от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(По-драгоценен)
 
Ред 1: Ред 1:
==По-драгоценен==
+
[[Неделни беседи]]
 +
 
 +
[[Неделни беседи - 1928 г.]]
 +
 
 +
[[Синове на възкресението, X серия, III том (1928)]]
 +
 
 +
==8. По-драгоценен==
 +
 
 +
 
 +
''31. Беседа от Учителя, държана на 15 април, [[1928]] г., София – Изгрев.''
  
 
„Животът е по-драгоценен от храната, и тялото – от облеклото." (Лука 12:23)
 
„Животът е по-драгоценен от храната, и тялото – от облеклото." (Лука 12:23)
Ред 11: Ред 20:
 
Следователно, ако преди излюпването си, човек е бил яйце, а после се излюпи като пиле, има ли право това пиле да казва, че животът няма смисъл? Да казва човек, че животът няма смисъл, това значи, че той е още в яйцето, с неоформена глава. Да казва, че няма никакъв идеал в себе си, това значи, че той е още в яйцето, с неоформени гърди. Да казва, че и без храна може да се живее, това показва, че този човек е още в яйцето, с неоформен стомах. Обаче, със седене в яйцето, въпросът не се разрешава. Няма да мине много време, яйцето ще се развали, и смъртта ще дойде. Но и със смъртта въпросът не се разрешава.
 
Следователно, ако преди излюпването си, човек е бил яйце, а после се излюпи като пиле, има ли право това пиле да казва, че животът няма смисъл? Да казва човек, че животът няма смисъл, това значи, че той е още в яйцето, с неоформена глава. Да казва, че няма никакъв идеал в себе си, това значи, че той е още в яйцето, с неоформени гърди. Да казва, че и без храна може да се живее, това показва, че този човек е още в яйцето, с неоформен стомах. Обаче, със седене в яйцето, въпросът не се разрешава. Няма да мине много време, яйцето ще се развали, и смъртта ще дойде. Но и със смъртта въпросът не се разрешава.
  
Сега ще направя една аналогия, да видите, какво представя човека на земята. Съберат се няколко души и решават да образуват дружество. Съставят устав на дружеството и си избират председател, който не е нищо друго, освен главата на човека. После избират под-председател – дробовете на човека. Най-после избират секретар – касиер – сърцето и членове – стомахът на човека. Секретарят събира пари от членовете и ги внася в дружеството; по този начин се подържа неговия материален живот. Такова нещо е и стомахът в човека. Той приема храна, смила я, и по този начин подържа живота на организъма. Освен тези три главни служби, в дружеството има и десетина почетни членове. Обаче, един ден това дружество фалира. Какво става с него? С фалирането на дружеството, председателят умира ли? – Не умира. – Подпредседателят умира ли? – Не умира. – Секретарят умира ли? – Не умира. – Почетните членове умират ли? – И те не умират. Щом дружеството умре, всички негови членове, заедно с управителното тяло, разделят помежду си капиталите му и с това го погребват. Същото нещо става и с човека. Следователно, когато някой умре, това значи, че той е напуснал председателското място на дадено дружество и става председател на друго някое. Тъй щото, когато се говори за смъртта, трябва да се знае, че умират само заведенията, учрежденията, или дружествата, в които хората са служили, но самите индивиди не умират. Тялото умира, но управниците му не умират. Председателят на човешкото тяло е главата ; подпредседателят – дробовете; касиерът – секретарят – е сърцето; членовете на дружеството – това е стомахът, който се грижи за храненето на общия организъм. Един ден цялото дружество, с всичките свои служби, ще фалира, а ще останат само индивидите.
+
Сега ще направя една аналогия, да видите, какво представя човека на земята. Съберат се няколко души и решават да образуват дружество. Съставят устав на дружеството и си избират председател, който не е нищо друго, освен главата на човека. После избират под-председател – дробовете на човека. Най-после избират секретар – касиер – сърцето и членове – стомахът на човека. Секретарят събира пари от членовете и ги внася в дружеството; по този начин се поддържа неговия материален живот. Такова нещо е и стомахът в човека. Той приема храна, смила я, и по този начин поддържа живота на организъма. Освен тези три главни служби, в дружеството има и десетина почетни членове. Обаче, един ден това дружество фалира. Какво става с него? С фалирането на дружеството, председателят умира ли? – Не умира. – Подпредседателят умира ли? – Не умира. – Секретарят умира ли? – Не умира. – Почетните членове умират ли? – И те не умират. Щом дружеството умре, всички негови членове, заедно с управителното тяло, разделят помежду си капиталите му и с това го погребват. Същото нещо става и с човека. Следователно, когато някой умре, това значи, че той е напуснал председателското място на дадено дружество и става председател на друго някое. Тъй щото, когато се говори за смъртта, трябва да се знае, че умират само заведенията, учрежденията, или дружествата, в които хората са служили, но самите индивиди не умират. Тялото умира, но управниците му не умират. Председателят на човешкото тяло е главата ; подпредседателят – дробовете; касиерът – секретарят – е сърцето; членовете на дружеството – това е стомахът, който се грижи за храненето на общия организъм. Един ден цялото дружество, с всичките свои служби, ще фалира, а ще останат само индивидите.
  
 
Съвременните хора се нуждаят от прави разбирания за великия живот и за неговите функции. Всеки търси този живот, подразбирам съзнателния, вън от себе си, а всъщност той се намира в самия него. Този живот се храни, т.е. поддържа се с любов. За да познаете, кой човек се храни с любов, първият признак е този, че поне половината човечество го обичат. Който не се храни с любов, той от никого не е обичан. Всички обичат здравите хора. Защо? Защото работят. Лекарите пък обичат болните хора, и то главно ония, които могат да плащат. Ако болният е беден, той трябва няколко пъти на ред да вика лекаря, докато отиде в дома му да го прегледа. Обаче, ако богатият извика лекар, последният веднага ще отиде в дома му. За да бъде обичан от лекаря, болният трябва скъпо да плаща. За да се учи, невежият трябва скъпо да плаща. За да се простят греховете на грешния, и той трябва скъпо да плаща. За да се освободи от оковите, затворникът трябва скъпо да плаща. Като влезе в затвора, богатият лесно се освобождава. Едва една година минава, откак го осъдили, и той – на този намаже колата, на онзи намаже колата, виждате, тъй се стекли условията, че го освободили от затвора. Какво станало, никой не знае. Умни са богатите хора! По-добре парите си да затворят, отколкото те да лежат в затвор. Ако някой човек носи на гърба си чувал с пари, а трябва да преплава морето, по-добре е да хвърли чувала с парите във водата, а той да изплава на повърхността, отколкото да потъне във водата. Заблуждават се, хората когато мислят, че не може без пари. Аз съм съгласен с това само в едно отношение, а именно: животът без пари в кръвта не може. Вън от кръвта, обаче, животът може без пари. Тази дума има три значения пара, пара и пари. Пара е това, което движи локомотивите. Тъй щото, и аз съм съгласен с вас, че и без пари не може, и без пари не може и без пара не може.
 
Съвременните хора се нуждаят от прави разбирания за великия живот и за неговите функции. Всеки търси този живот, подразбирам съзнателния, вън от себе си, а всъщност той се намира в самия него. Този живот се храни, т.е. поддържа се с любов. За да познаете, кой човек се храни с любов, първият признак е този, че поне половината човечество го обичат. Който не се храни с любов, той от никого не е обичан. Всички обичат здравите хора. Защо? Защото работят. Лекарите пък обичат болните хора, и то главно ония, които могат да плащат. Ако болният е беден, той трябва няколко пъти на ред да вика лекаря, докато отиде в дома му да го прегледа. Обаче, ако богатият извика лекар, последният веднага ще отиде в дома му. За да бъде обичан от лекаря, болният трябва скъпо да плаща. За да се учи, невежият трябва скъпо да плаща. За да се простят греховете на грешния, и той трябва скъпо да плаща. За да се освободи от оковите, затворникът трябва скъпо да плаща. Като влезе в затвора, богатият лесно се освобождава. Едва една година минава, откак го осъдили, и той – на този намаже колата, на онзи намаже колата, виждате, тъй се стекли условията, че го освободили от затвора. Какво станало, никой не знае. Умни са богатите хора! По-добре парите си да затворят, отколкото те да лежат в затвор. Ако някой човек носи на гърба си чувал с пари, а трябва да преплава морето, по-добре е да хвърли чувала с парите във водата, а той да изплава на повърхността, отколкото да потъне във водата. Заблуждават се, хората когато мислят, че не може без пари. Аз съм съгласен с това само в едно отношение, а именно: животът без пари в кръвта не може. Вън от кръвта, обаче, животът може без пари. Тази дума има три значения пара, пара и пари. Пара е това, което движи локомотивите. Тъй щото, и аз съм съгласен с вас, че и без пари не може, и без пари не може и без пара не може.
Ред 21: Ред 30:
 
„Животът е по-драгоценен от храната." За тази цел, всеки трябва да се заеме да култивира живота си, да вярва, че в него се крият всички възможности за реализиране на доброто. Обаче, човек трябва да се домогне до тези възможности по един правилен начин. Ако избере неправилни методи, той нищо няма да постигне. За обяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример.
 
„Животът е по-драгоценен от храната." За тази цел, всеки трябва да се заеме да култивира живота си, да вярва, че в него се крият всички възможности за реализиране на доброто. Обаче, човек трябва да се домогне до тези възможности по един правилен начин. Ако избере неправилни методи, той нищо няма да постигне. За обяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример.
  
Когато беше в Египет, Мойсей се запозна с египетската мъдрост, придоби голямо знание. Той беше избран от Бога да освободи Израилския народ от робството, в което се намираше по това време. Обаче, при всичкото знание, с което разполагаше, Мойсей избра един неправилен метод: като видя, че един египтянин се подиграва с един израилтянин, Мойсей се хвърли върху египтянина и го уби. За да не го уловят, той го зарови в земята и избяга. На другия ден, Мойсей вижда, че двама израилтяни се бият помежду си. Тогава той каза: Да се бият египтянин с израилтянин, разбирам; да се бият, обаче, двама израилтяни, това не разбирам. Той отиде да ги примирява. Тогава един от израилтяните му каза: Какво искаш? И мене ли искаш да убиеш като египтянина, когото вчера зарови в пясъка? Като разбра, че са видели престъплението му, Мойсей се уплаши и избяга в пустинята, дето прекара цели 40 години да пасе овцете. Тук той видя погрешката на своя метод, а именно, насилието не изправя човека, нито го спасява. И наистина, мъчно се решава такава задача. Не е лесно да се домогне човек до метода на любовта.
+
Когато беше в Египет, Моисей се запозна с египетската мъдрост, придоби голямо знание. Той беше избран от Бога да освободи Израилския народ от робството, в което се намираше по това време. Обаче, при всичкото знание, с което разполагаше, Моисей избра един неправилен метод: като видя, че един египтянин се подиграва с един израилтянин, Моисей се хвърли върху египтянина и го уби. За да не го уловят, той го зарови в земята и избяга. На другия ден, Моисей вижда, че двама израилтяни се бият помежду си. Тогава той каза: Да се бият египтянин с израилтянин, разбирам; да се бият, обаче, двама израилтяни, това не разбирам. Той отиде да ги примирява. Тогава един от израилтяните му каза: Какво искаш? И мене ли искаш да убиеш като египтянина, когото вчера зарови в пясъка? Като разбра, че са видели престъплението му, Моисей се уплаши и избяга в пустинята, дето прекара цели 40 години да пасе овцете. Тук той видя погрешката на своя метод, а именно, насилието не изправя човека, нито го спасява. И наистина, мъчно се решава такава задача. Не е лесно да се домогне човек до метода на любовта.
  
 
Казвам: докато мисли, че с убийство може да разрешава мъчнотиите и трудностите на своя живот, човек е на крив път. Мъчнотиите не трябва да се убиват, но да се превръщат в динамическа сила. Умният човек с разумността си превръща мъчнотиите си в динамическа сила, която впряга на работа. Глупавият, обаче, с глупостта си, вместо да използува силата, която се крие в мъчнотиите му, за работа, той повече ги усложнява. От това, как човек се справя с мъчнотиите си, се определя неговата сила. Следователно, силата на човека седи в неговото вътрешно знание, да може правилно да разрешава задачите на своя живот. Представете си, че някой човек разполага с големи богатства и знания, които, обаче, не може да приложи в живота си, не може да използува тяхната сила. Какво ще стане най-после с неговото богатство и знание? Той ще ги изгуби и ще стане последен сиромах. И тогава, като сиромах, пак няма да разреши задачите си. Значи, при това положение, нито богатството, нито сиромашията са в сила да разрешат въпросите и задачите на живота. Който разбира законите, които управляват богатството и сиромашията, и може да ги използува като динамическа сила в живота си, той ще се ползува разумно от тях. В това отношение, както богатството и сиромашията са необходими за развиването на човека, такава необходимост представя и гладът. Гладът носи смърт, но ако правилно се използува, той е динамическа сила, която продължава живота на човека. Който може да гладува и знае, как да гладува, той продължава живота си. Всички добри, разумни и велики хора в света са гладували, но глупавите, неразумните хора никога не са гладували. Като говоря за глада, аз имам предвид доброволно, съзнателно приетия глад. Който казва, че е гладувал много, той трябва да е разумен, добър човек. Който не е гладувал, той не може да говори за разумност; през целия си живот той е ял и пил, лягал и ставал, събличал се и се обличал, вследствие на което е дошъл до положение на воденица, която знае само да дрънка. Какво може да разбере воденицата от дълбокия смисъл на живота?
 
Казвам: докато мисли, че с убийство може да разрешава мъчнотиите и трудностите на своя живот, човек е на крив път. Мъчнотиите не трябва да се убиват, но да се превръщат в динамическа сила. Умният човек с разумността си превръща мъчнотиите си в динамическа сила, която впряга на работа. Глупавият, обаче, с глупостта си, вместо да използува силата, която се крие в мъчнотиите му, за работа, той повече ги усложнява. От това, как човек се справя с мъчнотиите си, се определя неговата сила. Следователно, силата на човека седи в неговото вътрешно знание, да може правилно да разрешава задачите на своя живот. Представете си, че някой човек разполага с големи богатства и знания, които, обаче, не може да приложи в живота си, не може да използува тяхната сила. Какво ще стане най-после с неговото богатство и знание? Той ще ги изгуби и ще стане последен сиромах. И тогава, като сиромах, пак няма да разреши задачите си. Значи, при това положение, нито богатството, нито сиромашията са в сила да разрешат въпросите и задачите на живота. Който разбира законите, които управляват богатството и сиромашията, и може да ги използува като динамическа сила в живота си, той ще се ползува разумно от тях. В това отношение, както богатството и сиромашията са необходими за развиването на човека, такава необходимост представя и гладът. Гладът носи смърт, но ако правилно се използува, той е динамическа сила, която продължава живота на човека. Който може да гладува и знае, как да гладува, той продължава живота си. Всички добри, разумни и велики хора в света са гладували, но глупавите, неразумните хора никога не са гладували. Като говоря за глада, аз имам предвид доброволно, съзнателно приетия глад. Който казва, че е гладувал много, той трябва да е разумен, добър човек. Който не е гладувал, той не може да говори за разумност; през целия си живот той е ял и пил, лягал и ставал, събличал се и се обличал, вследствие на което е дошъл до положение на воденица, която знае само да дрънка. Какво може да разбере воденицата от дълбокия смисъл на живота?
Ред 27: Ред 36:
 
„Животът е по-драгоценен от храната." За кого? За разумния човек. Този живот крие в себе си вътрешни сили, вътрешни стремежи. От живота излизат безброй издънки, едни от които са човешките мисли, а други – човешките чувства. Който може правилно да използува своите мисли и чувства, той ще може правилно да използува и живота. Велика наука е да знае човек да обработва своите мисли и чувства. Че се явили в човека една лоша мисъл, или едно лошо чувство, това още не е зло. Злото седи в това, че човек не обработва тия свои мисли и чувства. Добро, благословение за човека е да знае, как да обработва своите мисли и чувства и да ги прилага в живота, както за своето благо, така и за благото на другите. Ако не умее да обработва своите лоши мисли, чувства и желания, човек ще се намери в положение да търси начини, как да се справи с тях. Често някои хора попадат на методи из живота на индусите, прилагат ги, но не получават никакви резултати. Например, като метод за работа, индусите казват: „Убий всяко желание в себе си!" За индусите, този метод има смисъл, но за западните народи, той остава съвършено безсмислен.
 
„Животът е по-драгоценен от храната." За кого? За разумния човек. Този живот крие в себе си вътрешни сили, вътрешни стремежи. От живота излизат безброй издънки, едни от които са човешките мисли, а други – човешките чувства. Който може правилно да използува своите мисли и чувства, той ще може правилно да използува и живота. Велика наука е да знае човек да обработва своите мисли и чувства. Че се явили в човека една лоша мисъл, или едно лошо чувство, това още не е зло. Злото седи в това, че човек не обработва тия свои мисли и чувства. Добро, благословение за човека е да знае, как да обработва своите мисли и чувства и да ги прилага в живота, както за своето благо, така и за благото на другите. Ако не умее да обработва своите лоши мисли, чувства и желания, човек ще се намери в положение да търси начини, как да се справи с тях. Често някои хора попадат на методи из живота на индусите, прилагат ги, но не получават никакви резултати. Например, като метод за работа, индусите казват: „Убий всяко желание в себе си!" За индусите, този метод има смисъл, но за западните народи, той остава съвършено безсмислен.
  
Следователно, когато се превеждат някои книги, или някои мисли от един на друг език, трябва да се разбира техния вътрешен смисъл. Който не разбира вътрешния им смисъл, той не превежда правилно. Например, в „Книгата на безмълвието," на санскритски език е казано:
+
Следователно, когато се превеждат някои книги, или някои мисли от един на друг език, трябва да се разбира техния вътрешен смисъл. Който не разбира вътрешния им смисъл, той не превежда правилно. Например, в „Книгата на безмълвието," на санскритски език е казано: Превърни всяка противоположна мисъл в динамическа сила и я употреби за добро. Като не разбират вътрешния смисъл на тези думи, преводачите - казват: Убий в себе си всички вълци и мечки! Какво правят съвременните хора? Те избиват вълците и мечките вън от себе си, а остават свободно вълците и мечките в тях да се размножават. Вълците и мечките са в самия човек, а не вън от него. Злото е вътре в човека, а не вън от него. Злото е резултат на неразумния живот на човека. Сега, да оставим настрана въпроса за злото. Има кой да се справя със злото, с неразумността в света. Който е създал света, Той има грижата за всичко. Няма защо хората да разрешават въпроса, защо светът е създаден така, а не иначе. Задачата на съвременните хора се заключава в това, те да разрешат своя живот, да подобрят неговите условия. И най-лошите условия на живота си, човек може да подобри, а същевременно и да използува за добро.
Превърни всяка противоположна мисъл в динамическа сила и я употреби за добро. Като не разбират вътрешния смисъл на тези думи, преводачите - казват: Убий в себе си всички вълци и мечки! Какво правят съвременните хора? Те избиват вълците и мечките вън от себе си, а остават свободно вълците и мечките в тях да се размножават. Вълците и мечките са в самия човек, а не вън от него. Злото е вътре в човека, а не вън от него. Злото е резултат на неразумния живот на човека. Сега, да оставим настрана въпроса за злото. Има кой да се справя със злото, с неразумността в света. Който е създал света, Той има грижата за всичко. Няма защо хората да разрешават въпроса, защо светът е създаден така, а не иначе. Задачата на съвременните хора се заключава в това, те да разрешат своя живот, да подобрят неговите условия. И най-лошите условия на живота си, човек може да подобри, а същевременно и да използува за добро.
+
  
 
Сега ще приведа един пример, който купих за три хиляди лева. Той представя цяло съчинение и се заключава в следното. Дохожда при мене един младеж, който служи в някакво дружество, и ми казва: Господине, досега не вярвах в нищо, но отскоро започна да се събужда в мене малка вяра. Аз всякога съм бил свободен в мисълта си. Като го наблюдавам, виждам, че той е готов да говори неща, които даже не са били. Той продължи: Реших да туря край на живота си и дойдох при Вас, да ви помоля да ме спасите по някакъв начин. – Коя е причината за това решение? – Имам да давам три хиляди лева, но не мога да ги платя, нямам средства. – Струва ли за три хиляди лева да туряш край на живота си? Как направи този дълг? – Подписах една полица с чуждо име, и ако ме уловят, ще ме държат отговорен. Ако пък и възлюбената ми научи това, още по-зле за мене. – Ако ми дадете три хиляди лева, аз и моята възлюбена ще ви станем роби. Казвам: не е въпросът в това, ние не се нуждаем от роби, но ще му дадем три хиляди лева, за да спасим един живот. След това той трябва да води добър живот, не заради мене, но за себе си.
 
Сега ще приведа един пример, който купих за три хиляди лева. Той представя цяло съчинение и се заключава в следното. Дохожда при мене един младеж, който служи в някакво дружество, и ми казва: Господине, досега не вярвах в нищо, но отскоро започна да се събужда в мене малка вяра. Аз всякога съм бил свободен в мисълта си. Като го наблюдавам, виждам, че той е готов да говори неща, които даже не са били. Той продължи: Реших да туря край на живота си и дойдох при Вас, да ви помоля да ме спасите по някакъв начин. – Коя е причината за това решение? – Имам да давам три хиляди лева, но не мога да ги платя, нямам средства. – Струва ли за три хиляди лева да туряш край на живота си? Как направи този дълг? – Подписах една полица с чуждо име, и ако ме уловят, ще ме държат отговорен. Ако пък и възлюбената ми научи това, още по-зле за мене. – Ако ми дадете три хиляди лева, аз и моята възлюбена ще ви станем роби. Казвам: не е въпросът в това, ние не се нуждаем от роби, но ще му дадем три хиляди лева, за да спасим един живот. След това той трябва да води добър живот, не заради мене, но за себе си.
Ред 38: Ред 46:
 
Казвате: унизително е положението на бедния, на просещия. – Не е ли по-унизително положението на онзи, който краде, лъже и убива? Какво по-страшно от това, да обереш човека и да легнеш вечер в меко легло, завит с копринен юрган? За предпочитане е да легне човек на камък, като Якова, но да има спокойна съвест, отколкото да спи на меко, топло легло, но със смутена съвест. Ако завиете един светия с такъв юрган, той ще се разболее. Светията предпочита да спи на прост, но чист от престъпления козяк, или на зелената трева, отколкото на меки легла, напоени от грехове и престъпления. Те предпочитат зелената трева, защото тя е Божие притежание. Те са дошли на Божията земя да работят и да живеят и казват: Ние обичаме Бога, и щом сме дошли на Божията земя, ще спим върху нея. Земята не е на Наполеона, който искаше да завладее света. Тя не е нито на Бисмарка, нито на Цезаря, които искаха да оправят света. Какво остави Бисмарк на Германия? Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? Разпокъсването й. Какво донесоха видните дипломати на Русия? Опропастяването й. Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. – Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния – дихарма.
 
Казвате: унизително е положението на бедния, на просещия. – Не е ли по-унизително положението на онзи, който краде, лъже и убива? Какво по-страшно от това, да обереш човека и да легнеш вечер в меко легло, завит с копринен юрган? За предпочитане е да легне човек на камък, като Якова, но да има спокойна съвест, отколкото да спи на меко, топло легло, но със смутена съвест. Ако завиете един светия с такъв юрган, той ще се разболее. Светията предпочита да спи на прост, но чист от престъпления козяк, или на зелената трева, отколкото на меки легла, напоени от грехове и престъпления. Те предпочитат зелената трева, защото тя е Божие притежание. Те са дошли на Божията земя да работят и да живеят и казват: Ние обичаме Бога, и щом сме дошли на Божията земя, ще спим върху нея. Земята не е на Наполеона, който искаше да завладее света. Тя не е нито на Бисмарка, нито на Цезаря, които искаха да оправят света. Какво остави Бисмарк на Германия? Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? Разпокъсването й. Какво донесоха видните дипломати на Русия? Опропастяването й. Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. – Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния – дихарма.
  
Ето защо, страданията и нещастията на съвременните хора трябва да се разглеждат като отклонения от разумния живот, от законите, които Първичната Причина е поставила в живота. Следователно, страданията и нещастията имат за цел да върнат човека към първичния живот. Какъв е този живот? Той е живот на истинско знание, на вечна любов и мъдрост. При това грамадно знание, при тази велика и необятна любов, чрез които Бог се изявява, ще бъде смешно за съвременните хора, които казват, че служат на Бога, а правят малки, микроскопически добрини. Някой направи едно малко добро, и всички вестници започват да пишат за него. Какво добро е това? Имената на големите благодетели на земята не са записани в Божествената книга. В Божествения свят такива благодеяния се равняват на нашите стотинки. Когато преглеждате книгите на невидимия свят, тук-там, в малки графи, ще срещнете имената на няколко само благодетели от земята, които са внесли няколко стотинки. Тези няколко стотинки в невидимия свят се равняват на сто милиона наши пари. Само на сто души  
+
Ето защо, страданията и нещастията на съвременните хора трябва да се разглеждат като отклонения от разумния живот, от законите, които Първичната Причина е поставила в живота. Следователно, страданията и нещастията имат за цел да върнат човека към първичния живот. Какъв е този живот? Той е живот на истинско знание, на вечна любов и мъдрост. При това грамадно знание, при тази велика и необятна любов, чрез които Бог се изявява, ще бъде смешно за съвременните хора, които казват, че служат на Бога, а правят малки, микроскопически добрини. Някой направи едно малко добро, и всички вестници започват да пишат за него. Какво добро е това? Имената на големите благодетели на земята не са записани в Божествената книга. В Божествения свят такива благодеяния се равняват на нашите стотинки. Когато преглеждате книгите на невидимия свят, тук-там, в малки графи, ще срещнете имената на няколко само благодетели от земята, които са внесли няколко стотинки. Тези няколко стотинки в невидимия свят се равняват на сто милиона наши пари. Само на сто души имената са записани в книгите на Божествения свят. Кои са тези сто души? Които изведнъж, на цяло са дали по сто милиона лева за някаква добра, разумна работа. Тези са истински благородните, знатните хора на земята, които са правили материални добрини. Да даде сто милиона изведнъж и после отново да започне да печели за човечеството – ето идеалът, към който всеки човек трябва да се стреми в живота си. Щом постигне този идеал, животът му ще се осмисли.
имената са записани в книгите на Божествения свят. Кои са тези сто души? Които изведнъж, на цяло са дали по сто милиона лева за някаква добра, разумна работа. Тези са истински благородните, знатните хора на земята, които са правили материални добрини. Да даде сто милиона изведнъж и после отново да започне да печели за човечеството – ето идеалът, към който всеки човек трябва да се стреми в живота си. Щом постигне този идеал, животът му ще се осмисли.
+
  
 
„Животът е по-драгоценен от храната." – Кой живот? – Който сега живеем. Който разбира формата, съдържанието и смисъла на този живот, той ще разбере дълбокото значение на думите, които Христос е вложил в стиха: „Животът е по-драгоценен от храната." Земеделецът трябва да разбира своята нива; градинарят трябва да разбира своята градина; ученият трябва да разбира своята наука; химикът трябва да разбира свойствата на елементите; техникът трябва да разбира законите на техниката; човек трябва да разбира законите на своя организъм. Изобщо, всеки човек трябва да разбира от науката, изкуството или занаята, с който се занимава. Знаете ли, коя е отличителната черта на човека? Отличителната черта на човека е честността. Ако обикновеният човек иска да стане необикновен, той трябва да развие в себе си честността. В отношенията си, във вземанията и даванията си, той трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно изправен. Честни хора има много в България, но аз познавах един българин, който беше извънредно честен. Във всички свои взимания и давания, той беше изправен до стотинка. Това не е дребнавост, но честност. Благородството в човека пък е морална черта, която го свързва със свят, по-висок от физическия. На физическия свят човек трябва да бъде честен, а в моралния свят, като душа – благороден. Благородството седи над честността. Благородният е не само честен човек, но той остава всичко да замине от него. Той е готов на високи, благородни жертви. Същевременно, човек трябва да бъде и милостив. Значи, човек трябва да бъде честен, благороден и милостив. Който има тези три качества в себе си, той ще бъде носител на светлина, от която всички хора ще се ползуват.
 
„Животът е по-драгоценен от храната." – Кой живот? – Който сега живеем. Който разбира формата, съдържанието и смисъла на този живот, той ще разбере дълбокото значение на думите, които Христос е вложил в стиха: „Животът е по-драгоценен от храната." Земеделецът трябва да разбира своята нива; градинарят трябва да разбира своята градина; ученият трябва да разбира своята наука; химикът трябва да разбира свойствата на елементите; техникът трябва да разбира законите на техниката; човек трябва да разбира законите на своя организъм. Изобщо, всеки човек трябва да разбира от науката, изкуството или занаята, с който се занимава. Знаете ли, коя е отличителната черта на човека? Отличителната черта на човека е честността. Ако обикновеният човек иска да стане необикновен, той трябва да развие в себе си честността. В отношенията си, във вземанията и даванията си, той трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно изправен. Честни хора има много в България, но аз познавах един българин, който беше извънредно честен. Във всички свои взимания и давания, той беше изправен до стотинка. Това не е дребнавост, но честност. Благородството в човека пък е морална черта, която го свързва със свят, по-висок от физическия. На физическия свят човек трябва да бъде честен, а в моралния свят, като душа – благороден. Благородството седи над честността. Благородният е не само честен човек, но той остава всичко да замине от него. Той е готов на високи, благородни жертви. Същевременно, човек трябва да бъде и милостив. Значи, човек трябва да бъде честен, благороден и милостив. Който има тези три качества в себе си, той ще бъде носител на светлина, от която всички хора ще се ползуват.
  
Един ден Буда срещнал един беден човек на пътя си. Той го спрял, прегърнал го, целунал го и започнал да се разговаря с него. Като гледали това, учениците се чудили, защо Учителят им обърнал такова голямо внимание на този беден човек и Го запитали: Учителю, защо обръщаш такова внимание на този човек? Буда им отговорил: Един ден, в моето далечно минало, аз бях много гладен и се молих на Бога, но от глад едва се държах на краката си, вследствие на което не бих могъл да свърша молитвата си, да направя връзка с Първата Причина. В този момент, някъде из шубраците изкочи заек, който се хвърли в огъня, да се опече заради мене. Аз ядох от него. По този начин се укрепих и можах да свърша молитвата си, да се свържа с Първата Причина. Този заек е днешният брамин, когото виждате пред мене. Той се пожертвува заради мене.
+
Един ден Буда срещнал един беден човек на пътя си. Той го спрял, прегърнал го, целунал го и започнал да се разговаря с него. Като гледали това, учениците се чудили, защо Учителят им обърнал такова голямо внимание на този беден човек и Го запитали: Учителю, защо обръщаш такова внимание на този човек? Буда им отговорил: Един ден, в моето далечно минало, аз бях много гладен и се молих на Бога, но от глад едва се държах на краката си, вследствие на което не бих могъл да свърша молитвата си, да направя връзка с Първата Причина. В този момент, някъде из шубраците изскочи заек, който се хвърли в огъня, да се опече заради мене. Аз ядох от него. По този начин се укрепих и можах да свърша молитвата си, да се свържа с Първата Причина. Този заек е днешният брамин, когото виждате пред мене. Той се пожертвува заради мене.
  
 
Казвам: всеки човек трябва да направи такова добро, такава жертва, която да го свърже с Първата Причина. Това значи добро. Добро, което не свързва човека с Първата Причина, не е истинско добро. Ако се свържат с Първата Причина, всички хора ще живеят помежду си тъй, както Бог изисква от тях. Според новото учение, само онзи може да ви обича, който, преди всичко, обича Бога. И тогава, ако отидете на гости при такъв човек, той няма да ви пита, колко време ще му гостувате, но ще ви приеме като свой брат. Колкото време прекарате при него, всякога ще му бъдете приятен. Това не значи, че така ще приемете и онзи, който иде в дома ви да краде и лъже. Ако вълк влезе в дома ви, ще го приемете ли като свой брат? На вълка няма да направите нито баница, нито овца ще заколите, но първото нещо, което ще изисквате от него, е да изоре нивата ви. После, ще го заставите да пости, да се моли, да се изповяда, колко овце е изял, да се разкае, да се самоотрече от лошите си навици и т.н. И, ако той издържи на всички тия условия и ги изпълни, тогава ще го приемете като свой брат, отдавна желан и очакван.
 
Казвам: всеки човек трябва да направи такова добро, такава жертва, която да го свърже с Първата Причина. Това значи добро. Добро, което не свързва човека с Първата Причина, не е истинско добро. Ако се свържат с Първата Причина, всички хора ще живеят помежду си тъй, както Бог изисква от тях. Според новото учение, само онзи може да ви обича, който, преди всичко, обича Бога. И тогава, ако отидете на гости при такъв човек, той няма да ви пита, колко време ще му гостувате, но ще ви приеме като свой брат. Колкото време прекарате при него, всякога ще му бъдете приятен. Това не значи, че така ще приемете и онзи, който иде в дома ви да краде и лъже. Ако вълк влезе в дома ви, ще го приемете ли като свой брат? На вълка няма да направите нито баница, нито овца ще заколите, но първото нещо, което ще изисквате от него, е да изоре нивата ви. После, ще го заставите да пости, да се моли, да се изповяда, колко овце е изял, да се разкае, да се самоотрече от лошите си навици и т.н. И, ако той издържи на всички тия условия и ги изпълни, тогава ще го приемете като свой брат, отдавна желан и очакван.
Ред 49: Ред 56:
 
Значи, всичко, каквото човек прави, трябва да бъде благо за самия него и за онзи, на когото го прави. Само така човек може да се повдигне. Същият закон виждаме и в растенията. Когато слънцето изпраща благата си, т.е. своята светлина и топлина към растенията, те я възприемат и благодарение на нея израстват, велики стават.
 
Значи, всичко, каквото човек прави, трябва да бъде благо за самия него и за онзи, на когото го прави. Само така човек може да се повдигне. Същият закон виждаме и в растенията. Когато слънцето изпраща благата си, т.е. своята светлина и топлина към растенията, те я възприемат и благодарение на нея израстват, велики стават.
  
Следователно, всички хора, които минават за велики, за талантливи, трябва с любов да служат на Бога. Защо? - Те са приели от Него блага, които са ги повдигнали. Който пожелае да служи на Бога от любов, в него непременно ще се събуди известна дарба, или някакъв малък талант, който постепенно ще се разраства. Щом срещна човек с някакъв талант, аз зная вече, кога и как е произлязъл този талант в него. Първият плод на Духа е любовта. Само любовта носи в себе си Божествените дарби. Който работи с любов, той в една година само може да се научи да свири, като някой от видните цигулари. В една година само той може да напише толкова романи, колкото някой от видните писатели може да напише в 20 години. Като четете романите на видни писатели, като наблюдавате живота, ще видите, че каквито способности и да се приписват на героите им, те още не са решаващи фактори в живота. Защо не са такива фактори? Защото не се хранят още с любовта. Докато не се храни с любовта, човек не може да бъде фактор в живота, не може да има никакво влияние в света. Ще кажат някои, че Наполеон е бил фактор в живота, понеже изменил лицето на Европа. Възможно е да е направил това, но посочете на едно конкретно благо, което Наполеон е внесъл в света, и за което да е обезсмъртил името си. Сравнете Наполеона с Христа и вижте, какво внесе Христос в света и какво – Наполеон. Христос свърза хората помежду им и ги застави да се обичат. Христос внесе любовта в света – една основна идея в живота. Наполеон внесе тщеславието. Който иска да владее света, той трябва да бъде силен. Христос казва: „Само разумният, само любещият човек е силен." Такъв човек има власт, и всички му се подчиняват доброволно, както децата се подчиняват на майката, която се грижи за тях. Те ходят около нея, допитват се за всичко, понеже тя желае тяхното добро. Майката влага част от своя живот в децата си, и когато те растат, развиват се и учат, тя се радва, защото живее чрез тях. Също такова е положението на всеки добър и велик човек, който работи за благото на другите. Трябва ли да се завижда на такъв човек? Радвайте се, че Бог се изявява чрез него. В това отношение Мойсей имаше една добра черта, а именно: когато му казваха, че много пророци има в Израил, той се радваше. Защо? Той искаше да каже, че желае всички пророци да служат на Бога от любов, а не с насилие.
+
Следователно, всички хора, които минават за велики, за талантливи, трябва с любов да служат на Бога. Защо? - Те са приели от Него блага, които са ги повдигнали. Който пожелае да служи на Бога от любов, в него непременно ще се събуди известна дарба, или някакъв малък талант, който постепенно ще се разраства. Щом срещна човек с някакъв талант, аз зная вече, кога и как е произлязъл този талант в него. Първият плод на Духа е любовта. Само любовта носи в себе си Божествените дарби. Който работи с любов, той в една година само може да се научи да свири, като някой от видните цигулари. В една година само той може да напише толкова романи, колкото някой от видните писатели може да напише в 20 години. Като четете романите на видни писатели, като наблюдавате живота, ще видите, че каквито способности и да се приписват на героите им, те още не са решаващи фактори в живота. Защо не са такива фактори? Защото не се хранят още с любовта. Докато не се храни с любовта, човек не може да бъде фактор в живота, не може да има никакво влияние в света. Ще кажат някои, че Наполеон е бил фактор в живота, понеже изменил лицето на Европа. Възможно е да е направил това, но посочете на едно конкретно благо, което Наполеон е внесъл в света, и за което да е обезсмъртил името си. Сравнете Наполеона с Христа и вижте, какво внесе Христос в света и какво – Наполеон. Христос свърза хората помежду им и ги застави да се обичат. Христос внесе любовта в света – една основна идея в живота. Наполеон внесе тщеславието. Който иска да владее света, той трябва да бъде силен. Христос казва: „Само разумният, само любещият човек е силен." Такъв човек има власт, и всички му се подчиняват доброволно, както децата се подчиняват на майката, която се грижи за тях. Те ходят около нея, допитват се за всичко, понеже тя желае тяхното добро. Майката влага част от своя живот в децата си, и когато те растат, развиват се и учат, тя се радва, защото живее чрез тях. Също такова е положението на всеки добър и велик човек, който работи за благото на другите. Трябва ли да се завижда на такъв човек? Радвайте се, че Бог се изявява чрез него. В това отношение Моисей имаше една добра черта, а именно: когато му казваха, че много пророци има в Израил, той се радваше. Защо? Той искаше да каже, че желае всички пророци да служат на Бога от любов, а не с насилие.
  
 
“Животът е по-драгоценен от храната." Всички хора трябва да разберат тази мисъл, за да се освободят от робството на храната, от робството на парите, както и на външните условия. Не само обикновените хора, но и учените даже се влияят от временните условия на живота и казват: Без пари не може да се живее. Човек трябва да бъде богат, да има пари, да се храни добре, ако иска да живее и да се развива правилно. Питам: колко пари са нужни на човека, за да стане добър? Ако е въпрос за пари, за жилища, човек може да има много такива, но те не могат да го направят нито добър, нито учен. Казано е в Писанието: „В дома на Отца моего много жилища има." Значи, на небето за всеки човек е приготвено по-красиво жилище от това, което има на земята. Но сега, бъдете доволни от тия, които имате на земята. „Животът е по-драгоценен от храната." Затова, на всички съвременни хора по целия свят казвам да не правят високи къщи, защото няма да мине много време, земната кора ще претърпи големи огъвания, и от тези къщи нищо няма да остане. Всички високи къщи ще се съборят, камък няма да остане от тях. Къщите, които за в бъдеще се строят, трябва да бъдат най-много един етаж и половина високи и не много масивни, защото ще се разсипят. Иде време, когато земната кора ще се огъва, а заедно с нея и вие ще се огъвате. Две години преди търновското земетресение дойде при мене една позната госпожа да ме пита, какъв съвет ще й дам за строеж, искала да си строи къща. Аз й казах да почака известно време, да не бърза да си прави къща. Тя ме послуша и отложи строежа за неопределено време. Наскоро след това стана земетресението в Търново, от което много къщи пострадаха. Като мина земетресението окончателно, тя си построи нова къща, а същевременно поправи старата си къща, която беше пострадала от земетресението. Ако не беше ме послушала, тя нямаше да има нито нова, нито стара къща. И двете къщи щяха да пострадат от земетресението.
 
“Животът е по-драгоценен от храната." Всички хора трябва да разберат тази мисъл, за да се освободят от робството на храната, от робството на парите, както и на външните условия. Не само обикновените хора, но и учените даже се влияят от временните условия на живота и казват: Без пари не може да се живее. Човек трябва да бъде богат, да има пари, да се храни добре, ако иска да живее и да се развива правилно. Питам: колко пари са нужни на човека, за да стане добър? Ако е въпрос за пари, за жилища, човек може да има много такива, но те не могат да го направят нито добър, нито учен. Казано е в Писанието: „В дома на Отца моего много жилища има." Значи, на небето за всеки човек е приготвено по-красиво жилище от това, което има на земята. Но сега, бъдете доволни от тия, които имате на земята. „Животът е по-драгоценен от храната." Затова, на всички съвременни хора по целия свят казвам да не правят високи къщи, защото няма да мине много време, земната кора ще претърпи големи огъвания, и от тези къщи нищо няма да остане. Всички високи къщи ще се съборят, камък няма да остане от тях. Къщите, които за в бъдеще се строят, трябва да бъдат най-много един етаж и половина високи и не много масивни, защото ще се разсипят. Иде време, когато земната кора ще се огъва, а заедно с нея и вие ще се огъвате. Две години преди търновското земетресение дойде при мене една позната госпожа да ме пита, какъв съвет ще й дам за строеж, искала да си строи къща. Аз й казах да почака известно време, да не бърза да си прави къща. Тя ме послуша и отложи строежа за неопределено време. Наскоро след това стана земетресението в Търново, от което много къщи пострадаха. Като мина земетресението окончателно, тя си построи нова къща, а същевременно поправи старата си къща, която беше пострадала от земетресението. Ако не беше ме послушала, тя нямаше да има нито нова, нито стара къща. И двете къщи щяха да пострадат от земетресението.
Ред 79: Ред 86:
 
Сега, поздравявам всички с Възкресение Христово, като ви пожелавам да възкръснете, без да става нужда да се повтарят поздравления, като тия в Чирпан. Пожелавам ви Бог да ви проговори, но не чрез езика на чирпанското земетресение. Ще дойде ден, когато в света ще стане такова земетресение, от което главите на хората ще побелеят. Главите им ще побелеят, но сърцата и умовете им моментално ще се отворят. Тогава всички хора ще излязат под открито небе, под небето на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Тогава всички хора единодушно ще отправят своята благодарствена молитва към Бога за всички добрини, които Той им е направил от създаването на света до сега.
 
Сега, поздравявам всички с Възкресение Христово, като ви пожелавам да възкръснете, без да става нужда да се повтарят поздравления, като тия в Чирпан. Пожелавам ви Бог да ви проговори, но не чрез езика на чирпанското земетресение. Ще дойде ден, когато в света ще стане такова земетресение, от което главите на хората ще побелеят. Главите им ще побелеят, но сърцата и умовете им моментално ще се отворят. Тогава всички хора ще излязат под открито небе, под небето на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Тогава всички хора единодушно ще отправят своята благодарствена молитва към Бога за всички добрини, които Той им е направил от създаването на света до сега.
  
31. Беседа от Учителя, държана на 15 април, 1928 г., София – Изгрев.
+
''31. Беседа от Учителя, държана на 15 април, [[1928]] г., София – Изгрев.''

Текуща версия към 14:32, 21 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1928 г.

Синове на възкресението, X серия, III том (1928)

8. По-драгоценен

31. Беседа от Учителя, държана на 15 април, 1928 г., София – Изгрев.

„Животът е по-драгоценен от храната, и тялото – от облеклото." (Лука 12:23)

„Животът е по-драгоценен от храната." – Това е уравнение с три неизвестни: X, У, Z. Какво представя X в даденото уравнение? Той е една първична възможност, от която зависят следващите елементи на друго уравнение. Например, при каквото обществено положение и да се намира, гладният човек, трябва да задоволи глада си: дали той е философ, поет, музикант, или религиозен – той трябва да яде. Гладът е уравнение с три неизвестни. Първото неизвестно, X, подразбира: може ли отнякъде да се намери брашно, от което да се омеси хляб. Второто неизвестно – У: кой ще омеси това брашно, да се направи от него хляб? Третото неизвестно – Z: де ще се намери фурнаджия, който да опече този хляб? Като се намерят тези три неизвестни, гладните пристигат на трапезата да ядат хляб. Първи от поканените сте вие.

Следователно, докато живее, човек трябва да се справя с нуждите на своя живот. Една от първите нужди на човека е да яде. Ако не се храни, той ще умре. Гладът носи смърт. Гладният трябва да храни душата си и тялото си. Гладът, като процес, може да се задоволи само с хранене. Оттук можем да извадим друго заключение, а именно: смъртта може да се задоволи само с живота. Значи, само животът може да нахрани и укроти смъртта. Дето има живот, смъртта не уморява хората. Това са ред противоречия, които съществуват в живота. За да се разрешат тези противоречия, нужно е знание. Знанието носи свобода, а невежеството – робство.

И тъй, първата храна, с която човек трябва да започне, за да прояви живота, това е любовта. Това значи да се пробуди висшето, т.е. Божественото съзнание в човека, или тъй нареченото будическото тяло на човека. Досега Божественото е спало, но трябва да се пробуди. То се е намирало в такова състояние, в каквото се е намирало яйцето, преди да се постави под квачката. Следователно, божественото съзнание чака сега да намери своите благоприятни условия да се излюпи. Щом се постави под квачката, пиленцето, само по себе си, ще се оформи. Докато е в яйцето още, то ще образува главичката, телцето, крачката, крилцата си, и най-после трябва да дойде някой отвън, да му помогне да пробие черупката. Щом черупката се пробие, пиленцето веднага насочва главичката си към тази посока, и в него се създава ново движение, нов подем. Това наричаме ние раждане на оформения живот, който вътре се е създал. Яйцето, от което човек излиза, е по-голямо от камилското, което е образувано от 50 кокоши яйца. Щом се счупи това яйце, нищо не остава от него: нито главата, нито гърдите, нито стомахът.

Следователно, ако преди излюпването си, човек е бил яйце, а после се излюпи като пиле, има ли право това пиле да казва, че животът няма смисъл? Да казва човек, че животът няма смисъл, това значи, че той е още в яйцето, с неоформена глава. Да казва, че няма никакъв идеал в себе си, това значи, че той е още в яйцето, с неоформени гърди. Да казва, че и без храна може да се живее, това показва, че този човек е още в яйцето, с неоформен стомах. Обаче, със седене в яйцето, въпросът не се разрешава. Няма да мине много време, яйцето ще се развали, и смъртта ще дойде. Но и със смъртта въпросът не се разрешава.

Сега ще направя една аналогия, да видите, какво представя човека на земята. Съберат се няколко души и решават да образуват дружество. Съставят устав на дружеството и си избират председател, който не е нищо друго, освен главата на човека. После избират под-председател – дробовете на човека. Най-после избират секретар – касиер – сърцето и членове – стомахът на човека. Секретарят събира пари от членовете и ги внася в дружеството; по този начин се поддържа неговия материален живот. Такова нещо е и стомахът в човека. Той приема храна, смила я, и по този начин поддържа живота на организъма. Освен тези три главни служби, в дружеството има и десетина почетни членове. Обаче, един ден това дружество фалира. Какво става с него? С фалирането на дружеството, председателят умира ли? – Не умира. – Подпредседателят умира ли? – Не умира. – Секретарят умира ли? – Не умира. – Почетните членове умират ли? – И те не умират. Щом дружеството умре, всички негови членове, заедно с управителното тяло, разделят помежду си капиталите му и с това го погребват. Същото нещо става и с човека. Следователно, когато някой умре, това значи, че той е напуснал председателското място на дадено дружество и става председател на друго някое. Тъй щото, когато се говори за смъртта, трябва да се знае, че умират само заведенията, учрежденията, или дружествата, в които хората са служили, но самите индивиди не умират. Тялото умира, но управниците му не умират. Председателят на човешкото тяло е главата ; подпредседателят – дробовете; касиерът – секретарят – е сърцето; членовете на дружеството – това е стомахът, който се грижи за храненето на общия организъм. Един ден цялото дружество, с всичките свои служби, ще фалира, а ще останат само индивидите.

Съвременните хора се нуждаят от прави разбирания за великия живот и за неговите функции. Всеки търси този живот, подразбирам съзнателния, вън от себе си, а всъщност той се намира в самия него. Този живот се храни, т.е. поддържа се с любов. За да познаете, кой човек се храни с любов, първият признак е този, че поне половината човечество го обичат. Който не се храни с любов, той от никого не е обичан. Всички обичат здравите хора. Защо? Защото работят. Лекарите пък обичат болните хора, и то главно ония, които могат да плащат. Ако болният е беден, той трябва няколко пъти на ред да вика лекаря, докато отиде в дома му да го прегледа. Обаче, ако богатият извика лекар, последният веднага ще отиде в дома му. За да бъде обичан от лекаря, болният трябва скъпо да плаща. За да се учи, невежият трябва скъпо да плаща. За да се простят греховете на грешния, и той трябва скъпо да плаща. За да се освободи от оковите, затворникът трябва скъпо да плаща. Като влезе в затвора, богатият лесно се освобождава. Едва една година минава, откак го осъдили, и той – на този намаже колата, на онзи намаже колата, виждате, тъй се стекли условията, че го освободили от затвора. Какво станало, никой не знае. Умни са богатите хора! По-добре парите си да затворят, отколкото те да лежат в затвор. Ако някой човек носи на гърба си чувал с пари, а трябва да преплава морето, по-добре е да хвърли чувала с парите във водата, а той да изплава на повърхността, отколкото да потъне във водата. Заблуждават се, хората когато мислят, че не може без пари. Аз съм съгласен с това само в едно отношение, а именно: животът без пари в кръвта не може. Вън от кръвта, обаче, животът може без пари. Тази дума има три значения пара, пара и пари. Пара е това, което движи локомотивите. Тъй щото, и аз съм съгласен с вас, че и без пари не може, и без пари не може и без пара не може.

„Животът е по-драгоценен от храната." И наистина, храната е съществено нещо в живота. Когато влезе в организъма, тя се превръща на кръв, на мисъл и на чувство. Без кръв, без мисъл и без чувства, животът на земята не може да се прояви. Щом храната е същественото в живота, вие трябва да я превърнете в хляб, т.е. в пара. Който превръща парите в пара, той е умен човек; който превръща парата в пари, той е глупав човек, той умира с парите на гърба си.

Христос казва: „Животът е по-драгоценен от храната." Той е ценен във физиологическо отношение затова, че и в яйцето още представя сформиран живот. Животът в яйцето очаква условия само да се излюпи. С други думи казано: Докато пилето не се е излюпило, първото условие за него е храната. То трябва да се храни в яйцето. Щом се излюпи, храната от яйцето изчезва. Щом храната изчезне, животът изгубва условия да се развива. Животът може да се развива дотогава, докато природата е вложила в него условия да се развива. Значи, всички същества на земята имат условия да живеят, докато съществуват условия за живот. Щом условията изчезнат, и животът се прекратява. При това положение, всички живи същества трябва да минат в друго състояние, за да може Първичната Майка да им даде нови условия за живот, за развиване. Затова, именно, Христос казва: „Работете, докато е ден!" Това значи: работете, докато имате условия. Щом изгубите условията, колкото и да съжалявате, не можете да ги върнете.

„Животът е по-драгоценен от храната." За тази цел, всеки трябва да се заеме да култивира живота си, да вярва, че в него се крият всички възможности за реализиране на доброто. Обаче, човек трябва да се домогне до тези възможности по един правилен начин. Ако избере неправилни методи, той нищо няма да постигне. За обяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример.

Когато беше в Египет, Моисей се запозна с египетската мъдрост, придоби голямо знание. Той беше избран от Бога да освободи Израилския народ от робството, в което се намираше по това време. Обаче, при всичкото знание, с което разполагаше, Моисей избра един неправилен метод: като видя, че един египтянин се подиграва с един израилтянин, Моисей се хвърли върху египтянина и го уби. За да не го уловят, той го зарови в земята и избяга. На другия ден, Моисей вижда, че двама израилтяни се бият помежду си. Тогава той каза: Да се бият египтянин с израилтянин, разбирам; да се бият, обаче, двама израилтяни, това не разбирам. Той отиде да ги примирява. Тогава един от израилтяните му каза: Какво искаш? И мене ли искаш да убиеш като египтянина, когото вчера зарови в пясъка? Като разбра, че са видели престъплението му, Моисей се уплаши и избяга в пустинята, дето прекара цели 40 години да пасе овцете. Тук той видя погрешката на своя метод, а именно, насилието не изправя човека, нито го спасява. И наистина, мъчно се решава такава задача. Не е лесно да се домогне човек до метода на любовта.

Казвам: докато мисли, че с убийство може да разрешава мъчнотиите и трудностите на своя живот, човек е на крив път. Мъчнотиите не трябва да се убиват, но да се превръщат в динамическа сила. Умният човек с разумността си превръща мъчнотиите си в динамическа сила, която впряга на работа. Глупавият, обаче, с глупостта си, вместо да използува силата, която се крие в мъчнотиите му, за работа, той повече ги усложнява. От това, как човек се справя с мъчнотиите си, се определя неговата сила. Следователно, силата на човека седи в неговото вътрешно знание, да може правилно да разрешава задачите на своя живот. Представете си, че някой човек разполага с големи богатства и знания, които, обаче, не може да приложи в живота си, не може да използува тяхната сила. Какво ще стане най-после с неговото богатство и знание? Той ще ги изгуби и ще стане последен сиромах. И тогава, като сиромах, пак няма да разреши задачите си. Значи, при това положение, нито богатството, нито сиромашията са в сила да разрешат въпросите и задачите на живота. Който разбира законите, които управляват богатството и сиромашията, и може да ги използува като динамическа сила в живота си, той ще се ползува разумно от тях. В това отношение, както богатството и сиромашията са необходими за развиването на човека, такава необходимост представя и гладът. Гладът носи смърт, но ако правилно се използува, той е динамическа сила, която продължава живота на човека. Който може да гладува и знае, как да гладува, той продължава живота си. Всички добри, разумни и велики хора в света са гладували, но глупавите, неразумните хора никога не са гладували. Като говоря за глада, аз имам предвид доброволно, съзнателно приетия глад. Който казва, че е гладувал много, той трябва да е разумен, добър човек. Който не е гладувал, той не може да говори за разумност; през целия си живот той е ял и пил, лягал и ставал, събличал се и се обличал, вследствие на което е дошъл до положение на воденица, която знае само да дрънка. Какво може да разбере воденицата от дълбокия смисъл на живота?

„Животът е по-драгоценен от храната." За кого? За разумния човек. Този живот крие в себе си вътрешни сили, вътрешни стремежи. От живота излизат безброй издънки, едни от които са човешките мисли, а други – човешките чувства. Който може правилно да използува своите мисли и чувства, той ще може правилно да използува и живота. Велика наука е да знае човек да обработва своите мисли и чувства. Че се явили в човека една лоша мисъл, или едно лошо чувство, това още не е зло. Злото седи в това, че човек не обработва тия свои мисли и чувства. Добро, благословение за човека е да знае, как да обработва своите мисли и чувства и да ги прилага в живота, както за своето благо, така и за благото на другите. Ако не умее да обработва своите лоши мисли, чувства и желания, човек ще се намери в положение да търси начини, как да се справи с тях. Често някои хора попадат на методи из живота на индусите, прилагат ги, но не получават никакви резултати. Например, като метод за работа, индусите казват: „Убий всяко желание в себе си!" За индусите, този метод има смисъл, но за западните народи, той остава съвършено безсмислен.

Следователно, когато се превеждат някои книги, или някои мисли от един на друг език, трябва да се разбира техния вътрешен смисъл. Който не разбира вътрешния им смисъл, той не превежда правилно. Например, в „Книгата на безмълвието," на санскритски език е казано: Превърни всяка противоположна мисъл в динамическа сила и я употреби за добро. Като не разбират вътрешния смисъл на тези думи, преводачите - казват: Убий в себе си всички вълци и мечки! Какво правят съвременните хора? Те избиват вълците и мечките вън от себе си, а остават свободно вълците и мечките в тях да се размножават. Вълците и мечките са в самия човек, а не вън от него. Злото е вътре в човека, а не вън от него. Злото е резултат на неразумния живот на човека. Сега, да оставим настрана въпроса за злото. Има кой да се справя със злото, с неразумността в света. Който е създал света, Той има грижата за всичко. Няма защо хората да разрешават въпроса, защо светът е създаден така, а не иначе. Задачата на съвременните хора се заключава в това, те да разрешат своя живот, да подобрят неговите условия. И най-лошите условия на живота си, човек може да подобри, а същевременно и да използува за добро.

Сега ще приведа един пример, който купих за три хиляди лева. Той представя цяло съчинение и се заключава в следното. Дохожда при мене един младеж, който служи в някакво дружество, и ми казва: Господине, досега не вярвах в нищо, но отскоро започна да се събужда в мене малка вяра. Аз всякога съм бил свободен в мисълта си. Като го наблюдавам, виждам, че той е готов да говори неща, които даже не са били. Той продължи: Реших да туря край на живота си и дойдох при Вас, да ви помоля да ме спасите по някакъв начин. – Коя е причината за това решение? – Имам да давам три хиляди лева, но не мога да ги платя, нямам средства. – Струва ли за три хиляди лева да туряш край на живота си? Как направи този дълг? – Подписах една полица с чуждо име, и ако ме уловят, ще ме държат отговорен. Ако пък и възлюбената ми научи това, още по-зле за мене. – Ако ми дадете три хиляди лева, аз и моята възлюбена ще ви станем роби. Казвам: не е въпросът в това, ние не се нуждаем от роби, но ще му дадем три хиляди лева, за да спасим един живот. След това той трябва да води добър живот, не заради мене, но за себе си.

Както виждате, има хора, които са готови за три хиляди лева да се самоубият. Каква стабилност има в такива хора? Те не са готови да говорят истината, но лъжат, а след това искат да им се помогне. Този млад човек ме гледа право в очите, лъже ме и същевременно иска да ме убеди, че това, което говори, е истина.

Питам: кой човек, като се представя пред лицето на Първичната Причина и не говори истината, може да се надява на нейното благословение? Не, каквото говори човек, то трябва да бъде съгласно с истината. Каквото обещае, трябва да го направи. Той трябва да бъде честен, справедлив, благороден в постъпките си, и то в малките, а не в големите. Един човек не може да носи товара на всички хора; той не може да обича всички хора; той не може да оправи целия свят. Само великите хора, само Синовете Божии могат да обичат всички хора. Само Бог може да обича всички живи същества. Обикновеният човек, обаче, може да обича един, двама, трима, най-много десетина души. При това, неговата любов, се раздава така, както светлината се разпръсва. По-близките му се ползуват повече от неговата любов, а по-далечните – по-малко. Същото прави и светлината: по-близките предмети по-силно се осветяват от нея, а по-далечните – по-слабо. Колкото по-близо е човек до плодовете на някое дърво, толкова по-пресни ще ги яде. Колкото е по-далеч от дървото, толкова по-лоши плодове ще яде. Щом плодовете минават през няколко ръце, докато стигнат до човека, те изгубват своята първа свежест, своята здравина и цвят. Същото нещо може да се каже и за любовта, и за живота. Когато някой приема любовта направо от приятеля си, например, тя е по-силна; щом тази любов минава през няколко души, докато стигне до него, тя вече е изгубила част от своята сила, от своята свежест и красота. Животът се поддържа само чрез любовта. Който не люби, той е осъден на вечна смърт. Няма по-страшно нещо за човека от смърт, предизвикана от безлюбие. Силата на любовта е в самия човек. Сам за себе си, той е извор. Следователно, той не трябва да очаква на любовта на хората. Който люби, той е разумен човек. И тогава, няма той да ходи при хората, но те ще дохождат при него. При пресъхналите чешми никой не отива; при течащите чешми, обаче, всички хора се събират. Хората се трупат около богатите, а не около бедните.

Казвате: унизително е положението на бедния, на просещия. – Не е ли по-унизително положението на онзи, който краде, лъже и убива? Какво по-страшно от това, да обереш човека и да легнеш вечер в меко легло, завит с копринен юрган? За предпочитане е да легне човек на камък, като Якова, но да има спокойна съвест, отколкото да спи на меко, топло легло, но със смутена съвест. Ако завиете един светия с такъв юрган, той ще се разболее. Светията предпочита да спи на прост, но чист от престъпления козяк, или на зелената трева, отколкото на меки легла, напоени от грехове и престъпления. Те предпочитат зелената трева, защото тя е Божие притежание. Те са дошли на Божията земя да работят и да живеят и казват: Ние обичаме Бога, и щом сме дошли на Божията земя, ще спим върху нея. Земята не е на Наполеона, който искаше да завладее света. Тя не е нито на Бисмарка, нито на Цезаря, които искаха да оправят света. Какво остави Бисмарк на Германия? Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? Разпокъсването й. Какво донесоха видните дипломати на Русия? Опропастяването й. Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. – Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния – дихарма.

Ето защо, страданията и нещастията на съвременните хора трябва да се разглеждат като отклонения от разумния живот, от законите, които Първичната Причина е поставила в живота. Следователно, страданията и нещастията имат за цел да върнат човека към първичния живот. Какъв е този живот? Той е живот на истинско знание, на вечна любов и мъдрост. При това грамадно знание, при тази велика и необятна любов, чрез които Бог се изявява, ще бъде смешно за съвременните хора, които казват, че служат на Бога, а правят малки, микроскопически добрини. Някой направи едно малко добро, и всички вестници започват да пишат за него. Какво добро е това? Имената на големите благодетели на земята не са записани в Божествената книга. В Божествения свят такива благодеяния се равняват на нашите стотинки. Когато преглеждате книгите на невидимия свят, тук-там, в малки графи, ще срещнете имената на няколко само благодетели от земята, които са внесли няколко стотинки. Тези няколко стотинки в невидимия свят се равняват на сто милиона наши пари. Само на сто души имената са записани в книгите на Божествения свят. Кои са тези сто души? Които изведнъж, на цяло са дали по сто милиона лева за някаква добра, разумна работа. Тези са истински благородните, знатните хора на земята, които са правили материални добрини. Да даде сто милиона изведнъж и после отново да започне да печели за човечеството – ето идеалът, към който всеки човек трябва да се стреми в живота си. Щом постигне този идеал, животът му ще се осмисли.

„Животът е по-драгоценен от храната." – Кой живот? – Който сега живеем. Който разбира формата, съдържанието и смисъла на този живот, той ще разбере дълбокото значение на думите, които Христос е вложил в стиха: „Животът е по-драгоценен от храната." Земеделецът трябва да разбира своята нива; градинарят трябва да разбира своята градина; ученият трябва да разбира своята наука; химикът трябва да разбира свойствата на елементите; техникът трябва да разбира законите на техниката; човек трябва да разбира законите на своя организъм. Изобщо, всеки човек трябва да разбира от науката, изкуството или занаята, с който се занимава. Знаете ли, коя е отличителната черта на човека? Отличителната черта на човека е честността. Ако обикновеният човек иска да стане необикновен, той трябва да развие в себе си честността. В отношенията си, във вземанията и даванията си, той трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно изправен. Честни хора има много в България, но аз познавах един българин, който беше извънредно честен. Във всички свои взимания и давания, той беше изправен до стотинка. Това не е дребнавост, но честност. Благородството в човека пък е морална черта, която го свързва със свят, по-висок от физическия. На физическия свят човек трябва да бъде честен, а в моралния свят, като душа – благороден. Благородството седи над честността. Благородният е не само честен човек, но той остава всичко да замине от него. Той е готов на високи, благородни жертви. Същевременно, човек трябва да бъде и милостив. Значи, човек трябва да бъде честен, благороден и милостив. Който има тези три качества в себе си, той ще бъде носител на светлина, от която всички хора ще се ползуват.

Един ден Буда срещнал един беден човек на пътя си. Той го спрял, прегърнал го, целунал го и започнал да се разговаря с него. Като гледали това, учениците се чудили, защо Учителят им обърнал такова голямо внимание на този беден човек и Го запитали: Учителю, защо обръщаш такова внимание на този човек? Буда им отговорил: Един ден, в моето далечно минало, аз бях много гладен и се молих на Бога, но от глад едва се държах на краката си, вследствие на което не бих могъл да свърша молитвата си, да направя връзка с Първата Причина. В този момент, някъде из шубраците изскочи заек, който се хвърли в огъня, да се опече заради мене. Аз ядох от него. По този начин се укрепих и можах да свърша молитвата си, да се свържа с Първата Причина. Този заек е днешният брамин, когото виждате пред мене. Той се пожертвува заради мене.

Казвам: всеки човек трябва да направи такова добро, такава жертва, която да го свърже с Първата Причина. Това значи добро. Добро, което не свързва човека с Първата Причина, не е истинско добро. Ако се свържат с Първата Причина, всички хора ще живеят помежду си тъй, както Бог изисква от тях. Според новото учение, само онзи може да ви обича, който, преди всичко, обича Бога. И тогава, ако отидете на гости при такъв човек, той няма да ви пита, колко време ще му гостувате, но ще ви приеме като свой брат. Колкото време прекарате при него, всякога ще му бъдете приятен. Това не значи, че така ще приемете и онзи, който иде в дома ви да краде и лъже. Ако вълк влезе в дома ви, ще го приемете ли като свой брат? На вълка няма да направите нито баница, нито овца ще заколите, но първото нещо, което ще изисквате от него, е да изоре нивата ви. После, ще го заставите да пости, да се моли, да се изповяда, колко овце е изял, да се разкае, да се самоотрече от лошите си навици и т.н. И, ако той издържи на всички тия условия и ги изпълни, тогава ще го приемете като свой брат, отдавна желан и очакван.

Значи, всичко, каквото човек прави, трябва да бъде благо за самия него и за онзи, на когото го прави. Само така човек може да се повдигне. Същият закон виждаме и в растенията. Когато слънцето изпраща благата си, т.е. своята светлина и топлина към растенията, те я възприемат и благодарение на нея израстват, велики стават.

Следователно, всички хора, които минават за велики, за талантливи, трябва с любов да служат на Бога. Защо? - Те са приели от Него блага, които са ги повдигнали. Който пожелае да служи на Бога от любов, в него непременно ще се събуди известна дарба, или някакъв малък талант, който постепенно ще се разраства. Щом срещна човек с някакъв талант, аз зная вече, кога и как е произлязъл този талант в него. Първият плод на Духа е любовта. Само любовта носи в себе си Божествените дарби. Който работи с любов, той в една година само може да се научи да свири, като някой от видните цигулари. В една година само той може да напише толкова романи, колкото някой от видните писатели може да напише в 20 години. Като четете романите на видни писатели, като наблюдавате живота, ще видите, че каквито способности и да се приписват на героите им, те още не са решаващи фактори в живота. Защо не са такива фактори? Защото не се хранят още с любовта. Докато не се храни с любовта, човек не може да бъде фактор в живота, не може да има никакво влияние в света. Ще кажат някои, че Наполеон е бил фактор в живота, понеже изменил лицето на Европа. Възможно е да е направил това, но посочете на едно конкретно благо, което Наполеон е внесъл в света, и за което да е обезсмъртил името си. Сравнете Наполеона с Христа и вижте, какво внесе Христос в света и какво – Наполеон. Христос свърза хората помежду им и ги застави да се обичат. Христос внесе любовта в света – една основна идея в живота. Наполеон внесе тщеславието. Който иска да владее света, той трябва да бъде силен. Христос казва: „Само разумният, само любещият човек е силен." Такъв човек има власт, и всички му се подчиняват доброволно, както децата се подчиняват на майката, която се грижи за тях. Те ходят около нея, допитват се за всичко, понеже тя желае тяхното добро. Майката влага част от своя живот в децата си, и когато те растат, развиват се и учат, тя се радва, защото живее чрез тях. Също такова е положението на всеки добър и велик човек, който работи за благото на другите. Трябва ли да се завижда на такъв човек? Радвайте се, че Бог се изявява чрез него. В това отношение Моисей имаше една добра черта, а именно: когато му казваха, че много пророци има в Израил, той се радваше. Защо? Той искаше да каже, че желае всички пророци да служат на Бога от любов, а не с насилие.

“Животът е по-драгоценен от храната." Всички хора трябва да разберат тази мисъл, за да се освободят от робството на храната, от робството на парите, както и на външните условия. Не само обикновените хора, но и учените даже се влияят от временните условия на живота и казват: Без пари не може да се живее. Човек трябва да бъде богат, да има пари, да се храни добре, ако иска да живее и да се развива правилно. Питам: колко пари са нужни на човека, за да стане добър? Ако е въпрос за пари, за жилища, човек може да има много такива, но те не могат да го направят нито добър, нито учен. Казано е в Писанието: „В дома на Отца моего много жилища има." Значи, на небето за всеки човек е приготвено по-красиво жилище от това, което има на земята. Но сега, бъдете доволни от тия, които имате на земята. „Животът е по-драгоценен от храната." Затова, на всички съвременни хора по целия свят казвам да не правят високи къщи, защото няма да мине много време, земната кора ще претърпи големи огъвания, и от тези къщи нищо няма да остане. Всички високи къщи ще се съборят, камък няма да остане от тях. Къщите, които за в бъдеще се строят, трябва да бъдат най-много един етаж и половина високи и не много масивни, защото ще се разсипят. Иде време, когато земната кора ще се огъва, а заедно с нея и вие ще се огъвате. Две години преди търновското земетресение дойде при мене една позната госпожа да ме пита, какъв съвет ще й дам за строеж, искала да си строи къща. Аз й казах да почака известно време, да не бърза да си прави къща. Тя ме послуша и отложи строежа за неопределено време. Наскоро след това стана земетресението в Търново, от което много къщи пострадаха. Като мина земетресението окончателно, тя си построи нова къща, а същевременно поправи старата си къща, която беше пострадала от земетресението. Ако не беше ме послушала, тя нямаше да има нито нова, нито стара къща. И двете къщи щяха да пострадат от земетресението.

Сега и на вас казвам: не си правете високи, масивни къщи! Във време на земетресение, за предпочитане са ниски, не толкова масивни къщи. Този съвет се отнася до разумните хора, които са готови да слушат, а за останалите, които не искат да слушат, никакъв съвет не давам, те са свободни да си правят къщи, каквито искат. Разумният човек не трябва да насочва ума си към материални блага, защото те ще го спъват в духовното му развитие. По-добре е човек да развива Божествената Любов в себе си, отколкото да придобива външни богатства. По-добре е човек да усилва разумността си, отколкото физическата сила. За обяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример.

Един адепт на древността, наречен Елтамар, отишъл един ден в една местност, дето живели най-културните хора по това време. Той искал да помогне на тия хора, защото тъкмо при неговото пристигане, водата в тази местност се изгубила, и всички тамошни жители се измъчвали от голяма жажда, от суша и безводие. Адептът ги извикал при себе си и им казал да почакат малко, да се въоръжат с търпение, докато приложи своето знание. Той построил една хубава чешма, от която потекла чиста, студена вода. Като видели това, жителите на тази местност се завтекли към чешмата, дето се явил голям спор, кой от тях пръв да си налее вода. Жрецът на капището се приближил към адепта и казал: Моля ти се, остави ме аз пръв да налея вода и да я занеса на своите богомолци, които ме чакат да свърша молитвата си. Адептът го запитал: Ако те оставя пръв да налееш вода и занесеш на своите богомолци, ще станат ли по-добри? – Не зная, ще видим. – Тогава и аз ще видя, да ти дам ли пръв да налееш вода. След това идва един учител, спира се пред чешмата и казва на адепта: Позволи ми аз пръв да налея вода да занеса на учениците си да пият от нея, и след това да продължа обучението си. – Ако учениците ти първи пият вода, ще станат ли по-добри и разумни, ще могат ли по-добре да служат на Бога? – Не зная, нищо не мога да кажа. – Щом не знаеш, и аз се въздържам да дам първо на тебе вода. Започват едни след други да се изреждат всички ония, които имат свои обични, и да искат първи да вземат вода. Адептът всички запитвал: Ако занесете на своите обични първи да пият от тази вода, ще станат ли по-добри и по-разумни? – Не знаем. – Щом не знаете, и аз ще помисля, да ви дам ли първи да вземете от тази вода. Най-после пристига един генерал и казва на адепта; Моля, дайте ми път по-скоро да налея вода за войниците си, защото ми предстои важно сражение. Ако не пият вода, войниците ми са осъдени на смърт. – Ако победите в това сражение, какво благо ще допринесете на човечеството и на своя народ? – Не зная, ще видим. – Тогава и аз ще видя, да ви дам ли вода, или не. След това адептът се обърнал към всички присъствуващи и казал: Нека свещеникът извика своите богомолци тук, сами да пият вода от чешмата, а не да им се носи на крака. Нека учителят доведе учениците си тук, сами да пият вода от чешмата. Нека генералът доведе войниците си тук, да пият направо от чешмата. И започнали да дохождат на чешмата млади и стари, учени и прости да пият от новата вода, да утоляват жаждата си. Като задоволили жаждата си, адептът се обърнал към всички със следните думи: Ето, хиляди години вече, как вие пиете вода от тази чешма, но понеже се отклонихте от правия път, забравихте Бога, извършихте ред престъпления, водата се изгуби. По Божия милост тя отново дойде, за да ви покаже, какво ви чака в бъдеще, ако не подобрите живота си и не се върнете в правия път. Ако не подобрите живота си, водата съвсем ще изчезне, а с това ще се прекрати и вашият живот. Докато пиете вода от новия извор, никой няма да умре.

Сега ще направя сравнение между водата и вечния живот. Водата представя живота. Затова, именно, мнозина казват: Животът е велик извор. Казано е в Иезекиил: Ако извърши престъпление, праведният прекъсва връзката си с Бога. Ако извърши добро, грешникът се свързва с Бога. Връзката с Бога трябва да бъде непреривна. Не е достатъчно човек само веднъж да повярва, или само веднъж да пие вода от Великия Извор на живота. Той трябва непреривно да черпи вода от Него, да се освежава. Ето, и Бог постоянно работи. Той никога не спи. В този смисъл, и ние трябва постоянно да работим, да бодърствуваме. Това е възможно за съзнанието на човека. Който служи на Бога, той е вещ в своите прояви. Ако е лекар, в своята практика не ще има нито един смъртен случай. Ако лекарят не служи на Бога, повечето от пациентите му ще умират. Съвременните хора казват, че лекарят може да бъде виден, знаменит, само след дългогодишна практика. Те разбират, че в тази дългогодишна практика, той е правил много опити. Известно е, при това, на всички, че опитите могат да бъдат сполучливи и несполучливи. Същевременно те казват, че за да бъде добър, държавникът трябва да е направил ред погрешки, за да може от тях да извлече поука и опитности. Питам: какво научиха българите от многото войни в своето минало? Изхарчиха милиони и милиарди. Какво още научиха? Станаха упорити, твърди, като кремък, и развиха крайно критичен ум. Всички войни, които българите направиха, от началото на своето съществуване досега, се диктуваха от Сатурна, когото изпратиха да управлява България. Днес за днес един цар съществува в България – Сатурн, който с камшик я управлява. Най-размирният център в цяла Европа днес е Балканският полуостров. Понеже българите са твърди и упорити, невидимият свят ги постави на огън, да се смекчат малко. Българинът е много практичен. Като правих своите научни изследвания върху тях, много учени българи ми казваха: Кажи ни, до какви резултати дойде в своите заключения, за да използуваме и ние тия данни? Казвам: 12 години ми са нужни, за да събера тия данни; други 12 години, за да ги обработя и още 12 години, за да ги препиша. Тъй щото, след 36 години ще ви дам някои данни. – Дотогава ние ще измрем. – Които останат живи, за тях ще бъде.

И тъй, учението, което е вложено в душите на хората, се предава по целия свят. Онези пък, които искат да бъдат ученици, в широк смисъл на думата, трябва да прилагат това учение в живота си. Днес има малко истински ученици, защото, като прилагат безразборно методите на окултизма, те губят силите си. Много от учениците на запад си служат с хипнотизъм, с внушение, като поддържат, че човек трябва да има силна воля, за да си служи с тези опити. Обаче, силната воля изисква разумност. Без разумност волята може да стане толкова твърда, че да поквари мозъка на човека. Вследствие на такава силна воля се явяват ред отрицателни резултати. Религиозните хора пък, които възприеха Христовото учение по буква, се натъкнаха на много заблуждения. Те казват, че хората трябва да бъдат милостиви, да правят добрини. Когато иска да направи добро някому, човек първо трябва да се обърне към Бога, да запита, трябва ли да направи добро на този човек, или не трябва. И когато иска от другите да му правят добро, той пак трябва първо да се обърне към Бога, да запита, трябва ли да иска съдействието на другите хора, или не. Ако му се отговори положително, тогава само той трябва да се обърне към онзи, от когото иска съдействие, с думите: Братко, аз имам добър занаят, затова те моля да ми дадеш възможност да ти услужа в нещо, за да изкарам днешната си прехрана. Аз мога и да копая, и да ора, и поезии да пиша. – Добре, аз имам дъщеря, която обича поезията. Какво стихотворение ще й напишеш? – Ще й напиша нещо хубаво за слънцето, за любовта. Следователно, човек трябва да бъде внимателен и когато дава, и когато иска.

Съвременните хора говорят за любовта, но те още не я разбират. Те на всяка стъпка се критикуват, обиждат и считат, че не са достатъчно оценени. Питам: Кои учени, или кои велики хора, от памтивека до днес, са били оценени? Кой поет, кой философ, кой учен досега е бил оценен, почитан или уважаван, както трябва? Всички велики хора са умрели, а телата им са изядени от червеи. Каква почит е тази? И след всичко това над гробовете на тия велики хора са съградени паметници. Тия хора може да са велики, но не са светии. Светиите не се нуждаят от паметници. В една от своите поезии, Ботев казва: „Не Ти, Боже, Който си на небесата, но Ти, Боже, Който си в сърцата." – Щом Бог е в сърцата на хората, нека тия хора Го проявят, всички да видят, че наистина Бог живее в сърцата им. Бог, Който живее в сърцата на хората, трябва да бъде силен: за три хиляди лева не трябва да се продава, за пари не трябва да се жени, нито да се самоубива. Той е господар на положението, господар на условията. Много от религиозните хора, които минават за Синове Божии, наместо да работят, да помагат на себе си и на ближните си, подават ръка и просят. Срам е за човека на 20 век да се самоубива, да проси, да го осъждат, да лежи в затвор и т.н. Срам е за тия хора да се гонят помежду си, че този вярва в Бога, а онзи не вярва. Кой вярва днес в Бога? Всички хора са безверници. Вярата изключва безверието. Някой казва, че вярва в Бога. Който вярва в Бога, той ще бъде подложен на изпит. Как? Ще му кажат да продаде имането си, да го раздаде на сиромаси и да тръгне да проповядва. Този е един от начините за изпитване вярата на човека. Питам: колко души в България са готови да изпълнят тази заповед? – Ами какво ще правим с жените и с децата си? – И те да дойдат с вас. – Кой ще ни храни тогава? – За това не мислете. Ще дойде ден, когато ангелът ще похлопа на сърцето на всеки човек и ще му каже: Ти знаеш да свириш на цигулка. Вземи цигулката си и тръгни из света, да свириш на хората, да им проповядваш. – Ами жена ми и децата ми? – Нека всеки от тях вземе своя инструмент, бил той перо за писане, мотика, търнокоп, лопати, и всички заедно тръгнете да проповядвате Словото Божие. Идете, дето Бог ви праща. Това значи послушание.

Казвате: Как така ние, културните хора на 20 век, да тръгнем от град в град, или от село в село да се опозоряваме? – Че вие сега сте опозорени. Но ако тръгнете да проповядвате за Бога, от положението, в което се намирате сега, ще се повдигнете и светии ще станете. Ще работите за Великото в света, без да очаквате паметници да ви правят. Няма по-хубаво нещо от честния, от благородния, от милостивия човек. Те са живи паметници, на които всеки трябва да се кланя. По-добре е великият скулптор да извае една статуя и да я продаде на някой богат човек, отколкото да прави паметници и бюстове на велики хора и да ги излага по градините, по улиците и площадите. В дома на богатия човек статуята ще бъде при добри условия, и кой как дойде в къщата му, ще я гледа, ще й се радва. И парите, които скулпторът получи за тази статуя, ще бъдат превърнати в динамическа, в животворна сила, с която ще лекува хората.

„Животът е по-драгоценен от храната." Всеки художник, всеки музикант, всеки скулптор седи по-високо от своето произведение. Наука, изкуство, поезия, техника – всичко това трябва да се впрегне на работа, в услуга на Бога, на Божия Дух. Ще кажете, че съвременната наука казвала това-онова. Какво казва съвременната наука, това не е важно. Ако иска да се развива, тя трябва да бъде в услуга на Божествената наука. Съвременната наука е произведение на човешкия дух; следователно, тя е наука на обикновения човек. Обаче, истински учени са честните, благородните, милостивите хора. Те са живите паметници в света. Каквото кажат тези хора, така е. Техните твърдения не търпят критика. Дойде някоя циганка, вземе ръката на човека, гледа в нея и гадае: Ти си много щастлив човек. Ще се ожениш за млада, красива, черноока мома. Колкото повече пари дадете на циганката, толкова повече ще гадае. Тази циганка не знае, че чернооките хора създават големи неприятности. В едно варненско село две циганки ходили от къща в къща да врачуват. Един ден те отишли в дома на една богата селянка, която имала само една дъщеря, искали да й предскажат, кога и за кого ще се ожени. Дъщерята не била в къщи. Майката им казала да влязат в коридора, да почакат малко, докато дъщеря й си дойде. Те видели в коридора един голям кош с брашно. Едната циганка сграбчила богатата селянка и пъхнала главата й в коша с брашното, а другата влязла в стаите да краде. Като взели, каквото им трябвало, първата от тях освободила домакинята, после и двете заедно си отишли. След малко дъщерята се върнала и, като видела главата на майка си цяла побеляла от брашно, разбрала, че са дохождали циганки в къщата им.

Ще кажете, че тази жена била много глупава, дето се оставила на циганките да си играят с нея. Питам: нима вашите глави не са посипани с брашно? Днес хората се безпокоят за най-малките неща и са готови за нищо и никакво да се самоубиват. Цели девет месеца вашите майки са ви носили в утробите си, а вие сте готови за един час да свършите с живота си. Вие продавате живота си много евтино, само за три хиляди лева. Обаче, не знаете, че и най-големите ви мъчнотии не струват даже и три хиляди лева.

„Животът е по-драгоценен от храната." В живота се крие силата на човека. Да познаете Великия в своите мисли, чувства, действия, както и в проявите на своя дух и на своята душа, това значи придобиване на сила, която животът съдържа в себе си.

Сега, по случай Великден, желая на всички да превърнете стария си живот в динамическа сила и да внесете в него абсолютна честност, абсолютно благородство и милосърдие. Ако внесете тези три качества в душата си, вие ще придобиете онова вътрешно богатство, което представя идеал в живота на всеки човек. Само по този начин Божественият свят ще се разкрие пред вас, с всички свои възможности и богатства, с всички свои складове от хранителни припаси. Тогава за всички ще има храна, всички ще бъдат осигурени за вечни времена. Само така човешкият свят ще се оправи. Външният свят е оправен, но светът на човека още не е оправен. Обаче, всеки трябва да знае, че бъдещата култура няма нищо общо със старата. Както гъсеницата няма нищо общо с пеперудата, и както пеперудата няма нищо общо с гъсеницата, така и новият живот няма нищо общо с стария. Време е вече хората да излязат от стария живот. Обаче, докато се приготвят новите условия на живота, хората ще се намерят пред кръстопът, пред дилема.

Като знаят това, Учителите на човечеството предупреждават хората, а специално своите ученици, да бързат. Времето е скъпо, денят е равен на век. Който може добре да използува времето, той ще придобие големи богатства. Бъдещето е важно и велико. Работа се изисква от всички. Тази е единствената философия – никаква друга философия не може да ви помогне. Да мислите, че като се преродите, тогава ще работите, или че някаква нова религия ще ви спаси – това са празни работи. Освен работата, нищо друго не може да ви спаси. Освен вярата ви в Божия Дух и в Божествената наука, нищо друго не може да ви спаси. Учете се от звездите, вслушвайте се в техния шепот. Те светят и тихо нашепват: Радвайте се за възможностите, които ние откриваме за вас. Ще дойде ден, когато ще се ползувате от тези възможности. Тук се готвят места за вас. Ще кажете, че това са залъгалки. – За предпочитане е човек да се залъгва, отколкото да се самоубива, както е намислил младият човек, за когото ви говорих. – Ами ако след получаване на парите пак се самоубие? – Не, щом получи парите, той няма да се самоубие. В такъв случай, за предпочитане е по-малкото зло пред по-голямото. Да служиш на истината, това е най-малкото зло, което може да сполети човека. Да се отклониш от истината, това е най-голямото зло, което може да сполети човека. Сега ще дам няколко важни максими за живота. Те са следните: животът изключва смъртта; истината изключва лъжата; мъдростта, която носи светлина и знание, изключва тъмнината и невежеството; правдата изключва всякаква неправда; милосърдието изключва насилието. Който се води по тези максими, той ще се ползува от великите блага и богатства на живота, той ще бъде новият човек, носител на новата култура.

„Животът е по-драгоценен от храната." Кой живот е по-драгоценен от храната? Който ни е даден от Бога. Този живот струва повече, отколкото благата, които земята може да ни даде. И Христос говори за този съзнателен живот.

Сега, поздравявам всички с Възкресение Христово, като ви пожелавам да възкръснете, без да става нужда да се повтарят поздравления, като тия в Чирпан. Пожелавам ви Бог да ви проговори, но не чрез езика на чирпанското земетресение. Ще дойде ден, когато в света ще стане такова земетресение, от което главите на хората ще побелеят. Главите им ще побелеят, но сърцата и умовете им моментално ще се отворят. Тогава всички хора ще излязат под открито небе, под небето на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Тогава всички хора единодушно ще отправят своята благодарствена молитва към Бога за всички добрини, които Той им е направил от създаването на света до сега.

31. Беседа от Учителя, държана на 15 април, 1928 г., София – Изгрев.