Работна среда на електронния архив
Правила на разумния живот
Т. м. Ще ви прочета от 18 глава на Матея, от 18-ти стих надолу. „Истина ви казвам: каквото вържете па земята, вързано ще бжде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бжде на небето'1. Вързване и развързване може да прави само разумнпят човйк. Само вЪщият лйкар може да лйкува. ,,Пак ви казвам, че двама от вас, ако се еъгдасят на земята, за всЬко нЬщо, което би да нопросят, ще им бжде от Отца моего, който е на небеса; защото дйто сж двама или трима събрани в мое име, там съм аз посрйд тЬх"' Значи, за да се даде прошение и да се отговори на това прошение, трйбва да има най-малко двама души. Събирания между хората може да ставатъ само чрЪз закона на Любовта. По друг начин събирания между хората не могат да стадите под вашата смокиня, без да се плашите. Нйма да има етрах в свйта. Ще се ползувате от плодоветй на вашия живот. Вейки ще миели, ще разсъждава, ще се радва, ще живйе, ще работи за Бога, ще има всички условия, всичко онова, което неговата душа пожелае. Той ще бжде радостен и весел, и жпвотътъ му ще има емrсъл. Този ден е сега. Тогава нйма да има стари, всички ще бждат млади. И 120 годишниятъ старец ще бжде млад, ще припка като млад момък, нйма да има това набръчкано лице. Разбрахте ли ме сега? Аз не искам много да ме разберете. Като ме разберете малко, достатъчно е. Въ Божествения закон, човйк като се хване за нокета, върви. Божественото в човйка е в състояние да промЬнп цЪлия ход на нйщата. БесЬда, държана на 24 август, 1924 г. — Ь'1^ ч. с. Лрабила ха разумния жибот. Т. м. Ще ви прочета от 18 глава на Матея, от 18-ти стих надолу. „Истина ви казвам: каквото вържете па земята, вързано ще бжде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бжде на не бето1'. Вързване и развързване може да нрави само разумният човЪк. Само вЪщият лЪкар може да лйкува. ,,Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята, за всЬко нЬщо, което би да попросят, ще им бжде от Отца моего, които е па небеса; защото дйто сж двама или трима събрани в мое име, там съм аз посрйд тЪх"1 Значи, за да се даде прошение и да се отговори на това прошение, трйбва да има най-малко двама души. Събирания между хората може да стават само чрйз закона на Любовта. По друг начин събирания между хората не могат да стават. Думата „събиране" в български език не е толкова изразителна, но понеже нйма друга по-добра дума, и с тази минава. Тогаз пристжпи Петър при Него и рече: „Господи, до колко пжти, ако ми съгрйши брат ми, да му прощавам? До седем пжти ли?" Казва му Исус: „Не тп казвам до седем пжти, но до 70 пжти по седем". И прощаването става пак по закона на Любовта. Не можеш да простиш нйкому, докато не го обичаш, и докато не те обича. Ако нйкой мисли, че може да прощава без любов, лъже се. И онзи, който иска да го простят, трйбва да иска да го простят по закона на Любовта. В ъ н от закона на Любовта прощение не може да има. Това категорическитрЪбва да го знаете! По кармическия законъ, кой каквото върши, ще го намйри, а Божественият път е законът на Любовта, чрйз който кармата се смекчава. Значи, за хората на грЪха има само един начпн, той е мелницата, а за хората на Божията благодат, това е растенето. Това сж два процеса. Ако си грйшен, въ мелницата ще те турят, това е въ реда на нйщата. Ако си праведен, в земята ще те хвърлят. „За това царството небесно е уподобено на человйк цар, който поиска да прегледа сметката с слугитй си. И когато начна да прйсмЪтва, докараха му едип длъжпик от 10,000 таланта". Числото 10, в този смисъл, както Христос говори, не показва само колко е голЪм дългът, но то показва и един завършен цикъл. Един човЪк не може да продължава своитй грахове зад 10-тЪх. Повече от 10 пъти не можеш да грешиш. Като направиш едно престъплание 10 пъти, слйд 10-ия път вече ще те хванат. „И понеже нЪмаше да ги плати, повелй госнодарьг му да иродадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и дългът да се плати. Падна, прочее, слугата, кланяше му се и думаше: Господи, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. И смили се господарьт на тогози слуга, пусна го, и прости му заема'" Това е отношението на Бога към хората. Отъ тук се вижда, какъ Бог прощава. Какви сж отношенията на хората помежду им, ще видите от това, какво прави този слуга, на когото господарьт иростп дълга. ,,Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен 100 иенязи, улови го та го давеше и казваше: плати ми това, що ми си длъжен! Падна, прочее, съслужительт му на нозете му, молеше му се и каз¬ваше: Имай търпение къмъ мене, и всичко ще ти платя. Но той не щеше, но отиде, затвори го в тъмница, докле да плати дълга. Често вие си задавате въпроса: защо между нас стават такива работи, защо Госнод не ни благослови? Как ще ни благослови? Ако вжтрe в сърцето ти има една дисхармония, ако вжтре в умът има една дисхармония' ако вхтре в волята ти има една дисхармония, благословението не може да дойде. Ти може 100 пъти да посаждаш на пътя плодни дървета, но тЪ нЪма да изникнат. ,,И като видеха съслужителите му това що стана, твърдй се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко, що стана. Тогаз го повика господарьт му и каза му: Рабе лукави, всичкият онзи дълг ти нростих, понеже ми се примоли. Не требваше ли и ти да номилваш със- лужителя си, както номилвах и аз тебе? И разгневи се господарьт му, и предаде го на мъчителите, докле да заплати всичко, що му бе длъжен. Така и Отец мой небесни ще стори с вас, ако не простите от сърце на брата си прегрешенията му". В този стих всички се сиираг само върху физическата страна на онези постъпки, които стават в живота. Физическите престъпления не сж толкова важни. Когато се говори за престъпления, нодразбпрат се такива престъпления, които човек извършва едновременно и в трите света. Аз следя от ред години, какви съ верванията на некой от учениците. Техните вервания не почиват на една здрава основа. Здрава основа наричам, когато един човек при всичките условия на живота не изменя верванпята си, не изменя поведението си. Може да дойдатъ мъчнотии, може да дойдат изкушения в живота, и клончетата на едно дърво може да се превиват, може да онират чак до земята, но ако това дърво, т. е. този човекъ не се пречупи, той има почва, има основа. Сега аз ще ви иопитам: мислите ли вие, че сте най-важните личности в света, на които цялото небе и Господ требва да обръщат внима ние? Некой път вие си давате такава важност, че като се молите Богу и не ви се отговори, казвате: как тъй! Не, молитвата е само нотик на Любовта, а ти чрйз насилие изискваш да ти се даде нйщо. Това не е любов. Сега, в съврйменитй християни има два вида молитви. Едните сж молитви на голйма смйлост. Воля трйбва да има човйк, да изисква, да настоява, тъй - казва Писанието. А другите молитви сж молитви на страх. Ние се молим за другитй, а тй се молят за нас. Като че Господ нйма да слуша вейки едного от нас, като се помоли, ами ще трйбва другитй да се молят за него. Това сж извратени понятия, които вйрующитй имат. Аз говори само за ученика. Той трйбва да се подчинява само на закона на разумната Любов. В тази разумпа Любов влиза едно от елйднитй качества: ученикът жертвува всичко за Бога. Щом жертвува всичко за Бога, то не значи, че се отрича от живота. Той се отрича от своя живот, а приема Божеетвения живот. Сега нйкой ще каже: как да се отрека от своя живот? Нима мислите, че ако един вълк се откаже от своя живот и възприема живота па човйка, той изгубва своя живот? Ами че ако този вълк вейки ден хойка по горитй и го прйследват с пушка, та може ли да се сравни живота му с живота на един човйк? Вие не пскате да се откажете от вашия живот, но кажете ли, в какво седи хубостта на вашия живот? Хубавото въ живота си ние ще го намйрпл в нйкоя наша добра ностъпка, или в нйкое наше добро дйло, което е произлязло от Любовта. Там кат) дои дем, това е един оазис в живота пи. Вие може да дадете нйкому 10 или 20,000 лв., може да му направите една къща, но това още не е добро. Тйзи пари, които давате, тй сж останали от баща ви, вие още не сте работили за тйх. За ученицитй има едно нравило: когато дойде пйкой да ти иска пари на заем, ти трйбва да му дадеш тия пари, които си изработил еам. Нйкой ти иска 150 лв. Ти трйбва да работпш най-малко 10 дни за тйх, за да му ги дадеш. Аз мога да бръкна въ касата и да му дам и 100,000 лв., но ще си създам карма. Олйдователно, добро е само това, което еизлйзло от нашитй ржцй. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго направено не е добро. Днес се проповйдва едно учение на лйност. Майката проповйдва едно учение на дъщеря си, казва й: ти гледай да се ожениш за пйкой богат човЯк. Защо? — За да стане лЯнива. Бащата проновЯдва на сипа сп едно учение, казва му: ти гледай да се ожениш за нЯкоя богата мома. Защо? — За да стане, лЯнив ТЯ ще сеоженят и ще научат дЯцата си на сжщото. Това е учение на паразптство. То е произлЯзло от паразититЯ. Ще каже нЯкой: аз съм завършил своето развитие. Щом си завършил своето развитие, ти трЯбва да бждеш на небето, а не на земята. Щом си на земята, ще работиш, а щом не искаш да работиш, ще отидеш на небето. Работа наричам това, когато човЯк е свободен, нЯма букаи, работи с ума си, работи с сърцето си, работи п с волята си Волята, това е най-разумното нЯщо в човЯка. Ако вие спазвате тия положения, ще може да работите разумно. Сега, вие по нЯкой пжт се съединявате, за да вършитЯ търговия. НЯкой ще дойде да те убеждава да се съюзите: хайде да с сдружим, ние ще имаме голЯма печалба. Вие се съгласите, но видпш, не мине много врЯме и изгубите 100 — 200,000 лв. Кой е виновен? — Лакомията. И онзи, койго лъже, е виновен, както и онзи, който вЯрва. И единпят, и другият сж лакоми. Единият казва: слушай, аз зная, ще спечелим толкова хиляди. Другият му повЯрва. Като сбъркат, казват: ти ме вкара в тази работа. Не, ти ме вкара в тази каша! Едно нЯщо искамъ от вас: нЯма да работите за пари. Ще работите честно! Когато дойде нЯкой и ви каже: вземете тази работа, тя ще ви даде печалба 100% — не я приемайте! Дойде ли нЯкой и ви прЯдложи някоя работа, като ви каже, че тя ще видаде10°/о печалба приемете я! Търсиш ли много, ще изгубиш. Аз слЯдя и в търговията. Всички лакоми търсовцр все сж изгубили. Достатъчно е да имаш 10°/0 печалба. Искаш ли повече, в всичкитЯ си работи ще забатачиш. Ако си музикант, но искаш много да ти платят, ти ще забатачиш, музикант не можеш да станеш. Ако си проповЯдник, но искаш да ти се плати, тп ще забатачиш, проповЯдник не можеш да станеш. Има нЯкой жени, които искат много от мжжетЯ сп. Такава жена не може да стане жена. НЯкой мжж сжщо иска много от жена си. Не, малко ще искаш от жена си. Ако всЯка сутрин тя взима легена п ти иолива да се измиеш, ти благодари на Бога, че и това с направила. Считай това нЯщо за привилегия и повече от нея прЯз деня не искай. Ако тя има готовността това да стори, ти и благодари; повече тя не може да направи. Защото, нйкои жени могат да кажат на мжжетй си: я слушай, вземи си легена там и се измии! Сега. нйкоя сестра казва: е, аз нищо не искам от мжжа си, аз съм свободна, независима, нищо не му дължа. Не, аз считам, че най-хубавото, което тя може да направи е да вземе легена п да нолйе на мжжа си. Красиво е това! Ще кажеш: за това лп се ожених, да му поливам? Е, хубаво, той за това ли се ожени, да те облича? Не си говедо, не си вол. Само тйх така гледат. Турят им юлар и хайде на нивата! Върнат се от нивата, свалят им юлара, вкарат ги в дома и там ги нахранват. Само говедата се гледат, а жена или мжж не се гледа. Ще изхвърлите тйзи к_\нешки форми от главата си — жена да гледа мжжа си, или мжж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мжжа си, да му каже: аз мога само да ти полйя да измиеш ржцйтй и лицето си, нищо повече! Това е Ю°/0, което тя може да направи. Тъй трйбва да се прйпоржча тя. Когато дойде нйкой момък да пека дъщеря ви майката трйбва да каже: моята дъщеря не може много нйщо да направи, тя може само да ти полйе. Ако си съгласен на това, вземи я, ако не сп съгдасен, остави я, тя си е за нас. А сега, като дойде младият зет, майката казва: нашата дъщеря знае много вйщо, тя знае къща да върти, знае туй — онуй. ,,Е, нразна Мара тъпан била!" Младитй моми все кхщи уреждат, но до сега не съм видйл нито една жена, която да знае къща да урежда. И тъй, в братството ще приложите този закон. Аз искам от вас да вземете легена, малко водица и да полйете на мъжетй си За един ученик туй е най-малкото, което трйбва да направи. От къдй нроизтичат у нас веичкитй ногрйшки? — От многото изисквания. Бие изискваме много. Напримйр, ние изискваме веичкитй хора да бъдат много добри. Но какво нйщо е човйк да бъде много добър? Ние изискваме веичкитй хора да бъдат много любезни. Но какво нйщо е човйк да бъде много любезен? Аз мога да накарам вейки едного от вас да бъде много любезен. Я вижте онзи бйдният човйк колко е любезен прйд богатия банкер! Любезен е той, но тази любезност е актйорство; иска да вземе пари от него. Я вижте онзи, когото бият, как се моли, вика: баща да мп си, майка да ми си, пусни ме. Аз нЯма да забравя това! Да, ко това не е убеждение. И с вас е така. Като поставят нЯкого на тЯсно, казва: аз ще посветя живота си в служене на Бога, но като минат мжчнотиитЯ, казва: е, то с глупави работи! И слЯд туй вие ще си кажете, че нЯкой нЯща сте ги надрасли, че тЯ не с за вас. Не, аз ви казвам, че поливането на ръцЯтЯ никога нЯма да отжпвЯе времето си, никога нЯма да го надраснете. И яденето п този свЯт никога нЯма да го надраснете. Ако нЯкой дойде и проповядва, че в този свЯт може без ядене и без пиене, това не е право. Докато хората са живи, ще ядат и ще пият. Какво ще ядат? -- ХлЯб. Какво ще пият? — Вода. Ще питат нЯкой: какво трЯбва да ядем? — Само хлЯб ще ядете, понеже само хлЯбът се жертвува. Единственото растение, което напълно, съзнателно се жертвува, това е само житото. Също така се жертвуват ячемика, царевицата. КрушитЯ, ябълкитЯ и другитЯ плодни дървета само на половина се жертвуватъ. ТЯ казват: ще изядеш само външното, а другото ще посадиш, СлЯдователно, ученикът трЯбва да яде само онЯзи растения, които от любов са пожертвували своя живот. Може да проследите това и да видпте резултатите. Ако ядете месо, ще видите резултатите от него. То не е пожертвувало своя живот. Ако ядете сирене и други некой храни, ежщо ще укажат известно влияние. И те не сх пожертвували своя живот. Може да ядете тъзи храни, но те не могат да създадатъ у вас едно чисто тело, не могат да създадат у вас един благороден ум. Сега, разбира се, като се подига въпроса за вегетарианството, подига се и въпросът, каква - храна требва да ядете. Аз съм ви казал, че в школата основният закон на яденето е Любовта. Според туй правило, никои ученик пема право да седне да яде без Любов. Ако пемаш любов в сърцето си, не яж! Немаш ли любов в душата си, гневен ли си малко, не яж! Стой и пе яж до тогава, докато туй лошо разположение изчезне и придобиеш разположение и благодарност към Бога. Ако турите туй правило в приложение, ще видите, как законът работи, и ще видите, дали ще има болести. Кие имаме право да ядем само в закона на Любовта. Дойде ли Любовта, целото небе отваря сърцето си, и докато то се радва, ти можеш да ядеш. Както една майка се радва, когато види, че детето й яде, така и всички ангели, всички други същества на небето се радват. Но когато седнем да ядем без любов, небето затваря всичките си врати, и ние сме в положение на престъпници. Същият закон ще приложите и по отпошение на доброто. Искаш да направишъ добро, не го прави без любов! За учениците давам следното правило: дойде некой да ти иска нещо. Не бързай да му дадеш изведнъж! Не изхвърляйте още вашите стари правила, дръжте си ги, но приложите новите, да видите какво ще ви дадат. Докато не дойде у вас онзи вътрешен любовен потик да дадеш, не давай! Ама той може да ти каже: аз искамъ, не мога да чакам! Който дойде с насилие, той не е нито брат, нито ученик. Когато дойдем до положение да дадем, всекога, вътре в себе си требва да изпитваме радост, че сме изпълнили волята Божия, защото ние не сме господари на нищо в света. Ти си овчар. Дойде некой, каже ти: дай ми една овца! Ще си кажеш: чакай, аз ще се помоля, докато дойде Божественото в мене, и като дойде то. тогава ще разбера да дам, или да не дам. Защо? — Защото този живот на овцата не е мой. Ако дам тази овца е любов, тя ще отиде на местото си, И този, комуто я дам, нЪма да я заколи.
От какво нроизтпча тази вътрешна натегнатост у вас? Аз я наричам нриструвка. Забелезвам, у всинца ви има една нриструвка, НЯкой се мжчи да се покаже това, което не е. Ученикът трЪбва да бжде крайно естествен! 'Никаква нриструвка! Прпструвката иде много естествено. Даже и най-малкит4 бубулечки се приструват. В тях има и приструвки и лицемерие. Положението на един ученик, обаче, трЯбва да бжде много естествено, да нЯма никакви приструвки. НапримЪр, запитват нЪкого: как си? Казва: аз съм много добре днес. — Не си много добрй. Най-първо, ти като син, излЬзе тази сутрин от дома си и не даде целувка на баща си, на майка сп и казваш слйд това, че си много добрЯ. Да, защото надигна толкова пари. Жената излезе, напусне мжжа си, казва: много добрЪ съм. Мжжът излезе, напусне жена си, казва: много добрй съм. Това еж празни думи. Хрястос казва: „За вейка празна дума ще се даде отвЪт*. На ученика не се позволява да говори празни думи! Като кажеш, че си много добрй, то значи, че си по-долу изпълнители на волята Божия. А сега, напримйр, некой от вас се съберат с един православен и не могат да се разберат. Но аз впждам, че и много братя от туй братство нЪмат допирни точки. Сега мислите ли, че Бог е човек? Вие казвате: каквото Учительт каже. ДобрЯ, Учительт казва; РЯ стани ти, Иване, и сп кажи урока!" Стане Иванъ, не го знае. „Я ти стани, Драганчо!" Става той, не го знае. Е, дигне този-онзи, никой не си знае урока. Казват: втори пжт ще го научим — повтарят го. Да допуснем, че втория пжт 3/4 от учениците го знаятъ, а х/4 не го знаят. Мислите ли, че вие, които не знаете урока си може да го вземете от другите? Има нещо, което не може да се вземе на заем. То е знанието. Знанието сам требва да го придобиеш. То е такова нещо. И Любовта сжщо, на заем не се взима, на заем не се дава. Некой казва: аз искам да ме любиш. Да те любя ли? На какво основание? Любовта не признава никакъв закон. Онзи, който иска да го любят е лош човек — нищо повече. И всичките престжпленпя произтичат от там. Любовта сжществува като един фактор, като една среда, в която ние живеем. Тя се проявява целокупно. И ние казваме, че Бог е Любов. За Божията Любов нема. никакви граници, но както на светлината можем да турим граници, така и на Любовта можем да турим граници, да се не проявява. Следователно, нема да изискваш да те обичат, но ще премахнеш всички препятствия, за да се прояви Божията Любов в тебе. И когато ти проявиш своята любов към другите, тогава и техната любов ще се прояви към теб. Бог очаква нашата любов. Защо? — Защото Той първо нп е възлюбил. Бог е изпратил Своята Любов към нас, и всеки може да я прояви. Любовта любов ражда! Често вие казвате: Учительт не ме обича. Бие говорите една лъжа. Така казват много сестри, много братя, много от учениците. Това е една квадратна лъжа. Аз съм я слушал много пжти и казвам: от такива ученици нищо ме може да стане. Чудно! — не ви обича Учительт. Некой учител казва: учениците ми не ме обичат. Това е другата лъжа. Учител, който очаква да го обичат учениците му, не е на нрав пжт. Той требва да изпълни закона на Любовта, т. е. да изпълни волята Божия. За мене най-важно е волята Божия. Волята Божия, това е най-краснвото! Нема по-красиво нещо от красивия свет! Нема по-красиво нещо от Божествената Любов!
Сега вие мислите все дребнави работи, все сте неразположени духом. Аз зная, че всяко неразположение крие едно престъпление ьъ сърцето. Всички неразположения на хората днес произтичат от престъпления, които сж извършили спрймо душитй си. Некой казва: ужасно съм неразположен. Защо си перазположен? — Престъпление си извършил. Мъчиш се. — Престъпление си извършил. Туй престъпление може да е съзнателно, може да е и несъзнателно, но то е престъпление. Задъ всеко едно престъпление седи едно мъчение. Тъй седят истинските факти в свйта. Когато дойде страданието в умния ученик, той знае защо идва, и ще се стреми да отмахне причините на това страдание. Защо страдаме? — Защото туряме препятствия па Божествения Дух, Който живее в нас, ограничаваме Бога в себе сп. И Той, за да ни накара да бъдем последователни в живота си, ни причинява страдания — иска да пи застави да вървим в правия път. Ето защо страданията идват отвътре.
Сега, некой говорят за Любовта. Любов, която може да произведе умраза, любов ли е? Храна, която може да произведе болест, храна ли е? Вода, която като пиеш увеличава жаждата ти, вода ли е? — Не е. Нари, които се даваг и ие могат да ти услужат, пари ли са? — Не са. Аз бих желал между вас да има образци на искреност, чистосърдечие. Знаеш ли какво значи една такава душа! Искрена, чистосърдечна души! Гледам нйкой от вас, погледне, но погледът му не устоява, веднага сваля очитЪ си. Погледне ме нйкой, скрие се. Ако аз съм една хубава, красива картина, ще оставя да ме гледат хората, турен съм на показ. Ако аз съм един нрестъпник и хората ме гледат, казвам: такава е волята Божия, нека ме гледат! Ама ирЪстънник съм бил! Нищо, гледайте ме, вземете образец от мен. Ако нък аз съм един образец на Любовта, ще кажа; гледайте ме, вземете нримйр от мене!
Ние сега искаме да вървим по стънкигЬ на Бога, на тази велика Любов. НЯма по-красиво нещо от това! И туй красивото в нас, то е изражението на Бога. Обаче, всичко това ние забравяме, забравяме, че сме излЬзли от Бога и си казваме: само Бог ли може да се ирояви? И аз мога да се проявя. И тогава пие минаваме за много красиви, за много гениални, за много умни хора, и каквото искаме, нанравяме.
Сега вие ще кажете: всички тия неща ние сме слушали, но кажете един лесен пжт за Любовта! Е, щом искате лесния пжт, ще дойдете при мене, аз имам една оканица, ще ви налея от нея тъй, както виното се налива, и ще се свърши наботата. Но туй, което се налива, то се и изпразва. Виждали ли сте онези магнетическп стрелки, като се прекарва ир4з тйх ток, как се намагнетизирват? Да, намагнетизпрват се, но след време изгубват туй си свойство. Гуй магнитно свойство не е като у един извор, да изтича постоянно.
Сега аз ви говорч върху този въпрос, за да ви избавя от външни влияния. Вие всички се влияете от света. Дойде при мене една сестра, която ходила в странство и ми казва: е, това чужденците сж идеални хора, любезни. Идеални хора били! Не е така. Германците били идеални хора. Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги аз, Те и за нас като пишат казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалпите хора в Англия, това сж боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това сж боб на зърно! Идеалните хора въ Германия, това сж боб на зърно! Идеалните хора сж малцина. Не е достатъчно само да сж по форма добри, по но постжпки да сж тъй както Б«г иска. И тогава в вашия ум се заражда мисъльта: е, ако сж малцина идеалните хора. те требва да живеят само на небето. Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и па земята да живеят, требва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, то е въпрос само на времето. В дадения случай, за нас важи всеки един да стане идеален. То е смисълът на живота. Щом станете идеални, в вашия ум и в вашето сърце ще бжде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. Требва да бждете разумни, да работите за вашите ближни. Мислите ли, че онази майка, която требва да роди едно дете, не требва да има знания? Ами че за да можеш да преобразиш естеството на своята дъщеря, требва да знаеш как да преобргзиш това естество.
Сега, мнозина сж ми давали съвети какво требва да правя, как требва да ностжпвам. Аз пмам цела книга, в която съм записал съветите, които сж ми давали. Казкат: тъй требва да направи Учителят, този требва да изижди, онзи да изпжди, че да пречисти братството. Че това не е леща да го нречистиш! Чистенето, това е едно велико изкуство! Само Любовта може да те очисти. Само Мъдростта може да те очисти.
Учениците на новото учение мислят, че това учение нема приложение в живота. В новото учение ще държите онези методи, които природата има. Когато природата иска да искара старото месо, тя не го изхвърля изведнъж, а работи отдолу, отвхтрй. Тя държи старото меео отгоре, а отдолу туря ново, и когато новото един ден може да издържи, изхвърля вече старото. Вие може да имате стари навици, които нищо не струват, но гледайте да създадете нови навици, които да измЯстят старите. Но, ако немате ппто един нов навпк, по-добре си дръжте старите, макар и лоши навици. Лошият навпк е за предпочитане, отколкото никакъв.
Тия неща, които сега говоря са повтаряни, но те не са влезли в съзнанието ви. Некой път Божествените думи ви засегат механически, а некой път ви засегат органически. Всека една Божествена дума требва да влезе в съзнанието ви.
Да донусяем сега, че вие сте болни, кмате нЯкаква болка в краката си, имате ревматизчм.
Бърните из нжтя и куцате. Но едно време виждате, че две мрави се давят, Защо сте видели тези две мрави? Ако вие се спрете да разтървете тия две мрави и след това станете, ще видите, че болестта от крака ви е изчезнала, нема я. Господ ти казва: „Причината на твоята болка е в тези мрави. Видиш ли ги? Не бждп лаком като тех". Защо него ден куцаш? — Ти мислиш да направиш едно нрестжпление, но Господ ти казва: „Виж тези мрави, те сж вжтре в тебе. Разтърви ги, и болката ще ти мине". Некой пжт отиваш некжде, коремът те болп, но виждаш, че две сесхрп се скарали, дърпат ее помежду си. Ако ти вземеш участие в техния спор, коремътъ ти неча да те отболи, но ако влезеш между тех и ги примиришъ, коремът ще те отболи, затова те пратиха между тех. П Писанието казва: „Гледайте, като се хапите един друг, да не заболеете". Защо мнозина от вас заболеват? — По тази прпчнна именно, скарват ее. Ние требва да гледаме в нашето общество да нема никакви болести. Болестите, нещастията и дават все от неспазване Божия закон. Тезп неща еж проверени от хиляди години. Вие казвате: туй е казано много пъти, но тази работа тъй ще си върви. Нема да върви тазп работа тъй.
Сега, 928 и част от 924 години ние ги свършихме, Кажете ми, как мислите да прекарате 924 г. и част от 925 г., пак по старому ли? Не бързайте да ми отговорите! Попитайте се вътре в себе си! Некой ще ми кажат, че ние искаме да се изправим. Това не зависи от вас. Единетвенпят отговор аз мога да дам за себе си. Ако ме попптат, аз ще кажа: напълно ще изпълня волята Божия, ще се съединя с Него, ще бъда послушен, п каквото Бог е вложил вътре в мене, това ще направя. Ще постъпя според своята разумност.
Носле, аз искам да извадя от вас друго едно заблуждение. Има неща, които даром не се дават. Човек по благо дат се спасява, но но благодвт не се усъвършенствува- Има нЯша, които на заем не може да ги дадете. Ти не можеш да дадеш на заем твоя ум. Ти не можеш да дадеш на заем твоето сърце. Ти не можеш да дадеш на заем твоята воля. Ти не можеш да дадеш на заем твоята душа и твоя дух. По никой начин не можеш да ги дадеш на заем. Ако би дал на заем своя ум некому, ти би извършил пай-големото безумие. От силата па своето знание което си придобил, ти можеш да иокажеш начин, как си го придобил, как е станало твоето растене, но нЯма да го извадиш и дадеш другиму. Някой казва: нали трЪбва да се пожертвуваме? Кое ее жертвува в този свЯт? — Само физическото може да се жертвува. Аз мога да дам една къща. една дреха, но същественото в мене, моята добродетели, не мога да я дам на заем. Схващате ли дълбоката мисъл? Има нЯща, които не могат да се дадат на заем.
Друго заблуждение, въ което изпадате е следното. Дойде нЯкоя сестра или брат при вас, и ти почваш да се сравняваш, той ли е по-добър или ти, той ли е по-умен или ти. Това е най-глупавото! Ако искаш да се сравняваш с нЯкого, сравнявай се с един ангел или с един адепт, но какво можеш да се сравняваш е твоя съученик? ЗапримЪр, той може да знае по-добрЯ математиката, но ти ще зна^ш историята повече. Той знае да свири на цигулка, но ти можеш да дигаш един чувал от 100 кгр. на гърба си. Следователно, в какво е преимуществото му? Той ще свири па цигулка, но чувалът не може да дига. Щом дойде до чувала, той казва: моля ти се, помогни мп да го дигна! Дойде ли до цигулката, той я взима и започва да свири. За друг некой казвате: той е ясновидец. Е хубаво, какво има в ясновидството, което може да го иодигне? — Ясновидството е само въведение. Този който е ясновидец требва да бжде мждрец, да употреби на место своето ясновидство. Ако той може да употреби туй ясновидство само за зло, какво преимущество има в него? Следователно, дарбите имат смпсъл само в една душа, ято е съвършена. Душата требва да бжде съ; шена вейки моменг в своите действия. Има съвършенство в действия, има съвършенство и по естество. В стремежите си, в всички свои постъпки, аз требва да бжда съвършен, всичките си енергии аз требва да насоча към една иежща носока.
(Учительт се обръща към стенографите и казва:) Тези сестри и този брат, които пишат тук, какво придобиват? Те на книга сж го нашарили, по вжтре не сж го нашарили. На книгата става много лесно. Виж, написахме го, казват, каквото каза Учительт, всичко е схванато. Не е схванато в умй вжтре не е написано, въ сърцето не е написано. Казвате: аз разбрах Учителя. Да, разбрали сте ме толкова, колкото те. На книгата е написано, много добрЯ е разбранотам, но важно е, дали е разбрано в ума, в сърцето. ТЯзи слова сж Божествепи, и Господ изисква от вас да ги имате не на книга, но да сж написани въ сърцата, и в умовете ви. НЯкой от вас казва: чакай да ти кажа аз, какво казва Иоан в 4 чл. 6 сгих: „И там имаше кладенец Яковов. Исус, прочее утрудеп от пжт, седЯше така на кладенеца; а часътъ бЯше около шесть. Идва нЯкоя си жена отъ Самария да начерпи вода. Казва й Исус: дай ми да пия! Казва му жената самарянка: ,,Как, ти, който си юдеин, искаш за пиене от мене, която съм жена самарянка?".
Е, знаеш ли защо Христос седЯше на кладенеца? — ТрЯбваше да дойде тази жена там, да каже Христос нЯколко думи, защото, ако не бЯше тя, нЯмаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкувание? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсжждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е мпого важен този разговор. Христос седнал до кладенеца. Какво прЯдставлява кладепецът? — Кладенецът е човЯшкото сърцр. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и дк^ г о впдпш. Христос^ й каза: „Моля тп се, понеже аз съм пжтник. ти имат вж- дай мп малко от твоята водица"! Защо лека Христос от нашата водица? — Да види какъв и нашият живот.
И тази жнпа казваше па Христа: „Как смЪнш да говориш с мене, не знаеш ли, че не е позволено на юдепн да говори със самарянкй"?
Туй не е разбиране па въпроса. Христос взима повод от тия нейни думи. за да йобясни дълбоката истина. Като ви тълкувам тази истина, за мене е важно, дали като дойде Христос ще Му дам от моята вода, до колко съм приложил туй учение в живота си, т. е. до колко моето и Божието съзнание сж в съприкосновение. До колкото съм приложил туй учение, до толкова моето съзнание може да бжде в съприкосновение с Божието съзнание.
Аз ви гледам по н^кой пхт, вие сте само в съмнения свързани. Какво е съмнението?—То е признак на невежество. НЪкой пжт вие казвате: Учительт направи една погрешка. Не, пе знаеш, дали съм направил погрешка. Аз съм Учител, хвана един учеппк, К С!/К<1 МУ* ТИ СК взел паригЬ на еди-кого СИ. Дай му гп! Не, не съм ги взел. Хващам ръката му, извивам я и казвам на другия ученик: вземи си паритй! Казваш: ами защо с насилие, а не с любов? Дййствувам с любов, той не взима от дума, а паритй трйбва да излйзат от джоба му. Но който начпн сж влйзли, но този начин трйбва да нзлйзат. Питам сега: тази иостжпка ирава ли е ИЛИ не е нрава?
Сега другото иоложеиие. Да донуснем, че този ученик нйма ржцй, нйма крака и седи. Аз бръкна в джоба му, за да извадя наритй. Има ли в това нйщо нротиворйчие? — Нйма. Как влйзоха тия пари в джоба му, като нйма ржцй и крака? Значи друг ли е турил в джоба му. Ако един ги туря, друг има право да ги извади. Един нараход, който се товари в България и отива за Англия, кой ще го разтоварва там? — Английскитй хамали. Питам: гдй е тук прйстжплението, че не го разтоварват български хамали, а английски? Между тия параходи има договор. Българскптй хамали ще го натоварят, а английскитй ще го разтоварят. Вейка добра иостжпка се познава но свойтй крайни резултати. Ако има зло в свйта, то се дължи на незавършени работи. Има зло в свйта, което сало по себе си не е зло. Представете си, че аз съм слуга при един господар, който има много хубави чинии от най-чист, най-фин фарфор. Аз един ден нося тия чпнип и изпусна една от тйх, счупя я. Има ли нйкакво морално престъпление в това? НЯма. Чиниптй сж човешки изобретения. Не ето от гдй ще дойде грйха. Ако аз се уплаша, ще прибйгна до лъжата и ще кажа: аз не счупих чинията. Грйхът идва с лъжата. Аз трйбва да кажа: счупих една чиния и ще я купя. Слйдователно, в свйта има пос- тжпки, които не носят никакви морални послйдствия.
Там, в края на 18-та глава се казва:,,Ако не изпълним волята на нашия Отец според закона на Любовта, Той ще постжпи с нас тъй, както ние постжпваме с свозтй ближни". Мислите ли. че ако ви убие един обикновен човйк вли един царски син, че ще има нйкаква разлика? За убития е едно и сжщо, дали царскпят еин го убива или нйкой прост селянин. Нйкой казва: аз направих едно прйстжпление, но за да изкупя пйкого. Не, не, свйтът с прйстжнлеппя не се изкупва! Казвате: може нйкой пжт прйстжплението да служи като едно изкупление, йе, в Божия закон не е така. Бог не нека дела на нрестжпления.
Друго положение. Вие не можете да надмогнете злото в света. Нема никаква сила, която може да го надмогне, осв^н доброто. Единствената жива сила, която може да тури граница на злото, това е доброто, понеже доброто е по-силно от злото. Не положите ли доброто като основа, всичките ви усилия ще отидат на празно.
Сега, през тази година, която още не е довършена, тр4бва да работите съзнателно. От толкова години вие търсите Господа. Нали? Некои от вас сте приемали Неговата светлина, яо тази светлна се явява и изчезва. Божествената светлина у вас не е оше непреривна. Некой казва: аз намерих Господа, но слЪд пеколко дни го гледам, топ е духом неразположен. Отпадате ли духом, не сте намерили още Госиода. Божествената светлина е ненреривна. Явяването иа тази светлинка у вас е само едпн проблеък от Божествената светлина, която прониква в сърцето и ума ви. Вие още не сте добили онезя мнтоди, чрез които Божествената светлина да е постоянна. Божествената светлина требва да бжде постоянна. Това е стремежът ви. Щом Божестиеният Дух е у вас, тогава много лесно тпе се смйнят всички неразположения, които имате, и лесно ще оправяте вашитй работи.
Сега, хармонията въ тази школа не може да се създаде по закона на насилието. Хармонията всякога произтича само от закона на Любовта. II аз, от толкова години проповйдвам не обикновената любов, а абсолютната Божия Любов. Въ школата аз имам нйкой ученици, които ме надмииават в нйщо. Тй сж два вида, двй категории ученици. Първата категория ученици сж тия, които като отидат нйкждй на гости, искат да им постелят чисти чаршафи, казват: ние спим на легла с чисти чаршафи, дйто никой не е спал на тйх. Освйн това, вие трйбва да знаете, че ние сме вегетарианци, мазнини не ядем, ние сме особени хора. Зановйдват тия ученици, дават разпореждания. В туй отношение тия ученици ме надминават.
Втората категория ученици сж тия, които, като отидат нйкждй на гости, казват: ние постимъ днес, не искаме нищо да ядем, да пием, не искаме да ви правим никакво главоболие. Такова разпореждане имаме. Този човйк си казва: блазй на тия хора! Но той си мисли, казва си:
Учительт пм яде, учениците не ядат. В туй отношение тия ученици ме надминават.
Хубаво, щом нЪкой иска да спи на чисто легло, той требва да си носи чаршафите. Иска да яде чиста храна. Той требва да си носи ориза и житцето и сам да си го вари. Това значи, че почист човек от него нема. Щом позволявам друг да ми вари храната, тя е опетнена вече. Аз сам требва да си варя ориза, житото. Сам требва да си постилам леглото, сам требва да сп изпирам чаршафите. Постилат ли го другите, отиде та се не виде. Не, слушайте, аз съм по-умен от вас. И аз спя на чисто легло, но спя само на леглото на Любовта. Като влеза в яекея къща, азъ питам: вашето легло изтъкано ли е от Любовта? — Не е изтъкано. — Тогава, извинете ме, моят гръб е толкова деликатен, че ако лежа на вашето легло, ще се стопя. В туй отношение, аз бих желал, всинца да спите само на леглото на Любовта! Ами че когато ти постелят чисто легло, седнал ли си да благодариш на Бога за това чисто легло? Усещаш ли в тозп момент, че си примирен с Бога, че си примирен с целия свет? Имаш ли туй съзнание, че си изпълнил волята Божия! Можеш ли да кажеш: Господи, дай мп такова съзнание, че утрй, като стана, да мога пак с сжптия устрем да изпълня Твоята воля? Можеш ли да се радваш, че си изпратен на земята, за да изпълниш волята Божия?
В живота ви има много мжчни въпроси, които трйбва да се разрйшат тук в школата. Тия въпроси сж между жени и мжже, между майки и дъщери, между бащи и синове, между бпатя и сестри и между ученицитй. Тия въпроси могат да се разрйшат само по един начин, а именно; да пристаните с вашитй съмнйния! Истината, която аз ви проповйдвам прйд мене е ясна като слънцето. Снга аз нйма да ви казвам, че говоря с Господа. Това е физическо, но ви казвам, че тия ириициии, които ви давам, сж опитани, в тйх нйма абсолютно никакво изключение Правилата, които ви давам, може да ги приложите без никакво изключение. Тй сж опитани не само от мене, но тй сж опитани още в миналото от всички напрйдпали сжщества, които диес ги прилагат. Тй сж Божествени начала, които ще се онптат и от ония, които ще дойдат за в бъдеще. Като приложите тия правила, тй ще ви дадат резултати. Може да кажеш тъй: аз днес съм по-добре. Кажеш ли така, ще ти дойде , някое нещастие. Тъкмо се иодигнеш от леглото и кажеш: аз съм вече здрав. Кажсщ ли така, ще се разболееш. Ами че ти си здрав! Ш>ма защо да казваш така. Щом си в Бога, щн кажеш: аз жнвЪя в Бога, и в Бога има иълна харммшя. Щом живееш в Бога, нЬма да казваш, че си сиромах. Жив^еш ли в Бога, имаш богатство. Некой ще каже: защо Бог не ми изпрати нари? Ами че Бог не е касиер та да ти изпраща пари! Как? Нашите пари с& боклук! Когато ти иотребват пари, щн иоискаш разрешение от невидимия свет да вземеш кода, на която да натовариш парите, и след това невиднмият свет ще ти покаже пжтя, по който ще минеш, за да не се разнася техната миризма. Като дойде въсрос до Божията църква, тя от никакви пари не се нуждае! Божественото учение не се нуждае от никакви пари! Това требва да знаете. Ако отидеш пекаде да проповедваш и вземеш пари, ще си затвориш носа и ще кажеш: ио необходимосг взимам тези нари, за нивата ми требва тор, но за делото Божие нема нужда от никакъв тор.
Христос казва: .Не взимайте кито кесия, нито тържпк!" Кесията, това е сърцето ти. Значи,
добрЯ. Кажеш ли така, ще ти дойде нЯкое нещастие. Тъкмо се нодигнеш от леглото и кажеш: аз съм вече здрав. Кажеш ли така, ще се разболЯеш. Ами че ти си здрав! НЯма защо да казваш така. Щом си в Бога, ще кажеш: аз жнвЯя в Бога, и в Бога има иълна хармишя. Щом живЯеш в Бога, нЯма да казваш, че си сиромах. ЖивЯеш ли в Бога, имаш богатство. НЯкой ще каже: защо Бог не ми изпрати нари? Ами че Бог не е касиер та да ти изпраща пари! Как? НашитЯ пари сж боклук! Когато ти потрЯбват пари, ще поискаш разрЯшение от невидимия свЯт да вземеш кола, на която да натовариш паритЯ, и слЯд това невидимият свЯт ще ти покаже ижтя, по който ще минеш, за да не се разнася тЯхната миризма. Като дойде въпрос до Божията църква, тя от никакви пари не се! нуждае! Божественото учение не се нуждае отъ никакви нари! Това трЯбва да знаете. Ако оти- дешъ нЯкждЯ да проповЯдвашъ и вземешъ пари, ще си затворишъ носа и ще кажешъ: по необходимость взимамъ тЯзп пари, за нивата ми трЯбва торъ, но за дЯлото Божие нЯма нужда отъ никакъвъ торъ.
Христосъ казва: „Не взимайте кито кесия, нито тържикъ!" Кесията, това е сърцето ти. Значи,
Христось съ тия думи подразбира сл-Ьдното: като отидешъ да нроиов4двашъ, вземи само сърцето си. пн ти требва другъ тържикъ. Ако твоето сърце е сърце на Любовьта, дето и да отидешъ, пхтьтъ ти ще бжде отворена.. Ако онзи цигуларь свири отъ сърце, ижтьтъ му навсекжде ще бхде отворенъ. Ако опзи ораторъ говори отъ сърце, ижтьтъ му ще баде отворенъ. ВсЬка работа, коята вършишъ отъ сърце, тя принася своите плодове, тя принася своето благословение.
Сега, нитамъ ви: съ шението, което сте имали до сега, какво ви е донесло? Вземете, и въ цър- кгата подьржатъ, че въ последните дни ще дон- датъ много лъжепророци, лъжеучители, и се съмне- ватъ. Какво с& доириннсли тия съмнения? Писанието казва: ,Изпитвайте духовете, да разберете отъ Бога ли ех". — Много добре. Вие чакате Да дой¬де Христосъ, по азъ бпхъ желалъ да зная, кои еж признаците, но които ще познаете Христа? Ко гато дойде светлината, всичко иочва да расте. Когато падне влагата, всичко почва да никне, ла расте. Когато слънцето грее, това показва, че свет¬лината е дошла. Ако дойде Христосъ, ще има иовече животъ. Какъ мислите, че ще дойде Хрис¬тосъ, въ видима форма ли? Видимото, което имате е ограничение. Ако азъ ви покажа прЯзъ едно перде пръста си, вие виждате моя пръстъ. Е, сега Христосъ показва на света само пръста си, а тЯ казватъ: този пръстъ дали е Христовъ или не?
— ВсичкитЯ пръсти сж Христови. Само Христосъ има пръсти, само разумното има пръсти. Разбирате ли? Палецчтъ показва Божията воля, показалецътъ
— благородството, възвишеното, срЪянпятъ — спра- ведлпвостьта, безименниятъ — мждростьта, а мал- киятъ пръстъ — разумните човешки обходи. И тъй, само Божествените н е щ а в ъ света иматъ пръсти, а онези неща, които но сж Божествени, нематъ пръсти. Като казваме, че има¬ме ржка и пръсти, подразбираме нещо Божествено въ насъ Ако пекой погледне палеца си и съзнава, че той е изразъ на волята Божия, той е. нещо Божествено! Като дойде некой да ми поиска нещо, азъ ще погледна палеца си, ще иодигна ржкнта сп и ще кажа: тукъ живее волята Божия, азъ ще я изпълня съ благоговение. И съ васъ требва да бжде сжщото
Вие сте хора на настроенията. Има некой сестри и братя, които ми се сърдятъ по некой пжть. Азъ вмамъ единъ маркучъ за онези, които ми се сърдятъ. И бждете уверени, че азъ ще упо¬требя своя маркучъ на общо основание, и като излезатъ, ше бждатъ като мокри кокошки. Туй е наказанието което мога да дамъ на онези ученици, които се сърдятъ — маркучъ отъ едната, и отъ другата страна. И духовниятъ светъ всеки день напълно употребява този маркучъ. Днесъ си ве- селъ, разположенъ, какво богатство пскашъ пове¬че? Но като направишъ една погрешка, изгубвашъ вееелоетьта си за цела седмица. Защо? — Марку- чътъ е игралъ отгоре ти. Престанете съ съмне¬нията! Ако е до мене, азъ не искамъ да имате съмнения. Азъ ви държа демократически, свободно, но требва да изхвърлите съмненията нанънъ. Не- кой пжть учениците ми казватъ: Учителю, не иска¬ме да те гледаме тъй долу, много слизашъ до насъ. — Ще имате търпение, всички сте на земята. Вие всички искате отъ мене единъ особенъ животъ. Азъ мога да живея единъ такъвъ животъ, но треб¬ва да немамъ никакво съприкосновение съ васъ. Щомъ, обаче, съмъ между васъ, щомъ ме пипате тукъ-тамъ, ще ме видите единъ день, че си еъ- бличамъ дрехите. Защо? — За да се чистя — ца- пате ме. Ако съмъ далечъ отъ васъ, тази дреха никой нема да я цапа. Тези ваши мисли, тези съмнения, които мп нахвърляте, азъ требва да ги трансформирамъ. Нптамъ пи: кому отъ васъ съмъ взелъ 5 пари? НЯкой пжть дойде пйкой и мп до¬несе туй-онуй като подаръкъ. Казвамъ: ако си го донесълъ отъ любовь, не го поменавай даже. И азъ, когато направя нйщо за васъ, нйма да кажа, че съмъ го направилъ. Ако направя нйщо за васъ, мепъ ми е приятно, радвамъ се, че ще се ползу- вате. Иначе вие излагате Божественото. Ако съмъ единъ изворъ, и вие се ползувате, радвайте се на извора, че е Божественъ. И азъ се радвамъ, че съмъ ви говорилъ Божествени Истини. Единъ день вие ще ме срещнете, и азъ ще ви срещна, но ще ме видите не тъй, както днесъ. Какво ви казахъ? Оловото, което ви говоря ще ви сжди, но и ще ви благослови, ще ви подигне единъ день. Отъ туй Олово нйма да се избавите нито вие, нито азъ. Каквото ви кажа, нйма да се избавите. Тако¬ва е Божественото нйщо. Ние не можемъ да пра- вимъ каквото искаме. Не, азъ правя това, което Богъ иска. Ако азъ правя това. което искамъ, ще бжда единъ нрйстжпнпкъ нищо повече! Искамъ и всичкп вие да вършите волята Божия, и тогава всичко, каквото пожелаете, ще ви бжде.
По нйкой пжть. азъ ви гледамъ, вие сте умо¬рени, неразположени сте духомъ, спи ви се. Защо?
— Липсва ви нъщ... ВЪкои братя и сестри зас¬пи ватъ и казватъ: не можемъ да слушаме. Защо?
— Липсва вп нещо. Пазете се, когато ви се го¬вори или когато се греете на слънце да не зас¬пивате! Когато се греете на слънце, ни¬кога не ее спи. Когато Господъ говор п, никой не требва да снп! Когато Учите- л ь т ъ говори, ученикът ъ не требва да снп! Заспи ли, ще му дойде н4кое ало, Ами че усилия требва да правите надъ себе си! Т^зп при¬чини, които ви заставятъ да заспивате сж вънъ отъ васъ. Те идватъ да калятъ волята ви. Има около васъ редъ сжщества, които нарочно отвли- чатъ вниманието ви. за да взематъ нещо. Гне- вътъ, умразата, неверието, съмнението, това сж все отклонения отъ правия пжть, за да ви обе- ратъ.
Сега, дойде некой ученикъ при мене, иска да ме излъже. Какво ще ме излъже единъ ученикъ?
— Може да задигне некоя книга, може да не си устои на обещанието, но нищо не може да вземе, а ученикътъ може да спъне самъ себе си.
Вие вече сте дошли до това положение, до този пределъ, дето вече не требва да се сму¬щавате, да казвате: кима до сега пе сме живели разумно? живйлн сте, но ако този ви животъ не е,е свърже съ единъ но висшъ животъ, той изгуб¬ва смисъла си. Едно езеро въ което не приижда вода, се разваля. Вие трйбва постоянно да се опреснявате. Тази доброта, която имате е малка, правдата която имате е малка. Всички качества, които имате сж малки вь сравнение съ това, което ви е нужно.
Първото, най-ежщественото нйщо и р й з ъ тази година е да имате раз у м- )! а т а любовь. Тази година ще работимъ изклю¬чително върху себе си. Яковъ работи 14 години за двй жени, и най-после каза па Лавана: „Дос¬татъчно вече съмъ работилъ за тебъ, сега ще ра¬ботя за себе си". Така и ние, доста вече сме ра¬ботили за свйта. Ще кажемъ на Лавана: „Сега вече ще работимъ за себе си, за своето повдига-не, за своето еамоусъвършепствуване, да добиемъ онова истинско знание". Вейки единъ отъ Васъ трйбва да прави опити върху знанието, да провй- ри до колко има знания. Всички вие имате доста¬тъчно мжчпотии, за да познаете, дали сте на пра¬вия пжть или не. Тйзи мжчнотии сж турени, за да се опитате. Вейка една мжчнотия въ свйта може да я прймахнете щомъ ее помолите. Тогава ще видите, дали вашата молитва е послушана или не.
Молитвата ви не требва да бжде чута сало вед- 1п.ж'ь. Ако единъ пжть ви се чуе молитвата, не требва да се хвалите с/к тока. Въ молитвата не требва да има изключение — тя всек^га -гребна да бжде чута.
Сега вие сте дошли до едно место, дето има опасность отъ спиране въ живота ви. Тази оиас- ность зависи отъ това, че у васъ се явява една духовна гордость. Азъ забелезвамъ вече у учени¬ците нещо такова. У техъ има една особена идея, некои отъ техъ даже искатъ да станатъ учители. На крива восока сте. Да станешъ Учитель, това не е произведение па единъ животъ. За да ста- нешъ Учитель се изискватъ редъ процедури. Вие ще видите какъ се става Учитель. Онзи който ще стане Учитель, въ небето предвиждатъ за това це- ла процедура. И онзи, който ще стане ученикъ, сжщо ще мине ирезъ редъ задължения. Вне още не сте разбрали какви сж задълженията на уче¬ника и на Учителя.
Азъ казвамъ на единъ ученикъ: слушай, ти нема да одумнашъ пикого. Той вижда едного и му казва: Учптельтъ ми каза да не одумвамъ никого. Но какъ мога да бжда слепъ, като виждамъ по¬грешите? За мене е безразлично, че се одумвате,
Какво отъ това, че си острите езиците? За мене важи, като седите въ училището, да пе се одум- вате Ако се одумвате въ времето когато нрйпо- давамъ лекциите ги, ще има прахъ. И тогава, и въ моите, и въ вашитЯ очи ще има сълзи, кнха- ницн. Питамъ: такова едно положепие разумно ли е? — Не е разумно. По некой пжть, като ирепо- давамъ, гледамъ некой отъ учениците седи и си мисли: Учительтъ говори много хубаво, но защо не накара онзи тамъ да си измени живота? Сед- налъ да ме критикува! Казвамъ: ами ти защо не изменишъ живота си? Защо Учительтъ да го на¬кара? Нека той самъ измени живота си! За себе си азъ съмъ направилъ много работи, но и всеки отъ васъ требва да направи нещо за себе си.
И тъй, сега азъ искамъ ученици образци! Искамъ вече между васъ да се проявятъ образци! Некой могатъ да бждатъ образци, по пазете се отъ духовната гордост ь! Тя унижава живота. Бждете безпощадни къмъ всека една ваша погрешка! Не задържайте въ себе си нито една ваша погрешка, изнесете я навънъ! Чистете се! Ако искате да ви обичатъ. отъ васъ се пека абсолютна чистота, защото невидимпятъ светъ е много взпскателепъ. Ти искашъ да се оженишъ и жена ти да те обича, но тръбва да знасшъ, че нейната любовь зависи отъ духовния светъ. Имашъ деца, но те не те обичатъ. Какво тя струватъ тия деца, щомъ не те обичатъ? Искашъ да имашъ слу¬га. Какво ти струва той, ако не те обича п не изпълнява волята ти? Следователно, въ всеко не¬що требва да имаме благоволението на Бога. та каквато работа и да почнемъ, да имаме Неговото блнгословепие. Семейниятъ животъ има смисълъ само при любовьта. Децата иматъ смисълъ само ири любовьта. Слугата има смисълъ само при лю¬бовьта Това требва да поставите като основенъ законъ въ живота си, и отъ туй требва да излиза всичко. Ами че по какво ще се познаемъ, ако и ние живеемъ като всички хора въ света? Ще ка¬жете: е, то не може, еволюцията въ света е та¬кава. — Не, може, може. Азъ поне зная, има между васъ вече такива, които сж назрели. Можемъ да направимъ това нещо. Искамъ да бждете сериозни, но безъ да бждатъ лицата ви продълговати. Ли¬цата ви не требва да бждатъ много аълги, требва да има съразмерность въ телата ви. Стане ли ли¬цето по-дълго, човекъ харчи повече енергия и фалирва. Стане ли лицето по-широко, човекъ на¬трупва толкова много богатство, ч» гръбнакътъ му може да се строши, и той иакъ фалирва. Тъй че, много дългото лице, и много широкото лице сж вредни. Лицето тръбна да бжде толкова голямо, колкото е опрЯдЯлено въ Божествения иланъ съ-отношения има за гова.
И тъй, казва Христосъ: „Така и Отецъ мой небесни ще стори съ васъ, ако не простите отъ сърце всЯки на брата си прегрешенията му".
Най-нърво човЯкъ трЯбва 1а си прости сво- итЯ грЯхове. ?Та себе си ще иростишъ! — туй на ричамъ азъ нрощение. Ще кажешъ: Господи, вси¬чко туй азъ го направихъ, но обЯщавамъ, че всичко ще иоправя. Отъ сега натагькъ азъ ще. живЯя тъй, както Богъ изисква отъ мене. Богъ що живЯе въ мене, и азъ въ Него. Като кажешъ тъй, ще ти олекне. Тъй е въ закона па Любовьта. Като казвамъ, че ще живЯя въ Бога, разбирамъ, че ще жив1я въ проявленията на Неговата Лю¬бовь, въ лжчитЯ нл Неговата Мждрость.
ПослЯ, научете се, като говорите, да говорите отривисто. Оставете вашитЯ прЯдисловия въ раз* говора. Като говорите, най-нърво направете една скица и послЯ, като станете по-учени, може да ту¬рите сЯнкитЯ. Най-първо направете контуритЯ, а послЯ сЯнкитЯ. За зЯпкитЪ се изисква майсторъ, който да знае какъ ее турятъ. За сега ви тр4б- ватъ основните неща. Занримеръ, единъ братъ или една сестра, които пматъ едно хубаво сформи- ровано чело иматъ предимство предъ единъ братъ или една сестра, на които челото не е еформиро- вано. Сега да ви изясня мисъльта си, да не се заблуждавате, Онзи, който има иълна каса нали има предимства предъ онзи, на когото касата е празна? Единъ има ниви, и другъ има ниви, но на първия нивите сж посети, а на другия не сж по¬сети. Кой отъ двамата има предимство? — Пър- виятъ. Сега некой казва: мене не ми требва ми- съль. не. ми требватъ разсжждения. Не, разсжжда- вайте или съ ума, или съ сърцето си, но требва да разсжждавате. А сега, некои седятъ и спорятъ за какви ли не работи. Азъ единъ день наблюда- вамъ две кучета. Седи една кость между техъ. Едното си отворило устата, и другото си отворило устата, гледатъ се, хъркатъ едно срещу друго. Едното казва на другото: знаешь ли какви зжбп имамъ? И друюто казва: ами ти знаешъ ли азъ какви зжби имамъ? И двете се зжбятъ, а костьта седи помежду пмъ. Гледамъ по некой пжть, две сестри, турили новото учение въ средата — кость¬та е то, и едната казва: знаешъ ли какво е но¬вото учение? Другата казва: да, но то трЯбва да се приложи. — Е, ти го приложи, та да видимъ. Другата казва: ти го приложи! Не, и азъ ше го приложа, и вие, и всички ще го приложимъ. Азъ не искамъ отъ васъ да приложите туй, което азъ прилагамъ. Вие ще приложите туй, което вие мо¬жете и сте длъжни да го приложите.
Ние въ школата, имаме доста важни въпроси за разрЯшение. ВапримЯръ, не е лесно да се обра¬зува едно братство. На небето е лесно да се обра¬зува братство, но тукъ. на земята, дЯто сте съ-брани хора съ различни енергии, съ различни ха¬рактери, хера съ голЯмо мнЯнпе за си — голЯми величия —- това не е лесенъ въиросъ. Ами азъ не виждамъ ли, въ какво положение изпадатъ нЯкой отъ васъ. ВапримЯръ, нЯкой свършилъ уни- верситетъ. а прЯдъ него се изправилъ другъ, кой¬то не е свършилъ даже гимназия, п му пропо- вЯдва нЯщо. Този свършившиятъ университетъ каз¬ва ами азъ толкова будала ли съмъ, и азъ мога да мисля! Не е така. Тп може да си свършилъ университетъ, а другиятъ да не е свършилъ нищо, но въ дадения Случай той стои по-високо. Е, мо- ятъ кракъ е счупенъ и дойде онзп, който не е свършилъ никакъвъ унпверсптегь, но яма опит- ностьта да прави крака, разбира отъ това изкуст¬во, и ми казва: обърни се отъ тукъ, обърни се отъ тамъ. легни на корема, легни на гърба си. II какво ще нравя? Ще го слушамъ. Единъ човекъ, който има добро сърце, той има опитность въ жи¬вота — ще слушамъ, каквото ми каже.
И тъй, днесъ Божиятъ Духъ ще дойде въ ума ви и ще ви донесе една хубава идея. Той хло¬па вече. Сега вие ще кажете: туй за кого ли се отнася? Какво иска да каже Учптельтъ съ това? За никого не се отнася. Давамъ ви житно зърно да го посЬете, а вие казвате: азъ ли съмъ опрЪ- дЪленъ да сЬя туй житно зърно? Азъ не сьмъ го- товъ, не умЪя. Нищо отъ това, ти можешъ да да- дешъ туй житно зърно другъ нЪкой да го посЬе, безразлично е. Въ Божественото учение всЬки мо¬же да изпълни волята Божия. Не струва много, една жена да вземе легена и водата и да полЪе на мжжа си. На какво ще уподобите туй поливане съ вода? Туй поливане съ вода е единъ красивъ обичай у българите. Метне жената кърпата на ра¬мо, вземе каната съ вода и полива.
Вие сега, като не разбирате законитЪ, изпит¬вате единъ страхъ и си казвате: да не би азъ да се изгубя въ този пжть? Не. туй не е учение. Въ
Бога има методи да прогресиратъ всички, въпро- сътъ е само въ изпълнението. Вие тукъ именно куцате. Ако се спъваме, причината не е въ Бога, ние сме причината- ТЪзи причини може да се от- махнатъ. Ако се съединиме всички въ едно, ние бихме били една мощна сила.
Тази година искамъ, тия отъ учениците. ко¬ито сж слаби по н^кой прЪдметъ, да се занима- ватъ усилено. Заприм&ръ, нЪкой е слабъ по мате¬матика. Ще му дадемъ специаленъ учитель по ма-тематика. Другъ е слабъ по естествените науки. Ще му дадемъ учитель по този прЪдметъ. Н4кой е слабъ въ паметьта си—ще работи за засилване¬то и. Всеки си има по една слабоеть, но тази сла- бость може да се преодолее. Паметьта ви може да се засили, способностьта ви къмъ математика, къмъ история може да се развие. Изобщо, всичко можете да постигнете.
Първото нЪщо, което искамъ отъ васъ пр^зъ тази година, то е въздържанието, да може да тран¬сформирате енергиите. Имашъ едно възбудено със¬тояние, ще кажешъ: заради Божията любовь азъ мога да се въздържамъ. Обърни ума си къмъ Гос¬пода и се спри. Това е единъ опитъ. Този опитъ може да се случи въ къща съ мжжа ви, или съ жена ви, може да се случи и съ некой вашъ при- ятелъ. Не требва да бкдемъ слаби, да казваме: не искаме да си нарушаваме мира. Кое е по-ираво въ дадения -случай, да се карамъ съ този човекъ, или като съзнавамъ, да се въздържа, да изпълня во.тата Божия. Ще изпълня волята Божия, н нищо повече! Той може д-а върви подире ми и да се ка¬ра. Ще се обърна къмъ него и ще му кажа- брат¬ко. много сладко говоришъ. „Ама ти си нехрани-майко!" —Е, Отличенъ човекъ си ти. „Ама ти се подигравпшъ!" —Не, много добъръ човекъ си. Ти си поговори, азъ ще те нослушамъ. Ти си добъръ човекъ, но пи си си проявилъ още. криешъ се. За¬що да не можемъ да направимъ това нещо?—Мо¬жемъ да го нанравимъ. И той като чуе. че е до¬бъръ, ночва да се съмнява, казва: така ли? И дей¬ствително, той усеща, че е добъръ. Дълбоко въ сърдцето си той иска да ти направи добро, но иска да ти покаже, че не е отъ слабите натури. Той можи да ти направи лобро, може да употреби своята сила, но само ако го обичашъ. Всички хо¬ра нгкатъ да бждатъ обичани, но това е най- големото заблуждение. Когато този братъ ме лю¬би, азъ ще се радвамъ. че той е далъ ходъ на Господа да се прояви въ него, и ще му кажа: азъ се радвамъ не затова, че ме любишъ, но затова, че Господъ се проявява въ тебе, и днесъ вжтре въ тебе е така хубаво, както е хубаво п горе на небето. Днесъ умътъ п сърцело ти работятъ, и каквато работа започнешъ, ще даде резултатъ.
Тия отъ васъ, които сж ио СИЛНИ, ще прило- жатъ тези методи но единъ начинъ, а тия, които сж но-слаби, ще ги нриложатъ по-другъ начинъ, но всеки единъ отъ васъ требва да направи едно малко усилие. Ще изхвърлите отъ себе си духов¬ната гордость! Ще се освободите отъ всякакви не¬разположения! Азъ зная, всЬко неразположение е ь единъ лошъ признакъ. Защо си неразположенъ? НЬкой казва: сестрите ми нахвърлиха лоши мисли. Тия сестри дойдатъ при мене, гледамъ ги, иматъ добро разположение, Какъ така могатъ да ти хвър- лятъ лоши мисли? Ами че ако те можаха да ти нахвърлятъ лоши мисли, те ш,еха и при мене да бждатъ такива. Не мога да мисля зло, безъ да се не прояви това зло! Значи твоите предположения , сж били заблуждения.
Схванахте ли какво требва да бжде поведе¬нието ви презъ тази година? Поведението ви презъ тази година требва да бжде такова, каквото е по¬ведението на слънцето. Поведението ви презъ та¬зи година трЯбва да бжде такова, каквото е поведението на единъ изворъ каквото е новеде нието на една плодоносна ябълка. Поведение¬то ви прЯзъ тазй година трЯбва да бжде такова, каквото е поведението па единъ отличенъ конь, който върши работата си. Поведението вп прЯзъ тази година трЯбва да бжде такова, каквото е по¬ведението на единъ ангелъ, който изпълнява во¬лята Божия.
Да прЯведа сега тия СИМВОЛИ, за да не се заблу¬ждавате. Слънцето подразбира, че вашата мисъль трЯбва да бжде тъй свЯтла! Изворътъ означава вашитЯ чувства ТЯ трЯбва да бждатъ тъй чисти, тъй естествено да избликватъ, както водата на единъ изворъ. Плодоносната ябълка означава сли¬зане къмъ материалния скЯтъ Когато градите нЯ- що въ материалния свЯтъ, то трЯбва да бжде тъй хубаво, както ябълката го нрави. Коньтъ това е вашето тЯло, което трЯбва да бжде подвижно, год¬но за работа. Ангелътъ, това сте вече сжщински- ятъ вие, който като духъ има сжщото положение на ангелъ, който завършилъ своето развитие и оти¬ва да служи на Бога. Съ такива идеали, като у ангела, трЯбва да се служи на Бога! Всичко туй може да го нанравите. НЯма нищо невъзможно. Ще ви иомогнатъ отъ певидимия свЯтъ, безъ ни¬какво изключение. За всЬки едного отъ васъ ще изнратятъ но единъ посланпкъ. Ще кажете: какъ, нри мене? Да, при васъ. При васъ ще дойде единъ носланикъ отъ небето да ви посЬти, и тогава вие ще бждете пръвъ, но като си отиде, вие ще бж- дете послйденъ, на опашката. ВсЬки единъ ще има по едно носЬшение. Най-нърво ще ви пос/Ьти ва- шиятъ духъ. а послЪ и други духове. Туй посе-щение ще внесе въ васъ толкова благость, толко¬ва изобилие, каквото никога другъ пжть не сте получавали. То ще ви държи топло най-малко за 100 години—на човешки езикъ ви говоря.
Искамъ, обаче, да сте безъ ст мнения! Ще бждете готови. Щ" кажете: нЪма какво да се съм¬няваме. Ако вие бЪхте готови, азъ бихъ ви го- ворилъ за красотата на Божествения свйтъ, за Неговата вжтрЪшна страна, какъ живЪятъ тамъ сжществата и т. н. Бихъ ви изнесълъ тЪзи хубави картини отъ този свЯтъ. Но сега, както и да ви го онисвамъ вие ще го разберете по земному. Исти-ната вие може да я научите само при единъ ве- ликъ Учитель, пли при едно вжтрЪшно вдъхновение, на което пзточникътъ е единъ и сжщь. Само при единъ пзворъ, на който дъното е чисто, може да видите красотата на този пзворъ.
И тъй, Истината ще научите отъ Христа. II днесъ всички казватъ: нема по-великъ Учитель отъ Христа. Да, така е. но много отъ служителите на църквата, като говорятъ за Христа, не подразбп- ратъ Него, а себе си. Всякога когато говоримъ. ние требва да имаме предъ видъ да изнасяме са¬мата Истина, а не своята личность.
Сега, сравнявайте и опитвайте методите и принципите, които ви давамъ, за да видите, че всичко това е Божествено и да не правите по¬грешни. Пророкътъ е казалъ за Господа. „Опи¬тайте ме, че съмъ благъ!" На Господа гласа ни¬кой до сега не е чулъ, той е свещенъ гласъ. Ние казваме, че Госнодъ ни говори. Да, Господъ ни говори, но между насъ и Бога, има толкова на¬преднали души, та като проговори Господъ, г.та- сътъ Му минава презъ всички тия по-висши отъ насъ сжщества и докато дойде до насъ, той се изменилъ вече. Ние още не знаемъ Божия гласъ. Та, като казваме, че Госнодъ ни гдвори, то значи, че Божествениятъ Духъ ни е проговорилъ. Знаете ли презъ колко среди е миналъ този Духъ? Какво ви е казалъ Духътъ? — Ще любишъ Господа съ всичкото си сърце. 1Це любишъ ближния си като себе си. Този законъ научили лн сте го? Отъ хи¬ляди годпип хората все го учатъ, учатъ, но Лю-бовьта още не е дошла, още не е научена. Колко мжчно е човЯкъ да прояви Любовьта при сегаш- нитЯ условия! Не че ни е възможио, но други нЯща ви отвличатъ вниманието. ЗапримЯръ, онази жена, която иска да бжде обичина отъ мжжа си, тя се облпча хубаво. Но не е въ обличането, всичко е въ нейното сърце. ДрехитЯ не трЯбва да прЯд- ста^ляватъ важностьта на нЯщата. НЯкой пжть мжжътъ казва: ти трЯбва да разчиташъ на ржцЯ- тЯ ми. Да, ако разчиташь на БожественитЯ ржцЯ, разбирамъ, но ако разчиташъ на физическитЯ, тЯ оше утрЯ могатъ да отелабнатъ. НЯкой казва: азъ разчитамъ на себе си. Не, кажи: Господи, азъ раз- читамъ на Тебе, Ти си силниятъ въ мене. А ти казвашъ: азъ съмъ силенъ. Не, това е игра на думи. Вие мязате на онзи турчинъ, който ходилъ въ Цариградъ и като се връща, ходжата го пита: е, какво има въ Цариградъ? — РЯшили сж да те нанравятъ шахюлислямъ СрЯща го другъ пжть и пакъ го пита; какво има въ Цариградъ? — Ще те неправятъ шахюлислямъ. Е, добре ми е на ухото, като ми говоришъ така. Изобщо, у вспнци ви има обичай, приятно ви е да чуете пЯщо хубаво за себе си. Казва нЯкой; ти си много добъръ човЯкъ.
Я пакъ кажи, какво мнение имашъ за мене! Не, шахюлнслямъ ти не можешъ да бадешъ, но ако си единъ скроменъ работникъ въ царството Божие, това е велико нЪщо! Най-скромниятъ работникъ да си въ царството Божие струва 10 пжти, 100 пжти, 100,000 пжти повече, отколкото да си царь въ царството на земята. Азъ ирйдпочитамъ първото положение ярЪдъ второто. Тъй щото, положението, което вие заемате, като скромни работници, е най- хубавото — изв&стенъ иа небето, неизвЪстенъ на земята. Тамъ горЪ има ангели, които те знаятъ, Господъ те знае, всички треперятъ за тебе. Ду¬шата ти ходи навсЬкжд!;, радостна, свободна. Сми¬сълъ има въ това! Да се прояви Божията Любовь въ св^та — въ туй е смисълътъ на живота. Каз¬вашъ: какво ще излезе отъ мене? — Единъ скро¬менъ Божий работникъ, па когото ангелитЪ обръ- щатъ внимание. ТЬзн ангели обръщатъ внимание на всЬки едного отъ васъ. Щомъ ти обръщатъ внимание, тп ще кажешъ: азъ ще бада единъ скро¬менъ работникъ, но ще работя. Работете всички съ радость и веселие!
Сега, въ свЪта ще се «блъскате съ редъ за¬блуждения НапримЪръ, въ Америка има хора. ко¬ито почватъ да вЪрватъ, че апостолъ Петъръ се трЯбна да бжде като поведението на едпнъ ангелъ, който изпълнява волята Божия Ето една хубава философия, нъжии, деликатна, осмислена. Като срещ¬нете една сестра, която е много загрижена, кикно требва да й кажете? — Твоето поведение требва да бжде като поведението на единъ ангелъ, който изпълнява волята Божия. Като срещнете онзи ан-гелъ, който разперилъ онези ми ти 0 милиона крила и ги турилъ въ действие, че навсекжде се разхожда, знаете ли колко е красиво това? Като придобиете поведението на единъ ангелъ, у васъ ще израсне новото, вие ще се повородпте и ще кажете: родениятъ отъ Бога грехъ не требва да ирави.
И тъй, щомъ станешъ сутринь, ще си кажешъ; азъ требва да имамъ поведението на единъ ангелъ. Малко се разтревожишъ ще кажешъ: азъ требва да имамъ поведението на едпнъ ангнлъ. Ще сп каз¬вате тези думи всеки денъ: като спите, и като, ядете п като работите. Ще си казвате: моята мисъль треб¬ва да бжде като поведението на слънцето, моите чувства требва да бждатъ като поведението на едпнъ изворъ. Ако изпълнявате това нравило, за всинца ви имамъ приготвено пещо много хубаво. Ще вп дамъ единъ снециаленъ подаръкъ. Нема да се мине прЪродилъ, че пророкъ Илия се прЪродилъ. Е, хубаво, въ Америка аиостолъ Петъръ се преро¬дил ъ, въ франция си прЪродалъ, въ България се нрЪродилъ, на около 20 мЪста се прЪродилъ. Пи- тамъ: кой н сжщинскилтъ аиостолъ Петъръ? Най- нослЯ, защо искате непременно да бждете аиостолъ Петъръ? ИЪкои нъкч. искатъ да бъдатъ апостоли Павелъ Щомъ искате да бждете аиостолъ Петъръ и аиостолъ, Павелъ, следете техния иримЯръ! ТЯ пЪха едни скромни работници, и вие бждете едни скромни работници, и местото ви ще бжде завидно. Ние сега мислимъ само за човешкото, като счита¬ме, че ще имаме по-голяма привилегия. По-голя¬ма привилегия има онзи, които и р о я- вява Божията Любовь по-интенс и вно. Любовьта повдига хората. Това требва да знаете' като законъ Имашъ ли любовь, ти си работникъ. НЪмашъ ли любовь. ти не можешъ да бждещъ туй, което искашъ. За въ бхдеще ще сте. скромни ра-ботници—нищо повече!
И тъй, помнете сега мисълтьта ми: поведение¬то ви тази година ще бжде като поведението на единъ ангелъ, който изпълнява волята Божия. Като се.срЪщнагь двама братя или дв4 сестри, които се карать, ще имъ кажете тъп: поведението ви много врЯме, и всЯки ще си получи този специаленъ нодаръкъ.
II тъй сега ще започнете повата работа! Тази година Господъ ще ни помогне, ще на благослови повече. Божието благословение ще дой¬де върху всички ви, и гледайте да го използувате. Но да нйма колебания! Господъ е рЪшилъ да на благослови, и ще ни благослови, и благословението ни никой не може да отнеме. Затуй всички ще рабо- тпмъ, въ всички направления. Всички ще туримъ нЯщб въ действие, за да се прояви Божественото.
Добрата молитва «Отче нашъ» Бесбда, държана на 31 августъ, 1924 г. — 6'/г ч. с.