Размишление върху правдата.
Представете си, че виждате една стоно-га. Какво заключение ще извадите от нея? Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разре¬ши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, СИЛИТ-Б обикновено се движат нагоре. Заприм-вр, когато расте, детето обича често да се м-ври. То почти всЬки ден се мЪри и отбелязва, до-къде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия св-вт спира. Човек расте на височина само до известен предЪл и по-нататък престава да расте. Понеже човек е отражение на макрокозмо-са, растенето му се определя от известни величини в природата. В пж.тя на разви¬тието си, ЧОВ-БК тр-вбва да се наблюдава, да изучава своитъ- желания, своит-в импул¬си, да знае, от какво естество са ГБ И ОТ какъв източник произтичат. Като изучава себе си, чов-Ьк трябва да бжле справедлив: на всЬко нъчцо да дава съответна цена и значение. Нт^ма ли това справедливо отнасяне към себе си, човек може да отдаде осо¬бено значение на Н-БКОЯ физическа идея.
47 вследствие на което да очаква от нея голе¬ми резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърдчава. Като знае това, човек трябва да различава МИСЛИТ-Б, чувствата и желанията си, да знае, какво тр-вбва да оча¬ква от тях.
Съвременнит- хора не познават себе си, не се познават и помежду си. Това се дъл¬жи на ГОЛ-БМОТО разнообразие между т-Ьх. ВСБКИ ЧОВ-БК, външно и вж.трешно, е постро-ен по особен начин, вследствие на което стремежитъ- и разбиранията на едного корен¬но се различават от тия на другит-Б. Сре¬щате двама братя, родени от една майка и от един баща, но първият, по-гол-вмият. обича красивото, великото и от него се въз¬хищава, а по-малкият обича парит-в, по ц-Ьл ден ги брои и мътти от една каса в дру¬га. Първият обича да чете, да се занимава с научни въпроси, а вторият — по ц/Ьли часове се оглежда в огледалото. Кое е за предпочитане: да чете чов-вк и да учи, или да брои пари? Според случая. Ако се дви¬жи между учени хора, чов-вк тр-вбва да учи, да разбира т-вхния език и интересите им. Обаче, ако е отворил кантора, той непре¬менно тр-вбва да има пари. Следователно, Н-Б-кога чов-Ьк ще бъде в положението на учен, друг път — в положението на бан-кер, на войник, или на търговец и т. н. — Ама аз не искам да бъда войник, да нося пушка, да се бия. — И войник ще бж-
48 деш, с пушка в ръка, и банкер, и учен ще бъдеш. Няма човек в света, който да не е воювал, да не се е бил с никого. Няма миролюбиви хора на земята. Вижте, какво правят малките деца. Ако не се би-ят помежду си, ще ги видите да се сража-ват с дърветата в гората. Не е лошо да воюва чов-Ьк, но той трябва разумно да вою¬ва. — Защо се бият хората? — За да се смекчат сърцата им. Сърцата на повече¬то хора са. корави, жестоки. Каго се излагат на ужаситъ- на войната, като се осакатяват, т" започват да страдат, и по този начин сърцата им постепенно се смекчават. Ако войната е в състояние да смекчи, да обла¬городи човешкото сърце, тя е за предпочи¬тане пред жестокостта на хората.
Днес вс-Ьки се стреми към морал, който внася мекота в отношенията на хора¬та. Думата „моралъ" в ограничен смисъл означава правилни отношения между хората. Моралът на хората се вижда ясно в т^хнитъ-отношения на взимане и даване. В старо вре¬ме, хората са. уреждали отношенията си на взимане и даване в натура: една крина жито за една крина грозде. Днес, обаче, разменна¬та монета в търговските отношения на хората е парата: една каса грозде срещу 30—40 лв.
И тъй, дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: мо¬рал, който се прилага при взимане, и морал, който се прилага при даване. Когато мора-
49 лът се отнася до взимане, всЬки чов-Ьк знае, как да постж.пи. Стане ли въпрос за дава¬не, там се проверява истинският морал на чов-вка. Който е готов доброволно да изпла¬ща СВОИГБ задължения, той е морален човек. Който не е готов доброволно да изплаща задълженията си, той не е морален. Към него се прилага законът. Значи, законът се прилага към моралнослабия човеж. Той знае, че ако не плати задължението си на време, ще има бой. Какво представя боят?—Боят е музикален такт, удар, мтзрка. Наистина, като получи няколко музикални такта върху гърба си, човеж се научава вече да бъде точен, изпълнителен към задълженията си. Като изучавате музикалнитъ- тактове, ще ви¬дите, че мъжът бие, т. е. дава такт по един начин, а жената — по друг начин. Както и да гледате на живота, сам по себе си той е сериозен. За онзи, който не разбира нъчцата, животът е забава.
Като ученици, вие изучавате числата, без да подозирате, че тъ- имат отношение към пси¬хическия ви живот, както и към целокупния живот. Запримър, вие не знаете, защо 1X1 1> 1 + 1=2, 2 — 2=0, 2:2=. 1. Числата взи-мат участие в мислите и чувствата на чо-втжа. За да разбере живота, чов^к трябва да изучава числата. Заприм-вр, вевка мисъл и всЬко чувство, добри или лоши, отговарят на силиг, които известни числа съдържат в себе си. Когато обичате никого и пожела- 4
50 вате да му направите нъчцо, вие избирате най-добрит материали за цельта. Не го ли оби¬чате, ще си послужите с долнокачествени материали. Баницата за любимия ви чов-Ьк ще бъде направена от най-чисто и прътно брашно, масло и сирене. За онзи, когото не обичате, ще си послужите с по-долнокаче¬ствени материали. Ако днес хората страдат и неусп-вват в работитъ- си, това се дължи на факта, че Г& често си служат с числа, на които качествените енергии са отрица¬телни. Казват, че 1 + 1 — 2. Какво означава това действие? Това показва, че след като си работил цъ\д ден, получаваш заплата за деня един златен лев. Защо, обаче, 1 X 1 — 1 ? Това показва, че единицата, умно¬жена сама на себе си, дава пак единица. Когато се оглежда в огледало, човек ви¬жда себе си. Този, който е пред огледалото, и този в огледалото представят един и същ човек. Т-Б не могат да се събират, не могат и да се умножават. Образът в огледалото не е реален.
Следователно, невъзможно е да умно¬жавате реален образ с нереален. И да ги умножите, ще получите едно и също число. Това означава действието 1 /ч 1 — 1. Умно¬жават се само реални величини. Дойдете ли до единицата, тя може да се събира, да се вади, да се дъччи сама на себе си, но по никой начин не може да се умножава.
51 1 + 1 — 2. Сам по себе си човтек не може 1 —1 — 0. да се увеличава, т. е. не може да 1 : 1 — 1. расте, нито да се увеличава. Това 1 1=1. се отнася до душата. Душата не расте, нито се увеличава или намалява. Душа¬та може само да се развива, т. е. докато жи-въе, човек може да развива своит сърдеч¬ни, умствени и душевни сили, вложени в не¬говото сърце, в неговия ум и в негова¬та душа. Смисълът на живота не седи нито в сиромашията, нито в богатство¬то. Ако искате да живеете добре, обърне¬те внимание на честнит-в и на добрите хора, които ви обичат.
Хората се нуждаят от право разбира¬не на вътрешния живот. Н"Бкой казва, че разбрал живота Разбирането на живота не е еднократен процес, както и намирането на Бога не подразбира още познаването Му. Че си намФзрил една свещена книга, това не значи, че си я чел и разбрал. След като намъфиш книгата, ти трябва да се впрегнеш на работа, да четеш и да я из-учаваш. Следователно, след като намъ¬риш Бога, тогава ще започнеш истин¬ската работа и учене. — Баща ми е богат, не ми трябва наука. — Това е криво разби¬ране. — Щом баща ти е богат, ти трябва да учиш още повече, понеже имаш всички възможности за това. Че баща ти е богат, това ни най-малко не подразбира, че и ти ще бъдеш богат. Баща ти е богат, защото е
52 работил. Ако ти не работиш, каквото бо¬гатство и да наследиш, в скоро време ще го изядеш. Следователно, когато казвате, че Бог е свет, всемъдър и всесилен, това още не значи, че и вие, като чада Божии, ще бъдете силни, свети и мъдри. Тези нъща са вътрешни, вследствие на което не могат да се предават по външен начин. Свет човек е онзи, който има правилни отношения към своя ум, към своето сърце, към своята воля, към своята душа и към своя дух. Светият човек не си служи с ни¬какво насилие. Мнозина мислят, че светият човек прави чудеса. — Не, чудесата не се дължат на светостта. Има лъкари, които правят чудеса, без да са. свети. Има музи¬канти, които правят чудеса, без да са. свети. Мисълта на светия човек трябва да бъде пластична, да си пробива път навсъкъде. Като мисли, човек не трябва да разглежда нъщата външно само, но той трябва да про¬никва и в най-скритит им мъста, да ги раз¬глежда в тяхната дълбочина и смисъл. Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата? Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да изл-Ьзе през прозорцит. Ако през прозорцит не може, той трябва да излъзе през кумина. Изобщо, човек трябва да се примири с да¬дено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолъе. Ако по
53 никои начин не може да го преодолее, то¬гава само той тр-Ьбва да се примири и да очаква на никаква външна помощ. — Морал¬но ли е от негова страна да прави толкова усилия? — Морално е, разбира се.
Представете си, че нтжой човек е ули-чен в н-вкакво престъпление, за което по¬лицията го търси да ю хване и тури в за-теор. Свободно ли ще се разхожда този чо-вЪк из града? По ц/Ьли дни той ще се крие тукъ-там, а вечер, когато трябва да изл-Ьзе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не ю види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този чов-Ьк е верв-Ьл по нечисти, кални улици. Това по¬ложение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човтж се стреми да влтззе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да вл-Ьзе през затънтените улици, но това става по необхо-димост, а не по негова добра воля. За чове¬ка е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашнитъ-ще му дадат вода да се омие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Т-Б няма да го упр-Ькнат в ни¬що, но ще I о похвалят за неговата смъ\лост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тесната врата, през канала, мъчно се минава.
54 Който минава през тъсния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истин¬ски герой. Този човеж има любов в душа¬та си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да верви човеж по широкитъ- пътища и така да побеждава мъч-нотииг си, това всеки обикновен човек мо¬же да направи. Обаче, да минава през най-ГОЛ^БМИГБ мъчнотии и препятствия и така да постига своиг желания, това само героите правят.
Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии. Тъй както е създаден св'Ь-тът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през ка-нал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човежа да мине през такъв път, за дредпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие. Веднъж сте дошли на земята, вие тр-Ьбва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате пра¬вилно, вие тр-Ьбва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и уче¬ни хора, да видите, по какви пътища са ми¬нали тт> и да се поучавате от тъ\х. Както вашйят живот, така и животът на други-Т-Б хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашитъ- напреднали братя,
йа т ще ви кажат, какво тр-вбва да правите. Всеки човеж носи в себе си нтжакъв та-лант, който тр-Ьбва да разработва. Доста¬тъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това напра¬вление. Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използуват условия¬та за развиване на своя талант. Като не мо-гат да постигнат нъшо в живота си, тй се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нт^мат никакъв талант. Кой¬то е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и I о е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато наме¬рите своя талант. Какво ще правите? Мисли¬те ли, че н-вма да го откриете? Много затвор¬ници СА проявили талантитъ- си, именно, в затвора. Като се намери в трудно положе¬ние, котката може да скочи от гол-вма ви¬сочина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Сдицото се отнася и до човека. Когато се намъри в трудно положение, чо-вък може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да изверши. За предпочитане е нъжога човек да се хвер¬ли от високо, отколкото без никаква съпро¬тива да се предаде в ръцет на неприятеля си, който ще му верже ръцет-в и ще го под¬кара да верви напред.
56
Сега, като казвам, че ЧОВ-БК тр-вбва да бъде см^л, това не значи, че тр-вбва да вер¬ши глупости. ЧОВ-БК трябва да бж.де см-вл в постъпкитъ- си, но разумен. Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всвкога помага. Щом е така, човек тр-вбва да бъде см-вл, да ре¬шава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка чов-вк може да раз¬пръсне многобройна тълпа. След това всич¬ки се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един ЧОВ-БК. СмЪлият действува бързо, решително и с в-вра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала Верата верши чудеса. При¬ложете вт>рата в живота си и не се без¬покойте. Чов-вк тр-вбва да размишлява върху нъчцата, но същевременно трябва и да действува. Какво допринася мисленето на н"Вкой мж.ж или на н-вкоя жена, ако нищо не работят? Тв н-вмат пари, н-вмат хл-вб, и по ц-вли дни седат в къдци и мислят, какво да правят, как да си доставят необходимите нъща. Мъжът мисли на една страна, жената — на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? — Да се опретнат да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да нам-в-рят начин, как да работят. Щом изми-слят н-вкаква работа, т-в тр-вбва да се впрег-нат задружно, да реализират намисленото.
57 — Ама може да им дойде помощ отвън.
— И това е възможно, но за да дойде външ¬на помощ на човежа, без да е работил, дру¬го нъчцо се иска от него. Това подразбира, че той е работил нъжога, а днес жъне плодо¬вете на своята работа. Иначе, невъзможно е човеж да не работи и да получава всичко наготово.
И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Тако¬ва нещо представя и в-вчността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за чов-вка, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получа¬ва се едно изображение, което е негово отра¬жение, но той ни най-малко не се е размно- ч жил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човеж се оглежда в Т-БХ, но вече се получават десет изображения на същия човеж. Това не значи още, че той се е размножил. Човеж, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са. реални образи. Въпръжи това, хората се лъжат, именно, от нереалните, от недей¬ствителните положения в живота. Тт> се на-тъкват на много недействителни и отно¬сителни нъчца в живота си и наричат то¬ва нъчцо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при Н-БКОЙ хиромантик, и той ви казва, че сте родени при еди - какви усло-
58 вия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот. нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на н-вкой чов-вк, че е сприхав. — Това е относително твердение. Ще му кажете още, че е добър или лош чов-вк. — И това е относително твердение. Думите добър и лош са. посо¬бия на един стар език. Кажете ли на ни¬кого, че е лош ЧОВ-БК, той казва: В'врно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях бо1ат ЧОВ-БК, милиОнер, тър-гувах с гол-вми капитали и направих го-л-вми дългове. Днес всичко изплатих и оста-нах беден, без пет пари в ръка, но за-почвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, че-стен чов-вк. Ще работя само с двет-в си рж-це, и на Т-БХ ще разчитам. Никой н-вма да ме познава. Да бъда виден, знатен чов-вк, то¬ва подразбира да жив-вя с чужд труд и ка¬питали, да заверша живота си с неприятности. Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек н-вма да изл-Ьзе. Тъй ще ми-неш и заминеш, без да знае н-вкой за те¬бе. Дума н-вма да се чуе за твоето съществу¬ване. Един ден синът извершил н-Ькакво
59 престъпление, за което всички вестници пи¬сали. Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от т"Ьх и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух. Днес всички вестници пишат за мене.
Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия чов-вк, а не да го унижава. При това, какво¬то вестниците пишат, каквото хората гово-рят, трябва да е в"Ьрно. Често хората гово-рят едни за други неща, които не с верни. Като ученици, вие тр-вбва да имате ясна пред¬става за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши чърти. Всвка до¬бра или лоша чърта на човека може разумно да се използува. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в чо¬века, който може да се изполува в време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползувате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мир¬но време, ще избетеате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на ба¬рута да избухва. Влагата представя мекота¬та в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Зна¬чи, всеко нещо е на местото си. Ангелът,
60 който изразява любов и мекота, като се на¬мери пред един гръшник, ще приложи друг н'Ькакъв метод, съвершено разли-чен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но ножъ". Когато гръши и не изпълнява Божиит за¬кони, човек ще срещне на пътя си ан-гел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпжди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят. да не се вернат назад. Ако не верви в пра¬вия път, човек ще се натъкне на меча на н^кой ангел и ще падне на земята. След това ученит ще казват, че еди кой умрЪл от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вервиш в пътя, който ти е опред-Ьлен, и ще вершиш това, което Бог ти запов-вдва, или ще платиш с жи¬вота си. — Ама аз съм своболен да жи-вФгЯ, както разбирам, и да говоря, каквото искам. —Не, не си свободен да жив-веш и постъпваш, както искаш. Това, което мно¬зина считат за свобода, не е никаква сво¬бода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живитъ- същества, които не нарушават интересите помежду си.
Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подози-рат, че причината за това се дължи на т-Ьх-
61 нит криви разбирания. ЗапримЪр, някой ми¬сли за себе си, че е кротък човек и се чу¬ди, защо, въпреки неговата кротост, се на¬тъква на толкова голями мъчнотии и проти¬воречия. — Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още, какво Н-БЩО е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на жи¬вота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без ра¬бота, той нгЬма да тръгне от къща на кж.-ща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живтее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без ни¬какво възнаграждение. Каго останат доволни от работата му, т-в ще го нахранят добре и облъкат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко деня гладен, ще знае, че така му е опред-влено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се ИЗМ"БНЯТ. Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро. Така той ще види ръката на Провидението и любовьта на Бога. Следователно, при каквито тежки усло¬вия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естествен, Божествен начич, по който той може да се освободи. Който прилага Божественит-в методи в жи¬вота си, той никога не опетнява името Божие.
62 Като става сутрин от сън, той чува вът¬решния глас да му казва, че Н-БКОЛКО деня нтзма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвертия ден той ще види на пътя си една голяма, зр-вла череша и ще разбере, че има право да си откжхне 40 череши и да ги из¬яде. Като изяде черешит-в и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпита¬нието, което му е било дадено. Всяко изпи¬тание има за цел да развива в чов-Ька вът-решно послушание.
Когато се говори за послушание, хората мислят, че лритежават това качество. Т-Б са послушни, когато са. слаби и невежи. Оба¬че, срещате някой силен, учен човек, вер¬ви гордо, с изправена глава, с ръце в джобоветтз си или отзад, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря чов-вк рждет-в си в джобоветъ- си или отзад. Нито едното положение на ръцет-в е правилно, нито другото. Чов-вк трябва да държи ръцет-в си в естествено положение, отстрана на т-влото. Тъй щото, чов-вк тр-вбва да има послушание към Бога, не само кога¬то е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен чов-вк. Това е истинско послушание. Съвременнит хора са дошли до един вжзел, до един кръстопът в живота си и, ако не знаят, коя посока да вземат, Т-Б ще се натъкнат на такива изпитания, които ще
ьз им костуват живота. Като не могат да се проявят, като не знаят, коя посока на дви¬жение да хванат, тъ1 дохождат до область-та на недоволството. Според мене, недовол¬ството, на което хората се натъкват, не е нищо друго, освен психическа краста. Какво¬то и да им се даде, каквото и да предприе-мат, тв са все недоволни. Естествено е за чов-вка да бъде недоволен, но недоволство¬то трябва да му даде потик да верви на-пред. Недоволство, което спъва човека, не е на мъхто. Каквото и да прави, чов-вк неиз¬бежно ще мине през изпитания и мъчнотии. Т-в имат за цел да го калят. За да се справи с мъчнотиитъ- си, чове\к трябва да разполага с известно знание. Истинско знание е онова, в което нт^ма никакво коле¬бание- знаеш н-вщо и пристъпваш към реа¬лизирането му. Знаеш, че на еди кое мгЬсто има заровени пари. Взимаш мотиката и за-почваш да копаеш. Копаеш день-два, и намираш паритъч Какво правят нтжои има-няри? ТБ започват да търсят пари, с годи¬ни да копаят на едно или на друго мътто, но нищо не намират. — Защо? — Не знаят, къде са паритъч
И тъй, сегашните хора се нуждаят от истинско, положително знание. Тази наука, която днес им се преподава, е само пред-говор към Божествената. Ако не разпо¬лага с светското знание, човеж не може да се домогне и до духовното, защото зна-
64 нието, било то духовно или светско, почива върху едни и сшци закони. Докато дойде до възвишената, Божествена наука, ЧОВ-БК трябва да прави ред опити и упражнения, да прилага наученото. Без приложение н-Ьма напредък. Това се отнася не само до наука¬та, но и до музиката, до художеството, до речьта и т. н.
Сега, от всички хора се иска стабил-ност, устой в възгледите им. Някои хора мислят, че могат да оправят света и се заемат за тази работа. Като се натъкват на известни мъчнотии, тъ- се обезсърдчават и казват, че нищо н-Ьма да изл-Ьзе от тази работа. Това показва, че Т-Б не са. измерили СИЛИТ-Б си. При това положение, г намират, че трябва да се вернат по релсите на обик¬новения живот. Ако верви по обикновения път, чов-вк нищо не може да постигне. Обаче, ако верви по необикновения път, той все ще придобие Н"БЩО.
Следователно, като ученици, вие трябва да сте в постоянно движение, да не спира¬те на едно мъхто. В мислите, в чувствата и в постъпкитъ- ви трябва да има непреривно движение. Всяко спиране в пътя води към недоволство, а недоволството е место, дето живеят паразити Спре ли чов-вк за по-дълго време в тази област, паразитите ще го нападнат. Всвко съмнение, колебание, безверие са паразити, които развалят кра¬сивото и великото в човека. За да се спра-
65 ви с тия отрицателни състояния в себе си, човек тр-вбва да се изучава. Който не позна¬ва себе си, той не може да разбере онова, което е вложено в него и не може да се домогне до положителната наука. Днес хо¬рата изучават предмети и явления, които стоят далеч от т-Ьх, а не познават себе си. Да изучава човтж себе си, това значи, да вл-Ьзе в една свещена област на позна¬ния, които ще го доведат до истинската наука. Само това знание е в състояние да създаде правилни отношения между хората. Когато между хората съществуват правил¬ни отношения, Т-Б знаят, кой от какво се нуждае и могат да задоволят своит ну¬жди. Когато иска да задоволи желанията на човека, Бог не задоволява изведнъж всички-тгБ му желания, но само онова, за което той е копнъл с години. Той намира, че това е същественото му желание и го задоволява. — Само Божията Любов носи пълния живот .
30. Лекция от Учителя, държана на 13 март, 1929 г. София.—Изгръв.