от ПорталУики
Версия от 10:58, 25 февруари 2011 на Ruana (Беседа | приноси) (Заглавие на раздел)

Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

Работна среда на електронния архив

V Младежки събор

Правата мисъл

15 юли, 5.30 ч.с.

Учителят

"Бог царува на небето.

Бог царува в живота.

Да бъде името Му благословено!"

Ще прочета първите 10 стиха от 10-та глава на Йоана.

Истина, истина ви казвамъ: Който не влЬзва прЬзъ вратата въ кошарата на овцитЬ, но прЬлазя отъ другадЬ, той е крадецъ и раз-бойникъ. (2) А който влЬзва прЬзъ вратата пастирь е на овцитЬ. (3) Нему вратарьтъ отваря; и овцитЬ слушатъ гласа му; и своитЬ овци по име зове, и ги извожда. (4) И когато изкара овцитЬ си вънъ ходи прЬдъ тЬхъ; и овцитЬ идатъ слЬдъ него, защото знаятъ гласа му. (5) А слЬдъ чужденецъ не щатъ оти, но ще побЬгнатъ отъ него: защото гласа на чужденцитЬ не знаятъ. (6) Тази притча имъ рече Исусъ; но тЬ не разумЬха що бЬ това което имъ говорЬше. (7) Тогазъ пакъ имъ рече Исусъ: Истина, истина ви казвамъ че азъ съмъ вратата на овцитЬ. (8) Всички които сж дошли прЬди мене крадци сж и разбойници; но овцитЬ ги не послушаха. (9) Азъ съмъ врата¬та: прЬзъ мене ако влЬзе нЬкой спасенъ ще бжде, и ще влЬзе и ще излЬзе, и паша ще намЬри. (10) Крадецътъ не иде освЬнъ да открадне, да заколи, и да погуби: азъ дойдохъ за да иматъ животъ, и да го иматъ прЬизо- билно.

Заглавие на раздел

Човешката мисъл върви по строго определен закон. В съвременната наука думата "закон" се употребява в смисъл на установени положения. Под думата "закон" се разбира нещо почти механическо. В Божествения свят законът е извод. Там нещата стават само по един начин. Този начин ние наричаме Божествен. В него няма никакви изключения. Във физическия свят обаче, нещата могат да стават по много начини. Вземете в художеството, например. Ако искате да нарисувате какъв и да е предмет, ще можете да го нарисувате от разни места, от разни положения, но както и да е поставен този предмет, в него трябва да има само една идея. Идеята, именно, е Божественото. Тя се разбира само по един начин.

Ще ви дам и друго едно обяснение. Ако отворите коя и да е съвременна книга, написана на един от модерните езици, или пък вземете една стара книга, написана на някой от старите езици, ще имате три начина за четене: първо ще започнете да четете отляво към дясно, според правилата на бялата раса, или арийската раса. Щом дойдете до семитите, ще започнете да четете отдясно към ляво. Дойдете ли най-после до някой от старите народи, четенето започва отгоре надолу. Някои може да запитат, защо днес се чете именно отляво към дясно? На основание на същия закон някои хора работят с лявата ръка, а други - с дясната. Та казвам: законът представлява разумен извод от нщата. Те могат да се направят, или да се съпоставят само по един идеен начин. Съвършенството на човека седи в това, човек да достигне до една идея, която да не търпи никаква корекция, и да я постави на своето място. Това е правата мисъл.

Сега хората питат, какво нещо е правото. Казват, че правото е относително. Абсолютно право е онова, което има пълен израз, а относително право е онова, което не е намерило своя абсолютен израз. Когато се взима някой музикален тон тъй, както си е, той включва в себе си всички необходими вибрации. Този тон е пълен. Но ако се вземе един непълен тон, неговата чистота ще бъде накърнена, той не е чист тон. Някой певци не могат да пеят както трябва, защото липсва нещо в тона им. Малко певци има в света, които могат да пеят хубаво. Почти всички имат по един малък дефект. Онези хора, които са свикнали да слушат оперно пение, мислят, че е много красиво. Не, в оперното пение няма онази дълбока, възвишена музика. Ако пред един хипнотизиран човек дрънкат тенекия и му кажат, че това е музика, той може да схваща в дрънкането някаква музика, но така ли е всъщност? Вам се вижда чудно това нещо, но трябва да знаете, че животът е пълен с такива примери. Слухът на човека може да се изопачи тъй, както може да се изопачи и човешката мисъл. Наблюдавайте състоянието на ония съвременни пияници, които пият и тракат с чашите на масата. Какво чуват те в това тракане? - Музика. "Трак-трак" - удрят се чашите и се изпразват една след друга. За тях това е нещо подобно на Бетховеновата музика. Те мислят, че излизат тонове. Един, двама, трима, четирима, петима и повече души тракат с чашите. И в туй тракане те чуват някаква музика. Питам сега: каква музика може да има в тракането на десет чаши? Ако двама пияници пият и след това чашите се изпразват, какво печелят? Кой пияница досега е станал музикант? Колкото пияниците са могли да станат музиканти, толкова и онези, които са изопачили своята мисъл, могат да постигнат нещо. Изводите ще бъдат същите.

Човек трябва да се домогне до онзи велик закон, който определя човешката мисъл. За мисълта ще имате само едно понятие. Докато допущате две възможности в ума си, не можете да мислите правилно. Вие можете да допущате в ума си не само две, но и много възможности, обаче трябва да знаете, че в мисълта има само един начин, по който може да се изрази идеята. Съвременните мислители определят, какво нещо е жената, и какво нещо е мъжът. Наистина, има естествени качества, които характеризират мъжа и жената, но как ще определите, какво представляват те по същество? В български език думата "човек" изразява понятието "мъж". Мъж е само онзи, който носи светлина. Щом кажем "свещ", подразбираме вече една идея. Свещ е само това, което издава светлина и може да гори. И мъжът се отличава по светлината си. Няма ли светлина, не е мъж. Той трябва да мисли. Във всяка мисъл трябва да има светлина. И всяка мисъл, в която няма светлина, не е мисъл. От това гледище ние определяме и какво нещо е жената. Всяка жена, в мисълта на която няма топлина, не е жена.


В съвременната наука се казва, че има студена светлина. Вярно е това, но светлината не може да бъде студена, понеже туй, което носи радост в себе си, има и светлина, и топлина. Следователно, в това отношение животът започва с топлината. Мисълта започва със светлината. Тук имаме два велики закона, които действат едновременно в живота. Законът на светлината не е закон на топлината. И законът на топлината не е закон на светлината. Затова, когато говорим за топлината, трябва да разбираме само един закон. Топлината може да се изрази само по един начин. Всяка топлина, която не изгаря, нито гори, а стопля, е правилна топлина. Всяка топлина, която изгаря, не е топлина. Същият закон се отнася и до светлината. Всяка светлина, която дава знание за човека, е светлина. Всяко знание, което не възгордява човека, е знание. Всяко знание, което възгордява човека е болезнено състояние. Всички хора, които се гордеят, че знаят нещо, това са психически болни хора. Всеки човек пък, у когото няма гордост, се намира в здравословно състояние. Какво представлява гордостта? - Тя е шилест връх, на който едва ли може да стои една муха. Питам: колко души могат да стоят на този шилест връх и да се разговарят приятелски? - На този връх постоянно ще има спор, кой къде да седне. Днес един ще се качи, утре друг ще се качи, ще има едно постоянно брожение, една вечна борба. Гордостта всякога има за цел високия връх. Тия разсъждения са необходими за всеки ученик.

Сега ще кажете: човек не може ли да живее без да учи? - Може да живее и без да учи, но ще мяза на говедо. Който не се учи е четвероного животно. Щом искате да бъдете човек, можете да вървите по два пътя: или по пътя на топлината, или по пътя на светлината. Това са двата пътя, по които човекът на земята трябва да мине. Всички казват: сърцето на човека трябва да бъде топло. Да, но трябва да топли, но не и да изгаря. Умът на човека трябва да свети, но не и да ослепява. Някои казват: силната светлина ослепява човека. Вярно е, но трябва добре да схванете мисълта. За коя светлина се разбира това? - За физическата, за материалната светлина. Някои казват, че Божествената светлина ослепявала. Не, това е лъжливо положение. Аз не зная, как хората са дошли до този извод. Други казват: Божествената светлина е недостъпна. Тази светлина е недостъпна само за невежия, понеже не знае пътя към светлината. Всеки, който е дошъл до Божествената светлина, знае, че тя е достъпна. Това пъкъ че Божествената светлина ослепявала човека, е измислица на черното братство. Това е толкова вярно, колкото когато някой каже, че човек не се дави в голямата вода. Да, там, дето човек се дави, рибата не се дави. Този извод прав ли е? Рибите давят ли се във водата? Следователно, когато някой прави извод, че човек може да се удави във водата, това не е абсолютна мисъл, това не е права мисъл. Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нещата. Другите неща още се бълникат. Какво нещо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете в него половин килограм хубав пясък. Когато шишето е в покой, всичките частици на пясъка са наредени по един определен ред. Взимам след това шишето, разклащам го. Питам: можете ли да определите где е отишла всяка пясъчна частица? Кой закон определя къде отива всяка една частица? Частиците постоянно се изместват. Каква наука може да има в бълникането на пясъка? Ако състоянието на нашата мисъл е прилично на бълникането на пясъка в едно шише, мислите ли, че това е философска мисъл? Мислите ли, че това е права мисъл? - Не. За да извадите някаква мисъл от това бълникане, вие трябва да турите пясъка в едно органическо общество, дето всяко пясъчно зрънце да дойде на своето място, като жива клетка, която да расте и да се развива по един систематичен начин. Мисълта на съвременната бяла раса, това са пясъчните зрънца в шишето, които постоянно се местят, постоянно се бълникат. И децата могат да мислят така. И те, като вземат шишето, тъй могат да разместват песъчинките, че да минат за виртуози. Турете пред някое дете една хубава латерна, то ще завърти дръжката й и ще засвири. Дайте на някое дете един грамофон и то ще свири на него. Има един стар българин, просяк, който стана цял виртуоз в най-скоро време. Как? - По-рано свиреше на цигулка, просеше по улиците, но като не можа да обърне вниманието на минувачите, купи си един грамофон, с няколко хубави парчета от Бетховена, от Моцарта, тури грамофона в една кошница и тъй проси по улицата - свири на минувачите. Но това не е негова мисъл. Да разполагаш с чужда наука, това не е учение.

Българинътъ казва: "С чужда пита помен не става". Какво подразбира чуждата мисъл? Чуждата мисъл всякога остава чужда. Тя е неправилна мисъл. Когато кажем, че някоя мисъл е правилна, подразбираме, че тя е достояние на всички разумни хора. Щом всички разумни хора могат да възприемат една мисъл, тя е Божествена. Не могат ли всички да възприемат една мисъл, тя не е правилна, не е права мисъл. И тъй, Христос казва: "Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата, той е крадец и разбойник". Оттук ние изваждаме същия закон: "Истина, истина ви казвам, всеки, който не мисли правилно, той е крадец и разбойник". Защо? Защото всички престъпления в света започват от кривите мисли, от кривите положения. Първо: ние трябва да изопачим ума на човека, за да можем да изопачим неговото сърце. Второ: ние трябва да изопачим сърцето на човека, за да изопачим неговия характер, неговите действия. Следователно, щом се явят две изопачавания, ражда се едно престъпление. Всяко престъпление се прави от баща и от майка. Изопачаването на ума е дело на бащата, изопачаването на сърцето е дело на майката, а всеки изопачен волев акт е детето. Щом допуснем една неправилна мисъл в ума си, тази мисъл непременно ще съответства на едно желание, което ще бъде подобно на мисълта, защото подобното с подобно се търси. Вълк за овца не се жени, нито овен се жени за вълчица. Жаба за риба не се жени, нито риба за жаба, макар и двете да живеят във водата.

Сега от всичко това, вие вземете само туй, което може да схванете. Развратният живот е изопачен живот. В този живот се изопачава свещената човешка мисъл. Понякога вие мислите, че разбирате живота, а при това сте нещастни. Това не е разбиране. То е само надзъртане в гънките на живота. Някой казва: аз разбирам, защо страдам. Не, ти не разбираш, защо страдаш. Ако разбираш защо страдаш и от какво страдаш, ще се излекуваш. Да кажем, че като вървите по пътя, падате на една, или на друга страна. Казвате: аз се препънах. Защо паднахте? - Не знаете причината. Ако при всяко падане и спъване вие можете да намерите съответстващата причина, досега щяхте да изправите живота си. Спъването в живота не е физически акт, то е умствен акт. Всички спъвания започват от ума. Например, вие се спъвате от мислит: дали трябва да правите добро, или не; трябва ли да правите зло; много ли, или малко трябва да ядете; да кажете ли Истината тъй, както си е, или да кажете малко, само част от нея? Вие казвате: не може да се каже цялата Истина. Тъй е, цялата Истина не може да се каже, но какво подразбирате под думите: "цялата Истина"? Това е права мисъл.

Човек не може да изпие всичката бистра вода, която тече по лицето на земята. Ти можеш да накараш някой човек да изпие само една чаша вода, но не всичката. Никъде в света не е казано, да се говори цялата Истина. Истината не може да бъде цяла. Щом туриш пред нея думата "цяла", това подразбира един физически акт. То вече не е Истина. Казвам: пълната Истина. Истината не може да бъде пълна. Тя не е шише, което може да се напълни. Истината не може да бъде нито цяла, нито пълна. Следователно, вие туряте на Истината определения, качества, които тя не съдържа в себе си. Само човекът на правата мисъл има Истината в себе си. Казвате: правата Истина. Истината не може да бъде права. Вие можете да говорите в обикновения живот, "права Истина, цяла Истина, пълна Истина," но ако разбирате Истината, ще я разберете без да е пълна, без да е цяла, без да е права. Ако започнете да мислите така, всички ще заспите. Кога заспиват хората? Ще оставим въпроса за спането настрана. То е явление, което трябва да се обясни научно и правилно. Няма да се спирам върху спането и почивката.

Казват: духовният човек трябва да одухотвори физическите прояви на живота. Да се стремиш да одухотвориш материалното, то е все едно да одухотворяваш сенки. Една сянка може да бъде малка, може да бъде и голяма. Обаче, каква наука има в сенките? Сянката може ли да бъде органическа? Защо са сенките в света? Често говорите иносказателно: да има сенчица! Значи, в този смисъл, сянката е приют, прибежище. Във време на голяма опасност, все трябва да има някаква сянка. Туй се разбира под думата "сянка" в преносен смисъл. Какво представлява сянката? - Отражение на нещата. По същия начин и идеит имат свое отражение. Туй е правилно обяснение за сянката. Щом сянката е отражение, то всяко отражение може да се увеличи, може и да се смали. Понякога ние говорим и за Любовта, че се увеличава и намалява. В действителност Любовта, сама по себе си, не се увеличава, но тя се увеличава тъй, както водата в една река се увеличава. Самата вода не се увеличава, но се увеличава количеството на движущите се частици. Количеството на движущите се водни частици може да се увеличи, но количеството на водата абсолютно не може да се увеличи. Количеството на водата в природата е точно определено. Водата, взета като израз на живота, нито се увеличава, нито се намалява. Но тъй, както сме поставени в сегашния органически живот, от гледището на относителната наука, животът може да се увеличава. Под "увеличение на живота", ние трябва да разбираме "прииждане на живот". Прииждането на живота показва, че нашата мисъл е правилна. Докато има прииждане на живота, мисълта е права. Вие всякога знаете, дали вашата мисъл е права, или крива. Всеки от вас знае, дали това, което върши е право, или не. Той знае, че това или онова негово действие не е право, но се извинява. Понякога той съзнава, че постъпката му не е права, но в дадения случай не може да я поправи. Запример, има гениални певци, които пеят много хубаво, но случи се, няЬкой от тях отива вечерно време с компания тук - там, пие студена вода, простудява гърлото си и после не може да го контролира, не може да пее. Той знае, как трябва да изпълни дадено парче, но не може да контролира своето гърло, не може да влада своя ларинкс. Защо? - Той пил винце, пил ракийца, ял сладолед и други подобни.

Та когато казвате, че не можете да мислите правилно, аз разбирам, че сте ходили в някое кабаре, или в кръчма, или в някое публично място и там сте злоупотребили с ваши ум. Природата казва: "Това, което правиш, не е правилно. Биенето на съвестта не е нищо друго, освен изобличаване от великия закон, който казва, че мисълта ви в даден случай не е правилна, т.е. не е в съгласие с него. Вследствие на това, човек усеща известно мъчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господ прощава само на тия хора, които се учат да мислят правилно, за да създадат в себе си характер. Докато не се създаде у вас характер, не може да бъдете учени хора, не може да бъдете видни хора, не може да бъдете талантливи хора. Нямате ли абсолютно правилна мисъл, нищо не може да стане от вас. Ако мислите, че има друг път, по който можете да придобиете знание и да постигнете нещо, вие ще успеете във всичко това толкова, колкото една гарга може да изпее едно от творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде някой да ми доказва, че според закона на еволюцията, жабата щяла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говорим правилно! Частта може ли да бъде като цялото? Като част, тя може да бъде цяла, но не може да замести цялото.

Ще ви представя тази мисъл по-ясно. Може ли да поставим земята на мястото на слънцето и по този начин да осветлява цялата слънчева система, както това прави слънцето? - Не, тя може да бъде само едно малко светило. Следователно, всички непълни прояви на мисълта съставляват части, положения на правата мисъл. Докато една права мисъл дойде до своето местоназначение, ще мине известен път и ще направи ред комбинации. Всичките нейни фази ние наричаме стремежи към проява на правата мисъл. Като дойде една мисъл на своето място, в своя пълен израз, тя вече е права мисъл. Ето защо, всички ония частични схващания, частични положения на правата мисъл ние наричаме философски твърдения. Докато дойдете до правата мисъл, вие един ден ще бъдете философ, втори ден ще бъдете първокласен глупец. Кой човек наричаме философ? - Онзи, който има права мисъл. Всеки човек може да бъде или глупец, или философ. Казвате: малко са умните хора. Не, не са малко. Те са точно толкова, колкото трябва. Всеки човек, който се стреми към правата мисъл той някога ще бъде мъдрец. Не е мъдрец онзи, който има само външно благообразие: бяла брада, дебели вежди, очи спокойни, но всичко виждат и разбират. Очите на онзи, който не мисли правилно, са подвижни, навсякъде мърдат. Същото нещо е и в живота: онзи човек, който знае своето място, върви спокойно към посоката, към целта си. Онзи пък, който не знае мястото си, ще погледне на едно място, на второ, на трето, на четвърто, на пето и т.н.

Сега мнозина от вас питат: как ще се поправят моите работи? Аз съм закъсал малко, не мога да уча, не мога да се моля. Казвам: научи се да мислиш правилно! С това аз разбирам закона, според който Бог казва: "Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите". Когато внесете в себе си правилната мисъл, като ставате сутрин, трябва да мязате на един добре опънат тъпан.

Ето обяснението, което ще ви дам за този тъпан. Като си легнете вечерно време, отгоре на тъпана има събран прах от деня. За да се освободите от този прах, трябва да повикате барабанчика да тупне с пръчицата си върху тъпана и да го изчисти. Кой е този барабанчик? - Това е правата мисъл. Щом станеш сутрин, като удариш на тъпана един, два, три пъти, всичкият прах, всичките лъжливи положения в живота, всички неразположения, всички криви образи ще изчезнат. Затова казвам: удари тъпана! Казвате: ами дали тъпанът е опънат добре, по всички правила? Аз говоря за живите тъпани, които стават за музика. И през всичките векове тъпанът е бил най-старият инструмент. Той е баща на всички инструменти. Първоначално музиката е започнала с тъпана. Окултният ученик трябва да има хубав тъпан, скрит от всички погледи, а не, кой как дойде, да го показва. И когато той не може да разреши някой въпрос, да вземе пръчицата и да удари тъпана. Тъпанът ще издаде известен тон, който ще ви помогне в разрешението на въпроса. Не искам да окарикатурите тази мисъл. Това е окултен закон.

Учениците на окултната наука имат известни методи, чрез които могат да си въздействат и да въздействат. Като ви говоря за тъпана, това ви се вижда смешно. Няма нищо смешно в това. Излезе някой оратор да говори, турят му една чаша вода. Защо? - Гърлото му засъхва. Какво трябва да прави той? - Той трябва да удари тъпана, да глътне три пъти вода. Тъпанът показва, че мисълта е започнала да работи. Водата като премине през гърлото, промива го. Много пъти, като засъхне гърлото на някой оратори, те загубват своята мисъл. Засъхването на гърлото показва, че мисълта е пресъхнала. Човек, който мисли право, вода не пие. Докато пием вода при говоренето, това показва, че нашата мисъл не е права. Да не извадите сега извода, че за да бъде мисълта ви права, не трябва да пиете вода. Христос казва: "Когато се научиш да мислиш правилно, живата вода ще потече". Тогава пиенето на вода няма да бъде механически процес, да се приема само външно. Когато мисълта ви стане правилна, тя ще донесе живата вода, от която трябва да пием. Това е закон, това е символ. Когато се говори за символите, те имат един вътрешен смисъл, който трябва да проучаваме. Когато казвате, че няма да пиете вода, аз подразбирам, че само умрелите не пият вода. Но като се научим да мислим правилно, живата вода ще дойде отвътре, и животът ще се изрази в своята пълнота. Ето защо, всички трябва да живеем духовно.

Какво разбираме под духовен живот? Ще ви дам следния пример: двама души живеят заедно, обичат се и се разбират. Единият от тях се сърди на другаря си, че той не обича само него, а обича и други хора. Тази обида, това сърдене има интересен психологически произход. Аз разглеждам тия отношения по същество, принципално. Често и бащата е недоволен от майката, че тя обича повече сина, отколкото него. Дъщерята е недоволна от майка си, че майката обича повече брата. Синът е недоволен от бащата, че той обича повече дъщеря си, отколкото него. От какво произтичат тия недоволства? - Това показва, че тия отношения още не са духовни. Ако бащата може да обича дъщерята, той може да обича и сина. Синът трябва да се радва, че бащата като обича сестрата, ще обича и него. Същото е и за сестрата. Но щом синът е недоволен от това, че бащата обича повече сестрата, опасността седи другаде, а именно: ако дъщерята е глупава, тя непременно ще застави бащата да й предпише голямата къща. Следователно, в тия отношения, именно, се заражда едно вътрешно състезание. Понякога и вие, учениците, не се обичате. Защо? - Ще ви кажа Истината. Ако някой от учениците е по-способен, другите не го обичат, страх ги е да не ги засенчи. Какво нещо е засенчването? - То значи, че хубавата къща ще се предпише на него, или пък, той ще заеме хубавата служба, той ще стане пръв министър в България, а другите ще станат писари. Защо трябва да се плашите? Ако си някой гениален скулптор, ще изкараш своята статуя пред света и ще видиш, че ще се намерят разумни същества, които да я оценят. И ангелите, които се занимават със скулптура, изпращат своите произведения на оценка в света. Кои са техните произведения? - Растенията - цветята и дърветата. Ето защо, когато птичките кацват върху някое дърво, т дават мнението си за този скулптор. Ние казваме: чуруликат си тия птички! Не, те скачат от клонче на клонче и дават своето мнение.

Сега, ние сме дошли в света, да дадем своето мнение за онова, което Бог е направил. За да дадеш мнението си, трябва да имаш правилно схващане на нещата. Всяка сутрин, като ставаш, трябва да разбираш, защо днес изгря слънцето. И аз ви питам: защо днес изгря слънцето? За кого изгрява слънцето? Ще кажете: слънцето изгрява за всички. Да, слънцето изгрява за всички, но изгрява и специално за някого. Когато аз говоря за високия идеал, за първия лъч, разбирам тоя изгрев, който се схваща само от този, който има права мисъл. Когато започнеш да мислиш правилно, ще видиш този изгрев. Не можеш да видиш изгрева от някоя долина; не можеш да го видиш и от назъбените върхове. Ти можеш да видиш пълния изгрев само от най-високия връх, дето няма никакво засенчване. Когато видиш този изгрев, няма да имаш илюзията, че слънцето върви от изток към запад, но ще го видиш по периферията на един кръг. Някой мислят, че слънцето изгрява отгоре и отива долу, под земята. Това е пътят на видимото слънце, но то е илюзия.

Този закон е верен и по отношение на вашата мисъл. Вие трябва да знаете, в каква посока се движи правилната мисъл. Щом дойдете до правата мисъл, до този велик закон, ще усетите мощ, самоувереност в живота. Като казвам, че трябва да бъдете самоуверени, подразбирам да бъдете твърди. Твърдият човек не упорства, но в него има едно вътрешно постоянство - никой не може да измени неговите убеждения. При това, неговите постъпки са много хармонични, никой не може да го застави да прояви най-малкото престъпление в мисълта си. Понякога могат да дойдат неправилни мисли в човека, но не трябва да се допущат в съзнанието, в твоята святая святих. Не туряй нито една изопачена мисъл в твоето Божествено съзнание! Отвън могат да дойдат хиляди такива мисли, но ти не си отговорен за тях. Често съм привеждал следното положение: ти можеш да оставиш птичките да се въртят около главата ти, но никога не ги оставяй да направят гнездата си върху твоята глава. Оставиш ли ги, ти вършиш престъпление по отношение себе си. Лошите мисли могат да се въртят около главата ти, но никога не ги оставяй да правят гнездата си в ума ти, в съзнанието ти и да мислиш, че животът ти трябва да бъде такъв.

Заглавие на раздел

Вие искате да ви обичатъ. Онзи, който ви обича, трЬбва да вижда нЬщо идеално въ васъ. Защо хората се разлюбватъ? Щомъ този, който ви обича, забЬлЬжи, че нЬкоя ваша мисъль е непраВилна, любовь¬та му постепенно намалява. ВслЬдствие на това, отношенията на хората ставатъ неправилни, като пЬсъчнитЬ частици въ шишето. При първото бълникане любовьта изчезва; при второто - хората не могатъ повече да се срещнатъ. Правата мисъль е необходима при ис¬тинското приятелство, при истинската любовь. Туй трЬбва да знае¬те! НЬкой пжть казвате: никой не ме обича. Това е лъжлива мисъль. Щомъ имашъ правата мисъль, всЬки ще те обича. Азъ турямъ правата мисъль като подкваса на Всички наши прояВи. КждЬ турятъ подква¬сата? - Въ добрЬ сВарено млЬко. СлЬдоВателно, щомъ имаме праВата мисъл, ще туримъ тази подкВаса Въ млЬкото и ще имаме хубаво подквасено млЬко. И тогаВа, отъ това гледище, идеята ви за Бога ще бжде слЬдната: Богъ е образецъ на правата мисъль. Това е мЬрка. Заговоримъ ли за Него, всичко върви надобрЬ. Вие може да кажете, че Богъ е абсолютенъ, че Той е извънъ врЬмето и пространството. Това сж философски обяснения за Бога. Правата мисъль владЬе пространст¬вото; правата мисъль владЬе врЬмето; правата мисъль владЬе всичко. Тя е господарь на всички прояви въ живота, на всички способности. Талантъ, гениалность, святость, всичко се управлява отъ правата мисъль. - Тя е абсолютно мощна, тя всичко твори, всичко създава. Вънъ отъ нея всички нЬща сж като пЬсъчинкитЬ въ шишето, а въ нея се съдържа цЬлия Козмосъ, хармонично развитъ. Сега ви показвамъ правия пжть чрЬзъ мисъльта. Искате да бждете художници. Какво ви трЬбва? - Имайте правата мисъль. Искате да бждете музикантъ. Искате да бждете гениаленъ. Какво ви трЬбва? - Да имате правата мисъль. Когато говоритЬ за музиката, трЬбва да имате права мисъль. Какво е писалъ Бетховенъ, Бахъ и другитЬ, тЬ още не сж авторитети за онази висша Божествена музика. ТЬ прЬдставляватъ засега форми на музиката. Истинската музика трЬбва да бжде идеалъ, стремежъ и за тЬхъ. Щомъ се спремъ до Бетховена, ние сме Бетховеновци. Щомъ се спремъ до Баха, ние сме Баховци. Щомъ се спремъ до Шопена, ние сме Шопеновци. Не отри- чамъ тази музика, но казвамъ, че тия музиканти не сж имали въ себе си правата мисъль, която създава правата музика. Ще ви питамъ: какво нЬщо е музиката? Щомъ дойдете до правата мисъль ще видите, какво нЬщо е тонъ. Ние говоримъ за музиката на ангелитЬ, но си ги прЬдставляваме съ китари, съ цигулки, съ зурли, тжпани. Това е човЬш¬кото свирене. Какво ще прЬдставлява единъ такъвъ оркестъръ? Понеже тжпанътъ е образецъ на музиката, той трЬбва да участвува въ оркестъра. Тжпанътъ е зърно, затова ще го посЬешъ въ земята. Тия зрънца като израснатъ, ще започнатъ да даватъ своитЬ плодове. Тогава ще разберешъ, какво нЬщо е тжпанъ. Той изразява единъ вжтрЬшенъ процесъ. Вие не може да имате истински тжпанъ, докато не мислите правилно. Кое е характерното въ тжпана? - Неговата кржгообразна форма. Като се разбере неговата форма, ще дойдете до правилнитЬ тонове въ правата мисъль. ОнЬзи отъ васъ, които сте дошли до единъ кръстопжть, както и цЬлото човЬчество, за да излЬзете отъ това положение, трЬбва да имате права мисъль. За Бога говоримъ, искаме да бждемъ спасени, искаме да бждемъ добри, но не можемъ да постигнемъ това безъ правата мисъль; не можемъ да бж¬демъ учени безъ правата мисъль; не можемъ да познаемъ Бога безъ правата мисъль. Сега, у васъ се раждатъ противорЬчиви мисли, казвате: какво ще направимъ съ сегашния си животъ? Вие много обичате сегашния г си животъ, треперите за него. Какво ще правите съ него? Ще ви кажа. Но разбирайте ме правилно. Единъ младъ момъкъ билъ много талантливъ, но бЬденъ. Ходилъ съ скжсани дрехи, съ скжсани обуща, съ пробита шапка. Единъ богатъ човЬкъ обиква този талантливъ момъкъ и му купува хубави дрехи, обуща, шапка. Какво ще направи младиятъ момъкъ съ старитЬ си дрЬхи? Практическиятъ животъ ■ лесно разрЬшава този въпросъ. Той съблича старитЬ му дрехи, измива го, и туря новитЬ. Да облЬчешъ новитЬ дрехи, подразбирамъ да промЬнишъ не само външнитЬ форми, но и вжтрЬшнитЬ. ДрехитЬ ; иматъ за цЬль да запазятъ най-първо топлината на тЬлото. Питамъ: при новитЬ дрехи човЬкъ ще изгуби ли топлината си? Защо човЬкъ не обича съдранитЬ дрехи? Защото топлината излиза отъ всЬка дупка. Въ това отношение, всЬка неправилна мисъль е една скжсана дреха. | Топлината на живота излиза изъ дупкитЬ. Имашъ ли правата мисъль, тя е новата дреха, която запазва топлината. Христосъ казва: "Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прЬзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ". Азъ ви казвамъ: ако вие не влЬзете прЬзъ вратата на правата мисъль, всички сте крадци и разбойници. Обаче, който влЬзе прЬзъ вратата на коша-рата, той е пастиръ на овцетЬ. Това е правилното схващане на този стихъ. Влизате ли прЬзъ вратата на правата мисъль, вие степастири на овцитЬ, и овцитЬ ви познаватъ. Тогава ще заживЬете възвишенъ и благороденъ животъ. Това пъкъ, каква е обстановката на живота, нЬма значение. Вие лесно ще се справите съ голЬмитЬ трудности на живота, ще ги прЬнасяте леко и приятно, както онзи опитенъ плувецъ, който знае да плува. Бори ли се той съ вълнитЬ? - Не, той леко и хубаво плува. Така и вие, нЬма да се борите, нЬма да се спъвате въ вълнитЬ на живота, нЬма да се давите. Сега азъ се приближавамъ къмъ едно механическо положение на живота, не само за да ви насърдча, но да ви дамъ едно силно оржжие, съ което да боравите въ живота си. Правата мисъль е най-силното оржжие, съ което вие може да воювате. По-силно оржжие отъ правата мисъль нЬма. НЬкой казва: човЬкъ може да съгрЬши. Не, човЬкъ, който има права мисъль, никога не грЬши. Вие може да измЬните вашето положение, може да се качвате и да слизате, но това още не опрЬдЬля вашето положение. ЦЬльта, която имате въ ума си, опрЬдЬля вашия животъ. Въ новото учение е важна правата мисъль. Моето учение е правата мисъль, която е абсолютна, безъ никакви погрЬшки. Имате ли правата мисъль, съ нея ще турите здрава основа въ живота си. Тогава и отношенията ви ще бждатъ нормални, между васъ ще се установятъ отношения на взаимно почитане и уважение. Всинца искате да ви обичатъ. Не е само това, но човЬкъ въ себе си има скритата мисъль да бжде едно малко божество. ЗабЬлЬ- жете, че и у най-малкитЬ дЬца, на 5-6 мЬсеца, има такова желание. То заповЬдва, дава разпореждания на майка си. Казва и: "Ти ще станешъ отъ леглото си, ще се облЬчешъ, ще направишъ това-онова". И майка¬та се намира въ чудо. Младата мома, докато не е женена, казва: какво ще се занимавамъ съ малкитЬ дЬца? Да, но ако тази мома има правата мисъль въ себе си, тя никога нЬма да се свърже по единъ неестественъ начинъ. ЧовЬкътъ на правата мисъль обича, люби, има общения съ живи сжщества, но въпроса за женитба, въ този обикновенъ смисълъ на думата, не сжществува за него. СъврЬменната женитба е изразъ на материалната култура. Женитбата днесъ е единъ търговски дого- воръ, отживЬлъ своето врЬме. За свЬта тя е полезна, но хората, които иматъ правата мисъль, могатъ да влизатъ въ общения, да живЬятъ въ името на Бога. Питамъ: каква ще бжде любовьта въ новото учение? Сегашната любовь е биене на тжпанъ, а бждещата Любовь ще бжде свирене на Бетховенова музика, на най-хубавитЬ му класически творби, напримЬръ, деветата симфония. Сегашната любовь мяза на човЬкъ, облЬченъ въ скжсани дрехи. Бждещата любовь мяза на човЬкъ, облЬченъ съ нови, хубави дрехи. Бждещето учение ще бжде свободно отъ всЬкакъвъ страхъ, отъ всЬкакво безпокойствие, отъ всички страдания. У човЬка ще настане едно вжтрЬшно спокойствие. Вие казвате: днесъ ние не сме такива, каквито бЬхме едно врЬме. Не, и сега вие сте точно такива, каквито бЬхте едно врЬме. НЬкога бЬхте неизлюпени яйца, а сега сте излюпени яйца, проявявате вашето естество. Едно положение е вЬрно: човЬкъ всЬкога се проявява такъвъ, какъвто е. Той иска да бжде добъръ - добъръ е. Иска да бжде лошъ - лошъ е. Въ съврЬменния животъ има голЬмо влияние закона на наслЬдственостьта. Той не е Божественъ законъ. Той е законъ на кармата. Кармата опрЬдЬля първото отклонение, което човЬкъ е направилъ по отношение на правата мисъль. Сега ние страдаме отъ кармическия законъ. СлЬдователно, като се повърнемъ къмъ правата мисъль, ние ще имаме, казано въ християнски смисълъ, Божията благо- датъ. Що е благодатьта? - Дихарма или повръщане къмъ първото естествено състояние на правата мисъли. Да имашъ правата мисъль, значи да имашъ благодатьта на Бога, да си подъ НеговитЬ крила. Щомъ имашъ неговото благоволение, ще имашъ благоволението и на всички разумни хора, които мислятъ. Сега, като ме слушате, ще се намЬрите въ едно стълкновение и ще кажете: разбирамъ, какво е правата мисъль. Вие сте се изпоплашили. Азъ не ви давамъ цЬлъ човалъ съ жито, давамъ ви само едно житно зрънце да го турите въ джоба си, като ви кажа по кое ВрЬме да го посЬете. СлЬдъ като го посЬете, вие ще имате възможностъта да станете богатъ човЬкъ. Ще посЬете житното зърно споредъ правилата, безъ да се грижите, какво ще стане съ него. ПосЬйте това зърно! То разбира законитЬ, които го управляватъ, вие нЬма защо да се грижите за него. Та поставете правата мисъль въ ума си, и тя ще се прояви. Вие мислите, че е трудно да имате правата мисъль. Казвате: какъ ще се справимъ съ стария животъ? НЬма какво да се справяте съ стария животъ. Новиятъ животъ, който иде, самъ ще се справи съ стария животъ. НЬма какво да се чудите. ВсЬки старъ листъ на дървото ще се прЬмахне отъ новия. Новото ще замЬсти старото. СтаритЬ листа ще изгниятъ, ще се всмукнатъ отъ коренитЬ и отново ще се прЬвърнатъ въ своето първично състояние. Казвамъ: освободете се отъ вжтрЬшнитЬ заблуждения! Колкото години още и да живЬете, ако сте безъ правата мисъль, нещастни само ще бждете, но не и щастливи; разочарования ще имате, но не и очарования. И сега, дойде нЬкой при васъ и гледа само разрушения. ТЬлото се руши, очитЬ се рушатъ, ушитЬ се рушатъ, всичко се руши. Казвате: какво ще занесемъ съ себе си на небето? Когато Христосъ казва: "Събирайте богатства да небето", Той подразбира да носимъ въ себе си правата мисъль. Отъ това гледище, правата мисъль ще ви даде сила да прЬодолявате всички мжчнотии въ живота. НЬкой отъ васъ иска да лЬкува другитЬ хора. Не, никой никого не може да лЬкува, ако нЬма правата мисъль. Вие не можете да говорите, ако нЬмате правата мисъль. Да говоришъ, азъ разбирамъ да нЬма никаква излишна дума въ говореното. Въ многото говорене грЬхътъ е неизбЬженъ. НЬкой отъ васъ никакъ не говорятъ. Други много говорятъ. Трети пъкъ криво говорятъ, а малцина право гово¬рятъ и право мислятъ. ВсЬки трЬбва да започне да говори правилно, да внесе правата мисъль въ ума си. Въ това отношение, всички ще имате за образецъ правата мисъль. Всички ще имате за образецъ Бога. ЧовЬкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. СлЬдователно, когато се научите да мислите правилно, ще видите този образъ. Той ще внесе голЬма радость въ душитЬ ви. Писа-нието казва: "Когато ме потърсите съ всичкото си сърдце, ще ме намЬрите". Само съ правата мисъль ще намЬримъ Бога и ще придоби-емъ своето спасение. СъврЬменнитЬ хора, както и тия отъ миналитЬ вЬкове, се плашатъ и плашили отъ правата мисъль. ТЬ мислятъ, че като дойдатъ до правата мисъль, ще трЬбва да напуснатъ живота. Не, нЬма да напуснашъ живота, но ще го прЬобразятъ. Ако си овчарь, и живЬешъ въ проста колиба, щомъ имаихъ правата мисъль, ще си нап- равишъ по-хубава. ОвцитЬ си ще хранишъ по-добре, ще имъ дадешъ по-голЬма свобода. НЬма да ги колишъ, а само млЬкото имъ ще взимаихъ. Ако пъкъ си градинарь, ще си направишъ най-хубавата гра-дина, съ най-хубави круши, сливи и други плодове, съ най-хубави извори. Музикантъ ли си, ще имашъ най-хубавия инструментъ, ще свиришъ най-добрЬ. Художникъ ли си, ще рисувашъ най-добрЬ. Тогава ти ще разбирашъ смисъла на звЬздитЬ, ще имашъ хубави, свЬтли посЬщения отъ сжщества на други слънчеви системи и ще се разговаряшъ съ тЬхъ. Животътъ ти ще се осмисли. Казватъ нЬкой, че това сж заблуж¬дения. Не, ако е въпросъ за заблуждения, именно при сегашното положе¬ние, въ което живЬемъ, се намираме и прЬдъ най-голЬми заблуждения. По-голЬми заблуждения въ свЬта отъ сегашнитЬ никога не сж сжще- ствували. Ние сме като оня актьоръ, който прЬдставлява на сцената царь. Той туря царската корона, намЬта царската мантия, ходи, разхожда се налЬво-надЬсно съ своя скиптъръ, и като погледне къмъ публиката, казва: "Царь съмъ азъ, да знаете!" Да, той е сЬнката на царя. Като слЬзе отъ сцената, публиката казва: "Този актьоръ изигра добрЬ своята роля". Той мисли, че е царь, обаче, той е царь само въ драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трЬбва да слЬземъ отъ сцената, не играемъ правилно ролята си. Сега вие ще се намЬрите прЬдъ друго противорЬчие и ще каже-те: отъ толкова години като живЬемъ, не можахме ли да намЬримъ правата мисъль? Правата мисъль прЬдставлява сборъ отъ живи сжще-ства, на които трЬбва да се даде пжть, изходъ, тъй както, ако водата на едно езеро не изтича, ще застои и ще се развали. Обаче, ти си разуменъ човЬкъ и като придобиешъ правата мисъль, ще дадешъ изходъ на водата въ това езеро. Тя ще започне да се движи и да полива твоята градина. Докато нЬмаме правата мисъль, нашата градина ще бжде суха. Когато дойде правата мисъль въ тебъ, тя ще отвори крана на твоето езеро, и водата му ще протече прЬзъ твоята градина. Тогава пжтьтъ ти ще бжде покритъ съ цвЬтя и плодни дървета. Това наричатъ усмихВане на щастието. Щастието може да дойде само по единъ начинъ - по пжтя на правата мисъль. То бЬга отъ насъ, защото знае, че сме хора неВЬжи и нЬма да го оцЬнимъ. То е най-красиВата мома, която казва: "Азъ ви познавамъ, вие ще ме оцапате, затова бЬгамъ отъ васъ". Като намЬримъ правата мисъль, щастието нЬма да бЬга вече отъ насъ. То ще се обърне съ лицето си къмъ насъ и ще тръгне подирЬ ни. Дръжте тази идея въ себе си! Христосъ казва: "ВсЬки, който не минава прЬзъ вратата на кошарата, крадецъ е и разбойникъ е". ВсЬки, който нЬма правата ми-съль, крадецъ е и разбойникъ е. ВсЬки, който има правата мисъль, вли-за прЬзъ вратата на кошарата. Тогава всички условия, всички блага на живота ще те познаятъ и ще дойдатъ при тебъ. Днесъ благата бЬгатъ отъ насъ. Правата мисъль е ключътъ на щастието. Ще работите за придобиване на правата мисъль. Азъ искамъ всички да бждете герои. Герой е човЬкътъ, който може да бжде мжченикъ. Това не значи, че той самъ трЬбва да прЬдизвиква мжченията, но да бждемъ готови да минемъ прЬзъ най-голЬмитЬ мжчнотии, за да добие правата мисъль. Надали другъ нЬкой пжти ще имате по-благоприятни условия отъ сегашнитЬ, за да намЬрите правата мисъли. Много пжти сте се занимавали съ този въпросъ, но не сте го разрЬшили. Всички хора, които сж завършили своята еволюция, или които сж добили смисъла въ живота, сж минали все по този пжть. Азъ ви говоря за правата мисъль по този начинъ, защото вие сте физически хора. Духовното говорене е неразбрано; свЬтското говорене е разбрано. СвЬтскитЬ хора се разбиратъ. Казватъ: да се разберемъ! НЬма да се разберете. Казвате: да идемъ на разходка! Сега вече се разбирате. Казвате: да мислимъ право! - Не знаемъ, какво нЬщо е правото мислене, трЬбва да прочетемъ нЬкой философъ. Може да се прочетатъ всички съврЬ- менни философи, но тЬ сж засегнали правата мисъль отъ различни гледища, затова и помежду си сж въ стълкновение. ТЬ сж говорили за врЬмето и пространството, за отношенията, за мЬркитЬ, обаче, ви¬наги иматъ различни понятия. Никой философъ до днесъ не е далъ една разумна максима. ВсЬки философъ, който не приема Бога като една абсолютна единица, не може да мисли право. СлЬдователно, Богъ е абсолютенъ. Той е единицата, максимата, съ която трЬбва да мЬримъ всичко. Той е началото, Той е конецътъ. Безъ Бога не може да дойде благото въ живота. Любовъта въ живота не може да дойде безъ Бога. Богатството въ живота не може да дойде безъ Бога. Здравето въ живота не може да дойде безъ Бога. Сиромашията иде безъ Бога. ГрЬхътъ иде безъ Бога. Всички блага въ свЬта идватъ чрЬзъ Бога. Любовь, Истина, Мждрость, Кротость, Въздържание, ТърпЬние, Прилежание - всички тЬзи добродЬтели идватъ само чрЬзъ Бога. Ти никога не можешъ да усвоишъ, каква и да е добродЬтель, ако нЬмашъ въ ума си Бога. НЬкой отъ васъ сте вече въ положение да разберете идеята за правата мисъль и ще я приложите въ малъкъ размЬръ. Споредъ менъ, пробийте най-малката дупчица съ една игла, и вашиятъ идеалъ ще се постигне. Не пробиете ли такава дупчица, отъ васъ нищо не може да стане. НЬкой казва: азъ ще пробия най-голЬма дупка. Това не е философия. По-добрЬ пробийте най-малката дупка и оставете врЬме- то да образува по-голЬмата дупка. Вие отворете водомЬра, за да мине първата капка, а тя по-нататъкъ сама ще си отвори пжть. Вие оставете за правата мисъль най-малката дупчица, и тя сама ще си пробие най-хубавия пжть за живота. Правата мисъль е нЬщо живо, тя сама е животъ. ВлЬзе ли при васъ, започва вече да твори. Най-доб- риятъ слуга, най-вЬрниятъ приятель е правата мисъль. Тя е животъ, любовь, здраве, смисълъ. И тъй, вие сега ще се стараете да постигнете това поло¬жение. Вие имате една изопачена мисъль, казвате: нима ние не сме влЬзли още въ духовния животъ? Азъ не се интересувамъ отъ това. Азъ искамъ сега да влЬзете по новия начинъ. Азъ ще ви вкарамъ вжтрЬ. Какъ сте влЬзли? Може да сте влЬзли прЬзъ плета - това не е влизане, то не ме интересува. Вие ще влЬзете съ менъ, азъ ще ви покажа, какъ трЬбва да се влЬзе. Казвате: досега не сме ли влЬзли? Вие сте до коша¬рата, но вжтрЬ въ кошарата не сте още влЬзли. Казвате: толкова години вече, какъ вЬрваме въ Христа! Азъ не искамъ да ви обезсърдча- вамъ, но това е дълбокото вжтрЬшно разбиране на великия законъ. Правата мисъль трЬбва да влЬзе прЬзъ вратата, като приятель. Тя трЬбва да седне на стола и да се разговаряте съ нея разумно. Започнете разискванията си съ правата мисъль. НЬкой искатъ да знаятъ, какви сж разбиранията имъ за нЬщата. Тъй, както ви гледамъ, вие имате стари разбирания. Вие говорите, но то е биене на тжпанъ. НЬкой се докачи, не е съгласенъ съ мнението на другитЬ за Бога. Не, за Бога трЬбва да имате само едно разбиране. Какво нЬщо е Богъ? Азъ наричамъ вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране. ЦиганитЬ, запримЬръ, нЬматъ никакъвъ Господь, никаква религия, никаква наука. ТЬ сж изпждени, пропаднали ученици отъ окултната школа. Ние не се занимаваме съ циганитЬ, тЬхъ ще оставимъ настрана. Азъ взимамъ думата циганинъ като прозвище на пропадналъ, на лЬнивъ, на лъжливъ човЬкъ. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля бобъ - виждалъ разни образи. - Никакъвъ образъ нЬма. Да гледашъ на кафе, това не е наука. Да врачувашъ на бобъ, това не е наука. Ще ви приведа единъ примЬръ за единъ персийски ходжа, когото жена му произвела гледачъ. Казва му тя: "Стани гледачъ, за да се оправятъ работитЬ въ живота ни"! Той и казва: "Не разбирамъ отъ това изкуство". Най-послЬ, тя го убЬдила да стане гледачъ. Първиятъ день той успЬлъ въ прЬдсказанията си. На втория день дохожда единъ човЬкъ при него, носи лисица въ едни гащи и го пиша: "я ми кажи, какво нося въ гащишЬ?" Името на ходжата било Чаширъ. На турски чаширъ значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: "Веднъжъ Чаширъ, т. е. лисица на пазари, втори пжть Чаширъ на пазаръ, докато го хванатъ". ЧовЬкътъ, като го слушалъ, казалъ си: "Ето, позна, че нося лисица". И така прочулъ се той за гледачъ. По едно врЬме крадци влизатъ въ двореца на шаха и ограбватъ всичкитЬ му богатства. Викатъ ходжата и му казватъ да открие крадцитЬ. Той казва на жена си: "Отиде ми главата! Ти ми създаде най-голЬмата бЬда въ свЬта. ДЬ ще намЬря тия крадци." Той поискалъ отъ шаха 30 деня срокъ, докато намЬри крадцитЬ, а въ това врЬме да си оплаче сждбата. Взима съ себе си 30 зърна отъ царевица и отива въ една гора. СЬда подъ едно дърво и слЬдъ като залЬзло слънцето, отдЬлилъ едно отъ царевичнитЬ зърна и си казалъ: "Ето първиятъ день мина". КрадцитЬ, понеже знаЬли, че той е добъръ гледачъ, изпратили единъ отъ тЬхъ да слуша, какво ще говори. Като чулъ, че ходжата си казалъ "единъ мина", помислилъ си: "позна ме, че азъ съмъ единъ отъ крадцитЬ". Вториятъ день ходжата пакъ отдЬлилъ другото зърно и си казалъ: "Ето, и вториятъ мина!" Чулъ го вториятъ крадецъ и си казалъ: "И мене позна!" И така ходжата си отдЬлялъ всЬки дени по едно зърно и броялъ изминалитЬ се дни, а крадцитЬ мислили, че тЬхъ брои. Затова, отиватъ -при него и му казватъ: "Молимъ ти се, ще ти дадемъ всичкото богатство, само да не ни издадешъ!" Тъй се прочулъ той за виденъ гледачъ. Това не е гледане, това е едно приятно съвпадение на нЬщата. Азъ не искамъ да бждете като този гледачъ. Това е само едно приятно забавление. Правата мисъль, обаче, е Божествена, положителна наука, която ще внесе новото въ душитЬ ви. И тъй, казвамъ на младитЬ: този е седмиятъ съборъ. Тази година ще се опрЬдЬли насоката въ живота ви. Всички искате да турите една Божествена основа, върху която ще градите. Турите ли такава основа въ живота си, само тогава ще може да работимъ, само тогава ще можемъ да се разбираме.