Послушание
Втори разговор с Учителя:
ПОСЛУШАНИЕ
(Сотирка и Савка)
Другите ги няма? Ще се учите на точност. - Учителю, говорете ни за послушанието. - Любовта не страда. Любов като имаш, там влиза и един елемент на Мъдрост. Тя схваща и прилага. Послушание подразбира да слушаш само един мъдър човек, който може да ти придаде нещо. Послушанието се отнася [до лицето, което иска да учи.] Ученикът може да слуша един мъдрец. ( - Тъкмо за това послушание аз питам.) - При Учителя като отиваш, ти трябва да се установиш. Ако искаш, опи-тай Го по-напред, не отивай тъй на вяра. Иди да опиташ както при един извор. И Писанието казва: „Опитайте Ме, че Съм благ." Няма да вярваш на хората каквото казват, но онова, което сам разбереш. Не се стреми да угодиш на един човек. [вж. горната фигура.] Да му угодиш, то значи да задоволиш един негов каприз. Защото главата му - 0, е надолу. Той не е [вж. долната фигура - с главата нагоре, т.е. 0 да е горе.]
В послушанието, значи, ще се освободиш от непослу- шанието, ще се изпразниш от всички противоречия. Защо¬то, тази буква - „П" значи буква, която обработва, развива нещата. Запример ученикът как добива знание? Чрез (*слу- шане. А послушание - чрез изпълнението.)* Знание се до¬бива чрез слушане, а послушание - чрез прилагане. Профе¬сорът дава един опит в лабораторията, казва: „Има един та¬къв опит, тъй и тъй се прави." Но това е само знание. Опитът трябва да се изпълни тъй, както е даден в задачата - това е послушание. Пък ако има погрешки, ще се коригират посте¬пенно.
Някои хора използуват известни слабости. Някой каз¬ва: „Ти защо не разсъждаваш? Повел си се по ума му!" Така е. Не трябва да се водиш по чуждия ум. Но ако този, който ти говори, ти говори за един принцип, който е общ не само за един, за два, но за всички умове? Ще знаете: Щом прилагаме един принцип за Мъдростта или Истината или Любовта, то е за всички. Запример, услужваш на едно дете, то плаче. Не е за плача, плачът е само един сигнал - аз да зная, че трябва да приложа принципа. Онова, което ме кара, то е онзи принцип - да помогна.
Ученикът трябва да бъде като една пъпка, набрала се тъй - не може да се пукне, но напрежение има отвътре. А щом дойде светлината, тя отвори тази черупка. Отвътре трябва да има напрежение! Но ако светлината не дойде, тя не може да се отвори. Както взривното вещество - то е само едната половина, трябва и запалка - тогава ще се яви гигантската сила. У ученика всичко трябва да е готово, че като дойде Учителят, да стане правилно отваряне. А взривът показва едно неестествено състояние на веществото. Взривовете се дължат на неразумни сили. Пък когато нещо се разтваря, показва, че има хармония в него и там не може да стане никаква пакост. Когато , във взрива всякога става пакост. С взривове си служат само учениците на Черната ложа. Светските хо¬ра работят чрез внушение, подпушване. Някой каже тъй: „Ти тъй ако вървиш, аз ще те убия!" Това е един маниер на света. След туй дойде другата тактика, казва ти: „Ти си много умен човек." И единият, и другият метод имат за цел да те отклонят от пътя. Един казва на друг: „Ела при нас, говори се истината." Другият казва: „Не бъди толкова краен." Те не знаят, че в Истината няма никак¬ва крайност.
Ученикът не може да бъде ученик, ако не е послушен. И то, послушен на един мъдър Учител. Защото, ако той слуша и няма учител, той се излага на опасност.
Послушанието следва слушането. И тогава у ученика има един морален елемент, убедил се е, че туй нещо може да се приложи. Духовен елемент има вече в него.
ПОСЛУШАНИЕ
„П" е закон за цъфване; „0" е условие; „С" е закон на промени физичес-ки, въображение - закон на Месечината: пълни се и се празни. „Л" е движение нагоре. Този ъгъл показва стремеж на силите нагоре. „У", това е вече човекът, който трябва да се движи. „Ш" е материалния свят, значи послушен си, слизаш във физическия свят; „А" показва интелект, който трябва да се учи от материя¬та, от опитността. В материалния свят няма всякога да бъде на угодата ти, как¬то ти искаш. Можеш да слушаш неща, които съвсем не ти са приятни, но ще ги изпълниш. Ученикът трябва да слуша, трябва и да изпълнява - то е послуша¬ние.
Вземете, при послушанието започват от ляво към дясно... [Магдалина дой¬де и попречи.) (* Магдалина дойде и взе да приказва, да пречи.)
Послушание, послушание трябва!
Само за Божественото има „сега". Човешко настояще няма, там е бъде-ще. Настояще има само у Бога.