Работна среда на електронния архив
Правила на разумния живот
Т. м. Ще ви прочета отъ 18 глава на Матея, отъ 18-ти стихъ надолу. „Истина ви казвамъ: каквото вържете па зе- ; мята, вързано ще бжде на небето; и каквото раз¬вържете на земята, развързано ще бжде на не бето'1. Вързване и развързване може да прави само разумнпятъ човйкъ. Само вЪщиятъ лйкарь може да лйкува. ,,Пакъ ви казвамъ, че двама отъ васъ, ако се еъгдасятъ на земята, за всЬко нЬщо, което би да нопросятъ, ще имъ бжде отъ Отца моего, кой¬то е на небеса; защото дйто сж двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрйдъ тЬхъ"' Значи, за да се даде прошение и да се от¬говори на това прошение, трйбва да има най-мал¬ко двама души. Събирания между хората може да ставатъ само чрЪзъ закона на Любовьта. По другъ начинъ събирания между хората не могатъ да ста- дите подъ вашата смокиня, безъ да се плашите. Нйма да има етрахъ въ свйта. Ще се ползувате отъ плодоветй на вашия животъ. Вейки ще миели, ще разсъждава, ще се радва, ще живйе, ще ра¬боти за Бога, ще има всички условия, всичко оно¬ва, което неговата душа пожелае. Той ще бжде радостенъ и веселъ, и жпвотътъ му ще има емп- сълъ. Този день е сега. Тогава нйма да има стари, всички ще бждатъ млади. И 120 годишниятъ ста- рецъ ще бжде младъ, ще припка като младъ мо- мъкъ, нйма да има това набръчкано лице. Разбрахте ли ме сега? Азъ не искамъ много да ме разберете. Като ме разберете малко, доста- ' тъчно е. Въ Божествения законъ, човйкъ като се хване за нокета, върви. Божественото въ човйка е въ състояние да промЬнп цЪлия ходъ на нйщата. БесЬда, държана на 24 августъ, 1924 г. — Ь'1^ ч. с. Лрабила ха разумния жиботъ. Т. м. Ще ви прочета отъ 18 глава на Матея, отъ 18-ти стихъ надолу. „Истина ви казвамъ: каквото вържете па зе¬мята, вързано ще бжде на небето; и каквото раз¬вържете на земята, развързано ще бжде на не бето1'. Вързване и развързване може да нрави само разумниятъ човЪкъ. Само вЪщиятъ лЪкарь може да лйкува. ,,Пакъ ви казвамъ, че двама отъ васъ, ако се съгласятъ на земята, за всЬко нЬщо, което би да попросятъ, ще имъ бжде отъ Отца моего, кои¬то е па небеса; защото дйто сж двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрйдъ тЪхъ"1 Значи, за да се даде прошение и да се от¬говори на това прошение, трйбва да има най-мал¬ко двама души. Събирания между хората може да ставатъ само чрйзъ закона на Любовьта. По другъ начинъ събирания между хората не могатъ да ста- ватъ. Думата „събиране" въ български езикъ не е толкова изразителна, но понеже нйма друга по- добра дума, и съ тази минава. Тогазъ пристжпи Петъръ при Него и рече: „Господи, до колко пжти, ако ми съгрйши братъ ми, да му прощавамъ? До седемь пжти ли?" Каз¬ва му Исусъ: „Не тп казвамъ до седемь пжти, но до 70 пжти по седемь". И прощаването става пакъ по закона на Лю¬бовьта. Не можешъ да простишъ нйкому, докато не го обичашъ, и докато не те обича. Ако нйкой мисли, че може да прощава безъ любовь, лъже се. И онзи, който иска да го простятъ, трйбва да иска да го простятъ по закона на Любовьта. В ъ нъ отъ закона на Любовьта прощение не може да има. Това категорическитрЪбва да го знаете! По кармическия законъ, кой каквото върши, ще го намйри, а Божествениятъ пжть е за- конътъ на Любовьта, чрйзъ който кармата се смек¬чава. Значи, за хората на грЪха има само единъ начпнъ, той е мелницата, а за хората на Божията благодатъ, това е растенето. Това сж два проце¬са. Ако си грйшенъ, въ мелницата ще те турятъ, това е въ реда на нйщата. Ако си праведенъ, въ земята ще те хвърлятъ. „За това царството небесно е уподобено на человйкъ царь, който поиска да прегледа сметка¬та съ слугитй си. И когато начна да прйсмЪтва, докараха му едипъ длъжпикъ отъ 10,000 таланта". Числото 10, въ този смисълъ, както Хрис- тосъ говори, не показва само колко е голЪмъ дъл- гътъ, но то показва и единъ завършенъ цикълъ. Единъ човЪкъ не може да продължава своитй гра¬хове задъ 10-тЪхъ. Повече отъ 10 пжти не мо¬жешъ да грйшишъ. Като направишъ едно прйс- тжплание 10 пжти, слйдъ 10-ия пжть вече ще те хванатъ. „И понеже нЪмаше да ги плати, повелй гос- нодарьгъ му да иродадатъ него, и жена му, и де¬цата му, и всичко, що имаше, и дългътъ да се плати. Падна, прочее, слугата, кланяше му се и думаше: Господи, имай търпение къмъ мене, и ще ти платя всичко. И смили се господарьтъ на то- гози слуга, пусна го, и прости му заема'" Това е отношението на Бога къмъ хората. Отъ тукъ се вижда, какъ Богъ прощава. Какви сж отношенията на хората помежду имъ, ще видите отъ това, какво прави този слуга, на когото гос¬подарьтъ иростп дълга. ,,Но щомъ излезе този слуга, намери едного отъ съслужителите си, който му бе длъженъ 100 иенязи, улови го та го давеше и казваше: плати ми това, що ми си длъженъ! Падна, прочее, съслу- жительтъ му на нозете му, молеше му се и каз¬ваше: Имай търпение къмъ мене, и всичко ще ти платя. Но той не щеше, но отиде, затвори го въ тъмница, докле да плати дълга. Често вие си задавате въпроса: защо между насъ ставатъ такива работи, защо Госнодъ не ни благослови? Какъ ще ни благослови? Ако вжтрЪ въ сърцето ти има една дисхармония, ако вжтре въ умътъ има една дисхармония' ако вхтрЪ въ волята ти има една дисхармония, благословение- то не може да дойде. Ти може 100 пжти да по- саждашъ на пжтя плодни дървета, но тЪ нЪма да изникнатъ. ,,И като видеха съслужителите му това що стана, твърдй се наскърбиха; и дойдоха та каза¬ха на господаря си всичко, що стана. Тогазъ го повика господарьтъ му и каза му: Рабе лукави, всичкиятъ онзи дългъ ти нростихъ, понеже ми се примоли. Не требваше ли и ти да номилвашъ със- лужителя си, както номилвахъ и азъ тебе? И раз¬гневи се господарьтъ му, и предаде го на мъчи-телите, докле да заплати всичко, що му бе длъ- женъ. Така и Отецъ мой небесни ще стори съ васъ, ако не простите отъ сърце на брата си прегре¬шенията му". Въ този стихъ всички се сиирагъ само върху физическата страна на онези постъпки, които ста- ватъ въ живота. Физическите престъпления не сж толкова важни. Когато се говори за престъпления, нодразбпратъ се такива престъпления, които чо¬векъ извършва едновременно и въ трите света. Азъ следя отъ редъ години, какви съ вер- ванията на некой отъ учениците. Техните верва- ния не ночиватъ на една здрава основа. Здрава основа наричамъ, когато единъ човекъ при всички-те условия на живота не изменя верванпята си, не изменя поведението си. Може да дойдатъ мъч¬нотии, може да дойдатъ изкушения въ живота, и клончетата на едно дърво може да се превиватъ, може да ониратъ чакъ до земята, но ако това дър¬во, т. е. този човекъ не се пречупи, той има поч¬ва, има основа. Сега азъ ще ви иопитамъ: мислите ли вие, че сте най-важните личности въ света, на които це- лото небе и Господъ требва да обръщатъ внима ние? Некой пъть вие си давате такава важность, че като се молите Богу и не ви се отговори, каз¬вате: какъ тъй! Не, молитвата е само нотикъ на Любовьта, а ти чрйзъ насилие изисквашъ да ти се даде нйщо. Това не е любовь. Сега, въ съврй- менитй християни има два вида молитви. Едните сж молитви на голйма смйлость. Воля трйбва да има човйкъ, да изисква, да настоява, тъй - казва Писанието. А другите молитви сж молитви на страхъ. Ние се молимъ за другитй, а тй се мо- лятъ за насъ. Като че Господь нйма да слуша вейки едного отъ насъ, като се помоли, ами ще трйбва другитй да се молятъ за него. Това сж извратени понятия, които вйрующитй иматъ. Азъ говори само за ученика. Той трйбва да се подчинява само на закона на разумната Любовь. Въ тази разумпа Любовь влиза едно отъ елйдни- тй качества: ученикътъ жертвува всичко за Бога. Щомъ жертвува всичко за Бога, то не значи, че се отрича отъ живота. Той се отрича отъ своя жи¬вотъ, а приема Божеетвения животъ. Сега нйкой ще каже: какъ да се отрека отъ своя животъ? Ни¬ма мислите, че » ако единъ вълкъ се откаже отъ своя животъ и възприема живота па човйка, той изгубва своя животъ? Ами че ако този вълкъ вей¬ки день хойка по горитй и го прйследватъ съ пушка, та може ли да се сравпп живота му съ живо¬та на единъ човйкъ? Вие не пскате да се отка¬жете отъ вашия животъ, но кажете ли, въ какво седи хубостьта на вашия животъ? Хубавото въ жи¬вота си ние ще го намйрплъ въ нйкоя наша доб ра ностжпка, или въ нйкое наше добро дйло, ко¬ето е произлязло отъ Любовьта. Тамъ кат) дои демъ, това е единъ оазисъ въ живота пи. Вие мо¬же да дадете нйкому 10 или 20,000 лв., може да му направите една кжща, но това още не е добро. Тйзи пари, които давате, тй сж останали отъ ба¬ща ви, вие още не сте работили за тйхъ. За ученицитй има едно нравило: когато дой¬де пйкой да ти иска пари н» заемъ, ти трйбва да му дадешъ тия пари, които си изработилъ еамъ. Нйкой ти иска 150 лв. Ти трйбва да работпшъ най-малко 10 дни за тйхъ, за да му ги дадешъ. Азъ мога да бръкна въ касата и да му дамъ и 100,000 лв., но ще си създамъ карма. Олйдова- телно, добро е само това, което еиз- лйзло отъ нашитй ржцй. Затова, дока¬то не се научите да работите и отъ труда си да давате, всичко друго направено не е добро. Днесъ се проповйдва едно учение на лйность. Майката проповйдва едно учение на дъщеря си, казва й: ти гледай да се оженишъ за пйкой бо- гатъ човЯкъ. Защо? — За да стане лЯнива. Ба¬щата проновЯдва на сипа сп едно учение, казва му: ти гледай да се оженишъ за нЯкоя богата мо¬ма. Защо? — За да стане, лЯнивъ ТЯ ще сеоже- нятъ и ще научатъ дЯцата си на сжщото. Това е учение на паразптство. То е произлЯзло отъ па- разититЯ. Ще каже нЯкой: азъ съмъ завършилъ своето развитие. Щомъ си- завършилъ своето раз¬витие, ти трЯбва да бждешъ на небето, а не на земята Щомъ си на земята, ще работишъ, а щомъ не искашь да работишъ, ще отидешъ на небето. Работа наричамъ това, когато човЯкъ е свободенъ, нЯма букаи, работи съ ума си, работи съ сърцето си, работи п съ волята си Волята, това е най- разумното нЯщо въ човЯка. Ако вие спазвате тия положения, ще може да работите разумно. Сега, вие по нЯкой пжть се съединявате, за да вършитЯ търговия. НЯкой ще дойде да те убЯ- ждава да се съюзите: хайде да с сдружимъ, ние ще имаме голЯма печалба. Вие се съгласите, но видпшъ, не мине много врЯме и изгубите 100 — 200,000 лв. Кой е виновенъ? — Лакомията. И онзи, койго лъже, е виновенъ, както и онзи, който вЯрва. И единпятъ, и другиятъ сж лакоми. Еди- ниятъ казва: слушай, азъ зная, ще спечелимъ тол¬кова хиляди. Другиятъ му повЯрва. Като сбър- катъ, казватъ: ти ме вкара въ тази работа. Не, ти ме вкара въ тази каша! Едно нЯщо искамъ отъ васъ: нЯма да работите за пари. Ще работите честно! Когато дойде нЯкой и ви каже: вземете тази работа, тя ще ви даде печалба 100% — не я приемайте! Дойде ли нЯкой и ви прЯдложи нЯ- коя работа, като ви каже, че тя ще видаде10°/о печалба приемете я! Търсишъ ли много, ще изгу- бишъ. Азъ слЯдя и въ търговията. Всички лако¬ми търсовцр все сж изгубили. Достатъчно е да имашъ 10°/0 печалба. Искашъ ли повече, въ всич- китЯ си работи ще забатачишъ. Ако си музикантъ, но искашъ много да ти платятъ, ти ще забата¬чишъ, музикантъ не можешъ да станешъ. Ако си проповЯдникъ, но искашъ да ти се плати, тп ще забатачишъ, проповЯдникъ не можешъ да станешъ. Има нЯкой жени, които искатъ много отъ мжжетЯ сп. Такава жена не може да стане жена. НЯкой мжжъ сжщо иска много отъ жена си. Не, малко ще искашъ отъ жена си. Ако всЯка сутринь тя взи¬ма легена п ти иолива да се измиешъ, ти благо¬дари на Бога, че и това с направила. Считай то-ва нЯщо за привилегия и повече отъ нея прЯзъ деня не искай. Ако тя има готовностъта това да стори, ти и благодари; повече тя не може да на¬прави. Защото, нйкои жени могатъ да кажатъ на мжжетй си: я слушай, вземи си легена тамъ и се измии! Сега. нйкоя сестра казва: е, азъ нищо не искамъ отъ мжжа си, азъ съмъ свободна, незави¬сима, нищо не му дължа. Не, азъ считамъ, че най- хубавото, което тя може да направи е да вземе легена п да нолйе на мжжа си. Красиво е това! Ще кажешъ: за това лп се оженихъ, да му поли- вамъ? Е, хубаво, той за това ли се ожени, да те облича? Не си говедо, не си волъ. Само тйхъ та¬ка гледатъ. Турятъ имъ юларъ и хайде на нива¬та! Върнатъ се отъ нивата, свалятъ имъ юлара, вкаратъ ги въ дома и тамъ ги нахранватъ. Само говедата се гледатъ, а жена или мжжъ не се гле¬да. Ще изхвърлите тйзи к_\нешки форми отъ гла¬вата си — жена да гледа мжжа си, или мжжъ да гледа жена си. Една жена, като дойде въ дома на мжжа си, да му каже: азъ мога само да ти полйя да измиешъ ржцйтй и лицето си, нищо повече! Това е Ю°/0, което тя може да направи. Тъй трйбва да се прйпоржча тя. Когато дойде нйкой момъкъ да пека дъщеря ви майката трйбва да ка¬же: моята дъщеря не може много нйщо да напра¬ви, тя може само да ти полйе. Ако си съгласенъ на това, вземи я, ако не сп съгдасенъ, остави я, тя си е за насъ. А сега, като дойде младиятъ зетъ, майката казва: нашата дъщеря знае много вйщо, тя знае къща да върти, знае туй — онуй. ,,Е, нразна Мара тъпанъ била!" Младитй моми все кхщи уреждатъ, но до сега не съмъ видйлъ нито една жена, която да знае къща да урежда. И тъй, въ братството ще приложите този за- конъ. Азъ искамъ отъ васъ да вземете легена, малко водица и да полйете на мъжетй си За единъ ученикъ туй е най-малкото, което трйбва да на-прави. Отъ къдй нроизтичатъ у насъ веичкитй но- грйшки? — Отъ многото изисквания. Бие изисква¬ме много. Напримйръ, ние изискваме веичкитй хо¬ра да бъдатъ много добри. Но какво нйщо е чо- вйкъ да бъде много добъръ? Ние изискваме веич¬китй хора да бъдатъ много любезни. Но какво нй- що е човйкъ да бъде много любезенъ? Азъ мога да накарамъ вейки едного отъ васъ да бъде мно¬го любезенъ. Я вижте онзи бйдниятъ човйкъ кол¬ко е любезенъ прйдъ богатия банкеръ! Любезенъ •е той, но тази любезность е актйорство; иска да вземе пари отъ него. Я вижте онзи, когото биятъ, какъ се моли, вика: баща да мп си, майка да ми си, пусни ме. Азъ нЯма да забравя това! Да, ко това не е убеждение. И съ васъ е така. Като пос- тавятъ нЯкого на тЯсно, казва: азъ ще посветя живота си въ служене на Бога, но като минатъ мжчнотиитЯ, казва: е, то съ глупави работи! И слЯдъ туй вие ще си кажете, че нЯкой нЯща сте ги надрасли, че тЯ не съ за васъ. Не, азъ ви казвамъ, че поливането на ръцЯтЯ никога нЯма да отжпвЯе времето си, никога нЯма да го надрасне- те. И яденето пъ този свЯтъ никога нЯма да го надраснете. Ако нЯкой дойде и проповядва, че въ този свЯтъ може безъ ядене и безъ пиене, това не е право. Докато хората съ живи, ще ядатъ и ще пиятъ. Какво ще ядатъ? -- ХлЯбъ. Какво ще пиятъ? —• Вода. Ще питатъ нЯкой: какво трЯбва да ядемъ? — Само хлЯбъ ще ядете, понеже само хлЯбътъ се жертвува. Единственото растение, ко¬ето напълно, съзнателно се жертвува, това е само житото. Също така се жертвуватъ ячемика, царе¬вицата. КрушитЯ, ябълкитЯ и другитЯ плодни дър¬вета само на половина се жертвуватъ. ТЯ каз- ватъ: ще изядешъ само външното, а другото ще посадишъ, СлЯдователно, ученикътъ трЯб¬ва да яде само онЯзи растения, ко¬ито отъ любовь съ пожертвували своя животъ. Може да проследите това и да видпте резултатите. Ако ядете месо, ще видите ре¬зултатите отъ него. То не е пожертвувало своя животъ. Ако ядете сирене и други некой храни, ежщо ще укажатъ известно влияние. И те не сх пожертвували своя животъ. Може да ядете тъзи храни, но те не могатъ да създадатъ у васъ едно чисто тело, не могатъ да създадатъ у васъ единъ благороденъ умъ. Сега, разбира се, като се подига въпроса за вегетарианството, подига се и въпросътъ, каква - храна требва да ядете. Азъ съмъ ви казалъ, че въ школата основниятъ закопъ на яде¬нето е Любовьта. Споредъ туй правило, ни¬кои ученикъ пема право да седне да яде безъ Лю-бовь. Ако пемашъ любовь въ сърцето си, не яжъ! Немашъ ли любовь въ душата си, гневенъ ли си малко, не яжъ! Стой и пе яжъ до тогава, докато туй лошо разположение изчезне и придобиешъ раз¬положение и благодарность къмъ Бога. Ако тури-те туй правило въ приложение, ще видите, какъ законътъ работи, и ще видите, дали ще има бо¬лести. Кие имаме право да ядемъ само въ закона на Любовьта. Дойде ли Любовьта, целото небе от¬варя сърцето си, и докато то се радва, ти мо¬жешъ да ядешъ. Както една майка се радва, ко¬гато види, че детето й яде, така и всички анге¬ли, всички други същества на небето се радватъ. Но когато седнемъ да ядемъ безъ любовь, небето затваря всичките си врати, и ние сме въ положе¬ние на престъпници. Същиятъ законъ ще приложите и по отпоше- ние на доброто. Искашъ да направишъ добро, не го прави безъ любовь! За учениците давамъ след¬ното правило: дойде некой да ти иска нещо. Не бързай да му дадешъ изведнъжъ! Не изхвърляйте още вашите стари правила, дръжте си ги, но при¬ложите новите, да видите какво ще ви дадатъ. Докато не дойде у васъ онзи вътрешенъ любовенъ потикъ да дадешъ, не давай! Ама той може да ти каже: азъ искамъ, не мога да чакамъ! Който дойде съ насилие, той не е нито братъ, нито ученикъ. Когато дойдемъ до положение да дадемъ, всекога, вътре въ себе си требва да изпитваме радость, че сме изпълнили волята Божия, защото ние не сме господари на нищо въ света. Ти си овчарь. Дойде некой, каже ти: дай ми една овца! Ще си кажешъ: чакай, азъ ще се помоля, докато дойде Божестве¬ното въ мене, и като дойде то. тогава ще разбера да дамъ, или да не дамъ. Защо? — Защото този животъ на овцата не е мой. Ако дамъ тази овца еъ любовь, тя ще отиде на местото си, И този, комуто я дамъ, нЪма да я заколи.
Отъ какво нроизтпча тази вътрешна натегна- тость у васъ? Азъ я наричамъ нриструвка. Забе- лезвамъ, у всинца ви има една нриструвка, НЯкой се мжчи да се покаже това, което не е. Ученикътъ трЪбва да бжде крайно естественъ! 'Никаква нри-струвка! Прпструвката иде много естествено. Даже и най-малкит4 бубулечки се приструватъ. Въ т'Ьхъ има и приструвки и лицемерие. Положението на единъ ученикъ, обаче, трЯбва да бжде много есте¬ствено, да нЯма никакви приструвки. НапримЪръ, запитватъ нЪкого: какъ си? Казва: азъ съмъ много добре днесъ. — Не си много добрй. Най-първо, ти като синъ, излЬзе тази сутринь отъ дома си и не даде целувка на баща си, на майка сп и каз- вашъ слйдъ това, че си много добрЯ. Да, защото надигна толкова пари. Жената излезе, напусне мж¬жа си, казва: много добрЪ съмъ. Мжжътъ излезе, напусне жена си, казва: много добрй съмъ. Това еж празни думи. Хрястосъ казва: „За вейка празна дума ще се даде отвЪтъ*. На ученика не се позволява да говори празни думи! Като кажешъ, че си много добрй, то значи, че си по-долу изпълнители на волята Божия. А сега, напримйръ, некой отъ васъ се събератъ съ единъ правосла- венъ и не могатъ да се разбератъ. Но азъ впж- дамъ, че и много братя отъ туй братство нЪматъ допирни точки. Сега мислите ли, че Богъ е човекъ? Вие казвате: каквото Учительтъ каже. ДобрЯ, Учи¬тельтъ казва; РЯ стани ти, Иване, и сп кажи уро¬ка!" Стане Иванъ, не го знае. „Я ти стани, Дра- ганчо!" Става той, не го знае. Е, дигне този-онзи, никой не си знае урока. Казватъ: втори пжть ще го научимъ — повтарятъ го. Да допуснемъ, че вто¬рия пжть 3/4 отъ учениците го знаятъ, а х/4 не го знаятъ. Мислите ли, че вие, които не знаете урока си може да го вземете отъ другите? Има нещо, което не може да се вземе на заемъ. То е знанието. Знанието самъ требва да го придобиешъ. То е такова нещо. И Любовьта сжщо, на заемъ не се взима, на заемъ не се дава. Некой казва: азъ искамъ да ме любишъ. Да те любя ли? На какво основание? Любовьта не признава никакъвъ закопъ. Онзи, който иска да го любятъ е лошъ човекъ — нищо повече. И всичките престжпленпя произтичатъ отъ тамъ. Любовьта сжществува като единъ факторъ, като една среда, въ която ние живеемъ. Тя се проявява целокупно. И ние каз¬ ваме, че Богъ е Любовь. За Божията Любовъ нема. никакви граници, но както на светлината можемъ да туримъ граници, така и на Любовьта можемъ да туримъ граници, да се не проявява. Следова¬телно, нема да изисквашъ да те обичатъ, но ще премахнешъ всички препятствия, за да се прояви Божията Любовь въ тебе. И когато ти проявишъ своята любовь къмъ другите, тогава и техната любовь ще се прояви къмъ тебъ. Богъ очаква на-шата любовь. Защо? — Защото Той първо нп е възлюбилъ. Богъ е изпратилъ Своята Любовь къмъ насъ, и всеки може да я прояви. Любовьта любовь ражда! Често вие казвате: Учительтъ не ме обича. Бие говорите една лъжа. Така казватъ много се¬стри, много братя, много отъ учениците. Това е една квадратна лъжа. Азъ съмъ я слушалъ много пжти и казвамъ: отъ такива ученици нищо ме може да стане. Чудно! — не ви обича Учительтъ. Некой учитель казва: учениците ми не ме обичатъ. Това е другата лъжа. Учитель, който очаква да го оби¬чатъ учениците му, не е на нравъ пжть. Той треб¬ва да изпълни закона на Любовьта, т. е. да из¬пълни волята Божия. За мене най-важно е волята Божия. Волята Божия, това е най-краснвото! Нема по-красиво нещо отъ красивия светъ! Нема по- красиво нещо отъ Божествената Любовь! Сега вие мислите все дребнави работи, все сте неразположени духомъ. Азъ зная, че всЬко неразположение крие едно престъпление ьъ сър¬цето. Всички неразположения на хората днесъ про- пзтичатъ отъ престъпления, които сж извършили спрймо душитй си. Некой казва: ужасно съмъ не- разположенъ. Защо си перазположенъ? — Престъ¬пление си извършилъ. Мъчишъ се. — Престъпление си извършилъ. Туй престъпление може да е съ¬знателно, може да е и несъзнателно, но то е пре¬стъпление. Задъ всеко едно престъпление седи едно мъчение. Тъй седятъ истинските факти въ свйта. Когато дойде страданието въ умния ученикъ, той знае защо идва, и ще се стреми да отмахне причините на това страдание. Защо страдаме? — Защото туряме препятствия па Божествения Духъ, Който живее въ насъ, ограничаваме Бога въ себе сп. И Той, за да ни накара да бъдемъ последо¬вателни въ живота си, ни причинява страдания — иска да пи застави да вървимъ въ правия пъть. Ето защо страданията идватъ отвътре. Сега, некой говорятъ за Любовьта. Любовь, която може да произведе умраза, любовь ли е? Храна, която може да произведе болесть, храна ли е? Вода, която като пиешъ увеличава жаждата ти, вода ли е? — Не е. Нари, които се давагь и ие могатъ да ти услужатъ, пари ли съ? — Не съ. Азъ бихъ желалъ между васъ да има образци на искреность, чистосърдечие. Знаешъ ли какво значи една такава душа! Искрена, чистосърдечна души! Гледамъ нйкой отъ васъ, погледне, но погледътъ му не устоява, веднага сваля очитЪ си. Погледне ме нйкой, скрие се. Ако азъ съмъ една хубава, красива картина, ще оставя да ме гледатъ хората, туренъ съмъ на показъ. Ако азъ съмъ единъ нрЪ- стъпникъ и хората ме гледатъ, казвамъ: такава е волята Божия, нека ме гледатъ! Ама ирЪстънникъ съмъ билъ! Нищо, гледайте ме, вземете образецъ отъ менъ. Ако нъкъ азъ съмъ единъ образецъ на Любовьта, ще кажа; гледайте ме, вземете нримйръ отъ мене! Ние сега искаме да вървимъ по стънкигЬ на Бога, на тази велика Любовь. НЯма по-красиво н-Ьщо отъ това! И туй красивото въ насъ, то е изражението на Бога. Обаче, всичко това ние за¬бравяме, забравяме, че сме излЬзли отъ Бога и си казваме: само Богъ ли може да се ирояви? И азъ мога да се проявя. И тогава пие минаваме за мно¬го красиви, за много гениални, за много умни хора, и каквото искаме, нанравяме. Се/а вие ще кажете: всички тия нЬща ние сме слушали, но кажете единъ лесенъ пжть за Любовьта! Е, щомъ искате лесния пжть, ще дой¬дете при мене, азъ имамъ една оканица, ще ви налея отъ нея тъй, както виното се налива, и ще се свърши наботата. Но туй, което се налива, то се и изпразва. Виждали ли сте онези магнетическп стрелки, като се прекарва ир4зъ тйхъ токъ, какъ се намагнетизирватъ? Да, намагнетизпрватъ се, но следъ време изгубватъ туй си свойство. Гуй ма¬гнитно свойство не е като у единъ изворъ, да изтича постоянно. Сега азъ ви говор.ч върху този въпросъ, за да ви избавя отъ външни влияния. Вие всички се влияете отъ света. Дойде при мене една сестра, която ходила вь странство и ми казва: е, това чужденците сж идеални хора, любезни. Идеални хора били! Не е така. Германците били идеални хора. Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги азъ, Те и за насъ като пишатъ казватъ, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. ИдеалпитЬ хора въ Англия, това сж бобъ на зърно! Идеалните хора въ Америка, това сж бобъ на зърно! Идеалните хора въ Германия, това сж бобъ на зърно! Идеалните хора сж малцина. Не е достатъчно само да сж по форма добри, по но по- стжпки да сж тъй както Б«гъ иска. И тогава въ вашия умъ се заражда мисъльта: е, ако сж мал¬цина идеалните хора. те требва да живеятъ само на небето. Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макаръ и па зе¬мята да живеятъ, требва да търпятъ, те знаятъ, че всичките хора единъ день ще станатъ идеални, то е въпросъ само на времето. Въ дадения слу¬чай, за насъ важи всеки единъ да стане идеаленъ. То е смисълътъ на живота. Щомъ станете идеални, въ вашия умъ и въ вашето сърце ще бжде поста- венъ онзи великъ законъ на Любовьта, чрезъ който може да работите. Требва да бждете разумни, да работите за вашите ближни. Мислите ли, че онази майка, която требва да роди едно дете, не требва да има знания? Ами че за да можешъ да преобра- зишъ естеството на своята дъщеря, требва да знаешъ какъ да преобргзишъ това естество. Сега, мнозина сж ми давали съвети какво требва да правя, какъ требва да ностжпвамъ. Азъ пмамъ цела книга, въ която съмъ записалъ съве¬тите, които сж ми давали. Казкатъ: тъй требва да направи Учительтъ, този требва да изижди, онзи да изпжди, че да пречисти братството. Че това не е леща да го нречистишъ! Чистенето, то¬ва е едно велико изкуство! Само Любовьта може да те очисти. Само Мждростата може да те очисти. Учениците на новото учение мислятъ, че това учение нема приложение въ живота. Въ новото учение ще държите онези методи, които природа¬та има. Когато природата иска да искара старото месо, тя не го изхвърля изведнъжъ, а работи от¬долу, отвхтрй. Тя държи старото меео отгоре, а отдолу туря ново, и когато новото единъ день мо¬же да издържи, изхвърля вече старото. Вие може да имате стари навици, които нищо не струватъ, но гледайте да създадете нови навици, които да измЯстятъ старите. Но, ако немате ппто единъ новъ навпкъ, по-добре си дръжте старите, макарь и лоши навици. Лошиятъ навпкъ е за предпочи-тане, отколкото никакъвъ. Тия неща, които сега говоря сж повтаряни, но ге не сж влезли въ съзнанието ви. Некой пжть Божествените думи ви засегатъ механически, а не¬кой пжть ви засегатъ органически. Всека една Бо¬жествена дума требва да влезе въ съзнанието ви. Да донусяемъ сега, че вие сте болни, кмате нЯкаква болка въ краката си, имате ревматизч мъ. Бърните изъ нжтя и куцате. Но едно време виж¬дате, че дв^ мрави се давятъ, Защо сте видели тези две мрави? Ако вие се спрете да разтърве¬те тия две мрави и следъ това станете, ще ви¬дите, че болестьта отъ крака ви е изчезнала, не¬ма я. Господъ ти казва: „Причината на твоята болка е въ тези мрави. Видишъ ли ги? Не бждп лакомъ като техъ". Защо него день куцашъ? — Ти мислишъ да направишъ едно нрестжпление, но Господъ ти казва: „Вижъ тези мрави, те сж вжт- ре въ тебе. Разтърви ги, и болката ще ти мине". Некой пжть отивашъ некжде, коремътъ те болп, но виждашъ, че две сесхрп се скарали, дърпатъ ее помежду си. Ако ти вземешъ участие въ тех¬ния споръ, коремътъ ти не.ча да те отболи, но ако влезешъ между техъ и ги примиришъ, коремътъ ще те отболи, затова те пратиха между техъ. П Писанието казва: „Гледайте, като се хапите единъ другъ, да не заболеете". Защо мнозина отъ васъ заболеватъ? — По тази прпчнна именно, скарватъ ее. Ние требва да гледаме въ нашето общество да нема никакви болести. Болестите, нещастията и да- ватъ все отъ неспазване Божия законъ. Тезп не-ща еж проверени отъ хиляди години. Вие казва¬те: туй е казано много пжти, но тази работа тъй ще си върви. Нема да върви тазп работа тъй. Сега, 928 и часть отъ 924 години ние ги свършихме, Кажете ми, какъ мислите да прекара¬те 924 г. и часть отъ 925 г., пакъ по старому ли? Не бързайте да ми отговорите! Попитайте се вътре въ себе си! Некой ще ми кажатъ, че ние искаме да се изправимъ. Това не зависи отъ васъ. Единетвенпятъ отговоръ азъ мога да дамъ за се¬бе си. Ако ме попптатъ, азъ ще кажа: напълно ще изпълня волята Божия, ще се съединя съ Не¬го, ще бъда послушенъ, п каквото Богъ е вло- жилъ вътре въ мене, това ще направя. Ще пос¬тъпя споредъ своята разумность. Носле, азъ искамъ да извадя отъ васъ дру¬го едно заблуждение. Има неща, които даромъ не се даватъ. Човекъ по благо датъ се спа¬сява, но но благодвть не се усъвършен- ствува- Има нЯша, които на заемъ не може да ги дадете. Ти не можешъ да дадешъ на заемъ твоя умъ. Ти не можешъ да дадешъ на заемъ твоето сърце. Ти не можешъ да дадешъ на заемъ твоята воля. Ти не можешъ да дадешъ на заемъ твоята душа и твоя духъ. По никой начинъ не можешъ да ги дадешъ на заемъ. Ако би далъ на заемъ своя умъ некому, ти би извършилъ пай-големото безумие. Отъ силата па своето знание което си придобилъ, ти можешъ да иокажешъ начинъ, какъ си го придобилъ, какъ е станало твоето растене, но нЯма да го извадишъ и дадешъ другиму. НЯ¬кой казва: нали трЪбва да се пожертвуваме? Кое ее жертвува въ този свЯтъ? — Само физичес¬кото може да се жертвува. Азъ мога да дамъ една къща. една дреха, но същественото въ мене, моята добродетели, не мога да я дамъ на заемъ. Схващате ли дълбоката мисъль? Има нЯща, които не могатъ да се дадатъ на заемъ. Друго заблуждение, въ което изпадате е след¬ното. Дойде нЯкоя сестра или братъ при васъ, и ти почвашъ да се сравнявашъ, той ли е по-до- бъръ или ти, той ли е по-уменъ или ти. Това е най-глупавото! Ако искашъ да се сравнявашъ съ съ нЯкого, сравнявай се съ единъ ангелъ или съ единъ адептъ, но какво можешъ да се сравнявашъ еъ твоя съученикъ? ЗапримЪръ, той може да знае по-добрЯ математиката, но ти ще зна^шъ история¬та повече. Той знае да свири на цигулка, но ти можешъ да дигашъ единъ чувалъ отъ 100 кгр. на гърба си. Следователно, въ какво е преимущест¬вото му? Той ще свири па цигулка, но чувалътъ не може да дига. Щомъ дойде до чувала, той каз¬ва: моля ти се, помогни мп да го дигна! Дойде ли до цигулката, той я взима и започва да свири. За другъ некой казвате: той е ясновидецъ. Е хуба¬во, какво има въ ясновидството, което може да го иодигне? — Ясновидството е само въведение. То¬зи който е ясновидецъ требва да бжде мждрецъ, да употреби на место своето ясновидство. Ако той може да употреби туй ясновидство само за зло, какво преимущество има въ него? Следователно, дарбите иматъ смпсълъ само въ една душа, ято е съвършена. Душата требва да бжде съ; шена вейки моменгь въ своите действия. Има съвър¬шенство въ действия, има съвършенство и по естество. Въ стремежите си, въ всички свои пос¬тъпки, азъ требва да бжда съвършенъ, всичките си енергии азъ требва да насоча къмъ една иеж- ща носока. (Учительтъ се обръща къмъ стенографите и казва:) Тези сестри и този братъ, които пишатъ тукъ, какво придобиватъ? Те на книга сж го на¬шарили, по вжтре не сж го нашарили. На книгата става много лесно. Вижъ, написахме го, казватъ, каквото каза Учительтъ, всичко е схванато. Не е схванато въ умй вжтре не е написано, въ сърце¬то не е написано. Казвате: азъ разбрахъ Учите-ля. Да, разбрали сте ме толкова, колкото те. На книгата е написано, много добрЯ е разбранотамъ, но важно е, дали е разбрано въ ума, въ сърцето. ТЯзи слова сж Божествепи, и Господъ изисква отъ васъ да ги имате не на книга, но да сж написа-ни въ сърцата, и въ умовете ви. НЯкой отъ васъ казва: чакай да ти кажа азъ, какво казва Иоанъ въ 4 чл. 6 сгихъ: „И тамъ имаше кладенецъ Яко- вовъ. Исусъ, прочее утрудепъ отъ пжть, седЯше така на кладенеца; а часътъ бЯше около шесть. Идва нЯкоя си жена отъ Самария да начерпи во¬да. Казва й Исусъ: дай ми да пия! Казва му же¬ната самарянка: ,,Какъ, ти, който си юдеинъ, ис¬кашъ за пиене отъ мене, която съмъ жена сама¬рянка?". Е, знаешъ ли защо Христосъ седЯше на кла¬денеца? — ТрЯбваше да дойде тази жена тамъ, . да каже Христосъ нЯколко думи, защото, ако не бЯше тя, нЯмаше да ги чуемъ. Мислите ли сега, че това е право тълкувание? Христосъ е дошълъ при този кладенецъ да си поразсжждава, а тази жена идва случайно и завързва съ Христа единъ много обикновенъ разговоръ. Не е мпого важенъ този разговоръ. Христосъ седналъ до кладенеца. Какво прЯдставлява кладепецътъ? — Кладенецътъ е човЯшкото сърцр. Ти можешъ да дойдешъ до кладенеца и дк^ г о впдпшъ. Христос^ й каза: „Мо¬ля тп се, понеже азъ съмъ пжтникъ. ти иматъ вж- дай мп малко отъ твоята водица"! Защо лека Христосъ отъ нашата водица? — Да види какъвъ и нашиятъ животъ. И тази жнпа казваше па Христа: „Какъ смЪ- ншъ да говоришъ съ мене, не знаешъ ли, че не е позволено на юдепнъ да говори съ самарянкй"? Туй не е разбиране па -въпроса. Христосъ взима поводъ отъ тия нейни думи. за да йобясни дълбоката истина. Като ви тълкувамъ тази исти- ' на, за мене е важно, дали като дойде Христосъ ще Му дамъ отъ моята вода, до колко съмъ при- ложилъ туй учение въ живота си, т. е. до колко моето и Божието съзнание сж въ съприкосновение. До колкото съмъ приложилъ туй учение, до тол¬кова моето съзнание може да бжде въ съприкос¬новение съ Божието съзнание. Азъ ви гледамъ по н^кой пхть, вие сте само въ съмнения свързани. Какво е съмнението?—То е признакъ на невежество. НЪкой пжть вие каз¬вате: Учительтъ направи една погрешка. Не, пе знаешъ, дали съмъ направилъ погрешка. Азъ съмъ Учитель, хвана едипъ учеппкъ, К С!/К<1 МУ* ТИ СК взелъ паригЬ на еди-кого СИ. Дай му гп! Не, не съмъ ги взелъ. Хващамъ ръката му, извивамъ я и казвамъ на другия ученикъ: вземи си паритй! Каз- вашъ: ами защо съ насилие, а не съ любовь? Дйй- ствувамъ съ любовь, той не взима отъ дума, а па¬ритй трйбва да излйзатъ отъ джоба му. Но който начпнъ сж влйзли, но този начинъ трйбва да нз- лйзатъ. Питамъ сега: тази иостжпка ирава ли е ИЛИ не е нрава? Сега другото иоложеиие. Да донуснемъ, че то¬зи ученикъ нйма ржцй, нйма крака и седи. Азъ бръкна въ джоба му, за да извадя наритй. Има ли въ това нйщо нротиворйчие? — Нйма. Какъ влйзоха тия пари въ джоба му, като нйма ржцй и крака? Значи другъ ли е турилъ въ джоба му. Ако единъ ги туря, другъ има право да ги изва¬ди. Единъ нараходъ, който се товари въ Бълга¬рия и отива за Англия, кой ще го разтоварва тамъ? — Английскитй хамали. Питамъ: гдй е тукъ прйстжплението, че не го разтоварватъ български хамали, а английски? Между тия параходи има до- говоръ. Българскптй хамали ще го натоварятъ, а английскитй ще го разтоварятъ. Вейка добра иостжпка се познава но свойтй крайни резултати. Ако има зло въ свйта, то се дъл¬жи на незавършени работи. Има зло вь свйта, ко¬ето сало по себе си не е зло. Представете си, че азъ съмъ слуга при единъ господарь, който има много хубави чинии отъ най-чисть, най-финъ фар- форъ. Азъ единъ день нося тия чпнип и изпусна една отъ тйхъ, счупя я. Има ли нйкакво морално престъпление въ това? НЯма. Чиниптй сж човеш¬ки изобретения. Не ето отъ гдй ще дойде грйха. Ако азъ се уплаша, ще прибйгна до лъжата и ще кажа: азъ не счупихъ чинията. Грйхътъ идва съ лъжата. Азъ трйбва да кажа: счупихъ една чиния и ще я купя. Слйдователно, въ свйта има пос- тжпки, които не носятъ никакви морални послйд- ствия. Тамъ, въ края на 18-та глава се казва:,,Ако не изпълнимъ волята на нашия Отецъ споредъ за¬кона на Любовьта, Той ще постжпи съ насъ тъй, както ние постжпваме съ свозтй ближни". Мисли¬те ли. че ако ви убие единъ обикновенъ човйкъ вли единъ царски синъ, че ще има нйкаква разли¬ка? За убития е едно и сжщо, дали царскпятъ еинъ го убива или нйкой простъ селянинъ. Нй- кой казва: азъ направихъ едно прйстжпление, но за да изкупя пйкого. Не, не, свйтътъ съ прйстжнлеппя не се изкупва! Казвате: мо¬же нйкой пжть прйстжплението да служи като едно изкупление, йе, въ Божия законъ не е така. Богъ не нека дела на нрестжпления. Друго положение. Вие не можете да надмогне¬те злото въ света. Нема никаква сила, която мо¬же да го надмогне, осв^нъ доброто. Единствената жива сила, която може да тури граница на злото, това е доброто, понеже доброто е по-силно отъ злото. Не положите ли доброто като основа, всич¬ките ви усилия ще отидатъ на празно. Сега, прЪзъ тази година, която още не е до¬вършена, тр4бва да работите съзнателно. Отъ тол¬кова години вие търсите Господа. Нали? Некои отъ васъ сте приемали Неговата светлина, яо та¬зи светлна се явява и изчезва. Божествената свет¬лина у васъ не е оше непреривна. Некой казва: азъ намерихъ Господа, но слЪдъ пеколко дни го гледамъ, топ е духомъ неразположенъ. Отпадате ли духомъ, не сте намерили още Госиода. Боже¬ствената светлина е ненреривна. Явяването иа та¬зи светлинка у васъ е само едпнъ пробле^ъкъ отъ Божествената светлина, която прониква въ сърце¬то и ума вп. Вие още не сте добили онезя мнто- ди, чрезъ които Божествената светлина да е пос¬тоянна. Божествената светлина требва да бжде пос¬тоянна. Това е стремежътъ ви. Щомъ Божестие- ниятъ Духъ е у васъ, тогава много лесно тпе се смйнятъ всички неразположения, които имате, и лесно ще оправяте вашитй работи. Сега, хармонията въ тази школа не може да се създаде по закона на насилието. Хармонията всй- кога произтича само отъ закона на Любовьта. II азъ, отъ толкова години проповйдвамъ не обикно¬вената любовь, а абсолютната Божия Любовь. Въ школата азъ имамъ нйкой ученици, които ме над- мииаватъ въ нйщо. Тй сж два вида, двй кате¬гории ученици. Първата категория ученици сж тия, които като отидатъ нйкждй на гости, искатъ да имъ постелятъ чисти чаршафи, казватъ: ние спимъ на легла еъ чисти чаршафи, дйто никой не е спалъ на тйхъ. Освйнъ това, вие трйбва да знаете, че ние сме вегетарианци, мазнини не ядемъ, ние сме особени хора. Зановйдватъ тия ученици, даватъ разпореждания. Въ туй отношение тия ученици ме надминаватъ. Втората категория ученици сж тия, които, ка¬то отидатъ нйкждй на гости, казватъ: ние пос- тимъ днесъ, не искаме нищо да ядемъ, да пиемъ, не искаме да ви правимъ никакво главоболие. Та-кова разпореждане имаме. Този човйкъ си казва: блазй на тия хора! Но той си мисли, казва си: Учительтъ пмъ яде, учениците не ядатъ. Въ туй отношение тия ученици ме надминаватъ. Хубаво, щомъ нЪкой иска да спи на чисто легло, той требва да си носи чаршафите. Иска да яде чиста храна. Той требва да си носи ориза и житцето и самъ да си го вари. Това значи, че по- чистъ човекъ отъ него нема. Щомъ позволявамъ другъ да ми вари храната, тя е опетнена вече. Азъ самъ требва да си варя ориза, житото. Самъ требва да си постиламъ леглото, самъ требва да сп изпирамъ чаршафите. Постилатъ ли го другите, отиде та се не виде. Не, слушайте, азъ съмъ по- уменъ отъ васъ. И азъ спя на чисто легло, но спя само на леглото на Любовьта. Като влеза въ яекея кжща, азъ питамъ: вашето легло изтъкано ли е отъ Любовьта? — Не е изтъкано. — Тогава, извинете ме, моятъ гръбъ е толкова деликатенъ, че ако лежа на вашето легло, ще се стопя. Въ туй отношение, азъ бихъ желалъ, всинца да спи¬те само на леглото на Любовьта! Ами че когато ти постелятъ чисто легло, седналъ ли си да бла- годаришъ на Бога за това чисто легло? Усещашъ ли въ тозп моментъ, че си примиренъ съ Бога, че си примиренъ съ целия светъ? Имашъ ли туй съз¬нание, че си изпълнилъ волята Божия! Можешъ ли да кажешъ: Господи, дай мп такова съзнание, че утрй, като стана, да мога пакъ съ сжптия устремъ да изпълня Твоята воля? Можешъ ли да се рад- вашъ, че си изпратенъ на земята, за да изпъл- нишъ волята Божия? Въ живота ви има много мжчни въпроси, ко¬ито трйбва да се разрйшатъ тукъ въ школата. Тия въпроси сж между жени и мжже, между майки и дъщери, между бащи и синове, между бпатя и сестри и между ученицитй. Тия въпроси могатъ да се разрйшатъ само по единъ начинъ, а именно; да пристаните съ вашитй съмнйния! Истината, която азъ ви проповйдвамъ прйдъ мене е ясна като слън¬цето. Снга азъ нйма да ви казвамъ, че говоря съ Господа. Това е физическо, но ви казвамъ, че тия ириициии, които ви давамъ, сж опитани, въ тйхъ нйма абсолютно никакво изключение Правилата, които ви давамъ, може да ги приложите безъ ни¬какво изключение. Тй сж опитани не само отъ ме¬не, но тй сж опитани още въ миналото отъ всички напрйдпали сжщества, които диесъ ги прилагатъ. Тй сж Божествени начала, които ще се онптатъ и отъ ония, които ще дойдатъ за въ бждеще. Като приложите тия правила, тй ще ви дадатъ резул¬тати. Може да кажешъ тъй: азъ днесъ съмъ по- добре. Кажешъ ли така, ще ти дойде , некое не-щастие. Тъкмо се иодигнешъ отъ леглото и кажешъ: азъ съмъ вече здравъ. Кажсщъ ли така, ще се разболеешъ. Ами че ти си здравъ! Ш>ма защо да казвашъ така. Щомъ си въ Бога, щн кажешъ: азъ жнвЪя въ Бога, и въ Бога има иълна харммшя. Щомъ живеешъ въ Бога, нЬма да казвашъ, че си сиромахъ. Жив^ешъ ли въ Бога, имашъ богатство. Некой ще каже: защо Богъ не ми изпрати нари? Ами че Богъ не е касиеръ та да ти изпраща пари! Какъ? Нашите пари с& боклукъ! Когато ти иотреб- ватъ пари, щн иоискашъ разрешение отъ невиди¬мия светъ да вземешъ кода, на която да натова- ришъ парите, и следъ това невиднмиятъ светъ ще ти покаже пжтя, по който ще минешъ, за да не се разнася техната миризма. Като дойде въсросъ до Божията църква, тя отъ никакви пари не се нуждае! Божественото учение не се нуждае отъ никакви пари! Това требва да знаете. Ако оти- дешъ пекаде да проповедвашъ и вземешъ пари, ще си затворишъ носа и ще кажешъ: ио необходимосгь взимамъ тези нари, за нивата ми требва торъ, но за делото Божие нема нужда отъ никакъвъ торъ. Христосъ казва: .Не взимайте кито кесия, нито тържпкъ!" Кесията, това е сърцето ти. Значи, добрЯ. Кажешъ ли така, ще ти дойде нЯкое не¬щастие. Тъкмо се нодигнешъ отъ леглото и кажешъ: азъ съмъ вече здравъ. Кажешъ ли така, ще се разболЯешъ. Ами че ти си здравъ! НЯма защо да казвашъ така. Щомъ си въ Бога, ще кажешъ: азъ жнвЯя въ Бога, и въ Бога има иълна хармишя. Щомъ живЯешъ въ Бога, нЯма да казвашъ, че си сиромахъ. ЖивЯешъ ли въ Бога, имашъ богатство. НЯкой ще каже: защо Богъ не ми изпрати нари? Ами че Богъ не е касиеръ та да ти изпраща пари! Какъ? НашитЯ пари сж боклукъ! Когато ти потрЯб- ватъ пари, ще поискашъ разрЯшение отъ невиди-мия свЯтъ да вземешъ кола, на която да натова- ришъ паритЯ, и слЯдъ това невидимиятъ свЯтъ ще ти покаже ижтя, по който ще минешъ, за да не се разнася тЯхната миризма. Като дойде въпросъ до Божията църква, тя отъ никакви пари не се! нуждае! Божественото учение не се нуждае отъ никакви нари! Това трЯбва да знаете. Ако оти- дешъ нЯкждЯ да проповЯдвашъ и вземешъ пари, ще си затворишъ носа и ще кажешъ: по необходимость взимамъ тЯзп пари, за нивата ми трЯбва торъ, но за дЯлото Божие нЯма нужда отъ никакъвъ торъ. Христосъ казва: „Не взимайте кито кесия, нито тържикъ!" Кесията, това е сърцето ти. Значи, Христось съ тия думи подразбира сл-Ьдното: като отидешъ да нроиов4двашъ, вземи само сърцето си. пн ти требва другъ тържикъ. Ако твоето сърце е сърце на Любовьта, дето и да отидешъ, пхтьтъ ти ще бжде отворена.. Ако онзи цигуларь свири отъ сърце, ижтьтъ му навсекжде ще бхде отворенъ. Ако опзи ораторъ говори отъ сърце, ижтьтъ му ще баде отворенъ. ВсЬка работа, коята вършишъ отъ сърце, тя принася своите плодове, тя принася своето благословение. Сега, нитамъ ви: съ шението, което сте имали до сега, какво ви е донесло? Вземете, и въ цър- кгата подьржатъ, че въ последните дни ще дон- датъ много лъжепророци, лъжеучители, и се съмне- ватъ. Какво с& доириннсли тия съмнения? Писанието казва: ,Изпитвайте духовете, да разберете отъ Бога ли ех". — Много добре. Вие чакате Да дой¬де Христосъ, по азъ бпхъ желалъ да зная, кои еж признаците, но които ще познаете Христа? Ко гато дойде светлината, всичко иочва да расте. Когато падне влагата, всичко почва да никне, ла расте. Когато слънцето грее, това показва, че свет¬лината е дошла. Ако дойде Христосъ, ще има иовече животъ. Какъ мислите, че ще дойде Хрис¬тосъ, въ видима форма ли? Видимото, което имате е ограничение. Ако азъ ви покажа прЯзъ едно перде пръста си, вие виждате моя пръстъ. Е, сега Христосъ показва на света само пръста си, а тЯ казватъ: този пръстъ дали е Христовъ или не? — ВсичкитЯ пръсти сж Христови. Само Христосъ има пръсти, само разумното има пръсти. Разбирате ли? Палецчтъ показва Божията воля, показалецътъ — благородството, възвишеното, срЪянпятъ — спра- ведлпвостьта, безименниятъ — мждростьта, а мал- киятъ пръстъ — разумните човешки обходи. И тъй, само Божествените н е щ а в ъ света иматъ пръсти, а онези неща, които но сж Божествени, нематъ пръсти. Като казваме, че има¬ме ржка и пръсти, подразбираме нещо Божествено въ насъ Ако пекой погледне палеца си и съзнава, че той е изразъ на волята Божия, той е. нещо Божествено! Като дойде некой да ми поиска нещо, азъ ще погледна палеца си, ще иодигна ржкнта сп и ще кажа: тукъ живее волята Божия, азъ ще я изпълня съ благоговение. И съ васъ требва да бжде сжщото Вие сте хора на настроенията. Има некой сестри и братя, които ми се сърдятъ по некой пжть. Азъ вмамъ единъ маркучъ за онези, които ми се сърдятъ. И бждете уверени, че азъ ще упо¬требя своя маркучъ на общо основание, и като излезатъ, ше бждатъ като мокри кокошки. Туй е наказанието което мога да дамъ на онези ученици, които се сърдятъ — маркучъ отъ едната, и отъ другата страна. И духовниятъ светъ всеки день напълно употребява този маркучъ. Днесъ си ве- селъ, разположенъ, какво богатство пскашъ пове¬че? Но като направишъ една погрешка, изгубвашъ вееелоетьта си за цела седмица. Защо? — Марку- чътъ е игралъ отгоре ти. Престанете съ съмне¬нията! Ако е до мене, азъ не искамъ да имате съмнения. Азъ ви държа демократически, свободно, но требва да изхвърлите съмненията нанънъ. Не- кой пжть учениците ми казватъ: Учителю, не иска¬ме да те гледаме тъй долу, много слизашъ до насъ. — Ще имате търпение, всички сте на земята. Вие всички искате отъ мене единъ особенъ животъ. Азъ мога да живея единъ такъвъ животъ, но треб¬ва да немамъ никакво съприкосновение съ васъ. Щомъ, обаче, съмъ между васъ, щомъ ме пипате тукъ-тамъ, ще ме видите единъ день, че си еъ- бличамъ дрехите. Защо? — За да се чистя — ца- пате ме. Ако съмъ далечъ отъ васъ, тази дреха никой нема да я цапа. Тези ваши мисли, тези съмнения, които мп нахвърляте, азъ требва да ги трансформирамъ. Нптамъ пи: кому отъ васъ съмъ взелъ 5 пари? НЯкой пжть дойде пйкой и мп до¬несе туй-онуй като подаръкъ. Казвамъ: ако си го донесълъ отъ любовь, не го поменавай даже. И азъ, когато направя нйщо за васъ, нйма да кажа, че съмъ го направилъ. Ако направя нйщо за васъ, мепъ ми е приятно, радвамъ се, че ще се ползу- вате. Иначе вие излагате Божественото. Ако съмъ единъ изворъ, и вие се ползувате, радвайте се на извора, че е Божественъ. И азъ се радвамъ, че съмъ ви говорилъ Божествени Истини. Единъ день вие ще ме срещнете, и азъ ще ви срещна, но ще ме видите не тъй, както днесъ. Какво ви казахъ? Оловото, което ви говоря ще ви сжди, но и ще ви благослови, ще ви подигне единъ день. Отъ туй Олово нйма да се избавите нито вие, нито азъ. Каквото ви кажа, нйма да се избавите. Тако¬ва е Божественото нйщо. Ние не можемъ да пра- вимъ каквото искаме. Не, азъ правя това, което Богъ иска. Ако азъ правя това. което искамъ, ще бжда единъ нрйстжпнпкъ нищо повече! Искамъ и всичкп вие да вършите волята Божия, и тогава всичко, каквото пожелаете, ще ви бжде. По нйкой пжть. азъ ви гледамъ, вие сте умо¬рени, неразположени сте духомъ, спи ви се. Защо? — Липсва ви нъщ... ВЪкои братя и сестри зас¬пи ватъ и казватъ: не можемъ да слушаме. Защо? — Липсва вп нещо. Пазете се, когато ви се го¬вори или когато се греете на слънце да не зас¬пивате! Когато се греете на слънце, ни¬кога не ее спи. Когато Господъ говор п, никой не требва да снп! Когато Учите- л ь т ъ говори, ученикът ъ не требва да снп! Заспи ли, ще му дойде н4кое ало, Ами че усилия требва да правите надъ себе си! Т^зп при¬чини, които ви заставятъ да заспивате сж вънъ отъ васъ. Те идватъ да калятъ волята ви. Има около васъ редъ сжщества, които нарочно отвли- чатъ вниманието ви. за да взематъ нещо. Гне- вътъ, умразата, неверието, съмнението, това сж все отклонения отъ правия пжть, за да ви обе- ратъ. Сега, дойде некой ученикъ при мене, иска да ме излъже. Какво ще ме излъже единъ ученикъ? — Може да задигне некоя книга, може да не си устои на обещанието, но нищо не може да вземе, а ученикътъ може да спъне самъ себе си. Вие вече сте дошли до това положение, до този пределъ, дето вече не требва да се сму¬щавате, да казвате: кима до сега пе сме живели разумно? живйлн сте, но ако този ви животъ не е,е свърже съ единъ но висшъ животъ, той изгуб¬ва смисъла си. Едно езеро въ което не приижда вода, се разваля. Вие трйбва постоянно да се опреснявате. Тази доброта, която имате е малка, правдата която имате е малка. Всички качества, които имате сж малки вь сравнение съ това, което ви е нужно. Първото, най-ежщественото нйщо и р й з ъ тази година е да имате раз у м- )! а т а любовь. Тази година ще работимъ изклю¬чително върху себе си. Яковъ работи 14 години за двй жени, и най-после каза па Лавана: „Дос¬татъчно вече съмъ работилъ за тебъ, сега ще ра¬ботя за себе си". Така и ние, доста вече сме ра¬ботили за свйта. Ще кажемъ на Лавана: „Сега вече ще работимъ за себе си, за своето повдига-не, за своето еамоусъвършепствуване, да добиемъ онова истинско знание". Вейки единъ отъ Васъ трйбва да прави опити върху знанието, да провй- ри до колко има знания. Всички вие имате доста¬тъчно мжчпотии, за да познаете, дали сте на пра¬вия пжть или не. Тйзи мжчнотии сж турени, за да се опитате. Вейка една мжчнотия въ свйта може да я прймахнете щомъ ее помолите. Тогава ще видите, дали вашата молитва е послушана или не. Молитвата ви не требва да бжде чута сало вед- 1п.ж'ь. Ако единъ пжть ви се чуе молитвата, не требва да се хвалите с/к тока. Въ молитвата не требва да има изключение — тя всек^га -гребна да бжде чута. Сега вие сте дошли до едно место, дето има опасность отъ спиране въ живота ви. Тази оиас- ность зависи отъ това, че у васъ се явява една духовна гордость. Азъ забелезвамъ вече у учени¬ците нещо такова. У техъ има една особена идея, некои отъ техъ даже искатъ да станатъ учители. На крива восока сте. Да станешъ Учитель, това не е произведение па единъ животъ. За да ста- нешъ Учитель се изискватъ редъ процедури. Вие ще видите какъ се става Учитель. Онзи който ще стане Учитель, въ небето предвиждатъ за това це- ла процедура. И онзи, който ще стане ученикъ, сжщо ще мине ирезъ редъ задължения. Вне още не сте разбрали какви сж задълженията на уче¬ника и на Учителя. Азъ казвамъ на единъ ученикъ: слушай, ти нема да одумнашъ пикого. Той вижда едного и му казва: Учптельтъ ми каза да не одумвамъ никого. Но какъ мога да бжда слепъ, като виждамъ по¬грешите? За мене е безразлично, че се одумвате, Какво отъ това, че си острите езиците? За мене важи, като седите въ училището, да пе се одум- вате Ако се одумвате въ времето когато нрйпо- давамъ лекциите ги, ще има прахъ. И тогава, и въ моите, и въ вашитЯ очи ще има сълзи, кнха- ницн. Питамъ: такова едно положепие разумно ли е? — Не е разумно. По некой пжть, като ирепо- давамъ, гледамъ некой отъ учениците седи и си мисли: Учительтъ говори много хубаво, но защо не накара онзи тамъ да си измени живота? Сед- налъ да ме критикува! Казвамъ: ами ти защо не изменишъ живота си? Защо Учительтъ да го на¬кара? Нека той самъ измени живота си! За себе си азъ съмъ направилъ много работи, но и всеки отъ васъ требва да направи нещо за себе си. И тъй, сега азъ искамъ ученици образци! Искамъ вече между васъ да се проявятъ образци! Некой могатъ да бждатъ образци, по пазете се отъ духовната гордост ь! Тя унижава живота. Бждете безпощадни къмъ всека една ваша погрешка! Не задържайте въ себе си нито една ваша погрешка, изнесете я навънъ! Чистете се! Ако искате да ви обичатъ. отъ васъ се пека абсолютна чистота, защото невидимпятъ светъ е много взпскателепъ. Ти искашъ да се оженишъ и жена ти да те обича, но тръбва да знасшъ, че нейната любовь зависи отъ духовния светъ. Имашъ деца, но те не те обичатъ. Какво тя струватъ тия деца, щомъ не те обичатъ? Искашъ да имашъ слу¬га. Какво ти струва той, ако не те обича п не изпълнява волята ти? Следователно, въ всеко не¬що требва да имаме благоволението на Бога. та каквато работа и да почнемъ, да имаме Неговото блнгословепие. Семейниятъ животъ има смисълъ само при любовьта. Децата иматъ смисълъ само ири любовьта. Слугата има смисълъ само при лю¬бовьта Това требва да поставите като основенъ законъ въ живота си, и отъ туй требва да излиза всичко. Ами че по какво ще се познаемъ, ако и ние живеемъ като всички хора въ света? Ще ка¬жете: е, то не може, еволюцията въ света е та¬кава. — Не, може, може. Азъ поне зная, има между васъ вече такива, които сж назрели. Можемъ да направимъ това нещо. Искамъ да бждете сериозни, но безъ да бждатъ лицата ви продълговати. Ли¬цата ви не требва да бждатъ много аълги, требва да има съразмерность въ телата ви. Стане ли ли¬цето по-дълго, човекъ харчи повече енергия и фалирва. Стане ли лицето по-широко, човекъ на¬трупва толкова много богатство, ч» гръбнакътъ му може да се строши, и той иакъ фалирва. Тъй че, много дългото лице, и много широкото лице сж вредни. Лицето тръбна да бжде толкова голямо, колкото е опрЯдЯлено въ Божествения иланъ съ-отношения има за гова. И тъй, казва Христосъ: „Така и Отецъ мой небесни ще стори съ васъ, ако не простите отъ сърце всЯки на брата си прегрешенията му". Най-нърво човЯкъ трЯбва 1а си прости сво- итЯ грЯхове. ?Та себе си ще иростишъ! — туй на ричамъ азъ нрощение. Ще кажешъ: Господи, вси¬чко туй азъ го направихъ, но обЯщавамъ, че всичко ще иоправя. Отъ сега натагькъ азъ ще. живЯя тъй, както Богъ изисква отъ мене. Богъ що живЯе въ мене, и азъ въ Него. Като кажешъ тъй, ще ти олекне. Тъй е въ закона па Любовьта. Като казвамъ, че ще живЯя въ Бога, разбирамъ, че ще жив1я въ проявленията на Неговата Лю¬бовь, въ лжчитЯ нл Неговата Мждрость. ПослЯ, научете се, като говорите, да говорите отривисто. Оставете вашитЯ прЯдисловия въ раз* говора. Като говорите, най-нърво направете една скица и послЯ, като станете по-учени, може да ту¬рите сЯнкитЯ. Най-първо направете контуритЯ, а послЯ сЯнкитЯ. За зЯпкитЪ се изисква майсторъ, който да знае какъ ее турятъ. За сега ви тр4б- ватъ основните неща. Занримеръ, единъ братъ или една сестра, които пматъ едно хубаво сформи- ровано чело иматъ предимство предъ единъ братъ или една сестра, на които челото не е еформиро- вано. Сега да ви изясня мисъльта си, да не се заблуждавате, Онзи, който има иълна каса нали има предимства предъ онзи, на когото касата е празна? Единъ има ниви, и другъ има ниви, но на първия нивите сж посети, а на другия не сж по¬сети. Кой отъ двамата има предимство? — Пър- виятъ. Сега некой казва: мене не ми требва ми- съль. не. ми требватъ разсжждения. Не, разсжжда- вайте или съ ума, или съ сърцето си, но требва да разсжждавате. А сега, некои седятъ и спорятъ за какви ли не работи. Азъ единъ день наблюда- вамъ две кучета. Седи една кость между техъ. Едното си отворило устата, и другото си отворило устата, гледатъ се, хъркатъ едно срещу друго. Едното казва на другото: знаешь ли какви зжбп имамъ? И друюто казва: ами ти знаешъ ли азъ какви зжби имамъ? И двете се зжбятъ, а костьта седи помежду пмъ. Гледамъ по некой пжть, две сестри, турили новото учение въ средата — кость¬та е то, и едната казва: знаешъ ли какво е но¬вото учение? Другата казва: да, но то трЯбва да се приложи. — Е, ти го приложи, та да видимъ. Другата казва: ти го приложи! Не, и азъ ше го приложа, и вие, и всички ще го приложимъ. Азъ не искамъ отъ васъ да приложите туй, което азъ прилагамъ. Вие ще приложите туй, което вие мо¬жете и сте длъжни да го приложите. Ние въ школата, имаме доста важни въпроси за разрЯшение. ВапримЯръ, не е лесно да се обра¬зува едно братство. На небето е лесно да се обра¬зува братство, но тукъ. на земята, дЯто сте съ-брани хора съ различни енергии, съ различни ха¬рактери, хера съ голЯмо мнЯнпе за си — голЯми величия —- това не е лесенъ въиросъ. Ами азъ не виждамъ ли, въ какво положение изпадатъ нЯкой отъ васъ. ВапримЯръ, нЯкой свършилъ уни- верситетъ. а прЯдъ него се изправилъ другъ, кой¬то не е свършилъ даже гимназия, п му пропо- вЯдва нЯщо. Този свършившиятъ университетъ каз¬ва ами азъ толкова будала ли съмъ, и азъ мога да мисля! Не е така. Тп може да си свършилъ университетъ, а другиятъ да не е свършилъ нищо, но въ дадения Случай той стои по-високо. Е, мо- ятъ кракъ е счупенъ и дойде онзп, който не е свършилъ никакъвъ унпверсптегь, но яма опит- ностьта да прави крака, разбира отъ това изкуст¬во, и ми казва: обърни се отъ тукъ, обърни се отъ тамъ. легни на корема, легни на гърба си. II какво ще нравя? Ще го слушамъ. Единъ човекъ, който има добро сърце, той има опитность въ жи¬вота — ще слушамъ, каквото ми каже. И тъй, днесъ Божиятъ Духъ ще дойде въ ума ви и ще ви донесе една хубава идея. Той хло¬па вече. Сега вие ще кажете: туй за кого ли се отнася? Какво иска да каже Учптельтъ съ това? За никого не се отнася. Давамъ ви житно зърно да го посЬете, а вие казвате: азъ ли съмъ опрЪ- дЪленъ да сЬя туй житно зърно? Азъ не сьмъ го- товъ, не умЪя. Нищо отъ това, ти можешъ да да- дешъ туй житно зърно другъ нЪкой да го посЬе, безразлично е. Въ Божественото учение всЬки мо¬же да изпълни волята Божия. Не струва много, една жена да вземе легена и водата и да полЪе на мжжа си. На какво ще уподобите туй поливане съ вода? Туй поливане съ вода е единъ красивъ обичай у българите. Метне жената кърпата на ра¬мо, вземе каната съ вода и полива. Вие сега, като не разбирате законитЪ, изпит¬вате единъ страхъ и си казвате: да не би азъ да се изгубя въ този пжть? Не. туй не е учение. Въ Бога има методи да прогресиратъ всички, въпро- сътъ е само въ изпълнението. Вие тукъ именно куцате. Ако се спъваме, причината не е въ Бога, ние сме причината- ТЪзи причини може да се от- махнатъ. Ако се съединиме всички въ едно, ние бихме били една мощна сила. Тази година искамъ, тия отъ учениците. ко¬ито сж слаби по н^кой прЪдметъ, да се занима- ватъ усилено. Заприм&ръ, нЪкой е слабъ по мате¬матика. Ще му дадемъ специаленъ учитель по ма-тематика. Другъ е слабъ по естествените науки. Ще му дадемъ учитель по този прЪдметъ. Н4кой е слабъ въ паметьта си—ще работи за засилване¬то и. Всеки си има по една слабоеть, но тази сла- бость може да се преодолее. Паметьта ви може да се засили, способностьта ви къмъ математика, къмъ история може да се развие. Изобщо, всичко можете да постигнете. Първото нЪщо, което искамъ отъ васъ пр^зъ тази година, то е въздържанието, да може да тран¬сформирате енергиите. Имашъ едно възбудено със¬тояние, ще кажешъ: заради Божията любовь азъ мога да се въздържамъ. Обърни ума си къмъ Гос¬пода и се спри. Това е единъ опитъ. Този опитъ може да се случи въ къща съ мжжа ви, или съ жена ви, може да се случи и съ некой вашъ при- ятелъ. Не требва да бкдемъ слаби, да казваме: не искаме да си нарушаваме мира. Кое е по-ираво въ дадения -случай, да се карамъ съ този човекъ, или като съзнавамъ, да се въздържа, да изпълня во.тата Божия. Ще изпълня волята Божия, н нищо повече! Той може д-а върви подире ми и да се ка¬ра. Ще се обърна къмъ него и ще му кажа- брат¬ко. много сладко говоришъ. „Ама ти си нехрани-майко!" —Е, Отличенъ човекъ си ти. „Ама ти се подигравпшъ!" —Не, много добъръ човекъ си. Ти си поговори, азъ ще те нослушамъ. Ти си добъръ човекъ, но пи си си проявилъ още. криешъ се. За¬що да не можемъ да направимъ това нещо?—Мо¬жемъ да го нанравимъ. И той като чуе. че е до¬бъръ, ночва да се съмнява, казва: така ли? И дей¬ствително, той усеща, че е добъръ. Дълбоко въ сърдцето си той иска да ти направи добро, но иска да ти покаже, че не е отъ слабите натури. Той можи да ти направи лобро, може да употреби своята сила, но само ако го обичашъ. Всички хо¬ра нгкатъ да бждатъ обичани, но това е най- големото заблуждение. Когато този братъ ме лю¬би, азъ ще се радвамъ. че той е далъ ходъ на Господа да се прояви въ него, и ще му кажа: азъ се радвамъ не затова, че ме любишъ, но затова, че Господъ се проявява въ тебе, и днесъ вжтре въ тебе е така хубаво, както е хубаво п горе на небето. Днесъ умътъ п сърцело ти работятъ, и каквато работа започнешъ, ще даде резултатъ. Тия отъ васъ, които сж ио СИЛНИ, ще прило- жатъ тези методи но единъ начинъ, а тия, които сж но-слаби, ще ги нриложатъ по-другъ начинъ, но всеки единъ отъ васъ требва да направи едно малко усилие. Ще изхвърлите отъ себе си духов¬ната гордость! Ще се освободите отъ всякакви не¬разположения! Азъ зная, всЬко неразположение е ь единъ лошъ признакъ. Защо си неразположенъ? НЬкой казва: сестрите ми нахвърлиха лоши мисли. Тия сестри дойдатъ при мене, гледамъ ги, иматъ добро разположение, Какъ така могатъ да ти хвър- лятъ лоши мисли? Ами че ако те можаха да ти нахвърлятъ лоши мисли, те ш,еха и при мене да бждатъ такива. Не мога да мисля зло, безъ да се не прояви това зло! Значи твоите предположения , сж били заблуждения. Схванахте ли какво требва да бжде поведе¬нието ви презъ тази година? Поведението ви презъ тази година требва да бжде такова, каквото е по¬ведението на слънцето. Поведението ви презъ та¬зи година трЯбва да бжде такова, каквото е поведението на единъ изворъ каквото е новеде нието на една плодоносна ябълка. Поведение¬то ви прЯзъ тазй година трЯбва да бжде такова, каквото е поведението па единъ отличенъ конь, който върши работата си. Поведението вп прЯзъ тази година трЯбва да бжде такова, каквото е по¬ведението на единъ ангелъ, който изпълнява во¬лята Божия. Да прЯведа сега тия СИМВОЛИ, за да не се заблу¬ждавате. Слънцето подразбира, че вашата мисъль трЯбва да бжде тъй свЯтла! Изворътъ означава вашитЯ чувства ТЯ трЯбва да бждатъ тъй чисти, тъй естествено да избликватъ, както водата на единъ изворъ. Плодоносната ябълка означава сли¬зане къмъ материалния скЯтъ Когато градите нЯ- що въ материалния свЯтъ, то трЯбва да бжде тъй хубаво, както ябълката го нрави. Коньтъ това е вашето тЯло, което трЯбва да бжде подвижно, год¬но за работа. Ангелътъ, това сте вече сжщински- ятъ вие, който като духъ има сжщото положение на ангелъ, който завършилъ своето развитие и оти¬ва да служи на Бога. Съ такива идеали, като у ангела, трЯбва да се служи на Бога! Всичко туй може да го нанравите. НЯма нищо невъзможно. Ще ви иомогнатъ отъ певидимия свЯтъ, безъ ни¬какво изключение. За всЬки едного отъ васъ ще изнратятъ но единъ посланпкъ. Ще кажете: какъ, нри мене? Да, при васъ. При васъ ще дойде единъ носланикъ отъ небето да ви посЬти, и тогава вие ще бждете пръвъ, но като си отиде, вие ще бж- дете послйденъ, на опашката. ВсЬки единъ ще има по едно носЬшение. Най-нърво ще ви пос/Ьти ва- шиятъ духъ. а послЪ и други духове. Туй посе-щение ще внесе въ васъ толкова благость, толко¬ва изобилие, каквото никога другъ пжть не сте получавали. То ще ви държи топло най-малко за 100 години—на човешки езикъ ви говоря. Искамъ, обаче, да сте безъ ст мнения! Ще бждете готови. Щ" кажете: нЪма какво да се съм¬няваме. Ако вие бЪхте готови, азъ бихъ ви го- ворилъ за красотата на Божествения свйтъ, за Неговата вжтрЪшна страна, какъ живЪятъ тамъ сжществата и т. н. Бихъ ви изнесълъ тЪзи хубави картини отъ този свЯтъ. Но сега, както и да ви го онисвамъ вие ще го разберете по земному. Исти-ната вие може да я научите само при единъ ве- ликъ Учитель, пли при едно вжтрЪшно вдъхновение, на което пзточникътъ е единъ и сжщь. Само при единъ пзворъ, на който дъното е чисто, може да видите красотата на този пзворъ. И тъй, Истината ще научите отъ Христа. II днесъ всички казватъ: нема по-великъ Учитель отъ Христа. Да, така е. но много отъ служителите на църквата, като говорятъ за Христа, не подразбп- ратъ Него, а себе си. Всякога когато говоримъ. ние требва да имаме предъ видъ да изнасяме са¬мата Истина, а не своята личность. Сега, сравнявайте и опитвайте методите и принципите, които ви давамъ, за да видите, че всичко това е Божествено и да не правите по¬грешни. Пророкътъ е казалъ за Господа. „Опи¬тайте ме, че съмъ благъ!" На Господа гласа ни¬кой до сега не е чулъ, той е свещенъ гласъ. Ние казваме, че Госнодъ ни говори. Да, Господъ ни говори, но между насъ и Бога, има толкова на¬преднали души, та като проговори Господъ, г.та- сътъ Му минава презъ всички тия по-висши отъ насъ сжщества и докато дойде до насъ, той се изменилъ вече. Ние още не знаемъ Божия гласъ. Та, като казваме, че Госнодъ ни гдвори, то значи, че Божествениятъ Духъ ни е проговорилъ. Знаете ли презъ колко среди е миналъ този Духъ? Какво ви е казалъ Духътъ? — Ще любишъ Господа съ всичкото си сърце. 1Це любишъ ближния си като себе си. Този законъ научили лн сте го? Отъ хи¬ляди годпип хората все го учатъ, учатъ, но Лю-бовьта още не е дошла, още не е научена. Колко мжчно е човЯкъ да прояви Любовьта при сегаш- нитЯ условия! Не че ни е възможио, но други нЯща ви отвличатъ вниманието. ЗапримЯръ, онази жена, която иска да бжде обичина отъ мжжа си, тя се облпча хубаво. Но не е въ обличането, всичко е въ нейното сърце. ДрехитЯ не трЯбва да прЯд- ста^ляватъ важностьта на нЯщата. НЯкой пжть мжжътъ казва: ти трЯбва да разчиташъ на ржцЯ- тЯ ми. Да, ако разчиташь на БожественитЯ ржцЯ, разбирамъ, но ако разчиташъ на физическитЯ, тЯ оше утрЯ могатъ да отелабнатъ. НЯкой казва: азъ разчитамъ на себе си. Не, кажи: Господи, азъ раз- читамъ на Тебе, Ти си силниятъ въ мене. А ти казвашъ: азъ съмъ силенъ. Не, това е игра на думи. Вие мязате на онзи турчинъ, който ходилъ въ Цариградъ и като се връща, ходжата го пита: е, какво има въ Цариградъ? — РЯшили сж да те нанравятъ шахюлислямъ СрЯща го другъ пжть и пакъ го пита; какво има въ Цариградъ? — Ще те неправятъ шахюлислямъ. Е, добре ми е на ухото, като ми говоришъ така. Изобщо, у вспнци ви има обичай, приятно ви е да чуете пЯщо хубаво за себе си. Казва нЯкой; ти си много добъръ човЯкъ. Я пакъ кажи, какво мнение имашъ за мене! Не, шахюлнслямъ ти не можешъ да бадешъ, но ако си единъ скроменъ работникъ въ царството Божие, това е велико нЪщо! Най-скромниятъ работникъ да си въ царството Божие струва 10 пжти, 100 пжти, 100,000 пжти повече, отколкото да си царь въ царството на земята. Азъ ирйдпочитамъ първото положение ярЪдъ второто. Тъй щото, положението, което вие заемате, като скромни работници, е най- хубавото — изв&стенъ иа небето, неизвЪстенъ на земята. Тамъ горЪ има ангели, които те знаятъ, Господъ те знае, всички треперятъ за тебе. Ду¬шата ти ходи навсЬкжд!;, радостна, свободна. Сми¬сълъ има въ това! Да се прояви Божията Любовь въ св^та — въ туй е смисълътъ на живота. Каз¬вашъ: какво ще излезе отъ мене? — Единъ скро¬менъ Божий работникъ, па когото ангелитЪ обръ- щатъ внимание. ТЬзн ангели обръщатъ внимание на всЬки едного отъ васъ. Щомъ ти обръщатъ внимание, тп ще кажешъ: азъ ще бада единъ скро¬менъ работникъ, но ще работя. Работете всички съ радость и веселие! Сега, въ свЪта ще се «блъскате съ редъ за¬блуждения НапримЪръ, въ Америка има хора. ко¬ито почватъ да вЪрватъ, че апостолъ Петъръ се трЯбна да бжде като поведението на едпнъ ангелъ, който изпълнява волята Божия Ето една хубава философия, нъжии, деликатна, осмислена. Като срещ¬нете една сестра, която е много загрижена, кикно требва да й кажете? — Твоето поведение требва да бжде като поведението на единъ ангелъ, който изпълнява волята Божия. Като срещнете онзи ан-гелъ, който разперилъ онези ми ти 0 милиона крила и ги турилъ въ действие, че навсекжде се разхожда, знаете ли колко е красиво това? Като придобиете поведението на единъ ангелъ, у васъ ще израсне новото, вие ще се повородпте и ще кажете: родениятъ отъ Бога грехъ не требва да ирави. И тъй, щомъ станешъ сутринь, ще си кажешъ; азъ требва да имамъ поведението на единъ ангелъ. Малко се разтревожишъ ще кажешъ: азъ требва да имамъ поведението на едпнъ ангнлъ. Ще сп каз¬вате тези думи всеки денъ: като спите, и като, ядете п като работите. Ще си казвате: моята мисъль треб¬ва да бжде като поведението на слънцето, моите чувства требва да бждатъ като поведението на едпнъ изворъ. Ако изпълнявате това нравило, за всинца ви имамъ приготвено пещо много хубаво. Ще вп дамъ единъ снециаленъ подаръкъ. Нема да се мине прЪродилъ, че пророкъ Илия се прЪродилъ. Е, хубаво, въ Америка аиостолъ Петъръ се преро¬дил ъ, въ франция си прЪродалъ, въ България се нрЪродилъ, на около 20 мЪста се прЪродилъ. Пи- тамъ: кой н сжщинскилтъ аиостолъ Петъръ? Най- нослЯ, защо искате непременно да бждете аиостолъ Петъръ? ИЪкои нъкч. искатъ да бъдатъ апостоли Павелъ Щомъ искате да бждете аиостолъ Петъръ и аиостолъ, Павелъ, следете техния иримЯръ! ТЯ пЪха едни скромни работници, и вие бждете едни скромни работници, и местото ви ще бжде завидно. Ние сега мислимъ само за човешкото, като счита¬ме, че ще имаме по-голяма привилегия. По-голя¬ма привилегия има онзи, които и р о я- вява Божията Любовь по-интенс и вно. Любовьта повдига хората. Това требва да знаете' като законъ Имашъ ли любовь, ти си работникъ. НЪмашъ ли любовь. ти не можешъ да бждещъ туй, което искашъ. За въ бхдеще ще сте. скромни ра-ботници—нищо повече! И тъй, помнете сега мисълтьта ми: поведение¬то ви тази година ще бжде като поведението на единъ ангелъ, който изпълнява волята Божия. Като се.срЪщнагь двама братя или дв4 сестри, които се карать, ще имъ кажете тъп: поведението ви много врЯме, и всЯки ще си получи този специаленъ нодаръкъ. II тъй сега ще започнете повата работа! Тази година Господъ ще ни помогне, ще на благослови повече. Божието благословение ще дой¬де върху всички ви, и гледайте да го използувате. Но да нйма колебания! Господъ е рЪшилъ да на благослови, и ще ни благослови, и благословението ни никой не може да отнеме. Затуй всички ще рабо- тпмъ, въ всички направления. Всички ще туримъ нЯщб въ действие, за да се прояви Божественото.
Добрата молитва «Отче нашъ» Бесбда, държана на 31 августъ, 1924 г. — 6'/г ч. с.