Разлика между версии на „Правилно разбиране на природните действия“

Версия от 21:57, 3 април 2009

Правилно разбиране на природните действия

Какво обяснение ще дадете за пелените, в които майкит увиват децата си? Защо майките увиват децата си в пелени? Съзнателно или несъзнателно, т~ подражават на природата. Н-вма същество, което природата да не е увила в пелени. С това тя го предпазва от външните неблагоприятни условия. Като наблюдавате пелените, с които майките увиват децата си, виждате, че през различните годишни времена те биват различни: зимно време пелените са. най-дебели, есен – по-тънки, през пролетта – още по-тънки, а през лятото – най-тънки. Значи, всяко време налага свои изисквания, които са. общи за всички същества. Общите условия и изисквания, които се налагат на хората, зависят от законите на природата. Оттук вадим заключение, че животът на всички живи същества се определя от великите закони на разумната природа. Те са общи за всички същества без изключение. Който разбира тия закони и им се подчинява, той се развива правилно и без катастрофи. Който ги разбира, но не иска да им се подчинява, той сам се излага на ненужни страдания. Ще дойде ден, когато, иска или не иска, човек ще бъде

30

заставен да се подчини на природните закони. Няма човек в света, който, като не се е подчинявал на тия закони, да не е счупил главата си.

Като говорим за разумното подчиняване на природните закони, ние имаме пред вид съзнателното отнасяне на човека към тия закони. Не е въпрос да страда човек изкуствено, а да изработи дълбочина в душата си. Казвате за някого, че е дълбок човек. За нас е важно, как е станал дълбок. Има два начина за придобиване на дълбочина: чрез съзнателна и разумна работа на човека върху себе си и чрез голямо външно налагане и напрежение върху него. За предпочитане е човек да придобие дълбочина на душата си по първия, а не по втория начин.

И тъй, когато човешката воля се противопостави на Божествената, в живота на човека стават големи катастрофи и пертурбации. Когато се срещнат две воли с различни сили и скорости, т-б се сблъскват и произвеждате огъване, което образува две възвишения и една вдлъбнатина. Колкото противодействуващите сили са по-големи, толкова и сгъването е по-голямо. Като знаете това, бъдете внимателни, не се противопоставяйте на Божествената воля. Тя е сила, която може да помете всичко, каквото срещне на пътя си.

Мнозина изучават духовния живот и, като се намерят пред известно затруднение, мислят, че с молитва могат да по-

31

стигнат всичко. Всичко разумно се постига с молитва, но не и неразумното. Можете ли с молитва да спрете слънцето? Не можете. Ще цитирате стихове от Библията, дето се казва, че Исус Навин спрял движението на слънцето. Това не се разбира буквално. Като четете Библията, както и свещените книги, вие трябва да разбирате дълбокия смисьл, който е вложен в тях. За тази цел трЪб-ва. да разбирате езика на Свещените книги. С такъв език си служи и природата. Природата е пълна с символи. Който иска да се разговаря с нея, трябва да разбира езика и, т. е. символите, които тя влага в своята реч. Всичко в природата е разумно. Когато възлага на човека някаква работа, тя му дава свобода да си послужи, с какъвто метод той намира за добре. Обаче, дойде ли до прилагането на това дело, тя признава само един начин. Затова казваме: Много са пътищата за приготвяне на една работа, обаче, един -е методът за нейното прилагане. С други думи казано: Природата дава възможност на човека да се прояви по различни начини, чрез което изпитва неговата интелигентност, неговите добродетели и волята му. В изпълнение на нещата, което е предмет на Божествения св^т, има само един начин.

Да допуснем, че пред вас се разкриват два пътя, които водят към планински връх, висок три хиляди метра. Единият път е широк, но, за да се стигне до верха

32

по този път, трябва да се обикаля много. Другият път е гЬсен и много стръмен. Нъжои хора ще тръгнат по широкия път, а други – по гЬсвия. Но тези, които вервят по широкия път, са. хора с разложено сърце, които обичат леснитъ1 работи. Дойдат ли до мъчнотиитъ1 в живота, т съзнателно ги из-бътват. Обаче, една категория хора ще избере гЬсния и стръмен път към планината,. понеже обичат да преодоляват мъчнотиигб. На гЬх тъ1 гледат като на задачи за упражнение на ума, на сърцето и на волята. Тъй щото, искате ли да познаете характера на даден човтж, вижте, по какъв път верви той и как решава задачитъ- си. Достатъчно е да влезете в едно село, за да се произнесете, с какви възможности разполагат селянитъ" от това село. Ако г свят изключително овес, ръж и ечемик, вие казвате, че възможностите им са ограничени. Щом не могат да сЬят жито, те са лишени от от условията, при които жито го расте. Влезете ли в един дом, по цветята, които домакинята отглежда, можете да се произнесете за нейния характер. Всъжа външна проява на човежа определя неговия характер. Добре е човек да отглежда цвътя, но трябва да се знае, че всбко цвете е израз на известна интелигентност. От цветята, които човек отглежда, еждим за степеньта на неговото развитие. Човек не съзнава, защо обича някои цветя повече от други. Макар и да не

33

съзнава това. Обичта му към едни цветя повече, отколкото към други, показва, какви способности и сили се крият в него.

Като изучавате земеделието, виждате, че различните почви се използуват за различни култури. Черноземът, запример, дава добро жито. Някои хора са. подобни на чернозем. Те са богати материалисти, но разумни. Освен чернозем, има червена, глинеста почва, и песъчлива почва, върху които растат различни култури. От всички почви най-богата е черноземът, на която расте житото. Колкото и да е хранително житото, хората се стремят към разнообразна храна, затова те често употребяват и ръжен хляб. Всяка зърнена храна, всеки плод съдържа в себе си специфични елементи, от които човешкият организъм се нуждае. Тази е причината, поради която човек отглежда различни зърнени храни, зеленчуци и плодове.

Като ученици, вие трябва да изучавате външната страна на нещата и оттам постепенно да влизате навътре. Виждате някой човек външно груб, суров, а вътрешно деликатен, нежен. Вие се чудите, защо е толкова груб външно. Много естествено. Този човек живее при неблагоприятни условия. Колкото по-дебела и корава е обвивката на някой плод, толкова при по-неблагоприятни условия расте той. Колкото по-дебела е обвивката на човешкия мозък, толкова по-мъчно

34

човек възприема нещата. Както да обяснявате на този човек някой философски въпрос, той мъчно ще го разбере. Защо? Дебела е обвивката на неговия мозък. Той се намира още в зимата на своя живот. Дебели снегове покриват земята му. Трябва да чакате пролетта, да дойде топлото слънце, да разтопи снеговете, които го обвиват. Щом се разтопи ледената обвивка на земята му, той почва лесно да разбира. Не е лесно човек да разбере философията на живота. Не е лесно да разбере природата, която го обикаля. За да разбере голямото, човек трябва да разбере малкото, да познае себе си, да познае проявите на своята душа.

В познаването на човешката душа се крие смисълът на живота. Докато дойде до това познание, човек минава през голями мж-чнотии, препятствия и противоречия, но всич ко това не трябва да го обезсърдчава. Той трябва да знае, че това, което днес му противодействува, един ден ще му съдействува за добро. И обратно: това, което днес му съдействува за добро, един ден ще му противодействува. Това е закон. Кой не е опи-тал този закон? Днес имате един добър приятел, който ви съдействува за постигане на вашите добри желания. Той ви съдействува в доброто, защото верви в възходещ път, към Бога. Един ден, когато линиите на неговото движение вземат обратна посока, в низходещо направление, без да иска, той

ВТОРИ РАЗДЕЛ

35

започва да ви противодействува. Ако не разбирате този закон, вие се очудвате, какво е станало, защо приятельт ви се опълчва против зас, защо идат млчнотии в живота ви. Колкото да размишлявате, вие сами не можете да си отюворите. Противоречията и мъчнотиит, на които се натъквате, не произлизат от вас. Т се крият в самия козмос, в условията на Битрето. Заради вас нито козмосът, нито природата ще измЬяят своит сили. От вас се изисква разумност, да се справяте лесно с мъчно-тиите и с злото в свт>та. Христос не казва да с- борите с злото, да го победите, но пре-поръчва да не се противите на злото. Не мислете, че вие сте най-умнитв, най-силнит и най-добрит хора в свтзта, които мо! ат да се спра-вят с мъчнотиит си изведнъж. Най-мощ-ният, най-разумният и най-добрият в свъ-та е Бо1. Искате ли да бъдете подобни на Бога. свержете се с Него. Докато стоите далеч от Него и не Го признавате, вие никога няма да решите задачитъ- на своя жи-вот. Вие ще се блъскате от една мъчнотия в друга, докато съвершено капитулирате. Като изнасям този въпрос, аз имам пред вид да ви освободя от криви г разбирания. Ученикът трЬбва да мисли право. Ако говори за физическия свтзт, той трябва да ю познава добре. Ако говори за духовния или Божествения свет, също трябва да ги лознава добре. Не е ученик онзи, който жи-

36

вт>е с заблуждения. Нтжой прави различни? движения, вдига ръцетъ- си нагоре, сваля ги надолу, разтваря ги настрана и казва, че Духът го карал да прави тези упражнения. Той трябва да знае, кой дух го заставя да прави движения с ръцетъ- и защо ги прави. Преди. да изпълните заповъдит на духовет-в в себе си, трябва да знаете, какъв смисъл имат тия движения. Ще каже нт^кой, че тия движения са дадени специално за него. И това е възможно, но той тр-вбва да знае, че специал-нит работи се дават р-вдко. Много цигулари има в света, но само един е Паганини, който могъл да свири едновременно на четирите струни. Това, което Паганини е могъл да направи с цигулката, други не са. постигнали още. Техниката, която Паганини имал, била специална.

Съвременнит хора са. музиканти, но от различна величина. И т-б изучават най-великото музикално произведение – живота. Всички хора се стремят към добър живот, но малцина го живеят. Срещате едного, виждате, че е весел. Защо? Пари има, задоволил е нуждитй си. На другия ден срещате сж-щия чов1ж, но вече недоволен, тъжен. Защо е недоволен? Няма въглища, няма топли дрехи. Вие изваждате от кесията си една сума, давате му да задоволи нуждитт^ си, и той става весел. Коя е причината за смъната на състоянието му? Ще кажете, че скръбьта на този човек се е превернала в радост,,

37

защото Бог го е посетил. Това не е право тълкувание. Защо не приемете, че и в първия случай Бог го е посетил? Бог посещава човека и чрез страданията, и чрез радостите. Ако се радвате на пълната кесия, вие тр-вбва да се радвате и на набралия цирей. Ако се радвате на пробития и изтискан цирей, трябва да се радвате и на празната кесия. Право е човек да се радва, когато ци-реят се пукне, но добре е да не страда, когато кесията му е празна. Нечистата материя в цирея може да причини гол-вми пакости на човека, но мислите ли, че пълната кесия с пари не може също да му причини известни пакости? За да се справи с мъчнотиите и страданията в живота си, човек трябва да ги понася, както понася радостит. Понеже се движи между полюси, между контрасти, чо-втж трябва да заеме средното положение и оттам да регулира нещата. Това значи, да си изработи такава философия, с която да разрешава противоречията и мъчнотиигб си. "Мнозина искат да бъдат дебели, да имат запас от материя. Защо? Т' мислят, че като са. пълни, ще бъдат здрави. Щом са здрави, ще бъдат щастливи. Т не подо-зират, че колкото повече излишна материя имат, толкова по-голями страдания ще имат. Не е въпрос човтж да си създава изкуствено мъчнотии и страдания. Изкуствените страдания ожесточават човека, а естествените го облагородяват и осмислят живота му.

38

В т^кх чов-бк познава Божиите пътища. Казвате: Не може ли да се живее без страдания? Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човек, толкова повече заания и по-голяма мъдрост придобива, толкова повече се освобождава от ограничителните условия на живота. Казано е в Писанг.ето: „Блажени страдащите". За кои страдащи се говори в този стих? За ония, които имат разумни страдчния. Разумните страдания облагородяват човешкото сърце, повдигат духа на човека, внасят разширение в душата му. Ако поетът има разумни, естествени страдания, той може да напише такова стихотворение, което да повдигне и/блото човечество. Обаче, ако страданията му са. нера зумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се. Озлоби ли се, каквото и да напише, той ще внесе своята жлъч в душите на читателите си. Като знаете това, не избетеайте разумните страдания, които Бог ви праща, но бъдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания.

За да се ползувате от разумните страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила в живота си: Не увеличавайте радостите и страданията на никого. Не отнемайте радостите и страданията на никого. Това са две правила, които трябва да пазите, както към себе си, така и към другите хора. Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е-

39

страданието, което е дадено на човека за деня, поне аз да не го увеличавам. Достатъчно е и радостта, която му е дадена. Нека той я използува, както трябва, повече не му е нужна. Дойдете ли до второто правило, кажете си: Този човтзк страда. Ако Бог му е изпра-тил това страдание, аз н-вмам право да го отнемам. Той има сила да се справи с него и да го използува за свое добро. Що се отнася до радостта му, пак н-вмам право да я отнемам. Ама радостта му била причинена от нтжакво заблуждение. И така да е, пак нтзмам право да я отнемам. За предпочитане е човтж да живЪе с известно заблуждение, което му причинява малка радост, отколкото да му се отнеме тази радост и да остане душата му празна. Друг е въпросът, ако, при освобождаване на човека от известно заблуждение, ти можеш да внесеш нъчцо ново, по-велико, с което да запълниш душата му. Не можеш ли да внесеш в душата на човека по-голяма радост от тази, която той има, ти правиш престъпление.

Като ученици, вие се готвите за работници на Божията нива. За да дойдете до това положение, вие трябва да излтззете от болницата. Като излезете от болницата съвершено здрави, вие имате възможност да помагате на ближнитв си, да ги лекувате. Да лекувате един болен, това не значи, че трябва да му разказвате своите опитности. Вашите опитности са само за вас. Пътт, по който

40

вие сте минали, се различава коренно от пж-тя на другит хора. Искате ли и другитъ- хора да вервят по вашия път, освен че нищо няма да придобият, т могат да се спънат. Искате ли да предадете н^вкоя ваша опитност, ще изнесете най-малкото от това, което сте преживяли. Ако пък е нужно да я предадете изцъло, предайте я точно, както сте я преживели, без никакви преувеличения. Когато попадне под влияние на щеславието си, без да иска, човек преувеличава своит опитности и казва: Аз вид-вх ачгел. – Какъв! бъше? – Не мога да кажа, но н-бщо светло блесна пред очигб ми. – Голяма ли бвше тази светлина? – Като точка. Значи, от една светла точка той създаде цъл ангел. Може ли св^щьта, която някой човек носи, да каже, че представя самия човек? Силата на светлината, която човек пръска на пътя, по който верви, показва степеньта на неговата инте-лигентност. Човек не е нито в светлината на своя ум, нито в топлината на своето сърд-це, нито в силата на своя организъм. Човек е скрит другаде. Къде е той, мъчно можете да отговорите на този въпрос.

Следователно, проявите на човека не опредъушт още неговата същина. Рб не оси-гуряват неговото съществуване. Можете ли да кажете, че житото в хамбара осигурява живота на човека? Колкото и да се осигурява, с това той не може да продължи живота си. Забелязано е, че колкото повече се осигу-

41

рява човек, толкова повече се приближава към края на своя живот. Смъртта засъта еднакво и осигурения, и неосигурения. Смъртта засъта еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пак има известна разлика. Който се моли и уповава на Бога, умира спокоен, с усмивка на уста, с светлина и съзнание в себе си, че отива на по-добро мъхто, отколкото е бил досега. Той се намира в положението на мома, която се жени за своя възлюбен. Тя напуща дома на майка си и на баща си, оставя ги да скърбят за нея, но знае, че отива на добро място, от което и тя, и тъ- ще бъдат доволни. Който не се моли и не уповава на Бога, умира като затворник, постоянно пазен от стражари. Кое от двег положения е за предпочитане: да умрете като булка, която е постигнала цель-та си и осмислила своя живог, или като затворник, лишен от свобода и свт/глина?

И тъй, искате ли да живеете и да умрете в светлина, изучавайте Божиитъ- закони, които не само ав казвам, но и великите хора на миналото и настоящето не престават да про-повЪдват за тт>х на човечеството. Като изучавате Божиитъ- закони и пътища, изучавайте и вашия живот, както и живота на своит ближни. По този начин ще видите, как се проявява Бог в живота на всички хора.

Когато казваме, че човек трябва да се движи по права л^ния, това не значи, че той не е сзободен да направи никакво отклоня-

42

ване надътно или наляво. Отклоняването не означава още отдалечаване на човека от Бога. Това са. методи, по които човек постъп-ва. Човек е свободен да постъпва по различни начини. Както и да постъпва, важно е да има положителни резултати. Св^тскитъ- хора подържат правилото, като се ервщат, да се усмихват. Това е един начин на отношение. Следва ли, обаче, когато хората се ерт^-щат, веЬкога да се усмихват? Представете си, че двама души се срещат в тъмна, мрачна нощ. Могат ли тъ- да се усмихнат един на друг? Ако се срещнат през деня, а вън е много прашно, могат ли да се усмихнат? Значи, човек може да се усмихва при благоприятни условия.

Ние разглеждаме въпроса за отношенията на хората, с цел да направим живота им приятен. Запримтзр, всички хора, особено жениг, готвят, но не са доволни от своето готвене. Защо? Т са усъвершенствували кулинарното изкуство, въпрЪки това са недоволни. Недоволството им се дължи на факта, че гоетбитъ1 им лесно се вкисват. Както и да ги запазват, т*б издържат най-много чети-ри-пет деня, когато гоетбите, които природата готви, издържат петь-шест месеца. Каквото е различието между човтзшкит- и природни гоетби, такова е различието и между човешкит мисли и чувства и тия, които идат от Божествения дух. Първитъ- са временни, лишени от живот, а вторитЪ – в"бчни.

ТРЕТИ РАЗДЕЛ

43

и пълни с живот и енергия. Колкото повече човек се приближава към Божественит Мисли, толкова животът му става по-при-ятен, толкова повече човт^к се облагородява и повдига.

Следователно, когато се движи по права линия, човтж има възможпост да се отклонява в четири посоки: надясно, наляво, нагоре и надолу. Да се отклони човек надясно, това значи, като верви в правия път, да разреши даден въпрос с ума си; да се отклони наляво, това значи, да разреши даден въпрос ст> сърцето си; да се отклони нагоре, това значи, да разреши въпроса с своя висш ум, с разума си; и най-после, да се отклони надолу, това значи, да разреши въпроса от гледището на материалния живот, в който се намират корените на злото. Значи, с помощ-та на разумната дейност на ума и на сърцето, чов^к слиза в материалния свет да изучава злото като сила и приюшп в св'Ьта. Това може да постигне чов"бк само тогава, когато е дал пжл на идейното, на Божественото начало в себе си.

Кога отваря чов'Ьк сърцето и ума си за Божественото? Когато живъе според ве-ликите закони на Битието. Тогава човек е подобен на извор, който дава на всички. Когато Божественото съзнание в човтжа се пробуди, той има какво да дава от себе си. Той е радостен и доволен. Обаче, докато разрешава въпроситъ" си от гледището на ума и на

44

сърцето си, човек живее в света на радо-стигб и скърбит, т. е. в материалния жи-вот. Започне ли да решава въпросит си от гледището на разумния или Божествен св^т, човек се качва горе, в главата си, и там се лроявява. От главата си, т. е. от клонег на живота, човегс слиза в материалния жи-вот, в коренит на злото. Щом е дал път на Божественото в себе си, той лесно се справя с злото. В материалния свет умът и сърцето работят едновременно. Запример, ако човек тръгне с лЪвия крак напред, веднага след това дясната ръка излиза напред. Значи, сърцето се проявява чрез ле-вия крак, а умът – чрез дъсната ръка. И обратно: ако д-всният крак излезе напред, •с него заедно излиза лъъата ръка. Това са два метода, с които човек работи в материалния свет. Ако приложи двата метода и няма резултати, човек прибътва до третия метод – приложение на висшия ум. Той се отправя към главата си, т. е. към Божествения свет. Който не прилага тия методи, той огъва пръститъ- на ръцетт> си, стиска главата си и се обезсърдчава. Нтша защо да стискате главата си. Тя не е диня, да опитвате, зряла ли е, или не. Погледнете към ръцетъ- и краката си, повдигнете главата си нагоре, изправете се добре и кажете: Светът е създаден разумно. Следователно, и аз трябва да бъда разумен, да реша правилно въпроситъ- на своя живот. Като гледате разумно на живота, виз

45

се сверзвате с възвишените същества, които ви идат на помощ.

Днес много хора умират преждевременно, защото не се движат. ЧовФк трябва да прави движения, да движи всички мускули,. всички стави на своя организъм. Същевременно той трябва да мисли върху нервната си система, която управлява всички органи на тялото му. Като спира вниманието си върху всички стави, върху всички удове на своя организъм, чов^вк се сверзва с Божественото начало в света, което започва да работи върху него. По този начин, именно, Бог въздействува върху разумните хора. Работете съзнателно върху силите на своя ум и на своето сърце, да се свержете от една страна с природата – майка на цялото човечество, а от друга – с Божествения дух – баща на човечеството. Това значи, да придобиете такива опитности, каквито са. имали великите хора. Работете върху себе си спокойно, без напре-жение, но не се подавайте на леността.

Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате. То се отнася до съня и почивката. Легайте си рано, да се наспите добре и в четири часа сутриньта ставайте. Не се обръщайте на една и на друга страна в леглото, но веднага ставайте. След това измите лицето си бързо, облечете се, прекарайте 10 – 15 минути в размишление върху разумния живот и започнете работата си. Ще кажете, че искате да поспите повече

46

да си починете. Почивката не се придобива чрез сън. Друг начин има, по който чо-век може да си почине. Приложете това правило известно време, да видите, какви резултати ще имате. Щом го приложите, вие дохождате до съзнателна връзка с силите на разумната природа, които укрепват организъма. Така човтзк ще кали воляга си и ще постигне своиттз желания. Волята е сверзана с духа на човтжа. Силната воля подразбира силен дух. Има ли силен дух, човек е в състояние да се справи с всички болезнени състояния в себе си, да изправи своит- погрешки.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изваете красиво, съвершено лице. Лицето е свидетелството на човтжа. По него познавате, какво носи човтзк в себе си, какво е изработил в миналото и какво му предстои да изработи. По лицата на хората вие можете да четете, да разберете, какво носят г в себе си. Като разбирате хората, вие ще ги познавате и няма да се лъжете в това, което те представят. Невежи-ят човтзк се обезсърдчава, отчайва се и страда повече от учения. Защо? Защото не разбира хората, не знае законит^, които управля-ват живота. Той се разочарова на всЬка стъп-ка. Ученият вижда нтзщата, както са. в действителност, и не ги идеализира.

И тъй, стремете се към разумните прояви, към съзнателния живот, в който нтзма

47

голбми противодействия. Когато противодействията са голями, и страданията са големи. Като знаете това, избятеайте противодействията, които създават излишни страдания. Като ученици, вие трябва да избътвате ненужнит страдания и ненужнит радости. Защо трябва да се радвате на печалбата от лотария, преди да сте проверили, кой билет печели? Ама нт>-кой ви казал, че вашият билет печели. Проверете номера на билета си и тогава се радвайте. Радвате ли се предварително, после ще скърбите. Същото се отнася и до скръбьта. Преди да разберете, как е станала една работа, не се подавайте на скръбьта. Гледайте на живота разумно, с самообладание, да внесете нова вълна, нов импулс в себе си.

Задачата на всбки човеж, като ученик на Великата школа на живота, е да даде път на Божественото начало в себе си, което осмисля живота.

Т. м.

2. Беседа от Учителя, държана на 6. юли, 1924 г. – София.