Послушание
Човек живее 11а земята, която влиза в слънчевата система. – Какво представя слънчева! а система? – Затворен кръг. И човек е затворен кръг, като слънчевата система, с своя определена повръхност. Като живее, той се движи по повръхността на тоя кръг. – Кое е най-важното за вас? – Животът. – Кое е най-важното за детето? – Животът, знанието и силата. Детето няма онание и сила. В първо време то върви по пътя на животните – пълзи. След време се изправя на краката си и започва да ходи. В развитието си, човек минава през три главни фази: детинство, възмъжаване и старост. Детето расте в физичния свят, придобива сила; възрастният расте в духовния свят, а старият – в умствения свят. Старият придобива знания и опитности, но не може да ги приложи. Той има капитал, който струва милиони, както диамантът, но няма на кого да го продаде. С такъв капитал човек може да умре от глад, а могат някъде и да ю убият – скъпо струва тоя диамант.
Като изучавам живота на хората, виждам, как те се движат по периферията на кръга. Виждам мъже, жени и деца, всички вървят един след друг; всеки носи магическата пръчица в ръката си. Мъжете носят магическата пръчица
42
в дясната си ръка, а лявата им е свободна; жените носят магическата пръчица в лявата си ръка, а дясната им е свободна. Когато мъжът настигне друг мъж, удари го по гърба и продължава движението си; когато жената настигне друга жена, хване я за косата и я разтърсва; депата, като се настигат, удрят се по краката. Това е една от картините на живота. Ще кажете, че е тая картина има нещо дисхар-монично. Наистина, има известна дисхармония. Какво представя прьчипата в ръцете на мъжа и на жената? Тя е проводник на енергия, която хората си предават един на друг. Оня, който приема енергия от съседа си, бърза да я предаде на Друг, стоещ преди него. Така хората предават енергията си един на друг. Вътре в кръга виждам едно момче, около хо годишно, даровито и умно, но крайно своенравно – на никого не се подчинява, никакви съвети не слуша. Тая е причината, дето напуща периферията и поема друг път. По картината може да се съди за морала на тия хора. В центъра на кръга е застанал млад, 21 годишен момък — свири на цигулка. Всички се обръщат с лице един към друг, спущат ръцете си надолу, и пръчките престават да се движат. Своенравното дете спира движението си и се вслушва в цигуларя. То следи, как той движи раменете си, как изнася напред ту лелия, ту -десния си крак и започва да го подражава. Тия движения на детето не са естествени, то не знае, какво означават те. Най-после детето започва да играе, да прави свободни, естествени
43
движения. То се увлича в свиренето и забравя, че окръжаващите го гледат. Първата картина се сменя с втора.
Сега вие искате да се измени животът ви. Как се постига това? – Като повдигнете погледа си нагоре, към небето, към изгряващето слънце, а вечер към светлите звезди. Слънцето носи великата хармония на живота. То крие в себе си велики тайни. Вие всеки ден може да бъдете в тая хармония — от вас зависи това. Малцина търсят тая хармония и се занимават с дребнавостите на живота. Срещнете някого, не го харесвате и казвате: Той е невежа, простак, без никакво благородство. Какво означават думите „невежа и простак", не знаете. Това значи, да говорите несвързани неща, както орехите, които се търкалят по земята. Ако вземете един костелив орех, може да си счупите зъбите с него. I юпадне ли такъв орех в ръката ви, трябва да намерите начин, да се справите с него, без да си счупите зъбите.
И тъй, животът на сегашните хора представя картина на потупване. Те търсят свобода, но не по Божествен начин и, вместо да я получат, объркват конците, не са хванали, както чрябва. Ако знаят, отде да хванат и как да намерят края на конеца, всичко ще върви добре. Има нещо объркано в умствения, в духовния и и фншчния свят на .хората. Те са отделили 'I и н I нетове така, като че нищо общо няма ме-жлу '1ич. Това е все едно да мислите, че мене ду мозъка, дробовете и стомаха няма никаква нръ.ши. Когато човек минава от физичния към
44
духовния свят, той навлиза в по-високи форми на живота и вижда, че такъв свят съществува и в духовния, и в умствения, и в Божествения. Това, което вие считате за нещо високо в физичния свят, в Божествения то представя нещо обикновено. Там нещата са оеобени, не като тия на земята.
Някои се занимават с въпроса за квадратурата на кръга. Тоя въпрос е мъчно разрешим. Квадратът, т. е. квадратурата представя условията, които съществуват в оня кръг, дето хората живеят. Квадратът е разумното, което може да използува тия условия. Човек не може да използува всички условия на кръга, затова въпросът за квадратурата на кръга има отношение към друг свят. Да разрешим квадратурата на кръга, това значи, да разрешим смисъла на живота. Тоя въпрос е неразрешим. Защо Бог е създал света, и тоя въпрос е неразрешим. Вместо да разрешаващ смисъла на живота, запитай се, какъв е смисълът на сегашния ти живот. – Защо правя погрешки? – Остави тоя въпрос настрана. Когато се гради къща, не стават ли логрешки? Всичкият материал влиза ли в къщата? Колко тухли, колко вар и пясък остават неизползувани. Ако хората бяха умни, щяха да използуват и най-малката частичка, всичко щяха да вложат в къщата. Това не става, защото всеки очаква други да нар*едят живота му. Някой казва: Да има едно общество, по-лесно бихме прекарали. – Такова общество съществува. Слънцето е едно общество, то грее за тебе. Звездите, дърветата, ре-
45
ките са също общества. Земята, на която живеете, е също едно общество. Какво знаете за тия общества? Кькво знаете за тайните, скрити в слънцето, в земята? Какво знаете за слънцето, което всеки ден изгрява? Въпреки това, разрешавате въпроса, какво ще прави човек на оня свет. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да питате, какво ще прави цигуларят, като влезе в оркестъра. – Ще свири. Той ще заеме едно място – или на първия музикант, или на последния – според свиренето му. Той ще свири на един от инструментите в оркестъра, но ще чака да дойде времето му. Не може той да свири, когато пожелае, но ще се вслушва, кога ще дойде определеното за него време. До това време ще слуша, как свирят другите.
Сегашните хора искат да бъдьт самостоятелни. Всеки иска да бие тъпана, когато той пожелае и както желае. Ще биеш тъпана, както искаш, но когато си вън от оркестъра. Докато си в оркестъра, ще го биеш точно на определеното време. Ще свириш, както ти диктуват. 1-1 животът на хората не се нарежда, както те желаят. Какво представя животът? Според мене, животът се състои от три части: драма – ипачалото, трагедия – в средата и симфония на края. Сега ние минаваме от драмата в фшедията. След това ще дойде симфонията на живота. Бъдещият живот, който всички очак-1шр1, ще донесе разумността. Той ще бъде симфоничен живот. Слънцето изгрява, носи усло-1ш я :«а симфоничния живот. Ти дишаш, птае-
46
маш диханието на Господа и питаш, де е Господ. Той те е оживил, а ти Го търсиш, не знаеш, де е. Дойде една светла мисъл в ума ти, а ти питаш, де е Господ. Той е твоята светла мисъл. Слънцето е в своите лъчи, а ние питаме, де е слънцето. Ние не познаваме тия лъчи, но те ни познават. Те са Божествените лъчи, които действуват в света. Влезе едно приятно чувство в сърдцето ти, а ти питаш, де е Господ. Той е в приятното чувство, в неговата топлинка. Постъпиш добре и пак питаш, де е Господ. Той е в твоята добра постъпка. Всяка добра постъпка е проява на Господа. Вън от светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, никъде не може да намерите Господа. Ако хората можеха по друг начин да Го намерят, светът би се оправил досега. Всички хора търсят Господа там, дето не е. Там никой не Го е намерил.
Днес всички хора седат и се питат, какво им е дал Господ. Чудни са те. Слънцето, луната, звездите, цялата земя – всичко е създадено за тях. Ще кажете, че нямате крепостен акт за владение на слънцето, на луната, на звездите. Вие се ползувате от слънцето, от звездите, от водата, от въздуха, от всичко окръжаващо без крепостен акт, а отгоре на това, питате, може ли да живеете без крепостен акт. Вие разполагате с несметни богатства, да-ром дадени, но не ги използувате разумно. Какво ще прави мухата, ако влезе в една библиотека? Тя ще кацне на една от свещените книги, на втора, на трета, най-после ще си излезе и ще
47
каже: Колко пъти съм кацвала на свещените книги! Много пъти е кацвала, но нищо не е чела. Съвременните хора ходят по свещените книги, но на малцина от тях е дохождало на ума да отворят тия книги и да ги четат. Казваш: Аз видях това-онова, сънувах един важен сън. Остави съня настрана, той е почивка. Важно е, след като си сънувал, да отидеш на работа.
Истинският живот е свещена работа. Какво е почивката? – Свещена почивка. Като се събудиш, благодари на Бога, че си поспал малко и си починал. Като станеш от сън, пак на работа. Вие искате да живеете щастливо. Покажете ми един щастлив човек на земята» Има ли поне един щастлив пророк, щастлив поет, философ или учен? Има ли някой Учител, който да е живял щастливо на земята? Няма щастливи хора в света. Всеки е опитал драмата и трагедията в живота. Сега трябва да опитате симфонията на живота. Като минете през драмата и трагедията – курс от мъчни работи, ще дойде разумният живот.—Какво съм научил и толкова години? – От тебе зависи да научиш нещо. Ако имаш цигулка и 20 години не свириш, а само я показваш на хората, разпря-ииш историята й, кой я направил, колко струни, наистина, нищо не си научил. Нито ти свириш на нея, нито на друг я даваш. Все трябва никои да свири на тая цигулка. Все трябва да доДле някой артист, да те научи, как да жи-нстш. Човешкото тело е най-красивият инструмент, ладен от Бога. Несметни богатства се
48
крият в човешкия ум. Несметни богатства се крият в човешкото сърдце. Несметни богатства се крият в душата и в духа на човека. И след това той търси богатството вън от себе си. За да се домогне до вътрешното си богатство, човек трябва да се научи да бъде доволен. Ако се объркаш на планината в тъмна, бурна нощ, не се обезсърдчавай. Небето ще се изясни, и ти ще се ориентираш, ще намериш своя път.
Казвам: Най-важното за човека е светлата мисъл; най-важното за човека е благородното чувство; най-важното за човека е възвишената постъпка. Когато цигуларят постъпва добрег това е неговото чувство; когато пигуларят внася съдържание в свиренето си, това е неговото чувство; когато пигуларят внася красота в свиренето, това е неговият умствен живот. В свиренето цигуларят участвува с своя ум, с своето сърдце и с своята душа. На същото основание казвам: Умът и сърддето трябва да взимат участие в всяка постъпка на човека. От години наблюдавам българина и виждам, че той е станал по-духовен, започнал е да се вглежда в погрешките си. В същност, българинът е ма-териалист. За една педя земя той разваля отношенията си с своя брат.
Какво ви е нуждно сега? – Уважение. Вие нямате уважение помежду си. Аз ви дадох свобода. но вие злоупотребихте с нея. Всеки се е надигнал и мисли, че е свободен. Човек, който не почита хората, не е свободен; човек, който не люби хората, не е свободен; човек, който не може да прави добро, не е свободен; човек,
49
който не използува разумно условията, не е свободен. Днес всички хора работят насилствено – това не е свобода. Да служиш без закои, това е свобода. Дето е законът, там няма свобода. В сегашния християнски свят няма свобода. Сегашните хора са ограничени; всички очакват смъртта си, – Защо? – Под закон живеят. Законът е в Стария Завет. Следователно, смъртта е в Стария Завет. – На какво се дьлжи нещастието? – На неиселушанието на хората.
На какво се дължи щастието? – На послушание! о. Всички благ*, всички добрини се /1 ьлжлт на послушанието. – Как ще се оправи светът? – Като започнете да слушате всичко, което Бог, а. е. любовта ви говори. Не казвам, че свет ьа ще се оправи, но вие ще се оправите. Обаче, живеете ли в непослушаше, всички нещастия ще ви следват. – Богатството не прави ли човека щастлив? – И милионер да си, ако стомахът и дробовете ти са болни, богатството не те ползува. Животът има смисъл само в послушанието. Тогава ще си служиш с организма правилно. Важно е организъмът ти, като инструмент, да бъде здрав, за да те слуша. Чудни са хпрлта, когато при най-малкото разстройство на организма си търсят лекар да I и лекува, да ги масажира, да им нрави на-I рявки съ специални лампи. Чул но нещо ! Бог е поставил ьа небето слънцето, на което да се греете, а вие търсите лекар да ви нагрява изкуствено с лампа. Това не е1 лекуване. Ако се греете всеки деи на слънце съзнателно, по по-
60
ловин час, но с }частието на мисълта, ще придобиете повече отколкото да, четете с дни в някоя библиотека, да търсите, какво казват лекарите за дрдена ботест.
Какво струва красивата мома пред слънцето? Ти си се увлякъл в тая мома, тичаш подир нея, пишеш и писма, че не можеш без нея, но тя не ти обръща внимание. Тя е царска лъщеря, не може да се ожени за тебе. Без момата ти можеш да живееш, но без слънцето не можеш. Единствен? та красива мома, без която никой не може да живее, е слънцето. Като видиш слънцето, ти му пишеш вече любовно писмо. Единствената красива мома, без която не можеш да живееш, това е свещеният пламък – диханието на Бога – въздухът. Единствената красива мома, без кояю не можеш да живееш, това е водата. Видиш ли една от тия моми, напиши й едно любовно писмо и благодари и, че тя ти дава условия да живееш. Можеш ли да се ожениш за една от тия красиви моми? Не се заблуждавай. Никой не се е оженил" за слънцето; никой не го е завладял с крепостен акт.
Често чуваае някой мъж да казва за жена си: Тя е моя жена. Жената казва. Това е моят мъж. И единия!, и другият се заблуждават. Някой нарисувал една картина, тл купуваш картината и казваш, че е твоя. Това е заблуждение. Всеки трябва да си зададе въпроса на кого принадлежи. Днес всички хора са роби. Всеки е роб на някого и на нещо, а заблуждава другите, че може да владее. Тай мисли, че ^ато се ожени, като има жена и деца, ще „бъде юсгто-
51
дар на условията. В края на краищата, той изпила в положението на овца, на която взимат .и ьицата, а най-после отнимат и нейния жи-нот. Ако изяждат вашиге мисли, ако изяждат м.ипите чувства, ако изяждат и вашите постъпки, че е свободата ви^ Човек трябва да мисли право, да разбере своето положение в света. Кнкьв човек си, ако за най-малкото докосване 'к> тебе, или за една обидна дума, даваш своя ближен под съд? Сегашните хирурзи турят чо-иека на операционната маса, режат го, вадят нптрешностите му, и никой не смее да ги даде под съд. Бодне ли 1е някой отвън с игла, ти г>1,|наш да го дадеш под съд. Де е логиката? А ( не подьржам тоя въпрос, не съм за съденото. Кою ще съдиш? Някой голтак, който ня-мя пет пари в джоба си. Какво ще получиш от тю? Ще го глобят да плати някаква глоба, и, мпо няма пари, ще го затворят. Той ще лежи п отвора, а ти ще се тревожиш, че нищо не можеш да получиш. Не давай под съд голтака. 11( давай под съд и богатия. Ще кажеш на бо-| .41 пя няколко сладки думи, ще го разположиш, а н ти- даде поне половината от онова, което ти льлжи. С сладки, с добри думи всичко се нарежда.
Сега, както виждам, гърво, вие нямате опгошсние към Бога. Всички давате съвети на I опюда, искаме да Го заставите да върши това, което вие намирате за добре. Всеки ден Му чскте нотлции. Това не се позволява. Вие нямате страх от Бога. От закона се страхувате, по не и 01 Бога, от Любоваа. Като ви говоря
52
така, ще ме разберете криво. Ето какво искам да ви кажа: Вие сте ходили на екскурзия, изпотили сте се, напрашили сте се, валял ви е дъжд, окаляли сте се и едва сте стигнали по домовете си, искате да отидете т среща. Казвам на едного от вас: Не бързай да отиваш на среща.' Първо се измий добре, преоблечи се, почини си и тогава излез. Като направя на някого забележка, той казва: Ти ли ще ме учиш? Хората не обичат калта и нечистотията. Как ще те приемат кален в дома си? Обхода трябва да имаш към хората. Когато си тъжен, скръбен, или когато имаш някакво недоразумение с някого, не влизай в дома на своя приятел. Посети приятеля си, когато си добре разположен, когато имаш добри мисли и чувства. Така е от гледището на разумната природа. Да дойде човек в дома ми, когато е богат външно и вътрешно. Защо трябва да чака да се разболее, да обеднее, че тогава да ме посети? Ще дойде прокаженият в дома ми да показва проказата си. Той не иде от любов към мене, а само ох нужда.
Сега аз говоря от името на природата. Не говоря за обикновени, за човешки работи. Ако е за човешките работи, всички хора говорят за тях. Всички хора говорят за пари, за хляб, за облекло. Парите нито се ядат, нито се пият. Хлябът, обаче, се яде. Ако ти не го ядеш, друг ще го яде. Човешкото не е фактор в живота. Божественото, -като вечно начало, е единственият факторъ в света. Човек седи и очаква светът да се оправи. Светът сам не може да
53
11 оправи – ние ще оправим света. – Как ще
|" оправим? – Представете си, че десетина
IV||(и отиват на планината в снежен ден. Но-
(я'| хляб, закуски, но кибрит забравят. Сти-
п|| па върха, не могат да запалят огън. Всичко
им»'/, запалка нямат. Това е нуждно на хората
ла запалят свещения огън в себе си. Жи-
|и|| |,т на сегашните хора представя зима в
природата. Запалка им е нуждна, да запалят
"I пия, за да се стоплят. Днес всеки проповядва,
|ц к.1 ла учи хората. С проповеди светътъ по-
||| '«> се обърква, вместо ла се оправи. Хората
1' нуждаят от музика— нищо повече. Гладният
|| нуждае от хляб, жадният се нуждае от во-
ш, опя, който се задушава, се нуждае от въз-
|\.\; оня, който се спъва вечер, се нуждае от
| и' тлппа. Всяко външно стълкновение е признак
и.! тшпина— ьощ е около тебе. Изгубиш само-
оо,И11/1ание – нощ е. В светлината погрешки не
|' правят. В любовта пакости не се правят.
Любовта е ден, безлюбието – нощ. Безлю-
• ни ю е отрицателна сил"!. за която не искам да шпоря. Какво ще се говори за скържавия бан-м (| ' Ако искате пари, ще ви пратя при него. 1<>и ме нита: Защо пращаш тия хора при мене? 11 < а лениви, не работят, не искат да плащат. II пие ме питате, защо съм ви пратил при ПМ1 ек ьиерник. – Много естествено, да му Л1ПГМ нещо. Вие ме слушате от години вече, мишо шания имате, много желания имате, но ги корнстолюбиви. Защо не давате нищо от си > си г1 Давайте поне от старите си дрехи, • • Ш\ пм|, кпиги. Вие сте минали най-малко през •
54
30—40 прераждания: женили сте се 30—40 пъти, имали сте много жени, деца; имали сте коне, овце, говеда. Някои от вас са били царе, заповядвали са на хората, а сега са прости, невежи. Казвате: Какво да правим сега? Чудно нещо, едно време, като царе и царици, князе и княгини оправяхте света. Сега нищо ли не знаете? Де отиде вашето знание? Де отива захарта, като се тури в водата? – Разтваря се и отива между частиците на водата. Захарта не се губи. Ако вие сте изгубили знанието си, това показва, че то е сянка на истинското знание, то не е реално. Всичко може да загуби човек, но не и царственото в себе си. То е любовта, която трябва да задържи. Царственото в човека е любовта. Царственото в човека е знанието. Царственото в човека е свободата. Следователно, задръжте в себе си царственото.
Сега ще ви посвиря малко. Ще ви свиря обикновени работи. Трябва да 'свиря, да преобразя света. Като свиря, аз работя. Работата е най-хубавото свирене. Мисълта е най-хубавото свирене. Доброто чувство е най-хубавото свирене. Добрата постъпка е най-хубавото свирене. Без свирене, без музика нищо не се постига. Музиката е симфония па живота. И астрономът, като наблюдава през своята тръба, участвува в тая симфония. Той наблюдава, а тръбата му говори. Разумното начало говори и чрез тръбата на астронома, и чрез цигулката на виртуоза. Ако цигулката издава хубави тонове, защо и човек да не може да изд ава такива тонове? Дайте в ръцете на добрия цигулар една хуба-
55
ва цигулка, да видите, как ще свири той. Същата цигулка", в ръцете на 'обикновен цигулар, едва ще издава тонове. Дайте цигулката си в ръцете на добрия цигулар в вас. Оставете сърд-цето на живота да работи в вас. То няма да свири мъчни работи; то няма да свири кла-сичните автори – Бах, Бетовен, Моцарт. Тия неща са мъчни за вас; в бъдеще ще се свирят, да не се сбърка ума ви. Ще ви свиря нещо разбрано, може да е българско – тъжно, или радостно нещо. Когато свиря неш,о тъжно от българската музика, след това трябва да се чистя. Драмата и трагедията създават тъжната музика. Добрият живот създава симфонията. Казвам: Свърши се старата епоха, сега иле новаци -- симфонията на живота. (Учителят свири). Разумността, която иде, носи красивото в света. Аз се интересувам, от музиката, по не съм свирил много. Човек трябва да знае, че може да постъпва добре, т. е. може да свири. 11яма по-хубаво нещо от правата мисъл. Няма по-хубаво нещо от благородното чувство. Няма по-хубаво нещо от възвишената постъпка. Те са музиката на живота. Душата е цигулката па човека. Ако тя не се проявява, какво ще донесе човек в света? – Бог сам трябва да оправи света. – Не е така. Всеки човек е орган па Божествения организъм. Дали е крак, рълл, ухо, пое, той трябва да свърши някаква работа. Ръцете трябва да покажат, какво могат да свършат. Краката трябва да покажат, какво мо-I !1Т да свършат. Всички ние, в даден случай.
56
трябва да направим нещо, да свършим някаква работа.
Днес всички хора очакват войната да се свърши час по-скоро. Те не знаят, че войната е благословение за човечеството. Оиитностите, които хората придобиват в тая война, ще ги научи на мього неща. Сега милиони хора се убиват, ко и те ще научат много неща. Страданията учат хората. Сегашните хора живеят, но не са сигурни за своя живот. Сигурност има, само когато обичаме Бога. Само Бог може да ни пази 01 злото – никой друг. Без -Бога бомбите ще дойдат, както дойдоха в Скопие. Погледнеш, тоя изчезнал, оня изчезнал. Какво се ползува човечеството с убиването на хората?
Бъдещето носи живот и свобода на хората, а не смърт и ограничаване. Само живите се нуждаят от свобод а, а не умрелите. Казваш: Докато съм жив, много неща мога да направя. Остави тоя въпрос настрана. Какво можеш да направиш? Слънцето не можеш да носиш на гърба си; земята не можеш да носиш; на въздуха не можеш да заповядваш. Обаче, можеш да служиш па ума, на сърдцето, на душата си доброволно. Бог не се занимава с нас. Той е оставил други да се занимават с нас и да ни помагат. Тсй говори тихо на душата ни и к&ъ-ва: Бъдете добри. Отговаряш: За да бъда добър, трябва да съм богат. – Добро с пари не се прави. – За да правя добро, трябва да сьм учен. – Учението, знанието е проводник на доброто, но то има и други проводници. Всякога и навсякъде може да се прави добро.
о/
Има една философия, една религия, една на--ука, които са причина за нещастията в живо та. Обаче, има една философия, една религия, една наука, на които се дължи щастието. Неразбраните неща причиняват I ещастие, а разбраните – щастие. Знайте, че жшзотъ! е добър, но вие още не го разбирате.
Това, което днес свирих, ще се разнесе из целич свят и те засегне всички. Никои не може да се освободи от влиянието на тая песен. Това са тонове, на които не можете да се противите. Гс са като светлиггата и топлината, които ще разтопят снеговете и ледовете. Не гърмотс-вшште ьв боговете ще оправят свега. – Кой ще го оправи? – Божествената мисъл, която минава през нашите умове, Божествената любов, която минава през нашите сърдца и Божествената сила, която минава през нашите Д>ши—те ше оправят света. Бог, чрез нас, ще оправи света.
3. Лекция от Учителя, държана на 20 октомврии, 1943 г. София.—Изтрев.