Преглеждане на кода на Права обхода и права постъпка, 24.08.1934

[[Младежки окултен клас]] - ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]-[[1935]])

[[КНИГА: Права обхода и права постъпка]]

==ПРАВА ОБХОДА И ПРАВА ПОСТЪПКА==

Ще прочета само един стих от трета глава на Притчите: гл. 4, ст. 18

"По пътя на праведния е като видело на разсъмване, което свети все повече и повече докато стане съвършен ден."

Има няколко начини за разбиране на живота. Всички вие живеете, но не разбирате защо живеете. Чувствувате, че живеете, но какво е вашето предназначение, какво можете да постигнете и какъв ще бъде крайният резултат, това ви е непознато. Ако ви запитат каква е вашата програма за днес, точно не знаете. Всички мислите, като излезете от клас да закусите. Някои от вас пък няма да закусват по единствената причина, както постъпва войникът. Той става сутрин и първата му работа е да грабне оръжието и чака да извърши това, което му се заповяда. Който не е войник, той няма да пипа пушката, но ще чака за друга някоя работа. Искам да обърна вниманието ви върху обходата и постъпките в живота. Какво разбирате под думите: "Човек трябва да се обхожда добре и да постъпва добре"? Разликата е такава, както между един цвят и един зрял плод. Кое е за предпочитане? Цветът или плодът? Може ли плодът да дойде преди да е дошъл цветът? Вие предпочитате плода, но плодът зависи от цвета. Тогава, в какво седи цената на плода? – Че има опитността на цвета и плюс нещо отгоре. Значи, плодът се е научил нещо от цвета. Цветът е възприел всичката енергия, а плодът я обработил. Цветът носи и възприема енергията, а плодът я обработва. Какво трябва цветът да научи от плода? Кой от кого трябва да се учи? Бащата от сина или синът от бащата? Учителят от ученика или ученикът от Учителя?

Ще се спра върху някои много елементарни работи. Това, което начертах тук, трудна ли е? Всеки от вас може да я направи. Има ли някой, който да не може да я направи? Има ли нещо невъзможно за човека, нещо, което да не може да направи? Тук всичко е възможно. Можете ли да обясните какво се крие в този чертеж, в тези линии? [[Файл:MOK13-14-01-1.gif|ляво]]Налучкайте сами! Това може да представлява рафтове на библиотека, на които са поставени книги. На раздели по автори или по стойност са наредени тези книги? Докато тези книги са на рафтовете, те струват милиони, но щом се извадят, сами за себе си рафтовете не струват. Ако вие извадите мислите и чувствата от човека, какво съдържание ще има човек? Човек е подобен на тези рафтове, без книги, те не струват нищо, човек без добри мисли, чувства и постъпки не струва нищо. Друго сравнение. Имате една книга. Цената на книгата от какво зависи? От броя на листата ли? Една книга може да има няколкостотин листа, но ценността й зависи от съдържанието, което е вписано в тези страници. Ако откъснете страниците и тя остане само с двете корици, колко може да струва? – Сто лева най-малко. Ако вземете от библиотека една, две и повече книги, а не ги връщате и това го правите няколко пъти, какво ще стане с тази библиотека, как трябва да постъпят с вас служителите там? При един добър християнин дохожда съседът му, да иска пари на заем. Християнинът казва: "Аз не съм свикнал да давам пари на заем, но ето ключа от моята каса и когато ти потрябват пари, взимай си колкото искаш." Съседът взел ключа и повече не го върнал. След две години донася ключа и казва: "Няма повече пари в касата." – "Няма нищо, в касата няма пари, понеже ти само си вземал, а нищо не си внасял." - "Ами сега?" – "Когато се научиш и да туряш по нещо в касата, тогава ще има, иначе ще си остане празна."

Вие от кои сте? – Взимате пари и не туряте нищо в касата или взимате и туряте? Ако само взимате и не туряте, за какъв човек ще минете? Ако по същия начин взимате от книгата всеки ден по нещо, а не туряте нищо, ценността на книгата ще се изгуби.

Вие знаете ли къде е поставен знакът на вашата доброта? Къде е поставен знакът, нишанът на вашата добродетел, на вашата разумност, на вашето безстрашие, на вярата, надеждата, любовта, на Любовта към Бога? Казвате, че имате Любов към Бога. Това не е вятър, не е лесна работа. Това, което наричате любов към Бога, е само едно състояние на чувствата и то е ценно, но не е от тази Любов. Всяко нещо си има свой център.

Де се намират очите ви, на кое място са те? - Ще кажете, че очите се намират в основата, в корена на носа. Носът къде се намира? А ноздрите, с които дишате? А устата? Защо природата е поставила очите под челото, а не над челото? Защо е поставила носа над устата, а не под устата? Когато искате да махнете нещо от себе си, накъде движите ръката си? – Навътре или навън? А когато искате да вземете нещо? Следователно, за да се разбере една мисъл, трябва да изучавате нейната практическа страна. Тогава и мисълта е ценна. Когато хлебарят има хляб на масата си, той е ценен, когато няма, той изгубва цената си. Какво прави тогава? - Замесва нов хляб. Той опича хляба, но не изяжда целия хляб, оставя само един хляб за себе си, а останалите 999 задържа за ближните. При това положение минава за добродетелен. И всеки, който влезе при него, ще си остави своето препоръчително писмо, срещу което ще вземе хляб. Как ви кредитира фурнаджията? Срещу писмото, което му давате, той ви дава хляб. Това писмо има отгоре печат – 5 лева. Книжни или сребърни? Колко струва един сребърен лев? – Седем лева. А един златен?

Имате един хляб, гледате го, но колкото и да го гледате, докато не си хапнете от него, не може да се ползувате. Ако вземете част от него и го сдъвчете, веднага ще се ползувате от неговата сила. Ако не направите опита, няма да добиете разположение. Разположението показва, че сте направили една приятна работа. Всяко неразположение показва, че или не сте яли, или не сте мислили, или не сте дишали. Щом сте неразположен, ще знаете, че не сте изпълнили едно от тия три положения. Гладният е неразположен, защото не е ял. Работата лесно ще се поправи. Четвърт хляб и неразположението ще изчезне, ще се смени с разположение. Ако пък сте обезсърчени, трябва да знаете де се крие причината – в стомаха, в дробовете или в мозъка. Това значи: умът ли е причината за обезсърчението, сърцето или волята? Според вас как е? Често човек се обезверява, когато не може да свърши една работа. Не можеш да си движиш ръката, това те обезсърчава, от слабостта на волята идва обезсърчаването, от слабостта на ума идва обезверяването, а от слабостта на сърцето произтича безлюбието. Когато умът ти не работи, ти се обезверяваш. Вярата си ще я повдигате с ума си. Учениците Христови казвали на Христа: "Придай ни вяра". По кой начин ще им предаде вяра? Ако гладният дълго време не е ял хляб, ръцете и краката му заслабват и не може да работи, обезсърчава се. По кой начин ще се възстанови неговата надежда? Ще му дадете време да се съвземе, да се окуражи, за да работи.

Ще ви дам пример за човек, който се е обезверил. Имате човек с вързани очи. Той иска да ходи, но се страхува да върви. В страха има обезверяване. Какво ще направите, за да спасите този човек от страха? Трябва ли да го хванете за ръка и да го водите? Ако го водите, ще минете за добродетелен човек, но това постоянно не може да бъде. Ще заспите, кой ще го води тогава? – Въпросът е разрешен частично. Остава да му махнете превръзката. Мъчно може да се махне превръзката, защото сложно е превързана. Тя е толкова сложно вързана, че само кармично може да се развърже.

Всяка книга трябва да се върне и постави на място на рафтовете. Всяка ваша идея, всяко чувство и постъпка да се поставят по местата им, точно там, където първоначално са били поставени. Ако разместите местата на книгите, после има да се лутате по рафтовете да ги търсите. Понякога така се обезсмисля вашият живот, че не го разбирате. Искате да ви почитат. За колко неща могат хората да ви почитат? Кога могат да имат високо мнение за вас? Как се добива това мнение? – Той трябва да има добра воля, добро сърце, никога да не се обижда, да има добър ум, че да дава умни съвети, да дава само истинни сведения. Човек не трябва да разнася, кой какво рекъл, да не скарва хората помежду им. Никога да не разнася непроверени слухове. Често вие младите се поддавате на неверни слухове. Казвате: "Еди кой си ме мрази". Защо? Нищо не му е казал, но го погледнал накриво, не го погледнал както трябва. Това е лъжливо впечатление. Как трябва хората да се поглеждат? Кой е най-добрия начин, по който хората трябва да се поглеждат хубаво? Когато стане въпрос за добро поглеждане, първо човек трябва да си даде отчет в себе си какво значи добрият поглед.

Молите се на Бога, но в това време мислите нещо лошо, смятате ли, че Бог ще отговори на молитвата ви? Молите се, но сърцето ви е нечисто или не постъпвате добре, тогава Бог ще отговори ли на молитвата ви?

Отивате при някого да се молите да ви даде нещо, гладен сте, но си казвате: "Този човек е професор, но надали ще ми даде и пет лева." Като мислите така, наистина няма да ви даде и пет лева. Нищо не сте свършили за Господа, а искате да ви послуша, да ви чуе Господ. Досега само сте яли и пили и нищо не сте плащали. Божествената книга е пълна с борчове, яли и пили, нищо не платили, пълна е с обещания и бели лъжи. Ето сега, като мазаха през лятото салона, задигнал някой една от картините и на нейно място поставил друга. Той мисли, че не го зная. Защо му е тази картина? Изчезна картината "Съвършената девица". Това показва, че на крадеца точно туй му липсва – майката, девата.

Между вас още няма любов. Любовта ви е задигната. Какви са съображенията на този крадец? Който я е взел, няма да хароса [*харосам – (от гр.) виждам добро, преуспявам] И целият му живот от край до край, ще бъде едно нещастие. Когато от сърцето ви изчезне майката, любовта, кой е взел тази ваша картина? Когато изгубите надеждата си, кой е взел тази картина? Този, който е взел картината, е имал две съображения: да я продаде и да спечели нещо от нея и второ – да я прерисува и да се хвали навред, че той е художникът. Защо той не е взел друга картина, а именно тази?

За да имате правилна обхода и правилни постъпки, отношенията между ума, сърцето и волята ви трябва да бъдат нормални. Нормално е умът да функционира, както трябва. Права мисъл е тази, която всякога може да помага на човека. Право чувство е това, което всякога може да помага на човека. И всяка постъпка е права, само когато помага на човека. Под права мисъл разбирам онази, чрез която действува едно разумно същество. Когато говоря за правата мисъл, аз разбирам един колективен процес, в който е взела участие мисълта на 10-20 хиляди души едновременно. Ако стотина души мислят да ви направят добро, хубаво ще ви бъде, но какво ще почувствувате, ако също такова число хора мислят да ви направят едно зло? Най-малко ще изпитате лошо разположение. Ще знаете, че когато се намирате в едно натегнато състояние, не можете да се търпите, някой мисли да ви направи зло. Когато пък се чувствувате радостни, весели, много души мислят едновременно да ви направят някакво добро.

Тогава как трябва да се обхождате с тези хора, които искат да ви направят добро? Какво ще направите, ако един фурнаджия иска да ви даде един хляб? – "Ще му дадем 5 лева." Да, но той ви дава хляба даром. Ще трябва да му благодарите. И това пак е един начин на плащане. Ще му кажете: "Крайно ви благодаря за хляба. Един ден и аз ще ви се отплатя с нещо." Значи или ще му платите, или ще му благодарите, или някой ден ще му услужите и вие нещо. Това е правилна обхода, правилна постъпка. Когато някой ви направи добро, бъдете готови при случай да му върнете по същия начин. Ако някой ви обича, а вие не връщате тази обич назад, какво ще бъде вашето положение. Когато обичат някого, а той не обича, в края на краищата, той става егоист, започва да мисли, че всички хора са длъжни да го обичат, а той да ходи като пуяк и да слушат песента му. След като се е перчел с перата си, професор станал ли е? Идва ден когато перата му окапват и той изгубва вече своето достойнство. Значи достойнството му не е било в неговия ум, а в перата му. Докато перата му израснат той се крие, показва само задницата си, а не главата си. Същото правят и глупавите хора. Хората, които обичат да се хвалят, че са добри, че са умни, че са честни са като пауна.

Има един начин за самовъзпитание, от който зависи вашия бъдещ живот, това е да постъпвате правилно. Правилната постъпка седи в това – щом навред са готови да ви посрещат с радост и да ви услужват, значи вие с всички и навсякъде сте постъпвали правилно. Когато постъпките ви не са правилни, никой не желае да бъде на ваше разположение. Ако правите добро на много хора и един ден изпаднете в беда, всички тия хора ще ви се притекат на помощ, но ако сте правили зло на тия хора, ще се откажат да ви помогнат, ако се нуждаете от помощ. Казвате: "Това е кармически закон." Знаете ли какво нещо е кармичният закон? Обясненията на индусите за кармата са съвсем детски. То е все едно да вземете обясненията на математиката за числата и да казвате, че това са истините. Какво казват математиците за числата от едно до десет? Ето какво обяснение може да се даде за числата. Когато първият подтик на природата, този център, се е завъртял два пъти около себе си, той е образувал двете. Когато този център се е завъртял три пъти около себе си, образувало се е числото три. Когато се е завъртял четири, пет и повече пъти около себе си, той е образувал четворката и т.н. Това показва известно движение около себе си. Казваме, че двойката е два пъти по-голяма от единицата. Единицата, която е причина за всички действия, е направила две усилия, завъртяла се е два пъти около себе си. Колко пъти трябва радиусът да се завърти, за да образува кръг? Когато радиусът дойде на противоположната страна, от която е излязъл, същият ли е? Той става двоен, удвоил се е. Значи, когато радиусът дойде до противоположното положение, отдето е излязъл, той се удвоява, става два пъти по-голям от по-рано.

Всяко нещо, което се удвоява, се движи, а всяко нещо, което не се удвоява, се намалява и видимо спира. Всички неща, които не се движат, се намаляват. Всеки човек, който мисли, чувствува и постъпва добре, се движи, а същевременно се увеличава. Всеки човек, който не мисли, не чувствува и не постъпва добре, той се намалява и не се движи. Всички правите следната погрешка: имате свещ и кибрит, но когато трябва да излезете вън, в тъмнината, не взимате свещта и кибрита със себе си и казвате: "Кой ще си губи времето да пали свещта, аз и така ще си намеря каквото ми трябва." Излизате и веднага се сблъсквате с нещо, удряте се в нещо. Не, като излизате в тъмнината, първото нещо е да запалите свещта си. Така ще знаете къде вървите и ще може да се върнете. Нищо няма да намерите в тъмнината, затова ще палите светилника си. Фитилът на свещта това е ума, лойта това е сърцето. Това, което гори, веществото на свещта, това е волята на човека. Умът мисли, сърцето чувствува. Не можеш да мислиш, ако едновременно не чувствуваш и не действуваш. Трябва да имаш фитил, лой и вещество, което да гори. Ако свещта ви не гори, не можете да мислите, нито да чувствувате, нито да действувате. Щом умът ви не е запален и сърцето ви не се топи, нищо не можете да направите и пламъкът ви навън няма да може да излиза. -"Аз се стопих." – Бих желал всички хора да се топят. Обичате ли захар, която не може да се топи в устата ви? Кои хора обичате, които се разпъват или които не се разпъват? Кои крака обичате, които се мърдат или които не се мърдат? Във всяко движение трябва да виждате проекция на Божията мисъл. Това, което се мърда, е за предпочитане. Най-малката мисъл е за предпочитане пред най-голямото богатство. Говоря за такова богатство, което не може да се топи. Богатство, което не може да се топи, не може да се използува. Онова, което ползува човека, това е неговата мисъл, неговите чувства и постъпки, волята му. Това, което природата е дала на човека, той трябва да знае как да го използува, това значи права обхода и права постъпка.

Някой казва: "Аз не постъпвам добре, нито пък имам някаква дарба, нито условия." Това нищо не значи. Щом нямаш условия, върни се там дето са условията. Когато говоря за известни положения, значи че те съществуват, не говоря за неща, които ги няма. Има ли някой от вас, който да няма ум? Или да няма сърце или тяло? Всички имате тела. Ще кажете, че сте болни. Това че сте болни, показва, че тялото ви не е чисто. Пречистете тялото си. Ако някой има хляб, но не яде и изтощава тялото си, де е причината? – В самия него. Нека се наяде. Ако пък е турил в стомаха повече храна, отколкото трябва, де е причината? – Пак в самия него.

Първото нещо, което се изисква от всинца ви, е отношението ви към Бога да бъде правилно, нормално. Всинца в себе си сте големи мърморковци, ходите, връщате се, все сте недоволни, постоянно мърморите пред Бога, че това нямате, че онова нямате. И като ви се даде нещо, пак мърморите. Пазете се от това мърморене. Не можеш да научиш урока си – мърмориш. Скъсали те на изпит, беден си, все мърмориш на Господа. Майка ти и баща ти не се отнесли добре с тебе, било ти студено или топло, все мърмориш. Според мене, причината за всички нещастия на хората се дължи на самите тях, а не на Бога. Бог няма желания да прави хората нещастни. Ти излизаш навън с незапалена свещ, но паднеш, удариш си главата и после започваш да се сърдиш на този, на онзи, че турил някакъв камък на пътя ти. Ако не беше този камък, нямаше да се удариш. Трябваше да си запалиш свещта. Ще кажеш: "Карма е това, съдба е, писано е така и т.н." Карма е неразбиране на нещата. Кармата и съдбата са синоними.

"Сад" – значи да садиш, "аба" – каквото садиш, това ще ти платят. Съдбата не е нищо друго, освен разплата за това, което си вършил. Има две положения в света – или господар да бъдеш или слуга. Господарят дава, а слугата взима. Господарят заповядва, а слугата изпълнява. И слугата дава нещо от себе си, а после господарят му връща. Този закон съществува навсякъде в живота. Бог ни дава заповеди, понеже Той е господар, а ние сме дошли на земята като слуги, ще изпълняваме. И като се върнем вечерта, Той ще ни плати точно толкова, колкото сме изпълнили. Колко ще ви плати? – Два пеняза [*пеняз или динарий – римска сребърна монета, често споменавана в евангелията. Равна е по тегло и стойност на гръцката драхма]. Един пеняз за вашия ум и един пеняз за вашето сърце. Толкова струват двата пеняза. Като ги похарчите, пак трябва да отидете да работите. Господ никога не осигурява хората за повече от един ден. На втория ден ги праща отново на работа. Като ви даде заповедта си, Той ви осигурява. И като свършите зададената работа, пак ви осигурява. Който върши нещо за Бога, той е вече осигурен. Който не върши нищо за Бога, той не е осигурен. Да мислиш, чувствуваш и постъпваш право, това е сигурността на живота. Да се обхождаш добре и да постъпваш добре – в това седи сигурността на живота.

Само светлият път на мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

40-та лекция на МОК, 13 година, държана от Учителя на 24 август 1934 г., София, Изгрев