬баво, което е добро. Някой път може да има известни чувствувания, които идват от един посторонен свят, не от неговата свобода. Яви се някоя болка, тогава ти чув¬ствуваш. Но тези чувствувания не идат по онези закони на вътрешната хармония. Ти носиш нещо не по законите на свободата или някой път може да извършиш нещо не по свободата. Запример слуга си някъде и ти заповядват да извършиш нещо. Стражар си и ти заповядват да биеш 148

някого. Но това не е станало по онези вътрешни пъти¬ща, по които свободата се проявява. Сега всички хора искат да бъдат свободни, да не бъдат ограничени от ни¬какви вътрешни и външни условия. Кое е ограничението на свободата? В органическия свят ограничения са бо¬лестите. Но във външния свят, в обществото, кое е огра¬ничението на свободата? И кое дава свобода? Има сво¬бода на богатството, на парите - всички искат да бъдат богати. Тогава кое дава свобода на човека да мисли? Вие разглеждате свободата, но може ли да защитавате ваша¬та тема, практически да я поставите на опит и да видите дали сте свободни. Онзи, който не може да яде, свободен ли е? Онзи, който не може да диша, свободен ли е? Он¬зи, който не може да вижда, свободен ли е? Най-първо свободата се познава по това, каквото може да напра¬виш. Два вида свобода има: една свобода има в това, което може да направиш в дадения случай, а другата свобода седи в това, което в дадения случай не може да направиш. Да допуснем, че в дадения случай ти си беден. Ще вземем един обикновен студент, комуто бащата пра¬ща по две хиляди лева. Казваме: Той е свободен да след¬ва в университета, има средства. Представете си, че той събере своите другари, даде им увеселение една вечер и похарчва всичките си пари. Той има свобода. След тази свобода какво има? В първия ден на месеца той ще бъде свободен. Като него няма. След това кое е онова, което го опорочава? Та значи първия ден беше свободен, вто¬рия ден, третия ден, а в останалите дни той не е свобо¬ден. Да допуснем сега, че ти искаш да учиш, имаш пари. В тебе се загнездил някой голям цирей и те подува. Или по хълбока, или по рамото, или по гърба ти. Ти не може 149

да учиш, вземеш книгата и постоянно за цирея мислиш. Пари имаш, но не можеш да ядеш. Като речеш да ядеш, този цирей те разтърси и ти се отказваш от яденето. В дадения случай можеш да хванеш този цирей и да се ос¬вободиш от него както пехливанина, но никого не виж¬дам да се освободи. Ще му турят това, онова, ще го на-гостят и ще му кажат: „Този студент има да учи. Ще изгуби семестъра." И дълго време ще го увещават да на¬пусне работата. Лекарят ще дойде със своите въоръжени помощници, ще го атакуват и ще му направят един раз¬рез. Някой път може да мине цял месец. Може би сту¬дентът след един-два месеца ще се освободи от цирея. Тази свобода пълна ли е? На какво се дължи тази свобо¬да? Циреят е свободен, но студентът не е свободен. Та казвам: Вие трябва да имате най-първо правил¬ни схващания за живота. Какво може да стане от вас в дадения случай? Както е направен човек, какво ще стане от тебе. Представете си, че вие има да избирате между професиите - да бъдете или художник, или музикант, или ковач или лекар. Още каква друга професия може да имате? Да кажем, вие искате да бъдете художник. В как¬во се състои художничеството? Един художник трябва да знае чертиците, трябва да бъде отличен геометрик. Око¬то му трябва да схваща, за да може да рисува предмети¬те на природата и на книга да ги поставя. Или в какво седи изкуството на музиканта? При музиката окото е вътре. Художеството зависи от зрението, от окото. Музи-калността зависи от човешкото ухо. Ако си музикант, трябва да знаеш къде да поставиш тези музикални зву¬кове, трябва да имаш това направление. Да кажем, че се пее нещо, да можеш да определиш тона. Когато човек 150

плаче, с кой тон плаче? Отде започва плачът. Някой плаче, но не се е потрудил да подведе плача в музикално отношение. Има много правилен плач. - Кой е основни¬ят тон? Или имате радостно състояние. - Кое е основно¬то състояние на радостта? Или здрав сте, ходите. Когато сте здрав, говорите по известен начин, а когато сте бо¬лен, в гласа ви има нещо мекичко, не сте остър в гласа. Когато човек е здрав, има нещо особено в говора му. Аз не говоря за статическа музика. Имате, да ка¬жем, числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Онези, които създа¬доха числата от 1 до 9, какви бяха техните понятия? Как¬ва беше основната им идея? Най-първо те са имали ед¬на практическа основа. Те са мислили. Може би, някой е имал дървета и е искал да знае колко дървета има. Децата са броили пръстите си. Един музикант има 7 тона: до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Тогава каква е разликата между онези, които смятат, и онези, които пеят? Ти ще пееш едно, но ще имаш най-първо идеята за едно. Какво означава едното? Може да е една река, може да е една книга, може да е ябълка, може да е семка. Добре, да ка¬жем, че вие казвате до. В музиката вие имате известен камертон, който е най-ниският тон, който човек може да схване. Колко трептения му дават физиците? Според физиците колко трептения има най-ниският тон? (Някои турят 16, някои 32.) Ако е с 16 трептения, деленията са по-големи, пък ако е с 32 трептения, деленията са по-малки. В органическия свят може да произнесеш до пра¬вилно, когато знаеш как да ядеш. То е тон на хранос¬милането, на питателността. Затова онзи, който иска стомашната му система да бъде в изправно положение, трябва да пее добре тона до. Щом не може да пее, той 151

ще има недобро разположение при яденето. Той е ос¬новният тон на храносмилането. Пълните хора по-лесно възприемат тона на храносмилателната система, а пък сухите хора - по-мъчно. Всеки човек има 7 системи за управление. Има една система за хранене, система за кръвообръщение. Всяка система си има основен тон. Природата говори музикал¬но на човека. Най-първо тя говори музикално. Ако раз¬бираш музикалния език, ти си свободен. Щом не разби¬раш нейния музикален език, тя пристъпва към минор-ните гами с понижение. Деликатно пристъпва. Щом не вървиш по обикновената музика, тогава ще понижи тона си. Някои във физическия свят повишават тона си, а пък природата когато иска да покаже, че не вървиш в правия път, тя понижава тоновете си. И ние в практическия жи¬вот, когато не сме разположени спрямо някого, понижа¬ваме тона си. Външно го повишаваме, а вътрешно го по¬нижаваме. Като понижиш тона, ти даваш по-малко; ко¬гато го обичаш, ти си готов да дадеш повече. А пък, ко¬гато го обичаш по-малко, ти си наклонен да му дадеш по-малко. Когато съвсем не го обичаш, тогава му каз¬ваш: „Аз за тебе нищо не мога да направя." При смятането имаме 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. В обик¬новените изчисления природата е поставила цифрите. Тези цифри тя ги е поставила. Ако вземете арабската система, как се е образувала цифрата 2? Защо се пише по този начин? А не са го писали по друг начин? Питали ли сте се, кои са тия съображения? В цялата днешна кул¬тура така пишат 2 по арабски. А пък в латинското брое¬не пишат така - II. Коя система има по-голямо преиму¬щество - арабската или латинската? Латинската е по- 152

аристократическа, а пък арабската е демократична. Ко¬гато някои имат големи пасажи турят латинската сис¬тема, а пък за по-малките турят арабската. Простият чо¬век няма ни най-малко да се спира върху цифрата 2. В природата това число 2 е тръгнало по един път, направи¬ло цял един кръг и след това има едно завъртване. Про¬цесът в двете започва от центъра. Да вземем как се е

проявила единицата в центъра. Взе¬мете един кръг (фиг. 1). Най-първо в единицата се заражда едно направ¬ление, после това число се превръща. Имаме два момента на превръщане. Когато човек върви и се връща, има единица. Значи трябва да знае само посоката от центъра към периферията; стигаш до известно ограничение и от¬там пак ще се връщаш назад. Единицата значи се поля-ризира. Ти си се раздвоил при единицата. Два полюса имате. Полюсът А и полюсът В - излизане от общия център, после поляризиране. Това е единицата в съзна¬нието, вътрешната страна, функциите на тези два полю¬са означават две. Онзи, който разбира закона, той ще знае какви са сега функциите на двете. Тази работа е та¬ка неясна за вас, както когато някой вземе една цигулка, свири нещо и казва, че това е Бетовеновата соната, но каква е тази соната това не е ясно за вас. Може да сте свършили университета, той свири, свири и във вашия ум ще има ли идеята, както в неговия ум? Той се възхи¬щава и казва: „Особен е този пасаж", а пък за вас почти всичките пасажи са еднообразни. Той ви говори, че това място е особено, има едно особено ми, ла или сол. Музи¬кантът намира това качество в тона, което ние намира-

153

ме в своя тон. Например ти вземаш тона до. (Учителя пее тона до.) Право ли е това до? (Учителя се обръща към сестра Еленка Григорова.) Е, по методите на ва¬шия учител Тричков?) Вие сега се намирате в особено състояние. И го пеете малко по-високо. Когато човек е по-разположен, го взема по-високо, когато е по-неразпо¬ложен, го взема по-ниско (Учителя пее тона до). Доня¬къде съм близо. Това не е още тона, който е в природата. (Учителя изпя тоновете до, ми, сол, до.) Когато изуча¬вате числата в статическо състояние, само количество¬то, вие знаете, че две е два пъти по-голямо от единицата. Три е три пъти по-голямо, четири е четири пъти по-голямо и т. н. до 9.


Кое се дели? Дели се цялото. Вие питате цялото и единицата едно и също ли са? Единицата е единствена¬та естествена граница в цялото. Цялото има само една функция, че има една граница и неговата граница това е единицата. Цялото има само една функция. Това е еди¬ницата, която разделя ця¬лото на две части. Имате това положение: (фиг. 2) Да допуснем сега, че ти се намираш в известно трудно положение. Трябва да раз¬бираш законите, по които може да го отстраниш. Имаш известно състояние на ума си. Може би една мъчнотия да е резултат на твоя ум или мъчнотията може да е резултат на твоите чувства или на твоята воля. Ако е резултат на твоята воля, мъчнотия¬та ще бъде външна. Ако е резултат на твоите чувства, мъчнотията ще бъде в стомаха, а ако е резултат на твоя 154

ум, мъчнотията ще бъде горе, в мозъчната система. Ако е в мозъчната система, как ще отмахнеш мъчнотията. Имаш една идея, която те мъчи; мисълта е невидима са¬ма по себе си. Някакъв предмет постоянно те занимава, така както един англичанин, който чел, че има големи змии в Индия, които идвали, влизали в къщите и спели при хората. И много хора са пострадали. Един ден той отива в Индия и вечерта, по една своя погрешка турил бастуна си на леглото и забравил да го остави настрани. И във време на спането пипнал бастуна си, събудил се и казал: „Змия е дошла." Той си мисли, че тя е някаква отровна змия и мислил по кой начин да се освободи от нея. В ума му седи идеята, че е змия, а пък реалността е един бастун, който е оставен на леглото. Помислил да скочи от леглото, но мислил, че тя може да го ухапе или, да не би да се събуди змията и тогава да го ухапе или да се увие около него. Той мислил, мислил и, след като мислил дълго, подскочил, вдигнал шум и си казал: „Бо¬же, ужасно е тук, човек не може да спи от змии", и като слязъл, вижда, че бастунът е турен на неговото легло. Сега вие може да се смеете на този човек, може би ще кажете: „Колко е бил глупав." Но по някой път басту¬нът е турен и на вашето легло. Някой път бръмбар е влязъл в ума ти и после виждаш, че това, което ти считаш за голямо страдание, кой знае за какво, то е са¬мо един бастун. А ти го считащ за голямо препятствие в живота си. На първо време трябва да изучавате основните за¬кони на природата и трябва да имате една ясна предста¬ва за света. За света сегашните хора имат три понятия. Едни схващат, че светът е нещо разумно. Значи основата 155

на света е умствена. Умът е основа на всички явления. В съвременната наука казват, че материя не съществува, че съществува само по-комплицирана енергия, която се взема като материя; или че материята е сбор от безброй количества енергия, по-комплицирана, или че материя¬та не е нещо цяло. Най-реалното в света това е разум¬ното. Има две схващания. Има една реалност, както Бог схваща нещата. Това е абсолютната реалност, а има ед¬на относителна реалност, както най-разумните хора схва¬щат света. Както капацитетите на цялото човечество схващат света, това е относителна реалност. Според раз¬ните схващания светът може да има материален, умст¬вен или енергетичен характер. Ако вие схващате, че светът е материален, какви ще бъдат резултатите? Или пък, ако вие схващате, че мисълта е, която господарува в света, ако схващате, че разумното е, което господарува в света, какви ще бъдат резултатите? Ако разбирате, че материята, или силата, или разумното господствува, каква ще бъде разликата между тия три схващания? Пър¬вият възглед аз го наричам материален възглед - на стомаха. Вторият възглед - енергетичният възглед е на дихателната система, а пък третият възглед - разумният, е на мозъчната система. Та всичко в света е разумно. Между тези три системи има една вътрешна връзка. Мо¬зъчната система се подкрепя от функциите на стомаха, а пък функциите на стомаха се подкрепят от функциите на дихателната система. Ако стомахът и дробовете не функ¬ционират правилно, то и мозъкът не може да се проявява, както той иска. Да кажем, че човек е свободен да се проя¬вява, както иска, но ако няма удове, органи, то как ще се проявява външно, както той иска? Значи проектирането 156

на мисълта ставе чрез удовете. За да бъде човек свободен, удовете му трябва да бъдат под контрола на неговата ра-зумност. Тогава може да имате една идея, която е мина¬ла вече от умствения свят и е слязла в стомашния свят. Вие най-първо не може да му влияете. Например вие не може да влияете със своята мисъл на камъка, да го за¬държите над водата със своята мисъл. Или да кажем, че имате един къс желязо, но това късче желязо не можете да го задържите със своята мисъл над водата. Ако сте учен човек, ще го задържите над водата. Ако му дадете една голяма повръхност, вие може да го направите да остане над водата отгоре, зависи от вашия ум. По същия начин имате едно тяло в света. Трябва да изучавате първо естеството му - дали е от желязо. Да допуснем, че имате един малък микроб, който влиза във вашия организъм и ви причинява болест. Представете си, че този бацил на чумата влезе във вас, вие сте учен човек и след 24 часа ви лишава от живота. Силата на размножаването на този малък микроб е толкова голя¬ма, че за 24 часа се размножава с милиарди. Човек какво трябва да прави? Ще ограничите плодовитостта на този микроб изведнъж в себе си, ще го поставите на глад, да не може да се размножава. Микробите не трябва да се размножават. Ако някои хора страдат в света, страдат от излишни идеи, които са се размножили повече като мик¬робите и са безполезни. Например в твоя ум се е размно-жила идеята да бъдеш богат, после в ума ти съществу¬ват палати, автомобили и всякакви грандиозни работи. Хубави са те сами по себе си. Да кажем, че вие имате хиляди или някой от вас може да има един милион. Защо идеята за един милион е по-приятна, отколкото за хиля- 157

да милиона? Защото е по-лесно постижима. Схващате, че един милион по-лесно може да го придобиете, откол¬кото хиляда милиона. И не само това - като си помисли¬те за тези хиляда милиона, схващате, че в това има нещо непостижимо. Казвате си: „Чрезмерно е. Колко много са те, какво ще ги правя?" Ако имате 1000 милиона, ще си намерите беля на главата. Ако сте в Америка, с хиляда милиона трябва да имате десет пазители, да не ви отвле¬кат. Ще дадете един милион, за да се освободите. При едно отвличане един милион ще дадете. Ако в годината ви отвличат по веднъж, и ще плащате за всеки път по един милион, значи 1000 години вие може да живеете в Америка. Обаче става и друго. Апашите, като отвлекат един богат, те прогресират. Първия път, като го хванат, ще искат един милион, а пък втория път, като го хванат, ще искат два милиона, третия път ще искат три милиона и след години ще увеличават сумата и вие ще се наме¬рите в чудо. Какво отношение може да се образува между тези апаши и богатия човек? Представете си, че апашлъкът е занаят. Представете си, че един апаш открадне 100 килограма жито, търсят го, а той отива на една разорана нива, засява го и отгоре туря пръст - ни лук ял, ни лук мирисал, а на другата година то покълнало, израснало. Какво ще прави сега? Ще видите, че този апаш, който е скрил житото, почва да го жъне. Ще го завърже на сно¬пи, ще го тури на хармана, ще го чука и неговото жито е дало вече лихва. Ако всяко зърно даде по 30 зърна, то всеки един килограм ще даде 30 килограма. Добре, какво трябва да прави богатият, когато апашите го хва¬нат? Ако вас ви хванат американските апаши, какво бих- 158

те направили? Я, Тодоре, кажи? (Не хващат сиромаха, а богатия.) Представи си че си богат. (Турците казват: Дай, че се спаси.)Те са вашите приятели, ще ни отдадат почести, с автомобил ще ви вземат, ще ви дадат апарта¬мент, ще ви държат като писано яйце. Малко ще ви ог¬раничат. Апашите са като влюбените моми. За пример един момък се влюби в някоя мома, гледа да не открад¬нат момата, пази я от апашите. Сега, ако ви отвлекат апашите, какво ще им отговорите? Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете речта си към апашите. Пред¬ставете си, че са ви хванали, представете си, че сте в ръцете на апашите. Ти си милионер. Коя е основната идея, с която трябва да започнеш при апашите? Предста¬вете си, че работата е сериозна. Един актьор представя на сцената пиеса от Шекспир, например „Хамлет". Каква е основната идея на пиесата? Как започва Хамлет? Игра¬ли ли сте Хамлет? (Не съм.) Учителя се обръща към един брат: Играли ли сте в пиесата „Българската Гено-вева"? (Не съм играл.) Един баща обичал да казва на сина си: „Синко, от тебе човек няма да стане." Той гово¬ри по български. Казва му: „Няма да станеш човек, ти си нехранимайко. Човек от тебе няма да стане." В сина се заражда желание да покаже, че от него човек ще стане. Отишъл той в странство, издържал изпити, завършил, върнал се в България, станал управител и тогава праща двама души стражари да повикат баща му. Той се упла¬шил, като видял стражарите, които му казват: „Вика те управителят." Той казва: „Щом е управителят, ще дойда. Досега не са ме карали стражари. - Кой се е оплакал от мене?" И си мисли: „Каква беля дойде до главата ми? Аз съм честен човек." Той отива и, като влиза при сина си, 159

сина му казва: „Човек няма да стана, а!" Бащата казва: „Защо ме уплаши бе, така ли трябваше! Трябваше да пратиш един автомобил или един файтон, а пък сега ме уплаши. Сърцето ми щеше да изскочи." Природата ня¬кой път постъпва като този български син. Ти казваш: Аз не мога това да направя, онова да направя. Тя иска да ти покаже, че може да направиш много работи. Уплаш-ва те и някой път със стражари те вика. Ти казваш, че природата е неразумна, че не зависи от нея, а пък тя ще те повика със стражари и ти казва: „Не мога ли да на¬правя?" Вие какво ще кажете на природата? И българи¬нът, който създал този анекдот, не го е разбрал пси¬хологически, той е дал едно неразумно решение на въп¬роса. Няма никаква психология, синът е неразумен и ба¬щата е постъпил неразумно. Той казал: „Няма човек да стане от тебе." Но когато бащата е казал, че от него чо¬век няма да стане, той е мислил следното: „Дано събудя амбиция у него, та да стане човек." Но това са неестес¬твени положения - говориш едно, а пък разбираш друго. Когато природата прати при тебе един стражар, как¬во ще правиш? (Може да кажеш: „Предавам се.") Това не решава въпроса. Това не е разрешение. Ти излизаш на дъската, не знаеш урока си и казваш: „Предавам се; теслим1, не зная нищо." Така не се разрешава въпроса. Учителят е казал: „Не, не такива работи, теслим не искам. Трябва да се знае урока." Между апаша и учителя има голяма разлика. Ще ви приведа друг един анекдот: В Америка апашите хващат една млада американка, ми-лионерка, но била отлична певица. Като я хванали, тя им Предавам се (тур.) (б. р.). 160

изпяла една песен. Те й казали: „Ще ни извиниш!" И я пуснали свободно. Като изпяла една песен, пуснали я и й казали: „Направили сме една погрешка, че сме задигна¬ли тебе." Има една магическа сила в нея, тя пее. Значи веднага тя става идеал за всички тези апаши. И те си мислят: „И ние искаме да бъдем като нея." Цяла апашка банда й идва на гости, идва да я посети. Казват: „Бла¬годарим, че се освободихме от един лош занаят. Сега искаме да живеем честно." Тя е пяла такава една песен, че е трогнала сърцата им. Те са неща, небивалици. Те са от „Хиляда и една нощ". Едно нещо в света само веднъж може да се случи. Втори път не може да се случи, не може да се случи така. Имате една чаша вода от 100 или 250 грама. В тази чаша от 100 грама може да се разтопи една бучка захар, но в стоте грама вода, 200 бучки захар не може да разтопите. Значи някои неща са определени. Някой път не могат да станат така, както искате, поне¬же нямат тази възможност. Сто бучки захар са близо кило. Колко грама има една бучка захар? (Повече от 5 грама.) Случва ви се нещо и мислите, че това всякога се случва. Една опитност, която ви се случва, втори път не може да ви се случи. Може да се случи в друга форма. За пример една мисъл, която ви измъчва, втори път ще се яви в друга форма. Всяка мисъл, която прониква в човеш¬кото съзнание, има известно предназначение. Също така и всяко желание, и всяко чувство. Ако вие го разбирете добре. Но някой път не го разбирате. Желанията имат смисъл, вие трябва да знаете техния смисъл. За пример, вие срещате един човек, втори, трети, четвърти, но с мно¬го малко хора може да се запознаете. Някой път те укри- 161

ват своите сили. И вие се укривате. Някой път, за да се запознаеш с един човек, отгде трябва да започнеш? Аз ще ви покажа естествения път. За да се запозная с една бучка захар, трябва да имам слюнка в устата си. Трябва да взема нещо от захарта и да й дам нещо. Ставаме съ¬квартиранти. Захарта идва да живее в мен и аз в нея. Когато се запознавате с някого, трябва да знаете, дали ще живее той във вас или не, или вие трябва да живеете в него. Сега кое бихте обичали най-много: захарта ли да живее във вас или вие да живеете в захарта? Захарта във вашият ум ли да живее или във вашия стомах? (По ху¬баво е в стомаха, понеже по-лесно ще усвои соковете й.) Представете си, че имате известна идея във вашия ум. Ако тази идея стои като едно умствено понятие, ка¬то една концепция във вашия ум, трябва да я изнесете, трябва да я облечете. Тази идея трябва да я свалите в по-нисък свят. За тази цел мисълата трябва да слезе в света на чувствуванията, а пък всяко чувство, за да се реализира, трябва да слезе в света на волята, да стане ваше желание и да се реализира. Как ще познаете, че сте станали добър певец. Най-първо вие седите пред вашия учител по пение, и един ден се съберат 1000 души да ви слушат. Вие им пеете тези тонове с пермутации и хиляди хора могат да се възхищават от вашето пение. Но за да стане един човек певец, той трябва да има един отличен ум, една добра мисъл, която може да се реализира, едно отлично желание, което може да се реализира и една отлична постъпка, която може да се реализира. Три не¬ща трябва да дойдат в съприкосновение за един добър певец. Този закон важи и за научните изследователи. Законът е същият, но има различно приложение. Да 162

допуснем сега, че някои от вас сте неразположени. Да кажем, че съм студент, и да кажем, че мисля да напусна следването, а не трябва да напущам. Какво ще правя? Най-първо аз трябва да мисля, че съм даровит певец, че отивам при виден професор и почвам да изучавам пение. После давам концерт и всички хора се занимават с мене. За мене пишат вестниците. Аз съм бил неразположен, но като си представя това, моето състояние се изменя. Ня¬кой ще каже, че това е илюзия. Един живот на земята е в относителната реалност. Реални са само съвършените работи. Например нощем вие сънувате, че сте в някой палат, наоколо слуги, вие сте цар, вие сте на един трон и сте уважавани. Но звънецът издрънка, събудите се и виждате, че не сте цар. Имаше един Наполеон, който бе¬ше прост офицер и стана император, но от това състоя¬ние той се пробуди на остров Света Елена и не можа да разбере как отиде на остров Света Елена. В съзнанието си той си каза: „Работата започна добре, но свърши зле." А пък имаш друг човек, който започва много зле и свърш¬ва много добре. Христос започна на остров Света Елена и свърши със славата. А пък Наполеон започна със сла¬вата и свърши с остров Света Елена. Това са пътища, които може да избирате. Кой е правият път, който човек трябва да избере? В природата съществува един закон. Човек трябва да започне от пътя на най-малкото съпро¬тивление, с най-малките несполуки, за да дойде до спо¬луката. Ако започнете с несполуките, нещастията, ще влезете в областта на щастието. Нищо не може да разбе¬реш от това. Богатият, който започва с богатството, ще свърши със сиромашията. Онзи, който е започнал със сиромашията, ще свърши с богатството. Със статистика 163

може да се докаже това. Статистиката е една отвлечена наука. Всяка година има статистически данни, че толкоз параходи потъват, че толкоз хора трябва да умрат, че из¬вестно число хора трябва да се родят. Защо, не се знае. Толкоз къщи трябва да изгорят всяка година. Известно количество параходи потъват всяка година. Вземете един голям параход. Вземете Титаник. Считаха, че е невъз¬можно потъването на Титаник. Считаха, че всичко може да стане, но Титаник не може да потъне. След това ня¬кои астролози казаха, че времето на неговото пускане не е било благоприятно, понеже тогава имало лоши пла¬нетни влияния. Съчетанието на планетите било такова, било писано Титаник да потъне. Тогава лесна работа. Щом се построи един кораб, да повикат астролог да види от хороскопа каква ще бъде съдбата му. Ако астрологът каже, че ще потъне, трябва да обясни при какви условия ще стане това. Астрологът казва, че ще стане нещо, ще потъне параходът. Може би в някоя мъгла ще се сблъска с някоя ледена планина и някои взрив ще стане отвътре. Какъв е изходът за онзи, който започва добре и свър¬шва зле? Всички умни хора започват зле и свършват доб¬ре. А пък всички глупави хора започват добре и свърш¬ват зле. Статистиката показва това. Тогава глупавият чо¬век трябва да стане умен. Всеки, който започва добре, трябва да знае, че е глупав, трябва му знание. Той, като има богатство, трябва да отиде да се учи. Онзи, който е богат, трябва да раздава богатството. Трябва да стане филантроп и да раздава. Ако не раздава, нещастието му ще дойде изведнъж. Апашите ще го хванат и ще го вър¬жат както в турско време. Един богат закопавал златото в земята и дошъл турчина. Казва: „Стоянчо, дай парите." 164

Богатият казал: „Нямам, нямам." Онзи запалил голям огън, нажежил веригата и тя светнала. Богатият казал: „Чакай, чакай, има едно гърне." А после показал още няколко гърнета. Като нажежил веригата, извадил всич¬ките гърнета, защо? Защо ти ще чакаш този апаш да дойде с веригата и да те кара да дадеш парите? Ти ги дай изнапред. Значи, викай крадците и им дай. И тогава те ще казват: „Той е добър човек, не му правете зло." Аз така решавам. Как вие ще разрешите, то е друг въпрос. Богатият трябва да стане филантроп. Не трябва да раз¬чита на своето богатство, ако иска да се избави от този огън. Но ние влизаме в една отвлечена област, в област¬та на неща, които по-рядко се случват. За всички, които сега ме слушате, няма опасност от това. Вие не сте от щастливите, не сте от богатите. Понеже глупавите са от богатите, то считам, че не сте от глупавите, понеже за¬почвате със сиромашията. Сега, една погрешка намирам във вас - вие сте недоволни от вашата сиромашия. Ка¬зано другояче, считам, че в сиромашията са най-добри¬те професори. Те ви преподават, а вие се занимавате с богатство. Може да сте силни за това богатство. Напри¬мер един студент, който е сиромах, представя си, че е пръв министър в България, събужда се и вижда, че не е пръв министър. Не се става така министър. Като средст¬во за лекуване може да станеш пръв министър, но като реалност не го желай. Като лекарство го приеми, не като подарък. Като лекарство може да го приемете за изпита¬ние, но като подарък не го приемайте. Ако ми дадат богатство за едно изпитание, изпитанието ще го приема, но като подарък ще го откажа. Ако ми дадат богатство¬то като идея, ще се откажа от него. Да ви направя моята 165

идея малко по-ясна. Допуснете, че аз съм един певец, отличен, пръв певец в света. При всяка моя песен, като пея, дърветата израстват, къщите се съграждат, мъртви¬те възкръсват. Но има друго едно пеене, при което, като запееш, дърветата изсъхват, къщите се събарят и хората умират. Ако ви дадат първото пеене, приемете го, но ако ви дадат второто пеене, какво ще правите с него? (Ще го откажем.) Като цяр ще го вземете. С това ще отидете в един свят където хората са лоши и ще им пеете. Като оти¬дете при един затвор, ще изпеете една песен и той ще се разруши. Бият се хората, но като им запеят една песен, ще престане битката. Крадат хората, но ще изпееш една песен и ще се поправят. Човек трябва да бъде умен. Доб¬рата поезия е за добрите хора, а пък лошата поезия е за лошите хора - това, което разрушава, е за лошите, това което съгражда, е за добрите. Това е метод на природа¬та. Природата като намери, че вие сте готов, че това, което ви е поверено да изпълните, ще го изпълните, тя ще ви запее песента на доброто. А пък ако види, че не изпълнявате, тя ще ви пее другата песен и, като ви изпее арията, всичко ще изгубите, нищо няма да остане. Сега по практическата страна. Това, което искам да остане във вашия ум, е следното: Вие имате тяло, имате всичко и сте недоволни от себе си. Може да имате право да сте недоволни, но трябва да имате предвид, че изво¬рът на реалното в света, това, което наричаме Бог, Той ви е дал всичко и досега нищо не сте направили за Него. Въздух е дал, всички условия в света ви се дават и при всички тези подаръци, които ви се дават, вие сте едно съ¬щество на недоволството. Има нещо, което ви безпокои. Някой път казвате: „Не си струва човек да живее." Най- 166

първото нещо за придобиване на характер: да бъдем толкова щедри, колкото е този, който ни поддържа.

Та какво богатство искате вие? Като видите изгре¬ва на слънцето, онова хубаво чувствуване, което може да изпитате, тогава вие сте в рая. Някой иска да отиде в рая. Че когато изгрее слънцето аз съм в рая. Когато вля¬за в природата между дърветата и чувствам аромата на цветята, аз съм в рая. Когато чувам най-хубавите неща, които се пеят някъде, аз съм в рая. А ние чакаме като умрем, да влезем в рая. УМИРА. X Това състояние е у египтяните, които бяха философски народ. Това състоя¬ние е слизане. Тук се върви по един инволюционен път. А пък У-то, това е еволюционен път. Това У (фиг. 3) показва еволюция. Тук имате човешката мисъл, имате и човешките чувства, имате и човешката во¬ля. После имате М, което показва онези Ч благоприятни физически условия, при кои¬то вашата мисъл може да се прояви - ус¬ловия за вашите мисли. Вие имате гради¬ни, полета, ниви, които обработвате. И -показва условия на влагата. И - показва пътя, по който животът може да дойде. Това е законът на влагата, на водата. Р - фиг. 3 показва силата на слънцето, това, на кое¬то човек дължи силата си. 3 - значи, че ти си бременен с известна идея. Сегашната еволюция показва, че човек е бременен с известна идея. Но на тази идея трябва да се даде нова форма. Това е идеята: да разбереш естеството на своите мисли, чувства и воля. За старото трябва да умреш, да ликвидираш. М - показва реалните условия, които трябва да намериш. Някой казва: „Искам да ум- 167

ра." Той казва така, но не знае каква идея се крие тук. Да умреш, за да изгрее слънецето - Ра. Като умре, да дойде Ра - това, което държиш в ръката си, тази идея, която е бременна в тебе. Ра значи изгрев на Божественото, на разумното в тебе. Ние казваме: Разум. РА 3 УМ-У М. У българите имате тази дума ум. У индусите е ом. УМ -ОМ. В индуската философия това е тяхна свещена дума. Означава това, което съдържа всичките богатства, кои¬то са в природата. Човешкият ум, качествата, дарбите, с които човек е роден това е ОМ. Трябва да бъдете много внимателни, когато произнасяте думите. Всеки ден тряб¬ва да се спреш и да кажеш „ум". Да изпиташ желание това, което е вложено в тебе, да се прояви. И само ко¬гато човешкият ум започне да действува, да работи в човека, тогава всичко е постижимо. Мисълта всякога подразбира онова състояние на ума, което може да те извади от най-неблагоприятните условия и да те постави в благоприятни условия или да те изкара от неблаго¬приятния път и да те вкара в друг път, благоприятен. Това, което ти показва истинския път, това е умът. А пък това, което не ти показва истинския път, то не е човешкият ум. Когато си мислиш за ума ще знаеш, че умът е онова, което е турено в душата и което при всич¬ки условия може да ти показва изходния път. МУ УМ ОМ. Знаете ли сега какъв е тонът на ума? Тонът на ума е еволюцията. Умът не се занимава с бъдещето. Умът на човека се занимава с миналите работи. Това, което ин¬дусите наричат карма. Човек мисли за своята карма, как да подобри положението. Някой път у вас седи една идея. Вие мислите, че не сте щастливи. Какво разбирате сега под думата щастие. Така, както вие схващате дума- 168

та щастие, първата буква означава щастието на земята, материалните блага. За да бъдете щастливи, трябва да имате най-първо отличен организъм. Отлични бели дро¬бове, ръце, стомах, крака. Щастието на човека е много конкретно нещо. Щастливият човек трябва да има усло¬вията на щастието. Ако ти нямаш тия условия отвътре и ако нямаш слънцето и други условия отвън, ти не мо¬жеш да бъдеш щастлив. Щастието е едно съчетание. Всеки човек е щастлив, но не оценява своето щастие. За да бъдеш щастлив, трябва да бъдеш умен, трябва да бъ¬деш добър и трябва да бъдеш силен. Силата аз поставям във волята, добротата - в сърцето, а пък разумността - в ума. Тези три качества който има, той всякога може да има щастие. Защото доброто е ключ, с който човек мо¬же да разреши всички мъчнотии. Щастливия човек не е в статическо положение. Той, дето и да е, ще се справи с условията. Добрият човек всякога си създава приятели, а пък неговите приятели няма да бъдат бедни, а богати. Те ще му помогнат. Добрият човек не може да бъде са¬мотен и силният не може да бъде самотен. И ако вие нямате приятели, това значи, че не сте проявили ума си. Ако се считате самотни, вашата доброта не сте проя¬вили. Ако сте самотни, вашата сила не сте проявили. Тогава казвам: Проявете вашата сила, доброта и ум. Има хиляди методи. Това е един психологичен път. В Индия от хиляди години изучават това. Така се идва до благоденствие. Англичаните го наричат ргозрепгу - рго§-регйе - на български благуване - благоденствие. На вас ще кажа: Молете се на Онзи, който ви обича и когото още не познавате. Вие търсите едного, вие оби¬чате някого. Намерете Онзи, които досега е първият, 169

който ви обича и когото не познавате. И всичко, което имате, го дължите на Онзи, който ви обича и когото не познавате. За Него не сте мислили. Вие досега не сте мислили за Онзи, Който ви обича. Вие мислите за баща си, за майка си, но това не е реалното. Един ден баща ти и майка ти умират, имаш един брат и той умира. Всички умират и ти оставаш сам. И казваш: Колко нещастен е животът. Не че баща ви е лош, но трябва да се запоз¬наете с абсолютната реалност, с Онзи, Първият, Който ви обича. Ако се запознаете с Него, баща ви, майка ви, брат ви никога няма да умрат на земята, никога няма да загубите братята си. Но в моя ум седи друга една идея. Тя е следната: Вие искате благото. Представете си, че се влюбите в снега, най-хубавия сняг. Зимно време снегът си седи, но пролетно време казвате: Дано да се стопли времето. Но не знаете, че топлината ще произведе най-голямото не¬щастие за снега. Тя, като дойде, ще го стопи и ще се окаляш. Вие искате да се стопли времето и снегът да остане. Питам: Това може ли да стане? Че това е същата идея. Снегът, това е богатството. Ако вашето богатство не се стопи, времето не се подобрява. Когато човек из¬губи своето богатство, аз казвам, че е настанала една промяна в неговия живот и са настанали благоприятни условия за неговото развитие и за неговата работа. Сега се изисква една разумна работа. Като се стопи снегът, привидно могат да дойдат големи пакости - кал и друго, но след топенето на снега се създават условия за голя¬мото щастие. Та, когато дойдат големи кризи във ва¬шия живот, на вашите планини нищо няма да остане. Ще има пороища, че ще се чудите. Когато почне да се 170

стопява вашият сняг, какво трябва да правите? Вие ходи¬ли ли сте на екскурзия на планината, когато снегът се топи? Преди няколко години ходихме на Мусала зимно време (21, 22, 23 февруари 1926 г.). От Чам-кория ходих¬ме 4 - 5 часа до мостчето, но нямахме ракети и, като стъпвахме, краката затъваха и мъчно се изтегляха. Най-после се върнахме. Та казвам: Когато дойдат щастливи дни, човек не може да ходи горе, нависоко. Той трябва да се върне и да чака да се стопи снегът, да се отвори път. Иначе може да си създаде голямо нещастие. Щас¬тието седи върху гърба на нещастието, а пък нещастие¬то се подхранва от щастието. Най-добрият слуга е нещас¬тието. И най-после ще каже: „Толкоз години съм ти слугувал, какво ще платиш?" Като дойде нещастието, то е един слуга, който иска да му платим. И някой път вие трябва да учите езика на вашият слуга - нещастието. Той като дойде, тегли ви една сметка, която му дължите. Сега да оставим тези метафизични работи. Колко души от вас има нещастни? При колко души е дошъл вашият слуга? Как ще разрешите въпроса? Как е на френски не¬щастие? - таШеиг. Как е на немски? - Ш1§1шж. Бълга¬ринът казва: „Не е щастието, което носи живота." Ами кой го носи? И казва: „Нещастието." То казва: „Не, щастието." Кой прави живота щастлив. Аз казвам: Не¬разбраното нещастие докарва щастие. А пък разбраното щастие докарва щастие на човека. Ние сега живеем, за да разберем нещата. Вие не търсете щастието. А търсете благото. Помнете това. Вашето щастие е нещо външно, то е външна страна. Щастието е нещо, което не може да се разбере. А пък вътрешното съдържание на щастието е важно. Ние търсим щастието заради благото, което се 171

крие в него. Външната опаковка на ореха е щастието, черупката. А пък благото е съдържанието. Защото, ако щастието е в обвивката, не може да се яде. Думите благо и щастие са силни думи. ЩА РА-ДИШ. БЛА.... - Тези три букви показват пътя, по който благото идва. В дадения случай Б-то показва, че умът трябва да работи, ./7-то показва, че сърцето трябва да е в нормално състояние. А пък А-то - това е човекът като разумна воля. Като произнесеш думата благо, ще видиш, че Б-то е умът, който трябва да работи. Л-то е сърцето, което трябва да работи, А-то е волята, която трябва да работи. Това е БЛА. После иде вече законът ГО. Г-то е символ от египетските йероглифи. Г-то в египетските йероглифи значи натоварена камила. О означава благо¬приятни условия отвън, които Вечното Начало носи. Зна¬чи благото се връща към онова вечно начало, в което това благо е скрито (Учителя пее сричката бла най-пър-во ниско, после на октава по-горе.) Вашата работа, както ви гледам, прилича на следното. Един казва: Какво да се прави, как да се подобрят условията?" А пък другият му казва: „Дето ще ме учиш как да се боядисвам, по-хубаво ми дай пари." Боядисването е дълга работа. Да се учиш, то е цял бояджилък. Георги, колко неща сте записали? (Да мислим за Онзи, който винаги ни обича.) Не сме Го виждали, но всичко досега на Него се дължи. Ние за всичко мислим, а Него сме оставили на заден план. Разправяше ми една българка: „Майка ми е по-ста¬ра от мене 30 години, а изглежда по-млада. Лицето й е по-светло. Аз съм по-младата, а съм остаряла. Защо е така?" Казах й: Майка ти не се безпокои. Тя уповава на 172

Бога. А пък ти искаш да хванеш света от четирите краи¬ща. Единият край като хванеш, стига. Вие не правете тази погрешка. Отива един на фурната и казва: „Дай ми един хляб." Дават му. Но той казва: „Дай ми още един за брат ми, после за баща ми, за майка ми." Взел ги той под мишница и не е бил свободен, не могъл да върви свобод¬но. А пък другият отива и взема само един хляб и върви свободно. У първия има неразбиране. От твоя хляб, кой¬то носиш, дай на баща си. Не ти трябва под мишницата да носиш четири хляба. Та мнозина носите по четири хляба в ръката си. В природата за онзи, който носи един хляб, едното винаги се увеличава. А пък четирите създа¬ва мъчнотии на човека. Вие сега искате да ви докажа това. Ти си сам. Турците казват: Едната глава не тегли, но двете глави ще теглят. Ти искаш да бъдеш щастлив. Ожениш се, имаш четири деца. И на всяко едно от тях трябват по четири хиляди да свърши университет. Тряб¬ват ти два милиона лева, отде ще ги изкараш? Ти като родиш една идея, туриш й един апанаж1 от 500 лв. Колко трябва на една идея? Идеите в света почти не се нуждаят от никаква помощ. Една идея, като дойде до тебе, ти я остави да шета. Не шетай ти, но остави на нея, тя да работи заради тебе. Под идея аз разбирам следното: Разбирам нещата така, както Бог ги схваща в ума си. Както Бог схваща една идея, тази идея я остави да рабо¬ти в тебе. Не се меси в нейната работа. Ти искаш тази идея така да направи, иначе да направи. Ти не се меси. Ти само наблюдавай. Върви по нейните пътища, ще ус¬пееш. Не й давай директиви. Идеята е една реалност, 1 Суми или доходи определени за издържане на царско семейство (лат.) (б. р.). 173

която е пренесена в тебе. Божествена реалност е. Под думата идея какво трябва да разбирате? Гърците взеха тази дума от Египет. Адептите разбират под това, реал¬ното, на което всякога може да се разчита. Ако някой има идея, той не може да е нещастен човек. Някой казва: „Аз имам идея и съм нещастен." Човек, който има идея, той не може да е нещастен. Щом имаш идея за света, за човешкия живот, то самата идея вече има едно Божест¬вено направление, не й давай директиви. Ти ще се оста¬виш на нея, както, когато се качиш на един параход. Не давай директиви на парахода. То не е твоя работа. Имаш един капитан и прислужници, всичко е предвидено. Ти ще си платиш билета, параходът ще пристигне на място¬то, ще слезеш на брега и въпросът ще се свърши. „Отче наш" 9 лекция от Учителя, държана на 7 декември 1934 г., София, Изгрев.