Разлика между версии на „Посока на растене“

Версия от 14:58, 9 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Посока на растене

— В "Ь р е н ъ, истиненъ, чистъ и благъ всякога б ж д и! Размишление. Пишете върху темигЬ: „Ролята на поезия¬та, музиката и религията въ живота. Най-важ¬ната работа следъ яденето. Най-малкиятъ по- тикъ въ живота." Сега, желая ви тази година да проявите по-гол-Ьмо творчество, ггоне въ специфична об- ласть, а не да преобразите св-Ъта. Представете си, че въ васъ се роди известна идея, да съз¬дадете н'Ьщо, но срещате голЪми мжчнотии на пжтя си. Какъ ще се справите съ т"Ьзи мжчно¬тии? Вземете прим"Ьръ отъ семето. Какъ се спра¬вя житното зърно? Щомъ го посадите въ зе-мята, следъ известно време то пониква и започ¬ва да се развива. Въ пжтя на развитието си, житното зърно определя посоката на движе¬нието си нагоре, къмъ слънцето. То намира, че този е пжтьтъ на спасението му. Като се на¬мери въ трудни условия, житното зърно казва: Веднъжъ съмъ попаднало въ земята, въ гжста- та материя, колкото и да викамъ, никой н"Ьма да ме чуе; колкото и да роптая, всичко ще бжде безполезно; колкото и да се съмнявамъ въ себе си, безпредметно е. Сега не ми остава

4 нищо друго освенъ да избера една отъ дветъ посоки: нагоре или надолу. Ако вървя на¬долу, все повече ще затъвамъ. Ще започна да работя, ще правя усилия да пробия земята, да излаза на повърхностьта й, да видя слънцето, носитель на живота. Често учениците се натъкватъ на проти-воречия и казватъ: Не знаемъ, какво да пра- вимъ, какъ да разрешимъ трудните задачи на живота си.—Чудна работа! Растенията знаятъ, какъ да се справятъ, а чов-Ькъ не знае, какъ да постжпи и какво да прави. Ако попитате растенията, какво требва да правите, те ще ви кажатъ: Има две посоки на работа — нагоре. или надолу. Друго н-Ьщо растенията не могатъ да направятъ. понеже ггЬ се движатъ въ две измерения. Въ това отношение. чов-Ькъ е по- добенъ на растение, посадено въ земята. Отде ' сте дошли и накжде отивате не знаете. Какво требва да правите при гЪзи условия? Щомъ сте посадени въ земята, нищо друго не ви остава, освенъ да работите при дадените условия, да си пробиете пжть къмъ слънцето и да поемете посоката нагоре. Требва ли житното зърно да напусне местото, дето е посадено, и да се по¬даде на предложението на никаква бубулечица, да се скрие въ нейната дупка? Какво правятъ съвременните хора? Като се намърятъ въ ни-какво затруднение. т-Ъ започватъ да търсятъ дупки да се криятъ отъ неблагоприятните условия. — Не, дето си попадналъ. [тамъ треб¬ва да решавашъ задачите си.

г- о Като ученици, вие сте посадени въ зе¬мята, да се учите. Въ съзнателното учене е растенето на ученика. Когато растението разбе¬ре, че е посадено въ земята, то не се запитва, кой го е посадилъ и защо, но започва да ра¬боти, да преодолява условията за да излезе на повърхностьта на земята, да види слънцето, да използува неговата светлинна и топлинна енер¬гия и да започне да расте. Въ процеса на расте¬нето, семето изучава елементите на земята, пол¬зува се оть тъхъ и ги обработва въ себе си. Семето седи далечъ отъ човешката фило¬софия. кой го е посадилъ и защо е посадено. Требва ли детето, което ходи на училище, ла се запитва, кой го изпратилъ, защо го из- пратилъ и какво требва да прави? Не се ин-тересувайте отъ въпроса, какви сж били на¬меренията на баща ви, като ви е пратилъ на училище. Щомъ сте изпратени на училище, отъ васъ се иска да учите — нищо повече. Много философи разискватъ върху въпро¬са, защо е дошълъ човекъ на земята, но до¬сега никой не го е разрешилъ и нема да го разреши. Хиляди години още ще минатъ, но този въпросъ ще остане все неразрешенъ. Този въпросъ ще се разреши, когато хората за- вършатъ развитието си на земята. Докато е въ водата, рибата не съзнава положението си. Щомъ излезе отъ водата, тя знае вече, че е била риба. Следователно, докато е въ своята физическа форма, човекъ минава презъ съ-стоянието на животно. Единъ день, когато на¬

6 пусне физическата си форма, той ще съ¬знае положението си като човекъ. Той ще из¬мени сегашните си нрави и обичаи и ще мине въ по-висока форма на животъ. Като ученици, вие требва да дойдете до положение да изменяте неблагоприятните усло¬вия, въ кошо живеете. Те седатъ главно въ вашия умъ, въ съзнанието ви. Много хора вна- сятъ въ ума си такива мисли, които ги правятъ маниаци. Отъ сутринь до вечерь те сж на щрекъ. мислятъ, че ги преследвагь ла ги уби- ватъ. За да се развива правилно, човекъ треб¬ва да изхвърли отъ ума си всички мисли, кои¬то му препятствуватъ. Дръжте въ ума си ми- съльта, че нищо не може да ви спъва. Може ли вжжето да спъва дървото? Ако вържете едно дьрво съ вжже, нема да мине много вре¬ме и вжжето ще се скжса. Дървото е въ сила да се справи съ всички препятствия, съ всички неблагоприятни условия, при които се намира. Колко повече човекъ може да преодолее небла¬гоприятните условия на своя животъ. Дървото, растенията разбиратъ химия и я прилагатъ въ живота си. Ако увиете железенъ телъ около едно дърво, то ще отдели отъ себе си такива сокове, които ще разядатъ железото, и вт> скоро време ще се освободи отъ него. И въ чо¬века сж вложени сили, чрезъ които той може да преодолява препятствията които среща на пжтя си. Обаче, затова се изискватъ знания. Както растенията познаватъ елементите на поч¬вата, законите на светлината и на топлината и

7 се ползуватъ отъ т"Ьхъ, така и хората могатъ да приложатъ споите знания. Растенията знаятъ и посоката, къмъ коя¬то требва да се движатъ, вследствие на кое¬то отправятъ корените си надолу — къмъ центъра на земята а клонете нагоре — къмъ центъра на слънцето. Като прилагатъ своите знания, растенията растатъ и се развиватъ. Приложете и вие своите знания, да растете, да се развивате правилно. Това не се постига изведнъжъ. Човекъ ще пъпли, ще се движи стжпка по стжпка. докато дойде до върха, къмъ който се стреми. Това значи, да бжде човекъ герой. Мжчнотиите. препятствията въ живота на човека не сж нищо друго, освенъ наслоявания, натрупвания въ съзнанието му, надъ които той требва да излезе. Както растенията сж засипани съ пръсть, така и въ съзнанието на човека има редъ наслоява¬ния отъ миналото, отъ които той требва да се освободи. Силенъ човекъ е онзи. който може де се справя съ мжчнотиите си. Който не мо¬же да се справя съ мжчнотиите си. той е слабъ човекъ. Той лесно се обезсърдчава и търси начинъ да тури край на живота си. Единъ младъ студентъ се отчаялъ отъ своите неуспехи и намислилъ да се удави. За тази цель, той отишълъ край една река. спрелъ се на брега и започналъ да мисли, какъ да се хвърли въ водата. Той започналъ да се вгле¬жда налево — надесно, дано го види некой, да, го разубеди, да му покаже иекакъвъ начинъ

8 да се справи съ положението си. Ако се наме¬ри такъвъ човикъ, младиятъ момъкъ би билъ готовъ веднага да се откаже отъ намерението си да се дави. Той ще намери смисъла на жи¬вота, ще придобие сили да се справя съ про¬тиворечията си. Сега, вие требва да работите съзнателно, да прилагате всичко, което сте научили. Отна¬сяйте се критично къмъ онова, което четете, защото всеки поетъ писатель, философъ, ученъ г внася въ произведенията си, както положител¬ното, така и отрицателното, което носи въ себе си. Запримеръ песимистичната теория на Шопен- хауера представя нещо старинно. Да се подър¬жа философията, че животътъ нема смисълъ, това подразбира старото въ живота. Старото, като сухо дърво, требва да се изкорени и вме¬сто него да се посади нещо ново. Съвремен¬ните младежи четатъ безразборно. Те не пра- вятъ изборъ на книгите, които четатъ, вслед-ствие на което чувствата имъ се развиватъ чрезмерно. Въ това отношение, некои романи- сти лействуватъ особено вредно върху мла- дежьта. Съ съчиненията си те внасятъ въ чув¬ствата имъ особено разкашкане. Подъ влияние¬то на тази литература, младежите попадатъ въ особена область на чувствата, въ тъй на¬речената „астрална каша". Преди всичко, героите и героините които авторътъ изна¬ся, не сж истински герои. Какъвъ герой е то¬зи, който отъ любовь къмъ своята възлюбе¬на убива човекъ? Геройство, коею е стимули¬

9 рано отъ ревность, отъ злоба къмъ никого, не е геройство. Геройство е да респектирашъ чо- века, безъ да го убивашъ, безъ да посЬгашъ на него. Истински герой е онзи, който, като ] минава презъ н-Ькоя гора, дето има разбой- ници, може да ги приспи, да вземе оржжията имъ и да си замине. Като се събудятъ, разбой- ниците виждатъ, че сж. обезоржжени, но оста- ватъ доволни, че поне живогътъ имъ е по- щаденъ. Сега, отъ васъ се иска работа, да създа- дете нещо хубаво въ себе си. Мнозина отъ васъ изучаватъ астрология, познаватъ сждбата на хората, а своята не познаватъ. Такива гада- тели има много по света. Преди освобожде- нието още, въ варненско, се явила една циган- ка— гадателка, която гледала на охлювъ и предсказвала на хорага много неща. Съ сто- тици хора се изреждали при нея да имъ га- дае. По едно време тя била поканена некжде, вънъ отъ родното си мЬсто, да гадае. Пжтьтъ й минавалъ презъ гора. Тя била нападната отъ крадци които я обрали. Много работи тя пред- сказвала на хората, но свояга сждба не могла да познае — не знаела, че крадци ще я напад- натъ и обератъ. Това виждаме навсекжде въ жи- вота. Срещаме учени, професори, които знаятъ много, но едно само не знаятъ, кога ще дой- де при техъ най-големиятъ крадецъ — смърть- та, да ги обере. Може ли да се нарече този човекъ ученъ? — Като отидемъ на другия светъ, тогава ще научимъ всичко, което сега

10 не знаемъ. — Отде знаете че на онзи св-Ьтъ ше имате по-добри условия отъ тия на земята? Кой¬то не може да използува условията на земята, той не може да използува условията и на он¬зи св-Ьтъ. Докато е на земята още, чов-Ькъ тр-Ьбва да учи, да придобива знания, които да му служатъ като ср-Ьдство за защита срещу смъртьта. Една отъ задачит-Ь на човека е да придобие безсмъртието. Ако смърть¬та го нагълта, той тр-Ьбва така ла й се про¬тивопостави, че да не може да го смели въ стомаха си. Щомъ не може да го сме¬ли, както тр-Ьбва, смъртьта ще се принуди да го изхвърли навънъ. Мислите ли, че ако чов'Ькъ се моли на Бога усърдно, може да остане въ гроба? — Не, гробътъ ще се разпу¬ка, но в-Ьрващиятъ, както и онзи. който люби Бога, н-Ьма да остане заровенъ въ земята. Той ще изл-Ьзе отъ гроба и ще отиде да работи. Като ученици, всички тр'Ьбва да работите, да не чакате да ви бутатъ съ остенъ. За тази го¬дина отъ всички се изисква да си изработите планъ за плодотворна работа. Добре е на края на годината да имате поне микроскопически придобивки. Като ученици, вие тр-Ьбва да живЬете въ хармония. За да спазвате хармонията въ приро¬дата, вс-Ьки отъ васъ тр-Ьбва да нам-Ьри своето м'Ьсто. Когато влизате въ класъ, всЬки тр-Ьбва да седне до такъвъ другарь, съ когото си хар- монира. Тази хармония се опред-Ьля отъ планет¬ните съчетания. Н-Ькой отъ васъ се намира

11 подъ влиянието на Земята; другъ—подъ влия¬нието на Слънцето; трети — подъ влиянието на Юпитеръ и т. н. Въ зависимость отъ тия влияния, на вс-Ьки чов-Ькъ сж дадени съответ¬ни дарби и способности, които той тр-Ьбва да развива. Не само въ окултната школа, но и въ обикновенит-Ь училища, ученицит-Ь тр-Ьбва да се нареждатъ така. че вс-Ьки да с-Ьда до другарь, съ когото си хармонира. Мнозина се страху- ватъ отъ влияния, вследствие на което избЬг- ватъ дружбата си съ н-Ькои хора. Никой на ни¬кого не може да влияе. Ако има н-Ькакво влия¬ние, то не е опасно, не може да спъва човека. Хората могатъ да си противодействуватъ едни на други, но не и да се спъватъ. Ето защо. за да не си противодействуватъ. тЬ тр-Ьбва да се гюлзуватъ отъ доброто влияние на си- лит-Ь, които работятъ въ т-Ьхъ. Н-Ькой казва: Еди-кой си ми влияе съ мисъльта си.— Щомъ той ти влияе, и ти можешъ да му влияешъ. Живит-Ь хора могатъ да си влияятъ едни на други. Ако н-Ькой живъ човЬкъ ти влияе, бжди и ти живъ да му влияешъ. Ако н-Ькой чов-Ькъ е земенъ типъ. може ли той да влияе на Луната или на Слънцето? Слънцето, обаче, влияе на земята, като й изпраща св-Ьтлина и топлина. Колкото■слабо да е влиянието на земята, и тя влияе на другит-Ь планети. Влиянието е великъ законъ. Тъй щото пазете се отъ противодей¬ствие, но не и отъ влияние. Колкото и да се пазите отъ влияние, вие не можете да го из- бЬгнете. Какъ ще изб-Ьгнете влиянието на слън¬

12 цето? Какъ ще избегнете влиянието на земя 1а, на твърдата почва? За да укрепне, за да се развие, дървото требва да пусне корените си дълбоко въ земята, да се свърже съ нея, да се намира подъ нейното влияние. Какъ ще раз¬вие човекъ тялото си, ако не се намира подъ влиянието на земята? Съвременните хора требва да изучава гъ динамиката на човешкото тело въ връзка съ планетните влияния върху него. Така той ще разбере, че известни клетки отъ телото му се намиратъ подъ влиянието на Слънцето, други —подъ влиянието на Сириусъ, трети—подъ влия¬нието на Юпитеръ и т. н. Изобщо, съ колкото по-възвишени сжщества и планети е свързанъ човекъ, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тело. Колкото по-обра- ботена е материята на човешкото тело, толко¬ва и животътъ му е по-възвшпенъ. Степеньта на човешкото развитие се определя отъ мате¬рията на неговия организъмъ. Животътъ на човека се изразява чрезъ материята. Колкото повече се развива съзнанието на човека, тол¬кова повече той се свързва съ звездите и пла¬нетите. Когато използува влиянието на всички слънца въ козмоса, човекъ дохожда до съвър¬шенство. Като сте дошли на земята, вие требва Да изучавате планетите и звездите въ слънчевата система, да знаете какво влияние упражня- ватъ върху васъ. Запримеръ, некои сж забе¬лязали че Сатурнъ указва лошо влияние вър¬

13 ху човека. Обаче, те не сж проследили, въ какви случаи, именно, Сатурнъ влияе зле. Ко¬гато чов-Ькъ се бори съ Сатурна, т. е. съ сжд- бата си, последната го гази. Докато мисли, че самъ може да устрои сждбата си, човекъ всЬкога ще изпитва нейните удари. Той вся¬кога ще ср'Ьща противодействието на Сатурна. Юпитеръ пъкъ казва на човека, че требва да бжде благороденъ. великодушенъ. добле- стенъ, щедъръ, безъ да употребява некакво насилие. —Какъвто съветъ и да даде Сатурнъ на човека, последниятъ казва: Това не е твоя работа. Азъ зная, какъ да наредя работите си. — Добре, ще се опиташъ. Знай, че ако отво- ришъ война, требва да устоишъ. Не устоишъ ли. ще носишъ последствията на твоята нера- зумность. Затова е казано: „Не противи се на злото!" Какво представя злото ? — Злото е сборъ от ъ действия на сжщества, които не спазватъ Божиите закони. „Не се противи на злото", това значи, не се противи, нито осжждай тия сж¬щества, които не спазватъ законите. Каквото и да правите, тези сжщества сж безпощадни въ проявите си. Те трошатъ камъни и скали въ планината съ динамитъ. Видите ли това, отдалечъ още се отбийте отъ пжтя си. Не ми-навайте покрай техъ. Ако требва да минете край техната кариера, минете и заминете, безъ да имъ кажете нещо. Некой се оплаква отъ сждбата си. — Не. дойдешъ ли до сжд- бата си, отдалечи се малко и оттамъ изучавай

14 законигЬ и. Макаръ и да сте млади, вие ще на¬учите мною н-Ьща отъ сждбата си. Докато сте още млади, вие тр-Ьбва да разрешите много въпроси.—Не може ли тия въпроси да се раз- решаватъ на зрЬла възрасть? — Има въпроси, които чов-Ькъ гр'Ьбва да разреши още сега, на младини. Младиятъ трЬбва Да работи, да учи, а стариятъ, кой го е пропусналъ това вре¬ме, тр-Ьбва да се разкайва. Започне ли мла¬диятъ да се разкайва, той преждевременно е остар-Ьлъ. Когато гр-Ъши, младият ь гр-Ьбва да изправя погр-Ьшкит-Ь си. СрЬща ли мжчнотии, той трЬбва да ги преодолява. На младия не е позволено да се обезв-Ьрява. Щомъ се намЬри предъ нЬкаква мжчнотия, младиятъ тр-Ьбва да си каже- Ще работя, ще правя усилия, докато разреша задачата си. Никакви мжчнотии н-Ьма да ме спратъ въ пжтя ми. Ще имамъ доблесть да се справя съ всичко. Като ученици, вие трЬбва да знаете, че непрекжснато се намирате подъ влиянието на Юпитеръ, на Сатурнъ на Марсъ на Венера, които представятъ сборъ отъ сжщества, завършили своето развитие. Т-Ъ познаватъ за¬кони гЬ на чов-Ьшкото развитие, вследствие на коею всЬкога могатъ да ви даватъ добри съ¬вети и напжтвания. Ако н-Ькои иска да развие благородството си, сжществата отъ Югштеръ ще му покажатъ начинъ, какъ да работи. Бла- юродството на човЬка представя златото въ неговата кръвь. Изобщо, всички планети и слънца въ вселената представятъ банки, отъ

15 които човЬкъ може да извади онова бо¬гатство, което въ даденъ случай му е по¬требно. Отъ човека зависи, какво богатство ще си достави и какъ ще го използува. Щомъ сте дошли на земята, вие тр-Ьбва да учите да изучавате планетите и тЬхното влияния върху васъ. Не питайте, каква ще бжде сждбата ви, нито роптай I е противъ нея, но учеге. Каква ще бжде сждбата на онзи, който минава презъ пустинята? Ако стомната му е здрава и пълна съ вода, сждбата му ще бжде добра. Щомъ ожаднЬе, той ще дигне стомната си и ще се напие съ вода. При това положе-ние. гърлото му никога нЬма да бжде сухо. Пукната ли е н-Ькжде стомната му, той е из¬ложен ь на С1ра?д,ания на гол-Ьма жажда. Пук¬ната стомна означава изгубване на в1>рата Изгуби ли човЬкъ вЬра вь Бога, главата му ще побЬл-Ье и оюлЬе отъ страдания и вь края ьа краищата отъ него нищо н-Ьма да остане. И тъй, щомъ е дошълъ на земя ха, чов-Ьк ь требва да верва въ Първата Причина на нЬ- щата, като ВЬчно Начало на живота, като из- точникъ на всички блага за растене и за раз¬виване. Верата представя зенита на живота, дето има растене, подигане и развитие. Обез- веряването е зальзъ на живота, дето всЬка- ква култура изчезва. Обезвери ли се, човек ь изгубва всекакъвъ стремежъ въ себе си. Той представя гола пустиня въ която цвегя не цъвтягъ, шички не пеятъ, води не текатъ

16 ЕИзрващиятъ, обаче, носи Божията светлина въ ума си и Божията топлина въ сърдцето си, и подъ тЬхното влияние расте и се развива. Тази година требва да развивате творчество въ себе си. Нека всЪки започне да мисли, въ коя область да твори и какъ да твори. Нами¬слите ли нещо добро, направете го. Като при-, лагате нещата, вие ще развиете творческите си способности. Н'Ькой казва: Азъ ще измисля не¬що, а други ще го реализиратъ.—Не, каквото си намислилъ, ти пръвъ требва да го приложишъ. Ако идеята ти е добра, и други следъ тебе ще я приложатъ. Ако искате хората да зачитатъ идеи¬те ви, първо вие требва да ги зачитате. Сле-дователно, който зачита своите идеи. той ще зачита идеите и на другите хора. Който зачи¬та идеите си, и другите хора ще ги зачитатъ. Всички добри, велики идеи иматъ единъ и сжщъ източникъ. Упражнение. Поставете левата ржка на левото рамо (върхътъ на пръстите се до- пиратъ до рамото). Десната ржка се поставя надъ главата, безъ докосване. Движение на десната ржка настрана, хоризонтално, връ¬щане надъ главата. Това се повтаря три ПАТИ. Следъ това десната ржка се поставя на десното рамо, а левата — надъ главата. Съ левата ржка се прави сжщото движение, ка¬квото съ десната. Двете ржце се изнасятъ първо настрана, после — предъ гърдите, съ допрени върхове на пръстите едни срещу други. Въ това положение концентрирате ми-

17 съльта си. следъ което поставяте ржцете си предъ гърдите. Движение на ржцете настрана и предъ гърдите — три пжти. Леко духане — три пжти. Хората правятъ различни движения, безъ да разбиратъ значението имъ. Много отъ тех¬ните движения сж подсъзнателни, резултатъ на излишна енергия въ организъма. Като правятъ движения ту съ левата. ту съ десната ржка, те местятъ енергиите въ организъма си, и по този начинъ ги уравновесяватъ. Некои движе¬ния сж хармонични, а некои — дисхармонични. Запримеръ. цигуларьтъ требва да свири дълго време, докато се научи да движи лжка си хар¬монично. Художникътъ требва да прави без¬брой упражнения съ четката си. докато се на¬учи да я движи хармонично. Когато човекъ мисли, мозъкътъ прави редъ движения, нагоре и надолу. Колкото по-интенсивна е човешката мисъль, толкова и движенията на мозъка сж по-бързи. За да не излиза мозъкътъ при мисле¬не навънъ, природата го е затворила въ чере¬па. Изобщо, движения има навсекжде въ при¬родата. Дето има животъ, тамъ има и дви¬жение. Всички движения не сж хармонични, но това не требва да ви смущава. Страхътъ. за¬примеръ, произвежда дисхармонични движе¬ния. Щомъ се уплаши, човекъ требва да при¬лага верата си, за да превръща дисхармонич- ните движения въ хармонични. Благодарение на хармоничните и дисхармонични движения на мускулите, човешкото лице представя 2

18 площь, върху която сж отпечатани всички кул¬тури, презъ които той е миналъ. Страхътъ. от¬чаянието, обезсърдчаването сж задачи, съ които днешниятъ чов'Ькъ требва да се справи. Чо¬векъ тр-Ьбва да преодол-Ье даже и смъртьта, да стане безсмъртенъ. Сега, смесете това, което сте разбрали, заедно съ неразбраното, сипете отгоре вода и направете гЪсто. отъ което да опечете хл'Ьбъ, Това значи творчество. Истински творедъ е онзи, който отъ всЬка каша може да направи н-Ьщо ценно, отъ което и той, и близките му да бждагъ доволни. Истинскиятъ творецъ знае, отъ каква каша. какво да направи. Има ли циментова каша на разположение той н-Ьма да тури въ нея крака си, да я опита, но ще я постави въ калъпи, да образува различни пред¬мети. Правете отпечатъци само отъ умр'Ьли хора. но не и отъ живи. — В е р ен ъ , истинен ъ ч и с т ъ и благъ вс'Ь кога бжди! 1. Лекция отъ Учителя държана на 26 септемврий, 1926 г. София.