По-драгоценен
„Животът е по-драгоценен от храната, и тътюто – от облеклото. "*)
„Животът е по-драгоценен от храната". – Това е уравнение с три неизвестни: X, У, 7.. Какво представя X в даденото уравнение? Той е една първична възможност, от която зависят следващитъ- елементи на друго уравнение. Например, при каквото обществено положение и да се намира, гладният човек, трябва да задоволи глада си: дали той е философ, поет, музикант, или религиозен – той трябва да яде. Гладът е уравнение с три неизвестни. Първого неизвестно, X, подразбира: може ли отнЪкъде да се намЪри брашно, от което да се омЪси хлЪб. Второто неизвестно – У: кой ще омъхи това брашно, да се направи от него хлЪб? Третото неизвестно – 2: де ще се намери фурнаджия, който да опече този хл^б? Като се намЪрят тези три неизвестни, гладнитъ* пристигат на трапезата да ядат хлЪб. Първи от поканените сте вие.
Следователно, докато живЪе, човек трябва да се справя с нуждитъ- на своя живот. Една от първитъ* нужди на човека е да яде. Ако не се храни, той ще умре. Гладът носи смърг. Гладният трябва да храни душата си и тялото си. Гладът, като процес, може да се задоволи само с хранене. Оттук можем да извадим друго заключение, а именно: смъртта може да се задоволи само с живота. Значи, само животът може да нахрани и укроти смъртта. Дето има живот, смъртта не уморява хората. Това са ред противоречия, които съществуват в живота. За да се разрешат тези противоречия, нужно е знание. Знанието носи свобода, а невежеството – робство.
И тъй, първата храна, с която човек трябва да започне, за да прояви живота, това е любовта. Това значи да се пробуди висшето, т. е. Божественото съзнание в човека, или тъй нареченото будическото т%ло на човека. Досега Божественото е спЪло, но трябва да се пробуди. То се е намирало в такова състояние, в каквото се е намирало яйцето, преди да се постави под квачката. Следова-
Л7ка~12: 23.
217
телно, божественото съзнание чака сега да намери своите благоприятни условия да се излупи. Щом се постави под квачката, пиленцето, само по себе си, ще се оформи. Докато е в яйцето още, то ще образува главичката, ггзлцето, крачката, крилцата си, и най-после трябва да дойде някой от-вън, да му помогне да пробие черупката. Щом черупката се пробие, пиленцето веднага насочва главичката си към тази посока, и в него се създава ново движение, нов подем. Това наричаме ние раждане на оформения живот, който вътре се е създал. Яйцето, от което човек излиза, е по-голямо от камилското, което е образувано от 50 кокоши яйца. Щом се счупи това яйце, нищо не остава от него: нито главата, нито гърдите, нито стомахът.
Следователно, ако преди излупването си, човек е бил яйце, а после се излупи като пиле, има ли право това пиле да казва, че животът няма смисъл? Да казва човек, че жи-вотът няма смисъл, това значи, че той е още в яйцето, с неоформена глава. Да казва, че няма никакъв идеал в себе си, това значи, че той е още в яйцето, с неоформени гърди. Да казва, че и без храна може да се живее, това показва, че този човек е още в яйцето, с неофор-мен стомах. Обаче, с седене в яйцето, въпросът не се разрешава. Няма да мине много време, яйцето ще се развали, и смъртта ще дойде. Но и с смъртта въпросът не се разрешава.
Сега ще направя една аналогия, да видите, какво представя човека на земята. Съберат се няколко души и реша-ват да образуват дружество. Съставят устав на дружеството и си избират председател, който не е нищо друго, освен главата на човека. После избират под-председател – дробовете на човека. Най-после избират секретар – касиер – сърцето и членове – стомахът на човека. Секретарьт събира пари от членовете и ги внася в дружеството; по този начин се подържа неговия материален живот. Такова нещо е и стомахът в човека. Той приема храна, смила я, и по този начин подържа живота на организъма. Освен тези три главни служби, в дружеството има и десетина почетни членове. Обаче, един ден това дружество фалира. Какво става с него? С фалирането на дружеството, председательт умира ли? – Не умира. – Подпредседательт умира ли? – Не умира. – Секретарьт умира ли? – Не умира. – Почетните членове умират ли? – И г не умират. Щомъ
218
дружеството умре, всички негови членове, заедно с управителното тяло, разделят помежду си капиталите му и с това го погребват. Същото нещо става и с човека. Следователно, когато някой умре, това значи, че той е напуснал председателското место на дадено дружество и става председател на друго нЪкое. Тъй щото, когато се говори за смъртта, трябва да се знае, че уми-рат само заведенията, учрежденията, или дружествата, в които хората са служили, но самите индивиди не уми-рат. Рблото умира, но управниците му не умират. Пред-седательт на човешкото гЪло е главата ; подпредседательт – дробовете; касиерът – секретарьт – е сърцето; членовете на дружеството – това е стомахът, който се грижи за храненето на общия организъм. Един ден цялото дружество, с всичките свои служби, ще фалира, а ще оста-нат само индивидите*
Съвременните хора се нуждаят от прави разбирания за великия живот и за неговите функции. Всеки търси този живот, подразбирам съзнателния, вън от себе си, а в същност той се намира в самия него. Този живот се храни, т. е. подържа се с любов. За да познаете, кой чо-век се храни с любов, първият признак е този, че поне половината човечество го обичат. Който не се храни с любов, той от никого не е обичан. Всички обичат здравите хора. Защо? Защото работят. Лекарите пък обичат болните хора, и то главно ония, които могат да плащат. Ако болният е беден, той трябва неколко пъти на ред да вика лекаря, докато отиде в дома му да го прегледа. Обаче, ако богатият извика лекар, последният веднага ще отиде в дома му. За да бъде обичан от лекаря, болният трябва скъпо да плаща. За да се учи, невежият трябва скъпо да плаща. За да се простят греховете на грешния, и той трябва скъпо да плаща. За да се освободи от оковите, затворникът трябва скъпо да плаща. Като влезе в затвора, богатият лесно се освобождава. Едва една година минава, откак го оеждили, и той – на този намаже колата, на онзи намаже колата, ви-ждате, тъй се стекли условията, че го освободили от затвора. Какво станало, никой не знае. Умни са богатите хора! По-добре парите си да затворят, отколкото тв да лежат в затвор. Мко някой човек носи на гърба си чувал с пари, а трябва да преплава морето, по-добре е да хвърли чувала с парите в водата, а той да изплава
219
на пбверхността, отколкото да потъне в водата. Заблуждават се, хората когато мислят, че не може без пари. Аз съм съгласен с това само в едно отношение, а именно: животът без пари в крьвьта не може. Вън от кръвта, обаче, животът може без пари. Тази дума има три значения пара, пара и пари. Пара е това, което движи локомотивите. Тъй щото, и аз съм съгласен с вас, че и без пари не може, и без пари не може и без пара не може.
„Животът е по-драгоценен от храната." И наистина, храната е съществено нещо в живота. Когато влезе в организъма, тя се превръща на кръв, на мисъл и на чувство. Без кръв, без мисъл и без чувства, животът на земята не може да се прояви. Щом храната е същественото в живота, вие трябва да я превърнете в хляб, т. е. в пара. Който превръща парите в пара, той е умен човек; който превръща парата в пари, той е глупав човек, той умира с парите на гърба си.
Христос казва: „Животът е по-драгоценен от храната." Той е ценен в физиологическо отношение затова, че и в яйцето още представя сформиран живот. Животът в яйцето очаква условия само да се излюпи. С други думи казано: Докато пилето не се е излюпило, първото условие за него е храната. Го трябва да се храни в яйцето. Щом се излупи, храната от яйцето изчезва. Щом храната изчезне, животът изгубва условия да се развива. Животът може да се развива дотогава, докато природата е вложила в него условия да се развива. Значи, всички същества на земята имат условия да живеят, докато съществуват условия за живот. Щом условията изчезнат, и животът се прекратява. При това положение, всички живи същества трябва да минат в друго състояние, за да може Първичната Майка да им даде нови условия за живот, за развиване. Затова, именно, Христос казва: „Работете, докато е ден!" Това значи: работете, докато имате условия. Щом изгубите условията, колкото и да съжалявате, не можете да ги върнете.
„Животът е по-драгоценен от храната." За тази цел, всеки трябва да се заеме да култивира живота си, да вярва, че в него се крият всички възможности за реализиране на доброто. Обаче, човек трябва да се домогне до тези възможности по един правилен начин. Ако избере неправилни методи, той нищо няма да постигне. За обяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример.
220
Когато беше в Египет, Мойсей се запозна с египетската мъдрост, придоби голямо знание. Той беше избран от Бога да освободи Израилския народ от робството, в което се намираше по това време. Обаче, при всичкото знание, с което разполагаше, Мойсей избра един не-правилен метод: като ви де, че един египтянин се подиграва с един израилтянин, Мойсей се хвърли върху египтянина и го уби. За да не го уловят, той го зарови в земята и избяга. На другия ден, Мойсей вижда, че двама израилтяни се бият помежду си. Тогава той каза: Да се бият египтянин с израилтянин, разбирам; да се бият, обаче, двама израилтяни, това не разбирам. Той отиде да ги примирява. Тогава един от израилтяните му каза: Какво искаш? И мене ли искаш да убиеш като египтянина, когото вчера зарови в писъка? Като разбра, че са видели престъплението му, Мойсей се уплаши и избяга в пустинята, дето прекара цЪли 40 години да пасе овцете. Тук той виде погрЪшката на своя метод, а именно, насилието не изправя човека, нито го спасява. И наистина, мъчно се решава такава задача. Не е лесно да се домогне човек до метода на любовта.
Казвам: докато мисли, че с убийство може да разрешава мъчнотиите и трудностите на своя живот, човек е на крив път. Мъчнотиите не трябва да се убиват, но да се превръщат в динамическа сила. Умният човек с разумността си превръща мъчнотиите си в динамическа сила, която впряга на работа. Глупавият, обаче, с глупостта си, вместо да използува силата, която се крие в мъчнотиит% му, за работа, той повече ги усложнява. От това, как човек се справя с мъчнотиите си, се определя неговата сила. Следователно, силата на човека седи в неговото вътрешно знание, да може правилно да разрешава задачите на своя живот. Представете си, че някой човек разполага с големи богатства и знания, които, обаче, не може да приложи в живота си, не може да използува техната сила. Какво ще стане най-после с неговото богатство и знание? Той ще ги изгуби и ще стане последен сиромах. И тогава, като сиромах, пак няма да разреши задачите си. Значи, при това положение, нито богатството, нито сиромашията с в сила да разрешат въпросите и задачите на живота. Който разбира законите, които управляват богатството и сиромашията, и може да ■ ги използува като динамическа сила в живота си, той ще
221
се ползува разумно от гбх. В това отношение, както богатството и сиромашията са необходими за развиването на човека, такава необходимост представя и гладът. Гла-дът носи смърт, но ако правилно се използува, той е динамическа сила, която продължава живота на човека. Който може да гладува и знае, как да гладува, той продължава живота си. Всички добри, разумни и велики хора в св-вта са гладували, но глупавите, неразумните хора никога не са гладували. Като говоря за глада, аз имам пред вид доброволно, съзнателно приетия глад. Който казва, че е гладувал много, той тр-вбва да е разумен, добър чов-бк. Който не е гладувал, той не може да говори за разумност; през ц-блия си живот той е ял и пил, лъгал и ставал, събличал се и се обличал, вследствие на което е дошъл до положение на воденица, която знае само да дрънка. Какво може да разбере воденицата 01 дълбокия смисъл на живота?
„Животът е по-драгоценен от храната." За кого? За разумния чов-бк. Този живот крие в себе си вътре-шни сили, вжгрешни стремежи. Ог живота излизат безброй издънки, едни от които са човешкигб мисли, а други – човбшкигб чувства. Който може правилно да използува своите мисли и чувства, той ще може правилно да използува и живота. Велика наука е да знае човек да обработва своигб мисли и чувства. Че се явили в човека една лоша мисъл, или едно лошо чувство, това още не е зло. Злого седи в това, че човек не обработва тия свои мисли и чуветеа. Добро, благословение за човека е да знае, как да обработва своигб мисли и чувства и да гч прилага в живота, както за своето благо, така и за благото на другите. Мко не умЪе да обработва своигб лоши мисли, чувства и желания, чов-бк ще се намери в положение да търси начини, как да се справи с гбх. Често н-вкои хора попадат на методи из живога на индусите, прила-гат ги, но не получават никакви резултати. Наприм*ьр, като метод за работа, индусите казват: „Убий вс"бко желание в себе си!" За индусит, този метод има смисъл, но за западните народи, той остава съвършено безсмислен.
Следователно, когато се превеждат н-бкои книги, или някои мисли от един на друг език, трябва да се разбира гбхния вътрешен смисъл. Който не разбира вътре-шния им смисъл, той не превежда правилно. Например, в „Книгата на безмълвието," на санскритски език е казано:
222
Преверни всЬка противоположна мисъл в динамическа сила и я употреби за добро. Като не разбират вътрешния смисъл на тези думи, преводчицитъ- казват: Убий в себе си всички вълци и мечки! Какво правят съвременните хора? Тъ- избиват вълцитъ- и мечките вън от себе си, а остават свободно вълцигб и мечките в тях да се размножават. Вълцитъ- и мечкитъ" са в самия чов^к, а не вън от него. Злото е вътре в човека, а не вън от него. Злото е резултат на неразумния живот на човека. Сега, да оставим настрана въпроса за злото. Има кой да с справя с злото, с неразумността в света. Който е създал св-вта, Той има грижата за всичко. Няма зашо хората да разрешават въпроса, защо светът е създаден така, а не иначе. Задачата на съвременнитъ- хора се заключава в това, тъ- да разрешат своя живот, да подобрят неговитъ- условия. И най-лошитъ- условия на живота си, човек може да подобри, а същевременно и да използува за добро.
Сега ще приведа един прим-вр, който купих за три хиляди лева. Той представя цяло съчинение и се заключава в следното. Дохожда при мене един младеж, който слу жи в нъжакво дружество, и ми казва: Господине, досега не в-врвах в нищо, но отскоро започна да се събужда в мене малка в"вра. Аз всъжога съм бил свобопен в мисълта си. Като го наблюдавам, виждам, че той е го-тов да говори нЪща, които даже не с били. Той продължи: Реших да туря край на живота си и дойдох при Вас, да ви помоля да ме спасите по някакъв начин.– Коя е причината за това решение?– Имам да давам три хиляди лева, но не мога да ги платя, н-вмам средства. – Струва ли за три хиляди лева да туряш край на живота си? Как направи този дълг? – Подписах една полица с чужпо име, и ако ме уловят, ще ме държат отгово-рен. Ако пък и възлюбената ми научи това, още по-зле за мене. – Ако ми дадете три хиляди лева, аз и моята възлюбена ще ви станем роби. Казвам: не е въпросът в това, ние не се нуждаем от роби, но ще му дадем три хиляди лева, за да спасим един живот. След това той тр-вбва да води добър живот, не заради мене, но за себе си.
Както виждате, има хора, които см готови за три хиляди лева да се самоубиягк Каква стабилпост има в такива хора? Тъ" не са готови да говорят истината, но
лъжат, а след това искат да им се помогне. Този млад човек ме гледа право в очит, лъже ме и съще-временно иска да ме убеди, че това, което говори, е истина.
Питам: кой човек, като се представя пред лицето на Първичната Причина и не говори истината, може да се надава на нейното благословение? Не, каквото говори човек, то трябва да бъде съгласно с истината. Каквото обещае, трвбва да го направи. Той трябва да бъде честен, справедлив, благороден в постъпките си, и то в мал-ките, а не в голямит. Един човек не може да носи товара на всички хора; той не може да обича всички хора; той не може да оправи целия свет. Само великите хора, само Синовет Божии могат да обичат всички хора. Само Бог може да обича всички живи същества. Обикновеният човек, обаче, може да обича един, двама, трима, най-много десетина души. При това, неговата любов, се раздава така, както светлината се разпръсва. По-близките му се ползуват повече от неговата любов, а по-далечните – по-малко. Същото прави и светлината: по-5лизките предмети по-силно се осветяват от нея, а по-далечните – по-слабо. Колкото по-близо е човек до пло-довете на нькое дърво, толкова по-пръсни ще ги яде. Колкото е по-далеч ог дървото, толкова по-лоши плодове ще яде. Щом плодовет минават през няколко ръц'3, докато стигнат до човека, те изгубват своята първа свежест, своята здравина и цвът. Същото нещо може да се каже и за любовта, и за живота. Когато някой приема любовта направо от приятеля си, напри-мър, тя е по-силна; щом тази любов минава през няколко души, докато стигне до него, тя вече е изгубила част от своята сила, от своята свежест и красота. Жи-вотът се подържа само чрез любовта. Койго не люби, той е осъден на въчна смърт. Няма по-страшно нещо за човека от смърт, предизвикана от безлюбие. Силата на любовта е в самия човек. Сам за себе си, той е извор. Следователно, той не трябва да очаква на любовта на хората. Който люби, той е разумен човек. И тогава, няма той да ходи при хората, но т ще дохождат при него. При пресъхналите чешми никой не отива; при течащите чешми, обаче, всички хора се събират. Хората се трупат около богатите, а не около беднит.
Казвате: унизително е положението на бедния, на просещия,–Не е ли по-унизително положението на онзи, който
224
краде, лъже и убива? Какво по-страшно от това, да обе-реш човека и да легнеш вечер в меко легло, завите с копринен юрган? За предпочитане е да легне човек на камък, като Якова, но да има спокойна съвест, отколкото да спи на меко, топло легло, но с смутена съвест. Дко завиете един светия с такъв юрган, той ще се разболее. Светията предпочита да спи на прост, но чист от престъпления козяк, или на зелената трева, отколкото на меки легла, напоени от грехове и престъпления. Те предпочитат зелената трева, защото тя е Божие притежание. Те с дошли на Божията земя да работят и да жи-в"бят и казват: Ние обичаме Бога, и шом сме дошли на Божията земя, ще спим върху нея. Земята не е на На-полеона, който искаше да завладее света. Тя не е нито на Бисмарка, нито на Цезаря, които искаха да оправят света. Какво остави Бисмарк на Германия? Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? Разпокъсването й. Какво донесоха видните дипломати на Русия? Опропастява-нето й. Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. – Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния – дихарма.
Ето защо, страданията и нещастията на съвременните хора трябва да се разглеждат като отклонения от разумния живот, от законит%, които Първичната Причина е поставила в живота. Следователно, страданията и нещастията имат за цел да вернат човека към първичния живот. Какъв е този живот? Той е живот на истинско знание, на вечна любов и мъцрост. При това грамадно знание, при тази велика и необятна любов, чрез които Бог се изявява, ще бъде смешно за съвременните хора, които казват, че служат на Бога, а правят малки, ми-кроскопически добрини. Някой направи едно малко добро, и всички вестници започват да пишат за него. Какво добро е това? Имената на големите благодетели на земята не с записани в Божествената книга, В Божествения свет такива благодеяния се равняват на нашите стотинки. Когато преглеждате книгите на невидимия свет, тукъ-таме, в малки графи, ще срещнете имената на не-колко само благодетели от земята, които с внесли не-колко стотинки. Тбзи неколко стотинки в невидимия свет се равняват на сто милиона наши пари. Само на сто души
225
имената са записани в книгите на Божествения свет. Кои са т-взи сто души? Които изведнъж, на цЪло са дали по сто милиона лева за никаква добра, разумна работа. Тези са истински благородните, знатните хора на земята, които са правили материални добрини. Да даде сто милиона изведнъж и после отново да започне да печели за човечеството – ето идеалът, към който всеки човек трябва да се стреми в живота си. Щом постигне този идеал, животът му ще се осмисли.
„Животът е по-драгоценен от храната."–Кой жи-вот? – Който сега жиз-Ьем. Който разбира формата, съдържанието и смисъла на този живот, той ще разбере дълбокото значение на думите, които Христос е вложил в стиха: „Животът е по-драгоценен от храната." Земе-дЪлецът тр-вбва да разбира своята нива; градинарьт трябва да разбира своята градина; ученият тр-вбва да разбира своята наука; химикът трябва да разбира свойствата на елементите; техникът трябва да разбира законите на техниката; човек трябва да разбира законите на своя орга-низъм. Изобщо, всеки човек трябва да разбира от науката, изкуството или занаята, с който се занимава. Знаете ли, коя е отличителната чърта на човека? Отличителната чърта на човека е честността. Ако обикновени-ят човек иска да стане необикновен, той трябва да развие в себе си честността. В отношенията си, в взи-манията и даванията си, той трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно изправен. Честни хора има много в България, но аз познавах един българин, който беше извънредно честен. В всички свои взимания и давания, той беше изправен до стотинка. Това не е дребнавост, но честност. Благородството в човека пък е морална чърта, която го свързва с свет, по-висок от физическия. На физическия свет човек трябва да бъде честен, а в моралния свет, като душа – благороден. Благородството седи над честността. Благородният е не само честен човек, но той остава всичко да замине от него. Той е готов на високи, благородни жертви. Същевременно, човек тр-Ьбва да бъде и милостив. Значи, човек трябва да бъде честен, благороден и милостив. Който има тези три качества в себе си, той ще бъде носител на светлина, от която всички хора ще се ползуват.
Един ден Буда срещнал един беден човек на пътя си. Той го спрел, пригърнал го, иелунал го и запо-
чнал да се разговаря с него. Като гледали това, учениците се чудили, защо Учительт им обърнал такова голямо внимание на този беден човек и Го запитали: Учителю, защо обръщаш такова внимание на този човек? Буда им отговорил: Един ден, в моето далечно минало, аз бях много гладен и се молих на Бога, но от глад едва се държах на краката си, вследствие на което не бих могъл да свърша молитвата си, да направя връзка с Първата Причина. В този момент, някъде из шубръците изкочи заек, който се хвърли в огъня, да се опече заради мене. Аз ядох от него. По този начин се укрепих и можах да сверща молитвата си, да се свержа с Първата Причина. Този заек е днешният брамин, когото виждате пред мене. Той се пожертвува заради мене.
Казвам: всеки чов1зк трябва да направи такова добро, такава жертва, която да го сверяче с Първата Причина. Това значи добро. Добро, което не свързва човека с Първата Причина, не е истинско добро. Ако се свер-жат с Първата Причина, всички хора ще живЕят помежду си тъй, както Бог изисква от тбх. Според новото учение, само онзи може да ви обича, който, преди всичко, обича Бога. И тогава, ако отидете на гости при такъв човеж, той няма да ви пита, колко време ще му гостувате, но ще ви приеме като свой брат. Колкото време прекарате при него, всъкога ще му бъдете приятен. Това не значи, че така ще приемете и онзи, който иде в цома ви да краде и лъже. Ако вълк влЪзе в дома ви, ще го приемете ли като свой брат? На вълка няма да направите нито баница, нито овца ще заколите, но първото нещо, което ще изисквате от него, е да изоре нивата ви. После, ще го заставите да пости, да се моли, да се изповяда, колко овце е изял, да се разкае, да се самоотрече от лошигб си навици и т. н. И, ако той издържи на всички тия условия и ги изпълни, тогава ще го приемете като свой брат, отдавна желан и очакван.
Значи, всичко, каквото човек прави, трябва да бъде благо за самия него и за онзи, на когото го прави. Само така човеж може да се повдигне. Същият закон виждаме и в растенията. Когато слънцето изпраща благата си, т. е. своята светлина и топлина към растенията, т я вьз-приемат и благодарение на нея израстват, велики стават.
Следователно, всички хора, които минават за велики, за талантливи, трябва с любрв да служат на Бога. Защо?
227
Т са приели от Него блага, които са ги повдигнали. Който пожелае да служи на Бога от любов, в него непременно ще се събуди известна дарба, или някакъв ма-льк талант, който постепенно ще се разраства. Щом срещна човек с ньжакъв талант, аз зная вече, кога и как е произл^зъл този талант в него. Първият плод на Духа е любовта. Само любовта носи в себе си Божествените дарби. Който работи с любов, той в една година само може да се научи да свири, като някой от виднигб цигулари. В една година само той може да напише толкова романи, колкото нтбкой от виднитъ* писатели може да напише в 20 години. Като четете романите на видни писатели, като наблюдавате живота, ще видите, че каквито способности и да се приписват на героите им, т още не са решаващи фактори в живота. Защо не са такива фактори^ Защото не се хранят още с любовта. Докато не се храни с любовта, човеж не може да бъде фактор в живота, не може да има никакво влияние в сверта. Ще кажат някои, че Наполеон е бил фактор в живота, понеже изменил лицето на Европа. Възможно е да е напра-вил това, но посочете на едно конкретно благо, което Наполеон е внесъл в света, и за което да е обезсмъртил името си. Сравнете Наполеона с Христа и вижте, какво внесе Христос в евтвта и какво – Наполеон. Христос свърза хората помежду им и ги застави да се обичат. Христос внесе любовта в света – една основна идея в живота. Наполеон внесе щеславието. Който иска да владее свЬта, той тр-ьбва да бъде силен. Христос казва: „Само разумният, само любещият човек е сил ." Такъв човек има власт, и всички му се подчиняват доброволно, както децата се подчиняват на майката, която се грижи за ттбх. Т ходят около нея, допитват се за всичко, понеже тя желае гбхното добро. Майката влага част от своя живот в децата си, и когато те растат, развиват се и учат, тя се радва, защото живЪе чрез гбх. Също такова е положението на всеки добър и велик човек, който работи за благото на другите. Трябва ли да се завижда на такъв човек? Радвайте се, че Бог се изявява чрез него. В това отношение Мойсей имаше една добра чърта, а именно: когато му казваха, че много пророци има в Израил, той се радваше. Защо? Той искаше да каже, че желае всички пророци да служат на Бога от любов» а не с насилие.
228
„Животъг е по-драгоценен от храната." Всички хора трябва да разберат тази мисъл, за да се освободят от робството на храната, от робството на парите, както и на външните условия. Не само обикновените хора, но и учените даже се влияят от временните условия на живота и казват: Без пари не може да се живее. Чов1ьк трябва да бъде богат, да има пари, да се храни добре, ако иска да живее и да се развива правилно. Питам: колко пари са нужни на човека, за да стане добър? Ако е въпрос за пари, за жилища, чов-бк може да има много такива, но те не могат да го направят нито добър, нито учен. Казано е в Писанието: „В дома на Отца моего много жилища има." Значи, на небето за всеки човек е приготвено по-красиво жилище от това, което има на земята. Но сега, бъдете доволни от тия, които имате на земята. „Животъг е по-драгоценен от храната." Затова, на всички съвременни хора по целия свет казвам да не правят високи къщи, защото н"вма да мине много време, земната кора ще претърпи големи огъвания, и от тези къщи нищо няма да остане. Всички високи къщи ще се съборят, камък н"вма да остане от гЬх. Къщите, които за в бъдеще се строят, трябва да бъдат най-много един етаж и половина високи и не много масивни, защото ще се раз-сипят. Иде време, когато земната кора ще се огъва, а заедно с нея и вие ще се огъвате. Две години преди търновското земетресение дойде при мене една позната госпожа да ме пита, какъв съвет ще й дам за строеж, искала да си строи къща. Аз й казах да почака известно време, да не бърза да си прави къща. Тя ме послуша и отложи строежа за неопределено време. Наскоро след това стана земетресението в Търново, от което много къщи пострадаха. Като мина земетресението окончателно, тя си построи нова къща, а същевременно поправи старата си къща, която беше пострадала от земетресението. Ако не беше ме послушала, тя немаше да има нито нова, нито стара къща. И двете къщи ш,еха да пострадат от земетресението.
Сега и на вас казвам: не си правете високи, масивни къщи! В време на земетресение, за предпочитане са низки, не толкова масивни къщи. Този съвет се отнася до разумните хора, които са готови да слушат, а за останалите, които не искат да слушат, никакъв съвет не давам, те са свободни да си правят къщи, каквито искат. Разум-
229
ният човек не трябва да насочва ума си към материални блага, защото уб ще го спъват в духовното му развитие. По-добре е човек да развива Божествената Любов в себе си, отколкото да придобива външни богатства. По-добре е чов-бк да усилва разумността си, отколкото физическата сила. За обяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример.
Един адепт на древността, наречен Елтамар, отишъл един ден в една местност, дето живели най-културнитъ- хора по това време. Той искал да помогне на тия хора, защото тъкмо при неговото пристигане, водата в тази местност се изгубила, и всички тамошни жители се измъчвали от голяма жажда, от суша и без-водие. Ядептът ги извикал при себе си и им казал да почакат малко, да се въоръжат с търпение, докато приложи своето знание. Той построил една хубава чешма, от която потекла чиста, студена вода. Като видЪли това, жителите на тази мЪстност се завтекли към чешмата, дето се явил голям спор, кой от гбх пръв да си нал-ве вода. Жрецът на капището се приближил към адепта и казал: Моля ти се, остави ме аз пръв да нал"Бя вода и да я занеса на своитъ* богомолци, които ме чакат да свърша молитвата си. Ядептът го запитал: Ако те оставя пръв да нальеш вода и занесеш на своите богомолци, ще станат ли по-добри? – Не зная, ще ви-дим. – Тогава и аз ще видя, да ти дам ли пръв да нал-веш вода. След това идва един учител, спира се пред чешмата и казва на адепта: Позволи ми аз пръв да налея вода да занеса на учениците си да I ият от нея, и след това да продължа обучението си. – Ако учениците ти първи пият вода, ще станат ли по-добри и разумни, ще могат ли по-добре да служат на Бога? – Не зная, нищо не мога да кажа. – Щом не знаеш, и аз се въздържам да дам първо на тебе вода. Започват едни след други да се изреждат всички ония, които имат свои обични, и да искат първи да вземат вода. Ядептът всички запитвал: Ако занесете на своигб обични първи да пият от тази вода, ще станат ли по-добри и по-разумни? – Не знаем. – Щом не знаете, и аз ще помисля, да ви дам ли първи да вземете от тази вода. Най-после пристига един генерал и казва на адепта; Моля, дайте ми път по-скоро да налЕя вода за войниците си, защото ми предстои важно сражение. Ако не пият вода, войни-
230
ците ми са осъдени на смърт. – Ако победите в гова сражение, какво благо ще допринесете на човечестеого и па своя народ? – Не злая, ще видим. – Тогава и аз ще видя, да ви дам ли вода, или не. След това адептт се обърнал към всички присъствуващи и казал: Нека свещенникът извика своитъ* богомолци тук, сами да пи-ят вода от чешмата, а не да им се носи на крака. Нека учительт доведе ученицитъ- си тук, сами *да пият вода от чешмата. Нека генералът доведе войниците си тук, да пият направо от чешмата. И започнали да до-хождат на чешмата млади и стари, учени и прости да пият от новата вода, да утоляват жаждата си. Като задоволили жаждата си, адептт се обърнал към всички с следните думи: Ето, хиляди години вече, как вие пиете вода от тази чешма, но понеже се отклонихте от правия път, забравихте Бога, извършихте ред престъпления, водата се изгуби. По Божия милост тя отново дойде, за да ви покаже, какво ви чака в бъдеще, ако не подобрите живота си и не се вернете в правия път. Мко не подобрите живота си, водата сьвсем ще изчезне, а с това ще се прекрати и вашият живот. Докато пиете вода от новия извор, никой н^ма да умре.
Сега ще направя сравнение между водата и въчния живот. Водата представя живота. Затова, именно, мнозина казват: Животът е велик извор. Казано е в Иезекиил: Ако извърши престъпление, праведният прекъсва връзката си с Бога. Дко извърши добро, гртьшникът се свързва с Бога. Връзката с Бога трябва да бъде непре-ривна. Не е достатъчно човек само веднъж да повярва, или само веднъж да пие вода от Великия Извор на живота. Той трябва непреривно да черпи вода от Него, да се освежава. Ето, и Бог постоянно работи. Той никога не спи. В този смисъл, и ние трябва постоянно да работим, да бодърствуваме. Това е възможно за съзнанието на човека. Който служи на Бога, той е вещ в своите прояви. Мко е лекар, в своята практика не ще има нито един смъртен случай. Ако лекарьт не служи на Бога, повечето от пациентите му ще умират. Съвременните хора казват, че лЪкарьт може да бъде виден, знаменит, само след дългогодишна практика. Те разбират, че в тази дългогодишна практика, той е правил много опити. Известно е, при това, на всички, че опитите могат да бъдат сполучливи и несполучливи. Същевременно те казват, че
231
за да бъде добър, държавникът трябва да е напра-вил ред погръшки, за да може от тях да извлече поука и опитности. Питам: какво научиха българите от многото войни в своето минало? Изхарчиха милиони и милиарди. Какво още научиха? Станаха упорити, твърди, като кремък, и развиха крайно критичен ум. Всички войни, които българите направиха, от началото на своето сжш,ествуване досега, се диктуваха от Сатурна, когото изпратиха да управлява България. Днес за днес един цар съществува в България – Сатурн, който с камшик я управлява. Най-размирният център в швла Европа днес е Балканският полуостров. Понеже българиттв са твърди и упорити, невидимият свтбт ги постави на огън, да се смекчат малко. Българинът е много практичен. Като правих своигб научни изследвания върху гбх, много учени българи ми казваха: Кажи ни, до какви резултати дойде в своигб заключения, за да използуваме и ние тия данни? Казвам: 12 години ми са нужни, за да събера тия данни; други 12 години, за да ги обработя и още 12 години, за да ги препиша. Тъй щото, след 36 години ще ви дам нбкои данн и – Дотогава ние ще измрем. – Които останат живи, за тях ще бъде.
И тъй, учението, което е вложено в душитъ- на хората, се предава по цтялия свтбт. Онези пък, които искат да бъдат ученици, в широк смисъл на думата, трябва да прилагат това учение в живота си. Днес има малко истински ученици, защото, като прилагат безразборно методите на окулгизъма, т1б г/бят силитъ- си. Много от ученицитъ" на запад си служат с хипнотизъм а, с внушение, каго гюдьржат, че човеж трябва да има силна воля, за да си служи с тези опити. Обаче, силната воля изисква разумност. Без разумност волята може да стане толкова твърда, че да поквари мозъка на човека. Вследствие на такава силна воля се явяват ред отрицателни резултати. Религиозните хора пък, които възприеха Христовото учение по буква, се натъкнаха на много заблуждения. Те казват, че хората трябва да бъдат милостиви, да правят добрини. Когато иска да направи добро никому, човеж първо трябва да се обърне към Бога, да запита, трябва ли да направи добро на този човеж, или не тр-вбва. И когато иска от другитъ- да му правяг добро, той пак трябва първо да се обърне към Бога, да запита, тртвбва ли да иска съдействието на другите хора, или не. Ако му
се отговори положително, тогава само той трябва да се обърне към онзи, от когото иска съдействие, с думите: Братко, аз имам добър занаят, затова те моля да ми дадеш възможност да ти услужа в нещо, за да изкарам днешната си прехрана. Яз мога и да копая, и да ора, и поезии да пиша. – Добре, аз имам дъщеря, която обича поезията. Какво стихотворение ще й напишеш? – Ще й напиша нещо хубаво за слънцето, за любовта. Следователно, човек трябва да бъде внимателен и когато дава, и когато иска.
Съвременните хора говорят за любовта, но гб още не я разбират. Те на всека стъпка се критикуват, оби-ждат и считат, че не са достатъчно оценени. Питам: Кои учени, или кои велики хора, от памти–века до днес, са били оценени? Кой поет, кой философ, кой учен досега е бил оценен, почитан или уважаван, както трябва? Всички велики хора са умрели, а телата им са изядени от червеи. Каква почите е тази? И след всичко това над гробовете на тия велики хора са съградени паметници. Тия хора може да са велики, но не са светии. Светиите не се нуждаят от паметници. В една от своите поезии, Ботев казва: „Не Ти, Боже, Който си на небесата, но Ти, Боже, Който си в сърцата," – Щом Бог е в сърцата на хората, нека тия хора Го проявят, всички да видят, че наистина Бог живее в сърцата им. Бог, Който живее в съраата на хората, тр-вбва да бъде силен: за три хиляди лева не тр-вбва да се продава, за пари не тр-вбва да се жени, нито да се самоубива. Той е господар на положението, господар на условията. Много от религиозните хора, които минават за Синове Божии, наместо да работят, да помагат на себе си и на ближните си, пода-ват ръка и просят. Срам е за човека на 20 век да се самоубива, да проси, да го оеъждат, да лежи в затвор и т. н. Срам е за тия хора да се гонят помежду си, че този верва в Бога, а онзи не в^рва. Кой вярва днес в Бога? Всички хора са безверници. Вярата изключва безверието. Някой казва, че верва в Бога. Който втурва в Бога, той ще бъде подложен на изпит. Как? Ще му кажат да продаде имането си, да го раздаде на сиромаси и да тръгне да проповядва. Този е един от начините за изпитване вврата на човека. Питам: колко души в България са готови да изпълнят тази заповед? – Дми какво ще пра-вим с жените и с децата си? – И те да дойдат съ
233
вас. – Кой ще ни храни тогава? – За това не мислете. Ще дойде ден, когато ангелът ще похлопа на сърцето на всеки човеж и ще му каже: Ти знаеш да свириш на цигулка. Вземи цигулката си и тръгни из света, да свириш на хората, да им проповъдваш. – Ами жена ми и децата ми? – Нека всеки от тьх вземе своя инструмент, бил той перо за писане, мотика, търнокоп, лопати, и всички заедно тръгнете да проповъдвате Словото Божие. Идете, дето Бог ви праща. Това значи послушание.
Казвате: Как така ние, културнитъ- хора на 20 вък, да тръгнем от град в град, или от село в село да се опозоряваме? – Че вие сега сте опозорени. Но ако тръгнете да проповядвате за Бога, от положението, в което се намирате сега, ще се повдигнете и светии ще станете. Ще работите за Великото в света, без да очаквате паметници да ви правят. Н-вма по-хубаво нЯщо от честния, от благородния, от милостивия човек. Тв са живи паметници, на които всеки тр-вбва да се кланя. По-добре е великият скулптор да извае една статуя и да я продаде на някой богат човек, отколкото да прави паметници и бюстове на велики хора и да ги излага по градините, по улиците и площадит. В дома на богатия човеж статуята ще бъде при добри условия, и кой как дойде в къщата му, ще я гледа, ще й се радва. И парите, които скулпторът получи за тази статуя, ще бъдат превернати в динамическа, в животворна сила, с която ще лъжува хората.
„ Животът е по-драгоценен от храната." Всеки ху-дожник, всеки музикант, всеки скулптор седи по-високо от своето произведение. Наука, изкуство, пое" 1я, техника – всичко това трябва да се впрегне на работа, а услуга на Бога, на Божия Дух. Ще кажете, че съвременната наука казвала това-онова. Какво казва съвременната наука, това не е важно. Мко иска да се развива, тя трябва да бъде в услуга на Божествената наука. Съвременната наука е произведение на човешкия дух; следователно, тя е наука на обикновения човеж. Обаче, истински учени са честните, благородните, милостивите хора. Т са живите- паметници в света. Каквото кажат тези хора, така е. Тьхните твърдения не търпят критика. Дойде нъжоя циганка, вземе рж-ката на човека, гледа в нея и гадае: Ти си много щаст-лив човек. Ще се ожениш за млада, красива, черноока мома. Колкото повече пари дадете на циганката, толкова
234
повече ще гадае. Тази циганка не знае, че чернооките хора създават големи неприятности. В едно варненско село две циганки ходили от къща в къща да врачуват. Един ден т" отишли в дома на една богата селянка, която имала само една дъщеря, искали да й предскажат, кога и за кого ще се ожени. Дъщерята не била в къщи. Майката им казала да влЪзат в коридора, да почакат малко, докато дъщеря й си дойде. Т видели в коридора един голям кош с брашно. Едната циганка сграбчила богатата селянка и пъхнала главата й в коша с брашното, а другата влЪзла в стаите да краде. Като взели, каквото им требвало, първата от тях освободила домакинята, после и двет- заедно си отишли. След малко дъщерята се вернала и, като видела главата на майка си цЪла побеляла от брашно, разбрала, че са дохождали циганки в къщата им.
Ще кажете, че тази жена била много глупава, дето се оставила на циганките да си играят с нея. Питам: нима вашите глави не са посипани с брашно? Днес хората се безпокоят за най-малките неща и са готови за нищо и никакво да се самоубиват. ЦЪли девет месеца вашите майки са ви носили в утробите си, а вие сте готови за един час да свършите с живота си. Вие продавате живота си много евтино, само за три хиляди лева. Обаче, не знаете, че и най-голямите ви мъчнотии не струват даже и три хиляди лева.
„Животът е по-драгоценен от храната." В живота се крие силата на човека. Да познаете Великия в своите мисли, чувства, действия, както и в проявите на своя дух и на своята душа, това значи придобиване на сила, която животът съдържа в себе си.
Сега, по случай Великъ-ден, желая на всички да превернете стария си живот в динамическа сила и да внесете в него абсолютна честност, абсолютно благородство и милосърдие. Ако внесете гЬзи три качества в душата си, вие ще придобиете онова вътрешно богатство, което представя идеал в живота на всеки човек. Само по този начин Божественият свет ще се разкрие пред вас, с всички свои възможности и богатства, с всички свои складове от хранителни припаси. Тогава за всички ще има храна, всички ще бъдат осигурени за вЪчни времена. Само така човешкият свят ще се оправи. Външният св"Ьт е оправен, но светът на човека още не е опра-вен. Обаче, всеки трябва да знае, че бъдещата култура
235
няма нищо общо с старата. Както гжсеницата няма нищо общо с пеперудата, и както пеперудата няма нищо общо с гжсеницата, така и новият живот няма нищо общо с стария. Време е вече хората да излЪзат от стария живот. Обаче, докато се приготвят новите условия на живота, хората ще се намЪрят пред кръстопът, пред дилема.
Като знаят това, Учителите на човечеството предупреждават хората, а специално своите ученици, да бързат. Времето е скъпо, деньт е равен на век. Който може добре да използува времето, той ще придобие голями богатства. Бъдещето е важно и велико. Работа се изисква от всички. Тази е единствената философия – никаква друга философия не може да ви помогне. Да мислите, че като се преродите, тогава ще работите, или че никаква нова религия ще ви спаси – това са празни работи. Освен работата, нищо друго не може да ви спаси. Освен вярата ви в Божия Дух и в Божествената наука, нищо друго не може да ви спаси. Учете се от звездит, вслушвайте се в гЬхния шепот. Т светят и тихо нашепват: Радвайте се за възможностите, които ние откриваме за вас. Ще дойде ден, когато ще се ползувате от тези възможности. Тук се готвят мЪста за вас. Ще кажете, че това са залъгалки. – За предпочитане е човек да се залътеа, отколкото да се самоубива, както е намислил младият човек, за когото ви говорих. – Ами ако след получаване на парите пак се самоубие? – Не, щом получи парит, той няма да се самоубие. В такъв случай, за предпочитане е по-малкото зло пред по-голямото. Да служиш на истината, това е най-малкото зло, което може да сполети ' овЪка. Да се отклониш от истината, това е най-голямото зло, което може да сполети човека. Сега ще дам няколко важни максими за живота. Те са следнит: животът изключва смъртта; истината изключва лъжата; мъдростта, която носи светлина и знание, изключва тъмнината и невежеството; правдата изключва всякаква неправда; милосърдието изключва насилието. Който се води по тези максими, той ще се
ползува от великите блага и богатства на живота, той ще бъде новият човек, носител на новата култура.
„Животът е по-драгоценен от храната." Кой живот е по-драгоценен от храната? Който ни е даден от Бога. Този живот струва повече, отколкото благата, които
236
земята може да ни даде. И Христос говори за този съзна-телен живот.
Сега, поздравявам всички с Възкресение Христово, като ви пожелавам да възкръснете, без да става нужда да се повтарят поздравления, като тия в Чирпан. Пожелавам ви Бог да ви проговори, но не чрез езика на чирпанското земетресение. Ще дойде ден, когато в св-вта ще стане такова земетресение, от което главите на хората ще побел-вят. Главитъ- им ще побелеят, но сърцата и умовет& им моментално ще се отворят. Тогава всички хора ще изл-взат под открито небе, под небето на Божията Любов, на Божията М^дрост и на Божията Истина. Тогава всички хора единодушно ще отправят своята благодарствена молитеа към Бога за всички добрини, които Той им е направил от създаването на св-ьта до сега.
31. Беседа от Учителя, държана на 15 април, 1928 г., София – Изгрев.