Последното слово
Христос казва: „гГякой си човек направи вечеря голяма и покани мнозина. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканенит: Елате, понеже всичко е вече готово. И иачнаха всичкит, като на един умъ-да се отричаг. Първият му рече: Нива ку; пих и нужда имам да излиза и да я видя моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда."
Отричането на човека от благата на живота е подобно на сърденето на малкото дете, което се отказва да яде. Защо се сърди, защо се отказва да яде, и то не знае – няма нйкакъв важен аргумент. По свои никакви съображения, то се отказва да яде. Канят го веднъж, два пъти, то все отказва да яде. При това положение, може да се дойде до война. Ако бащата излезе по-силен, детето ще капитулира ; ако детето излезе по-силно, бащата ще
- ) Лука 14:1^–20,
164
капитулира. Понякога хората се отричат и от хубавите работи, по единствената причина да вземат повече. Ако не им дадат, колкото искат, сърдят се, нищо не взимат. Те живЕят в човешкия порядък. В Божествения порядък за всеки ден има определена дажба. В човешкия порядък не е определена дажбата на деня. – Защо е така? – Не е обмислена работата добре. Някои са лишени от дажби, понеже са били далеч, когато са раздавани. Други не са знаели, кога се раздават. Тия, които раздават. благата, трябва да се ръководят от новите условия на живота, да предвиждат всички хора. Те 1 не трябва да мислят само за себе си.
Момък иска да се ожени за някоя мома, но тя се отказва. Кои са подбудителните причини, задето тя се отказва? Някога момъ-кът се отказва да се жени. И в двата случая причината е една и съща. Момата се отказва да се жени, понеже е била измъчваиа от момците. Момъкът се отказва да се жени, понеже е бил измъчван от момите. Ако туриш на краката си обувки, пълни с теоздеи, какво благо ще ти донесаг? Обувката е благо, когато е удобна, не притеснява крака. Щом притеснява крака, тя не е никакво благо. Всеко нещо, което не носи благо на човека, ре трябва да ре опитва.
165
бдйо трябва да ви радва – младостта. Старите ще се подмладят. В небето нима стари хора Ако дадеш кандидатурата си за подмладяване, имаш бъдеще; ако не я дадеш, никакво бъдеще не те очаква. Някой казва, че остава с старитв си вярвания. Чо-вък, който се държи за старите си вярвания, ще остане назад.
Всичко в живота е временно. Някои нъ-ща са полезни за два - три деня или повече и след това ползата им се прекратя за. Ако нещо е полезно в чов-ешкия порядък, не е полезно в Божествения порядък. Това е причината за големнг разочарования в човешкия живот.
Един приятел ми разказваше следното: Никога не мислъх, че неуспъхът в работите ми се дължи на опущения от моя страна. Каквато работа и да започвах, всякога се натъквах на противоречия. Каквото да предприемах, все противоречия срещах, и за всичко считах другите виновни. Искам вече да не търся вината в никого. Искам да работя така, че да виждам нещата правилно.
Казвате : Вервай в Бога, всичко друго ще се нареди. Или, люби Бога, всичко ще се нареди. Това са различни идеи, различни основи, върху които може да се гради. Не можеш изведнъж да туриш вярата и любовта като
166
основа на живота. Т принадлежат към друг свят. Не е достатъчно да се каже: Повярвай в Господа! Вярата трябва да се изучава. Не е достатъчно да се каже: „Това е живох вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпра-тил." Трябва да се живее в името на лго-бовьта. Идеята на хората за Христа е ограничена. Казано е, че любовга ражда живота. Първо ще познаем любовта, от която излиза живота. Животът е красив, когато носи хубави и светли мисли; когато носи чисти и благородни чувства; когато носи възвишени поетжлки.
Някой казва, че е религиозен човек, че вярва в Бога. Може да си религиозен, без да разбнраш живота; може да си религиозен и да не можеш да живееш правилно. Има религиозни идеи, които малцина разбират. Може да имаш хубава цигулка, да свириш, без да спазваш правилата на музиката. Който слуша, как свириш, казва: Ето един обикновен цигулар с хубава цигулка. Може да бъдеш гениален цигулар и да свириш на обикновена цигулка. За предпочитане е да си гениален цигулар и да свириш на обикновена цигулка, отколкото обикновен цигулар с хубава цигулка. Важно е цигуларят да знае добре да свири. Тогава, на каквато цигулка и да свири, все ще
167
излезе нещо хубаво. Като свириш на обикновена цигулка и не си майстор-цигулар, всички ще ти намират погрешки. Ако и вие се движите в обикновения жввот и постъпвате по обикновен начин, всички ще ви намират погрешки.
Сега мнозина кашлят, и аз кашля. Кашлицата е търговец, дошъл в дома ми да търгува, дп продава мармаладите си. Каз-вам му да направи по-хубави мармалади, но той настоява да ги взема, каквито са Ако река да се разправям с него, ще ми отнеме доста време. Пък и скъпо ги продава, не се задоволява с 200 или 300 лева, иска по 500, 600 лв.; за маслото иска по 1000–1200 лева килограм. Едно се иска от всички – хармоничен живот. Пей и ще хармонизираш живота си. Като пееш, никой не може да те хване; никаква болест не е в състояние да те хване. Дето е хармонията, там няма противоречия. Като се молиш и като искаш, все ще получиш нещо. Никой не се е молил никога в живота си, от никого нищо не е искал, а очаква да получи някакво благо. Дава се па оня, който иска и се моли. И оня, който не иска и не се моли, може да получи нещо, но само благодарение досьтливостта на другитт» Тв казват: И тоя човек може да иска нещо, може да се нуждае от нещо, но го е срам да иска.
168
Прочетете 220 стр. от книгата „Царският път на душата", да видим, дали ще се сбъдне това, което сега ви казвам.
Де грешат хората? – В желанието си много да печелят с малки усилия. Затова те се радват, когато печелят много с малки усилия, и съжаляват,. когато печелят малко с големи усилия. Те са в положението на ония, които купуват лотариен билет, за да спечелят милиона. Ако не спечелят, обез-сърчават се- Поглеждат към един билет, към втори, но не се решават да го купят. Взимат трети билет, но оказва се, че не печели. Печели един от първите два, които не искаха да купят. После съжаляват, че не са го купили. Който печели милиона, радва се; който има празен билет, съжалява.
Сега прочетохте страницата и ще кажете, че сте изгубили времето си. Колко струват вашите пет минути? Един американски ми-лиардер, поради много робота, бил недо-стъпен з обикновените хора. Той скъпо це-нял времето си. Един журналист се хванал на бас с един англичанин, че може да се срещне с милиардера. Англичанинът му обещал 250 лири, ако спечели баса. Журналистът се явил в кантората на милиардера и му казал: Искам да се срещна с вас само за пет минути. – Нямам време, минутата ми струва пет лири. – Ще платя,
169
колкото искате. Журналистът влязъл при милиардера, взел часовника си в ръка и следял, да не минат петте минути. – Какво искате? – запитал милиардерът. – Хванах се на бас с едного, че ще ми даде 250 лира, ако мога да се срещна само за пет минути с вас – толкова било скъпо времето ви. Ето, аз се срещнах с вас. От благодарност давам ви двадесет и пет лири за времето, което ви отнех, а за себе си задържам 225 лири. Значи, моето време е по-скъпо от вашето.
Ще дойде ден, когато и децата, т. е. най-малките цигулари ще свирят като сегашните виртуози. И обикновеннят ученвк ще свири като сегашния майстор музикант. Ако обикновеннят музикант бъде като сегашните големи майстори, какви ще бъдат ггниалнит? Когато дойдат тия времена, ще се радваме на човешките постижения. Тогава Божественото изкуство ще се предава даром, а не,с пари, както сега.
Каква е задачата на сегашния човек? – Да изправи погръшките си. – Защо сме грешили? – Не е там въпросът, важно е да се изправят погръшките. ^Щом си пре-стъпил един закон, ще изправиш погрешната си. Кой цигулар не прави погръшки, когато изучава никое мъчно произведение? Ще дойде ден, когато ще свири без погрешки.
170
Да изправиш погрешките си, това значи, да живееш по великия Божествен закон. Някой иска да бъде милосърден. Възможно е това, но трябва да прилага милосърдието в съвършенство. – Имам ли тая възможност? – Щом си дошъл до Божествения закон, нищо нима да питаш – само ще прилагаш. В Божественото има възможности, има и време. За доброто и за милосърдието веякога има време и възможности. Времето се увеличава и намалява. При любовта времето се увеличава; при безлюбието времето се намалява.
Сега кажете едно число, да прочетем една страница. Добре е, ако можете, като ясновидци, да знаете, какво е писано на тая страница. Прочете се 45 страница от „Царският път на душата." Числото 45 е съставено от числата 4 – стара дъщеря и 5 – стара майка. Тт» търсят стар зет с малко ум и с много пари. При това положение, животът не върви добре. Невъстата е поставена на мъчнотии, както житото, което минава през воденичния камък. Когато житото страда, чо-век се радва и усмихва. Така се е родила първата усмивка.
Изпейте Песеньта "Мога да постигна, що желая." Казано е в песента, че дето е радостта, там е любовта. Без радост любовта не може да се прояви. Радостта е живот, който направлява любовта. Радостта е
171
шгод на любовта. Докато не се научиш да се радваш на чуждите постижения, никога няма да се радваш на своите. Дават на един момък да носи плодове на никого. Той е честолюбив, не иска да носи чужди плодове. Ако чужди не иска да носи; и свои нвма да носи. Бъди готов да носиш чуждите плодове и да им се радваш, за да можеш никога да носиш и своите с радост. Силни-ят нима право да се отказва от носене на чужд товар. Слабияг не може да се товари, но силният може да носи и свой, и чужд товар. Носи и раздавай от плодовет си и на другите хора. Не даваш ли, ще страда ш.
Никой не може да избъгне от това-рите на живота. Ще ндсиш и радости, и скърби и ще ги раздаваш на ония, на които принадлежат. Някой се радва на благата, които му се дават, без да подозира, че това Се дължи на Божествения закон – да се дава на човека, без той да заслужава. Бо-жественият свет върви по изключителни пътища. Благодарение на това, ние живеем на земята, радваме се и расгем. Ако някой би погледнал на Божественото с обикновеното човешко око, би казал, че от това нищо няма да излъзе. Незнайни са Божиите пътища. Ако знаеш, как ще се прояви Боже ственото, как Бог ще ти помогне, нищо н
172
ма да стане, нищо няма да научиш. Остави Божествената работа на Бога, Той да я свърши. Не питай, какво Бог мисли да прави. Това е Негова работа. Забрави всичко, което се отнася до Божественото. Преди да се е проявило Божественото, нищо не говори. Щом се прояви, тогава ще говориш. – Не трябва ли да предвиждаме, какво мисли Бог? – Това не е ваша работа. – Да се помолим, да ни се открие Бог. Да се помолим да ни помогне. – Така са постъпвали християните от преди две хиляди години; така постъпват и днес, но животът им не се е по-добрил.
В една от богатитв църкви в Лондон се повдигнал въпрос между членовет, да се помолят, за да съберат една голяма сума за н-якаква благотворителна цел. Про-поведникът Муди приежтетвувал на това събрание и, като изслушал векчьи, казал: Братя, да не изкушаваме Господа, да не изкушаваме разумния свят. Аз съм първият, който мога да дам хиляда лири. Колко още има като мене, които могат да дадат по хиляда лири! В половин час исканата сума била събрана.
Казвам: Ако си здрав, прави добро. Ако светла мисъл те посети, прави добро. Ако си радостон, прави добро. Друг е въп-росъг, ако живвеш в мрак и си неща-
173
Стен. Ако при това положение срещнеш нъ-кой човек, можеш да се скараш с него, защо те е срещнал в тоя нещастен ден. – Трябва ли да се карам с хората? Трябва ли да се бия с тях? – Да набиеш човека е толкова възможно, колкото да набиешъ слънцето. Ще биеш слънцето, че работигй ти не вервят добре. Опитай се да биеш слънцето 1 Вместо слънцето, тебе ще бият. Въодушевявайте се от слънцето. Вижте, какво верши то. Покрай великите работи, с които се занимава, то има пред вид и малките работи – да премести една капка вода от едно мя-сто на друго. Погледни към слънцето и кажи: Желая да бъда като слърцето щедър и по-стоянен. Какво велико съзнание има слънцето! От хиляди години върши работата си, без отклоняване и умора. То не се отзовава на никакви човешки покани. Като вижда не-послушанието на хората, то им създава различни изненади: ту вятър, ту буря, ту дъжд. Слънцето е духовито, шегува се с хората. Като срещне селяни, които отиват на работа късно, създава голяма буря, прекатурва колата им, да ги научи да стават рано.
Кое е по-хубаво: да се занимаваш с хлвба на бедния, или с хл-яба на царя? С други думи казано: Коя храна е по-чиста – човешката, или тая на пчелата? Най-чиста е храната, която пчелата употребява. Тя ка?
174
цва от цвят на цвят и събира сладкия сок, от който приготвя мед за хората. Изобщо, малките същества търсят най-хубавите нъща и ги намират. Ето защо, трябва да взимаме пример от тях. Голямо постоянство има пчелата. Според някои, за да изкара един кидограм мед, пчелата трябва да посети около 500 хиляди цв-ета. И по-малко да са от 500 хиляди, важно е голямото постоянство и неуморност, които пчелата притежава. Сегашнитв хора, като се натъкват на никаква статистика, страхуват се. Т казват: Цял живот няма да ни стигне, за да при-добием нищо. В края на краищата, тт се отчайват. В това отношение, т приличат на оня, който мислел, че се родил, за да прави добро. Един ден решил да се откаже от доброто, защото, в деня, в който пра-вял добро, все му се случвало нещастие. Най-после той решил да се самоубие и тръг-нал край морето, да обмисли въпроса добре. Като наблюдавал морето, видъл, че едно младо момиче се дави във водата. Той се за-мислил: Да помогна ли на момичето да се спаси? Да направя ли последното добро, или да го оставя да се удави? Най-после си казал: Ще я спася. Нека това бъде последното ми добро. Хвърлил се във водата и спасил давещото се момиче. Какво излязло от това? Оказало се, че момичето било царската дъще-
175
ря. От тоя момент работите му започнали да се нареждат добре. Като се намърите пред някаква мъчнотия, направете най-малкото добро, да извадите царската дъщеря от водата. Царската дъщеря представя истината. Следователно, като намерите истината, работите ви ще се наредят добре.
Често наблюдавам българина, изучавам проявите на неговия характер. Като търси причините и последствията на нъщата, той ги намира там, дето не са Знаете ли, че вината за всичко е в самите вас? Причината затова е въздухът, от който сте взели, или повече, отколкото ви трябва, или по-малко. Бъл-гаринът казва: Достатъчно въздух има в природата. Човек греши и във взимането, и в даването, като взима повече, или по-малко, отколкото му тр-ябва. Ще вземеш точно толкова, колкото ти трябва.
Кой мисли най-малко в живота? – Бол-ният. – Защо? – Защото мисли само за себе си. Какъвто цяр да му се даде, на всички вярва. Вярата на болния отива до суеверие. На тоя цяр верва, на оня верва, но като ги опита, не излиза така. Дадат му един цяр, не върви; дадат му друг цяр, пак не върви.
51. Беседа от Учителя, държана на 20 декемврий, среда, 5 ч. с. 1944 г, София, – Изгрев,