Права мисъл, чувство и говор
Като се изучава т проявит и характерите на хората, виждаме, че от най-старо време досега има нещо, по което т си прили-чат. Приликата се заключава в това, че в всички времена – минали, сегашни и бъдещи, хората се радвали и скърбъли, радват се и скърбят, ще се радват и скърбят. Всички усилия, които чов-вк преви, имат за цел да си създаде повече радости, а по-малко скърби. ВеЬки иска да увеличи радостит, а да намали скърбитв си. ВСБКИ иска да живЕе, но животът не се създава. Той е резултат на нещо. Който разбира живота като резултат, радва се; който не го разбира, скърби.
Хората скърбят и се радват на малки работи. Ако не харесаш обущата на нЪкого, ти му причиняваш скръб; ако ги харесаш, причиняваш му радост. Той обул модерни, гЬсни обуща и очаква хората да ги харесат. Какво особено има в неговитт» обуща ? Преди всичко, тт> не са негови. гТекой одрал кожата на животниг, друг я ощавил, трети изработил обущата, а той си мисли, че са.
- ) II. Послание към Тимотея, 1 гл.
230
негови. При това, той пренебретеа естестве-нитв си обуща, които природата му дала, и се радва на изкуственит, направени от човвш-ка ръка. Ако става въпрос за естествени обуща, и животнитв имат такива. Разбиране е нежно на човека! Понвкога хората стра-дат от това, че не турили една запетая или точка на мвстото й, или не произнесли една дума правилно. Малка е погрeшката, но последствията й са. голвми. Същият закон се отнася и към идейния свят. Там не се позволява никаква погрeшка. Докато не си дошъл до идейния савт, можеш да пра-виш погрвшки. Влвзеш ли в този свЬт, никакви погрвшки не се допущат. Значи, на простия е позволено да грвши; обаче, на образования не се позволяват погрвшки.–Какво да се прави тогава? – Ще бъдеш вни мателен, да не грвшиш. Ако направиш нъкаква погрвшка, ще плащаш. Как ще се разбереш с чужденеца, ако не знаеш неговия език ? Колкото по-добре знаеш езика му, толкова по-лесно ще се разбереш с него и ще намвриш теми за разговор. Ти искаш да се разговаряш с Христа. Как ще се разговаряш с Него, ако не знаеш езика Му? Ако отидеш при Христа и започ-неш да Му разправяш за изпитанията, които си имал на земята, Той нвма да те разбере. – Защо? – Защото всичко това му е известно. Христос знае, че си пропадал на изпититв си; знае, че си уволняван по нв-
231
всопко пъти от служба, но иска да чуг нещо, жоето не Му е известно. Той иска да чуе нещо интересно, особено, което само ти знаеш. Всички хора са пропадали на изпититв си, всички са. били уволнявани от службит си. Кажи нещо особено, специфично, което има отношение само към твоя живот. Христос ще те изслуша внимателно и щз те разбере. Геройство се иска от съвременния чо-вък, лесно да понася всичко, което се случва в живота му. Разучен герой ще бъдеш, за да различаваш същественото от несъщественото, да знаеш, за какво да се жертву-ваш. Музикантът се жертвува за музиката, но тя е резултат на нещо. Като изучава музиката, той се домотеа до онова, коего се крие зад нея. Днес лесно се свири на различни инструменти, но голями усилия е направил човешкият ум, докато създаде инструментите. Интересно е, кое го е навело на идеята, да даде една или друга форма на инстру-ментит, да направи струни от чървата на животнит, да ги съчетае в известно отно-шгнне, да създаде нотит и т. н. Днес всъ-ки музикант чете по нотит и свири. Сбърка ли една нота, хармонията се нарушава. Истин-ският музикант не трябва да прави гръшки. Ако направи една-две погръшки, ще се извини, но трябва да внимава, да не повтаря погрвш-кит си. Като вземе цигулката, той започва да свиш! произведенията на великитв музиканти, а после свири и свои произведения. Той
232
изпълнява и чуждит, и своит произведения с любов. Разбиране има той.
Като се говори за музиката, старият бъл-гарин ще каже: „Цигулар къща не храни". Обаче, всЬка радост и скръб се придружава с музика. Значи, музиката е необходима в живота. Без музика животът верви по-мъчно. Който знае да свири, лесно се справя с мъчно-тиит си. Добрият цигулар употребява голт>-ма част от времето си в свирене. Не се по-стигат лесно нъщата. Десетки години ще ра-ботиш в областта на музиката, докато ста-неш добър музикант. Следователно, десетки и стотици години трябва да живееш добре, за да придобиеш добрия живот. Казва се, че човек се ражда добър, гениален, та-лантлив. Наистина, доброто, гениалността се наследяват, но ако не работи върху себе си, чов-вк ще изгуби онова, което е вложено в душата му. И гениален да си, ще работиш по няколко часа на ден, за да проявиш гениалността си. И добър да си, ще работиш над себе си, да проявиш доброто. Човек иде на земята да се учи, да придобие нещо съществено. Следователно, ти си ученик и ще учиш добре. Учительт ще те изпитва и ще определи, каква бележка ти се пада. Ако получииг двойка или тройка, ще се вернеш у дома си неразположен. – Кой е виновен за това ? – Ти сам. За да не получаваш слаби бележки, ще учиш добре, ще различа-ваш същественото от несъщественото №
235
ще го прилагаш. Знание без приложение остава мъртво.
Красив е чов&шкият живот. В него има нещо ценно – усилието, което духът прави. Днес всички се радват на науката, на музиката, на изкуството, но това са постижения на хиляди и милиони хора, които са работили преди нас Гол-Ъми усилия е напра-вил колективният чов&шки дух, докато създаде това, от което днес се ползуваме. Че-теш Свещената книга и се сверзваш с живота и дейността на онйзи, които са били преди тебе; виждаш усилията, които са правили, и се поучаваш от гЬх. Знанието е богатство, събрано от хиляди години. Си-нът се ползува от богатството на баща си, без да мисли, колко негови дЪди са го събирали. Мъжът дойде на объд и веднага съда да яде. Ако е взискателен, започва да търси недостатъците на яденето: лукът бил прегорен, сольта била малко и т. н. И това е възможно, но защо той не прецени труда и усилието на жената ? Тя сама ще види по-грешката си и ще я изправи.
Какъвто е физическият живот на чо-въка, такъв е и духовният му живот. Докато гръши на земята, ще гръши и в духовния свет. Обаче, както изправя земния си живот, така ще изправи и духовния. Трябва ли тогава ти да се произнасяш, че еди-кой си не живЬе добре? Той сам ще види лошото в себе си и ще се изправи. Че нъ-
234
кой човек имал лош език, не говорил хубаво – това е негова работа, той сам ще изправи езика си. Наистина, говорът, езикът е музика, и всеки трябва да изучава тази музика. Силата на човека се заключава в говора. Велико изкуство е говорът. Който може да говори, всичко ще постигне. На земята хората се разбират чрез говора, а в духовния свет – чрез мисълта и чувствата. Следователно, който може да говори добре, той е истински човек; който мисли право, той е ангел; който чувствува право и носи любовта, той е серафим или херувим. Ако не мислиш, не чувствуваш и не говориш добре, ще ти пишат единица.
Три нъща са нежни на човека: права мисъл, прави чувства и правилен говор. Щом придобие ГБЗИ нЬща, той става щасг-лив. Ето защо, който иска да бъде щастлив, първо, трябва да се научи да говори добре, после – да мисли и да чувствува право. Правата мисъл усилва паметта, закрепва здравето. Същото се постига с правит чувства и правилен говор. Никой не може да бъде щастлив, ако мисълта, чувствата и говорът му не са прави. Правата мисъл, правото чувство и правият говор са наука, която се постига при усилена работа. Векове и хиля-дилвтия ще я изучават и пак ще остане нещо ненаучено. Както е приятно да ядеш, така е приятно да изучаваш науката за правата мисъл, правото чувство и правия говор. Кое
235
същество, като яде десетки години наред, се отегчава от яденето?' Разумнит същества са. предвидили яденето като една от приятни-т забави в човешкия живот. Приятно е на човека да яде вкусно сготвено ядене. Кой ще готви, не е важно. Никога жената готви, а никога – мъжът. Който е по-добър майстор, той готви. Добре е и мъжът да знае да готеи, та от време на време да отмъня жената. И двамата трябва да бъдат добри майстори готвачи.
Това са положения, които трябва да се преведат на разбран език. Добре е човек да знае, как се готви; още по-добре е да знае да мисли, чувствува и говори право. Това са качества на живота. Това е готвене в духовния живот. Добре е за нас, когато хората мислят и чувствуват право; добре е за тях и ние да мислим и чувствуваме право. Приятно е да ни се говори сладко, но приятно е и на другит да им се говори сладко. Това са прости работи, но щастието на човека се заключава в простите работи. Мнозина пишат и говорят за щастието, като първа крачка в човешкия живот. Т не говорят толкова за любовта, колкото за щастието.
Кой човек е щасглив? Щастието е сверзано с безличния живот. Който е излъзъл от своята личност, само той може да бъде щасглив. За щастливия благото на всички хора е негово благо; и неговото благо е достояние на всички. И погръшкит на хората са негови
236
погр&шки. Щастливият не се обижда, не мисли за себе си, не се поддава на отрицателните прояви в живота. Тъй щото, докато сте в личния живот, не можете да бъдете щастливи» Личността е временна. Като отидете на онзи свтл, нищо нт>ма да остане от вашата лич-ност. Да мислите, че и на онзи свят ще носите личността си, това е все едно, коньт да мисли, че като влЪзе в човешкия свят, ще запази формата си. Ако коньт иска да стане ученик и да живЕе при хората, трябва да се откаже от своята форма. Иначе, никой няма да го пусне между хората. Как ще седне коньт на чин? Как ще слуша учителя, който преподава на ученициг си?
Съвременните хора се интересуват от духовния свт>т, но се страхуват, да не из-губят сегашната си форма и да се обезли-чат. Вврно е, че ще изгубят формата си, но тя не е същественото. За физическия свЬт тя е необходима, но за духовния св&т се изисква нова форма. Красив е духовният свт>т. Там ще видите н^Ьща, за които не сте предполагали, че съществуват. Който влЬзе в духовния свет, трЬбва да съблече физическата си дреха. – Голи ли ще влЪзем? Да не се загубим ? – Голи ще влезете, но няма да се загубите. Един прост човек отишъл на баня и, като вид-вл, че всички хора се събли-чат и влизат голи в кжпалнята, уплашил се да не се загуби между тЬх. Затова, преди да влЬзе, той верзал един конец на рж-
237
ката си, да се познае между другит. От време на време поглеждал конеца на ръката си и казвал: Аз съм, не сьм се още загубил. Според меке, няма опасност да се загубиш, но важно е, дали ще те пуснат в банята. Там приемат само здрави хора. За болнит има друга баня. Който иска да влъзе в духовния свет, трябва да спазва известни правила. Първото основно правило е да бъдеш здрав. Това е правило и за физическия свет.
И тъй, в който свет и да влъзеш, първо трябва да бъдеш здрав. Здравето се обуславя от три основни правила: да ми-слиш, да чувствуваш и да говориш добре. Като влъзеш в банята на физическия свет, ще ти дадат три билета: да мислиш право, да чувствуваш право и да говориш добре. Ако нямаш тези качества, не можеш да влъзеш в банята. Привилегия е за човека да влъзе в банята на живота, да се оклше, да остави нечистотиите си там и да излъзе чист. Банята е символ на чистота. Като влъзеш в банята, ще съблъчеш нечистнт си дрехи и ще се оклшеш. След това ще об-лъчеш нови, чисти дрехи и ще влъзеш в Божествения свет, да изучаваш проявит на Божественото. Който се окжпал вед-нъж, трябва да пази чистотата си. Не я ли пази, трябва наново да отиде на баня. Скъпо се плаща за една духовна баня. Един билет струва 22 мил. английски лири стерлинги. Като
238
влъзеш в банята и се оюкпеш, ще ка-жеш: Една баня ми е достатъчна. Много естествено, не е лесно да платиш втори път такава голяма сума. Като знаете това, не губете чистотата си. Ведаъж сте се очистили, пазете се, да не се оцапате. Изгубите ли чистотата си, много време трябва да мине, да забогатеете, за да платите таксата на банята. Ще кажете, че трябва да намерите начин, да влъзете в банята. Това е изкуство. Да намъриш начина, по който да постигнеш желанията си, това значи, да си готов вече за банята. За веЬко нвщо има специфичен начин. На цигулка ще свириш по един начин, на пияно по друг начин, на китара – по трети начин. Ако ггЬеш, ще пееш по особен начин; ако четеш, пишеш , учиш, ще приложиш пак специфичен начин. Ако не намЪриш съответния начин за постигане на желанията си, ще се мж-чиш, ще се трудиш и, в края на краищата, ще се обезвериш и отчаеш.
И тъй, начинът, по който ще се домог-неш до банята на живота, се заключава в следното: права мисъл, право чувство и право говорене. Щом намъриш начина за постигане на желанията си, бъди доволен и благодари на Бога, че можеш да мислиш , да чувствуваш и да говориш. Каквото нещастие да ти се случи, бъди доволен, че можеш да мислиш, да чувствуваш и да. говориш. Като говориш добре, ще бъдешъ
239
между хората; като мислиш право, ще бж-деш между аагелитв; като чувствуваш право, ще бл^деш между херувимиг и серафимитк Какво поголямо благо можете да очаквате от това?
Помнете: Правата мисъл ще ви сверже с ангелите, т. е. с напредналите същества на един от възвишените светоЕе. Правите и добрите чувства ще ви свержат с херу-вимит и серафимитв, които поддържат свещения огън на живота. Добрият говор, красивата реч ще ви сверже с напредналите същества на земята. Постигнете ли това, нищо друго не ви трябва. Зад мислите, зад чувствата и зад говора е небитието. Изгубите ли мислите, чувствата и говора, всичко сте изгубили. Смисълът на живота се крие в мислитй, чувствата и словото. Казано е в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе Богъ". Значи, светът е създаден чрез Словото. И рече Бог, и светът се създаде. Радвайте се на всичко, което сте наследили.
„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога. И Словото бе Богъ".
– Божият Дух носи всичките блага на живота.
30. Утринно Слово, държано от Учителя, на 26 април, 1936 г. 5. ч. с. София. – Изгрев.